Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 25.07.2018г.,
гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на
тринадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №557/2018г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на И.К.П., в която се
излагат твърдения, че за периода от *до 11.08.2015г. и за периода от *
до 17.12.2015г. се е намирал в трудово правоотношение с ответниците в
качеството им на съдружници в *като е заемал длъжността *с основно трудово възнаграждение съответно в размер
на 360 лв. и 720 лв. Навеждат се доводи, че след прекратяване на правоотношенията
ответниците не са изпълнили задълженията си да изплатят на ищеца трудово
възнаграждение по първия трудов договор за периода от *в размер на 2357,14 лв.
и трудово възнаграждение по втория трудов договор за периода от *в размер на
720 лв. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда за постановяване на
решение, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца
претендираната сума от общо 3077,14 лв., както и направените по делото
разноски.
Ответникът *, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил
отговор на исковата молба.
Ответникът *, в отговора си по чл. 131 от ГПК, излага
становище относно неоснователността на предявените искове. Изтъква, че
гражданското дружество е прекратено на 08.04.2015г. като твърденият от ищеца
трудов договор от *е сключен от управителя на * и не е свързан с осъществяване на съвместната стопанска дейност, за която
е създадено *. По отношение на договора от 11.08.2015г.
изтъква, че за сключването му липсват доказателства като с оглед прекратяването
си гражданското дружество не се явява страна по него. С оглед гореизложеното,
счита че не дължи претендираните от ищеца възнаграждения, поради което
предявените искове спрямо него се явяват неоснователни. Алтернативно излага
становище, че съгласно учредителния договор на *е
имал дялово участие от 10 %, поради което следва да отговаря само за 10 % от
стойността на претендираната сума. Налице е и претенция за присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са обективно и субективно съединени искове по чл. 128 от КТ.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 08.04.2014г. между *и *е
сключен договор за срок от една година относно учредяване на консорциум *,
съгласно който съдружниците обединили усилията си за извършване на обща
стопанска дейност в областта на строителството. С договора страните определили
размера на дяловото си участие от 90 % за *и от 10 % за *, правото на всеки
един от управителите на двете дружества да сключва трудови договори с
работниците в консорциума и възможността за продължаване на срока на договора.
Със споразумение от 06.06.2014г. между съдружниците в *, съдружникът *е
заместен от *като консорциумът продължил да осъществява дейност и след
първоначално уговорения срок при учредяването му. На 20.01.2015г.
управителят на *, действащ в качеството на представляващ на * сключил
трудов договор със срок за изпитване с ищеца, съгласно който последният
е назначен на длъжността *, с основано месечно
трудово възнаграждение от 360 лв. От
приложената по делото справка от НАП за актуалното състояние на действащи
трудови договори с ищеца за периода от *до 17.12.2015г., се установява че
горепосоченият трудов договор е прекратен на 11.08.2015г. както и че за периода
от * до 17.12.2015г. между същите страни и за същата длъжност е сключен нов
трудов договор. По делото е представено и издадено от работодателя ********* по
отношение на ищеца, от което се установява, че за
периода от *брутното му трудово възнаграждение е било в общ размер на 2357,14
лв., а за периода от *- в общ размер на 720 лв. На 08.04.2015г. е съставен
протокол между управителите на *и *за прекратяване на *, а на 11.07.2016г.
управителят на *съставил декларация, в която посочил че определени задължения
не са свързани с дейността на консорциума.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Правото
на работника да претендира заплащане на трудово възнаграждение от работодателя
възниква при наличие на трудово правоотношение и при изпълнение на задължението
на работника да престира труд в негова полза на работодателя. По делото е
установено, че за времето от *и от *между ищеца в качеството на работник
и * в качеството на работодател по смисъла на § 1 от ДР на КТ, са съществували две трудови правоотношения. Първото от тях
се установява от представения трудов договор, който отговаря на изискванията на
чл. 62 и 66 от КТ. Второто правоотношение се установява от признанията на
работодателя, обективирани в уведомленията му до ТД на НАП по чл. 62, ал. 3 от КТ и в удостоверението за осигурителен доход, които се явяват допустими
доказателства при обективна невъзможност за ищеца да представи трудовия си
договор предвид бездействието в процеса от страна на *. С
оглед изпълняваната от ищеца длъжност при работодателя се установява, че
трудовите правоотношения са свързани с общата стопанска
дейност на съдръжниците в * в областта на строителството, която е продължила и
след изтичане на първоначално уговорения срок за учредяване на консорциума. В
тази връзка следва да бъде посочено, че на 06.06.2014г. като съдружник в
консорциума е встъпил *на мястото на *като съставените документи от законния
представител на последното дружество след този момент са ирелевантни относно
отговорността на работодателя за дължимите на ищеца трудови възнаграждения. От
събраните по делото доказателства се установява, че през процесните периоди ищецът
е изпълнявал възложената му работа, което е довело до възникване на
задължението на работодателя съгласно чл. 124 и чл. 128, т. 2 от КТ да му
заплати брутно трудово възнаграждение в общ размер на 2357,14
лв. по трудовото правоотношение
от *и от 720 лв. по трудовото правоотношение от * На основание чл. 270 от КТ,
работодателят е следвало да изплати на работника по ведомост или срещу разписка
дължимото трудово възнаграждение до края на всеки месец, за който същото е
начислено. По делото липсват доказателства за изпълнение на задължението на
работодателя, поради което исковете по чл. 128 от КТ се
явяват доказани по основание.
Съгласно
чл. 276 от ТЗ консорциумът представлява обединение на търговски дружества във
формата на избрано от тях търговско дружество или гражданско дружество. В
разглеждания случай търговците са се обединили в консорциум под формата на
гражданско дружество като приложение намират разпоредбите на чл. 357 и сл. от ЗЗД. Гражданското дружество не е юридическо лице, а
неперсонифицирано обединение на лица за постигането на обща цел като страни по
сключените сделки за постигането й са съдружниците, които запазват своята
юридическа самостоятелност. При това положение правата
и задълженията от дейността на дружеството не
възникват за него, а са права и
задължения на съдружниците. Поради същите съображения резултатът от работата на
наето по трудово правоотношение лице от гражданското дружество, както и правата
и задълженията във връзка с това правоотношение възникват за всеки един от
съдръжниците съобразно неговия дял. По аргумент от чл. 121 от ЗЗД отговорността
на съдружниците е разделна, а не е солидарна, тъй като законът и
дружественият договор не предвиждат такава. От гореизложеното се достига до извода,
че всеки от ответниците следва да заплати на ищеца сума за дължимите трудови
възнаграждения, която е равностойна на дела му - 90 % за *и от 10 % за *. С
оглед на това ответникът *следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 2121,43 лв., представляваща неизплатено брутно
трудово възнаграждение за периода от *по
трудовия договор от *и сумата от 648 лв., представляваща
неизплатено брутно трудово възнаграждение за
периода от *по трудовия договор от *, а ответникът „*, следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 235,71 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от *по трудовия договор от *и
сумата от 72 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от *по трудовия договор от *
Ищецът
не е извършил разноски в производството по делото като претенцията му в тази
част е неоснователна. При този изход на делото претенцията на ответника *за присъждане на разноски също е неоснователна
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, всеки един от ответниците следва да заплати в
полза на Великотърновския районен съд сумата от 100 лв., представляваща сбор от
държавните такси за уважените обективно съединени искове.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
*, *, да заплати на И.К.П. с ЕГН: ********** ***, сумата от 2121,43 лв. /две хиляди
сто двадесет и един лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща
неизплатено брутно трудово възнаграждение за
периода от *по трудов договор от *сключен с *, *,
както и сумата от 648 лв. /шестстотин четиридесет и осем лева/, представляваща
неизплатено брутно трудово възнаграждение за
периода от *по трудов договор от * сключен с *, *.
Осъжда
„*, *, да заплати на И.К.П. с ЕГН: ********** ***, сумата от 235,71 лв. /двеста
тридесет и пет лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща неизплатено
брутно трудово възнаграждение за периода от *по
трудов договор от *сключен с *, *, както и сумата от 72
лв. /седемдесет и два лева/, представляваща неизплатено брутно
трудово възнаграждение за периода от *по
трудов договор от * сключен с *, *.
Осъжда *, *, да заплати в полза на
Великотърновския районен съд, сумата
от 100 лв. /сто
лева/, представляваща сбор от дължимите държавни такси за уважените обективно
съединени искове, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Осъжда „*, *, да заплати в полза на
Великотърновския районен съд, сумата
от 100 лв. /сто лева/, представляваща сбор от
дължимите държавни такси за уважените обективно съединени искове, както и 5 лв.
/пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, постановява предварително изпълнение на
решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок
считано от 25.07.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: