Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 06.01.2023 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Софийски
градски съд, гражданско отделение, втори „В” въззивен състав в публичното
заседание, проведено на втори ноември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при секретаря Юлияна
Шулева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 6158 по описа за
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 561708 от 13.12.2018 г.,
постановено по гр.д. № 61/2018 г. на Софийски районен съд, К.Н.М. е осъден на
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД да заплати на Й.Н.В. сумата 13 727,51 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на втори етаж от двуетажна
жилищна сграда с идентификатор № 68134.8270.355.1.1, заедно с ½ ид. ч.
от общите части на сградата, ½ ид. ч. от правото на строеж върху
държавна земя и ½ ид.ч. от 320 кв.м. от дворното място, върху което е
построена сградата, съставляващо УПИ І-338 от кв. 28а по плана на гр. София, м.
„Сеславци”, с идентификатор №
68134.8270.355, с площ 646 кв.м., за периода от 02.01.2013 г. до 03.04.2017 г.
ведно със законната лихва върху главницата от 02.01.2018 г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над тази сума до пълния му
предявен размер от 24 000 лв., както и иска за мораторна лихва в размер на
500 лв. за периода от 02.01.2015 г. до 28.12.2017 г.
С решението са отхвърлени изцяло предявените от Й.Н.В.
срещу К.Н.М. искове, както следва:
1. за
заплащане на сумата 2400 лв., представляваща обезщетение за лишаване от
ползване в периода от 02.01.2013 г. до 28.12.2017 г. на ½ ид. ч. от
гараж с площ 59 кв.м. с идентификатор № 68134.8270.355.2, находящ се в дворното
място на имот с идентификатор № 68134.8270.355, както и сумата 200 лв.
представляваща мораторна лихва за периода от 02.01.2015 г. до 28.12.2017 г.;
2. за заплащане на сумата 1800 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползване в същия период на ½ ид.ч.
селскостопанска сграда с площ 37 кв.м. с идентификатор № 68134.8270.355.3, находящ се в дворното място на имот с
идентификатор № 68134.8270.355, както и сумата 200 лв. представляваща мораторна
лихва за периода от 02.01.2015 г. до 28.12.2017 г.;
3. за заплащане на сумата 1800 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползване в същия период на ½ ид.ч.
селскостопанска сграда с площ 24 кв.м. с идентификатор № 68134.8270.355.4, находящ се в дворното място на имот с
идентификатор № 68134.8270.355, както и сумата 200 лв. представляваща мораторна
лихва за периода от 02.01.2015 г. до 28.12.2017 г.
Решението е обжалвано от ищеца в отхвърлителните
му части по исковете за заплащане на обезщетения за лишаването му от ползване
на ½ ид. ч. от гореописания гараж и на двете селскостопански сгради - до
размера от 2040 лв. за гаража и до размера от 1260 лв. за всяка от
селскостопанските сгради. В жалбата са наведени оплаквания за недопустимост,
евентуално - за неправилност на решението поради дадена от районния съд
неправилна правна квалификация на претенциите по чл. 31, ал. 2 от ЗС, вместо по
чл. 59 от ЗЗД, както и за неправилност на извода на районния съд, че е налице
съсобственост върху поземления имот, в който са изградени процесните постройки.
Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба.
За да се
произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството
пред районния съд е образувано по искова молба на Й.Н.В. срещу К.Н.М., в която
се твърди, че праводателят на ищеца Г. Н.В. е притежавал УПИ І-338 в кв. 28а по
плана на с. Сеславци с площ 628 кв.м., заснет с действащата кадастрална карта
като имот с идентификатор № 68134.8270.355, за част от който с площ 310 кв.м.
му е било отстъпено право на строеж върху държавна земя с договор от
Ищецът
твърди, че ответникът неоснователно е владеел посочените имоти от датата на
влизане в сила на решението за разваляне на договора за издръжка и гледане на
27.11.2011 г., като е предал владението едва на 28.12.2017 г. с предаване на
ключовете в кантората на ЧСИ по образуваното изп. дело.
Въз
основа на горните твърдения до съда е отправено искане за осъждане на ответника
да заплати на ищеца обезщетения за лишаването му от ползване на имотите в
периода от 02.01.2013 г. до 28.12.2017 г., както следва: 24000 лв. за втория
етаж от жилищната сграда и 500 лв. обезщетение за забава за периода от
02.01.2015 г. до 28.12.2017 г.; 2400 лв. за ½ ид. ч. от гаража и 200 лв.
обезщетение а забава за същия период, 1800 лв. за ½ ид.ч. от
селскостопанската сграда с площ 37 кв.м. и обезщетение за забава от 200 лв. за
този период, и 1800 лв. за ½ ид.ч. от селскостопанската сграда с площ 24
кв.м. и обезщетение за забава от 200 лв. за този период. Така претендираните
суми за обезщетения съставлявали общ размер на средния месечен пазарен наем за
60 месеца.
С
писмения си отговор ответникът оспорва периодите, за които се претендира
обезщетение за лишаване от ползване на процесните имоти, както и размера на обезщетението. Излага довод, че в
решението, с което е развален договора за издръжка и гледане, няма осъдителен
диспозитив спрямо ответника. Твърди, че никога не е отказвал достъп на ищеца
върху имотите и не му е пречил да ги ползва. По отношение на гаража и
селскостопанските постройки, ответникът твърди, че изобщо не ги е владял и
същите са били празни, като ищецът е могъл да ги ползва, но не се възползвал от
това. Сочи, че между него и ищеца е налице съсобственост върху дворното място,
в което са построени сградите.
Въззивният
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предмета на обжалване, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове за заплащане на обезщетение за
лишаването на ищеца от ползване на ½ ид.ч. от гараж и ½ ид.ч. от
две селскостопански постройки, намиращи се в имот с идентификатор №
68134.8270.355 по кадастралната карта на гр. София.
Ищецът се легитимира като
собственик на посочената ½ ид.ч. от тези имоти с влязлото в сила решение
по в.гр.д. № 6133/2015 г. на СГС, с което е уважен предявен от него срещу
ответника ревандикационен иск. С това решение след отмяна на
първоинстанционното решение по гр.д. № 26437/2012 г. на СРС е признато за
установено спрямо К.Н.М., че Й.Н.В. е собственик по наследство от Г. Н.В. на
следните недвижими имоти: втори етаж от двуетажна жилищна сграда с
идентификатор № 68134.8270.355.1.2, заедно с ½ ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавна земя на 310 кв.м. и ½
ид.ч. от 320 кв.м. от дворното място, в която е построена сградата,
съставляващо УПИ І-338 от кв. 38а по плана на гр. София, м. „Сеславци”, с
идентификатор № 68134.8270.355, с площ 646 кв.м., както и на ½ ид.ч. от
гараж с площ 59 кв.м. с идентификатор № 68134.8270.355.2, на ½ ид.ч. от
селскотопанска сграда с площ 37 кв.м. с идентификатор № 68134.8270.355.3, и на
½ ид.ч. от селскостопанска сграда с площ 24 кв.м. с идентификатор №
68134.8270.355.4, и К.Н.М. е осъден да предаде на Й.Н.В. владението върху тези
имоти.
В исковата молба по настоящото
дело, с която се претендира заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на
½ ид.ч. от имотите, не се твърди тези имоти да са съсобствени между
ищеца и ответника. Ищецът твърди, че с посоченото съдебно решение е признат за
собственик на ½ ид.ч. от тези сгради и търси обезщетение от ответника за
лишаването му от ползване на ½ ид.ч. от тях. Той не твърди, че сградите
са съобствени и същите се ползват от ответника в обем по-голям от правата му в
съсобствеността, и не претендира заплащане на обезщетение съответно на квотата
му в съсобствеността. Твърдение, че сградите са съсобствени между страните по
настоящото дело, няма въведено и от ответника. С отговора на исковата молба
ответникът е въвел твърдение за наличие на съобственост между страните само
върху дворното място, върху което е построена двуетажната жилищна сграда /която
не е предмет на исковете за обезщетение/, но не и върху процесните сгради –
гараж и селскостопански постройки. От събраните
по делото доказателства не може да се направи извод процесните гараж и
селскостопански сгради да са съсобствени между страните. В мотивите на
решението по в.гр.д. № 6133/2015 г. на СГС, както и в решението на ВКС, с което
не се допуска обжалване на това решение, е прието, че гаражът и двете
селскостопански постройки са собствени на ищеца на основание чл. 92 от ЗС. Те
са били изградени от приобретателите по
разваления договор за издръжка и гледане и с оглед обратното действие на
развалянето са собствени на носителя на правото на строеж, което право на
строеж е било част от предмета на разваления договор. Следва да се посочи, че с
решението по гр.д. № 6133/2015 г. на СГС стойността на процесните гараж и две
селскостопански сгради са присъдени на ответника по настоящия иск К.Н.М. като
част от извършените от него в имота на ищеца Й.В. подобрения по чл. 74, ал. 1
от ЗС, което също е в подкрепа на извода, че същите са били собствени на ищеца В.
в процесния период.
С оглед на това отношенията между
страните във връзка обезщетяването на ищеца за лишаването му от ползване на
процесните имоти следва да се уредят по правилата на неоснователното
обогатяване и попадат в обхвата на субсидиарния състав на чл. 59 от ЗЗД. Тази
правна квалификация на претенциите е направена от районния съд с доклада му по
делото, въз основа на която са определени подлежащите на доказване факти и е
разпределена доказателствената тежест на страните. Както бе посочено, от
твърденията на страните и представените доказателства, следва, че не се касае за
спор за ползване на съсобствена вещ между съсобственици, поради което не намира
приложение разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС. Тази разпоредба се основава на
неоснователното обогатяване, като разликата между нея и общата хипотеза на чл.
59 от ЗЗД е наличието на съсобственост върху имота и обусловеното от това
законово изискване за писмено поискване от лишения от възможността да ползва
общия имот съсобственик, от получаването на което възниква задължението за
заплащане на обезщетение. В общата хипотеза на чл. 59 от ЗЗД обезщетение се
дължи от датата на неоснователното владение върху вещта, като за възникване на
това задължение не е необходимо писмено поискване.
Дадената от районния съд правна
квалификация на претенциите за обезщетение за лишаване на ищеца от ползване на
процесните гараж и селскостопански постройки по чл. 31, ал. 2 от ЗС не
кореспондира с твърденията на страните и представените доказателства. Това,
обаче, не се отразява на допустимостта на решението, тъй като с него съдът не
се е произнесъл по незаявен предмет на спора.
По делото е безспорно установено,
че ответникът е упражнявал фактическата власт върху процесния втори етаж от
двуетажната жилищна сграда, находяща се в имот с идентификатор №
63134.8270.355, считано от влизане в сила на 27.11.2011 г. на съдебното решение
по гр.д. № 234/2009 г. на САС за разваляне на договора за издръжка и гледане до
края на процесния период 28.12.2017 г., когато същият е предал ключовете от
имота чрез съдебния изпълнител по образуваното срещу него изп. дело. Процесните
гараж и селскостопански постройки са несамостоятелни и второстепенни сгради с
обслужващо предназначение, което предполага използването им заедно с жилищния
обект, който обслужват. Неоснователното владение от ответника върху процесните
идеални части от тях е установено със
сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по гр.д. № 6133/2015 г. на
СГС, с което е уважен предявения от ищеца срещу ответника ревандикационен иск.
Твърдението на ответника, че е предоставил на ищеца достъп до тези сгради,
респ., че не е възпрепятствал ползването им, не е доказано по делото. С оглед
на това е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника по чл.
59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение на ищеца
за лишаването на последния от ползването на гаража и двете
селскостопански постройки.
Обезщетението по чл. 59 от ЗЗД се
съизмерява със средния пазарен наем на съответните имоти за процесния период.
Съгласно приетото заключение на СТЕ за процесния период от 02.01.2013 г. до
28.12.2017 г. средната пазарна наемна цена за ½ ид.ч. от гаража възлиза
на сумата 2059 лв., за ½ ид. ч. от селскостопанската сграда с площ от 37
кв.м. - 1005 лв., а за ½ ид.ч. от
селскостопанската сграда с площ 24 кв.м. - 652 лв. С тези суми ответникът се е
обогатил за сметка на ищеца.
С оглед на горното предявените
искове за заплащане на обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на
процесните гараж и селскостопански сгради следва да се уважат, както следва: за
сумата 2040 лв. за гаража /съобразно
диспозитивното начало предвид обжалвания размер/, за сумата 1005 лв. за едната селскостопанска
сграда и за сумата 652 лв. за
другата селскостопанска сграда, ведно със законната лихва от предявяване на
исковете до окончателното изплащане на сумите. В останалите им части исковете
за обезщетение за селскостопанските сгради над приетите за основателни размери
от 1005 лв. за едната и 652 лв. за другата сграда, до обжалваните размери от по 1260 лв. за всяка
сграда, исковете следва да се отхвърлят.
Поради частичното несъвпадане на
изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение
следва да бъде отменено в частите, с които исковете за заплащане на обезщетение
за лишаване на ищеца от ползването на процесните сгради са отхвърлени за сумата
2040 лв. за гаража, за сумата 1005 лв. за селскостопанската постройка с площ 37
кв.м. и за сумата 652 лв. за селскостопанската постройка с площ 24 кв.м., за
периода от 02.01.2013 г. до 28.12.2017 г., и вместо него постановено друго, с
което исковете се уважат за горепосочените суми, ведно със законната лихва
върху всяка от тях от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В
останалите му обжалвани части, с които исковете за заплащане на обезщетение за
лишаването от ползване на двете селскостопански сгради са отхвърлени за разликата
над сумата 1005 лв. за едната сграда и сумата 652 лв. за другата сграда, до
обжалваните им размери от по 1260 лв. за всяка, решението следва да бъде
потвърдено.
С огледа изхода на делото пред
настоящата инстанция и направеното от въззиваемия К.М. искане за разноски, на
същия следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част от жалбата – в размер на 152 лв. Независимо от
частичното уважаване на въззивната жалба, на въззивника на следва да се
присъждат разноски за настоящата инстанция поради липсата на доказателства за
реално заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 561708 от 13.12.2018
г., постановено по гр.д. № 61/2018 г. на Софийски районен съд, В ОБЖАЛВАНИТЕ МУ ЧАСТИ, с които са
отхвърлени предявените от Й.Н.В. срещу К.Н.М. искове за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване в периода от 02.01.2013 г. до 28.12.2017 г.
на следните недвижими имоти: ½
ид. ч. от гараж с площ 59 кв.м. с идентификатор № 68134.8270.355.2, ½ ид.ч.от селскостопанска сграда с
площ 37 кв.м. с идентификатор № 68134.8270.355.3, и на ½ ид.ч. от селскостопанска сграда с площ 24 кв.м. с
идентификатор № 68134.8270.355.4, находящи се в дворното място на имот с
идентификатор № 68134.8270.355 по кадастралната карта на гр. София,
съставляващо УПИ І-338 от кв. 28а по плана на гр. София, м. „Сеславци”, за сумата
2040 лв. за гаража, сумата 1005 лв. за селскостопанската сграда с площ 37
кв.м., и за сумата 652 лв. за селскостопанската сграда с площ 24 кв.м, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, К.Н.М. да заплати на Й.Н.В. сумата 2040 лв., представляваща обезщетение
за лишаването на Й.Н. В. от ползването в периода от 02.01.2013 г. до 28.12.2017
г. на ½ ид.ч. от гараж с площ
59 кв.м. с идентификатор № 68134.8270.355.2, находящ се в имот с идентификатор
№ 68134.8270.355 по кадастралната карта на гр. София, съставляващо УПИ І-338 от
кв. 28а по плана на гр. София, м. „Сеславци”, ведно със законната лихва върху
сумата от подаване на исковата молба на 02.01.2018 г. до окончателното и
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, К.Н.М. да заплати на Й.Н.В. сумата 1005 лв., представляваща обезщетение
за лишаването на Й.Н. В. от ползването в периода от 02.01.2013 г. до 28.12.2017
г. на ½ ид.ч. от селскостопанска
сграда с площ 37 кв.м. с идентификатор № 68134.8270.355.3, находящ се в
имот с идентификатор № 68134.8270.355 по кадастралната карта на гр. София,
съставляващо УПИ І-338 от кв. 28а по плана на гр. София, м. „Сеславци”, ведно
със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба на 02.01.2018 г.
до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, К.Н.М. да заплати на Й.Н.В. сумата 652 лв., представляваща обезщетение за
лишаването на Й.Н. В. от ползването в периода от 02.01.2013 г. до 28.12.2017 г.
на ½ ид.ч. от селскостопанска
сграда с площ 24 кв.м. с идентификатор № 68134.8270.355.4, находящ се в
имот с идентификатор № 68134.8270.355 по кадастралната карта на гр. София,
съставляващо УПИ І-338 от кв. 28а по плана на гр. София, м. „Сеславци”, ведно
със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба на 02.01.2018 г.
до окончателното и изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му
обжалвани части, с които исковете за заплащане на обезщетение за лишаването от
ползване на двете селскостопански сгради за посочения период са отхвърлени за
разликата над сумата 1005 лв. за селскостопанската сграда с идентификатор №
68134.8270.355.3, и за разликата над
сумата 652 лв. за селскостопанската сграда с идентификатор №
68134.8270.355.4, до обжалваните им
размери от по 1260 лв. за всяка от сградите.
Решението е влязло в сила като необжалвано в
частите, с които са уважени исковете по чл. 59 от ЗЗД за втория етаж от двуетажна
жилищна сграда с идентификатор № 68134.8270.355.1.2, за гаража за разликата над
сумата 2040 лв. до пълния предявен размер от 2400 лв., за селскостопанската
сграда с идентификатор 68134.8270.355.3 за разликата над сумата от 1005 лв. до
пълния предявен размер от 1800 лв., и за селскостопанската сграда с
идентификатор № 68134.8270.355.4 за разликата над сумата от 652 лв. до пълния
предявен размер от 1800 лв., както и в частите, с които са отхвърлени изцяло
исковете за мораторна лихва върху претендираните обезщетения по чл. 59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Й.Н.В. да заплати на К.Н.М. сумата 152 лв.
за разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.