Р
Е Ш Е
Н И Е
№.............
град Шумен, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в публичното заседание на осемнадесети януари две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия:
Кремена Борисова
при участието на секретаря Ив.Велчева, като разгледа докладваното от
административния съдия АД № 364 по описа за 2021 година на Административен съд
– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по по реда начл.145
и сл. от АПК във вр. с чл.19ж от АПК и чл.27 ал.1 от ЗУСЕСИФ, образувано по жалба
на Община Никола Козлево със седалище и
адрес на управление с. Никола Козлево, представлявана от Кмета - Е.В.Р., чрез
пълномощника и процесуален представител - ст.юрисконсулт Н.К., против решение на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта,
с което е прекратен едностранно Договор № МЗ-3-03-09-5780#6 от 15.01.2021г. за
осигуряване на заетост по реда на чл.230, ал.1 от КТ и искане за доброволно
възстановяване на получени по договора безвъзмездна финансова помощ по проект
„Нова възможност за младежка заетост“ по Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ в общ размер на 41 375.33лв., обективирано в Писмо с рег.№ 20-00-962 от 23.09.2021год. по описа на
АЗ при МТСП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност
на обжалвания акт, като се твърди на първо място, че не са налице фактическите
основания за издаване на акта, а именно: не е налице неизпълнение на договора и
не е посочена конкретната хипотеза на неизпълнение на договорното задължение,
която административният орган счита, че е нарушена. Сочи се, че Община Никола
Козлево е изпълнила всички свои задължения, поети в цитирания договор и този
смисъл не са налице основания за неговото прекратяване и възстановяване на
сумите. В тази връзка, обжалваният акт не е обоснован и подкрепен с надлежни
доказателства. В жалбата си оспорващият твърди, че Община Никола Козлево в
изпълнение на договорните си задължения -
да сключи договори с обучаемите лица, да ги обучи и проведе изпит, е
предоставила и благоприятна работна среда за обучаемите, като от извършените на
място проверки по време на обучението на лицата от страна на Агенция по заетостта не са били установени нарушения
или предписания относно качеството на проведеното обучение, както и неспазване
на сключения договор между страните. В този смисъл, работодателят е изпълнил
договорните си задължения, а фактът на неусвояване на работния процес от страна
на обучаемите не би могъл да бъде вменен във вина на работодателя или на
наставника. Няма как и не би следвало да се търси отговорност от работодателя
за неусвояване на работата от страна на обучаемите, нещо повече, работодателят
не би могъл и не следва да носи отговорност относно уменията на същите да
усвояват работата. Не е в правомощията на работодателя да вмени определени
умения и степен на усвояемост спрямо
обучаващите се. От своя страна, той е
изпълнил всички свои задължения, положил е необходимата грижа, за да се усвоят
от страна на работниците необходимите познания, но няма как да отговаря за
усвояемостта на лицата, респективно не би могло последното да бъде основание за
прекратяване на договора. По подробно изложените в жалбата си съображения,
оспорващият отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде
отменено обжалваното писмо, с което едностранно е прекратен договора, отправено е
искане за възстановяване на вече преведени суми, отправена е покана за
доброволно изпълнение, като незаконосъобразно, поради липса на фактическото
основание за издаването му. Претендира, присъждане на сторените по делото
разноски.
В съдебно
заседание оспорващият се представлява от ст.юрисконсулт К., която поддържа
депозираната жалба по изложените в нея
отменителни съображения и доразвива същите в представена по делото писмена
защита с рег.№ДА-01-191/21.01.2022год. по описа на ШадмС, в която обективира
доводи досежно неоснователност на релевираните от ответната страна възражения, че
работодателят не е следвало да провежда изпит, респективно да назначава изпитна
комисия.Сочи неоснователност на становището на ответника, с оглед разпоредбите
на чл.16 от административния договор и чл.231 ал.1 от КТ, съгласно които
работодателят е бил длъжен за проведе изпит по определен от него ред, доколкото
в случая обучението не е за придобиване на професионална квалификация, при
което изпита се провежда по реда на Закона за професионалното образование и
обучение.
Ответникът по
жалбата-Изпълнителен директор на Агенция по заетостта при МТСП се представлява
от главен юриск.Р., която оспорва жалбата.По същество и в представена по делото
писмена защита с рег.№ДА-012-211/24.01.2022год. по описа на ШАдмС развива
доводи, че оспореният акт е валиден и законосъобразен административен акт, като
постановен в съответствие с процесуалния
и материалния закон, при наличие на фактическите и правни основания за
това, поради което моли съда да отхвърли предявената жалба.Сочи, че на
основание разминаването между констатациите от извършените проверки и
резултатите от проведения от работодателя изпит органът е изискал обяснения за
резултатите от проведеното 6-месечно обучение по време на работа и неуспешното
обучение на всички явили се на изпита
20лица , в резултат на което получил разяснение, в което работодателят
се позовал на правото си на преценка за резултата от проведения изпит.В
обжалвания акт за прекратяване на договора административният орган е обосновал
решението си за прекратяване на договора с очакванията относно изпълнението на
целта на договора-приоритет 2 на ОП РЧР и приел, че работодателят е поел
задължение по т.1.1. и т.1.2. от Общите условия на договора да изпълни
ефективно тази цел, конкретизирана в чл.18 от договора.Органът е приел, че
задължение на работодателя е било не само да направи опит да обучи лицата, а да
ги обучи така, че поне част от тях да придобият умения и да останат на работа
при него и да получат шанс на трудова реализация.На сочените основания
обосновал решението си, обективирано в обжалваното писмо, на основание
т.10.3.“а“ от Общите условия да прекрати договора, поради виновно неизпълнение
на задълженията на оспорващия да обучи и задържи на работа наетите по проекта
лица.Доколкото работодателят е ползвал субсидия в нарушение на нормативни
изисквания, без намерение да обучи и осигури за своя сметка заетост на лицата
след края на 6-месечния период на субсидиарна заетост, заплатените до момента
по проекта суми се явяват недопустим разход и на осн. т.10.7 и по аргумент на т.11.1
от Общите условия на договора, същите подлежат на възстановяване.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна, в законоустановения срок срещу акт,който подлежи на
самостоятелен съдебен контрол.
Разгледана по
същество,жалбата е основателна, поради
следните фактически и правни съображения:
Събраните входа
на производството писмени доказателства установяват, че на 25.11.2020год.
Община Никола Козлево, представлявана от кмета
е подала заявка с рег.№МЗ-3-03-09-5780 /л.26 от т.II-ри от делото/ за участие в проект 2014BGO5M90PO01-1.2014.001-С0001
„Нова възможност за младежка заетост“, финансиран от на Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси „/ОП РЧР/, съфинансиран от ЕС чрез Европейския социален фонд и
Инициативата за младежка заетост.Към заявката си заявителят приложил всички
изискуеми за участие в проекта документи-Декларация по Проект „Нова възможност
за младежка заетост“, подписана от Кмета на Община Никола Козлево и документи
за трудов стаж и професионален опис на наставниците по проекта за длъжностите
„Технически сътрудник“ и „Общ работник“-общо осем наставници.С писмо с
рег.№МЗ-3-03-09-5780#3 от 03.12.2020год. /л.91 от т.II от делото/, подписано от зам.изп.директор на Агенция
по заетостта /АЗ/ кандидатът-Община Никола Козлево, представлявана от кмета е
уведомена, че е одобрена за включване в проекта.На 22.12.2020год. е изготвен и
представен Списък на насочените и одобрени лица към Заявка с рег.№МЗ-3-03-09-5780
от 25.11.2020год. по проект „Нова възможност за младежка заетост“ от Община
Никола Козлево на 23 насочени и одобрени лица за наемане по реда на чл.230 от КТ, придружени със заявленията им за участие в проекта и документи за
образование /л.92-л.210 от т.II от делото/.
На
15.01.2022год., след одобряване на подадената заявка от 25.11.2020год. е сключен Договор№МЗ-3-03-09-5780#6 за осигуряване на заетост по реда на чл.230 ал.1 от КТ
по Проект „Нова възможност за младежка заетост“, по силата на който
възложителят-Агенция по заетостта е поел задължението да предостави на
работодателя-Община Никола Козлево средства от бюджета на проекта за всяко
насочено и одобрено от възложителя безработно лице по условията на проект „Нова
възможност за младежка заетост“, включено в обучение по време на работа по
чл.230 ал.1 от КТ за срока на обучението, но не повече от шест месеца, с
трудово възнаграждение, подробно посочено в чл.2 ал.1 до ал.5 от договора.Съгласно чл.4 от
договора , предоставените средства по чл.2 от същия възлизат на сума в общ
размер на 112 169.23лв.
Въз основа на
така сключения договор, работодателят-Община Никола Козлево е сключила трудови
договори с подалите заявления за участие в проекта лица /л.221-317 от т.II от делото/, по силата на които работодателят
възложил, а работникът приел да заемат длъжностите „Общ работни“ и „Технически
сътрудник“, съгласно отговорностите, изброени в длъжностната
характеристика ида изпълнява възложените
му задачи по изпълнението на подписания между Община Никола Козлево и АЗ договор.
Към
административната преписка по делото са приложени и документи по опис, изискуеми
по правилата за участие в програмата, спрямо които административният орган няма
констатирани забележки и нередности.Представени са заповедите за назначаване на
служителите на Община-Никола Козлево за наставници на лицата по проекта и
писмени съгласия на същите да изпълняват задълженията на наставници по проекта,
както и графиците за работното време и местонахождението на обектите на работа
на лицата по проект „Нова възможност за младежка заетост“ по сключения
договор.Представени са и всички документи по искания за плащане за месеците
януари, февруари и м.март 2021 год., съпроводени със съответните контролни листи и листи за проверка към всяко едно от
исканията за плащане, отчетни доклади на наставниците за проведено обучение по време на работа на наетите по проекта лица към всяко от
исканията, корекции на документи и извлечения от счетоводните книги и ведомости
за платени заплати и осигуровки на наетите лица и възнаграждения на наставници
съгласно чл.2 от договора /л.2 до л.267 от т.III от делото/.Представени са и 3 броя платежни
нареждания /л.314-316 от т.I от делото/,
удостоверяващи извършените от АЗ плащания на Община Никола Козлево по проекта
суми за м.януари 2021год. в размер на 6 018.62лв., за м.февруари 2021год.-в
размер на 17 994.82лв. и за м.март 2021год. в размер на 17 361.89лв.
или общо плащания на стойност 41 375.33 лв. за трите месеца по одобрените
искания за плащане №1, №2 и №3 съответно за м.януари, м.февруари и м.март
2021год..
На основание
чл.28 ал.1 от договора по проекта, представители на възложителя-АЗ са извършили
проверки на място относно провежданото от работодателя обучение чрез работа, резултатите
от които са били надлежно обективирани в
приложени по делото Констативни протоколи с №511, 513, 515, 519, 523, 522, 526,
всички от 15.06.2021год. и КП№267, 268, 269, всички от 17.05.2021год., КП№270 и
271, и двата от 18.05.2021год., КП№272, 273, 274 всички от 19.05.2021год., КП№531
от 22.06.2021год. /съставляващи
доказателства от л.268 до л.283 от т.II от
делото/ и КП№281, 283, 286, 291, 292, 294, всички от 14.07.2021год.
/съставляващи доказателства от л.400 до л.405 от т.I от
делото/.Видно от съдържанието на гореупоменатите констативни протоколи за
извършени 22 проверки, по всички
протоколи с малки изключения /КП№513, 515, 519, 294/ представителите на
контролния орган са констатирани, че във всички проверявани обекти се води
присъствена форма, по време на проверката наетите лица са присъствали на обекта
на месторабота, спазват графика на работното време , изпълнявали са задълженията си по длъжностна
характеристика съобразно сключените трудови договори.От всички проверени по
КП общо 50 лица, само за 4 от
проверяваните по гореупоменатите КП е установено, че отсъстват безпричинно от
работа, а едно от тях се е явило на работа със закъснение и са изискани писмени
обяснения.Както сам ответникът сочи, по овреме на извършените многобройни
проверки на място, обективирани в гореупоменатите констативни протоколи , не са
били установени съществени нарушения , даващи основания за прекратяване на
сключения договор.
С писмо с
рег.№МЗ-3-03-099-5780#79 от
31.08.2021год. във връзка с представени от работодателя на 23.07.2021год.
документи за прекратяване на трудовите договори с 20 от наетите по проекта лица
на основание чл.325 ал.1 т.3 от КТ и констатиране от органа при служебна
проверка, че на 19 от общо 20 лица не са били подновени трудовите договори след
приключване на проекта от работодателя са били изискани писмени разяснения
относно причините за констатираното непостигане на устойчива заетост по
сключения договор.
В писмено
разяснение с изх.№12-00-234/1 от 09.09.2021год. /л.287 и сл. от т.II от делото/
работодателят е посочил като причина за неподновяване на договорите на тези 20
лица обстоятелството, че след изтичане на шестмесечните трудови
договори на наетите по проекта 20 лица, на основание чл.16 от Договора и чл.231
ал.1 от КТ на 28.07.2021год. е бил
проведен изпит на 19 лица и на 09.08.2021год.-на едно лице по приключване на
обучението по проект „Нова възможност за младежка заетост“, при който, видно от
прил. протоколи на назначените със заповед на кмета на общината№РД-255822.07.2021год.
и Заповед№РД-266/04.08.2021год. комисии е установено, че нито един от
обучаемите-общо 20 лица не е издържал успешно изпита, вледствие на което и
трудовите договори на тези 20 лица не са били подновени.Към разясненията са
прил. заповедите за назначаване на комисиите и протоколите от проведените
изпити.
Въз основа на
горното и след извършени документални проверки на процесния договор и на още
три предхождащи го и приключили договора
по проекта за 2018г.,2019г., административният орган-възложител по договора
приел, че слабият краен резултат от изпълнението на задълженията по четирите
договора-едва 1,5% успеваемост за всички проведени
обучения дискредитира доверието на възложителя
в качеството на работа на наставниците при провежданите обучения и изпълнението
на договорите и поставя под съмнение стремежа на работодателя към постигане на
целта на Инвестиционния Приоритет№2 на ОП РЧР и основната цел на проект „Нова
възможност за младежка заетост“, както и че не е спазено от страна на
работодателя изискването на чл.2 ал.1 от
ЗУСЕСИФ, които обстоятелства не дават увереност на АЗ, че е постигнато
ефективно социално включване и устойчиво интегриране на младите хора на
свободния пазар на труда и че реално са били извършвани дейности съгласно
сключените договори за осигуряване на заетост.С оглед на възприетото от
административния орган и на основание чл.10.3 б“а“ от Общите условия на
договора, Изпълнителният директор на
Агенция по заетостта постановил решение за прекратяване на сключения договор за
обучение и заетост №МЗ-3-03-09-5780#6 от
15.01.2021год. и във вр. с чл.10.7. от Общите условия към договора постановил
възстановяване от страна на работодателя-Община Никола Козлево на възложителя
на преведените по обработените вече искания за плащане№1 за м.януари 2021г., №2
за м.февруари 2021г. и №3 за м.март 2021год. суми в общ размер на 41 375.33лв., както
и че искането за плащане за м.април 2021год. няма да бъде разглеждано и
представено за плащане и отправил покана за доброволно изпълнение, обективирано
в писмо с рег.№20-00-962 от
23.09.2021год..Видно от прил. на л.326 от т.I от делото известие за доставяне, писмото е връчено на
кмета на Община Никола Козлево чрез длъжностно лице на 27.09.2021год., а
жалбата срещу него е подадена директно в Административен съд-Шумен и заведена с
рег.№ДА-01-2633 на 06.10.2021год. по описа на ШАдмС.Това писмо е предмет на
съдебен контрол в настоящето съдебно производство.
При произнасяне
на настоящето решение, съдът съобрази доказателствата по делото, съставляващи
административната преписка и след извършена цялостна проверка, съгласно
изискването на чл. 168 от АПК
намира оспореното писмо с рег.№20-00-962
от 23.09.2021год. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта за
едностранно прекратяване на Договор№МЗ-3-03-09-5780#6 от 15.01.2021год., възстановяване
на вече преведени суми по договора и покана за доброволно изпълнение за незаконосъобразно
по следните съображения:
Безспорно
сключения между страните в процеса Договор№МЗ-3-03-09-5780#6 от 15.01.2021год.
за осигуряване на заетост по реда на чл.230 ал.1 от КТ по проект „Нова
възможност за младежка заетост“ съставлява административен договор по
дефиницията на &1, т.1 от ДР на ЗУСЕСИФ и
всички спорове относно действителност, изпълнение или прекратяване на този
договор следва да се решават от компетентния административен съд по реда на дял
трети от АПК (по арг. на чл.19ж, ал.1 и ал.2 от АПК и чл.27 от ЗУСЕСИФ).
Спор между страните относно сключването на
процесния административен договор няма. Спорът е свързан с неговото изпълнение,
респ. неизпълнение и едностранното му прекратяване с волеизявление на страна по
договора –възложител, обективирано в оспореното писмо рег.№20-00-962
от 23.09.2021год. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта.
Съгласно чл. 19д ал. 2 от АПК "Административният орган може едностранно с
писмено предизвестие да прекрати договора, за да предотврати или отстрани тежки
последици за обществения интерес ". Аналогична е разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕСИФ
Както беше
посочено по-горе споровете във връзка с действителността, изпълнението, изменението
или прекратяването на административните договори са подчинени на разпоредбите
на дял трети от АПК / Обжалване на индивидуални адм. актове пред първа
инстанция / т.е. адм. договор е приравнен на ИАА. С оглед на това съдът следва
да съблюдава изпълнението на императивните изисквания за действителност и
законосъобразност на адм. договор съобразно чл. 146 и сл. от АПК, като в съответствие с разпоредбите на чл.168 ал.1 от АПК следва да се
произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт, независимо
от оплакванията на жалбоподателя, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на
закона.
На първо място съдът констатира,че обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен
орган-Изпълнителния директор на Агенция по заетостта, който е и възложителя по
прекратения административен договор.
В случая съдът приема, че е спазена формата за
едностранно прекратяване на административния договор – с писмено волеизявление,
обективирано в процесното писмо, въз основа на което Агенцията е постановила и прекратяване
на сключения административен договор за осигуряване на заетост и възстановяване
на вече преведените суми.Последното обаче освен, че е лишено от мотиви, които
да обосновават основания за неговото издаване, т. е защо се прекратява
едностранно, без предизвестие Договор за осигуряване на заетост №МЗ-3-03-09-5780# от 15.01.2021год., то същото съдържа и властнически
волеизявления на УО по съответната програма, касаещи факти и обстоятелства
извън конкретната процедура по чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕСИФ.
В конкретната
хипотеза УО на ОП РЧР е обективирал в
един административен акт три волеизявления.В своята практика /вж.Решение№13010
от 21.10.2020год. на ВАС по а.д.№8414/2020год./ Върховният административен съд
приема, че липсва формална пречка в един административен акт да се съдържат
няколко волеизявления на административния орган, касаещи различни по вид
процедури, както е в конкретния случай-прекратяване на административен договор
и възстановяване на вече платени по договора суми, съставляващи според орана
недопустими разходи и във връзка с това отправена покана за доброволно
изпълнение, но при ясно разграничаване на волите на органа в рамките на всяка
от процедурите, както и след спазване на правилата за законосъобразното им
реализиране.
Първото
властническо волеизявление на административния орган е за прекратяване на
сключения между него и Община Никола Козлево административен договор, като
единственото посочено от органа правно основание за прекратяване на договора е
това на чл.10.3.б“а“ от Общите условия на договора.В случая в решението на
УО липсват посочени факти, установяващи
състава на чл.39 ал.5 от ЗУСЕСИФ, т.е. не е изяснено какви точно тежки
последици за обществения интерес ще се предотвратят с прекратяването на
договора.
Подвеждането на фактите към съответната правна
норма е елемент на властническото волеизявление на органа и то следва да е
надлежно извършено, за да може съдът да осъществи контрол за законосъобразност.
Видно от изложеното в оспореният акт, с което се прекратява едностранно
процесния административен договор, органът е посочил като конкретни факти,
констатираните по време на извършените документални проверки обстоятелства
касаещи изпълнението, респективно неизпълнението на сключения договор№МЗ-3-03-09-5780#6 от 15.01.2021год.
и на още три предходни договора-Договор№МЗ-3-03-09-4375# от 02.05.2018год., Договор№МЗ-3-03-09-1152#6 от 01.08.2019год. и Договор№МЗ-3-03-09-2161#6 от 19.12.2019год.При извършените документални
проверки по изпълнението на процесния и на предхождащите го три договора от
2018г. и 2019г. е констатирано, че от общо 131 лица, включени в четирите
договора за обучение по проект „Нова възможност за младежка заетост“ с
работодател-Община Никола Козлево само 2 лица имат успешно издържан изпит и са
запазили заетостта си за още 1 месец, което представлявало 1,5% успеваемост за
всички проведени до край обучения до момента.Въз основа на това органът приел, че
работодателят не е изпълнил задължението си по чл.230 ал.1 от КТ да обучи
работника или служителя в процеса на работа по определена професия или
длъжност, а на неуспешно представилите се лица, не е представил никаква
възможност за повторно явяване на изпит, което дискредитирало доверието на органа
в качеството на работа на наставниците при провеждане на обученията и в
изпълнението на договорите като цяло. Освен посочените факти, които съпоставени
по между са противоречиви / доколкото сам органът в обжалвания акт сочи, че
единия от упоменатите договори от 02.05.2018год. е приключил успешно/, следва
да се отбележи, че упоменатите и сочени като фактически основания за
прекратяване на процесния договор три предходни договора са вече приключили без
по тях не са били установени нередности и сумите по тях, съставляващи отпусната
безвъзмездна финансова помощ по проекта са били изплатени без корекции, както и
че същите нямат никакво касателство и относимост към прекратения
административен договор. В контекста на последното, в допълнение следва да се
посочи и обстоятелството, че органът не е посочил конкретното правно основание,
което счита, че установените от него факти осъществяват. В глава IV. "Права и задължения на страните", изрично
и лимитативно са посочени всички задължения на работодателя във връзка с
осигуряване на заетост по реда на КТ в рамките на конкретното правоотношение с
източник сключения договор.В чл.9 от договора изрично е предвидено задължение
на работодателя да обучи в процеса на работа, на заявените работни места, посочени
в заявката по проекта избраните от него лица по чл.2 по определена професия или
специалност, както и да осигури наставници за обучаемите лица за период до 6
месеца, като за тази цел осигури заетост на лицата, сключвайки трудови договори
с тях по реда на чл.230 ал.1 от КТ.Съгласно чл.16 и чл.18 от договора , работодателят
се е задължил в 7-дневен срок от приключване на обучението да проведе изпит на
обучаемите лица, съгласно чл.231 ал.1 от КТ, с цел установяване резултатите от
обучението по договора и да приеме на работа всяко обучаемо лице, завършило
успешно обучението, съобразно придобитата квалификация. В случая, в акта
административният орган е посочил единствено като основание за прекратяване на
договора чл. 10, 3, б. "а" от Общите условия, съставляващи неразделна
част от Договора за осигуряване на заетост. Съгласно цитирания текст,
"Възложителят има право да развали Договора чрез едностранно писмено уведомление,
без да изплаща каквито и да било обезщетения, в случай че Работодателят не
изпълни някое от поетите задължения по договора. " Посочената клауза от
Общите условия не освобождава възложителя да мотивира прекратяването на
договора чрез едностранно писмено предизвестие, напротив задължава последния да
посочи неизпълнението на кое конкретно поето от работодателя /изпълнител/
задължение от договора е налице при мотивирането на акта, което в случая не е
сторено от страна на органа.
С посочените в
акта общи постулатни твърдения за необходимостта вменена на възложителя да
изпълнява договора с грижата на добър стопанин, при спазване на принципите на
икономичност, ефикасност, ефективност, публичност и прозрачност в съответствие
с най-добрите практики в съответната област, за съда включително и за
работодателя е неясно кои разпоредби от европейското и националното законодателство
не са спазени в контекста на изрично поети с процесния договор задължения за
осигуряване на заетост по въпросния проект. Такива в случая не само, че не са
цитирани, но и не са доказани по безспорен начин.
Видно от
събрания по делото съвкупен доказателствен материал, се установява по несъмнен
начин, че оспорващият, в качеството си работодател по сключения административен
договор за осигуряване на заетост е изпълнил поетите по договора
задължения да обучи в процеса на работа,
на заявените в заявката работни места и длъжности и одобрените за обучение
лица, като за целта им е осигурил и съответните наставници и е сключил с тях
изискуемите съгласно договора трудови договори.От представените и приобщени към
доказателствения материал по делото доказателства /Отчетни доклади
Приложения№31 и отчети за проведено обучение Приложение№30 от наставниците/ за
процесния период от 22.01.2021год. до 30.07.2021год. / съставляващи доказателства от л.61-л.302 от
т.I от делото/ се установява, че работодателят е осигурил
възможност за обучение по време на работа на лицата от целевата група, като към
всеки от обучаемите е подходил индивидуално и са извършени всички необходими
действия по обучението на лицата, с което несъмнено са спомогнал за
натрупването на професионален опит за наемане на свободни работни места в
съответните области.В потвърждение на горното са и констатациите на
управляващия орган при осъществената от него контролна дейност чрез извършване
на общо 22 проверки на място относно провежданото от работодателя обучение чрез
работа , резултатите от които са били надлежно обективирани в приложени по делото Констативни протоколи.
От съдържанието на същите, с малки изключения /КП№513, 515, 519, 294/
представителите на контролния орган са констатирани , че във всички проверявани
обекти се води присъствена форма, по време на проверката наетите лица са
присъствали на обекта на месторабота, спазват графика на работното време , изпълнявали са задълженията си по длъжностна
характеристика съобразно сключените трудови договори.От общо проверени 50
обучаеми лица , само за 4 от проверяваните е установено, че отсъстват
безпричинно от работа , а едно от тях се е явило на работа със закъснение и са
изискани писмени обяснения.Както сам ответникът сочи, по овреме на извършените
многобройни проверки на място, обективирани в гореупоменатите констативни
протоколи , не са били установени
съществени нарушения, даващи основания за прекратяване на сключения договор.
В изпълнение на
задълженията си по чл.16 от договора, видно от прил. по делото доказателства
/заповеди за назначаване на изпитни комисии и протоколи от проведените на
28.07.2021год. и на 09.08.2021год. изпити/, след приключване на обучението, работодателят
е провел изпит на обучаемите съгласно чл.231 ал.1 от КТ, с цел установяване
резултатите от обучението по договора.Видно от прил. становище на РУО-Шумен с
№РД-21-1459/06.12.2021год. обучаемите лица не придобиват професионална
квалификация, поради което няма нормативни изисквания за специфична професионална
квалификация и правоспособност, изискваща провеждането на изпита по реда на
Закона за професионалното образование и обучение, с оглед на което изпита е
проведен по определения от работодателя ред.Обстоятелството, че никой от обучаваните
23 лица по договора / 14 наети на длъжност „Технически секретар“ и 9-на
длъжност „Общ работник“/ не са издържали успешно изпита и след приключването му
са били освободени от работодателя не може да се вмени в отговорност на
работодателя, още по-малко да обуслови извод за неизпълнение на поетите по
договора задължения да обучи наетите лица, тъй като не е в правомощията му да
вмени определени умения и степен на усвояемост спрямо всеки един от обучаващите
се, респективно не би могло да обуслови основание за прекратяване на договора.
Така посочените
констатации въз основа на приобщените по делото гореупоменати писмени
доказателства не установяват по безспорен начин, че жалбоподателя-бенефициер по
договора не е изпълнил някое от задълженията си по договора и продължава да го
прави. Позоваването на задължения, които не са регламентирани в сключеният
между страните договор обективно не могат да обосноват неизпълнението на
същият, респективно да се приемат като основание за прекратяването му.
В допълнение на
гореизложеното, доколкото съдът не може да измени целта, с която
административният орган упражнява властта си, той е обвързан от посоченото от
органа правно основание. Когато правното основание не е посочено или както в
случая не е посочена и правна норма, чиито фактически състав не е изпълнен е
налице липса на правното основание. При установената липса на правни основания
съдът не може да извършва контрол за законосъобразност, защото това би значело
да замести волята на органа, а такова правомощие съдът няма.
Съдебната практика е категорична, че
посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна
на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол
върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него.
По принцип няма пречка мотивите към акта да бъдат изложени и отделно от самия
акт, в друг документ по преписката. Този документ обаче, следва да е приобщен
към акта, като бъде упоменат в него, чрез препращане към него. Мотивирането на
акта, дори чрез препращане към допълнителни документи, съдържащи фактически и
правни основания за издаването му е съществен елемент от съдържанието му, за да
може адресата да се защити адекватно, излагайки своите контрааргументи, както и
за осъществяване на последващ контрол. В хипотеза като настоящата, където са
посочени противоречиви факти, на които не е дадена и адекватна правна
квалификация в оспорения акт, съдът не може да гради своите изводи върху
предположения и изразена "не увереност" /вж. съдържанието на
оспорения акт/ от административния орган в лицето на Агенция по заетостта, че е
постигнато ефективно социално включване и устойчиво интегриране на младите хора на
свободния пазар на труда и че реално са извършвани дейности, съгласно сключения
договор за осигуряване на заетост.
Аналогични са и
доводите по отношение на останалите две волеизявления на органа –относно
възстановяване на вече преведените по договора суми и отправената покана за
доброволно изпълнение.В конкретния случая УО се е задоволил в оспорения акт само
да посочи правното основание, позовавайки се на чл.10.7 от Общите условия към
договора, без да ги подведе под съответните фактически установявания.На
практика в акта липсват въобще изложени фактически основания, които да
установят правилността на правните норми за наличието на предпоставки за
признаване на извършените плащания като недопустими разходи и за възстановяване
на вече изплатените суми по искания за плащане№1, №2 и №3 съответно за
м.януари, м.февруари и м.март 2021год. на обща стойност 41 375.33лева.Липсват
мотиви защо УО е приел, че следва разходите, които са включени в исканията за
плащане за горепосочения период да бъдат възстановени, а искането за м.април
2021год. да не бъде разглеждано и верифицирано.
В заключение
следва само да се допълни, че нарушението на чл.59 ал.2 т.4 от АПК на
изискването всеки индивидуален административен акт да съдържа фактическите и
правни основания за издаването му е съществено и обуславя незаконосъобразността
на акта, тъй като наличието им е гаранция за законосъобразното упражняване на
държавната власт и предпоставка за ефективното упражняване правото на защита и
за ефективното осъществяване от страна на съда на контрол за законосъобразността
на административния акт.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е
основателна и следва да се отмени изцяло постановеното от Изпълнителния
директор на Агенция по заетостта решение за прекратяване на
Договор№МЗ-3-03-09-5780#6 от
15.11.2021год. за осигуряване на заетост по реда на чл.230 ал.1 от КТ по Проект
„Нова възможност за младежка заетост“ и
възстановяване на вече преведени по Искания за плащане №1 за м.януари 2021г.,№2
за м.февруари 2021г. и №3 за м.март 2021г. суми на обща стойност
41 375.33лв. и отправена покана за доброволно изпълнение, обективирано в
писмо рег. № 20-00-962 от 23.09.2021г. по описа на Агенция по заетостта към
МТСП.
При този изход
на делото и в съответствие с правилата на чл. 143 от АПК на Община-Никола
Козлево, представлявана от Кмета следва да се присъдят сторените по делото
разноски общо в размер на 1047.35 лева, представляващи заплатена дължима
държавна такса –897.35лв.лева и 150лв. юрисконсултско възнаграждение. За
посочените разноски са ангажирани доказателства установяващи по безспорен
начин, че са сторени.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на Община Никола Козлево със
седалище и адрес на управление с. Никола Козлево, представлявана от Кмета - Е.В.Р.,
чрез пълномощника и процесуален представител - ст.юрисконсулт Н.К., решение на
Изпълнителния директор на Агенция по заетостта, с което е прекратен едностранно
Договор № МЗ-3-03-09-5780#6 от 15.01.2021г. за осигуряване на заетост по реда
на чл.230, ал.1 от КТ и е отправено искане за доброволно възстановяване на
получена по договора безвъзмездна финансова помощ по проект „Нова възможност за
младежка заетост“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ в общ
размер на 41 375.33лв., обективирано в писмо писмо рег. № 20-00-962 от 23.09.2021г. по описа на Агенция по заетостта
към МТСП.
ОСЪЖДА Агенция
по заетостта към Министерство на труда и социалната политика с адрес гр.София
бул.Дондуков№3 да заплати на Община Никола Козлево с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление с.Никола Козлево пл.23-ти септември№5, представляван от
кмета сторените по делото разноски общ в размер на 1047.35 лева /хиляда четиридесет и седем лв. и
тридесет и пет ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: