РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Плевен, 28.04. 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Плевен – пети състав, в
открито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретар Цветанка Дачева, като изслуша докладваното от съдията Арабаджиева административно
дело № 742 по описа на съда за 2022 г. и
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145,
ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 215, ал.1 от
Закон за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба /наименована възражение/ на Институт по фуражните култури –
Плевен, гр.Плевен, ул.”Генерал
Владимир Вазов” №89, представляван от проф. д-р И.Н., срещу издадено разрешение за строеж /РС/ № 287/29.07.2022 г. за
обект: Преустройство на базова станция GSM/UMTS оборудване PVN 0020.
В жалбата се сочи, че заявление с
вх. № ТСУ 26-6961-2/18.07.2022 г. от „А1 ТАУЪРС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД до община Плевен
е подадено без предварително
информиране и съгласуване с ръководството на Институт по фуражните култури
- Плевен, което е в нарушение
на чл. 20 от Договор за наем от 25.06.2008 г. За предстоящият строеж и
издаденото разрешение за строеж ръководството на института не е уведомено в
съответствие с разпоредбите на чл. 20 от договора, а след съобщение от община
Плевен с вх. № 7-5/03.08.2022 г.; Предвиденото покривно
пространство на административната триетажна сграда в договора от 20 /двадесет/
кв.м, в съответствие с чл. 1, ал. 1, т. А от договора, категорично се надвишава.
Твърди, че в работния проект, ЧАСТ: Конструкции, КОНСТРУКТИВНО СТАНОВИЩЕ по
отношение на Описанието на носещата конструкция е заявено следното: „Състояние на носещата конструкция - при направения подробен оглед на конструкцията не бяха установени
недопустими деформации, като пукнатини и видими провисвания на подовите плочи
или пукнатини в стените, както и промени в геометрията им“. Счита, че тази
констатация не отговаря на реалното състояние на носещата конструкция, където
съществуват видими дефекти и пукнатини, които са предизвикали дефекти в тавана
на долните етажи на сградата и значими пукнатини в прилежащите стени; „Доброто проектиране и изпълнение на сградата
могат да гарантират сигурността
на носещата конструкция. 4. Натоварванията върху конструкцията - собственото
тегло на мачтата, антените, плинта и технологичното оборудване е пренебрежимо
малко спрямо масата на сградата.
Допълнителното натоварване е 1660 кг Заключение: Като се имат предвид гореизложеното, липсата
на видими дефекти и пукнатини по конструкцията може да се заключи, че
предвиденото монтиране на мачтата с антените и технологичното оборудване няма
да доведе до намаляване на носимоспособността на конструкцията на сградата и
може да бъде реализирано.“ Сочи се още в жалбата, че предвиденият строеж
за преустройство на базовата станция при съществуващите значителни дефекти и
пукнатини, и монтирането на мачтата с антените и оборудването, допълнително ще
натоварят конструкцията на сградата с 1660 кг. Това няма да гарантира
сигурността на носещата конструкция и ще продължи да спомага за увеличаване на
пукнатините и видимите дефекти на носещата конструкция, тавани и стени.
С оглед на гореизложеното,
категорично възразява и моли да се
отмени разрешение за строеж № 287/29.07.2022 г. за обект: Преустройство на
базова станция GSM/UMTS оборудване PVN 0020.
С определение № 1703/31.08.2022 г. /л.222 жалбата е
оставена без движение за уточняване дали възражението представлява жалба до
съда срещу РС №287/29.07.2022 г., желае ли да бъде разгледано от съда, за внасяне
на държавна такса, представяне на УАС, да се обоснове правния интерес – право
на собственост/ползване/управление на имота, и за представяне на преписи. С подадена в указания срок молба /л.234-235/
се сочи, че възражението представлява жалба срещу РС №287/29.07.2022 г., претендира
от съда да разгледа същата, представен е документ за платена държавна такса
/л.236/, УАС /л.237-238/, удостоверение за липса на задължения /л.239/, АЧДС №
3089/20.10.2004 г. /л.240/ и предходен АДС №3260к/19.11.1973 г. /л.241/, от които
е видно, че УПИ с построените в него сгради е предоставен на института-жалбоподател.
В съпроводителното писмо към жалбата /л.2/ответникът
сочи, че жалбата е недопустима като подадена от лице, което не е заинтересовано
по ЗУТ, алтернативно неоснователна.
Писмен отговор е подаден от заинтересованата страна „А1 ТАУЪРС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД /л.268/, с който се претендира жалбата да се
остави без уважение. З.стр. сочи, че клаузата на чл.20 от договора е
неотносима, твърдението, че директорът не е уведомен, е недоказано. Липсват
доказателства, че площта от 20 кв.м е надвишена. Лошото състояние на сградата
се дължи на липсата на основен ремонт от построяването през 1973 г. През 2021
г. е сключен анекс към договора за наем, като наемната цена е увеличена. Приложена
е разменяна между страните кореспонденция, както и снимков материал
/л.277-279/, като на същия се виждат ясно пукнатини в стените.
Жалбоподателят -Институт по фуражните култури гр.Плевен в съдебно заседание се
представлява от адвокат Н.Д. с пълномощно по делото и И.М.Н. – Директор на
Институт по фуражните култури гр.Плевен. Моли да се уважи подадената жалба
срещу обжалвания административен акт. Сочи, че при издаването му са допуснати
съществени нарушения на законовите изисквания относно изготвянето и
одобряването на проектна документация и издаване на крайния административен акт,
в случая разрешение за строеж. В случая разрешението за строеж е издадено при
съществено нарушение на изискванията на ЗУТ относно това заявлението за
издаване на разрешение за строеж да изхожда от собственика на имота, в който ще
се реализира строежа. Сочи, че административното производство е започнало на
база заявление, подадено единствено от третото заинтересовано лице в настоящия
процес „А1 Тауърс България“. Заявлението не изхожда нито от собственика на
имота, в който ще се осъществява строежа – Институт по фуражните култури –
Плевен, нито от второто заинтересовано лице „А1 България“ ЕАД, което е страна
по договор за наем, по силата на който институтът е предоставил за ползване
определена площ от свой недвижим имот за ползване именно с предмет разполагане
на такова техническо съоръжение. В разрешението за строеж е посочено, че се
издава по искане на три юридически лица – „А1 България“ ЕАД, „А1 Тауърс
България“ ЕООД и Институт по фуражните култури – Плевен, което не отговаря на
доказателствата по делото и на установените фактически обстоятелства. Институтът
не е подавал заявление за искане за осъществяване на преустройство на
съществуващи технически съоръжения и не е давал съгласие за изготвяне на
съответни проекти и внасянето им за одобрение в Община Плевен. В
административната преписка не съществува документ, подписан от Институт по
фуражните култури, удостоверяващ наличие на съгласие за одобряване на изготвени
проекти за исканото преустройство, респективно за искане за издаване на
разрешение за строеж на такова преустройство. Позовава се на събраните по
делото доказателства, според които издаденото разрешение за строеж е в
нарушение на конкретни изисквания на ЗУТ и в частност не отговаря на изискванията на чл.142, ал.5
от ЗУТ, като в случая не е налице съответствие на внесените проекти с
изискванията на ЗУТ по всички точки от чл.142, ал.5 и в частност по т.5-
изисквания за пълнота и структурно съответствие на инженерните изчисления. Според
жалбоподателя категорична е констатацията на вещото лице по изготвената по
делото съдебно-техническа експертиза, приета по делото и неоспорена за това, че
във внесените проекти и документация в Община Плевен за одобряване на строеж с
предмет „Преустройство на технически съоръжения“ и за издаване на разрешение за
строеж, липсват приложени статически изчисления към част „Конструктивна“ от
проекта, което възпрепятства преценката относно това дали исканото
преустройство съответства на изискванията в част „Конструктивна“ за това какво
натоварване ще причини на сградата, върху която се разполагат въпросните
технически съоръжения и за въздействието при реализиране на това преустройство
върху съществуващата сграда и нейната конструкция. В процесната сграда, на
която понастоящем е разположено вече изградено съоръжение на заинтересованата
страна „А1 България“ ЕАД, са налице увреждания, засягащи елементи от
стоманобетонната конструкция, колони и плочи, като са категорични констатациите
на вещото лице, че тези нарушения в конструкцията на сградата са именно в тази
част, в която е разположено съоръжението на ответната страна. Сочи, че вещото
лице не може да даде становище от какво са причинени тези увреждания, но не е
изключена като причинно-следствена връзка разполагането на съоръжението и
натоварванията, които оказват на това съоръжение съответните фактори като
вятър, сняг и други атмосферни условия. Категорично е становището на вещото
лице, че без наличие на статически изчисления, които са липсвали и не са
представени при проектната документация при подаване на заявлението в Община
Плевен, не може да бъде съобразено дали основния въпрос, който е решаващ за
това какво ще бъде въздействието при осъществяване на исканото преустройство на
съоръженията върху сградата, върху която то е разположено. Разрешението за
строеж е издадено в нарушение на изискванията на ЗУТ, не съответства на
конкретните изисквания, на които трябва да отговарят проектите, поради което
същото счита същото за незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Претендира
направените по делото разноски. Сочи, че договорът за наем е сключен между Институт по
фуражните култури – Плевен като наемодател и „Мобилтел“ с настоящо наименование
„А1 България“ ЕАД, а не с „А1 Тауърс България“ ЕООД. Заявлението за подаване на
проектите и за искане на издаване разрешение за строеж изхожда от трето лице,
което не е страна по договора за наем. Не може да се ползва от чл.16 от договора,
като е спорно, доколко касае при сключване на договора за наем през 2008 г. и
съответно овластяване на наемателя да събира скици и други документи,
включително да получава разрешение за строеж на съоръжението, предмет на
договора тогава, през 2008 г., а не за последващи такива действия. Счита, че категорично
от тази разпоредба не може се ползва трето лице, което не е страна по самия
договор, каквото се явява „А1 Тауърс“, подало заявлението. Категорично
преупълномощаване няма и категорични доказателства по делото липсват.
Ответникът – Главният
архитект на Община Плевен, в съдебното заседание по съществото на спора не се
явява и не се представлява. Постъпила е молба с вх.№ 2219 от 12.04.2023 г. от
упълномощения юрисконсулт С. с искане делото да се гледа в отсъствие на
ответника поради ползване на платен годишен отпуск от упълномощения
юрисконсулт.
Заинтересованата страна „А1
Тауърс България“ ЕООДв съдебно заседание не се представлява и не взема
становище по жалбата.
Заинтересованата страна „А1
България“ ЕАД в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт З. с
пълномощно по делото. Моли да се остави жалбата без уважение. Сочи, че съгласно
чл.16, ал.1 от подписания действащ договор за наем между страните „А1“ е
изрично упълномощен да извършва всякакви действия, свързани с издаване на
разрешение за строеж, съгласуване и одобряване на проектна документация. В този
смисъл „А1“ е действало и от името на наемодателя, собственик на имота. От
отговорите на ВЛ по приетото по делото заключението е видно, че проектната
документация съответства на всички правила и норми. Същевременно не попада в
обхвата на защитена зона или защитена територия. Вещото лице при огледа на
място констатира, че с преустройството по никакъв начин не се променя
геометрията, теглото или квадратурата на базовата станция. Обемът на станцията
с новите антени, които ще заменят старите, което всъщност представлява това
преустройство, става по-малък.
Действително не са предоставени статични данни в настоящото производство.
Счита, че е трябвало повторно да се изискат от надзора, но по пътя на логиката
когато нещо е съществувало толкова години на едно място и не променя нито
обема, нито теглото, нито геометрията си, а напротив – става по-малък, не би
могло да натовари повече сградата, на която е инсталирано, който обект е
разположен там, работи и страните са в наемни отношения. Вещото лице
установява, че има увреждания в сградата, но тези увреждания не са от и около
съоръжението, а са по цялата сграда, като това предполага, че се дължи на недобра
поддръжка от собственика. Дори при наличие на такива увреждания, когато се
заменя нещо по-голямо с по-малко,счита, че няма как това да доведе до прекомерно
натоварване повече от това, което е в момента. Моли да се остави жалбата без
уважение и да се присъдят разноски в минимален размер, съгласно Наредбата за
правната помощ.
Административен съд гр. Плевен, пети състав, като провери
законосъобразността на оспорвания акт и съобрази доводите на страните и
представените доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Жалбоподателят
- Институт по фуражните култури-Плевен, видно от извадка от КР на недвижимите
имоти /л.228-231/, е записан като собственик/носител на вещни права за имот с
идентификатор 56722.658.93 и построените в него 19 сгради, постройки и
селскостопански сгради съгласно горепосочения АДС. Същото се установява и от АДС
№3089/20.10.2004 г. /л.240/, съгласно който институтът по фуражните култури
Плевен е собственик на построените в гр.Плевен, ул.“Ген.Вл.Вазов“ УПИ III, кв.811, сгради, както и от АДС №3260к/19.11.1973 г. /л.241/, като
съгласно същите е собственик и на земята - 25400 кв.м. Жалбоподателят е
създаден с Постановление №270/15.12.2000 г. на МС /л.305-312/, съгласно което
се създава Институтът по фуражните култури Плевен. Същото ПМС е посочено в АДС
№3089/20.10.2004 г. като предоставящо права на института.
Видно е
още от доказателствата по делото, че съгласно чл.1, ал.1 от Договор за наем от 25.06.2008 г. /л.104-113/,
Институтът по фуражни култури Плевен като наемодател е предоставил на
„Мобилтел“ АД като наемател правото да ползва 20 кв.м от покривното
пространство на административна, триетажна, лабораторна сграда, състояща се от
три корпуса, построена в УПИ III,
кв.811 по плана на гр.Плевен, ул.“Генерал Владимир Вазов“ №89, съгласно АДС
№3089/20.10.2004 г., за да инсталира и използва телекомуникационни съоръжения.
Съгласно чл.16, наемателят е упълномощен с право да извършва всякакви действия,
свързани с издаване на разрешение за строеж. Съгласно чл.20, наемателят има
право да извършва ремонтни, възстановителни работи, реконструкция, както и
преграждане на имота /с преградна стена или по друг подходящ начин/ по начин и
съгласно проект, предварително съгласуван с наемодателя. Срокът на договора е
за пет години. Към договора е сключен анекс №01 от 06.12.2012 г. /л.114/,
съгласно който срокът на договора от 25.06.2013 г. се продължава за нови пет
години. Сключен е и анекс №2 от 30.03.2021 г. /л.115/, като наемател в който
вече е посочен „А1 ТАУЪРС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като правоприемник на „А1 БЪЛГАРИЯ“
ЕАД. Посочено е, че върху наемната цена се дължи ДДС, а считано от 01.04.2021
г. срокът на договора се продължава с нови пет години.
До главния архитект на община Плевен е подадено
заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, по които се
издава разрешение за строеж вх.№ ТСУ-26-6961-2 от 18.07.2022 г. /л.32/. Като
заявител е посочен само „А1 ТАУЪРС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, посочено е, че се
желае едновременно с одобряването на инвестиционния проект да бъде издадено
разрешение за строеж - чл.148, ал.4 от ЗУТ.
Изготвени са и приложени по делото Експертна
оценка на излъчващ обект за мобилна комуникация /л.117-120/, съгласно която
техническия проект за преустройство на базовата станция не противоречи на
изискванията на Наредба №9 от 1991 г. ; Здравно заключение за оценка на
инвестиционен проект /л.22/, съгласно което инвестиционния проект съответства
на здравните норми и изисквания; Писмо от директора на РИОСВ-Плевен /л.23-24/,
съгласно което не е необходимо провеждане на процедура по реда на глава втора
от Наредбата за ОС; Комплексен доклад за оценяване на съответствието на
работния инвестиционен проект със съществените изисквания към строежите
№1143/27.06.2022 г. /л.44-56/, съгласно който проектът може да бъде одобрен по
реда на чл.142, ал.1 от ЗУТ и за обекта може да се издаде разрешение за строеж
съгласно чл.148, ал.2 от ЗУТ. Същият е издаден от „МИКОМ“ ЕООД; Удостоверение
/л.92/, че „А1 ТАУЪРС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е вписано в регистъра по чл.33, ал.1, т.1
от Закона за електронните съобщения; В приложение към същото удостоверение
/л.93/ са посочени мрежите и услугите, чрез които се осъществяват обществени
електронни съобщения; Разрешение за ползване на радиочестотен спектър на
„Мобилтел“ ЕАД /л.94/, с последващи изменения /л.95-101/, от които е видно, че
наименованието на дружеството се променя на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД; Становище от
РСПБЗН /л.125-127/, съгласно което проектът съответства на правилата и нормите
за пожарна безопасност; Работен проект /л.130-221/; Протокол за решения на едноличния
собственик на капитала на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД от 23.12.2020 г. /л.75-91/,
съгласно което от това дружество се учредява „А1 ТАУЪРС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Част от
същото решение е приложение № 2 /л.89-91/, в което е посочена инфраструктурата,
която преминава в собственост на новоучреденото дружество. Към същата спада и
тази, находяща се в гр.Плевен, ул.“Генерал Владимир Вазов“ 89 /л.90/.
Издадено
е и оспореното в настоящото производство Разрешение
за строеж №287/29.07.2022 г. /л.13-15/ на главния архитект на община Плевен, с
което се разрешава на:
„А1
ТАУЪРС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в качеството на собственик на съоръжението и оборудването
„А1
БЪЛГАРИЯ“ЕАД в качеството на лицензиант, и
ИНСТИТУТ
ПО ФУРАЖНИ КУЛТУРИ-ПЛЕВЕН с адрес гр.Плевен ул. „Ген.Вл.Вазов”89 в качеството
на възложител, видно от акт за държавна собственост №3089/20.10.2004 г.,
да
извършат строително-монтажни работи в съответствие с подробен устройствен план,
последно изменен със заповед №РД-15-691/1990 г. и РД-15-1869/1990 г. и съгласно
технически инвестиционни проекти, съгласувани и одобрени на 27.07.2022 г. от
главния архитект на Община Плевен по части: Архитектура, Конструкции с оценка
за съответствие, Конструктивно становище и Доклад за обследване, Електро,
Технология и АФС, КС, ПБ и ПБЗ и на основание чл.142, ал.1, ал.4, ал.5, ал.6,
т.2, ал.9, ал.10, ал.13, чл.145, ал.1, т.1 във връзка с чл.144 от ЗУТ за
строеж:
Преустройство
на базова станция GSM/UMTS оборудване PVN 0020 в
приемно предавателна станция PVN 0020.А007 /Furazh/
с честотен обхват 900 MHz/1800 MHz/2100 MHz/2600MHz
на „А1 България“ ЕАД и „А1 Тауърс България“ЕООД.
Посочено
е, че строежът е III трета категория съгласно чл.137, ал.1 т.3 б. “з“
от ЗУТ, КОД 820 в имот УПИ III ПИ с идентификатор
56722.658.93.2 кв. 811 с административен адрес: гр.Плевен ул.
„Ген.Вл.Вазов" 89.
Посочено
е, че Разрешението за строеж се издава на основание: чл.148, ал.1, ал.2, ал.4,
ал.8, чл. 152, ал.1, чл.153, ал.2-ал.11 от ЗУТ.
Разрешението
се издава въз основа на заявление на възложителя, вх.№ ТСУ-26-6961-2/18.07.2022
г., придружено от документите по чл.144, ал.1, т.1, т.2, т.3, т.5, т.6, т.7, т.9.
Чл.144,
ал.1, т.3 - Писмо №Т-276/20.05.2022 г. на „В и К-Плевен“ ЕООД.
Чл.144,
ал.1, т.5-Писмо №3266/14.06.2022 г. на РИОСВ-Плевен.
Чл.144,
ал.1, т.7-Становище №734100-438/13.06.2022 г. на ГД ПБЗН-Районна служба
ПБЗН-Плевен.
Чл.144, ал.1, т.9-Здравно
заключение №РД-1870-33/20.06.2022 г. на РЗИ – Плевен, Писмо №2532/30.12.2021 г.
на МЗ-НЦ по обществено здраве и анализи.
Посочено е, че е извършена оценка
за съответствие чл.142, ал.6, т.2 от „Миком” ЕООД - лиценз №РК-0515/29.06.2020
г. на ДНСК-София.
Чл.142, ал.10-технически контрол
по част конструкции инж.Иванка Пенкова Минкова, рег.№0205 на КИИП.
Чл.142, ал.13 - доклад за
обследване от инж.Надя Найденова, рег.№06430 на КИИП.
Посочено, че е платена
съответната такса, и са описани условията, при които да се извърши
строителството.
Установява
се още от доказателствата по делото, че е в предходен период са били издадени: Разрешение
за строеж на базова станция №349/16.10.2003 г. /л.360/, Разрешение за строеж №
381/16.09.2011 г. за преустройство на същата базова станция /л.343-345/, като и
Разрешение за ползване изх.№ СП-05-1445/07.12.2011 г. /л.129/, с който е
разрешено ползването на преустроения строеж.
Съобщение за издаденото разрешение за строеж е
получено от института на 3.08.2022 г. /обратна разписка на л.16/, а жалбата е
подадена на 17.08.2022 г., видно от вх.№ на общината /л.4/.
При
така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да
оспори издаденото РС, в определения от закона срок, поради което е допустима,
по следните съображения:
Видно от приложените на л.241 и л.240 от делото АДС
№3260к/19.11.1973 год. и АЧДС №3089/20.10.2004 год., че недвижимият имот, в който са ситуирани масивната
лабораторна сграда и другите допълнителни сгради и съоръжения, описани в шест
пункта във втория цитиран АЧДС, са собственост на Научноизследователски
институт по фуражите –Плевен, чийто правоприемник на основание т.9 от
Приложение към чл.18, ал.4 от Устройствения правилник на Националния център за
аграрни науки към министъра на земеделието и горите, приет с ПМС 270/15.12.2000
год. и цитиран в АДС, е Институт по фуражите-Плевен. Понастоящем последният е с
наименование Институт по фуражните култури-Плевен, видно от приложеното на
л.237-л.238 от делото удостоверение за актуално състояние на жалбоподателя.
Следователно, в качеството си на собственик на
сградата, върху която се намира базовата
станция, за която е разрешено с
оспорения акт преустройството, жалбоподателят има правата на възложител по смисъла
на чл. 161 ЗУТ. Съгласно последната
разпоредба, възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право
на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата
на закон. От своя страна разпоредбата на чл.115, ал.2 от ЗУТ регламентира, че
данните за местоположението, границите, размерите, трайното предназначение и
начина на трайно ползване на поземлените имоти и сградите и съоръженията на
техническата инфраструктура, в които има самостоятелни обекти, данните за
държавните граници, границите на административно-териториалните и
териториалните единици и границите на територии, обхващащи имоти с еднакво
трайно предназначение, както и данните за собствеността и ограничените вещни
права, се извличат от кадастралната карта и имотния регистър. А видно от
приложената на л.228-231 от делото извадка от кадастралния регистър на
недвижимите имоти, поземленият имот, както и намиращата се в него процесна сграда, върху която е разрешено
преустройството, е записана като собственост на Института по фуражните култури
–Плевен, който запис съответства на приложените по делото 2 бр. АДС.
Следва да се има предвид още, че с Устройствен правилник на Селскостопанската
академия, приет с ПМС № 151
от 25.07.2018 г., обн., ДВ, бр. 63
от 31.07.2018 г., в сила от 1.08.2018 г., изм. и доп., бр. 101
от 3.12.2021 г., в сила от 1.01.2022 г., изм., бр. 47 от 24.06.2022 г., в сила
от 24.06.2022 г., е регламентирана нейната
структура, организация и дейност, предвидено е, че Академията е
национална автономна бюджетна организация към министъра на земеделието за
научни изследвания, за научно-приложна, иновативна и образователна дейност в
областта на земеделието и храните; Съобразно чл.5 от Правилника, структурата на
Академията включва централна администрация;
научни институти; научни
центрове; Национален земеделски музей и Държавно предприятие
"Научно-производствен център". Съобразно т.22 от Приложение №2 към чл. 36, ал. 1
от УП, Институт по фуражните култури – Плевен е научен институт-структурно
звено на Академията, и съгласно чл.36, ал.1 от УП е самостоятелно юридическо
лице, със самостоятелна правосубектност, което се установява и от приложеното
УАС.
Ето защо, в качеството си на възложител-собственик на
сградата и в качеството си на ЮЛ, съставляващо организация по смисъла на §1,
т.2 от ДР на АПК, жалбоподателят се явява субект на възникналото
правоотношение, като при това изрично е посочен като възложител и адресат на
акта в издаденото и оспорено разрешение за строеж, което определя прякото
засягане на негови законни права. Акт със съдържание като оспорения не подлежи
на обжалване само и единствено когато е действително, а не привидно
облагоприятстващ за адресата с оглед предизвиканите с него правни последици. В
случая жалбоподателят твърди в
подадената жалба обстоятелства, които не могат да се считат за удовлетворителни
за жалбоподателя чрез издаването на разрешението за строеж-че той не е
подписвал заявлението за издаването му, не е уведомяван за изготвения проект,
не е възлагал изготвянето на такъв и не е давал съгласие за извършване на
преустройство. Излага и твърдения за незаконосъобразност на самото издадено
разрешение, свързани със засягане и допълнително натоварване на конструкцията
на сградата, върху която е разрешено преустройството, таваните и стените.
Поради това за жалбоподателя е налице правен интерес от обжалването, като по
въздигнатите от него твърдения и оплаквания следва да се отговори по същество.
Това обуславя наличието на правен интерес у жалбоподателя от оспорване на
процесното разрешение за строеж.
Неоснователно е възражението за подаване на жалбата
извън установените от закона срокове. Видно е от приложената на л.16 от делото
обратна разписка, оспореното разрешение за строеж е връчено на жалбоподателя на
3.08.2022 год., а жалбата против него е подадена на 17.08.2022 год. и е
заведена с вх.номер при ответника ТСУ-26-6961-2, т.е. спазен е регламентираният
от чл.215, ал.4 от ЗУТ 14-дневен срок.
На тези основания съдът намира, че жалбата е допустима
за разглеждане по същество.
По същество жалбата е основателна.
Оспореното разрешение за строеж - за преустройство на
базова станция е издадено от главния архитект на община Плевен съобразно
произтичащата от закона материална и териториална компетентност съгласно чл. 148, ал.
2 ЗУТ, в съответната писмена форма, съдържа фактическите и правни
основания за издаването му и в този смисъл е мотивирано. Обжалваното разрешение
за строеж обаче е издадено при съществено нарушение на административно
производствените правила и в противоречие с материалния закон - отменителни
основания по чл. 146, т. 3
и т. 4 от АПК.
Поради съществено нарушение административно производствените правила не е
възможно да се прецени съответствието с целта на закона.
Видно от подаденото заявление, издаване на РС е
поискано само от едно от лицата, посочени като адресати на РС, а именно от „А1
ТАУЪРС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Същото е наемател по договора за наем, видно от анекс №2
към същия, и има право да поиска съгласно договора издаване на РС. Това обаче
може да стане съгласно чл.20 от договора с проект, предварително съгласуван с
наемодателя. В случая проектът не е предварително съгласуван, а освен това „А1
ТАУЪРС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не е подало заявлението за издаване на РС от името на
института, каквото право предвижда чл.16 от договора, а само от свое име. Главният
архитект на общината е следвало да установи, че заявлението не е подадено от
Института по фуражните култури – нито чрез законния представител, нито от
пълномощник, и е следвало да поиска подаването му и от това лице. Като не го е
направил, е допуснал съществено нарушение на административно производствените
правила, като е издал акт с посочен възложител, който не е искал издаване на
РС.
Оспореният
акт не съответства на материалноправните норми на закона.
По
делото е назначена и изслушана съдебно техническа експертиза /СТЕ/, изготвена
от ВЛ – строителен инженер. Заключението на същата е приобщено на л.387-390.
Съгласно последното, съществуващата GSM/UMTS базова станция на „МТЕЛ“ PVN 0020,
изпълнена съгласно разрешение за строеж №381/16.09.2011 год., заема площ от 28
кв.м, вкл. площта на отделните телекомуникационни съоръжения. Има пукнатини и
оголена армировка по тавани, стени и подове, в участъка на фугата между сграда
с идентификатор 56722.658.93.2 и сграда с идентификатор 56722.658.93.4.
Уврежданията засягат плочи и стени. В първоначалния проект, на база на който е
построена сградата, не е предвидено изграждане на съоръжения на покрива. ВЛ е направило
извод, че разрешеното строителство, съответства на правилата и нормите на
Наредба №9/14.03.1991 год., Наредба №РД-07-5/15.11.2016 год., Наредба
1з-1971/29.10.2009 год., представени са становища от РИОСВ, РЗИ- Плевен и
РСПБЗН. Предвиденото преустройство не попада в обхвата на наредбата за оценка
за съвместимост, в Приложение 1 към чл. 92 от ЗООС или приложение 2 към чл.91
от ЗООС, не попада в границите на защитена зона или защитена територия. С
предвиденото преустройство не се променя геометрията и квадратурата на
предвиденото строителство, нито теглото, тъй като се предвижда поставяне на
мачта с по-малък размер. Заменя се мачтата и носещата конструкция на същата
(вертикални носещи елементи). Обема става по-малък, площта остава същата,
масата-вероятно се запазва (липсва статика).
Посочено
е още в заключението на ВЛ, че разрешеното преустройство съответства на
изискванията на чл.142, ал.5 от ЗУТ, с изключение на изискванията по т.5, на които не съответства - пълнотата и
структурното съответствие на инженерните изчисления, тъй като и в новия
проект, и в този, одобрен 2011 год.,
липсват статически изчисления. Относно влиянието на преустроявания обект върху
товароносимостта , експертизата не е могла да
даде отговор, тъй като ВЛ отново
е посочило, че липсват статическите изчисления и към двете разрешения за
строеж. ВЛ е посочило, че натоварването
върху конструкцията основно е от вятър, а не от собствено тегло, но ВЛ няма как
да прецени какво е изчислявано преди и сега, тъй като няма статически изчисления
в част конструктивна. Затова и не може да се прецени как ще се отрази
съоръжението на конструкцията на
сградата, и по –конкретно дали това ще я натовари допълнително и ще бъде ли
прекомерно за нея. В о.с.з. в отговор на зададените въпроси ВЛ допълнително сочи, че съоръжението е само на
покрива на сграда 4. В доклада е вписано, че са проверени всички изчисления, а
такива няма нито в новия проект, нито в този от 2011 г., нито в одобрения през
2003 г. Статически изчисления задължително се изискват съгласно Наредба 3. За
всеки регион се преценява какви са нормите на изчисление, има различни
стойности за влияние на сняг, вятър и земетръс.
Във
връзка с изготвеното заключение и отговорите на ВЛ в с.з., от съда е изискано
да се представят доказателства за това дали са били изготвени и приложени
статични данни към проектната документация. От издалия комплексния доклад за
оценяване на съответствието на работния проект със съществените изисквания към
строежите „МЕКОМ“ ЕООД не е получен
отговор в указания срок или след това, въпреки че писмото с определението е
получено /обратна разписка на л.399/. От ответника – гл.архитект на община
Плевен е получено писмо /л.401/, съгласно което към РС от 2011 г. и 2022 г.
/процесното/ към комплексните доклади по издаване на разрешения за строеж не са
представени статически изчисления по част конструкции.
При
тези данни от заключението на ВЛ и от писмените доказателства по делото, се
налагат следните изводи:
Съгласно
чл. 142, ал. 1 ЗУТ
инвестиционните проекти подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за
издаване на разрешение за строеж. Отказът за одобряване на инвестиционен проект
може да се обжалва от заявителя – чл. 146 ЗУТ.
По силата на чл. 148, ал.
8, изр. 1 ЗУТ, одобреният инвестиционен проект, когато такъв се
изисква, е неразделна част от разрешението за строеж. Следователно, одобрените
инвестиционни проекти по чл. 145, ал.
1 ЗУТ не подлежат на самостоятелно обжалване. Проверката на
законосъобразността им се извършва в производството по оспорване на издаденото
въз основа на тях разрешение за строеж. В този смисъл е Определение № 4518 от
11.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1007/2022 г.
В
случая одобреният инвестиционен проект по част „Конструкции“ не отговаря на изискванията
на чл.142, ал.5, т.5 от ЗУТ, видно от заключението на ВЛ. Съдът цени
заключението на СТЕ като задълбочено, обективно, безпристрастно, компетентно и
съответно на събраните по делото писмени доказателства. Както беше посочено в
изложението, съгласно заключението, РС съответства
на изискванията на чл.142, ал.5 от ЗУТ, но не и на т.5 от същата алинея,
доколкото липсва пълнота и структурно съответствие на инженерните изчисления,
тъй като и в новия проект, и в този, одобрен 2011
год., липсват статически изчисления. В о.с.з. ВЛ допълва, че такива липсват и
към РС от 2003 г. С оглед на липсата на такива изчисления, експертизата няма
как да даде точна преценката относно товароносимостта. ВЛ също посочва, че
натоварването върху конструкцията основно е от вятър, а не от собствено тегло. Освен
това за всеки регион се преценява какви са нормите на изчисление, има различни
стойности за влияние на сняг, вятър и земетръс.
Според настоящия състав на съда, приложима при
изготвянето на инвестиционния проект по част „Конструкции“ е Наредба № 3 от 21.07.2004 г. за основните
положения за проектиране на конструкциите на строежите и за въздействията върху
тях /Наредба №3/, обн., ДВ, бр. 92
от 15.10.2004 г., попр., бр. 98
от 5.11.2004 г., изм. и доп., бр. 33 от 15.04.2005 г. Доколкото ВЛ посочва, че
основното натоварване е от вятър, съдът съобразява, че чл.91-чл.101 от тази
наредба подробно описват начина на изчисление на натоварванията от вятър. По
отношение на същите са приложими и Приложения №№7-9 към тази наредба. В
чл.85-чл.90 от Наредба №3 подробно е описан начинът на изчисление на
натоварванията от сняг, като е приложимо и Приложение №6 към наредбата.
Съгласно чл.40, т.1 от Наредба №3, към особените натоварвания се отнасят
натоварванията от земетръс, като съгласно чл.35, ал.3 същите следва да бъдат
определени.
Задължението за извършване на статически изчисления
е закрепено и в Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти /Наредба №4/, обн., ДВ, бр. 51
от 5.06.2001 г., в сила от 5.06.2001 г., изм., бр. 85
от 27.10.2009 г., доп., бр. 96
от 4.12.2009 г., в сила от 5.06.2010 г., изм. и доп., бр. 93
от 11.11.2014 г., в сила от 12.12.2014 г., изм., бр. 102 от
12.12.2014 г., в сила от 12.12.2014 г., бр. 13
от 17.02.2015 г.; изм. с Решение № 640
на ВАС на РБ от 18.01.2017 г. - бр. 44 от 2.06.2017 г., в сила от 2.06.2017 г.
Съгласно чл.52 от същата Наредба №4, изчисленията към част конструктивна на
техническия проект включват статически и динамически изчисления по приетите
схеми за всички конструктивни елементи. В случая статически изчисления не са
налице по преписката и делото, като такива не са били налице и при издаване на
предходните РС от 2003 и 2011 г. С оглед твърденията на заинтересованите
страни, че такива изчисления са налице в лицето, извършило оценка на
съответствието, това твърдение остана недоказано, поради непредставяне на
такива от страна на „МИКОМ“ ЕООД в определения срок, нито след това. Освен това
същите изчисления е следвало да бъдат представени на гл.архитект, за да може
същият да ги съобрази. Вместо да укаже да се представят, гл.архитект не е
установил тяхната липса и се е произнесъл по същество. Така е допуснал още едно
съществено процесуално нарушение, поради което съдът не може да извърши
преценка дали предвиденото преустройство е в съответствие със законовите
разпоредби.
По останалите твърдения на страните съдът
съобразява следното:
От СТЕ, основана и на оглед от ВЛ, съдът приема за
доказано, че площта от 20 кв.м, на която според договора следва да е базовата
станция, е надвишена – ВЛ сочи, че същата площ е 28 кв.м, и е надвишена с 8
кв.м. Липсват доказателства, че лошото състояние на сградата се дължи на
липсата на основен ремонт от построяването през 1973 г. ВЛ е приложило към
експертизата снимков материал /л.389/, като на същия са ясно видими повреди, за
които ВЛ сочи, че представляват пукнатини и оголена армировка по тавани, стени
и подове.
Фактът, че инвестиционният проект в останалите му
части е съобразен с изискванията на закона, не означава, че РС е законосъобразно.
За да бъде РС законосъобразно, инвестиционния проект следва да отговаря на
всички нормативни изисквания без изключение. В случая същият не съдържа
статически изчисления, и поради тази причина се стига до незаконосъобразност на
РС. С оглед установените повреди в сградата изискването да са представени
статически изчисления е още по-важно, доколкото инвестиционният проект следва
да се съобрази и с повредите. В случая в инвестиционния проект неправилно се
посочва, че липсват пукнатини, което не отговаря на реалното състояние на
сградата, което е установено от ВЛ при огледа.
С оглед на липсата на статически изчисления не може да се
направи преценка и относно съответствието на РС с целта на закона – ЗУТ изисква строежите,
които ще се изграждат, да не увреждат запазващите се законно построени строежи.
С оглед изложеното, заповедта е издадена от компетентен
орган, в предписаната от закона форма, но при съществено нарушение на
процесуалните правила, поради което не може да се прецени съответствието й с целта
на закона, в противоречие с материалния закон, поради което разрешението за
строеж следва да се отмени.
Доколкото заявление за издаване на РС следва да бъде подадено
от Института по фуражните култури Плевен, а липсва воля за това, е безпредметно
да се връща делото на органа, за да се даде възможност на представляващия
института да подпише заявлението. Такова подписване не може да стане и по
пълномощие съгласно договора, доколкото същият изисква съгласуване на проекта
от института, каквото в случая не е налице.
При този изход на делото, на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски, които са доказани и своевременно поискани – в съдебно
заседание, преди приключване на устните състезания. Същите възлизат на 50 лева
за държавна такса /л.236/, и 450 лева за депозити за СТЕ /л.326, л.377/, общо 500
лева. Не може да се присъди сумата от 500 лева за възнаграждение на един
адвокат, доколкото на договора за правна защита и съдействие - л.283, е
посочено, че същото се заплаща по банков път на индивидуализирана банкова
сметка, ***, че е заплатено - т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК . На заинтересованите страни разноски не
се дължат, доколкото са застъпвали становище за законосъобразност на РС.
Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Плевен, пети състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разрешение за строеж №287/29.07.2022 г. ,
издадено от главния архитект на община
Плевен.
ОСЪЖДА Община Плевен да заплати на Институт по фуражните култури –
Плевен, гр.Плевен, ул.”Генерал
Владимир Вазов” №89, ЕИК ********* сумата
500 /петстотин/ лева разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Институт по фуражните култури –
Плевен, гр.Плевен, ул.”Генерал
Владимир Вазов” №89, ЕИК *********, за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: