Р Е Ш Е Н И Е № 260128
гр.Пловдив, 13.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ гр.с., в открито съдебно заседание на двадесет
и седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав
СЪДИЯ: Росица
Кюртова
секретар: Розалия Тодорова,
като разгледа докладваното от
съдията т.дело №317 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ и чл.604 ГПК.
Ищецът З.С.Ч., ЕГН **********,***,
чрез пълномощник адв.Я.Я., твърди, че по заявление вх.№20200228093434, подадено
от ответника, на 06.03.2020 г., в търговския регистър е вписано заличаване на
последния поради ликвидация. Твърди още, че е кредитор на същото дружество,
като вземанията й произтичат от трудово правоотношение и неговото прекратяване
на основание чл.328, ал.1, т.1 КТ със заповед на ответника от 13.09.2019 г. В
самата заповед е посочено, че ищцата има право на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер 201.95 лв. Отделно от това, след прекратяване на
трудовото правоотношение ищцата е останала без работа за период повече от
месец, поради което на основание чл.222, ал.1 КТ на същата се дължи и
обезщетение в размер 631 лв., за което ответното дружество е уведомено на
14.10.2019 г. Твърди още, че по повод неплатените й обезщетения е сезирала
ГД“ИТ“, която извършила проверка на ответника и образувала административно
производство срещу него. Поддържа, че за горните задължения ответникът е бил
наясно, знаел е и ликвидаторът. Ищцата твърди, че е узнала за това, че са
предприети действия по ликвидация на ответника, на 05.02.2020 г. и на
06.02.2020 г. е подала искова молба пред РС Пловдив, с която предявила иск по
КТ за горните вземания срещу ответника. Изпратила е и писмено уведомление до
дружеството за изплащане на същите суми на 19.02.2020 г., което било върнато с
отказ за получаване от 20.02.2020 г. Възразява, че въпреки знанието за
задълженията към ищцата, ликвидаторът не изпратил до последната писмена покана,
както изисква разпоредбата на чл.267 ТЗ. Процесните задължения не са били
уредени, поради което липсват предпоставки производството по ликвидация да
приключи със заличаване на дружеството. Поддържа се, че имуществото на последното
е разпределено на едноличния собственик на капитала, без да е удовлетворена
ищцата като кредитор, в окончателния ликвидационен баланс не е отразено
съществуващо задължение към ищцата, същото не е погасено, не е и обезпечено, с
което е нарушена ликвидационната процедура, поради което вписаното заличаване е
несъществуващо обстоятелство. Въз основа на горното е формулиран петитум да
бъде признато за установено, че вписаното заличаване на “СЧЕТОВОДНА КАНТОРА
КАП“ЕООД с №20200306093610 е несъществуващо обстоятелство. Претендират се
деловодни разноски.
Ответникът “СЧЕТОВОДНА КАНТОРА
КАП“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Петрова
нива“ №57, ет.3, ап.5, представлявано от П.Я.К., оспорва иска с възражения, че са
спазени нормите, касаещи процедурата по ликвидация. Възразява, че, въпреки
обявената в търговския регистър покана до кредиторите, ищцата не е предявила
вземанията си. Възразява, че ищцата е знаела за откритото производство по
ликвидация, за това е била уведомена и лично от ликвидатора, но не се е
възползвала от правомощията си по ТЗ. Възразява още, че реализираните от
ответника приходи не са достигнали, за да се разплати с ищцата. От 01.07.2019
г. до заличаването му дружеството не е реализирало приходи и не е разполагало с
паричен ресурс за погасяване на твърдените задължения. По изложените
съображения моли искът да бъде отхвърлен.
В допълнителна искова молба
ищцата пояснява, че за процесните задължения ответникът е бил уведомен, както
от ищцата, така и от органите на „ИТ“, а една част от задълженията е призната и
в издадената от ищцата заповед за прекратяване на трудово правоотношение в
периода на производството по ликвидация. Въпреки това задълженията не са
отразени в представените пред АВ документи, с оглед да бъде вписано заличаване
на търговеца. Пояснява, че в ТЗ не е предвиден изричен ред за предявяване на
вземанията. За това пък е предвиден ред за уведомяване на известните кредитори
и той е с писмена покана. Ищцата е известен кредитор, но не е била поканена по
този ред. Въпреки това е извършила редица действия, за да предяви вземанията
си, но поради недобросъвестност на ликвидатора това не е успяло да се случи.
Възразява се, че ликвидаторът е уреждал задълженията на дружеството
избирателно, в нарушение нормите на чл.268, ал.4 ТЗ и чл.136 ЗЗД. Евентуално се
възразява, че не е изпълнено правилото на чл.272, ал.2 ТЗ дължимата сума да се
вложи в банка на името на кредитора, когато последният не е предявил вземанията
си. Оспорват се твърденията, че дружеството не е разполагало с паричен ресурс
за това. В тази връзка се изтъкват вписванията в отчета на ликвидатора за
дейността му, според които на едноличния собственик на капитала е разпределен
ликвидационен капитал в размер 8 622,11 лв. Това според ищцата е в пряко
нарушение на нормите на чл.271 ТЗ, според които подобно разпределение е
допустимо едва след удовлетворяване на кредиторите.
В отговор на допълнителната
искова молба от страна на ответника се възразява се, че ищцата е била поканена
като кредитор чрез заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от
13.09.2019 г. на основание чл.328, ал.1, т.1 КТ – поради закриване на
предприятието. Въпреки това, същата е проявила бездействие, дори и след като
необходимите действия са й били предписани от инспекцията по труда.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
Установява се от вписванията в
търговския регистър по партида на ответното дружество, че на 15.08.2019 г. в
регистъра е вписано започване на производство по ликвидация на дружеството с
ликвидатор П.Я.К. и срок на ликвидацията – 6 месеца от обявяване на поканата до
кредиторите в регистъра. Същото лице е управител и едноличен собственик на
капитала на дружеството преди заличаването му с вписване от 06.03.2020 г. На
28.08.2019 г. в регистъра е обявена покана от ликвидатора П.К., с която на
основание чл.267 ТЗ последната кани кредиторите да предявят вземанията си в
6-месечен срок от вписване на поканата. Със заявление А4 №20200228093434
ликвидаторът е поискал да бъде вписано заличаване на дружеството след проведена
процедура по ликвидация. Към заявлението са приложени отчет на ликвидатора,
баланс към датата на приключване на процедурата с нулеви стойности на актива и
пасива, пояснителен доклад към баланса, удостоверение за предадени
разплащателни ведомости и трудови документи на НОИ, както и две декларации по
чл.273 ТЗ, с които ликвидаторът е декларирала, че са уредени задълженията на
дружеството и остатъкът от имуществото е разпределен на едноличния собственик
на капитала. В отчета на ликвидатора е посочено, че в рамките на 6-месечният
срок не са били предявени вземания от кредитори на дружеството; дружеството
няма задължения или вземания от физически и юридически лица; ликвидационният
капитал в размер 8 622,11 лв. е разпределен на едноличния собственик на
капитала, като е удържан данък-дивидент, който е внесен в държавния бюджет.
Няма спор, че между страните е
съществувало трудово правоотношение за длъжността „счетоводител“, прекратено на
основание чл.328, ал.1, т.1 КТ със заповед №1/13.09.2019 г., издадена от ликвидатора
П.К.. Със заповедта е определено на ищцата да се изплати обезщетение по чл.224 КТ за седем дни неизползван платен годишен отпуск в размер 201,95 лв.
Установява се, че с декларация от
14.10.2019 г. ищцата е поискала от дружеството да й бъде изплатено обезщетение
по чл.222, ал.1 КТ за това, че е останала без работа по трудово или приравнено
правоотношение в периода от 13.09.2019 г. до 14.10.2019 г. Получаването на горното
е отказано от ответника, в уверение на което е представено товарителница на
л.14 от делото.
Установява се от приложеното
писмо №20003695/24.01.2020 г., че по сигнал на ищцата от 25.11.2019 г. е
извършена проверка за спазване на трудовото законодателство на ответното
дружество от ИАГИТ. Според същото писмо на работодателя са дадени задължителни
предписания да изплати на ищцата обезщетения по чл.224, ал.1, чл.222, ал.1 и
чл.177, ал.1 КТ.
Установява се, че по искова молба
на ищцата, подадена в РС Пловдив с вх.№9183/06.02.2020 г., е образувано
гр.д.№1923/2020 г. срещу ответника с предмет – осъдителни искове за сумите 631
лв. – обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, и 201,95 лв. – обезщетение по чл.224,
ал.1 КТ. Производството по делото е прекратено след заличаване на ответника
поради липса на правосубектна страна.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да е допустим искът по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, е необходимо вписаните обстоятелства да накърняват в някакъв аспект
субективните материални права на ищеца. В конкретния случай ищецът твърди, че е
кредитор на ответното дружество и вземанията му към последното не са уредени
преди вписване на заличаването, като поради последното ищецът не би могъл,
включително по съдебен ред, да събере дължимото му се, ето защо съдът намира,
че са налице необходимите процесуални предпоставки за разглеждане на иска, в
т.ч. налице е правен интерес от същия. Обстоятелството, че ответникът е заличен
от търговския регистър и не съществува като правен субект, не е пречка за
разглеждане на иска, като в тази насока е съдебната практика по въпроса – Решение
№124/26.11.2009 г. на ВКС по т.д.№152/2009 г., І т.о., и Решение №45/16.07.2012
г. на ВКС по т.д.№4/2011 г., I т.о., според която с оглед специфичността на
производството и предявения иск – за установяване несъществуване на вписаното
заличаване на същия търговец, то надлежен ответник е именно последният.
Разгледан по същество, искът е
основателен по следните съображения:
В Решение №45/16.07.2012 г. на
ВКС по т.д.№4/2011 г., I т.о., на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК е прието, че
вписаното на основание чл.273, ал.1 ТЗ заличаване на дружеството в ликвидация
може да бъде квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство по
смисъла на чл.29 ЗТР, ако в действителност задълженията не са уредени и/или
остатъкът от имуществото не е разпределен.
Процедурата по ликвидация е
уредена в гл.ХVІІ ТЗ – чл.266 до чл.274. Там е предвидено, че ликвидация се
извършва след прекратяване на търговското дружество. В случая няма спор, че
ответното дружество е прекратено, а това е видно и от приложеното решение на
едноличния собственик на капитала от 08.08.2019 г. Целта на производството по
ликвидация е да бъдат удовлетворени кредиторите на прекратеното дружество и да
бъде разпределено останалото имущество на същото. За това в чл.267 ТЗ е
предвидено, че ликвидаторите са длъжни, като обявят прекратяването на
дружеството, да поканят неговите кредитори да предявят вземанията си. Поканата
се отправя писмено до известните кредитори и се обявява в търговския регистър.
Известни според съдебната практика – в този смисъл Решение №5/01.06.2017 г. по
т.д.№3674/2015 г. на ВКС, І т.о., са кредиторите, чиито вземания са видни от
търговските книги на дружеството или вземанията на които са в достояние на
ликвидатора по друг повод, съответно които вземания не се оспорват по
основание. От събраните по делото доказателства се установява, че ликвидаторът
на ответното дружество е бил наясно със съществуването на задължение към ищцата
за заплащане на обезщетение по КТ, тъй като това задължение изрично е вписано
като такова в издадената на същата заповед за прекратяване на трудово
правоотношение. Заповедта е издадена именно от ликвидатора и датира след
прекратяване на дейността и започване на процедурата по ликвидация и преди
нейното приключване. Ето защо следва да се приеме, че ищцата е „известен
кредитор“ по смисъла на чл.267 ТЗ и на същата е следвало да бъде изпратена нарочна
писмена покана да предяви вземанията си. Това не е сторено в настоящия случай,
като самата заповед не може да бъде третирана като такава покана, тъй като от
съдържанието й нищо такова не следва. Възраженията на ответника в тази връзка
са несъстоятелни. По-нататък, от разпоредбите на закона следва, че известните
кредитори следва да бъдат удовлетворени и ако същите не предявят вземанията си,
дори и да са били писмено поканени. В тази насока е нормата на чл.272, ал.2 ТЗ,
според която когато кредитор, който е уведомен, не предяви вземането си,
дължимата сума се влага в банка на негово име. Такова нещо не е направено, нито
са представени доказателства за това към заявлението за вписване на процесното
заличаване. Напротив, невярно е декларирано от ликвидатора, че няма неуредени
задължения. Същевременно, не се представят доказателства от ответника
признатото в заповедта за уволнение обезщетение да е изплатено на ищцата. Не се
установява и на същата да е определено и изплатено обезщетение по чл.224 КТ, на
което същата е имала право според извършената от ИАГИТ проверка и предписанията
на последната. В случай, че това задължение е било спорно, то следвало е да се
процедира по реда на чл.272, ал.3 ТЗ, според който ако някое задължение е
спорно, имуществото се разпределя само след като се даде обезпечение на
кредитора. Такова не се установява да е дадено на ищцата, а обстоятелството, че
задължението е спорно се установява от наличието за известно време на съдебно
производство за същото задължение, прекратено заради заличаване на длъжника,
както и от това, че ответникът е отказал да получи поканата от ищцата за
изплащане на такова обезщетение.
Възраженията на ответника за
това, че същият е нямал годишни приходи от дейност и средства да заплати
задълженията, не могат да бъдат разглеждани като основателни. От представените
към заявлението за вписване на заличаването документи се установява, че е
разпределено имущество в размер 8 622,11 лв. на едноличния собственик на
капитала. До разпределяне на това имущество е следвало да се стигне едва след
удовлетворяване вземанията на ищцата, като известен кредитор, същевременно
последните така, както са претендирани от нея, са в много по-малък размер от
разпределените парични средства, така че са могли да бъдат платени. Отделно от
това, невъзможността за уреждане на задълженията е пречка за приключване на
ликвидацията и заличаване на търговеца, тъй като съгласно чл.273 ТЗ
ликвидаторите могат да искат заличаване на дружеството, когато са уредени
всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен. В конкретната
хипотеза се установява, че тези предпоставки не са били налице, въпреки
подадените в този смисъл декларации. Производството по ЗТРРЮЛНЦ е охранително и
едностранно, подлежащите на вписване обстоятелства се установяват чрез
представени от молителя документи и декларации, които са достатъчни, за да се
извърши съответното вписване. Последното, обаче, може да бъде нищожно или недопустимо,
може да са вписани несъществуващи в действителност обстоятелства, които невярно
са удостоверени в представените документи, едностранно съставени от молителя. За
това в такива хипотези е предвидена възможността на всяко заинтересовано лице чрез
иск по чл.29 ЗТТРЮЛНЦ да постигне заличаване на невярното вписване (чл.30) и
връщане на положението преди него.
В обобщение, съдът намира, че
процедурата по ликвидация не е била изцяло и съобразно изискванията на закона
изпълнена към датата на заявлението, с което е поискано заличаване на ответния
търговец, поради което и по смисъла на разясненията в Решение №45/16.07.2012 г.
на ВКС по т.д.№4/2011 г., I т.о. вписаното на основание чл.273, ал.1 ТЗ
заличаване на дружеството в ликвидация следва да бъде квалифицирано като
вписване на несъществуващо обстоятелство. Искът е основателен и следва да се
уважи. Заличаването на вписването следва да се извърши от Агенцията по
вписвания на основание чл.30, ал.1 ЗТТРЮЛНЦ.
При този изход на спора ищецът
има право на деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът е заплатил
държавна такса в размер 80 лв. и адвокатско възнаграждение в размер 600 лв. –
общо 680 лв., които следва да бъдат присъдени в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от З.С.Ч., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв.Я.Я.,
иск с правно основание чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, че по партидата на “СЧЕТОВОДНА
КАНТОРА КАП“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“Петрова нива“ №57, ет.3, ап.5, представлявано от П.Я.К., в Търговския
регистър при Агенция по вписванията е вписано със заявление А4 №20200228093434
несъществуващо обстоятелство – заличаване на търговеца “СЧЕТОВОДНА КАНТОРА
КАП“ЕООД поради приключило производство по ликвидация (вписване №20200306093610).
ОСЪЖДА
“СЧЕТОВОДНА КАНТОРА КАП“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Петрова нива“ №57, ет.3, ап.5, представлявано от П.Я.К., да
заплати на З.С.Ч., ЕГН **********,***, сумата
680 лв. (шестстотин и осемдесет лева) – деловодни разноски в производството
по т.д.№317/2020 г. на ПОС, ТО, ХVІ състав.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизането му в сила същото
да се изпрати на Агенцията по вписвания на основание чл.30, ал.1 във връзка с
чл.14 ЗТРРЮЛНЦ.
СЪДИЯ: