№ 3458
гр. София, 22.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Частно гражданско дело №
20241110139646 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 250 ПК.
Производството е образувано по молба, вх. № 18943/20.01.2025 г., подадена от
заявителя.
Претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законна мораторна лихва (нещо
различно от мораторна лихва в законно установения размер, която се предявява като
самостоятелен иск, индивидуализиран по период и размер,) от подаване на исковата молба,
респективно заявлението, арг. чл. 422, ал. 1 ГПК, макар и да няма характер на самостоятелен
иск /по арг. от чл. 214, ал. 2 ГПК/, има самостоятелно материалноправно съществуване и
представлява различно от главницата вземане, като това вземане без съмнение се включва в
предмета на делото по чл. 6, ал. 2 ГПК, само ако бъде предявено от ищеца, тъй като в
противен случай, съдът не може да я разгледа. В този смисъл - Определение № 869 от
2.11.2023 г. по к. ч. т. д. № 1360/2023 г. на ВКС, Т.О. Субективното материално право се
поражда по силата на закона, а по своя характер представлява обезщетение за забава.
Практиката на Върховния касационен съд е последователна и константна в разбирането, че
законната мораторна лихва се дължи от момента на предявяването искането по надлежния
ред, дори е допустимо за първи да бъде заявено пред въззивната инстанция. В този смисъл -
Определение № 1353 от 27.12.2023 г. на ВКС по к. т. д. № 227/2023 г.; Решение № 10 от
12.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2020 г., I г. о., ГК; Решение № 32 от 15.05.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1897/2013 г., I т. о.; Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т.
гр. д. № 1/2000 г., ОСГК.
Уважаването на надлежно заявената претенция по чл. 86, ал. 1 ЗДД за присъждане на
законна мораторна лихва върху главницата предмет на делото е обусловено единствено от
уважаването на иска, т.е. от разрешаването на материалноправния спор със сила на
пресъдено нещо. Началният момент от който се дължи се определя единствено от
ищеца, като при частично уважаване на исковата претенцията законната мораторна лихва се
дължи само върху присъдената сума, но от моментът на надлежното предявяване на
1
искането. Следователно релевантно е спорното право, главницата върху която се претендира
законна мораторна лихва, да съществува към момента на приключване на съдебното дирене,
като без значение е дали към предявяването на исковата молба кредиторът е бил в забава,
тъй като искане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не представлява самостоятелен иск, т.е. претенция за
заплащане на обезщетение за забава, индивидуализирана по период и размер, а представлява
последица от уважаването на иска.
Претенцията за законна мораторна лихва върху претендираната главница е присъдена от
27.06.2024 г. до погасяването на вземането, т.е. от момента на предявяването искането по
надлежния ред. Следователно не е налице основания за допълване на постановената заповед
за изпълнение.
Искането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, имащо за предмет акцесорното вземане за мораторна
лихва в законен режим също е уважено по начина, по който се претендира от заявителя.
Следователно не е налице основания за допълване на постановената заповед за изпълнение.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, на основание чл. 250 ГПК, молба, вх. № 18943/20.01.2025 г.,
подадена от заявителя, с която се иска допълване на заповед за изпълнение №
33766/28.10.2024 г., постановена по гр.д. № 39646.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването с частна жалба
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2