№ 27
гр. Велико Търново, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:ПЕТЯ СТОЯНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Ант. Г. Ч. Цв. Анг. М.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214000600369 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид
следното:
Ловешкият окръжен съд с Присъда № 15 от 22.10.2021г., постановена по
НОХД 316/2020г. по описа на съда е признал подсъдимият И. К. К. за невинен
да е извършил деяние по чл. 282 ал.2 вр. ал.1 от НК и го е оправдал по така
повдигнатото му обвинение. Постановил е разноските по делото да останат за
сметка на Държавата.
Срещу присъдата на Ловешкият окръжен съд е подаден въззивен
протест от прокурор при Окръжната прокуратура на гр. Плевен. С протеста се
претендира неправилност и необоснованост. Твърди се, че постановената
оправдателна присъда не кореспондира със събраният доказателствен
материал, че са налице безспорни доказателства, че деяние е извършено, тъй
като с действията си К. не е изпълнил задълженията си да присъедини
Държавата като кредитор, да предприеме действия за събиране на законните
претенции по изпълнителния лист, вместо което изпратил запорно съобщение
до „Райфанзен банк“, в което било посочено, че „Пантела“ ООД дължи
1
сумата от 22 325.28лв, далеч надвишаваща тази по издадения изпълнителен
лист. Освен това подсъдимият не изпълнил задължението си да покани
длъжника да изпълни доброволно задължението си и да уведоми за
наложения запор представител на дружеството – длъжник. След като на
30.11.2016г. извършил превод на сумата 17 127лв. в полза на кредитора, а
останалата сума задържал за себе си, с тези действия причинил на „Пантела“
ООД – дружеството длъжник вреда в размер по повдигнатото обвинение.
Иска се отмяна на постановената оправдателна присъда и
постановяване на нова, с която И. К. К. да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение като му бъде наложено съответно наказание.
В съдебно заседание подсъдимият К. и защитникът му молят протестът
да бъде оставен без уважение. Намират присъдата за правилна и
законосъобразна и молят да бъде потвърдена като такава. Според тях съдът
подробно се е занимал и обосновал отсъствието на всяко едно от твърдяните
нарушения или неизпълнения и въз основа на този подробен анализ е
достигнал до законосъобразен извод за липса на извършено престъпление.
Представителите на прокуратурата поддържат подаденият протест, но
не по изложените в него съображения. Намират, че съдът е допуснал
нарушение на процесуалните правила, тъй като е бил длъжен да обсъди дали
извършеното от подсъдимият не представлява престъпление не само по чл.
282 ал.2 вр.ал.1 от НК, а въобще. В този смисъл те твърдят, че действията на
подсъдимия, така както са описани в повдигнатото обвинение изпълват
фактическия състав на деянието по чл. 201 от НК. Предлагат въззивният съд
да признае К. за виновен по този текст с налагане на съответно наказание.
Настоящият състав на Апелативният съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, направените в протеста оплаквания, становищата на
страните, заявени в съдебно заседание и като извърши цялостна проверка на
присъдата в наказателната й част, съгласно чл. 314 ал.1 от НПК, прие за
установено от следното:
По фактическата обстановка
Въззивният съд изцяло възприема фактическата обстановка, която е
2
приел за установена съставът на Окръжният съд. В най- общи линии тя се
свежда до следното:
Подсъдимият И. К. К. е роден в гр. Плевен на 11.02.1963г. С висше
образование, български гражданин. Встъпил в длъжност частен съдебен
изпълнител на 11.11.2006г. с район на действие Окръжен съд Плевен, като
пълномощията му били дадени въз основа на Заповед № ЛС-И –
660/01.09.2006г. на Министърът на правосъдието, издадена на основание чл.
11 ал.2 от Закона за частните съдебни изпълнители. Впоследствие, считано от
22.06.2010г. К. изгубил своята правоспособност за срок от три години по
силата на Решение № 438/22.06.2010г. по ч.гр. д. 413/2010г. на ВКС, с което е
потвърдено решение на дисциплинарната комисия на Камарата на Частните
съдебни изпълнители.
След изтичане на тригодишния срок подсъдимият К. продължил да
осъществява правомощията си на ЧСИ в същия район на действие Окръжен
съд Плевен.
Св. П. Г. била собственик и представител на дружеството „Плевенски
хляб ПАК“ ООД през 2016г.
Дружеството – „Пантела“ ООД било създадено като ООД през 2007г.
със съдружници Й. М. И. и Р. Д. Т./учредителен д-р т. 8 стр. 115 и сл./.
Управител на дружеството съгласно приложените по ДП извадки от
търговския регистър/т. 5 , стр. 72/ бил Й. И.. През 2015г. с решение по гр. д. №
4649/2015г. В.И. била назначена за представител на своя баща- Й. И., който
бил обявен за изчезнал, а през 2016г. с решение № 2095/15.12.2016г. на РС
Плевен, Й. И. бил обявен да отсъстващо лице в неизвестност, като във
временно владение на имотите му са въведени В.И., А. И. и А. И.. Така към
периода 15-30.11.2016г. представител на управителя на дружеството Й. И.
била неговата дъщеря В.И..
Адресът на управление на „Плевенски хляб ПАК „ЕООД и „Пантела“
ООД бил един и същ, намирал се в една и съща сграда и офис.
Дружеството „Пантела“ ООД имало задължения към „Ес Би Джи
секюрити“ по повод осъществена, но незаплатена дейност по охрана,
произтичаща от Договор за охрана между двете страни от 01.10.2013г. и
неплатени фактури по този договор за месеците март, април, май, юни на
2016г. С договор за цесия от 20.07.2016г. вземането на „ЕС Би Джи
3
Секюрити“ ЕООД към „Пантела“ ЕООД било прехвърлено на „Плевенски
хляб ПАК“ ООД. Това вземане било в размер на 7 200лв. След прехвърляне
на вземането, „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД, с представител П. Г. подало
документи до РС Плевен за издаване на изпълнителен лист за посочената
сума на цедираното задължение – 7 200лв. На 20.10.2016г. била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 4894 по това искане по
силата на която е разпоредено „Пантела“ ООД да заплати на „Плевенски хляб
ПАК“ ЕООД сумата от 7200лв представляваща главница, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 18.10.2016г. до окончателното изплащане,
сумата 145 лв. ДТ и 700 лв. за адвокатско възнаграждение. Заповедта е влязла
в законна сила, издаден е изпълнителен лист на 14.11.2016г. На 15.11.2016г.
св. П. Г. подала молба до подсъдимия в качеството му на съдия- изпълнител
за образуване на изпълнително дело с взискател „Плевенски хляб“ ЕООД и
длъжник „Пантела“ ООД. В молбата са претендирани и посочени сумите –
8045лв от издадения изпълнителен лист, разходи по охрана за периода от
01.08.до 01.11.2016 в размер на 11530лв, адвокатско възнаграждение по
договор за правна помощ с адвокат Д.М. за изпълнителното дело на стойност
8 400лв., приложено е и пълномощно от адв. М., в което изрично е посочено,
че сумата е получена в брой. В молбата са посочени и изпълнителни способи
– запор на сметка на длъжника и искане за назначаване на вещо лице.
Още на същия ден било образувано изпълнително дело
№20168160400579. Подсъдимият депозирал запорно съобщение до
„Райфанзен банк“ № 02797 от 15.11.2016г.
На 15.11.2016г. К. поискал също от ТД на НАП информация дали
дружеството –длъжник „Пантела“ ООД има публични задължения. На
17.11.2016г. е издадено Удостоверение от ТД на НАП, в което е посочено, че
„Пантела“ ООД дължи 605.93лв. По делото не е установено дали К. е получил
това удостоверение, нито дали е конституирал Държавата като присъединен
взискател по изпълнителното дело.
На 18.11.2016г. сума в размер на 21 322.88 лв. е преведена от
„Райфанзен банк“ по полученото запорно съобщение от сметката на
„Пантела“ ООД по сметката на ЧСИ К. в „Асет банк“ АД. Освен наложения
запор, бил извършен и опис на „Птицезавод“ в с. Славяново, собственост на
„Пантела“ ООД, и подготовка за публична продан, а освен това била
4
назначена и охрана на този завод.
Подсъдимият изготвил две сметки за дължими му такси съгласно ЗЧСИ
за извършени действия по изпълнението – едната по чл. 79 от ЗЧИ – съгласно
която „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД му дължи такси в размер на 2 840лв – за
образуване на изпълнително дело, за извършване на запори и за опис и оценка
на имущество с дата 15.11.2016г. Във връзка с назначена и заплатена охрана е
изготвена и втора сметка по чл. 79 от ЗЧСИ за сумата от 2880лв от
30.11.2016г.
На 30.11.2016г. подсъдимият К. превел от сметката си в „Асет банк“ на
„Плевенски хляб ПАК“ ЕООД сумата от 17 127лв по банков път по
изпълнително дело № 579/2016г.
Останалата сума за разликата от 17 127 до 21 322.88 лв. – в размер на
4 195.88лв останала по сметката на подсъдимия.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от разпитаните в хода на съдебното производство свидетели и писмени
доказателства.
Всъщност според показанията, които депозират свидетелите могат да
бъдат разделени в две групи.
В първа група следва да бъдат обсъдени показанията на св. И. М., В. Б.,
П. Г., В. Г..
От показанията на свидетелят И. М. се установява, че през 2016г. между
съдружниците и техните представители в „Пантела“ ООД настъпил разрив.
Според него по молба на А. И. - съпруга на изчезналия Й. И. и дъщеря му -
В.И., която била овластена да представлява баща си Й. И., през м. март
2016г. били направени опити от нея и св. М. да посетят птицезавода в с.
Славяново, собственост на дружеството „Пантела“ООД. Не били допуснати
до имота по разпореждане на св. И.И., който представлявал другият
съдружник- Р. Т.. Завода имал охрана, която се осъществявала от „Ес Би джи
секюрити“ ЕООД, но според св. М. – представител на охранителната фирма –
В. Б. споделил, че охраната не се заплаща от „Пантела“ООД. Адв. И.И. му
обещавал, че ще извърши плащане за охраната, но такова нямало. А. И.
изразила желание да заплати охраната и тя да се продължи или да се сключи
нов договор. Във връзка с това дружеството „Плевенски хляб ПАК „ЕООД
5
било създадено през м. 05.2016г. С това дружество бил сключил договор за
цесия на 20.07.2016г., по силата на който „Ес би джи Секюрити“ ЕООД –
фирмата, която охранявала завода и на която не било заплащано, прехвърлила
вземанията си от „Пантела“ ООД към „Плевенски хляб ПАК“ЕООД. Те били
в размер на 7 200лв. Св. М. бил упълномощен представител на „Плевенски
хляб ПАК“ЕООД, собственик била П. Г.. Според него именно на база на този
договор за цесия, издадени фактури и др. документи било подадено заявление
за издаване на изпълнителен лист до РС Плевен, а след като такъв бил
издаден- било образувано и изпълнително дело при ЧСИ К.. М. е
категоричен, че по това дело бил нает адв. Д.М. и му била заплатена сумата от
8400лв. за адвокатско възнаграждение. Според свидетелят за всички тези
действия били известявани представляващите на другите съдружници – В.И.
и И.И., още повече, че седалищата и адресът на управление на двете
дружества – „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД и „Пантела“ ООД бил един и същ
– гр. Плевен, ул. „Българска авиация“ № 1.
М. твърди, че друго дружество с подобно име - „Плевенски хляб“ ООД
е създадено през 2002г като съдружници в него били Й. И. и той – И. М., като
впоследствие дяловете на И. М. били изкупени от Й. И.. След изчезването на
Й. И., свидетелят твърди, че е възстановил отношенията си с В.И. и А. И.. И
по този повод започнали съвместните им действия.
Показанията на св. И. М. се потвърждават от показанията на св. В. Б..
Св. В. Б. е представител на дружеството „Ес би джи секюрити“ ООД.
Неговите показания, депозирани на ДП са приобщени от първия съд. От тях
се установява, че в качеството си на представител на охранителното
дружество се запознал през 2011г. с Й. И. и съпругата му А. И.. А след
закупуването на птицецентър №2 от Й. И., сключили договор пред 2013г. за
охрана на този обект. Договорът бил между „Пантела“ ООД и „Ес би джи
секюрити“ ЕООД и бил с предмет денонощна охрана на птицезавода. След
изчезването на Й. И. през 2015г. изпълнението на договора се осъществявало
от съпругата му – А. И.. Междувременно обаче с него се свързал и адв. И.И.,
който му представил пълномощно от другия съдружник на „Пантела“ ООД –
Р. Т. и му заявил, че вече той е лицето за контакт. Според свидетеля в средата
на декември 2015г. при него дошла отново А. И., която била със св. И. М. и
му заявили, че охраната ще се сменя и завода ще се охранява от „ТИМ“ груп.
6
Св. Б. им обяснил, че адв. И.И. му е представил пълномощно от Р. Т. и заявил,
че вече той е лице за контакт, от което И. не била доволна. Така от
показанията и на този свидетел се установява, че между представителите на
двамата съдружници в „Пантела“ ООД Й. И., представляван от съпругата си
А. И. и Р. Т.- представляван от адв. И.И. настъпил разрив. Вследствие на това
И.И. издал разпореждане на Б., с което му забранил достъпа на външни лица
до охранявания обект. И му заявил, че А. И. и В.И. не са никакви и да не
бъдат допускани до птицезавода.
Междувременно обаче свидетелят твърди, че през м. януари 2016г.
„Патнела“ ООД спряла плащането на охраната. Св. Б. първо се свързал с А.
И., която му заявила да си търси парите от адв. И.И.. След като се свързал с
И. му било отговорено, че ще се заплати охраната, но впоследствие
започнали забави на плащанията, или такива нямало. След м. юни 2016г. св.
Б. влязъл във връзка със св. А. И. за дължимите суми по охраната. На
01.07.2016г. бил сключен договор/ според него/ с фирма на А. И. –
„Плевенски хляб ПАК “ ЕООД за цесия като били прехвърлени задълженията
на „Пантела“ ООД към „Ес би джи секюрити“ на „Плевенски хляб ПАК“
ЕООД за сумата от 7 200лв. На Б. било обяснено, че с този договор следва да
се поиска издаване на изпълнителен лист и да се заведе изпълнително дело и
след това ще може да си получи парите. След това получил обаждане през
2016г. от св. И. М., че има образувано изпълнително дело и следва да отиде в
кантората на ЧСИ К.. След като отишъл там му било издадено постановление
от ЧСИ, с което да му се възложила охраната на птицезавода в Славяново.
Според свидетелят е правен опис на имуществото на птицезавода в Славяново
от ЧСИ К.. Обектът бил охраняван от тях и през 2017г., но междувременно
свидетелят получавал непрекъснато заплахи от св. И.И..
Показанията на двамата свидетели се потвърждават и от тези на св. П.
Г.- собственик на „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД. От показанията й става ясно,
че е работила по едно дело с подсъдимия К.. Изяснява се също, че тя е
собственик на „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД, но е упълномощила И. М. да я
представлява и той движел всичко. Впоследствие свидетелката Г.а
прехвърлила фирмата на И. М.. Че св. П. Г. не се е занимавала лично с делата
на „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД се установява и от показанията на нейния
син – св. В. Г.. Според него майка му имала участие в някакво дружество, но
била упълномощила И. М. да я представлява като управител на фирмата, а
7
адв. Д.М. – по дела. От майка си свидетелят Г. научил, че Д. М. си бил
свършил работната и съдия изпълнителя бил превел пари по сметка на
дружеството.
От показанията на обсъдените до тук свидетели се установява, че
отношенията между представителите на двамата собственици на дружеството
„Пантела“ ООД - Р. Т. и Й. И., след изчезването на И. се влошили.
Интересите станали противоречиви. От една страна били съпругата А. И. и
представител на И. – дъщеря му – В.И., които действали със св. И. М., а от
другата страна бил адв. И.И., който действал като представител на другият
съдружник – Р. Т.. Установява се също, че след като адв. И. преустановил
заплащането на охраната на птицезавод в гр. Славяново, бил сключен
договор по инициатива на А. И. и И. М. за цесия, по силата на който „Ес би
джи секюрити“ прехвърлили вземанията си от „Пантела“ ООД към
„Плевенски хляб ПАК“ ЕООД и въз основа на този договор за цесия било
направено искане до РС Плевен за издаване на изпълнителен лист, а след това
образувано и изпълнително дело, по което били извършвани редица действия
– била запорирана сума на „Пантела“ ООД и преведена на „Плевенски хляб
ПАК“ ЕООД, била назначена охрана на птицазавода в гр. Славяново, бил
извършен опис на този завод с оглед извършване на публична продан.
Показанията на св. Б. от друга страна се подкрепят и от приобщените
показания от ДП на св. Б. Д.. От нейните показания се установява, че тя е
собственик на „Ес би джи секюрити“ ЕООД, но само по документи, тъй като с
дейността на фирмата се занимава изцяло лицето, с което тя живее на
съпружески начала – И. Д. и същият имал за това пълномощно. Според
свидетелката св. Б. отговарял за фирмата и дейността й в плевенски регион, за
което той имал пълномощно от нея с широк диапазон на действие. Тя
твърди, че в детайли не е запозната с действията по издаване на изпълнителен
лист срещу „Пантела“ ООД, но договорът за цесия бил единствения вариант
да си получат плащанията. Тя твърди, че не знае да е получавана сума по този
договор, както и че не знае да са предприети последващи действия към
„Плевенски хляб ПАК“ ЕООД по този повод. В тази насока са и показанията
на св. И. Д., който реално е осъществявал дейността на „Ес би джи секюрити“
ЕООД. Той също твърди, че договора за цесия е подписан от св. Б. и че след
цесията, дружеството, представлявано от него не е получило пари по този
8
договор.
Показанията на коментираните до тук свидетели се подкрепят от
приложените по делото писмени доказателства – т. 5 от ДП – договор за
охрана между „Ес джи би секюрити“ ЕООД и „Пантела „ООД от 01.10.2013г.
– л. 59-62, пълномощно – л. 63, видно от което св. Б. е упълномощен да
извършва правни действия от името на управителя на „Ес би джи секюрити“
ЕООД, договор за цесия /л. 64-65 /, нотариална показана /л.66/, заявление за
издаване на заповед за изпълнение – л.53, заповед за изпълнение на парично
задължение от 20-.10.2016г. на РС Плевен, л. 73, молба до ЧСИ – л.76,
разписка –л.78, решение № 2095/15.12.2015г. на РС Плевен, за обявяване на
Й. И. за остъстващо лице и въвеждане в имотите на същия на А. И., В.И. и А.
И.-л.96-98, запорно съобщение до „Райфанзенбанк“ – л. 104 – 106, платежно
нареждане за превеждане на сумата от 21 322.88лв от сметката на
„Пантела“ООД по сметка на ЧСИ И.К. – л.107, извлечение от сметка на
„Плевенски хляб ПАК „ЕООД от ЦКБ, от което се установява постъпването
на сумата от 17 127 лв. по тяхна сметка с наредител К. по изп.дело 579/2016г.
– л. 41-44, от том 8 на ДП – молба от П. Г. за образуване на изпълнително
дело- л.44, сметка по чл. 79 т ЗЧСИ- л. 46, договор за правна защита и
съдействие – л.47, сметка за размера на вземането, такси и разноски – л. 48,
договор за охрана между „СБГ Секюрити“ ЕООД и „Плевенски хляб ПАК
„ЕООД от 01.07.2016г., ведно с пъломощно за „СБГ Секюрити“, лиценз -
л.56-62, от т.6 – заверени копия от документацията по прехвърлянето на
дружеството „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД от П. Г. на И. М. – л. 46-57,
документи за регистрация на „Плевенски хляб ПАК „ЕООД – л. 68-79, т.3 от
ДП – извлеченията от сметката на подсъдимия в „Асет банк“ , от които се
установява, че на 21.11.2016г. е постъпила сумата от 21 322.88лв от сметката
на „Пантела“ ООД и на 30.11.2016г. сумата от 17 127лв. е преведена по
сметка на „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД. Показанията на свидетелите се
потвърждават и от приложеното към съдебен т.1 стр. 152 –разпореждане №
3/21.12.2015 г. издадено от адв. И.И., приложената сметка по чл. 79 от ЗЧСИ –
л. 156 т.1 съдебен, в която са посочени задължения на „Плевенски хляб ПАК“
ЕООД по изпълнителното дело за назначаване на охрана на птицезавод
Славяново, решение на РС Плевен от 23.102015г., с което В.И. е назначена да
представлява Й. И., да извършва всякакви действия на управление и да взема
всички мерки за запазване на неговите интереси.
9
Във втора група следва да се обособят показанията на св. И.И., А. И. и
В.И..
Св. И.И. е адвокат, който бил пълномощник на съдружника Р. Т. в
„Плевенски хляб“ ООД. Според него, той действал заедно с дъщерята на
другия съдружник- Й. И. – В.И. и депозирали множество жалби срещу
действия на ЧСИ срещу дружеството. Той заявява, че по повод на образувано
изпълнително дело и преведена сума от сметката на „Пантела“ ООД към ЧСИ
К. сезирал прокуратурата, както и завел гражданско дело. Свидетелят твърди,
че никога не е бил управител на „Пантела“ ООД, такъв е бил Й. И..
Показанията на св. В.И. и св. А. И. са изключително противоречиви. От
показанията на св. В.И. се установява, че св. И.И. е представлявал баща й, и
нея, но до края на 2015г., когато отношенията им се развалили. Тя
потвърждава, че е ходила до птицезавода в Славяново, но не била допусната
от охраната, осъществявана от „Ес би джи секюрити“ имало конфликт, тъй
като искали да сменят охраната, бил проведен разговор с В. Б.. В тази им част
показанията на св. В. И. са изцяло съответни на тези, депозирани от св. Б. и И.
М.. След което подробности относно развилите се отношения свидетелката не
депозира, освен, че имало натрупани задължения на „Пантела“ ООД към „Ес
би джи секюрити“ по повод осъществяваната охрана на птицезавода и че по
този повод били изтеглени пари от сметката на „Пантела“ ООД. Заявява
също, че е от началото на 2016 до м. януари 2017 е била в добри отношения
със св. П. Г. и И. М. – това е периода, в който развалила отношенията си с адв.
И.И.. След това през 2017г. отношенията с И. били оправени. Въпреки
изключителната разпокъсаност на показанията на тази свидетелка и
очевидното й нежелание да заяви подробности във връзка с управлението и
представителството на „Пантела“ ООД, в който съдружник е бил нейният
баща – Й. И., от показанията на свидетелката най- общо става ясно, че след
изчезването на баща й през 2015г. тя развалила отношенията си с адв. И.И. и
била в добри отношения с И. М. и П. Г., ходила е и при ЧСИ К., а след 2017г.
действията й вече били в съзвучие с тези на адв. И.И. и срещу И. М..
Изложеното дава основание на съда да приеме, че доколкото в това дело
противоречивите отношения между представителите на съдружниците в
„Пантелва“ ООД имат значение, то в периода на образуване на
изпълнителното дело 579/2016 при подсъдимия К. св. А. и В. И.и, са
10
действали заедно със св. И. М. и П. Г. във връзка с предприетите действия по
издаването на изпълнителен лист за неплатените суми за охрана на
птицезавода в гр. Славяново. В подкрепа на приетото от съда и
кредитирането на показанията на свидетелите от първата група следва да се
прибавят и представените писмени доказателства в хода на ДП лично от св.
В.И., от които се установяват влошените отношения с И.И. и посещенията на
птицезавода от нея по този повод с намерение фирмата, осъществяваща
охраната да бъде сменена – т. 7 стр. 22-26 – предизвестие до „Ес би джи
секюрити“ ЕООД по повод извършваната физическа охрана на птицезавода в
Славяново и отговор от „Ес би джи секюрити“.
Св. А. И. е съпруга на изчезналия от „Пантела“ ООД съдружник Й. И..
Нейните показания са още по- противоречиви. Същата твърди, че след
изчезването на съпруга й първоначално негов представител била само дъщеря
й – В.И., а в последствие този кръг бил разширен, като били включени и тя и
синът й – А. И.. Това се установява от приобщените по делото писмени
доказателства. Свидетелката не отрича, че през 2016г. е ходила до
птицезавода на дружеството „Пантела“, но твърди че случайно чула разговор
между св. М. и Б. и двамата подготвяли нещо. Отрича да е била инициатор на
подписване на договор за цесия между „Ес би джи секюрити“ ЕООД и
„Плевенски хляб ПАК „ЕООД. Отрича да е имала достъп до документация,
да е получавала книжа и пр. и твърди, че от адв. И. узнала, че има запорирана
сума на „Пантела“ ЕООД по изпълнително дело с взискател “Плевенски хляб
ПАК“ ЕООД.
Съдът не кредитира с доверие показанията на св. А. И., касаещи
отношенията и със св. П. Г. и И. М. и предприетите действия във връзка с
договора за цесия издаденият въз основа на него изпълнителен лист и
събраните суми от „Пантела“ ООД в полза на „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД.
Същите са вътрешно противоречиви, нелогични и откъслечни. Тя твърди че
случайно била в птицезавода в Славяново през октомври ноември 2016,
когато чула разговор между М. и Б., да заговорничат нещо. В същото време
сочи, че ходила с М. и на сбор в Славяново, т.е. демонстрира близки
отношения с него. Отрича да е инициатор на подписване на договора за цесия,
но не отрича, че И. М. бил инициатор на всички неща и ги движел.
Показанията на свидетелката се намират в противоречие с показанията на
свидетелите от първата група, според които именно тя е посетила завода
11
заедно с М. и дъщеря си и впоследствие след влошаване на отношенията
между „Едс би джи секюрити“ и адв. И.И., тя е изявила желание, за да се
изплатят задълженията на „Пантела“ ООД към охраната да се сключи
договор за цесия. В известна степен показанията на св. А. И. са в
противоречие и с показанията на св. В.И., която не отрича да е посещавала
птицезавода през 2016г. и да й е отказан достъп до него. Причината за
противоречивите показания на св. А. И. и В.И. се коренят в преплетените и
противоречиви интереси на дружеството „Пантела“ ООД, доколкото се
установява, че в един период от време двете свидетелки са действали заедно
със св. М. и срещу действията на адв. И.И., който представлявал Р. Т./ края на
2015-до 2017г / за което по делото са представени изобилни доказателства-
сигнали до медии и прочие, които нямат отношение към предмета на
доказване/, а в последствие двете свидетелки обединили интересите си със св.
И.И. – след 2017г.
Междувременно по делото е извършен преразпит на св. А. И. във връзка
с представени от подсъдимия документи – находящи се в съдебен т.1 л. 262 -
-запорно съобщение и л. 263 – молба от В.И. и А. И. като наследници на Й. И.
до ЧСИ К. по изпълнително дело 579/2016г. от 17.11.2016г. По повод на така
представените документи от подсъдимия в съдебно заседание, проведено на
17.09.2021г. св. А. И. е потвърдила, че е написала съдържанието и се е
подписала под молба до ЧСИ К. по изпълнително дело № 579/2016г.,
находяща се на л. 263 т. 1 съдебен. От съдържанието на този документ става
ясно, че тя и дъщеря й като представители на отсъстващия Й. И. и на
„Пантела“ ООД са получили призовка за доброволно изпълнение за вземане
цедирано от кредитора на „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД и не възразяват на
вземането по посочения изпълнителен лист и претендираната сума от 22 000
лв. като ще предоставят банкова сметка за изпълнението. Тази молба е с дата
17.11.2016г. В нея още е посочена, че адв. И.И. е предприел действия по
отнемане имуществото на техния баща и на тях като наследници и молят да
не се допуска изнасянето на вещи от обекта, собственост на дружеството.
Така потвърденото съдържание на тази молба и на факта, че положеният
подпис под същата е нейн, изцяло опровергава първоначалните показания на
св. А. И. и установява, че тя и дъщеря й като представители на изчезналия Й.
И. и на „Пантела“ ООД са били наясно с образуваното изпълнително дело,
както и че не са се противопоставили на вземането. Освен това при повторния
12
си разпит свидетелката не е отрека, че е била в близки отношения с П. Г. и И.
М. и че дори е изкупила дяловете на дружеството „Плевенски хляб ПАК
ЕООД, от П. Г., но тази промяна не била вписана в търговския регистър. За
последното подсъдимият е представил като доказателство копие от покупко-
продажба на дружествени дялове – т.1 съдебен стр. 150. Коментираните
показания на св. А. И. от повторния й разпит, съдът кредитира в значителната
им част. Те до голяма степен,/ разбира се с условността посочена по- горе,
касаеща противоречивите им интереси през различни периоди от време след
изчезването на Й. И./ съответстват на изложеното от първа група свидетели,
което се подкрепя и от инкорпорираните писмени доказателства.
Всъщност фрапантни противоречия между показанията на двете групи
свидетели не се откриват. Наличните такива се дължат на посочените
противоречиви интереси. В този смисъл показанията на двете групи
свидетели взаимно се допълват и способстват за изясняването на
фактическата обстановка.
От обясненията на подсъдимия се установява също приетата за
установена фактология. Установява се, че през 2016г. при него като ЧСИ
било образувано изпълнително дело с взискател „Плевенски хляб ПАК“
ЕООД и длъжник „Пентела“ ООД. То било образувано по силата на издадена
заповед за незабавно изпълнение. И от обясненията на подсъдимия се
установява, че св. В.И. и А. И. били в добри отношения с П. Г. и И. М.. Били в
добри отношения и с адв. И.И.. Твърди, че седалищата на всички дружества
били на едно място –„Пентела“ ООД, „Плевенски хляб ПАК ЕООД. Всички
действия, които предприел твърди, че били по искане на взискателя. Сочи
също, че му е представено пълномощно за адвокатско възнаграждение на адв.
М., както и че извършил опис на птицезавода в гр. Славяново и го подготвил
за публична продан, че назначил охрана на този обект. Твърди, че сумите
които е превел на „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД са им дължими и
представляват – задължените по изпълнителния лист, част от адвокатско
възнаграждение, част от разноски и пр., че изпълнителното дело не е
приключило и вземанията така и не са събрани изцяло. Излага и подробности
относно взаимоотношенията между адв. И.И., А. И., В.И., И. М. във връзка с
предприеманите действия по повод на дружеството „Пантела“ ООД. Сочи
също, че в кантората му е имало пожар и целият му архив е унищожен.
13
Твърди, че е имал и дружи изпълнителни дела със страни „Пентела“ ООД и
„Плевенски хляб ПАК“ ЕООД, че е имало искания за присъединяване на
вземания по делото и прочие. Обясненията на подсъдимия съдът разглежда
като доказателствено средство, но и като средство за защита. Те не се намират
в противоречие с тези на свидетелите и с наличните и събрани в хода на
настоящото наказателно производство писмени доказателства относно начина
на образуване, предприетите действия, отношения между страните.
Твърденията му за сложни и преплетени отношения между св. В.И., А. И.,
И.И., И. М. и П. Г. също се подкрепят от показанията на всички разпитани по
делото свидетели. В останалата част обясненията на подсъдимия не са
подкрепени с доказателства - касаещи присъединяването на държавата като
кредитор, връчването на запорно съобщение на св. В.И., за наличието на
изпълнително дело с взискател П. Г. и длъжник „Пантела“ ООД, за
присъединяване на вземания по изпълнителнот дело 579/2016 г., че банковата
сметка на „Пантела“ ООД била посочена от св. В.И. и И.И., че получил
удостоверение от ТД на НОП за липса на публични задължения на
„Пантела“ООД, поради което съдът ги разглежда като защитна негова теза.
Една значителна част нот обясненията, касаещи Й. И. и негови задължения и
отношения с други лица, укриването му и пр., както и информацията за други
изпълнителни дела - тях настоящият състав намира за неотносими към
предмета на доказване.
В хода на ДП е била изготвена икономическа експертиза. От
заключението на същата се установяват значителна част от изложените по-
горе факти по отношение на извършваните банкови преводи, а именно : -
наложения запор върху сметката на „Пантела“ ООД в „Райфанзенбанк“,
извършения превод от сметката на това дружество към сметка на подсъдимия
К. с платежно нареждане от 18.11.2016г. на сумата от 21 322.88лв.,
постъпление по сметката на „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД на сумата 17 127лв
в ЦКБ с посочено основание по изпълнително дело 579/2016г. В тази част
въззивният съд кредитира заключението на вещото лице, тъй като то се
намира в пълно съответствие с останалите събрани по делото писмени и
гласни доказателства.
Следваща задача, която е имало вещото лице е да определи дължимата
такса въз основа на чл. 26 от ЗЧСИ съобразно цената на иска в
изпълнителното дело. Вещото лице е изчислило тази такса на стойност
14
664,25лв. В тази част въззивният съд не кредитира заключението на вещото
лице. То не може да бъде прието за обосновано, тъй като в така сформираната
такса е посочено че тя се образува от сумата 100 лв. плюс процент от
дължимото по изпълнителен лист като е посочена сумата 8053,18лв.
Заключението в тази му част не държи сметка за представените от
подсъдимия сметки по чл. 79 от ЗЧСИ, нито за извършените от съдия
изпълнителя действия по изпълнителното дело. Нещо повече какви действия
е извършил съдия изпълнителя по това изпълнително дело няма как да бъде
установено, тъй като то не е приложено по настоящото дело. След като не
могат да се установят всички извършени действия от съдия изпълнителя по
изпълнителното дело, то няма как да бъде изчислено какви са дължимите по
него такси и разноски.
Отделно от изложеното до тук съдът не кредитира заключението и в
частта му, с която е определена дължимата сума по издадения изпълнителен
лист в полза на „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД срещу „Пантела“ ООД и която
сума е поставена в основата при изчислението на дължимите такси по чл. 26
от ЗЧСИ. Вещото лице е посочило, че дължимата сума по издадения
изпълнителен лист № 6411/14.11.2016г. е в размер на 8053,18лв като включва
следните пера : - главница – 7200лв, законна лихва за периода 18.10.2016 –
30.11.2016г. – 88,18лв, държавна такса – 145 лв. и адвокатско възнаграждение
– 700лв. При така изложеното от вещото лице обаче простия сбор на
посочените разбити суми не е 8053,18лв, така както и посочил експерта, а
8 133.18лв. За да се извърши това обикновено аритметично действие на съда
не са необходими специални знания. Ето защо и в тази част въззивната
инстанция не кредитира заключението на вещото лице по икономическата
експертиза.
Според това заключение на последно място след получения превод от
21 322,88лв от сметка на „Пантела“ ООД по сметка на ЧСИ К. и извършения
впоследствие от него превод на смута от 17127лв по сметка на „Плевенски
хляб ПАК“ ЕООД, по сметка на ЧСИ останала сумата от 4 195.88лв.
В хода на съдебното производство е назначена и допълнителна
икономическа експертиза, която е следвало да даде отговор на същите
въпроси, но като съобрази с Решение № 485/05.04.2018г. , с което е
отхвърлен предявен иск от „Пантела“ ООД срещу „Плевенски хляб ПАК“
15
ЕООД за сумата от 17127лв. Въз основа на това вещото лице е изчислило
дължимите такси по чл. 26 от ЗЧСИ на стойност 1247лв, като е приета
признатата сума 17 127лв. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че е
имало за задача да изчисли единствено таксата по чл. 26 от ЗЧСИ, но не и
таксите за образуване, проучване на имущество и т.н. Въззивният съд не
кредитира с доверие и това допълнително заключение на вещото лице.
Съображенията за това са напълно сходни с гореизложените- то не държи
сметка за съдържанието на изпълнителното дело и за всички предприети от
съдия – изпълнителя действия по изпълнителното дело. Едновременно с това
следва да се отбележи, че те не могат да бъдат установени поради
отсъствието и неприлагането на изпълнителното дело към настоящото като
доказателство. Изложените съображения за невъзможност да се установят
всички действия на съдия-изпълнителя в рамките на изпълнително дело
576/2016г. е пречка да се установят и какви са дължимите такси и разноски по
това дело. А фактът, че реално счетоводно не могат да бъдат установени
посочените обстоятелства, според настоящият въззивен състав прави
безпредметно назначаването на повторна такава експертиза. Тя не би
установила никаква конкретника без наличното съдържание на
изпълнителното дело в неговата цялост.
Посоченото по- горе изявление на вещото лице, както и предоставената
втора сметка от подсъдимия по чл. 79 от ЗЧСИ с дата 30.11.2016г. относно
назначаване на охрана на стойност 2880лв е било и причината съдът в хода
на съдебното производство до назначи още една допълнителна задача на
икономическата експертиза. При това допълнително заключение, вещото
лице е взело предвид представените от подсъдимия две сметки по чл. 79 от
ЗЧСИ и отразеното в тях за дължими такси по изпълнителното производство.
Посочил е че сбора от същите – 2840лв и 2880лв е недостатъчен, за да се
покрие от остатъка от сумата – 4195,88лв, останал по сметката на подсъдимия
след извършения превод на 17 127лв на „Плевенски хляб ПАК“ЕООД. Това
последно заключение въззивния съд кредитира с доверие, тъй като е
изготвено въз основа на издадените сметки от ЧСИ по чл. 79 от специалния
закон, в които са отразени таксите, касаещи извършени действия в хода на
изпълнителния процес. Още повече, че за значителна част от описаните като
извършени действия се събраха гласни доказателства/ свидетелите от първа
група/ , че са действително извършени. Издаването на сметките по чл. 79 от
16
ЗЧСИ обаче не означава, че е платено. Затова и без наличието на
съдържанието на изпълнителното дело не би могло да се установи не само
колко точно са дължимите такси и разноски, но не би могло да се установи и
каква част и дали част от тях са платени авансово от взискателя и са му
дължими на осн. чл. 79 ал.1 от ГПК и каква част от тях ЧСИ може да събере
от длъжника на осн. чл. 79 ал.2 от ГПК.
При установената и приета от окръжния и настоящият въззивен съд
фактология, въззивният съд намира изводите на окръжен съд Ловеч за липса
на извършено престъпление за законосъобразни.
Несъмнено, с оглед заеманата към инкриминирания период длъжност от
подсъдимия К., а именно частен съдебен изпълнител с район на действие
Окръжен съд град Плевен, с рег. № 816 вписан в регистъра на частните
съдебни изпълнители, същият е имал качеството на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т.1 б."б" от НК. Частният съдебен изпълнител е лице, на
което Държавата е възложила принудително изпълнение на частни
притезания – чл. 2 от ЗЧСИ, а конкретните му правомощия са
регламентирани в глава ІІ , раздел ІІ от същия закон, както и в глава 38 от
ГПК.
Обвинението, повдигнато и предявено на подсъдимият К. съобразно
фактическата му формулировка, включва като форма на изпълнително деяние
от състава на чл. 282 ал.2 от НК – неизпълнение и нарушение на служебните
му задължения. Като такива прокурорът е посочил/ след допуснатото
изменение на обвинението в съдебно заседание от 22.10.2021г./– по чл. 428
ал.1 от ГПК – не поканил длъжника „Пантела“ ООД доброволно да изпълни
задълженията си; по чл. 428 ал.2 от ГПК- не съобщил на представителя на
длъжника „Пантела“ ООД за наложения запор върху сметка в
„Райфанзенбанк“ и не изпратил копие от изпълнителния лист за парично
вземане в размер на 8053,18лв.; по чл. 458 от ГПК- не конституирал
Държавата като присъединен кредитор за размера на публичните и други
задължения съгласно удостоверение № 15071606257706/17.11.2016г.; и
нарушение по чл. 455 ал.2 от ГПК – като наредил паричен превод по сметка
на „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД в размер на 17 127лв, от които 9073,82лв
били наредени неоснователно, а останалата сума от 3 122,28лв разпоредил в
свой интерес като я задържал за себе си.
17
На първо място следва да се отбележи, че условията за допустимост на
изпълнителния процес са наличието на право на принудително изпълнение,
изпълняемо право и изпълнителен лист. Правото на принудително
изпълнение е публично субективно право и се състои в признатата и
гарантирана възможност на лицето, което съответното изпълнително
основание сочи като кредитор да иска от изпълнителния орган да предприеме
действията, включени в съответния изпълнителен способ. Изпълняемото
право от своя страна, е ликвидно и изискуемо гражданско субективно право.
Изпълнителният лист, наличието на който законът въвежда като условие за
допустимост на изпълнителния процес е акт, издаден от съда по нормативно
определен ред и след проверка на съществуването на правото на
принудително изпълнение. Именно изпълнителният лист удостоверява
правото на принудително изпълнение пред съответния изпълнителен орган и
разрешава то да бъде упражнено. Изпълнителният лист не е условие за
допустимост на изпълнителния процес само когато законът позволява да се
започне изпълнение направо въз основа на изпълнителното основание.
Редовността на подадената молба се проверява по реда на чл. 129 от ГПК, към
който препраща чл. 426 ал.3 от ГПК. Като освен това съгласно чл. 426 от ГПК
в молбата се посочват способите за изпълнение, които могат да бъдат
няколко.
В настоящият случай видно от приложеното копие от молбата на св. П.
Г. към нея е приложен изпълнителен лист, приложено е копие от
пълномощно, посочени са изпълнителни способи. В съответствие със закона
подсъдимият е образувал изпълнително дело № 579/2016г.
При това положение следва да се разгледат по отделно какви
неизпълнения на задълженията или нарушения са вменени на подсъдимият К.
и извършени ли са те от него.
1. Не поканил длъжника „Пантела“ ООД да изпълни доброволно
задължението си, като нарушил служебните си задължения по чл. 428 ал.1 от
ГПК.
Първостепенният съд е приел, че това нарушение е недоказано поради
отсъствието на цялото изпълнително дело, което не е било приобщено по
делото. Установено е, че в Камарата на ЧСИ не са налични документи по
изпълнително дело 579/2016г. на ЧСИ И.К.. Подсъдимият твърди, че е имало
18
пожар в кантората му и целият му архив е изгорял. От писмо на Камарата на
ЧСИ /т.5 л. 145/ ДП/ се установява, че К. не е уведомявал Камарата за
настъпили обстоятелства – възникнал пожар на втори етаж от къща в гр.
Плевен, ул. ********* Така или иначе процесното изпълнително дело не е
приобщено към настоящото наказателно производство.
Длъжностно лице, не изпълнява служебните си задължения, когато не
предприема действия, свързани с изискванията на службата му и установено
от нормативен акт или акт на обществена организация, т.е. бездейства по
служба. За да се докаже, че подсъдимият не е изпълнил твърдяното от
прокуратурата задължение по чл. 428 ал.1 ГПК, следва по безспорен начин да
се установи, че в качеството си на ЧСИ К. не е изпратил покана за доброволно
изпълнение на длъжника по изпълнително дело №579/2016г.- „Пантела“ ООД.
Именно поради отсъствието на цялостното съдържание на изпълнително дело
№ 579/2016г. въззивният съд се съгласява, че е невъзможно да се докаже
извършването на това вменено неизпълнение, тъй като не може да се установи
по делото има ли такава призовка или няма. Законосъобразно е и посоченото
от решаващият съд, че не може да бъде пренебрегнато обстоятелството, че
заповедта за незабавно изпълнение е била връчена на длъжника на
24.10.2016г., което се установява от известие за доставка / л. 75 т.5 от ДП/.
Длъжникът не е обжалвал заповедта. Извън посоченото, настоящата
инстанция би добавила и следното: видно от показаният на св. А. И.,
депозирани на 17.09.2021г. пред окръжният съд тя е заявила, че тя е
подписала молба до ЧСИ К. от 17.11.2016г. и тя е написала съдържанието на
молбата/ т.1 съдебен стр. 263/. От съдържанието на тази молба се установява,
че тя/ А. И./ и дъщеря й – В.И. като представители на „Пантела“ ООД са
получили призовка за доброволно изпълнение с вземане цедирано от
кредитора на „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД със собственик П. Г., че не
възразяват на вземането и претендираната сума от 22 000 лв. и ще представят
банкова сметка, която да послужи за удовлетворяване на „Плевенски хляб
пак“ ЕООД. Молбата е нарочно адресирана по изпълнително дело 579/2016г.
на ЧСИ К.. От така изложената хронология не само не може да бъде направен
извод, че липсват доказателства подсъдимият К. да не е изпълнил
задължението си да покани доброволно длъжника „Пантела“ООД да изпълни
задължението си, а напротив – дори се може да бъде прието, че това е
сторено, т.е. подсъдимият в качеството си на ЧСИ е изпълнил това си
19
задължение.
Второто вменено нарушение на К. е, че не е изпълнил задължението си
по чл. 428 ал.2 от ГПК, като не съобщил на представител на длъжника
„Пантела“ ООД за наложения запор върху сметката в „Райфанзенбанк“ в
размер на 22 325,28лв и не изпратил копие от подлежащия на изпълнение
изпълнителен лист за парично вземане в размер на 8053,18лв. На първо място
съдържанието на разпоредбата на чл. 428 ал.2 от ГПК, както правилно е
посочил окръжният съд не съдържа задължение за ЧСИ. Тя има описателен
характер и описва какво следва да съдържа поканата за доброволно
изпълнение и че в нея се съобщават наложените запори и възбрани, както и че
към нея се прилага копие от подлежащия на изпълнение акт. След като
цитираната разпоредба не съдържа задължение, то няма как подсъдимият да
не изпълнил такова. Но и тук следва да бъде прибавено и изложеното по- горе
- от една страна при наличната по делото доказателствена празнота,
изразяваща се в липса на съдържанието на изпълнително дело № 579/2016г.
няма как да бъде установено какво конкретно е било съдържанието на
призовката за доброволно изпълнение/ ако такава е имало/ и дали в нея не се е
съдържала информацията, посочена в разпоредбата на чл. 428 ал.2 от ГПК. А
от друга страна изявлението на св. А. И., че е изготвила молбата, находяща се
в съд. том 1 стр. 263 и я е подписала от 17.11-2016г. до ЧСИ К. по изхп. Дело
579/2016г., в която изрично е заявено, че е получена призовка за доброволно
изпълнение, че не се възразява срещу претендираната от „Плевенски хляб
ПАК“ ЕООД сума от 22 000 лв. и че ще се предостави сметка за
удовлетворяване на кредитора. Ето защо и това нарушение, както правилно е
приел окръжният съд не може да бъде прието, че е извършено.
Третото вменено неизпълнение на служебните задължения на
подсъдимия К. е за това, че не конституирал Държавата като присъединен
кредитор за размера на публичните вземания, съгласно издадено
удостоверение № 150371606257706/17.11.2016г. за сумата 603, 93лв. Както
правилно е приел първия съд по делото е установено, че подсъдимият е
предприел действия, за да установи налице ли са задължения на „Пнтела“
ООД – дружеството длъжник към Държавата, като е изискал удостоверение
от ТД на НАП. Именно в отговор на това искане е издадено удостоверение №
150371606257706/17.11.2016г, от което се установяват публични задължения
на „Пантела“ООД в размер на 603, 93лв. Отново обаче поради отсъствие на
20
цялостното съдържание на изпълнителното дело не може да се установи: 1.
дали това удостоверение е получено от подсъдимия в качеството му на ЧСИ и
дали е приложено по изп. дело № 579/2016г., 2. не може да се установи също
така присъединил ли е К. Държавата като кредитор. Нещо повече съгласно чл.
458 от ГПК Държавата се смята винаги за присъединен кредитор за
дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил
съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. По
делото не са приобщени доказателства по изпълнителното дело № 579/2016г.
да е извършвано разпределение, нито такова разпределение да е съобщавано
на страните. В тази насока са и твърденията на подсъдимия, според който
разпределение по това изпълнително дело не е извършвано, тъй като
претендираната сума не е събрана в пълен размер, правен е и опис на
имущество, предприемани са и други изпълнителни действия. В изпълнение
на чл. 191 ал.4 от ДОПК е издадено цитираното удостоверение за публични
задължение от ТД на НАП, но както правилно посочил решаващият съд на
подсъдимият не е вменено нарушение на задълженията му по чл. 191 ал.5 от
ДОПК, съгласно която съдебният изпълнител няма право да продължи
производството преди получаване на удостоверението. Не може да се
установи по безспорен начин че подсъдимият не е изпълнил това си
задължение.
На последно място обвинението твърди нарушение по чл. 455 ал.2 от
ГПК изразяващо се в нареждане на паричен превод на 30.11.2016г. в полза на
„Плевенски хляб ПАК“ ЕООД на сумата от 17 127лв, от които 9073.82
наредени неправомерно, тъй като надвишавали дължимата сума по
изпълнителния лист, а с останалата сума от 3 122,28лв – неоснователно
разпореждане в свой интерес като я задържал за себе си. По повод на това
твърдяно нарушение следва да бъдат обсъдени няколко основни момента:
На първо място не е установено защо представителят на обвинението
приема, че дължимата по издаденият изпълнителен лист № 6411/2016г. в
полза на „Плевенски хляб ПАК“ЕООД сума от Пантела“ ООД възлиза на
8053,18лв., а в следствие на това и неправомерно преведената сума възлиза на
9073,82лв. Тук важи изцяло изложеното по- горе досежно заключението на
икономическата експертиза от ДП и причините същата да не бъде възприета
от въззивния съд. Вещото лице е посочило, че дължимата сума включва
21
следните пера : - главница – 7200лв, законна лихва за периода 18.10.2016 –
30.11.2016г. – 88,18лв, държавна такса – 145 лв и адвокатско възнаграждение
– 700лв. При така изложеното от вещото лице обаче простия сбор на
посочените разбити суми не е 8053,18лв, така както и посочил експерта, а
8 133.18лв. За получаването на този сбор не са необходими специални знания.
Не става ясно също така как и откъде прокурорът е получил сумата от
3 122,28лв, която според него е остатъкът от общата сума 21 322,88лв,
получена от подсъдимия в качеството му на ЧСИ от сметката на „Пантела“
ООД по изпълнително дело №579/20166г. след извършения превод от тази
сума на 17127лв на взискателя по делото – „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД.
Извършване на просто аритметично действие по изваждането на двете суми,
сочи , че разликата между тях възлиза на 4 195,88лв. Тази сума е посочена
като остатък по сметката на вещото лице. Защо обаче прокурорът е приел, че
остатъкът е 3 122.28лв и тази сума подсъдимият неправомерно е задържал за
себе си – от обвинителният акт не става ясно. Разбира се тези допуснати
процесуални нарушения при изготвянето на ОА биха могли да бъдат
изправени от съда, стига да се докаже по безспорен начин неправомерното
разпореждане с конкретна сума от подсъдимия в полза на „Плевенски хляб
ПАК“ ЕООД или в своя полза, която обаче не надвишава вменената му с
обвинението. Възможно ли е обаче това в настоящият процес?
Второто обстоятелство, което следва да се отбележи, че текстът на чл.
455 ал.2 от ГПК не съдържа задължение на съдия изпълнителя, а единствено
пояснява как се осъществява изплащането на дължимите на взискателя суми –
въз основа на платежни нареждания на съдия изпълнителя и това следва да се
отбележи върху изпълнителния лист. По делото е установено, че превод на
кредитора – „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД е извършен от сметката на съдия
изпълнителя. На трето място - що се отнася до твърденията, че преводът бил
нареден неоснователно в размер на 17 127лв и надвишавал с 9073,82лв
дължимата сума по изпълнителния лист следва да се отбележи следното:
Видно от приложеното копие от молбата за образуване на изпълнителен лист
освен сумата по изпълнителния лист в размер на 8045лв, кредиторът
„Плевенски хляб ПАК“ ЕООД е претендирал разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 8 400лв, - представено е пълномощно за
посочената сума, в което е посочено, че сумата е получена в брой.
Претендирал е и други задължения по неплатени фактури. Фактурите, за
22
които не е издаден изпълнителен лист не могат да бъдат приети като
изпълнителен титул, поради което сумите по тях не могат да бъдат събирани
в това производство. Разноски обаче са дължими и съгласно разпоредбата на
чл. 79 ал.1 от ГПК те са за сметка на длъжника. При тези обстоятелства -
представено пълномощно от адв. М., в което е посочен, хонорар за
образуване на изпълнително дело, продължаване и възлагане в размер 8 400лв
и посоченото, че е платен в брой, ЧСИ не е имал законово основание да
откаже да начисли и събере, претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение, както и останалите разноски и такси по изпълнението. По
делото не само не са събрани доказателства представител на длъжника –
„Пантела“ ООД да е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, но и с указаното от св. А. И., досежно написаната и
подписана от нея молба до подсъдимия в качеството му на ЧСИ по
изпълнително дело № 579/2016г. /съдебен т.1 стр. 263/ следва да се направи
извода, че тя като представляващ дружеството длъжник е била наясно как е
образувана претендираната от взискателя сума по изпълнението. Дължимата
сума по изпълнителния лист е в размер на 8045лв/ без законната лихва/,
дължимата сума за адвокатско възнаграждение е в размер на 8 400лв.
Дължими са обаче не само разноските за адвокатско възнаграждение, но и
всички такси по изпълнението – и те са за сметка на длъжника, но може да
бъдат внесени авансово от взискателя. По делото са приложени два броя
издадени от подсъдимия сметки за дължими такси по изпълнението – сметка
№ 0004482 от 15.11.2016г., /т. 8, стр. 46 и 48 от ДП/в която са посочени
дължими такси в размер на 2 840лв. Същите са надлежно разбити в подробно
изготвена такава сметка, но вече включваща и вземането и за дължимите
такси и разноски. По делото е представена и втора сметка от 30.11.2016г./т.1
съдебен стр. 156/,в която са посочени разноски за назначена охрана на обект
птицезавод в гр. Славяново за сумата от 2880лв. Установена е за значителна
част от посочените от подсъдимия действия, за които са начислени такси, че
са действително извършени от него в качеството му на ЧСИ. Съгласно
разпоредбата на чл. 79 ал.1 от Закона за частните съдебни изпълнители за
събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече
еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият
от които се връчва на задълженото лице. Посочените сметки са изготвени и
издадени от подсъдимия на основание именно тази разпоредба. По делото не
23
е установено и не може да се установи каква част от тези такси са платени
авансово от взискателя в съответствие с разпоредбата на чл. 80 от ЗЧСИ,
доколкото липсва приобщаване на цялото съдържание по изпълнителното
дело. Именно поради отсъствието на изпълнителното дело не може и по
категоричен начин да бъде установено 1. как е образувана внесената по
сметка на кредитора „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД сума от 17 127лв, 2.
Надвишава ли тя дължимата сума. Не може да се установи и 3. дали и каква
част от дължимите такси са внесени от взискателя и следва да му бъдат
възстановени от ЧСИ за сметка на длъжника. От друга страна останалите
такси и разноски по изпълнителното дело на основание чл. 79 ал.2 от ГПК,
когато не са внесени от взискателя, съдия изпълнителят може да събере от
длъжника. Допълнително назначената в хода на съдебното заседание
съдебно-счетоводна експертиза е установила, че остатъкът по сметка на ЧСИ
от 4 195 . 88лв след извършения превод на „Плевенски хлаб ПАК“ЕООД и е
недостатъчен за покриване на отразените дължими такси и разноски по двете
издадени сметки по чл. 79 от ЗЧСИ, но 4. дали има такава сума и какъв е
размера й – също не може да се установи.
При така изложената до тук последователност следва извода, че по
делото не може да се установи как е образувана преведената на кредитора
„Плевенски хляб ПАК“ ЕООД сума от 17 127лв, какви задължения включва
тя. Респективно не може да бъде установено и че сума в размер на 9073,82лв
или каквато или друга конкретна сума е преведена неправомерно на
взискателя. По същите съображения по делото не може да се установи и каква
част от таксите и разноските на съдия изпълнителя са платени авансово от
взискателя и дали остатъкът от сумата по сметка на ЧСИ не покрива
дължимите му такси и разноски, събрани на основание чл. 79 ал.2 от ГПК.
Изложеното до тук обосновава извода за липса на обективна страна на
деянието по чл. 282 ал.2 от НК, тъй като не е доказано по безспорен начин
нито едно от твърдяните от обвинението неизпълнения или нарушение на
служебните задължение на подсъдимия в качеството му на ЧСИ.
Освен обективната страна, съставомерността на престъплението по чл.
282 ал.2 от НК от субективна страна включва пряк умисъл и специална цел. И
двата елемента на субективната страна в настоящият казус също не са налице.
Прекият умисъл включва съзнание у подсъдимият, че не изпълнява или
24
нарушава свои задължения. В разглеждания случай липсват доказателства
въобще да се приеме, че подсъдимият К. е действал с пряк умисъл, както
основателно е отбелязал и решаващият съд на л. 12 от мотивите към
присъдата. Прекият умисъл би бил установен с наличието на конкретни
представи у дееца за служебните му задължения, произтичащи от
императивните разпоредби на чл. 428, ал. 1 и 2 и чл. 455 ал. 2 от ГПК, както и
със съзнанието, че със своите действия не ги изпълнява или ги нарушава. От
една страна установените по делото факти обуславят заключение, че той е
образувал изпълнителното дело по нарочна молба и представени към нея
доказателства, предприел последващите действия, такива, каквито са
поискани от взискателя, получил е и молба от представител на длъжника
„Пантела“ООД – чрез А. И., в която е отбелязано, че са уведомени за
изпълнителното дело и за дължимата сума и че задължението се признава,
което изключва прекия умисъл. От друга неприлагането на цялото
изпълнително дело е пречка за установяване на всички конкретни действия на
ЧСИ, тяхната последователност, а това не може да обоснове съзнание за
нарочно неизпълнение или нарушение на конкретни задължения.
В производството не са събрани данни, установяващи, че между подс. К. и св.
Г.а или М., в качеството на представляващи „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД са
съществували близки извънпроцесуални отношения или формални уговорки,
които да обосноват извод и за престъпно намерение - пряка, преследвана цел
у подсъдимия да облагодетелства другиго.
Липсата на каквито и да било фактически данни, на базата на които може да
бъде направен изводът, че цялостното длъжностно поведение на подс. К. е
било подчинено на специалната цел, посочена в обвинението - да набави
облага в размер на 9073,82лв за „Плевенски хляб ПАК“ЕООД и за себе си в
размер на 3 122,28лв., е още една предпоставка да се приеме, че деянието му е
несъставомерно по чл. 282 от НК.
Не са налице доказателства, които да мотивират въззивният съд да
признае подсъдимия за виновен да е извършил деяние по чл. 201 от НК, така
както поиска апелативното обвинение. Действително първия съд не е
обсъждал дали извършеното от подсъдимия не съставлява престъпление по
чл. 201 и следващи от НК. Това нарушение ще бъде изправено от настоящият
състав на апелативния съд, който ще изложи своите аргументи в тази насока.
25
По отношение на наличието на длъжностно качество на подсъдимия
важи всичко изложено по- горе за деянието по чл. 282 от НК. Длъжното
качество е налице с оглед публичните функции, които изпълняват ЧСИ,
възложени им с ГПК, ЗЧСИ. Длъжностното качеството е придобито от
момента на вписване в регистъра като ЧСИ.
За да е осъществено деянието по чл. 201от НК следва да се установи по
безспорен начин, че:
1.Инкриминираното имущество е връчено на подсъдимия в това му качество
или поверено да го пази или употребява. Спор по делото, че в качеството на
именно на ЧСИ подсъдимият е получил по сметката си сумата от 21 322,88лв
от сметка на „Пантела“ ООД в „Райфанзен банк“ няма. Сумата в посочения
размер е преведена от сметката на „Пантела“ ООД в „Райфанзен банк“
именно във връзка с изпратено запорно съобщение от подсъдимия за
образувано изпълнително дело, в което запорно съобщение е посочена като
дължима сума от „Пантела“ ООД към „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД -
22 325.28лв.
2.Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 201 НК се изразява в
противозаконно разпореждане с поверената вещ в свой личен интерес или в
интерес на другиго. В конкретния казус следва да бъде доказано, че
разпореждането със сумата от 90 73,82 лв. в полза на „Плевенски хляб ПАК“
ЕООД е противозаконно, както и задържането на остатъка от сумата в размер
на 3 122,28лв от ЧСИ също е без основание.
И тук важи изцяло изложеното по- горе, касаещо невъзможността да се
докаже как е образувана внесената по сметка на взискателя сума от 17.127лв и
какви пера са включени в нея, тъй като дължими са и разноски по
изпълнителното дела, а именно: По образуваното изпълнително дело №
579/2016г. с кредитор“Плевенски хляб ПАК“ ЕООД и длъжник „Пантела“
ООД дължими по закон са сумата по издадения изпълнителен лист – в размер
на 8045лв/ без лихвите/, както и на основание чл. 79 от ГПК разноски и такси.
Към молбата е приложено пълномощно за адвокатско възнаграждение – в
размер на 8 400лв. и тази сума се претендира от кредитора. Вече бе
отбелязано, че ЧСИ няма основание да откаже изпълнението на тази
претенция, тъй като тя се основава на закона – вече посочената разпоредба на
чл. 79 от ГПК. За да се установи, че е налице неправомерно разпореждане с
26
претендираната сума от 8 400лв адвокатско възнаграждение от подсъдимия,
следва да се докаже по безспорен начин, първо че сума от 8 400 не е дължима
от „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД на адв. М. и второ, че подсъдимият е знаел
това.
По делото не е установено по безспорен начин дали претендираната сума
от 8 400лв за адвокатско възнаграждение е реално платена. В хода на
производството пред окръжния съд са събрани противоречиви доказателства
по този въпрос. От показанията на св. И. М., П. Г., а и косвено от тези на св.
В. Г. се установява, че сумата за това изпълнително дело е платена от
„Плевенски хляб ПАК“ ЕООД на адв. Д.М.. Показанията на тези трима
свидетели се намират в противоречие с приобщените показанията на св. Д.М.
от ДП, в които същият е заявил, че не е получавал в брой сумата по това
пълномощно. Едновременно с това показанията на тримата свидетели се
подкрепят от приложената в хода на производството нотариално заверена
декларация – съдебен т.1 стр. 245 в която адв. М. изрично е заявил, че е
получил на два пъти от И. М. в брой сумата от 8 400лв отразена в адвокатско
пълномощно за образуване на изпълнително дело за „Плевенски хляб ПАК“
ЕООД. Адв. М. не се е явявал пред първия съд поради тежко заболяване и не е
разпитан лично. Ето защо и въпросът дали сумата по адвокатското
възнаграждение е реално получена от адв. М., а от там и дължима от като
разноски от „Пантела“ ООД към „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД в
производството по изп. Дело 579/2016г. не е бил изяснен по несъмнен начин
от първия съд. Този въпрос не може да бъде изяснен по несъмнен начин и от
въззивната инстанция, поради невъзможността Д.М. да бъде призован за
разпит в качеството му на свидетел, тъй като е настъпила неговата смърт на
24.03.2021г. – видно от изискана от ВТАК справка от НБД – въззивно дело л.
24. Отделно от невъзможността да бъдат събрани безспорни доказателства за
това платена ли е сумата по това пълномощно, по делото не са инкорпорирани
и доказателства подсъдимият К. да е знаел какви са конкретните отношения
между кредитора по изпълнително дело 579/2016г. и адв. М. във връзка с
представеното пълномощно и претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение.
Останалите дължими такси и разноски по ЗЧСИ, видно от дъпълнително
изготвената СМЧЕ са в размер по- висок от остатъка по сметката на ЧСИ в
размер на 4 195.88лв. Те също са дължими по силата на чл. 79 от ГПК.
27
Поради липса на доказателства по делото не може да се установи каква част
от дължимите такси и разноски са платени авансово от взискателя, а от там и
законосъобразно ли е преведена на кредитора сумата над дължимата по
изпълнителния лист и дължимите разноски за адвокатско възнаграждение до
17 127лв. Поради същите причини и с оглед дължимостта на разноските от
длъжника по силата на чл. 79 ал.2 от ГПК ако не бъдат платени от
взискателя, не може да се приеме с категоричност, че сумата от 3122,28лв,
останала по сметка подсъдимия не представлява дължима сума за таксите и
разноските по изпълнителното дело, а същата е присвоена от него
противозаконно.
Отделно от това следва да се отбележи, че с оглед формулираното в
закона изпълнително деяние по чл. 201 от НК при всички случаи в
обстоятелствената част на обвинителният акт следва подробно да е описано
естеството на разпоредителните действия, да са индивидуализирани по време,
място, начин на извършване. Следва да и посочен и конкретния размер на
присвоеното имущество. Както по- горе бе отбелязано от обвинителният акт
не става ясно как е получена сумата от 8053,18лв като дължима по
изпълнителния лист плюс лихви, тъй като е налице несъответствие в
изготвеното заключение на икономическата експертиза, респективно не става
ясно и въз основа на какви доказателства е прието, че е налице неправомерно
разпореждане със сумата от 9073,82лв. Не става ясно и как прокурорът е
получил сумата от 3 122, 28лв като неправомерно задържана от подсъдимия.
В ОА липсва мотивация по какви съображение се приема, че от дължимата
сума по изп. дело 579/2016г. на ЧСИ К. със страни взискател „Плевенски хляб
ПАК“ ЕООД са изключени от дължимите суми тези, които се дължат на
основание чл. 79 от ГПК – такси и разноски в изпълнителното производство.
При това съдържание на изготвения обвинителен акт съдът намира за
неоснователно искането на представителите на апелативното обвинение за
признаване на подсъдимия за виновен да е извършил деяние по чл. 201 ал.1 от
НК. Последователно в свои решение ВКС е приел, че само констатацията на
липса на пари или имущество не е достатъчно доказателства за присвояване.
В настоящият случай фактът, че са преведени в повече пари по сметка
„Плевенски хляб ПАК“ ЕООД и са оставени пари по сметка на ЧСИ не е
достатъчен за да се приеме, че е налице присвояване, тъй като не се
установява по безспорен начин, че тези суми не са били дължими от
28
„Пантела“ ООД към „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД и към ЧСИ под формата
на разноски и такси. За да се постанови осъдителна присъда следва по
несъмнен начин да се докаже, че подсъдимият се е разпоредил със сумата на
дружеството длъжник „Пантела“ООД в интерес на друго лице или в свой
личен интерес и те нямат право за получат такова имущество. В настоящото
дело такива доказателства не са събрани. И тъй като наказателна отговорност
не може да се носи за предположение, то искането на представителите на
апелативното обвинение за осъждане на подсъдимият К. за деяние по чл. 201
от НК бе оставено без уважение, а оправдателната присъда на ЛОС –
потвърдена.
При служебната проверка по реда на чл. 314 от НПК, съдът не
констатира други процесуални нарушения, които да са основание за нейната
отмяна.
Водим от изложеното, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТДВЪРЖДАВА Присъда №15/22.10.2021г., постановена по НОХД
316/2020г. по описа на Окръжен съд Ловеч.
Решението подлежи на обжалване или протест в петнадесетдневен срок
пред ВКС на РБ, считано от обявяването му на страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
29