№ 28
гр. Разград, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
в присъствието на прокурора С. С. Осм.
като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223300600019 по описа за 2022 година
С Присъда № 5/10.12.2021 г., постановена по НОХД № 169/2021 г. по описа на
Районен съд – Исперих, подсъдимият Г.. Ф. М. от с. Босна, общ. Ситово, е признат за
виновен в това, че на 06.08.2021 г. в гр. Исперих е управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил „ФОРД МОНДЕО“ с регистрационен номер PKLJR66, без съответно
свидетелство за управление на моторно превозно средство и в едногодишния срок от
наказването му по административен ред за същото, а именно за управление на МПС без да
притежава свидетелство за управление по чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по
пътищата, наложено с влязло в сила на 21.05.2021 г. Наказателно постановление № 21-1099-
000504, издадено на 28.04.2021 г. от Й.Д.Д. на длъжност началник група в Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Силистра, като на основание чл. 343в, ал. 2 и чл. 54, ал. 1 от НК му
е наложено наказание лишаване от свобода срок от една година, при първоначален строг
режим на изтърпяване, и наказание глоба в размер на петстотин лева.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Г.. Ф. М., чрез
защитника адв. Р.Н.. В жалбата се навеждат оплаквания за несъставомерност деянието по
повдигнатото обвинение от субективна страна. Според защитника по делото не са налице
доказателства при извършване на инкриминираното деяние подсъдимият да е имал
съзнанието, че вече е наказан за управление на МПС без свидетелство за управление. Пак в
тази насока се излагат съображения за допуснато съществено процесуално нарушение при
изготвяне на обвинителния акт, изразяващо се в непосочване на фактите относно наличието
1
на субективната страна на престъплението – начина на узнаване от подсъдимия за влязлото
в сила наказателно постановление.
С жалбата се прави искане въззивния съд да отмени присъдата, като признае за
невиновен и оправдае подсъдимия по повдигнатото обвинение поради субективна
несъставомерност.
С жалбата не са направени доказателствени искания.
Допълнителни съображения към жалбата не са депозирани.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява и в упражнено право на
лично участие изразява позиция за цялостно споделяне и съгласие с аргументите и
съображенията, развити от защитата. В последната си дума твърди, че не е получавал лично
наказателното постановление, а са му го дали неговите родители четири дена след
получаването му, когато се прибрал при тях от гр. Търговище.
Защитникът адв. Р.Н. подържа подадената въззивна жалба на основанията, изложени
в нея. Отново сочи, че в обвинителния акт не е фиксирано кога на подзащитният му е било
връчено наказателното постановление, с което е санкциониран за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление. Отделно от това изразява становище, че
подзащитният му е имал свидетелство за управление на МПС, издадено му в Кралство
Нидерландия след тридневен обучителен курс.
Предвид на това моли съда да отмени присъдата и да признае подсъдимия за
невиновен по повдигнатото обвинение.
Участващия по делото прокурор от Окръжна прокуратура - Разград пледира за
потвърждаване на присъдата като правилна, законосъобразна и обоснована. Изразява
становище, че атакуваната присъда не страда от пороците, посочени във въззивнатата жалба,
и не са налице основания за нейната отмяна или изменение. Изтъква, че от административно
– наказателната преписка е видно, че НП е връчено лично на подсъдимия, което индиректно
е потвърдил и самия той, като е казал пред първоинстанционния съд, че е наказан и има
глоба от 450 лева.
Окръжен съд – Разград, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени
от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отмяна или
изменение на първоинстанционния съдебен акт поради следните съображения:
От фактическа страна:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
която по категоричен начин се установява от събраните пред Районен съд – Исперих при
спазване на принципа на непосредственост по чл. 18 от НПК доказателствени материали,
обсъдени в мотивите на решението. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия
са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл. 102 НПК доказателства.
Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като
2
подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи
възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно
фактите по делото, поради което споделя както доказателствените изводи на
първоинстанционния съд, така и подробно изложените в мотивите към атакуваната присъда
фактически констатации, които по същество могат да бъдат сведени до следното:
Подсъдимият Г.. Ф. М. е български гражданин, с начално образование, разведен, не
работи по трудово правоотношение. Видно от приложената справка за съдимост
подсъдимият Г.М. е осъждан четири пъти, от които два пъти за престъпления по чл. 343в от
НК.
Последното му осъждане преди извършване на инкриминираното деяние е с Присъда
№ 297 от 09.10.2007 г. по НОХД № 297/2007 г. на Районен съд – Бургас, в сила от
25.04.2008 г., с която за извършени престъпления по чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. с ал. 1, т. 2 вр. с
чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, на основание чл. 23, ал. 1
от НК му е определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от десет години
при първоначален строг режим на изтърпяване. Наказанието по това осъждане подсъдимият
е изтърпял на 18.11.2016 г.
Подсъдимият не е правоспособен водач на МПС, но видно от приложената справка за
нарушител срещу същият има издадени 7 наказателни постановления за нарушаване на
правилата за движение по пътищата, между които и Наказателно постановление № 21-1099-
000504/28.04.2021 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Силистра,
влязло в сила на 21.05.2021 г., с което за две нарушения за правилата за движение по
пътищата са му наложени административни наказания глоба в общ размер от 450 лева, като
едното е за управление на МПС без да е правоспособен водач по чл. 150 от ЗДвП. Видно от
приложената разписка цитираното НП е връчено лично на подсъдимия на 13.05.2021 г.
На 06.08.2021 г. около 06:05 ч. св. Т.Б., на длъжност мл. Автоконтрольор, и Т.А.,
полицай ППД, осъществявали контрол на движението с патрулен автомобил на
кръстовището между ул. “Александър Стамболийски” и ул. “Ахинора”, когато забелязали
черен на цвят лек автомобил м. „Форд Мондео“ без предна регистрационна табела.
Полицейските служители спрели за проверка автомобила и установили, че е с полски рег. №
PKLJR66. Като водач на автомобила бил установен подсъдимия Г.М., който при проверката
представил само лична карта. При служебна справка било установено, че подсъдимият не
притежава свидетелство за управление на МПС, както и че е в едногодишния срок от
наказването му по административен ред за управление на МПС без правоспособност с
Наказателно постановление № 21-1099-000504/28.04.2021 г. на началник група в Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Силистра, влязло в сила на 21.05.2021 г. Когато свидетелите
запитали защо управлява автомобила след като няма СУМПС, подсъдимият им обяснил, че
полицаи от Силистра са му взели СУМПС. При така констатираното на подсъдимият били
съставени АУАН и било образувано настоящото наказателно производство.
Видно от приетото като писмено доказателства Споразумение № 112/16.09.2021 г. по
НОХД № 456 по описа за 2021 г. на Районен съд – Силистра, подсъдимият Г.М. е признат за
3
виновен в извършване на престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 от НК за това, че на
11.04.2021 г. в гр. Силистра, в качеството му на водач на МПС пред проверяващите го
служители на РУ - Силистра съзнателно се е ползвал от неистински официален документ -
чуждестранно свидетелство за управление на МПС № 5432Н533, издадено на името на
Gyunay Mehmed, роден на 01.07.1983 г., на което е придаден вид, че е издаден от
компетентните власти на Кралство Испания, като за самото му съставяне не може да му се
търси наказателна отговорност. За извършеното престъпление на подсъдимият е наложено
наказание пробация, включващо задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и
т. 2 от НК и пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК - безвъзмезден труд в полза на
обществото от 150 часа за срок от една календарна година.
По доказателствата:
Първоинстанционният съд е приел гореописаната фактическа обстановка след
подробен и обоснован анализ на събраните доказателства. Въззивната инстанция намира, че
Районен съд – Исперих е изпълнил в пълен обем задълженията си да анализира относимите
доказателствени средства при съобразяване на изискванията на чл. 13 и чл. 107 от НПК, с
което е осигурил разкриване на обективната истина и съблюдаване правата на страните.
Правилно първоинстанционния съд е кредитирал в пълна степен показанията на
полицейските служители свидетелите Б. и А., които са в унисон с приложените писмени
доказателства, а частично се подкрепят и от показанията на подсъдимия, който сам
признава, че знае за наложената му обща глоба от 450 лева. Както основателно е отбелязъл
районния съд, според административно наказателната преписка Наказателно постановление
№ 21-1099-000504 е връчено на подсъдимия лично и обясненията му в обратна насока
остават голословни и неподкрепени от други доказателства по делото. Обосновано първия
съд не е кредитирал и обясненията на подсъдимия и показания на св. И.Х. относно издадено
му свидетелство за управление на МПС в Кралство Нидерландия. Изложените от двамата
твърдения са нелогични и дори смехотворни по отношение начина и времето на провеждане
на курсовете за водач на МПС в Нидерландия, а и противоречат на писмените доказателства
– установеното у подсъдимия неистинско свидетелство за управление на МПС, издадено от
от властите на Кралство Испания. В тази насока първоинстанционния съд е изложил
подробни съображения, които настоящия съдебен състав изцяло споделя и е излишно да се
преповтарят. Единствено може да се добави, че наличието на издадено свидетелство за
правоуправление не е от обстоятелствата, които могат да се доказват с гласни доказателства,
а е необходим изричен писмен документ, какъвто подсъдимият безспорно няма.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка и събрани по делото доказателства,
първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че с деянието си подсъдимият Г.М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2
от НК, за което бил привлечен в качеството на обвиняем. Съдът е изложил подробни и
обосновани съображения, както относно обективната и субективна страна на извършеното
от подсъдимия деяние, така и за доказаността на повдигнатото му обвинение, които
4
настоящият съдебен състав споделя напълно.
Проведеното пълноценно съдебно следствие и процесуалното поведение на
подсъдимия също не налагат друг извод освен направения от първата инстанция за
консумирано деяние по чл. 343в, ал. 2 от НК. Направената проверка, оценка и анализ на
доказателствената съвкупност от решаващия съд е въз основа на правилно установена
фактическа обстановка като изложените правни съображения относно квалификацията на
деянието се споделят от Окръжен съд, който не намира основание да ги преповтаря. В този
ред на мисли настоящият въззивен състав не открива нито допуснати процесуални
нарушения в процеса на разглеждане на делото и попълването му с доказателства (такива не
се конкретизират и във въззивната жалба), нито такива в хода на извършената аналитична
дейност от първостепенния съд, който е покрил почти по оптимален начин критериите
установени в разпоредбата на чл. 301 от НПК.
Доводите във въззивната жалба за несъставомерност на деянието от субективна
страна са несъстоятелни. Както вече бе посочено, Наказателното постановление е връчено
лично на подсъдимия, поради което в случая не е налице хипотезата на чл. 58, ал. 2 от
ЗАНН и не е необходимо да се изследва изрично наличието на знание у подсъдимия, че е
наказван по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
това. Твърденията на подсъдимия в тази насока съдът приема изцяло за негова защитна
версия, опровергана от писмените доказателства по делото – административно
наказателната преписка по цитираното НП. Поради същата причина не могат да се споделят
и възраженията на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение при изготвяне
на обвинителния акт, изразяващо се в непосочване на фактите относно наличието на
субективната страна на престъплението – начина на узнаване от подсъдимия за влязлото в
сила наказателно постановление. Хипотетично дори и да се приемат за достоверни
обясненията на подсъдимия, че не му е връчено лично НП, в същите обяснения подсъдимия
признава, че знае за наложените му наказания в общ размер от 450 лева, от което следва и че
знае за какви нарушения са му наложени, след като най – малко лично е подписал АУАН.
По наказанието:
За престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК първоинстанционния съд е наложил на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 500
лева. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът е приел обремененото съдебно минало на
подсъдимия, както и обстоятелството, че вече е наказван за престъпления по чл. 343в, ал. 2
от НК. Обосновано районния съд е приел, че това поведение на подсъдимия е ярка
демонстрация на незачитане на нормите, уреждащи тази правно регламентирана дейност.
Като смекчаващи вината обстоятелства първия съд е приел опита на подсъдимия да
се социализира след изтърпяване на значително по размер наказание лишаване от свобода,
включително и изграждане на трудови навици.
При така възприетите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства не е било
възможно да бъде проявена по-голяма снизходителност при определяне на наказанието за
престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК. Поведението му се вписва напълно в представата за
5
личност с висока степен на обществена опасност при упражняване на дейността при
движението по пътищата, поради което наложеното наказание лишаване от свобода към
минимума от една година, при визираните отегчаващи вината обстоятелства, е дори
снизходително определено. Същото важи и за наложеното наказание глоба в размер на 500
лева, при определен в санкционната част максимум от 1200 лева. Поради това въззивния
състав не намира за възможно да коригира наложеното наказание, като не са налице
основания за приложение на чл. 55 от НК и намаляване на наказанието под
законоустановения минимум.
Подсъдимият е изтърпял наказание от десет години лишаване от свобода ефективно
на 18.11.2016 г. и не е реабилитиран, поради което е безпредметно да се обсъждат
предпоставките на чл. 66 от НК за отлагане на наложеното такова наказание. Затова и
предвид данните за съдимостта на подсъдимия законосъобразно районния съд е постановил
определеното общо наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим, каквото е изискването на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС - за умишлени
престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно
наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено.
При извършената цялостна проверка извън конкретните доводи, развити в жалбата,
въззивният съд не установи основания за отмяна или изменение на проверяваната присъда.
Водим от горното съдът и на основание чл. 338 от НПК въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 5/10.12.2021 г., постановена по НОХД № 169/2021 г.
по описа на Районен съд – Исперих.
РЕШЕНИЕТО е изключено от актовете, подлежащи на касационна проверка по чл.
346 от НПК, и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6