Решение по дело №15205/2020 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260078

19.01.2022г., гр. Пловдив

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

            при участието на секретаря Соня Букова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15205 по описа за 2020г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.

            Предмет на делото са искове с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК вр. с чл. 23 ЗПК вр. с чл. 26 ЗЗД вр.с чл. 143, ал.1 и чл. 146 ЗЗП.

            Ищец И.С.Л. чрез адв. Т.Т. и адв. Ел. Т. твърдят, че с ответник „Фератум България“ ЕООД на **** сключили Договор за предоставяне на потребителски кредит № **** по силата на който бил отпуснат заем при следните условия: размер на отпуснатия заем – 2 000 лева, брой вноски 12, лихва в размер на 460 лева, лихвен процент 23%, ГПР – 49.11% и обща сума за плащане: 2460 лева като заемът бил обезпечен с поръчителство предоставено от „Фератум Банк“ ЕАД в полза на „Фератум България“ ЕООД като според ищеца както договора за предоставяне на кредит, така и договора за поръчителство били нищожни поради нарушение на чл. 10, ал.1 ЗПК, чл. 5, ал.4 ЗПК, чл.11, ал.1, т.7 ЗПК, чл. 11, ал.1, т.9а ЗПК, чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, чл. 4 ЗПФУР и чл. 22 ЗПК вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД.

            Заявено е искане за обявяване на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***** за недействителен, както и да бъде обявен за недействителен договор за гаранция/поръчителство сключен с „Фератум Банк“ ЕАД.

            Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

            Ответник „Фератум България“ ЕООД чрез адв. Д.Г. заявява, че иска за обявяване за недействителен на договор за гаранция/поръчителство сключен с „Фератум Банк“ ЕАД е недопустим тъй като не е насочен спрямо „Фератум Банк“ЕАД със седалище и адрес на управление в *****, *****, *****, *****, което дружество било партньор на „Фератум България“ ЕООД и е самостоятелно юридическо лице, кредитна институция, лицензирана в *****, вписана под № ****в нарочен регистър при БНБ.

            Оспорва се иска за обявяване недействителност на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***** като се заявява, че шрифта на договора и общите условия към него е в размер на 12, не са нарушение чл. 11, ал.1, т.7 от ЗПК – общият размер на кредита е посочен в чл.1 от договора, посочени са и начините за усвояване на кредита – чл. 7 от ОУ, не е нарушен чл. 11, ал.1, т.9а ЗПК – като дължимата сума ведно с договорната лихва при фиксиран лихвен процент е отразена в договора, заявява се, че ГПР не включва такса за гаранция/поръчителство, не е налице нарушение на ЗПФУР. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

            С молба вх. № ***** ищец И.С.Л. чрез адв. Т.Т. оттегля предявения иск за обявяване за недействителен на договор за гаранция/поръчителство сключен с „Фератум Банк“ ЕАД

Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа страна следното.

Основателно е възражението на „Фератум България“ ЕООД затова че иска за обявяване за недействителен на договор за гаранция/поръчителство сключен с „Фератум Банк“ ЕАД е недопустим тъй като не е насочен спрямо страната по този договор „Фератум Банк“ЕАД, която се явява самостоятелен правен субект, за което обстоятелство и съдът следи служебно до колкото изрично в исковата молба „Фератум Банк“ЕАД не е посочен като ответник и респ. в хода на производството не е поискано конституирането му като страна по делото, а с молба вх. № ***** ищец И.С.Л. чрез адв. Т.Т. оттегля така предявения иск с оглед на което и производството в тази му част следва да се прекрати.

По отношение на иска за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***** съдът намира следното.

Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства / договор за предоставяне на потребителски кредит № ****, преддоговорна информация СЕФ, погасителен план, справка за извършени плащания/ се установява, че ищец И.С.Л. е сключила с ответник „Фератум България“ ЕООД на **** Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***** по силата на който бил отпуснат заем в полза на ищцата при следните условия: размер на отпуснатия заем – 2 000 лева, брой вноски 12, лихва в размер на 460 лева, лихвен процент 23%, ГПР – 49.11% и обща сума за плащане: 2460 лева като заемът бил обезпечен с поръчителство предоставено от „Фератум Банк“ ЕАД в полза на „Фератум България“ ЕООД съгласно чл. 5 от договора.  

С протокол за извършена съдебно-техническа експертиза с в.л. С.С. е установено, че шрифтът с който е напечатан Договор № ***** за предоставяне на потребителски кредит от **** и Погасителен план към него е 12, а шрифтът с който е напечатан документ „Общи условия“ е по-малък от 12.

Съгласно чл.9ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане като процесния договор за кредит е именно потребителски, което и обстоятелство не се оспорва от ответника

При сключване на договора следва да е спазена изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма на хартиен носител, следва да бъде спазено и изискването относно минимално допустимия размер на шрифта, а именно - не по-малък от 12. Това важи както за договора, така и за приложените към него общи условия тъй като изискването на закона е за минимален размер на шрифта както за самия договор, така и за всички негови елементи, каквито се явяват Общите условия към него и погасителния план.

В конкретния случай от приетата по делото съдебно-техническа ескпертиза е установено, че Общите условия към процесния договор са с шрифт по-малък от 12 поради което и чл. 10, ал.1 ЗПК е нарушен, което води автоматично на основание чл. 22, ал.1 ЗПК до неговата недействителност само на това основание.

Вън от горното нарушен е чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Изискването на закона е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49, 11 %, а възнаградителната лихва- 23 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 25 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Отделно от това, в договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата сума е сборът от стойността на главницата и лихвата, т.е. сумата в размер на 2 460 лева. Наред с това обаче, заемът е обезпечен с поръчителство, по отделен договор с трето за делото лице, по който се дължи възнаграждение за предоставената услуга в размер на 1 540 лева. Именно в тази връзка двата договора не само, че са свързани, но възнаграждението по единия (за гаранцията), е предвидено да се заплаща с погасителния план по другия (кредита). Принципно няма пречка за подобна свобода на договаряне, но при това положение единият договор става част от съдържанието на другия чрез включването на цената на услугата и оттук за договора за гаранция също ще са приложими правилата на ЗЗП, а по кредита следва се отчитат и договорките по договора за гаранция. Казано по друг начин, в договора за кредит има вписана уговорка за поръчителство, която произтича от чл. 5 от договора за кредит, но размерът й е дължим в друг договор, сключен с трето лице, която така се явява част от договора за заема, като включена в съдържанието му и в погасителния план.

            В този смисъл са абсолютно несъстоятелни аргументите в отговора на ответника за това, че двата договора не били свързани, а всеки се явявал самостоятелен без отношение към другия, защото именно от описанието на дължимите по кредита суми се установява точно обратното. Действително според договора клиентът принципно има право на избор- сам да си осигури поръчител или пък да използва „Фератум Банк“, с която да сключи договор за гаранция, за което ще дължи допълнително възнаграждение. Това обаче съвсем не означава, че таксата за обезпечение не се дължи във връзка с кредита или пък, че тя не следва да бъде включена като разходи по него, след като именно го оскъпява значително и за потребителя това са допълнителни разходи във връзка с усвоения заем, които той трябва да плати.

Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула, като спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11 т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК

Тази неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за  кредит на  по- нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Именно затова договора не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 и чл. 10, ал.1 от ЗПК поради което и на основание чл. 26, ал.1, предл. 1 вр. с чл. 22, ал.1 ЗПК следва да бъде обявен за недействителен.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на сумата от 1 210 лева разноски за настоящата инстанция.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА за недействителен сключения между И.С.Л. с ЕГН ********** с адрес: *** и „Фератум България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 3”, ул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, ап. 20, представлявано от у. И.Д. и Д.Н. Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***** поради противоречието му с чл. 11 ал. 1 т. 10 и чл. 10, ал.1 от ЗПК вр. с чл. 26, ал.1, предл. 1 вр. с чл. 22, ал.1 ЗПК;

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта му по предявения иск И.С.Л. с ЕГН ********** с адрес: *** за обявяване за недействителен на договор за гаранция/поръчителство сключен с „Фератум Банк“ ЕАД поради оттеглянето му с молба вх. № ****

ОСЪЖДА „Фератум България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 3”, ул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, ап. 20, представлявано от у. И.Д. и Д.Н. ДА ЗАПЛАТИ в полза на И.С.Л. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 1 210 лева разноски за настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – гр. Пловдив, а в прекратителната си част има характер на Определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала!

С.Б.