РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Пловдив, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско
дело № 20225000500423 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 114 от 18.04.2022 г. по гр.д. 1275/2021 г. Окръжен съд –
Стара Загора е осъдил което И. В. М. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от
Закона за задълженията и договорите да заплати на „И.-С.“ ЕООД с ЕИК -
......, със седалище и адрес на управление: град Х., ул. “Ц.С.“ № 2, ет. 4, ап. 31,
представлявано от законния си представител Г. И.ова М.а - управител, сумата
от 78986,45-седемдесет и осем хиляди деветстотин осемдесет и шест лева и
четиридесет и пет стотинки, представляваща получена без основание, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска -
10.12.2019 г. до окончателното й изплащане; отхвърлен е като неоснователен
предявеният от „И.-С.“ ЕООД срещу М. М. П. с ЕГН - **********, с адрес:
град Х., ул. “Х.К.“ № 8, ет. 1, офис 8 иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, с
който се претендира солидарното й осъждане заедно с И. В. М. да заплати на
ищеца сумата от 78986,45-седемдесет и осем хиляди деветстотин осемдесет и
шест лева и четиридесет и пет стотинки, представляваща получена без
основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
предявяване на иска - 10.12.2019 г. до окончателното й изплащане; И. В. М. е
осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на „И.-С.“ ЕООД сумата
от 3987,25-три хиляди деветстотин осемдесет и седем лева и двадесет и пет
стотинки - съдебно-деловодни разноски по съразмерност на уважената част от
1
исковете и е осъдено на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата „И.-С.“ ЕООД да заплати на адвокат М. Т. Ц. вписан в
Адвокатска колегия - Х. адвокатско възнаграждение в размер на 3499,59-три
хиляди четиристотин деветдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки.
Недоволен от така постановеното решение в осъдителната спрямо него
част е останал И. В. М. с ЕГН - **********, с адрес: град Х., ул. “Г. Б.“ № 10
чрез пълномощник – адвокат М. Х. Г., вписана в Адвокатска колегия – Х.,
когото е постъпила е въззивна жалба входирана в Окръжен съд – Стара Загора
под № 4985/16.05.2022 г. Счита решението за недопустимо,
незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени
процесуални нарушения, като моли решението в обжалваната част да бъде
обезсилено, евентуално отменено и да се постанови ново решение, с което
бъде отхвърлен предявения иск спрямо И. В. М.. Излага се довод относно
недопустимостта, че СтЗОС се е произнесъл по непредявен иск. Твърдят се
допуснати съществени процесуални нарушения, а именно: неразглеждане на
всички възражения на М. и неизлагане на мотиви по тях; отказ за събиране на
допуснати в доклада доказателства по реда на чл. 176 от ГПК, както и в хода
на производството поискани по чл. 200, ал. 3 от ГПК; незачитане твърденията
на М. относно насочване на получените суми и тяхното разходване;
неоснователно отхвърляне на възражението на ответника за прихващане.
Внесен е с № 7294/11.07.2022 г. пред СтЗОС от „И.-С.“ ЕООД отговор
на въззивната жалба чрез адвокат С. В. Б., вписана в Адвокатска колегия – Х.,
в който се счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за
правилно и законосъобразно, постановено при недопускане на съществени
процесуални нарушения, като се моли жалбата да бъде отхвърлена, а
решението – оставено в сила. Излага доводи за това, че не е нарушено
диспозитивното начало в процеса; искането за солидарно осъждане е
разгледано, но съдът не може да се десезира от разглеждането на спора, тъй
като тази претенция не го обвързва; сочи, че за първи път във въззивната
жалба се навеждат твърдения за наличие на привидност на собственика на
търговското дружество; счита, че първоинстанционният съд е обсъдил всички
възражения и доводи на страните; въззивникът не е претендирал нищожност
на симулативна сделка по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
В срока по чл. 263, ал. 1 не е постъпил отговор на въззивната жалба от
М. М. П.. В допълнително представено становище се счита жалбата за
основателна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
легитимирано лице – ответник, засяга част от неблагоприятно за него
първоинстанционно решение, по съдържание и приложения е редовна, поради
което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
2
Предявени са пасивно субективно съединени искове за присъждане в
полза на „И.-С.“ ЕООД при условията на пасивна солидарност на сумата от
78986,45 лева, като получена без основание, по внесена от дружеството
искова молба против М. М. П. и И. В. М.. Изложени са твърдения от
дружеството, че законният му представител Г. И.ова М.а - управител с две
нарочни пълномощни, с нотариални заверки на подписите, а именно
пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 5264/14.09.2016 г. и
пълномощно с нотариална заверка на подписа, рег. № 2917 г./15.05.2017 г., и
двете на нотариус Ж.М., с рег.№ ... и район на действие при Районен съд -
Плевен, е упълномощила ответника И. В. М. да представлява „И.-С.“ ЕООД в
обичайната му търговска дейност с конкретизирана представителна власт.
Заявено е в ИМ, че Г. И.ова М.а случайно е узнала за наличието на водени от
името на дружеството в качеството на ищец, респ. взискател граждански и
изпълнителни дела - гр.д. № 42/2018 г. на КОС, в.т.д. № 310/2019 г. на ПАС ,
изп.д. № 678/2019 г. и изп.д. № 679/2019 г. и двете на ЧСИ - Р.С., с рег.№ ...
на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд - Кърджали, по които
ответницата М. М. П. е била процесуален представител на дружеството въз
основа на представени по делата: пълномощно от 10.06.2018 г., ведно с
договор за правна защита и съдействие към него; пълномощно от 01.07.2019
г., ведно с договор за правна защита и съдействие към него и две пълномощни
от 06.08.2019 г., ведно с договори за правна защита и съдействие към тях,
които не са били подписани за упълномощител от законния представител на
„И.-С.“ ЕООД. Твърди се, че в резултат на мнимата представителна власт на
адв. М. П., ЧСИ Р.С. е превел по банковата й сметка по изп.д.№ 678/2019 г.
общата сума от 23988,20 лева, чрез три банкови превода съответно на
14.08.2019 г. - 13118,05 лева, на 19.08.2019 г. - 1979,50 лева и на 20.08.2019 г.
- 8890 лева, а по изп.д.№ 679/2019 г. - сумата от 54998,25 лева, преведена на
15.08.2019 г., които представлявали подлежащите на събиране в полза на „И.-
С.“ ЕООД вземания в пълен размер. Посочено е в ИМ, че от своя страна адв.
М. П. не превела събраните суми по банковата сметка на ищцовото
дружество, поради което на 17.09.2019 г. Г. И.ова М.а изрично оттеглила
пълномощията, учредени с двете пълномощни в полза на ответника И. В. М.,
а в телефонни разговори в присъствието на нотариус уведомила всеки от
двамата ответници за това оттегляне. На 17.09.2019 г. дружеството изпратило
нареждане за плащане на адв. М. П., връчено й на 18.09.2019 г., с което я
поканило да преведе по банковата му сметка получените по двете
изпълнителни дела суми, като чрез кореспонденция, проведена чрез кратки
текстови съобщения от мобилен телефон ответницата уведомила
дружеството, че е изплатила всички суми на И. В. М. в качеството му на
пълномощник на дружеството и поела ангажимент да представи в тази насока
документи, което обаче не сторила. Поради това с нарочни покани, връчени
на всеки един от двамата ответници, адв. М. П. е била поканена в тридневен
срок от получаването на поканата да предаде на дружеството всички
намиращи се у нея документи, касаещи водените дела, както и документи,
3
удостоверяващи изплащането на паричната сума на И. В. М., а И. В. М. е бил
поканен в тридневен срок от получаването на поканата да предаде на
дружеството всички намиращи се у него документи, касаещи плащането от
страна на адв. М. П. на събраните в полза на „И.-С.“ ЕООД по
изпълнителните дела парични суми. Въпреки получените покани никой от
двамата ответници не представил поисканите му отчетни документи, а по
банковата сметка на ищцовото дружество не постъпили никакви парични
средства. Твърди се, че адв. М. П. е получила общата сума в размер на
78986,45 лева от името на „И.-С.“ ЕООД без да има надлежно учредена
представителна власт в тази насока, а тъй като тя твърди, че е предала на И.
В. М. процесната сума, той от своя страна отрича получаването й, а не е
постъпила по банковата сметка на дружеството, то следва, че тя се намира в
патримониума на М. М. П. и И. В. М., които съвместно имат разпоредителна
власт над нея, поради което отговарят солидарно.
Ответницата М. М. П. е оспорила предявения срещу нея иск като
неоснователен, като признава обстоятелствата, че И. В. М. е бил
упълномощен от Г. И.ова М.а с двете нарочни пълномощни, посочени в ИМ.
Не оспорва, че е била пълномощник на „И.-С.“ ЕООД в производствата по
гр.д.№ 42/2018 г. на КОС, в.т.д.№ 310/2019 г. на ПАС, изп.д.№ 678/2019 г. и
изп.д.№ 679/2019 г. и двете на ЧСИ Р.С., с рег.№ ... на КЧСИ и район на
действие при Окръжен съд - Кърджали, както и че е получила по клиентската
си адвокатска сметка получените по двете изпълнителни дела парични суми в
общ размер от 78986,45 лева. Изложила е доводи, че съгласно учредената му
представителна власт И. В. М. е имал право да получава суми и да прави
плащания от името на дружеството, както и да упълномощава адвокати за
водене на дела, като в тази връзка учредената в нейна полза представителна
власт по посочените дела е била надлежна, защото е била упълномощена.
Заявява, че по искане на И. В. М. сумите, постъпили по двете изпълнителни
дела са били превеждани по клиентската й сметка, а след получаването на
плащанията, с отделни разписки му е предала сума в общ размер от 64224
лева. Остатъкът от изплатената на пълномощника на дружеството и цялата
събраната сума - 14600 лева, били адвокатските й възнаграждения по
водените дела, които не й били заплатени, която по споразумение от
12.08.2019 г. между нея и И. В. М. като пълномощник на дружеството била
удържана в нейна полза. Твърди, че надлежно е отчела на овластено лице
събраните в полза на „И.-С.“ ЕООД.
Ответникът И. В. М. е оспорил иска. Признал е, че е бил упълномощен от
Г. И.ова М.а с двете пълномощни - пълномощно с нотариална заверка на
подписа рег. № 5264/14.09.2016 г. и пълномощно с нотариална заверка на
подписа, рег.№ 2917/15.05.2017 г., и двете на нотариус Ж.М., с рег.№ ... и
район на действие при Районен съд - Плевен да представлява „И.-С.“ ЕООД.
Посочил е, че ответницата М. М. П. е била пълномощник на „И.-С.“ ЕООД в
производствата по гр.д. № 42/2018 г. на КОС, в.т.д. № 310/2019 г. на ПАС,
изп.д. № 678/2019 г. и изп.д. № 679/2019 г. и двете на ЧСИ - Р.С., с рег.№ ...
4
на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд - Кърджали, както и че е
получила по клиентската си адвокатска сметка получените по двете
изпълнителни дела парични суми в общ размер от 78986,45 лева. Уточнил е,
че с ответницата М. М. П. живеят на съпружески начала, а законния
представител на ищцовото дружество- Г. И.ова М.а му е дъщеря. Твърдял е,
че заедно със сина си А. И.ов М. е развивал дейност в областта на С.ството
чрез две дружества „А.-с.“ ЕООД с ЕИК - ....., и „А.С.И.“ ООД с ЕИК - ....., но
всяко от дружества и А. И.ов М. имали множество задължения и наложени
обезпечителни мерки, което обективно пречело за развиването на
самостоятелна дейност. По тази причина през 2016 г. било учредено и
регистрирано в ТРРЮЛНЦ „И.-С.“ ЕООД, с едноличен собственик на
капитала и управител Г. И.ова М.а, чрез което дружество ответника И. В. М.
фактически извършвал стопанска дейност. За целта с двете пълномощни Г.
И.ова М.а го упълномощила да осъществява на практика цялата дейност на
дружеството, т.е. да му бъде търговски пълномощник, в това число да
получава суми и да прави плащания от името и за сметка на търговеца, както
и да упълномощава адвокати за процесуално представителство на
дружеството. Твърди, че формално е бил назначен като работник в
дружеството и като такъв бил назначен и синът му А. И.ов М.. От своя страна
Г. И.ова М.а през целия период от време от учредяване на дружеството до
оттегляне на пълномощията ежемесечно е получавала суми по нейната
банкова сметка. Твърди, че дружеството е сключило договор за предоставяне
на персонал с Обединение „К.“ ДЗЗД, по който в полза на „И.-С.“ ЕООД
останало вземане в размер на 68180 лева. Във връзка със събирането на това
вземане били образувани съдебните производства по гр.д. № 42/2018 г. на
КОС, в.т.д. № 310/2019 г. на ПАС, по които ответникът упълномощил първата
ответница да представлява дружеството. В резултат от успешно проведените
дела сумата била събрана, но се наложило с нея да бъдат заплатени наложена
от страна на Дирекция „Инспекция по труда“ глоба; за заплащане на
задължения на А. И.ов М., както и за връщане на взети на заем във връзка с
дейността на дружеството парични суми. Поради наличието на влошен
финансов резултат „И.-С.“ ЕООД станало неработоспособно, поради което по
същия начин, по който то било създадено, било образувано и регистрирано
ново дружество “С. 58“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала и
управител Г. И.ова М.а, чрез което дружество ответника И. В. М. фактически
да извършва стопанска дейност, като бил сключен договор с ДП НКЖИ ЖП -
секция Пловдив за извършване на С.но-монтажни работи на стойност от
58184,40 лева с ДДС, по който сума от 31005,84 лева била преведена по
банковата сметка на дружеството, след оттегляне на пълномощията, въпреки
че цялостното финансиране на СМР на стойност от 42385 лева било
извършено от ответника И. В. М.. Потвърдил, че е възложил процесуалното
представителство на ищцовото дружество по гр.д. № 42/2018 г. на КОС, в.т.д.
№ 310/2019 г. на ПАС, изп.д. № 678/2019 г. и изп.д. № 679/2019 г. и двете на
ЧСИ - Р.С., с рег.№ ... на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд -
5
Кърджали на ответницата М. М. П., като е подписал представените по делата
пълномощни и договори за правна защита и съдействие. По негово
настояване сумите са били получавани по клиентската й банкова сметка, като
с осем броя разписки е получил от нея общата сума от 64224 лева, а
останалата сума й е била предоставена за плащане на дължимите адвокатски
възнаграждения по делата, които не й били платени. От получената сума от
64224 лева ответникът осъществил финансиране на “С. 58“ ЕООД от „И.-С.“
ЕООД като на 15.08.2019 г., 19.08.2019 г., 20.08.2019 г., 21.08.2019 г. е превел
по сметката на първото дружество суми в размери съответно от 8500 лева,
8500 лева, 5897 лева, 8000 лева, без да бъде оформяно като предоставяне на
заем, а осчетоводявани като плащания по фактури. Освен това погасил
задължения на „И.-С.“ ЕООД - на 20.08.2019 г. - 750 лева възнаграждение на
С.И.; на 26.08.2019 г. - 6000 лева върнат заем на Д.И.; на 02.09.2019 г. - 2000
лева върнат заем на Л. Г.ев и на 02.09.2019 г. върнат заем на С.И..
Претендирал е отхвърляне на иска, а при условията на евентуалност е
направил възражение за прихващане със сумата от 74000 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за периода от м. 08.2016 г. до м.
09.2019 г. за дейността му като търговски пълномощник на дружеството,
което е прието за съвместно разглеждане по делото.
При осъществяване на служебната проверка по чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция намира първоинстанционното решение в обжалваната
му част за валидно, допустимо и правилно, а жалбата - за неоснователна.
В хода на въззивното производство въззивникът редовно призован не се
явява и не се представлява. По негово искане и при условията на чл. 266, ал. 3
от ГПК е допусната и назначена допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, която не е била изготвена поради невнасяне на определения
депозит.
Твърди се в жалбата, че решението на СтЗОС е недопустимо и следва да
бъде обезсилено, защото е налице произнасяне по непредявен иск, а именно
по два разделни иска, при положение, че се твърди в ИМ, че претенцията е за
осъждане на двамата първоначални ответници в условията на пасивна
солидарност – двете лица са били задължени за изпълнят едно и също
задължение и да удовлетворят един и същи паричен интерес на дружеството-
ищец. Възникването на солидарната отговорност, когато на страната на
длъжника има две или повече лица съгласно чл. 121 от ЗЗД е в определени от
закона случаи или когато е уговорена. За солидарна отговорност може да се
говори при неделимите задължения, в случаите на засилена защита на
кредитора с оглед обезпечителната й функция (непозволено увреждане – чл.
53, чл. 50 от ЗЗД, при сънаследяване, при СИО или когато изрично е
уговорена между страните). Правната квалификация на предявените пред
съда претенции се определя не от посочената такава в ИМ или в становищата
на страните, а от съда и то въз основа на изложените в ИМ фактически
обстоятелства. Не са посочени в исковата молба фактически основания, които
6
да бъдат подведени под съответна императивна законова норма задължаваща
към солидарна отговорност, нито се твърди договореност, от която тя да
произтича. Поради липсата на предпоставките за пасивна солидарност,
правилно СтЗОС е приел ищцовите претенции към двете физически лица в
условията на разделност. Пред първоинстанционният съд не е имало
основание да прекрати производството пред него, поради недопустимост, тъй
като той правилно е субсумирал твърдените факти към относимата правна
норма. Окръжният съд се е произнесъл по предявен иск.
Не е доказано твърдението на въззивника за привидност на собственика и
управителя на въззиваемото търговско дружество. И. М. е бил упълномощен
по реда и при условията на чл. 26 от ТЗ от „И.-С.“ ЕООД като търговски
пълномощник. Всички негови действия свързани с дружеството са били
именно в рамките на правомощията по двете пълномощни, представени по
делото. Не се констатира задължителното деклариране на действителния
собственик на дружеството в ТРРЮЛНЦ съгласно разпоредбата на чл. 4 от
ЗТРРЮЛНЦ, която задължава вписване на свързаните с търговците
обстоятелства, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване.
Такъв закон е ЗМИП, който в чл. 63, ал. 1 задължава вписване в търговския
регистър на информацията и данните по чл. 61, ал. 1, а именно относно
физическите лица, които са действителни техни собственици. Съгласно чл.
63, ал. 5, изр. I от ЗМИП, ако има невписан действителен собственик,
търговското дружество е длъжно да го заяви за вписване. Доказателство, че
И. М. не е действителен собственик на „И.-С.“ ЕООД и не е в състояние да
контролира дейността му (§ 2, ал. 1 и ал. 3 от ДР на ЗМИП) е образуването и
воденето на настоящия процес именно от твърдяното за негова собственост
търговско дружество срещу самия него.
Неотносими, неоснователни и недоказани са доводите във въззивната
жалба свързани с финансиране с процесната сума на дейността на трето лице,
като въззивникът процесуално се е дезинтересирал от предоставена
възможност за ССчЕ във въззивното производство. Неоснователно е и
възражението за прихващане на вземания на ответника за възнаграждение
като търговски пълномощник срещу дружеството-ищец. Съгласно чл. 27 от
ТЗ отношенията между тях следва да се уредят с договор, какъвто не е
представен по делото. Налице са данни, че въззивникът е бил в известен
период в трудово правоотношение с въззиваемото дружество, но не се
твърди, че не е получавал за това трудово възнаграждение, за да бъде
извършена компенсация.
Настоящият състав намира, че правилно е бил уважен искът срещу
въззивника М. с оглед събраните писмени и експертни доказателства, който е
получил от процесуалния пълномощник на дружеството сума в размер на
претендираната главница в резултат на проведени два съдебни и
изпълнителни процеса срещу двама търговци. Тази сума М. не е предал на
„И.-С.“ ЕООД, включително и след оттегляне на представителната му власт.
7
Продължаващото й задържане физически без конкретни договорни
ангажименти определя и правната квалификация на иска по чл. 55, ал. 1, пр. I
от ЗЗД, а не на договорно основание. Не се установи след получаване на
сумите от М. осъществяване на дейност от „И.-С.“ ЕООД, което да обуслови
необходимост от средства и където получените парични суми евентуално
биха били реализирани. Не са доказани и дължимите по силата на чл. 53, ал. 1
от ТЗ във вр. със ЗСч счетоводни отразявания относно погасяване на
твърдени получени заеми от физически лица във връзка с дейността на
дружеството.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства не опровергава
изводът на първоинстанционния съд в обжалваната част на решението му и
ето защо същото следва да бъде потвърдено.
Пред настоящата инстанция въззиваемото дружество е претендирало
заплащане на разноски. Констатира се на л. 79-82 от делото списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, договор за възлагане на правни услуги и
документ за банков превод, съгласно който въззиваемото дружеството е
платило сумата от 720 лева възнаграждение за един адвокат и която сума
следва да бъде присъдена.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 114 от 18.04.2022 г. по гр.д. 1275/2021 г.
Окръжен съд – Стара Загора В ЧАСТТА, в която е осъден И. В. М. с ЕГН -
**********, с адрес: град Х., ул. “Г. Б.“ № 10 на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-
во от Закона за задълженията и договорите да заплати на „И.-С.“ ЕООД, ЕИК
№ ......, със седалище и адрес на управление: град Х., ул. “Ц.С.“ № 2, ет. 4, ап.
31, представлявано от законния си представител Г. И.ова М.а - управител,
сумата от 78986,45-седемдесет и осем хиляди деветстотин осемдесет и шест
лева и четиридесет и пет стотинки, представляваща получена без основание,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на
иска - 10.12.2019 г. до окончателното й изплащане.
В необжалваната част Решение № № 114 от 18.04.2022 г. по гр.д.
1275/2021 г. Окръжен съд – Стара Загора е влязло в сила.
ОСЪЖДА И. В. М. с ЕГН - **********, с адрес: град Х., ул. “Г. Б.“ № 10
да заплати на „И.-С.“ ЕООД, ЕИК № ......, със седалище и адрес на
управление: град Х., ул. “Ц.С.“ № 2, ет. 4, ап. 31, представлявано от законния
си представител Г. И.ова М.а - управител, сумата от 720-седемстотин и
двадесет лева – разноски за един адвокат във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9