Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 01.11.2019г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На
двадесет и четвърти септември година 2019
В
отК.о съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 6255 по описа за 2017 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на делото е иск с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД,
във връзка с чл. 135, ал.2 от
ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „Б.П.Б.”
АД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление:***, р-н Младост, бул. „*******Е,
представлявано от Й.К.и Е.А.А.– изпълнителни директори, чрез процесуалния си
представител адв. С.Д., с която е предявен иск срещу ответниците Р.И.И., ЕГН: **********,
с адрес: *** и Т.Р.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, за прогласяване
относителната недействителност по отношение на ищеца на Договор за дарение на
дружествени дялове от 04.06.2012г., с който първия ответник е прехвърлил на
втория ответник 20 989 /двадесет хиляди деветстотин осемдесет и девет/
дружествени дяла от „С.Т.“ ЕООД, с
номинална стойност на един дял 50 лева или обща номинална стойност 1 049 450
/един милион четиридесет и девет хиляди четиристотин и петдесет/ лева.
Ищецът претендира присъждане и на сторените по делото
разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 07.04.2008г. между
банката ищец в качеството на кредитодател и кредитополучателя „К.” ЕООД с ЕИК:********,
представлявано от Р.И.И. бил сключен Договор за кредит №367/ 07.04.2008г.,
който в последствие бил анексиран и по който ответникът Р.И.И. имал и
качеството поръчител. Сочи се, че
считано от 29.06.2011г. ответника Р.И. придобил качеството на солидарен дръжник
по договора за кредит №367/ 07.04.2008г., по силата на изрично споразумение.
Твърди се, че
на 04.06.2012г. ответникът Р.И.И. сключил Договор за дарение на дружествени
дялове от капитала на „С.Т.” ЕООД, ЕИК: ********,
с който безвъзмездно прехвърлил на сина си Т.Р.И. всички притежавани от него
дялове впосоченото дружество на обща номинална стойност 1
049 450 лева. Ищецът поддържа, че към
датата на сключването на договора за дарение ответникът Р.И. е имал непогасени
задължения като солидарно отговорен длъжник по договора за кредит към „Б.П.Б.“,
като с извършената разпоредителна сделка ответната страна е увредила интересите
на ищеца-кредитор. Твърди се, че с безвъзмездната разпоредителна сделка първия
ответник се е лишил от всички притежавани от него дялове в „С.Т.” ЕООД, като така е намалил имуществото
си, което служи за общо обезпечение на кредиторите, съгласно нормата на чл.133
от ЗЗД. Позовава се на конкретизирана практика
на ВКС.
Ищецът поддържа още, че поради неплащане на
изискуемите задължения по договора за банков кредит се е снабдил с изпълнителни листа по реда на
заповедно производство срещу ответника Р.И.И. и срещу „К.” ЕООД. Сочи се, че въз
основа на така издадените изпълнителни титули е образувано изпълнително
производство при ЧСИ Р.М.по изп.дело №21/2014г. на ЧСИ Р.М..
В срока по чл.131 ГПК, ответниците Р.И.И. и Т.Р.И. са
депозирали отговор на исковата молба, в който предявения иск е оспорен като
недопустим и неоснователен. Твърди се в отговора, че между ищцовата страна и „К.”
ЕООД е подписано Споразумение от 03.10.2016г., с което страните уредили
възникналите между тях отношения по Договор за кредит №367 от 07.04.2008г.,
като остатъчното задължение към банковата институция следвало да бъде цедирано
на посочено от „К.” ЕООД лице. Сочи се, че с процесното споразумение и
приложения № № 1, 2 и 3 към него, дружество „К.” ЕООД е поело задължение към
банката, които е изпълнило точно и пълно, а вследствие на продажбата на имотите
подробно описани в приложение 1 по изп.дело №21/2014г. по описа на ЧСИ М.по
сметка на банковата институция е постъпила сума в размер на 1 757 305,25 лева,
предвид което банката ищец към момента на депозиране на исковата молба няма
вече качеството на кредитор спрямо ответника Р.И.И. и „К.” ЕООД. Релевират се още
твърдения, че с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижими имоти в груб строеж №67, том4, рег.№552/2012г. от дата 25.10.2012г.,
изповядан от нотариус М. Х.с рег.№ 362 в НК задълженията към ищеца са
обезпечени изцяло с учредяването на ипотека върху недвижимите имоти,
конкретизирани подробно в посочения нотариален акт, при това обезпечението е
150 % от размера на задължението. Твърди се още, че нетните активи на „К.” ЕООД
по ГФО за 2012г. са в размер на 17 309 000
лева. Наведен е довод, че банката ищец няма качеството на кредитор спрямо ответника
Р.И., предвид цялостното изпълнение на престациите по Договор за кредит №367/
2008г. Поддържа се, че относно ищеца липсва правен интерес от предявения иск,
поради което, същия е недопустим. При евентуалност се поддържа, че предявения
иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД е неоснователен, поради липса на
обективните и субективни предпоставки, които го обуславят. Направено е искане да бъдат присъдени на
ответниците сторените съдебни и деловодни разноски.
В съдебно заседание банката ищец чрез
пълномощника адв.Д. поддържа предявения иск, оспорва възраженията на
ответниците. Представя списък по чл.80 ГПК.
В о.с.з ответниците чрез пълномощника си адв.Т. оспорват конститутивния
иск.
Софийски
градски съд, ГО, І -7 състав, като съобрази
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно чл.235 ал.2 и ал.3 ГПК, намира следното от фактическа страна:
По
делото е безспорно, че между ищеца „Б.П.Б.” АД, като кредитор и „К.” ЕООД представлявано от Р.И.И., като кредитополучател е
сключен Договор за кредит №367/ от 07.04.2008г., с поръчител ответника Р.И.И..
Видно
от приетия Договор
за кредит №367/ 2008г. от страна на ищцовота банка на кредитополучателя е предоставен банков кредит в размер на 1 000 000 /един милион/
евро, целево за оборотни средства. /л.9-л.14 от делото/ Страните по
кредитния догово уговорили усвояването на кредита става по предназначение,
изцяло или частично след представяне на разходо-оправдателни документи и при
учредяване на договорените обезпечения в съответствие с изискванията на
банката, както и главницата бъде издължена в пълен размер до края на
договорения период, но не по-късно от 30.04.2009г.
Безспорно е, че
ответникът Р.И.И., съгласно
договореното и Анекс №А5-367/2011г.
приел да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя по Договор за кредит №367/ 2008г.,
включително и за заплащането на всички
дължими суми по кредита до окончателното му погасяване. /л.22 от
делото/
Не е спорно, че срока и условията по сключения договор
за кредит многократно са били предоговаряни, като:
На 29.04.2009г. е сключен Анекс No.Al-367/2008 към
Договор за кредит No.367/2008, с който срокът за ползване и погасяване на
кредита се удължава до 30.05.2010г. Договорена е била промяна в лихвения
процент и таксите, както учредяване първа по ред ипотека върху недвижимо имущество
- офис №А-21 с площ от 380 кв.м. в
гр.София, бул. „Ал. Малинов“ в сграда в УПИ І І-1591,
кв.1А./л.15 от делото/
На 29.05.2010г. е сключен Анекс No.A2-367/2008 към
Договор за кредит No.367/2008, с който срокът за ползване и погасяване на
кредита се удължава до 30.05.2011г. Извършена е и промяна на таксите,
предоставяне на допълнително обезпечерение в ползва на банката в размер на 1
000 000 евро с конкретизирани имоти. /л.18 от делото/
На 27.09.2010г. е сключен Анекс No.A3-367/2008 към
Договор за кредит No.367/2008, с което се вписва допълнителното обезпечение с
недвижим имот –апартамент №Д-11 от 131 кв.м. в гр.София, кв.Южен парк,
бл.1,върху който да се впише договорна ипотека ./л.21 от делото/
На 30.05.2011г. е сключен Анекс No.A4-367/2008 към
Договор за кредит No.367/2008, с който срокът за ползване и погасяване на
кредита се удължава до 30.06.2011г.
На 29.06.2011г. е сключен Анекс №A5-367/2008 към
Договор за кредит No.367/2008, с който срокът за ползване и погасяване на
кредита се удължава до 30.06.2012г., и се заплаща административна такса в
размер на 10 000 евро. Както бе споменато с този анекс се присъединява като солидарния длъжник ответника Р.И.И../л.22 от делото/
На 30.05.2012г. е сключен Анекс № A6-367/2012 към Договор за кредит
No.367/2008, с който страните по договор за кредит №367/2008г., приемат и се съгласяват, че към 30.05.2012г.
кредитополучателя е в просрочие към банката и задълженията му са в размер на 28 460.82 евро - просрочена лихва, в
т.ч. 6 342.76 евро дължима към 29.02.2012г. и се счита дължима към 30.03.2012г.
Неоспорения Анекс № A6-367/2012г., съдът приема за извънсъдебно признание за
съществуването на задължение на ответника Р.И., към ищеца в размер на 28 460.82 евро към 30.05.2012 г./л.24 от делото/
На 29.06.2012г. е сключен Анекс № A7-367/2008 към
Договор за кредит No.367/2008, с който се удължава срока за погасяване на
кредита и става 30.07.2012г. /л.25 от
делото/
На 25.07.2012г. е сключен Анекс № A8-367/2008 към
Договор за кредит No.367/2008, с който страните се съгласяват, че към
25.07.2012г. кредитополучателя е в просрочие към банката и задълженията му са в
размер на 6 897.32 евро. /27 от делото/
По към Договор за кредит No.367/2008г., са подписани
още дванадесет анекса, с които е удължаван срока за погасяване като се
предоговоряни и други условия по кредита./л.15-л.27
от делото/
От представеното извлечение от ТР при
АВ, е видно, че на 18.06.2016г. прехвърлянето на дяловете е вписано по партида
на търговско дружество „С.Т.” ЕООД.
Не се спори, че на 04.06.2012г. с Договор за дарение на дружествени дялове, с нотариална
заверка на подписите peг. №2583/2012 г. на нотариус Мариета Н. с рег№362 от НК, с район на
действие СРС, ответникът Р.И.И. дарил собствените си 20 989 дяла от „С.Т.”
ЕООД, ЕИК: ********, на
обща номинална стойност 1 049 450 лева Т.Р.И.. /договор
за дарение на дружествени дялове на л.52.-л.53 делото/
По делото не е спорно, че Т.Р.И. е
син Р.И.И..
Промяната в партидата на „С.Т.”
ЕООД, ЕИК: ******** е отразена в търговския регистър на 18.06.2012 година.
В заповедно производство - ч.гр.д.№39493/
2013г. на СРС, ГО, 25 състав на 16.10.2013г. е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.417 ГПК и Изпълнителен лист в полза на „Б.П.Б.” АД,
като кредитор срещу „К.“ ЕООД и Р.И.И., като солидарни длъжници, за сумата 25 000 евро дължима главница по Договор
за кредит №367/2008 от 07.04.2008г., ведно със законна лихва и 10 379.15 лв.
разноски по делото./л.42-л.44/
По ч.гр.д.№ 980/ 2014г. на СРС, ГО, 69 състав на
07.02.2014г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и Изпълнителен лист в полза на „Б.П.Б.” АД срещу „К.“ ЕООД и Р.И.И., като
солидарни длъжници, за сумата 100 000
евро по Договор за кредит № 367/2008 от 07.04.2008г., ведно със законна лихва и
4 511.66 лв. разноски по делото
Видно от приетите Заповед
за изпълнение на парично задължениепо чл.417 ГПК и Изпълнителен лист от 16.04.2014г.
същите са издадени по ч.гр.д.№19760/ 2014г. на СРС, ГО, 78 състав в полза на
банката ищец срещу „К.“ ЕООД и Р.И.И., като солидарни длйжници, за сумата 650 000 евро - сума представляваща
лихва, такси и разноски./л.48-л.49 от делото/
Представено е
споразумение от 03.10.2016г. сключено между ищеца „Б.П.Б.” АД, като кредитор и
„К.” ЕООД представлявано от Р.И.И., като
кредитопулучател, във връзка с уреждане на отношенията Договор за кредит № 367/2008г., страните се
съгласили, че към момента на подписване на споразумението, задължението на „К.” ЕООД е в размер на 317 185.88евро, след
предприети изпълнителни действия по изп.д.№20147900400021 на ЧСИ Р. М./образувано
по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№19760/ 2014г. на СРС, ГО, 78 състав/ и възлагане на „Б.П.Б.” АД, като взискател на
11 /единадесет/ недвижими имота в груб строеж, след проведена публична продан,
описани в Приложение №1 към споразумението./л.123-л.135
от делото/
От приетото неоспорно заключение на съдебно–счетоводна
експертиза, с вещо лице А.Б. се
установи, че анализа на
счетоводните записвания за по сметка BG79PIRB80681601864602 на фирма „К.” ЕООД,
с клиентски номер 2378240, сочи, че размерът на паричните вземания на банката
по Договор за кредит № 367/2008 от 07.04.2008г. към 04.06.2012г. вкл. е в общ
размер на 1 022 271.39 евро, в т.ч.: главница - 1 000 000 евро, договорна лихва
- 7 801.09 евро, просрочена лихва - 14 470.30 евро. От извършения анализ на
справката по процесния договор за кредит, за периода от 09.05.2008г. до
04.06.2012г. , вещото лице е констатирало, че за периода от 09.05.2008г. до
11.04.2014г. /справки приложени на стр.140-стр.154 към делото/ по отношение на
главницата по кредитния договор няма просрочие, но е налице просрочие по
отношение задълженията за плащане на договорната лихва /редовна и просрочена
договорна лихва/. На
въпроса какъв е точният стойностен размер на ликвидното и изискуемо задължение
на кредитополучателя по Договор за кредит No. 367 от 07.04.2008г. към датата
04.06.2012г. вещото обоснова извод, че към 04.06.2012г. задълженията са по
отношение на договорната лихва, която е в общ размер на 22 271.39 евро, в т.ч.:
•
Редовна договорна лихва - 7 801.09 евро
•
Просрочена договорна лихва - 14 470.30 евро.
Приетото неоспорно заключение на съдебно –счетоводна
експертиза, съдът възприема като обективно, компетентно дадено и кореспондиращо
с приетите писмени доказателста.
Така
установената фактическа обстановка, сочи на следните правни изводи:
Допустимост: С оглед подържаните от ищеца в исковата молба
твърдения за съществуващо в негова полза вземане срещу ответника и извършена в внегова
увреда разпоредителна сделка между първия ответник и втория ответник, съдът
намира предявения иск за допустим. Увредения има интерес от Павлов иск, когато
в резултат на прявяването ще бъде променено действителното правно положение,
когато с прогласяването на недействителност на увреждащата сделка се променя
правната сфера на ответника по иска. Поради изложеното, възраженията на ответниците
за недопустимост на иска, решаващия състав намира за неоснователни.
По същество:
Предмет на
конститутивния иск по чл. 135 от ЗЗД е
потестативното субективно материално гражданско право на ищеца-кредитор да бъде
обявена само спрямо него за недействителна правна сделка или друго правно или фактическо действие на
ответника-длъжник, с които последният го уврежда. За да възникне потестативното
право, съответно за да е основателен искът следва да се установят
материалноправните предпоставки: 1. ищецът да е кредитор на
ответника-длъжник, т. е. ищецът да е титуляр на друго субективно материално
гражданско право, противопоставимо на ответника-длъжник; 2. извършеното от
последния действие/сделка да уврежда интереса на ищеца-кредитор, т. е. да
осуетява или да затруднява по някакъв начин упражняването на правата му спрямо
ответника-длъжник; 3. длъжникът да е
знаел за увреждането към момента на извършването на атакуваната
сделка/действие. Когато тя е възмездна -
и договарящото с него лице трябва да е знаело за увреждането; когато
увреждащата сделка/действие е извършена преди възникване на вземането на
ищеца-кредитор, е необходимо намерение (а не само знание) у ответниците за
увреждането. Когато е налице безвъзмедна сделка /дарение/, за
уважаването на предявения иск е достатъчно ищецът да докаже, че длъжникът е
знаел за съществуването на задължението към него. Презумпция
за знание е установена по отношение на ограничен кръг трети лица - съпруг,
низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника - чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
В настоящият случай се установи ищецът,
че ищецът „Б.П.Б.” АД е придобил
качеството на кредитор по отношение на ответника Р.И.И. на основание Договор за кредит № 367 / 2008г. и сключените към него анекси.
Установи се, че ищецът „Б.П.Б.”
АД е придобил
качеството кредитор спрямо ответника
Р.И., преди същия да
се разпореди с свой актив, чрез договора за дарение на дружествени дялове от 04.06.2012г.
Не може да бъде споделен дововода на ответниците,
че банката ищец, няма качеството
кредитор, към момента на извършеното дарение. Установи се, безспорно от приетото неоспорено
заключение на ССчЕ, че преди датата
извършеното безвъзмездно прехвърляне на дружествени дялове, ответникът Р.И.,
като съдлъжник по Договор
за кредит № 367 / 2008г. е имал просрочено задължение в за редовна
лихва в общ размер на 22 271.39
евро, наред с други задължения в общ
размер на 1 022 271.39 евро.
В този
смисъл е доказана първата обективна предпоставка - наличие на
действително вземане в полза на кредитора, което е възникнало преди действието,
чието обявяване за недействително се иска . Съдът приема за установено, че
банката ищец има качеството на кредитор за действително вземане в полза на
кредитора, което е възникнало преди действието, чието обявяване за
недействително се иска – договор за дарение на дружествени дялове от
04.06.2012г. Възникването на потестативното право по чл. 135 от ЗЗД не е обусловено от
предварително установяване на вземанията с влязло в сила съдебно решение, нито
е необходимо това вземането на кредитора да е ликвидно
и изискуемо.
Втората е установяването извършване на действие, което
уврежда кредитора. Налице е и втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД - наличие на увреждащо
действие, защото такова е всяко действие, с което се намаля възможността на
кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника.
Установено
по делото е увреждащия характер на процесната сделка - договора за дарение на
дружествени дялове - общо 20 989
дружествени дяла, с номинална стойност на един дял 50 лева или обща
номинална стойност 1 049 450 лв., сключен на 04.06.2012г., между длъжника Р.И.
и сина му Т.И.. Извършеното разпореждане с дружествени дялове, безспорно
намалява възможността за удовлетворение, защото за обезпечение на вземането на
кредитора служи цялото длъжниково имущество /чл. 133 ЗЗД/. Увреждането
на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на
обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правното действие, длъжникът създава или увеличава
неплатежоспособността си. Дарението като безвъзмездно разпореждане обективно
предполага намаление актива на длъжника,
който актив би послужил за удовлетворяване кредитора - взискател при принудителното изпълнение./в този см. Решение № 79 от 30.03.2010 г. на ВКС по гр. д. №
3356/2008 г., II г. о., ГК/
Обстоятелството, че в полза на кредитора е учредено
обезпечение – договорна ипотека върху имоти в груб строеж, не променя горния
извод. Съгласно чл.133 от ЗЗД за обезпечение на кредитора служи цялото
длъжниково имущество. Кредитора разполага с възможност да избира от кое
имущество да се удовлетвори – с обезпеченото в негова полза имущество на
длъжника или с друго налично такова.
Налице и
третата субективна предпоставка за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД – знание
за увреждане със сделката у длъжника Р.И. и длъжник по договора за кредит №357/ 2008 г. Доколкото
е налице безвъзмедна сделка /дарение/, за уважаването на предявения иск е
достатъчно ищецът да докаже, че длъжникът е знаел за съществуването на задължението
към него. Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка
е извършена след възникване на кредиторовото вземане. Прехвърлянето на дружествените дялове от „С.Т.“
ЕООД, е извършено на 04.06.2012г. На
30.05.2012 е подписан анекс №А6 /2012г. в който ответника е признал задърлжения
към банката ищец в размер на 28 460,82
евро и приел солидарна отговорност за задълженията по договора за кредит №357/
2008 г., като съдлъжник
Извършените описани по-горе действия от ответника
обосновават извод за наличие на знание за увреждане на ищцата с прехвърлянето
на дружествените дялове, притежавани от длъжника Р.И., от които ищцовата банка
може да удовлетвори вземането си.
Знанието за увреждане на ищец от ответника Т.Р.И. също
е установено по делото. В случая намира приложение разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД - оборимата презумпция за
знание за увреждането. Според чл. 135,
ал. 2 ЗЗД знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Счита се, че съпругът,
низходящият, възходящият, братът или сестрата на длъжника, които са договаряли
с него, знаят, че тази сделка уврежда кредитора. Счита се, че и длъжникът знае
за увреждането. По делото не е оборена
от нея презумпцията за знание за увреждане по чл. 135, ал.2 от ЗЗД. Не се спори
по делото, че Т.И. е син на Р.И..
С оглед изложеното, всички елементи от фактическия
състав, обуславящ основателност на предявените конститутивния иск с правно основание чл.135 от ЗЗД са налице.
Предвид установеното наличието на изискуемите предпоставки
по чл. 135 от ЗЗД, решаващия състав
приема, че предявеният иск за обявяване за недействителна по отношение на ищеца
„Б.П.Б.” АД, извършеното дарение от Р.И.И. на Т.Р.И. с Договор за дарение на дружествени дялове от 04.06.2012г., на 20989 дружествени дяла от „С.Т.” ЕООД, ЕИК: ********, за основателен.
По отношение на разноските :
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски
има ищеца. На ищеца, съгласно представения списък по чл.80 ГПК /л.244 от делото/
и приложените доказателства следва да се заплатят направените от него разноски пред
СГС в общ размер на 55011,40 лв., включващи 41978лв. внесена държавна такса /преводно
нареждане на л.98/, 12593,40лв за заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, 400лв. депозит за счетоводна
експертиза, както и 40лв. държавна такса за обезпечаване на бъдещ иск.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд, ГО, І -7 състав,
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на
основание чл. 135, ал.1 ЗЗД спрямо „Б.П.Б.” АД, с ЕИК:*******, със седалище и
адрес на управление:***, р-н Младост, бул. „*******Е, по иск на „Б.П.Б.” АД, с ЕИК:******* срещу Р.И.И., ЕГН: **********,
с адрес: *** и Т.Р.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, Договор за
дарение на дружествени дялове от 04.06.2012г., с нотариална заверка на
подписите рег.№2583/2012г. на нотариус М. Н., рег.№362, с който първия
ответник е прехвърлил на втория ответник 20 989 /двадесет хиляди деветстотин
осемдесет и девет/ дружествени дяла от „С.Т.” ЕООД, ЕИК: ********, с
номинална стойност на един дял 50 лева или обща номинална стойност 1 049 450 /един милион четиридесет и девет хиляди четиристотин и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА Р.И.И., ЕГН: **********, и Т.Р.И., ЕГН: **********,
да заплатят на
„Б.П.Б.” АД, с ЕИК:*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 55011,40 лв.,
представляваща сторени в производството пред СГС съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис на страните.
СЪДИЯ: