№ 15388
гр. София, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110150658 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по предявен от Р. Е. Г. – И., ЕГН ********** против [фирма], ЕИК
****, отрицателен установителен иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищцата не дължи на ответника следните суми: сумата от 1185.90 лв.,
представляваща главница, сумата от 325 лв. – разноски по ч. гр. д. № 79818/2015 г. по описа
на СРС, 76 състав, представляваща сбор от сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение и
25 лв. за държавна такса, сумата от 942.18 лв., представляваща начислена законна лихва за
периода от 21.12.2015 г. до 04.09.2023 г., сумата от 440 лв., представляваща разноски по
изпълнителното дело в полза на ответника, както и сумата от 520.47 лв., представляваща
такси и разноски по ТТРЗЧСИ, начислени към 04.09.2023 г., за които суми е издаден в полза
на ответника изпълнителен лист от 16.05.2016 г. по ч. гр. д. № 79818/2015 г., по описа на
СРС, 76 състав, съгласно уточнителна молба от 23.10.2023 г.
Ищцата твърди, че по ч. гр. д. № 79818/2015 г., по описа на СРС, 76 състав, ответникът
се е снабдил с изпълнителен лист от 16.05.2016 г. за посочените по-горе суми. Сочи, че
изпълнителният лист е издаден срещу наследодателката й Г. И. Г. след депозирано заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с предмет
заплащане на суми по Договор за предоставяне на кредит – Транаскарт на физическо лице от
26.07.2005 г., сключен с цедента на ответника „[фирма]. Поддържа, че доколкото договорът
за кредит е сключен със срок от една година, то вземането по него е станало изискуемо на
26.07.2006 г., поради което счита, че същото е погасено по давност на 26.07.2011 г. с
изтичане на общия петгодишен давностен срок. Посочва, че след погасяване на
задължението по договора за кредит по давност, ответникът е придобил процесното вземане
по силата на сключен с първоначалния кредитор договор за прехвърляне на вземания /цесия/
от 04.03.2013 г., като наследодателката на ищцата не била уведомена за извършеното
прехвърляне. Твърди, че заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано едва на 21.12.2015 г., като
наследодателката на ищцата не е била надлежно уведомена за издадената заповед за
1
изпълнение, съответно не е могла да подаде възражение срещу заповедта в срок. Сочи, че на
26.07.2016 г. е изтекла и десетгодишната погасителна давност по чл. 112 ЗЗД. Посочва, че
въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
20169210400497 по описа на ЧСИ С. Т., с рег. № 921 на КЧСИ, с район на действие
Софийски градски съд, което е прекратено с решение № 3826/12.07.2023 г., постановено по
ч. гр. д. № 7309/2023 г. по описа на СГС, IV-А състав поради настъпила перемпция на
17.10.2020 г. Твърди, че въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано и ново
изпълнително дело № 20239210401631 по описа на ЧСИ С. Т., с рег. № 921 на КЧСИ, с район
на действие Софийски градски съд, по което ищцата е поканена да заяви дали приема
наследството на наследодателката си със съобщение, получено на 28.08.2023 г. Прави искане
за обезсилване на издадения изпълнителен лист. Моли за уважаване на иска. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен. Счита, че доколкото в исковата молба
ищцата излага твърдения във връзка с договора за цесия, сключен между първоначалния
кредитор и ответника, то същата следва да се счита за редовно уведомена за прехвърлянето
на вземането. Сочи, че наследодателката на ищцата е узнала за издаването на процесната
заповед за изпълнение и влизането в сила на същата, но въпреки това не се е възползвала от
предвидения в чл. 423 ГПК способ за депозиране на възражение срещу нередовното й
уведомяване, препятствало възможността й да депозира възражение по реда на чл. 414 ГПК.
Оспорва твърдението, че вземанията са погасени по давност, като посочва, че срокът е
прекъсван многократно. Позовава се и на ЗМДВИП. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
С влязло в сила протоколно определение от 16.04.2024 г. съдът е прекратил
производството по отношение на претенциите на ищцата за признаване на установено, че не
дължи на ответника сумите от 440 лв., представляваща разноски по изпълнителното дело в
полза на ответника, както и сумата от 520,47 лв., представляваща такси и разноски по
ТТРЗЧСИ като недопустими поради липса на правен интерес.
В открито съдебно заседание ищцата се представлява от процесуалния си представител
– адв. В., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска. Претендира
разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.
Ответникът, редовно уведомен, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено влязло в сила решение № 3826/12.07.2023 г., постановено по
в. гр. д. № 7309/2023 г. по описа на СГС, с което е отменено постановление от 02.05.2023 г.
по изпълнително дело № 20169210400497 на ЧСИ С. Т., с което се отказва прекратяване на
производството и вместо това последното е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Видно от представената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение от
04.01.2016 г., издадена по ч. гр. д. № 79818/2015 г., по описа на СРС, 76 състав, същата е
издадена срещу Г. И. Г. в полза на [фирма] за заплащане на следните суми: 1185,90 лв. – по
договор от 04.03.2013 г., цедиран впоследствие, ведно със законната лихва за периода от
21.12.2015 г. до изплащане на вземането, както и на сумата от 325 лв. – разноски по делото
за държавна такса и възнаграждение на адвокат. По делото е представен и изпълнителен
лист от 16.05.2016 г., издаден по ч. гр. д. № 79818/2015 г., по описа на СРС, 76 състав, от
който се установява, че описаната заповед за изпълнение е влязла в сила най-късно на
16.05.2016 г.
Представени са и съобщение № 1001128, съобщение № 1025623 и разписка от
01.04.2016 г., всички относими към връчване на книжа по ч. гр. д. № 79818/2015 г., по описа
2
на СРС, 76 състав, от които се установява, че адресатът Г. И. Г. не е открита на установения
по делото домашен адрес в ******.
Приложен е препис от Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
което, видно от нарочното отбелязване от страна на съда, е подадено на 18.12.2015 г., но е с
вх. № от 21.12.2015 г. В заявлението е отбелязано, че паричното вземане има за свой
източник Договор за предоставяне на кредит – Транскарт на физическо лице от 26.07.2005 г.
Представен е Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 04.03.2013 г.,
сключен между [фирма] и [фирма].
Видно от Протокол на медицинска комисия от 09.10.2000 г., издаден от МНЗ **** на Г.
И. Г. е поставена диагноза биполярно афективно разстройство. Според експертно решение №
0775 от 29.04.2009 г., издадено от ОДПЗСС – София-град, Г. И. Г. е с поставена диагноза
параноидна шизофР.я и промяна на личността.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. Х. Ив. и
Ю. Г. Д..
Свидетелят И., съпруг на ищцата, заявява, че Г. Г. е имала поставена диагноза
шизофР.я, като при тежки кризи е била неподвижна, трябвало е да бъде обслужвана от друго
лице, когато не се е намирала в болница. Сочи, че постоянно е имало човек на обитавания от
нея адрес, като самият свидетел не е виждал никакви съобщения, адресирани до Г. Г., като не
е правен и опит за връчване на такива. Посочва, че е живял заедно с Г. в едно жилище в ****
до смъртта й.
Свидетелката Д., първа братовчедка с майката на ищцата, посочва, че Г. никога не й е
споменавала да е взимала кредит. Г. била подвижна, но боледувала и не излизала често, а
когато го правела – винаги имала придружител, имала психично заболяване.
По делото е приложен заверен препис от изпълнително дело № 20169210400497 по
описа на ЧСИ С. Т., от което се установява, че същото е образувано по молба на ответника
от 18.07.2016 г. с искане за осъществяване на производство по принудително изпълнение
срещу Г. И. Г., като с молбата е поискано и налагането на запори върху трудовите
възнаграждения на длъжника. Видно от Постановление от 18.07.2016 г. на ЧСИ Петров на
посочената дата е образувано и процесното изпълнително дело.
До длъжницата е изпратена покана за доброволно изпълнение от 27.07.2016 г.,
получена от нея на 29.07.2016 г., видно от разписката на гърба на поканата на л. 21 от
изпълнителното дело.
С молба от 16.08.2016 г. взискателят е поискал налагане на запор върху вземанията на
длъжницата за пенсия, с молба от 17.07.2017 г. е поискал да бъде наложена възбрана върху
притежаваните от длъжницата недвижими имоти, както и запор върху вземанията й по
договори за аренда, а с молба от 31.07.2018 г. взискателят е поискал от ЧСИ да наложи запор
върху трудови възнаграждения, вземания за пенсия и върху вземанията по банкови сметки
на длъжницата, както и е отправил искане за насрочване на опис на движими вещи,
собственост на длъжницата.
С разпореждане на ЧСИ от 21.08.2018 г. е насрочен опис на движими вещи, находящи
се на адрес в ******, като на същата дата са изпратени и запорни съобщения до [фирма]
/получено на 27.08.2018 г./ и до НОИ / получено на 31.08.2018 г./.
На 17.10.2018 г. е наложен запор на вземане на длъжницата със съобщение до [фирма],
получено от последното на 02.11.2018 г., видно от приложената на л. 58 от изпълнителното
дело обратна разписка.
На 07.12.2020 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя за
конституиране в производството като длъжници на наследниците на Г. Г., като с
разпореждане на ЧСИ от 02.03.2021 г. като длъжник по делото е конституирана ищцата в
3
настоящото производство.
С молба от 12.10.2021 г. взискателят е поискал налагане на запор върху вземанията на
ищцата.
С постановление на ЧСИ от 15.08.2023 г. производството по изпълнително дело №
20169210400497 е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила
перемпция.
Като доказателство по делото е приет и заверен препис от изпълнително дело №
20239210401631 по описа на ЧСИ С. Т., образувано по молба на ответника и взискател в
изпълнителното производство от 21.08.2023 г., с която е поискано и налагането на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжницата, както и върху вземанията и за пенсия, а
така също и за налагане на запор върху банкови сметки. На същата дата е изпратено и
запорно съобщение до [фирма], както и до [фирма].
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден
изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има
висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул,
който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от
07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 410/20.09.2018 г. по
ч. гр. д. № 3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д.
№ 1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о.
Наличието на изпълнителен титул и оспорване на предявения отрицателен установителен
иск за дължимостта на вземането по изпълнителния титул, винаги обуславя наличието на
правен интерес за ищеца от предприетата защита.
С определение от 28.02.2024 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните обстоятелствата, че срещу наследодателката на ищцата е издаден
изпълнителен лист от 16.05.2016 г. по ч. гр. д. № 79818/2015 г., по описа на СРС, 76 състав за
процесните суми, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20169210400497
по описа на ЧСИ С. Т., с рег. № 921 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд и
изпълнително дело № 20239210401631 по описа на ЧСИ С. Т., с рег. № 921 на КЧСИ, с район
на действие Софийски градски съд.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното
със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните
способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които са приложими за
влязлото в сила съдебно решение. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение - виж определение №
480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 443/30.07.2015 г.
по ч. т. д. № 1366/2015 г. на II т. о. на ВКС, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 4647/2015 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. №
4
2566/2013 г. на IV г. о. на ВКС. С определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г.
по описа на ВКС, IV г. о. изрично е посочено, че заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение.
Съдебната практика приема, че когато влиза в сила заповедта за изпълнение, започва
да тече петгодишната давност за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД – виж решение
№ 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021
г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 628/11.11.2019 г. по т. д. №
1075/2019 г. на ВКС, ІІ т. о.
Заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 79818/2015 г., по описа на СРС, 76 състав, е
издадена на 04.01.2016 г. и е влязла в сила най-късно на 16.05.2016 г. /датата на издаване на
изпълнителния лист/.
Предвид посоченото съдът намира за необходимо да посочи, че на разглеждане в
настоящото производство не подлежи възражението на ищцата за погасяване на сумите по
процесния договор за кредит с първоначалния кредитор на наследодателката й Г. Г. по
давност още преди издаване на изпълнителното основание, въз основа на което са
образувани впоследствие и двете процесни изпълнителни производства. Твърденията,
изложени в исковата молба, че наследодателката на ищцата не е била надлежно уведомена за
издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 79818/2015 г., по описа на СРС, 76 състав
също не следва да бъдат взети предвид при формиране крайните изводи на съда, доколкото
съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение
длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде
възражение до въззивния съд на изрично посочените в т. 1 до т. 4 от същата разпоредба
основания, като съгласно ал. 2 на същата правна норма подаването на възражение пред
въззивния съд не спира изпълнението на заповедта, но по искане на длъжника съдът може
да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2 ГПК. В чл. 424 ГПК е предвиден исков
ред за оспорване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, отново при
изчерпателно изброени предпоставки за това. От изнесените в исковата молба данни, както и
от събрания по делото доказателствен материал не се установява наследодателката на
ищцата да е упражнила предоставените и от закона възможности за защита в предвидените
за това преклузивни срокове, като не се твърди наличието на новооткрити обстоятелства,
нито депозиране на възражение по чл. 423 ГПК в срок, предвид факта, че най-късният
момент, в който наследодателката на ищцата е узнала за издадената срещу нея заповед за
изпълнение, е 29.07.2016 г., когато е получена лично от нея изпратената от ЧСИ покана за
доброволно изпълнение по изпълнително дело№ 20169210400497.
Обстоятелството дали наследодателката на ищцата е била уведомена за извършената
преди образуване на изпълнителните дела цесия също не е предмет на настоящото
производство, доколкото това възражение също се явява преклудирано с изтичане срока за
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, а в разглежданите от съда
изпълнителни производства не се установява да е настъпило правоприемство между
взискатели. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори вземанията по
процесния изпълнителен лист да бяха цедирани в хода на изпълнителния процес, то без
значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в
изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/ е установяване на надлежното
уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършената цесия, тъй като
този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането - то съществува и следва да бъде
удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от
отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда
изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат
и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство,
5
длъжникът се освобождава от дълга – в този смисъл Решение № 209 от 28.11.2018 г. на ВКС
по т. д. № 2530/2017 г., I т. о.
В исковата молба се излагат твърдения и за погасяване на задълженията на ищцата
поради изтичане на т.нар. абсолютна погасителна давност, предвидена в разпоредбата на чл.
112 ЗЗД. Според последната с изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични
вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението
е отсрочено или разсрочено, като ищцата твърди срокът да е изтекъл на 26.07.2016 г. Съдът
намира посоченото твърдение на ищцата за неоснователно, доколкото разпоредбата на чл.
112 ЗЗД е обнародвана в ДВ, бр. 102 от 2020 г. и е проявила своето действие след влизането
си в сила от 02.06.2021 г. По правило правните норми имат действие занапред – от влизането
им в законна сила, като доколкото обратното действие на разпоредбите е изключение, то
следва да бъде изрично указано в нормативния акт, в който се съдържа и самата правна
норма. В § 2 от ЗР на ЗЗД е предвидено такова обратно действие на разпоредбата на чл. 112
ЗЗД, което обаче е обявено за противоконституционно от Конституционния съд на
Република България, обнародвано в ДВ, бр. 35 от 2021 г. Ето защо, предвид действието на
разпоредбата на чл. 112 ЗЗД занапред, твърдението на ищцата за погасяване на вземанията
на ответника по издадения изпълнителен лист с изтичане на десетгодишна погасителна
давност, се явяват неоснователни.
Спорно по делото е дали след влизане в сила на заповедта са извършвани
изпълнителни действия годни да прекъснат погасителната давност, доколкото в исковата
молба се твърди, че такива не са предприети.
Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В
мотивите към т. 10 примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т. н., както и действията, с които
давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е
посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение,
извършване на справки, изискване на удостовеР.е за данъчна оценка, проучване на
имущественото състояние на длъжника и др. Давност не тече, ако кредиторът е поискал
извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не
предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора – виж
решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 37 от
24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни
института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за
давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици:
давността изключва принудителното изпълнение, а перемпцията не го изключва – обратно,
тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това
съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено
6
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ
се все още у него изпълнителен лист. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ – така и т. 3 от ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС.
В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Двугодишният срок за
перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение
(включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е.
осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или
поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така
осуетява неговото прилагане.
Относно обстоятелството, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на
давността виж практиката на ВКС - определение № 337 от 21.07.2022 г. по ч. т. д. №
854/2022 г. на I т. о., решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на г. о. на ВКС,
решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, определение №
248 от 01.04.2021 г. по гр. д. № 3657/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 93/17.05.2021 г. по
гр. д. № 2766/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.
на IV г. о. на ВКС, решение № 126 от 28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021 г. на III г. о. на ВКС.
От приложените по делото копия от изпълнителните производства се установява, че в
хода на същото са предприемани множество действия годни да прекъснат погасителната
давност:
молба с вх. № 04815/18.07.2016 г. за образуване на изпълнително дело №
20169210400497, в която се съдържа искане за налагане на запор върху трудовите
възнаграждения на длъжника;
молби за налагане на запори и възбрана от 16.08.2016 г., 17.07.2017 г. и от 31.07.2018 г.;
насрочване на опис на движими вещи, находящи се на адрес в ****** на 21.08.2018 г.,
налагане на запор на сметките на длъжника и вземанията му за пенсия от 21.08.2018 г.,
като запорните съобщения са получени от [фирма] на 27.08.2018 г. и от НОИ на 31.08.2018 г.
Запорът на вземане се счита за наложен на датата, на която запорното съобщение е
връчено на длъжника /чл. 450, ал. 2 ГПК/, а спрямо третото задължено лице се счита за
наложен от момента на връчване нему на запорното съобщение - чл. 450, ал. 3 ГПК. Запорът
върху вземанията по разплащателната банкова сметка, по която няма наличност, т. е. когато
салдото по сметката е дебитно, се счита наложен от датата на връчване на запорното
съобщение на банката, и има действие по отношение на постъпленията на суми по
банковата сметка след налагането му, без да е необходимо изпращане на други запорни
съобщения от съдебния изпълнител до банката – виж решение № 4 от 16.06.2017 г. по т. д.
№ 3129/2015 г. на II т. о. на ВКС. Запорът се счита наложен от получаване на запорното
съобщение и има действие до настъпване на някое от посочените по-горе обстоятелства,
поради което запорът в хипотезата на наложен запор върху банкова сметка на длъжника, без
значение от наличностите по същата, е изпълнително действие с траен характер и
непрекъснато действие – виж решение № 265013 от 6.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
6531/2020 г.
налагане на запор върху вземанията на длъжника по правоотношения с [фирма] – л.
7
57, получено от последното на 02.11.2018 г. – л. 58,
с молба с вх. № от 12.10.2021 г. взискателят е поискал налагането на запори върху
банкови сметки и трудови възнаграждения на длъжника – л. 119,
с молба с вх. № 36902/21.08.2023 г. взискателят е поискал образуване на изпълнително
дело № 20239210401631, като в молбата се съдържа искане за налагане на запор върху
трудовите възнаграждения на длъжника и банковите му сметки – л. 1 от посоченото
изпълнително дело.
Взискателят е бил активен в хода на изпълнителните производства като направените
искания за изпълнителни способи прекъсват давността, независимо от това дали
перемпцията е настъпила и дали е образувано ново изпълнително дело или не.
Погасителната давност е прекъсната множество пъти /последно на 21.08.2023 г. / като
настоящият съдебен състав намира, че перемпцията е без правно значение за погасителната
давност, поради което процесните вземания не са погасени по давност.
На следващо място актуалната практика на ВКС приема, че погасителната давност не
тече, докато трае процесът по иска за оспорване на вземането от длъжника - виж решение №
50017 от 27.03.2023 г. по гр. д. № 720/2022 г. на IV г. о. и решение № 50105 от 15.06.2023 г.
по гр. д. № 1589/2021 г. на IV г. о., решение № 257 от 30.04.2020 г. по гр. д. № 64/2019 г. на
III г. о. Основанието за спиране по чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД не изисква други условия, като е
без значение дали висящият процес е иницииран от длъжника. Длъжникът може да се позове
на давност, изтекла в хода на делото, но такъв довод е винаги неоснователен, като
предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност,
ако искът бъде отхвърлен. Ето защо и с предявяването на исковата молба на 12.09.2023 г.
давността по отношение на процесните вземания е спряла да тече. Исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане разноски се дължат
единствено на ответника. На ответника ще се присъди сумата от 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в минимален размер.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Е. Г. - И., ЕГН **********, с адрес *****, искове с
правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване на установено
спрямо [фирма], ЕИК ****, със съдебен адрес в *****, че Р. Е. Г. - И. не дължи на [фирма]
следните суми: сумата от 1185.90 лв., представляваща главница, сумата от 325 лв. – разноски
по ч. гр. д. № 79818/2015 г. по описа на СРС, 76 състав, представляваща сбор от сумата от
300 лв. за адвокатско възнаграждение и 25 лв. за държавна такса, сумата от 942.18 лв.,
представляваща начислена законна лихва за периода от 21.12.2015 г. до 04.09.2023 г., за които
суми е издаден изпълнителен лист от 16.05.2016 г. по ч. гр. д. № 79818/2015 г. по описа на
СРС, 76 с-в, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА Р. Е. Г. - И., ЕГН **********, с адрес *****, да заплати на [фирма], ЕИК
****, със съдебен адрес в *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв. – разноски
в настоящото производство.
8
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9