Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, 16.07.2019 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в
публично заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Кремена
Данаилова
при секретаря Ангелина
Георгиева като разгледа докладваното от съдията административно дело №1525/2019
г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 268 от ДОПК.
Образувано е по жалба от П.А.Д. ЕГН ********** срещу
Решение № 95/17.04.2019 г. издадено от директор на ТД на НАП – Варна, с което е
потвърдено Разпореждане изх. № С19003-137-0003217/04.04.2019 г. издадено от публичен
изпълнител, в частта с която по ИД №**********/2013 г. не са прекратени, поради
изтекла давност събиранията на следните вземания, описани под следните номера в
разпореждането:
№ 2, на
основание Изпълнителен лист от 26.04.2013 г. по в. гр. д. №381/2012 на Апелативен съд – Варна, главница - 25343,
45 лева, лихва – 15292,48 лева.
№ 3, Решение
№202/23.11.2012 г. по в. гр. д. № 381/2012 г. на Апелативен съд – Варна,
главница – 3758, 80 лева, лихва – 2372, 82 лева.
№ 4, Решение
№202/23.11.2012 г. по в. гр. д. № 381/2012 г. на Апелативен съд – Варна,
главница – 62966 лева, лихва – 39748, 51 лева.
Жалбоподателката сочи, че погасителната
давност не е прекъсвана, поради това, че действията по присъединяване на задължения по изпълнителен лист издаден
2013 г. от Апелативен съд – Варна, към изпълнително дело, не са такива насочени
за принудително събиране на вземанията, т.е. не прекъсват давността. Поради
това за тези задължения трябва да се приложи нормата на чл.173, ал.1 от ДОПК и
те да се считат погасени по давност.
Ответникът
– Директорът на Териториална дирекция на НАП - гр. Варна, чрез юрисконсулт оспорва
жалбата. Сочи, че с издаване на съобщение за доброволно изпълнение с изх. №
*********/23.07.2013 г. връчено лично на жалбоподателката е прекъсната
давността и е започнал да тече нов давностен срок. На 20.07.2015 г. с
разпореждане е допуснато присъединяване на вземането на Решение по в. гр. д. №
381/2012 г. на Апелативен съд – Варна, което също е прекъснало давността.
Намира, че изпълнението на задълженията по изпълнителния лист и решението на
Апелативен съд - Варна не са погасени по
давност. С тези мотиви, пледира
за оставяне жалбата без уважение и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
От П.А.Д. е
подадена молба вх. № 790/08.01.2019 г. до НАП – Варна, с искане задължения
произтичащи от ревизионни актове, съдебно решение и изпълнителен лист преди
2013 г. за главницата и преди 2015 г. за лихвите, да се отпишат поради погасяване по давност.
С Разпореждане изх. №
С19003-137-0003217/04.04.2019 г. издадено от публичен изпълнител е отказано
отписване по давност на съществуващите задължения на П.А.Д. описани в т.1 – 37.
Подадена е жалба от П.А.Д. вх. № 16646/08.04.2019 г. срещу посоченото
разпореждане в частта относно задължения под № 2, 3, 4, 8, 9, 10, 11, 12, 13 и
14.
С Решение №
95/17.04.2019 г. на директора на ТД на НАП - Варна е отменено посоченото
разпореждане за задълженията под № 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 14 и е потвърдено
разпореждането за задължения под № 2, 3 и 4.
Задълженията
по Разпореждане изх. №
С19003-137-0003217/04.04.2019 г. издадено от публичен изпълнител, които са потвърдени са следните:
№ 2, на
основание Изпълнителен лист от 26.04.2013 г. по в. гр. д. №381/2012 на Апелативен съд – Варна, главница - 25343,
45 лева, лихва – 15292, 48 лева.
№ 3, Решение
№202/23.11.2012 г. по в. гр. д. № 381/2012 г. на Апелативен съд – Варна,
главница – 3758, 80 лева, лихва – 2372, 82 лева.
№ 4, Решение
№202/23.11.2012 г. по в. гр. д. № 381/2012 г. на Апелативен съд – Варна,
главница – 62966 лева, лихва – 39748, 51 лева.
Изпълнително
основание е Решение № 202/23.11.2012 г. по в. гр. д. № 381/2012 г. на
Апелативен съд – Варна, което е влязло в сила на 19.04.2013 г. Издаден е
изпълнителен лист по в. гр. д. № 381/2012 г. в полза на Апелативен съд - Варна
за заплащането на държавна такса
25338,45 лева и 5 лева държавна такса.
Издадени са:
Постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК, чл.124, ал.4, вр.чл.121, ал.1 от ДОПК, изх. № 49027 – 1/24.07.2013 г. на
ст. публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна относно публично вземане в
очакван размер 21 069,71 лева.
Запорно
съобщение изх. № 49027 – 2/24.07.2013 г. на ст. публичен изпълнител при ТД на
НАП – Варна, относно публично вземане в очакван размер 21 069,71 лева до
всички търговски банки, действащи на територията на РБългария.
Постановление
за налагане на обезпечителни мерки, изх. № 49027 – 23/04.10.2013 г. на ст. публичен
изпълнител при ТД на НАП – Варна, относно публично вземане в размер
21 332,41 лева, установено с РА № *********/18.09.2013 г.
Издадено е
съобщение за доброволно изпълнение № 2944-000002/23.07.2013 г. от публичен
изпълнител връчено на П.А.Д. на 01.08.2013 г. относно задължените по
Изпълнителен лист от 26.04.2013 г. по в.
гр. д. № 381/2012 г. на Апелативен съд – Варна.
С Разпореждане за присъединяване изх. №
2944/2013/000039/20.07.2015 г. е допуснато присъединяване на задълженията на П.А.Д..
С оглед
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
депозирана в срока по чл. 268, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна, която е
адресат на оспореното решение и при наличие на интерес от обжалване, поради
което жалбата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Разпореждането
на публичния изпълнител е издадено на основание чл.226, ал.1 от ДОПК, вр.чл.225
от ДОПК. Оспореното решение на директора на ТД на НАП – Варна е издадено на
основание чл.267, ал.2, т. 5 от ДОПК. Посочените актове са издадени от
компетентни органи.
Спорът е задълженията по
т.2, 3 и 4 от Разпореждане изх. №
С19003-137-0003217/04.04.2019 г. издадено от публичен изпълнител, погасени ли
са по давност.
Същите
са възникнали, като изпълнително основание е влязло в сила решение по в. гр. д.
№381/2012 г. на 19.04.2013 г. Задълженията са дължими от 19.04.2013 г. по арг.
на чл.209, ал.2, т.6 от ДОПК. На основание чл.171, ал.1 от ДОПК от 01.01.2014
г. е започнала да тече 5 – годишен давностен срок.
Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221
от ДОПК, относно задълженията по
посочения изпълнителен лист е връчено на 01.08.2013 г. на жалбоподателката. Посоченото
съобщение не представлява действие на публичния изпълнител, което да е част от
процедурата по принудителното изпълнение за събиране на публични държавни
вземания, регламентирана в ДОПК, на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Целта на въпросното съобщение е единствено да се уведоми
длъжникът за образуваното срещу него изпълнително дело и за последващото
принудително изпълнение. Същото няма характеристиките на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, каквито актове визира чл. 266, ал. 1 от ДОПК, под формулировката "действията на публичния
изпълнител". Публичният изпълнител е административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от АПК, в тази му функция неговите действия по
принудителното изпълнение са основани на закона, т.е. в случаите, в които тези
действия засягат правната сфера на трети лица, те всякога имат характера на
индивидуални административни актове, поради което подлежат най-малкото на
административен контрол. Съобщението за
доброволно изпълнение не е насочено непосредствено към упражняване на
властническите правомощия на публичния изпълнител, в изпълнение на функции на
държавно управление. Съобразно нормативно определеното им съдържание, те по
правило не съдържат властническо волеизявление, скрепено с възможността за
държавна принуда, което едностранно да поражда или да е в състояние да породи
промени в правната сфера на длъжника или на трети лица. Липсва и разпоредителна
част, която директно да задължава адресата им да се съобрази с дадените му
предписания за поведение. Същите имат уведомително съдържание, съчетано с израз
на едно намерение за бъдещи действия на административния орган и нямат
самостоятелен правен ефект, тъй като сами по себе си не са годни да засегнат
права и законни интереси на адресата си или на друго лице. Такива права и
интереси би могло да се засегнат едва при издаването на последващи конкретни
актове /действия по принудителното изпълнение/, директно накърняващи законните
интереси на адресата и във всеки случай представляващи нови, последващи съобщението за доброволно изпълнение
волеизявления на овластения за това орган, и съответно подлежащи на съдебен
контрол за законосъобразност по реда на чл. 266 и сл. от ДОПК. Съобразно посочените му характеристики, съобщението за доброволно изпълнение
представлява само подготвителен акт на изпълнителното производство, което
самостоятелно, без последващи действия на органа по изпълнението, не е годно да
засегне по някакъв начин правната сфера на длъжника. Поради тези съображения съобщението
за доброволно изпълнение не прекъсва давността.
Издадено е Постановление № 49027-23/04.10.2013 г. от ст. публичен изпълнител за налагане на
обезпечителни мерки на П.А.Д., за задължение установено с Ревизионен акт №
*********/18.09.2013 г. за налагане на запор до размера на посоченото
задължение върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в трезори, касети и суми предоставени за доверително управление
находящи се във всички търговски банки на територията на РБългария.
В случая липсва валидно изпълнително действие, което може да
породи спиране или прекъсване на давността, защото е задължително
към момента на налагане запора да е налице поне открита банкова сметка, ***, за
да може запорът да бъде наложен. Ако липсват парични средства, запорът ще е наложен
върху бъдещо вземане, което
ще възникне при условие, че в банковата сметка постъпят парични суми в
бъдеще. Едва тогава банката ще може да изпълни императивната заповед на
публичния изпълнител в запорното съобщение и фактическият състав на
изпълнителния способ ще бъде реализиран в цялост. При наличие на открита
банкова сметка ***жен спрямо банката от деня, в който е получила запорното
съобщение – чл. 202, ал.1 от ДОПК.
Принудителното
изпълнение е неуспешно, ако липсва
банкова сметка ***. От нейното наличие зависи дали запорът ще е наложен
върху съществуващо или бъдещо вземане, или въобще ще липсва фактическа и правна
възможност за налагане на запора. В настоящия случай макар и да е предприето
действие по принудително изпълнение с налагане на обезпечителни мерки – запор, същото
не е породило правно действие на прекъсване на давността, поради това, че липсват
доказателства жалбоподателката е имала банкови сметки в банките, за които е
относимо постановлението.
Същото
важи и за издадените преди това Постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК, чл.124, ал.4, вр.чл.121, ал.1 от ДОПК, изх. № 49027 – 1/24.07.2013 г. на
ст. публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна относно публично вземане в
очакван размер 21 069,71 лева и Запорно съобщение изх. № 49027 –
2/24.07.2013 г. на ст. публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, относно
публично вземане в очакван размер 21 069,71 лева до всички търговски
банки, действащи на територията на РБългария.
Също
така постановленията за налагане на обезпечителни мерки са относно задължения
по ревизионен акт, а не относно процесните задължения, поради което на още едно
основание не са породили прекъсване или спиране на давността.
Следва, че не е наложен запор върху сметките на
длъжника, т.е. не е извършено обезпечение по чл.198, ал.1, т.3 от ДОПК. При
липса на наложена обезпечителна мярка следва, че липсва действие по
принудително изпълнение и давността не е спряна на основание чл.172, ал.1, т.5
от ДОПК, също така не е прекъсната на основание чл.172, ал.2 от ДОПК, относно
задълженията по изпълнителния лист и решение по в. гр. д. № 381/2012 г. на
Апелативен съд – Варна.
Няма
спор между страните, че с Разпореждане за присъединяване № 2944/2013/000039/20.07.2015
г. към изпълнителното дело № 2944/2013 г. е присъединено задължение по ИЛ от 26.04.2013 г. и задължения възникнали на
основание решение по в. гр. д. № 381/2012 г. на Апелативен съд – Варна.
Съгласно чл.217, ал.1 ДОПК, в производствата по този дял могат да
се присъединяват публични взискатели, както и кредитори, чието вземане е
обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези, които са упражнили право на задържане, като ал.2 на същия член
предвижда, че присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до
изготвянето на разпределението на събраните суми. Нормата е в Раздел III „Способи“ на глава ХХV
„Принудително изпълнение“ от ДОПК, но това не прави присъединяването на
кредитор действие по принудително събиране по смисъла на чл.172, ал.2 от ДОПК.
За
да е налице прекъсване на давността не е достатъчно в хода на изпълнителното
производство да бъде извършено действие, а е необходимо това действие да бъде
по принудително изпълнение. Действията, чрез които се осъществява изпълнението
са регламентирани в глава ХХV „Принудително изпълнение“, раздел ІV „Действия“ от ДОПК, а конкретните способи са посочени
в чл.215, ал.1 от ДОПК. Присъединяването на публичен взискател не е от такова
естество.
С присъединяването
на публичен взискател, същият само се конституира като страна във вече
образувано изпълнително производство и придобива права като на първоначалния
взискател. Да се допусне, че разпореждането за присъединяване е действие по
принудително изпълнение означава, че предвид забраната по чл.222, ал.5 от ДОПК
присъединяването на взискатели при спряно производство би било
недопустимо.
От изложеното следва, че с Разпореждане за присъединяване № 2944/2013/000039/20.07.2015
г. не е налице спиране или прекъсване на давността.
Давността за задължението по изпълнителен лист и
решението на Апелативен съд е започнала да тече на 01.01.2014 г. не е спирана и
прекъсвана, поради което е изтекла на 01.01.2019 г., на основание чл.171, ал.1
от ДОПК и задълженията са погасени по давност.
Това налага отмяната на оспореното Решение № 95/17.04.2019
г. на директор на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено Разпореждане № С190003-137-00003217/04.04.2019
г. издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, в частта с която по ИД
№**********/2013 г. не са прекратени, поради изтекла давност събиранията на
следните вземания, описани под следните номера в разпореждането:
№ 2, на
основание Изпълнителен лист от 26.04.2013 г. по в. гр. д. №381/2012 на Апелативен съд – Варна, главница - 25343,
45 лева, лихва – 15292,48 лева.
№ 3, Решение
№202/23.11.2012 г. по в. гр. д. № 381/2012 г. на Апелативен съд – Варна,
главница – 3758, 80 лева, лихва – 2372, 82 лева.
№ 4, Решение
№202/23.11.2012 г. по в. гр. д. № 381/2012 г. на Апелативен съд – Варна,
главница – 62966 лева, лихва – 39748, 51 лева.
В посочената част следва да се отмени разпореждането
на публичния изпълнител и да му се върне преписката, за да прекрати
изпълнителното производство и да отпише задълженията на жалбоподателката, поради
изтекла давност.
Предвид изхода на спора и по арг. на противното на
чл.161, ал.1 от ДОПК, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.
Водим от
горното и на основание чл. 268, ал.2 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба от П.А.Д. ЕГН **********, Решение № 95/17.04.2019 г. издадено от директор
на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено Разпореждане изх. №
С19003-137-0003217/04.04.2019 г. издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП
- Варна, в частта на задълженията под № 2, 3 и
4, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
Разпореждане
изх. № С19003-137-0003217/04.04.2019 г. издадено от публичен изпълнител при ТД
на НАП - Варна, в частта с която по ИД
№**********/2013 г. не са прекратени, поради изтекла давност събиранията на
следните вземания, описани под следните номера в разпореждането:
№ 2, на
основание Изпълнителен лист от 26.04.2013 г. по в. гр. д. №381/2012 на Апелативен съд – Варна, главница - 25343,
45 лева, лихва – 15292, 48 лева.
№ 3, Решение
№202/23.11.2012 г. по в. гр. д. № 381/2012 г. на Апелативен съд – Варна,
главница – 3758, 80 лева, лихва – 2372, 82 лева.
№ 4, Решение
№202/23.11.2012 г. по в. гр. д. № 381/2012 г. на Апелативен съд – Варна,
главница – 62966 лева, лихва – 39748, 51 лева.
ВРЪЩА преписката на публичен
изпълнител при ТД на НАП – Варна за изпълнение на дадените в съдебното решение
задължителни указания по прилагането на закона, относно отписване на
задълженията под №2, 3 и 4 от Разпореждане
изх. № С19003-137-0003217/04.04.2019 г. издадено от публичен изпълнител при
ТД на НАП – Варна, поради погасяване по
давност.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.