ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 02.09.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря…………………… и в присъствието на прокурора…………. като разгледа докладваното от съдията Цанкова адм.д. № 310 по описа за 2022 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано е по искова молба на К.И.Н., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, срещу Д. Д. – Зам. окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Ловеч, с посочена цена на иска 35 700 лева.
Като съобрази изложеното в исковата молба, настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск не е подсъден на Административен съд – Ловеч.
Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. Редът за разглеждането е по чл. 203 от сл. от АПК. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК.
Доколкото с исковата молба се претендира присъждане на обезщетение за вреди, за които се твърди, че са причинени на ищеца вследствие на твърдяно незаконосъобразно привличане на ищеца като обвиняем от Прокуратурата, а не от административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, то съдът счита, че случаят касае производство по реда на чл. 2, ал. 3, вр. ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Това обстоятелство се установява и от изложеното в депозираната искова молба, в която ищецът изрично сочи, че претендираните неимуществени вреди в размер на 35 700 лв. са му причинени с повдигнатото му обвинение и привличането му като обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. последно, т. 4 във връзка с ал. 1, изр. 1, пр. 4, във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: 1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ бр. 80 от 1992 г.; изм. бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък "Конвенцията"; 2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията; 3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; 4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено; 5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно; 6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер; 7. незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.
С оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗОДОВ, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Следователно, предявеният иск се явява родово подсъден на общите граждански съдилища. Преценката доколко искът е допустим и дали е налице някоя от изчерпателно изброените хипотези по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се извърши от компетентния съд. Съобразно специалната подсъдност, предвидена в чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите
Съобразно чл. 104, т. 4 от ГПК, на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет.
Ето защо настоящият състав счита, че делото е родово и местно подсъдно на Окръжен съд – Ловеч с оглед определената в чл. 2, ал. 3 и чл. 7 от ЗОДОВ подсъдност, както и предвид посочената в исковата молба цена на иска в размер на 35 700 лева и следва да се изпрати по подсъдност на този съд за разглеждане.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че делото не е подведомствено на административните съдилища по смисъла на чл. 128 от АПК.
Определението не прегражда по-нататъшното развитие на делото, тъй като съдът, на когото се препраща по компетентност, го продължава, поради което не подлежи на обжалване.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА висящността на производството по адм.д. № 310/2022 г. по описа на Административен съд – Ловеч, образувано по искова молба на К.И.Н., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, срещу Д. Д. – Зам. окръжен прокурор и Окръжна прокуратура – Ловеч, с посочена цена на иска 35 700 лева.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на Окръжен съд - Ловеч.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се изпрати на Окръжен съд - Ловеч.
АДМ. СЪДИЯ: