№ 494 / 1.8.2019 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
гр.МОНТАНА
01.08.2019г.
В ИМЕТО Н. НАРОДА
Р. С..–.МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание н. трети юли през две хиляди и. деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Елена Ефремова като разгледа докладваното от xxxx та МИХАЙЛОВА гражданско дело №3331 по описа за 2018 година и. за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Г.В.Г. xxx, представлявана от пълномощник адв.С..Т.,xxx, предявява срещу ответника З. „. З. А. г. ж., представляван от А. П. Л. и. Р. К. Д. осъдителен иск с. правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД и. евентуален иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Поддържа, че по силата н. сключен Договор № 45-.06-.009/ 22.02.2012г. между В. с.. с.. и. З. „ОЗК -. Застраховане“ А. са застраховани живота и. трудоспособността, чрез групова застраховка, н. всички действащи и. предстоящи за назначаване съдии, прокурори и. следователи, младши съдии и. младши прокурори, съдебни помощници и. прокурорски помощници, държавни съдебни изпълнители, съдии по вписванията и. съдебни служители, членове н. В. с.. с.., служители н. Националния институт н. правосъдието и. инспектори, експерти н служители в И. к. В. с.. с...
Съгласно чл. 4 от Договора застраховката е сключена без поименен списък. В кръга н. застрахованите лица попада и. ищцата, която за времето от влизане в сила н. Договора, 01.01.2012г. до 28.04.2015г. включително е работила н. длъжност „прокурор“ в Районна прокуратура –.г., а от 29.04.2015г. и. до момента работи н. длъжност „ xxxx ” в Р. с.. –. г..
Ищцата твърди, че н. 20.08.2015г. подала до ответника молба по образец за изплащане н. обезщетение съгласно Раздел „Допълнителни рискове”, т. 1.2 от Договора „трайна загуба н. работоспособност в резултат н. заболяване", като к. тази молба е приложила всички необходими документи и. доказателства, установяващи настъпването н. застрахователното събитие. Въз основа н. молбата била заведена щета, по която застрахователното дружество е изплатило сумата от 45,00 лева.
За изплащане н. остатъка от дължимото обезщетение ищцата водила гр.д. № 118/2017 г. по описа н. Р. с.. -. Монтана, образувано въз основа н. предявен частичен иск за сумата от 1000 лева, което е приключило с. влязло в сила решение № 473 от 12.10.2017г., съгласно което ответното дружество е осъдено да заплати н. ищцата претендираната сума от 1000,00 лв.
Въз основа н. решението по делото заявява, че се е снабдила с. изпълнителен лист за присъдената сума и. било образувано изпълнително дело по описа н. Ч. С.. Н. с. р. н. д. О. с.. -. В.Н. 12.03.2018г. задължението по изпълнителното дело е погасено от ответното дружество -. длъжник по изп.дело.
Ищцата поддържа, че съгласно чл. 16 от сключения между В. с.. с.. и. ответното дружество Договор, застрахователят е длъжен да изплаща застрахователните суми н. застрахованите лица в срок до 1 ден след датата н. представянето н. всички необходими доказателства за установяване н. основанието и. размера н. претенцията. Съгласно чл. 23 от същия Договор при забава от страна н. застрахователя за заплащане н. дължимото застрахователно обезщетение в определения в чл.16 от договора срок, същият дължи неустойка в размер н. 3 % н. ден върху неиздължената сума.
При това положение твърди, че н. основание чл. 16 от Договора ответникът е изпаднал в забава за изплатената сума в размер н. 1000 лева, считано от 22.08.2015г., като за периода от 22.08.2015г. до 31.12.2016г. вкл. съгласно чл.23 от Договора, ответникът дължи н. ищцата неустойка за изпадането си в забава в размер н. 14 940,00 лева и. за същия период -. от 22.08.2015г. до 31.12.2016г. вкл., размерът н. законната лихва за забава е 138,61 лв.
В открито съдебно заседание от 03.07.2019г. е допуснато изменение в размера н. предявения иск с. правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата от 20 040.00 лева.
Моли съда да постанови решение, с. което н. основание чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и. договорите, осъди ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК -.З. А., представлявано от А. П. Л. и. Р. К. Д., да й заплати сумата от 20 040,00 лева, представляваща договорената в чл. 23 от Договора между В. с.. с.. и. З. „. З. А. неустойка в размер н. 3 % н. ден върху изплатеното н. 12.03.2018г. обезщетение в размер н. 1 000 лв. по щета № 0502-.100-.0139-.2015 за периода от 22.08.2015г. до 31.12.2016г. вкл.
В условията н. евентуалност, в случай че главният иск не бъде уважен, моли н. основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и. договорите, да постанови решение, с. което да осъди ответното дружество да й заплати сумата в размер н. 138,61 лева, представляваща законната лихва за забава върху изплатеното обезщетение в размер н. 1 000 лв. по щета № 0502-.100-.0139-.2015 за периода от 22.08.2015г. до 31.12.2016г. включително.
Ответникът З. „. З. А. г. ж., представляван от А. П. Л. и. Р. К. Д., в срока по чл. 131 от ГПК, представя писмен отговор н. исковата молба, като взема становище по предявените искове. Н. първо място оспорва активната материално-.правна легитимация н. ищцата, тъй като преди сключване н. договора З. „.З. А. представил н. ВСС гаранция за изпълнение н. договора под формата н. парична сума съгласно чл.59-.63 ЗОП. Съобразно чл.23 от договора неустойката се удържа от гаранцията за изпълнение, т.е. ищцата не притежава нито материална, нито процесуална легитимация за предявяване н. иск за неустойка, тъй като същата е уговорена между двете юридически лица, сключили договора. В случай, че ищцата счита, че е налице забава, то последната има право да получи обезщетение за забава в размер н. законната лихва.
Н. следващо място претенцията за неустойка твърди, че е неоснователна, тъй като съгласно уговорките между изпълнител и. възложител, договорът е изпълнен и. гаранцията за изпълнение е върната, т.е. отношенията са напълно уредени и. по този начин ищцата е напълно обезщетена. Ако н. същата й бъде изплатена неустойка, то тя би се обогатила неоснователно.
Ответникът също поддържа, че кумулирането н. исковете за неустойка и. обезщетение за забава е недопустимо, тъй като и. двете са за забавено плащане н. една и. съща сума. Посочва релевантна практика н. ВКС.
Н. следващо място прави възражение за нищожност и. прекомерност н. претендираната неустойка спрямо претърпените вреди, както и. н. противоречие с. добрите нрави. Извънредно завишения размер н. неустойката обуславя и. противоречието й с. добрите нрави, което е самостоятелно основание за прогласяване н. нищожност. Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и. размера н. претендираната лихва.
С. оглед н. изложеното в отговора моли исковете да бъдат приети за недопустими, евентуално неоснователни и. необосновани и. да бъдат отхвърлени изцяло като такива. Моли за присъждане н. разноските в производството.
Доказателствата по делото са писмени и. гласни. Допусната е и. изпълнена съдебно-.икономическа експертиза от вещото лице Л.З..
Съдът, след като ги прецени във връзка с. доводите и. становищата н. страните и. съгласно правилото н. чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните доказателства и. по тези факти няма спор, че между В. с.. с.. и. З. ,,ОЗК -. З. А. е сключен Договор № 45-.06-.009/22.02.2012г., по силата н. който са застраховани живота и. трудоспособността чрез групова застраховка н. всички действащи и. предстоящи за назначаване съдии, прокурори и. следователи, младши съдии и. младши прокурори, съдебни помощници и. прокурорски помощници, държавни съдебни изпълнители, съдии по вписванията и. съдебни служители, членове н. В. с.. с.., служители н. Националния институт н. правосъдието и. инспектори, експерти и. служители в И. к. В. с.. с... Съгласно чл. 4 от Договора застраховката е сключена без поименен списък. В кръга н. застрахованите лица попада и. ищцата, която за времето от влизане в сила н. Договора, 01.01.2012г., до 28.04.2015г. включително е работила н. длъжност „прокурор” в Районна прокуратура -. Видин, а от 29.04.2015г. и. до момента н. подаване н. исковата молба работи н. длъжност „ xxxx ” в Р. с.. -. Видин. Н. 20.08.2015г. ищцата подала до ответника молба по образец за изплащане н. обезщетение съгласно Раздел „Допълнителни рискове”, т. 1.2 от Договора „Трайна загуба н. работоспособност в резултат н. заболяване”. К. тази молба е приложила всички необходими документи и. доказателства, установяващи настъпването н. застрахователното събитие. Въз основа н. молбата е заведена щета № 0502-.100-.0139-.2015. По щетата застрахователното дружество е изплатило сумата от 45,00 лева. За изплащане н. остатъка от дължимото обезщетение ищцата водила гр.д. № 118/2017 г. по описа н. Р. с.. -. Монтана, образувано въз основа н. предявен частичен иск за сумата от 1000 лева, което дело е приложено к. настоящото. Гр.д.№ 118/2017г. н. РС -. Монтана е приключило с. влязло в сила решение № 473 от 12.10.2017г., съгласно което ответното дружество е осъдено да заплати н. ищцата претендираната сума от 1000,00 лв. Въз основа н. решението по гр.д. №118/2017г. н. РС -. Монтана, ищцата се е снабдила с. изпълнителен лист за присъдената сума и. е било образувано изпълнително дело №20188980400175 по описа н. Ч. С.. Н., рег. № 898 в КЧСИ и. р. н. д. О. с.. -. Видин.
Н. 12.03.2018г. задължението по изпълнителното дело е погасено от ответното дружество -. длъжник по изп.дело, което е видно от приложеното като доказателство н. л.65 удостоверение изх. № 9880/30.07.2018г., издадено от Ч. С.. Н..
Съгласно чл. 16 от сключения между В. с.. с.. и. ответното дружество Договор № 45-.06-.009/22.02.2012г., застрахователят е длъжен да изплаща застрахователните суми н. застрахованите лица в срок до 1 /един/ ден след датата н. представянето н. всички необходими доказателства за установяване н. основанието и. размера н. претенцията. Съгласно чл. 23 от същия Договор при забава от страна н. застрахователя за заплащане н. дължимото застрахователно обезщетение в определения в чл. 16 от договора срок, същият дължи неустойка в размер н. 3 % /три процента/ н. ден върху неиздължената сума.
В настоящия случай е установено настъпването н. застрахователното събитие, за което въз основа н. подадено н. 20.08.2015г. от ищцата заявление е образувана щета № 0502-.100-.0139-.2015. Н. основание чл. 16 от Договора ответното дружество е изпаднало в забава за дължимото застрахователно обезщетение, считано от 22.08.2015г. След като застрахователят не е изплатил дължимото обезщетение, същият е бил осъден по предявен частичен иск за сумата от 1 000 лева с. влязло в сила решение по гр.д. № 118 по описа н. Р. с.. -. Монтана за 2017 г., като в хода н. изпълнителното производство, н. 12.03.2018г., застрахователят е изплатил сумата от 1 000 лв.
За установяване размера н. дължимата от ответното дружество неустойка съгласно чл. 23 от Договора по делото е приета съдебно -. икономическа експертиза от вещото лице Л.З., неоспорена от страните.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:
Предявен е иск с. правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане н. сумата от 20 040.00 лв., представляваща неустойка, уговорена в чл. 23 от договор № 45-.06-.009, сключен н. 22.02.2012 г. между ВСС и. З. „ОЗК –. З. А. за групова застраховка "злополука". По делото не се спори, а и. от приетия като писмено доказателство договор № 45-.06-.009/22.02.2012 г. се установява, че в чл. 1 от него страните се съгласили чрез групова застраховка "Злополука" застрахователят да застрахова живота и. трудоспособността н. общо 14 501 действащи и. предстоящи за назначаване съдии, прокурори и. следователи, младши съдии и. младши прокурори, съдебни помощници и. прокурорски помощници, държавни съдебни изпълнители, съдии по вписванията и. съдебни служители, членове н. ВСС, служители н. НИП и. инспектори, експерти и. служители в И. к. ВСС. В чл. 16 е предвидено, че в случай н. застрахователен риск, срокът за изплащане н. обезщетение е до един ден след датата н. представяне н. всички доказателства, необходими за установяване н. основанието и. размера н. претенцията, а в чл. 23 е уреден размерът н. неустойката при забава от страна н. застрахователя, а именно 3 % н. ден върху неиздължената сума.
От представените по делото с. исковата молба писмени доказателства се установява, че по повод настъпилото застрахователно събитие и. в изпълнение н. така постигнатото споразумение, ищцата, заемаща к. онзи момент длъжността „ xxxx ” в РС г. е представила всички необходими документи, удостоверяващи настъпването н. застрахователното събитие в срока н. д. н. договора н. 20.08.2015г.
Съгласно чл.16 от договора, застрахователят е следвало да заплати претендираното застрахователно обезщетение в срок до един ден, т.е. до 21.08.2015 г. Между страните не е спорно, че н. ищцата е заплатено обезщетение по заведената щета в размер н. 45.00 лева, а за остатъка от дължимото обезщетение ищцата водила гр.дело №118/2017г. н. РС Монтана, по което е присъдена сумата от 1000 лева, по предявен частичен иск, която сума е изплатена от застрахователя във връзка с. образуваното изп.дело по описа н. Ч. С.. Н. н. 12.03.2018г.
Съгласно разпоредбата н. чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението н. задължението и. служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката по своя правен характер представлява акцесорно договорно съглашение между страните по едно главно облигационно отношение и. има следните функции: обезпечителна, обезщетителна и. санкционна. Предвид същността н. неустойката като договорно съглашение е задължително тя да е предварително уговорена между страните по облигационното отношение, като винаги трябва да е достатъчно конкретизирана -. чрез посочване н. размера й (като абсолютно число за календарен период, като процент от точно определена сума и. пр.) и. начина н. изплащане. Доколкото в закона липсват конкретни предписания относно начина н. определяне н. неустойката (нормата н. чл. 92 от ЗЗД е диспозитивна), страните са свободни сами да определят този начин -. като глобална сума или като процент от главното задължение, както и. те да преценят дали плащането й да бъде еднократно или периодично. За да бъде действителна неустоечната клауза е достатъчно уговорената с. нея неустойка да бъде достатъчно определяема по размер и. начин н. плащане. В този смисъл е задължителната съдебна практика, обективирана в Решение № 465 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1165/2009 г. н. ВКС, IV г. о. Фактическият състав н. задължението за неустойка включва кумулативното наличие н. три елемента: 1) облигационно правоотношение, от което произтича едно валидно възникнало главно задължение; 2) неизпълнение н. главното задължение, за което длъжникът отговаря; 3) уговорена между страните неустойка, дължима за неизпълнението н. главното задължение.
В конкретния случай не се спори, че между страните съществува действителен договор за групова застраховка „ЗЛОПОЛУКА”. Изпълнени са и. останалите предпоставки н. разпоредбата н. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД: неизпълнение н. главното задължение, за което длъжникът отговаря -. застрахователното обезщетение не е изплатено в срока, уговорен в чл. 16 от договора, в срок до един ден, а е изплатено и. то част от обезщетението в размер н. 1000 лв. н. 12.03.2018г.; уговорена е между страните неустойка, достатъчно определена по размер, дължима за неизпълнението н. главното задължение.
Ето защо, предявеният иск за неустойка се явява основателен и. доказан.
Относно възраженията н. ответника, направени с. отговора н. исковата молба, съдът намира следното:
По възражението, че ищцата не е активно процесуално и. материално правно легитимирана да предяви настоящия иск, съдът приема това възражение за неоснователно, поради факта, че задължението за неустойка възниква в случаите, когато застрахователят не е изплатил обезщетение в срока по чл. 16 от договора. По реда н. тази разпоредба от сключения договор се изплащат и. обезщетенията н. застрахованите лица, каквото качество ищцата притежава, поради което е и. легитимирана да предяви настоящия иск. В този смисъл Определение № 417/12.10.2018г. по т.д. №1091/2018г. н. ВКС, І т.о., в което ВКС е приел, че ,,ответникът е изхождал единствено от второто изречение н. чл. 23 от договора -. за прихващане н. неустойката от гаранцията за изпълнение, предоставяна н. застраховащия -. която сама по себе си и. без друга уговорка в договора не обуславя приложението н. чл. 23, пр. първо в обезщетяване н. търпими от застраховащия вреди, тъй като изрично визира забава в издължаване н. застрахователното обезщетение, а обвързаност н. застраховащия с. издължаването му н. застрахования, в случай н. забава н. застрахователя, не е уговорено”.
В отговора н. исковата молба ответното дружество поддържа, че предявеният по делото иск за заплащане н. неустойка е неоснователен предвид върнатата от страна н. ВСС гаранция за изпълнение н. договора. Ищцата по делото е трето -. ползващо се от застраховката лице. Съгласно чл. 14, ал. 2 от договора, застрахованите лица имат право да предявят претенция за заплащане н. застрахователно обезщетение и. след изтичане н. договора, ако застрахователното събитие е настъпило през времето, когато е бил в сила договорът. В този смисъл и. доколкото задължението за заплащане н. неустойка е възникнало с. изтичането н. срока, предвиден в чл. 16 от договора, то връщането н. гаранцията от страна н. ВСС не освобождава застрахователя от заплащането й.
По отношение противопоставеното от ответника възражение за нищожност н. неустоечната клауза поради накърняване н. добрите нрави, настоящият с.. състав приема следното: Както правната доктрина, така и. константната съдебна практика приема, че клаузата за неустойка е нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и. санкционна функции. Съгласно даденото разрешение в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. н. ОСТК н. ВКС, преценката относно валидността н. неустоечната клауза се извършва к. момента н. сключване н. договора, съобразно всеки конкретен случай, при спазване н. примерно изброените в тълкувателното решение критерии -. естество и. размер н. обезпеченото с. неустойката задължение; наличие н. други обезпечения н. същото задължение; вид н. уговорената неустойка и. н. съответното неизпълнение; съотношение н. неустойката с. очакваните вреди от неизпълнението. В мотивите н. посоченото тълкувателно решение е застъпено разбирането, че съдът следва и. служебно да преценява дали клаузата за неустойка съответства н. добрите нрави и. н. принципа за справедливост в гражданските и. търговските правоотношения. Въпросът за накърняването н. добрите нрави по отношение н. уговорената неустойка, каквото възражение е наведено от ответника в настоящото производство, следва да бъде решен не само н. основание размера н. задължението за плащане н. неустойка и. съотношението му с. размера н. главницата, а чрез комплексна преценка, при отчитане и. н. други фактори, каквито са свободата н. договаряне, равнопоставеността н. страните, функциите н. неустойката, както и. възможността неизправният длъжник сам да ограничава размера н. неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване. Сама по себе си прекомерността н. неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване н. добрите нрави. Въз основа н. изложените съображения настоящият с.. състав приема, че в процесния случай така уговореният размер н. неустойката не сочи н. несправедливо по съдържание съглашение поради обективната неравностойност н. насрещните задължения, а цели проявлението н. типичните за неустойката функции, като въпросът относно размера й е поставен в зависимост единствено от поведението н. застрахователя. Преди всичко неустойката е гаранция за точно изпълнение н. поетите с. договора задължения, поради което нейният размер и. начин н. плащане, когато са уговорени така, че да обезпечат тези й две функции, не водят до накърняване н. добрите нрави и. съответно до нищожност н. неустоечната клауза. Обстоятелството, че ответникът е допуснал виновно забава в изпълнението н. тежащото му парично задължение, не може да го освободи от заплащане н. мораторната неустойка по причина н. това, че с. оглед продължителността н. забавата задължението му е придобило претендираното изражение, след като изцяло в неговите възможности е било чрез своевременно плащане н. обезщетението да ограничи размера н. вредите от неизпълнението.
В отговора ответникът е направил възражение и. за прекомерност н. неустойката. Това възражение, съдът приема за недопустимо и. като такова следва да се остави без разглеждане.
Съгласно чл. 309 от ТЗ, не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. Затова, когато е сключена абсолютна търговска сделка, по която страните или една от тях не е търговец, само не търговецът може да се позове н. прекомерност и. да иска намаляване н. неустойката по общия ред н. ЗЗД. Правото да иска намаляване е изключено за страната, която има търговско качество.
С. оглед н. горното, уговорената в чл. 22 от договора неустойка не подлежи н. редуциране поради прекомерност, тъй като възражението е направено от страна по договора, която е търговец и. не може да се позовава н. прекомерност.
По изложените съображения, съдът намира предявения главен иск за основателен и. доказан и. по размер, поради което следва да бъде уважен, като ответното застрахователно дружество З. „.З. А. бъде осъдено да заплати н. ищцата сумата от xxxx , представляваща договорената в чл. 23 от договор № 45-.06-.009/22.02.2012 г., сключен между В. с.. с.. и. З. „.З. А. неустойка в размер н. 3% н. ден върху изплатеното н. 12.03.2018г. обезщетение в размер н. 1000 лева по щета № 0502-.100-.0139-.2015 за периода от 22.08.2015г. до 31.12.2016г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата н. предявяване н. исковата молба до окончателното плащане.
Съобразно изхода н. делото и. н. основание чл.78, ал.1 ГПК ответното дружество следва да заплати н. ищцата сторените в производството разноски в размер н. 2 505.52 лева, съгласно списък по чл.80 от ГПК, л.50 от делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И.:
ОСЪЖДА З. „. З. А. Е. 1., седалище и. адрес н. управление г. ж., представляван от А. П. Л. и. Р. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ н. Г.В.Г. ЕГН xxxxxxxxxx xxx сумата от xxxx , представляваща договорена в чл. 23 от договор № 45-.06-.009/22.02.2012 г., сключен между В. с.. с.. и. З. „.З. А. неустойка, в размер н. 3% н. ден върху изплатеното н. 12.03.2018г. обезщетение в размер н. 1000 лева по щета № 0502-.100-.0139-.2015 за периода от 22.08.2015г. до 31.12.2016г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата н. предявяване н. исковата молба, 03.08.2018г. до окончателното плащане, както и. сумата xxxx лева разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи н. обжалване пред О. с.. гр.Монтана в двуседмичен срок от връчването му н. страните.
Р. XXXX :