Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-146 Година 2019, 17 декември гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на осемнадесети ноември година
две хиляди и деветнадесета,
в откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия
Даниела Михова
въззивно
гражданско дело № 1592 описа за 2019 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба (вх.№ 4173/17.09.2019 г. на ПРС) на П.А.
(Peadar Aspel), гражданин на Република Ирландия, роден на ***
г. в Уотърфорд/Ирландия, и П.Р. (Patrick-John Rowe), гражданин
на Република Ирландия, роден на *** г. в Ирландия, чрез адвокат Н.Х.Ч.
от БАК, против решение № 147 от 26.08.2019 г. по гр.д.863/2017 г.
по описа на PC - Поморие, В ЧАСТТА, в която
са отхвърлени исковете на П.А. и П.Р.
против Етажната собственост на сграда “Бета“ с идентификатор №57491.509.24.4 в
к-с “Сънсет Ризорт“, представлявана от управителя на ЕС “Двора“ ЕООД чрез
управителя на дружеството Владимир Добрев, за отмяна на решенията по т.2, т.3, т.4, т.5
частично и т.7, приети на проведеното на 14.11.2017 г. ОС на ЕС на
сграда “Бета“, к-с Сънсет Ризорт“ и с което П.А. и Патрик - Джон Р. са осъдени да
заплатят на ЕС на сграда “Бета“ сумата в размер на 392,70лв., представляващи
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Твърди се, че
решението на ПРС в обжалваната част е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. По-конкретно се твърди, че са неправилни и необосновани изводите на
съда, че не са били допуснати нарушения на разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗУЕС,
относно свикването и провеждането на ОС на ЕС, поради непоставяне на покана за
свикване на ОС, тъй като Владимир Добрев с електронна поща **********@************.** е
изпратил на ищците поканата по електронен път. Твърди се, че от събраните по
делото доказателства не се установява, да е била спазена процедурата по чл.13,
ал.1 от ЗУЕС в частта, предвиждаща поставяне
на покана за свикване на ОС. Твърди се, че изпращането на поканата по
електронен път не освобождава свикващият събранието от задължението му да
постави Покана за ОС на видно и общодостъпно място на входа на сградата. На
второ място се твърди, че ПРС неправилно приема, че не са били налице и другите
сочени от ищците нарушения на ЗУЕС, изразяващи се в свикване и провеждане на ОС
в неподходящо време, когато комплексът не се обитава от собствениците и на
неподходящо място - извън ЕС, в друга сграда “Делта“ в комплекса. Сочи се, процесната
сграда „Бета“ се състои от самостоятелни обекти и представлява комплекс за сезонно ползване, поради
което голяма част от етажните собственици не са имали възможност да присъстват
на ОС, а присъствалите лично и/или чрез пълномощник едва 21 бр. собственици са служители в комплекса или управители на дружества - собственици на
имоти в комплекса (“Сънсет Къмършъл“ ЕООД, “Сънсет Ризорт Къмършъл“ АД и
др.). По отношение на мястото на провеждане на ОС - в зала „Емералд“ в сграда „Делта“ на комплекса се твърди, че тази зала не
е подходящо място в етажната собственост на сграда Бета, нито е нейна прилежаща
площ, нито е в непосредствена близост до сграда „Бета“. На следващо място се
твърди, че е неправилен изводът на ПРС, че необявяването на кворума при
началото на заседанието не било самостоятелно основание за незаконосъобразност
на решенията на ОС. Твърди се, че са неправилни изводите на съда, че за
преобразуването на посочените в актовете за собственост ид.части от квадратни
метри в проценти, не се изисква лицензиран оценител, както и за
прекалкулирането на представените ид.части към 100%. Сочи се още, че съдът не е
съобразил, че предвид обстоятелството, че не е спазена предвидената от закона
форма (протоколът няма задължителното
съдържание, посочено в чл.16,
ал.5 от ЗУЕС), решенията на ос на ЕС са нищожни. На следващо място се твърди, че ПРС неправилно е приел, че адв.Г.
и адв.Николова са имали представителна власт да представляват “ДВОРО“ ЕООД на
процесното ОС. Твърди се, че решението на ПРС в обжалваната част е неправилно и
поради това, че в крайния си съдебен акт съдът въобще не е обсъдил и наведените
от ищцовата страна възражения за допуснати нарушения на разпоредбата на чл.14,
ал.4 от ЗУЕС, а именно – че лицето Тодор Бяндов
е бил упълномощен от повече от трима собственици. На следващо
място се сочи, че са неправилни изводите на съда, че ремонтът, за който е
взето решение е необходим ремонт. Неправилно, според въззивниците, е и приетото
от ПРС, че решението по т.3 от дневния ред, касаещо приемане на предложения
бюджет за извършване на необходим ремонт на сграда „Бета“, също е
законосъобразно, тъй като съдът не е бил компетентен да контролира цената,
определена за ремонта. Твърди се, че са неправилни изводите на съда, че
решението по т.4 от дневния ред, касаещо определяне на размера, начина,
сроковете и условията на плащане на паричните вноски за поддържането на фонд
“Ремонт и обновяване“ на сградата, е законосъобразно, тъй като средствата за
извършване на ремонт, дължими от собствениците, не са били вноски по чл.50,
ал.2, т.1 от ЗУЕС и ако останели средства, то те щели да са по сметка на
учредения фонд и можели да се използват за други ремонтни дейности. решението
за внасяне на еднократна вноска в този фонд не е било порочно. В тази насока се
твърди, че разпоредбата на чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС е императивна и не дава
възможност за отклонение от предписаното правило. По отношение на решението по
т.5 от дневния ред се твърди, че изводите на съда, че то е частично
незаконосъобразно са неправилни. Сочи се, че съдът дори не е обсъдил част от
оплакванията на ищците (възраженията им за нищожност на това решение). Изложени
са оплаквания, че са неправилни и
необосновани изводите на съда, решението по т.7 от дневния ред е
законосъобразно. Сочи се, че решението по т.7 от
дневния ред е функция на по-горните решения и след като те са
незаконосъобразни, не следва да се даде и възможност на ЕС да ангажира
отговорността на етажните собственици по съдебен ред относно принудителното им
изпълнение. На последно място се твърди, че в обжалвания съдебен акт липсва
произнасяне на ПPC по искането на ищците са за прогласяване нищожността на
решенията на ОС на ЕС. Изложени са подробни съображения.
Претендира се отмяна на решението
на ПРС в обжалваната част и постановяване на решение, с което искът се уважава
изцяло. Претендират се съдебни разноски за двете инстанции. Не са ангажирани
нови доказателства.
Въззиваемите Етажни
собственици на сграда „Бета“ с идентификатор № 57491.509.24.4 по КККР на
гр.Поморие, с адрес: гр.Поморие, ул.„Княз Борис I” № 219, к-с „Сънсет ризорт”,
представлявани от управителя на Етажната собственост Владимир Георгиев Добрев -
управител и представляващ „Двора”ЕООД с ЕИК *********, чрез процесуалните им
представители адв.Радостина Николова и адв.Е.Г., представят в законовия срок писмен отговор, с който оспорват
въззивната жалба като неоснователна. Твърди се,
че в обжалваното решение е обосновано и мотивирано, а крайните изводи на съда
са законосъобразни правилни. Изложени са твърдения по фактите, а именно - че
процесното ОС на ЕС е свикано
съобразно нормата на чл.13 от ЗУЕС, вкл.чрез залепване на 29.09.2017 г. на
„Покана” на външната врата на сградата на три езика, с изискуемото по закон
съдържание, за което е съставен протокол; както и чрез
изпращане на поканата по електронен път до всички собственици в сградата на
посочените от тях електронни пощи за кореспонденция. Сочи се, че в конкретният
случай ОС на ЕС на сграда „Бета“ е проведено в Зала „Емералд“ находяща се в
сграда „Делта“, която е в непосредствена близост до сграда „Бета“ в комплекса.
Твърди се, че регистрацията на участниците в ОС, откриването, отлагането и
провеждането на ОС на ЕС се е направило в часовете посочени в протокола от
проведеното ОС. Твърди се, че видно от представения Списък на присъстващите
собственици към 18,00 часа на 14.11.2017 г., е бил налице изискуемият кворум за
провеждане на събранието - 51,83684%. Сочи се, че са неоснователни и недоказани
твърденията на въззивниците за допуснати нарушения при провеждане на ОС и за
неспазване на законовата процедура. По конкретните възражения на въззивниците се твърди, че
всички точки от дневният ред касаят вземане на решения, които са от
компетенциите на ОС на етажните собственици, като те са били своевременно
запознати с всички въпроси от дневния ред. По отношение на въпроса дали се
касае за „необходим ремонт“ или за „основен ремонт“ се излага аргументация, че
се касае за „необходим ремонт“ по смисъла на т.8 от §1 от ДР на ЗУЕС. По
отношение на решението за създаване на фонд „Ремонт и обновяване” се твърди, че
до провеждане на процесното ОС на ЕС, такъв фонд не е съществувал, средства за
него не са плащани от етажните собственици, и не е откривана банкова сметка ***.
Твърди се, че таксата е
калкулирана съобразно идеалните части към всеки СО, съобразно прилежащите му
идеални части в проценти. Оспорва се твърдението на въззивниците, че ПРС
не се е произнесъл по предявен иск за нищожност, като се твърди, че исканията
на ищеца решенията да бъдат отменени като "незаконосъобразни, нищожни или
че изобщо не били вземани такива решения" не обвързва съда, който следва
да квалифицира спорното право, изхождайки едновременно от основанието и
петитума на иска, а в конкретният случай, изложените в обстоятелствената част
на исковата молба твърдения и заявеният петитум категорично сочат на предявени
искове с правна квалификация чл.40 ЗУЕС - за отмяна на незаконосъобразни
решения на ОС на ЕС, а не за прогласяване на тяхната нищожност. Също са
изложени подробни съображения. Претендира се потвърждаване на решението на ПРС
в обжалваната част и присъждане на разноски. Също не се сочат нови
доказателства.
Въззивната жалба е подадена против акт
на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, от легитимирано лице, поради
което е допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото
доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството
пред първоинстанционния ПРС е образувано по исковата молба на въззивниците П.А.
и П.Р., граждани на Република Ирландия, против Етажната собственост (ЕС) сграда
с идентификатор 57491.509.24.4 по КККР на гр.Поморие, сграда „Б” (Бета),
комплекс „Сънсет Ризорт”, с. адрес гр.Поморие, ул.„Княз Борис I”, № 219. Ищците
твърдят, че са собственици на посочени в исковата молба самостоятелни обекти на
собственост в процесната сграда Б (Бета), и в това си кочество оспорват пред
съда решенията, взети на проведеното на 14.11.2017 г. общо събрание ЕС на
сградата. Твърдят, че процесното ОС е недопустимо по въпросите, посочени в
поканата за свикване на ЕС; че е свикано незаконосъобразно и че при провеждането
му са допуснати нарушения на закона. По отношение на свикването на ОС се
твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.13, ал.1 ЗУЕС, тъй като поканата за
свикване на ОС не е била поставена на видно и общодостъпно място на входа на
сградата. Твърди се също, че ОС е проведено в неподходящо време, когато
комплекс „Сънсет ризорт”, който е за сезонно ползване, не се обитава от
собствениците, както и извън ЕС, в друга сграда на комплекса - сграда „Д”
(Делта), която не се намира в близост до процесната ЕС. По отношение на
провеждането на ОС се твърди, че в нарушение на закона при отлагането на
събранието поради липса на кворум, председателят не е оповестил липсата на
кворум и необходимостта от отлагане, а след отлагането, в началото на
събранието, не е бил обявен процентът от идеалните части от общите части,
представлявани от присъстващите при започване на ОС, който процент е посочен в
протокола от ОС като кворум от 51.83684 % ид.части от общите части. Твърдят се
нарушения при отчитане на присъстващите и представляваните собственици на СО, а
именно: приложеното към протокола пълномощно от собственика Teresa
Raftery, е което е упълномощила Николай Колчев Георгиев, не е
подписано от упълномощителя, съответно пълномощникът не притежава валидна
представителна власт да представлява собственика на ОС; липсва необходимата
индивидуализация на голяма част от упълномощителите - липса на рождени дати,
данни от документ за самоличност, което води до липса на представителна власт
на пълномощниците; в част от пълномощните, съставени на български и чужд език,
текстът на български не е попълнен с данните на упълномощителя и под този текст
не е положен подпис; от списъка на присъстващите на ОС, приложен към протокола,
не става ясно кое лице на кой собственик е пълномощник; към протокола е
приложена снимка, вероятно на пълномощно, но в изключително лошо качество,
което е пречка да се установи кой кого упълномощава; с цел заобикаляне на
закона един от СОС в процесната сграда - склад с идентификатор
57491.509.24.4.76, е прехвърлен на 38 лица, за да може последните да бъдат
представители на собственици с обикновено пълномощно; в списъка на
присъстващите на ОС като собственици на СОС с идентификатор 57491.509.24.4.77
са посочени „Сънсет ризорт къмършъл”АД и „Двора” ЕООД, като последното не е
собственик на имота, а такъв е дружеството „Дворо” ЕООД, на ОС са присъствали
като пълномощници адв.Г. и адв.Николова, които са упълномощени от несобственик
на имота - „Двора’' ЕООД; същия начин пълномощникът Милена Марчева-Вълкова е
упълномощена от дружеството „Сънсет Къмършъл” ЕООД, което не е собственик на
СОС в процесната сграда. Така изброените нарушения по представителството на
собствениците на СО в ЕС, според ищците води до неточно изчисляване на кворума,
както и на процентите при гласуването. Следващата група посочени от ищците
нарушения, касаят провеждането на ОС и се изразяват в: несъответствие на
посочените в документите за собственост на ОС в сградата ид.части от общите
части, посочени в квадратни метри, с посочените такива в списъка на
присъстващите на събранието лица, къдено ид.части са посочени в проценти, без
преобразуването на ид.части да е направено от лицензиран оценител, и без да е
ясно по кака начин е направена прекалкулацията на кворума към 100%; допуснато
нарушение на чл.16, ал.5 ЗУЕС, изразяващо се в непосочване в протокола кой
собственик как е гласувал и неподписване на протокола от участвалите в ОС лица,
както и в липса на отразяване в протокола на направените на ОС предложения,
изявления и обсъждания. Изложени са съображения за конкретна
незаконосъобразност и на всяко от взетите решения на събранието: За приетото
решение по т.2 от дневния ред се твърди, че е незаконосъобразно, тъй като касае
ремонт на покривни тераси, които не са общи части, а са тераси към отделни ОС -
индивидуална собственост, както и че ремонтът не представлява необходим ремонт
на сградата, по смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗУЕС, а основен такъв, по смисъла
на §1, т.18 от ДР на ЗУЕС, вр.с § 5, т.42 от ДР на ЗУТ, за извършването на
който е необходим кворум не по-малко от 67% от ид.части, какъвто кворум не е
бил налице. По отношение на решението по т.3 от дневния ред се твърди, че в
предложения бюджет не става ясно въз основа на какви параметри е формирана
сумата, а и предложеният бюджет не е такъв по смисъла на закона. Незаконосъобразността на решението по
т.4 от дневния ред, се обосновава с твърдението, че размерът на таксите е
предварително определен с решението по т.3 и е налице нарушение на императивната
разпоредба на чл.50, ал.2, т.1 ЗУЕС, предвиждащ вноската във фонда да е
ежемесечна, а не годишна, като е незаконосъобразно и определянето на краен срок
за плащане на тази годишната вноска до м.август 2018 г. Решението
на ОС по т.5 от дневния ред е оспорено с аргумент, че е налице разминаване
между обявения в поканата за свикване на ОС дневен ред и приетото решение,
както и поради липсата на конкретизация на предоставените на управителя
правомощия. За решението по т.6 от дневния ред се твърди, че противоречи на
морала и добрите нрави, тъй като с него се цели начисляване на огромни лихви на
собствениците, които не са платили (изцяло или частично) в срок дължимите
вноски за фонд „Ремонт и обновяване”. За решението по т.7 се твърди, че е
незаконосъобразно, предвид незаконосъобразността на предходите решения на ОС.
Твърди се още, че е допуснато нарушение и на чл.16, ал.7 ЗУЕС, изразяващо се в
непоставяне на видно и общодостъпно място на входа на сградата на съобщение, че
е изготвен протоколът от ОС, като се признава, че на посочената дата –
21.11.2017 г. на ищеца е изпратен линк, от който да си изтегли протокола от ОС
и приложенията към него. Претендира се отмяна като незаконосъобразни на всички
решения, взети на ОС на ЕС, проведено на 14.11.2017 г.
Предявеният
иск е правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС.
Ответникът
е оспорил исковата молба с писмен отговор в законовия срок, с твърдението, че
не са допуснати сочените в исковата молба нарушения при свикването,
провеждането и вземането на решения, както и при изготвянето и връчването на
протокола от ОС. Изложени са подробни аргументи в подкрепа на твърденията.
Представени са доказателства.
С обжалваното решение ПРС е
уважил частично предявения иск. решението по т.5 от дневния ред на събранието е отменено, в частта му за
възлагане на управителя да сключи договор е независим надзор, който да
осъществява контрол и наблюдения на извършването му и който да предоставя
регулярни отчети до етажните собственици относно неговото изпълнение по
съображения, че такова решение не е предвидено в обявения в Поканата дневен
ред. Отменено е и решението по т.6 от дневния ред на събранието по съображения,
че това решение не е от правомощията на ОС, предвидени в чл.11 на ЗУЕС. Искът е
отхвърлен в останалата му част – за отмяна на останалите решения на ОС като са
изложени съображения, за липсата на допуснати нарушения по свикването и
провеждането на ОС, както и по вземането и гласуването на тези решения.
Разноските са присъдени на страните съобразно уважената, съотв.отхвърлената
част от исковете.
Решението на ПРС е обжалвано само от ищците и само в
отхвърлителната му част, поради което спорът е висящ пред настоящата инстанция
само в тази си част, а в частта, с която искът е уважен (за отмяна на част от
решението по т.5 и за отмяна на решението по т.6), решението на ПРС е влязло в
сила поради липсата на обжалване.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно, в обжалваната част (подлежаща на
проверка относно допустимост) е и допустимо.
Разгледана
по същество, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна, като
споделя окончателните правни изводи на районния съд за неоснователност на иска
по чл.40, ал.1 ЗУЕС, споделя мотивите на първоинстанционния съд и препраща към
тях на основание чл.272 от ГПК.
По конкретните наведени доводи във въззивната жалба за
неправилност и необоснованост на решението, по които въззивният съд дължи
произнасяне, настоящият състав намира следното:
На първо място съдът намира, че фактическата обстановка е
установена в пълнота от първоинстанционния съд, като изводите на съда са
обосновани и съответстват на представените по делото доказателства.
Съдът намира за
неоснователно и недоказано първото оплакване във въззивната жалба - че са неправилни и
необосновани изводите на съда, че не са били допуснати нарушения на
разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗУЕС, относно свикването и провеждането на ОС на
ЕС. Установява се от представените по делото доказателства, че поканата са
събранието не само е била изпратена по електронен път на собствениците на
самостоятелни обекти, посочили електронен адрес за кореспонденция, но и е била поставена
на на входната врата на блок Б (Бета), за което е съставен съответният
протокол, подписан от Владимир Георгиев Добрев – представляващ „Двора“ ЕООД –
управител на ЕС, както и от Мария Петрова Терзииванова – собственик на СО в
сградата. Удостоверителната сила на протокола не е опровергана в съдебното
производство, поради което съдът приема, че не се установява, да е била нарушена
процедурата по чл.13, ал.1 от ЗУЕС в частта, предвиждаща поставяне на покана за свикване на ОС.
Неоснователно, според
настоящия състав, е и второто оплакване във въззивната жалба - че ПРС
неправилно е приел, че не са били налице и другите сочени от ищците нарушения
на ЗУЕС - свикване и провеждане на ОС в неподходящо време, когато комплексът не
се обитава от собствениците и на неподходящо място - извън ЕС, в друга сграда
“Делта“ в комплекса. Действително процесната сграда „Бета“ се състои от
самостоятелни обекти със сезонно
ползване, поради което голяма част от етажните собственици не са имали
възможност да присъстват на ОС. ЗУЕС не предвижда специален ред за свикване на
ОС на ЕС за имотите със сезонно ползване, ето защо не е налице нарушение на
закона със свикването на ОС на ЕС за време, в което повечето собственици на СО
не се намират в страната, съотв.в комплекса. Затова е предвидена възможност за
представителство пред ОС, а както се установи, повечето от собствениците са
предоставили пълномощно на други лица, които да ги представляват пред ОС на ЕС.
След като са били своевременно уведомени за свикването на ОС – чрез поставяне
на поканата с дневния ред на събранието на видно място в сградата и чрез
изпращане на поканата на електронните им пощи, собствениците на СО в ЕС са
могли да организират участието си в ОС чрез пълномощниците си. При наличието на
повече от 80 самостоятелни обекти в сградата и собственици от различни държави,
очевидно е, че не може да се избере момент, в който всички те да се намират
едновременно в комплекса, за да могат да участват лично в ОС на ЕС.
Според настоящия състав
не е налице нарушение на ЗУЕС и със свикването на ОС с място на провеждане - в зала „Емералд“ в сграда „Делта“ на
комплекса. Касае се за един и същи комплекс, поради което провеждането на ОС в
друга сграда не представлява нарушение на закона, тъй като не препятства
участието на собствениците на СО в събранието.
Съдът не споделя
твърдението за неправилност на извода на ПРС, че необявяването на кворума при
началото на заседанието не било самостоятелно основание за незаконосъобразност
на решенията на ОС. Такова изискване в закона няма, поради което дори да не е
бил обявен кворумът преди отлагането на провеждането на ОС с 1 час, това не е
нарушение на процедурата, съов.не води до незаконосъобразност на взетите
решения.
Също за неоснователно,
съдът намира оплакването във въззивната жалба, че са неправилни изводите на първоинстанционния
съд, че за преобразуването на посочените в актовете за собственост ид.части от
квадратни метри в проценти, не се изисква лицензиран оценител, както и за
прекалкулирането на представените ид.части към 100%. Такова изискване в ЗУЕС не
е предвидено, поради което, след като се касае за просто изчисление, то може да
бъде извършено от всеки, без да е необходимо непременно извършването му от
лицензиран оценител.
По отношение на оплакванията,
свързани с нарушения във връзка с провеждането на ОС и съставения протокол,
следва да се отбележи на първо място, че с оглед подаденото в срок от ищеца П.А.
възражение по чл.16, ал.9 от ЗУЕС (л.33), съдът приема, че не е обвързан от удостовереното в
протокола относно присъствалите и гласувалите на общото събрание лица, както и
относно изказаните от участниците становища, като законосъобразността на
проведеното ОС следва да бъде установено в настоящото производство.
С оглед представените
доказателства, съдът намира за неоснователно оплакването, че не е спазена
предвидената от закона форма, по-конкретно – че протоколът няма задължителното съдържание, посочено в чл.16, ал.5 от ЗУЕС,
поради което решенията на ОС на ЕС били нищожни, което обстоятелство не било
съобразено от първоинстанционния съд. Протоколът от ОС съдържа изискуемите по
чл.16, ал.5 от ЗУЕС реквизити - датата
и мястото на провеждането на ОС; дневният ред; явилите се лица и идеалните
части от етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния
обект (отразени в Списък на собствениците, присъстващи на ОС на ЕС на
апартаменти в сграда Б (Бета)…, л.60-63, неразделна част от Протокола от ОС);
начина, по който са гласували лицата – "за", "против" или
"въздържал се"; техен подпис (в Списък на собствениците, присъстващи
на ОС на ЕС на апартаменти в сграда Б (Бета)…, л.60-63, неразделна част от
Протокола от ОС); същността на изявленията, направените предложения и приетите
решения.
По делото не са събрани доказателства, които да оборят отразеното в Протокола
от ОС досежно присъстващите лица, изразените становища и начина на гласуване. Нещо
повече, броят на представляваните собственици на СО и представителната власт на
пълномощниците се установява от представените по делото (и то от ищците)
пълномощни. Ето защо, на първо място съдът приема, че Протоколът от ОС
удостоверява правилно и вярно провеждането на процесното ОС. На второ място
съдът приема, че не е налице нищожност на взетите на ОС решения поради
невярност на Протокола от ОС.
Съдът намира за
неоснователни и недоказани оплакванията във въззивната жалба, основаващи се на
твърдения за нарушения на ЗУЕС, свързани с представителството на отделните
етажни собственици, съотв.за неправилност на изводите на първоинстанционния съд
в това отношение.
Към Протокола от ОС са
представени пълномощни, представени от присъстващи пълномощници на етажни
собственици. При извършената проверка на представените пълномощни и на Списък на собствениците, присъстващи на
ОС на ЕС на апартаменти в сграда Б (Бета)…, л.60-63, неразделна част от
Протокола от ОС, съдът констатира, че няма лица, които да са представлявали по
упълномощаване повече от трима етажни собственици, вкл.Тодор Бяндов, за който въззивниците твърдят, че е бил
упълномощен от повече от трима собственици. Тодор Вълев Бяндов е представил 2
пълномощни – от Татяна Николаевна Лосева – собственик на апартамент № В1-1 (л.40
гръб), и от Иван Иванович Литвинов, Галина Ивановна Литвинова и Татяна Ивановна
Сасина, тримата – собственици на апартамент № В5-9 (л.46). Пълномощни от други
лица Тодор Бандов не е представил (поне не се съдържат в кориците на делото).
Съдът намира за неоснователни и оплакванията, свързани с
представителната власт на адв.Г. и адв.Николова (липсата или наличието на такава) за
“ДВОРО“ ЕООД на процесното ОС. Видно от представените по делото доказателства -
Списък на собствениците,
присъстващи на ОС на ЕС на апартаменти в сграда Б (Бета), собственици на СО с идентификатор
57941.509.24.4.77 са „Сънсет Ризорт къмършъл“ ЕООД и „Двора“ ЕООД. Видно от
представения нот.акт № 107,
том ІV, рег.№ 3992, дело № 682 от 2013 г., л.178-180) „Дворо“ ЕООД е собственик
на СО с идентификатор 57941.509.24.4.77. Видно от представеното пълномощно
(л.38) с нотариална заверка на подписите от 06.11.2017 г., управителят на
„Двора“ ЕООД е упълномощил адв.Радостина Николова и адв.Е.Г.
да представляват дружеството като собственик и като управител на ЕС при
участието му на ОС на ЕС в отделните сгради (вкл.в сграда Бета) на комплекс
Сънсет Ризорт. Видно от представените Пълномощно от 13.11.2017 г. и
Потвърждение от 26.02.2018 г. на извършените действия от адв.Радостина Николова
и адв.Е.Г. на ОС, проведено но 14.11.2017 г., двете са били упълномощени да
представляват „Дворо“ ЕООД на това ОС, а впоследствие действията им са
потвърдени от представлявания. При така представените пълномощно и
потвърждение, съдът приема, че „Дворо“ ЕООД е било представлявано от
адв.Радостина Николова и адв.Е.Г. на ОС, проведено но 14.11.2017 г., тъй като
пълномощното е с дата преди ОС и с изискуемата по чл.14, ал.3, предл.последно
от ЗУЕС писмена форма. Дори да се приеме, че пълномощното е с по-късна дата на
съставяне (каквито са твърденията на въззивниците), налице е потвърждение, на
основание чл.42, ал.2 от ЗЗД на извършените от адв.Радостина Николова и адв.Е.Г.
действия на ОС, проведено но 14.11.2017 г., като представителни на „Дворо“
ЕООД.
Обстоятелството, че
„Сънсет Ризорт къмършъл“ ЕООД е собственик на СО, изброени в Списък на собствениците, присъстващи на
ОС на ЕС на апартаменти в сграда Б (Бета)…, л.60-63, се установява от
представеното с отговора на исковата молба извлечение от партидата на „Сънсет Ризорт
къмършъл“ ЕООД в Търговския
регистър, където се установява внасянето на имотите като непарична вноска в
капитала на дружеството. Обстоятелството, че дружеството е било надлежно
представлявано на процесното ОС на ЕС се установява от представеното пълномощно
с нотариална заверка на подписите от 06.11.2017 г., с което Милена Марчева
Марчева-Вълкова е било упълномощена да представлява дружеството на ОС на ЕС.
По изложените съображения съдът споделя изводите на ПРС, че посочените като
участвали в ОС етажни собственици са били надлежно представлявани и не е налице
твърдяното от въззивниците нарушение на закона.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че неправилно съдът е
приел, че ремонтът,
за който е взето решение е необходим ремонт. Описанието на необходимите
ремонтни работи в сградата отговаря на смисъла на дефиницията по §1, т.8 от ДР
ЗУЕС за „необходим ремонт“.
Неоснователни са
оплакванията на въззивниците, че решението по т.3 от дневния ред, касаещо
приемане на предложения бюджет за извършване на необходим ремонт на сграда
„Бета“, също е законосъобразно, тъй като съдът не е бил компетентен да
контролира цената, определена за ремонта. Контролът на съда върху взетите
решения на ОС на ЕС са само за законосъобразност на тези решения, а
оплакванията във въззивната жалба, във връзка с посоченото решение изискват
преценка на целесъобразността на решението, което не е в компетенциите на съда.
Съдът намира за
неоснователни твърденията във въззивната жалба, че са неправилни изводите на
съда, че решението по т.4 от дневния ред, касаещо определяне на размера,
начина, сроковете и условията на плащане на паричните вноски за поддържането на
фонд “Ремонт и обновяване“ на сградата, е законосъобразно, тъй като средствата
за извършване на ремонт, дължими от собствениците, не са били вноски по чл.50,
ал.2, т.1 от ЗУЕС и ако останели средства, то те щели да са по сметка на
учредения фонд и можели да се използват за други ремонтни дейности. решението
за внасяне на еднократна вноска в този фонд не е било порочно. Действително,
разпоредбата на чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС е императивна и не дава възможност за
отклонение от предписаното правило. Целта на така определените и събирани
вноски е ремонт на сградата и нейното обновяване. Извършването на описания и
обсъждан на процесното ОС необходим ремонт не излиза от обхвата на понятието
„ремонт на сградата“, поради което не е налице нарушение на разпоредбата на
чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС при приемането на решението по т.4 от дневния ред на
ОС. Конкретният размер на вноските (с изключение на изискването той да не е под
1% от минималната работна заплата за страната), също е въпрос на
целесъобразност и съдът не може да извършва контрол на решението в това
отношение.
Неоснователно е
оплакването за неправилност на обжалваното решение, в частта, на отхвърляне на
иска за отмяна на решението по т.5 от дневния ред - Приемане
на решение, с което се възлага на управителя на ЕС да сключи договори за
извършване на необходимия ремонт с когото прецени, при условия и цена каквато
прецени, но в рамките на приетия бюджет на ЕС. На първо място – отново се касае за
контрол на целесъобразността на решението, поради което, по изложените по-горе
съображения, това не попазва в компетенциите на съда, възложени му от ЗУЕС. На
второ място съдът намира за недоказани твърденията на ищците за нищожност на
решението по т.5 от дневния ред. В тази му част решението присъства и в
поканата за ОС, поради което са неоснователни твърденията на въззивната страна,
че то е взето без предварително да е било обявено в поканата за ОС, че такова
решение ще се обсъжда и гласува. Налице е достатъчно конкретизация на
правомощията на управителя на ЕС – при сключването на договора да се съобрази с
рамките на приетия бюджет, както и да сключи договор с независим надзор, който
да извършва наблюдения и контрол при извършването на ремонта и да предоставя на
етажните собственици регулярни отчети за изпълнението му. Ето защо съдът намира,
че така приетото решение – в първата част на т.5, не е нищожно.
На последно място съдът
приема, че жалбата е неоснователна и по отношение на оплакванията за неправилност и необоснованост на изводите на първоинстанционния
съд за законосъобразност
на решението по т.7 от дневния ред. По отношение на това решение се твърди, че
то е незаконосъобразно, тъй като е функция от
приетите преди него решения, и след като те са незаконосъобразни, не следва да
се даде и възможност на ЕС да ангажира отговорността на етажните собственици по
съдебен ред относно принудителното им изпълнение. Както се посочи по-горе,
решенията по т.2 (приемане на решение за извършване на
необходим ремонт на сградата по смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗУЕС и създаване на
фонд „Ремонт и обновяване” на сградата); по т.3 (Приемане на бюджет за
извършване на необходимия ремонт); по т.4 (Определяне на размера на паричната
вноска за всеки етажен собственик поотделно, съобразно притежаваните от него
ид.части от общите части на сградата, определена в приетия бюджет, платима
еднократно до края на м.август 2018 г. по банков път по специално открита
банкова сметка *** - Фонд „Ремонт и
обновяване“); по част от т.5 (с което се възлага на управителя на ЕС да сключи
договори за извършването на необходимия ремонт на сградата и да сключи договор
с независим надзор за осъществяване на контрол и наблюдения върху ремонта, с
когото прецени, при условия и сеца, каквито прецени, но в рамките на приетия
бюджет за извършване на необходимия ремонт), се приемат от съда за
законосъобразни, поради което е законосъобразно и решението по т.7, с което се
възлага на управителя на ЕС да предприема съдебни процедури – да завежда искове
против етажните собственици, които не са платили задълженията си към ЕС.
По отношение на последното оплакване във въззивната жалба –
за липсата на произнасяне от съда по искането в исковата молба за прогласяване
нищожността на решенията, взети на ОС на ЕС следва да се отбележи, че липсата на произнасяне от
съда по заявено от ищеца искане би следвало да има за последица искане за
допълване на решението (чл.250 ГПК), тъй като въззивният съд не може да се
произнесе за първи път по искане на ищеца, по което първоинстанционният съд не
се е произнесъл. Такова искане за допълване на първоинстанционното решение
обаче не е заявено, за да се изпрати делото на ПРС за произнасяне по иска за
прогласяване нищожността на решенията, взети на ОС на ЕС.
Поради съвпадането на изводите
на двете инстанции, решението на ПРС следва да бъде потвърдено в обжалваната
част, при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към които настоящият
състав препраща на основание чл.272 от ГПК.
Предвид постановения резултат, на въззиваемия следва да се
присъдят съдебни разноски в размер на 500 лв, като съдът намира за
неоснователно възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното от
въззиваемия адвокатско възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на
делото.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 147 от 26.08.2019 г. по гр.д.863/2017 г. по описа
на PC – Поморие В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ.
ОСЪЖДА П.А. (Peadar Aspel), гражданин на Република
Ирландия, роден на *** г. в Уотърфорд/Ирландия, и ПАТРИК - ДЖОН Р. (Patrick - John Rowe), гражданин на Република
Ирландия, роден на *** г. в Ирландия да заплатят на Етажната собственост на
сграда “Бета“ с идентификатор №57491.509.24.4 в к-с “Сънсет Ризорт“,
представлявана от управителя на ЕС “Двора“ ЕООД чрез управителя на дружеството
Владимир Добрев, съдебни разноски за въззивното производство в размер на 500 лв
(петстотин лева).
Решението на съда не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.