№ 899
гр. Велико Търново, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ПАВЛ. ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110100544 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Л. А. К. против О. В. Т., с
която се иска съдът да приеме за установено, че ищцата е собственик поземлен
имот с идентификатор 65200.127.715 и на поземлен имот с идентификатор
65200.127.716 – и двата по КККР на с. С., и двата находящи се в местност „До
село“, съответно с площ от 477 и от 121 кв.м.
Ищцата твърди, че на 30.5.2021 г. е сключила с *** предварителен договор за
продажба на общо шест недвижими имота, сред които и процесните такива.
Заявява, че продавачът е декларирал, че е собственик на тези два имота на
основание изтекла в негова полза придобивна давност, като е поел задължение да
й ги прехвърли с нотариален акт правото на собственост след като на свой ред се
снабди с нотариален акт. Сочи, че с предварителния договор продавачът й е
предал владението на имотите, след който момент има качеството на владелец, но
преди да се снабди с нотариален акт за собственост по отношение на процесиите
имоти продавачът се разболява от тежко заболяване, което го възпрепятства да
изпълни задълженията си по предварителния договор и да реализира правата си
на собственик по отношение на двата имота. Твърди, че след смъртта на
продавача, за нея остава единствената възможност да защити правата си на
собственик като се сдобие с нотариален акт въз основа на изтекла в нейна полза
придобивна давност, но при започване на процедура е установила, че като
1
собственик на имотите е вписана О. В. Т.. Заявява, че имотите никога не са
отчуждавани, за тях не са съставяни актове за общинска собственост, не са
подавани заявления за възстановяване, тъй като не са отчуждавани, нито пък са
третирани от владелците като земеделска земя.
Ответникът изразява становище за основателност на предявения иск и
изрично признава същия. Сочи, че съгласно одобрения със Заповед № 7664/1958
г. на ОНС - Велико Търново кадастрален и регулационен план на с. С., за ПИ №
1716 са отредени: УПИ IV- 1716, УПИ У-1716, УПИ У1-1716 и УПИ УИ-1716 от
кв. 57, както и че част от ПИ № 1716, с площ от около 120 кв.м., както и целият
ПИ № 1715 попадат извън регулационните граници на населеното място, а
последното обстоятелство предпоставя по-късно включването им в Картата на
възстановената собственост на с. С., под № 127715 и № 127716, фигуриращи
формално като общинска собственост, на основание чл. 45в от ППЗСПЗЗ. Заявява,
че със Заповед № РД 14-152/23.12.2008г. на Директора на Областна дирекция
„Земеделие” имотите са предоставени на О. В. Т., на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Твърди, че за имотите не е съставян акт за общинска собственост, нито са
извършвани действия по управление и/или разпореждане спрямо който и да е от
двата имота.
В проведеното открито заседание пълномощникът на ищеца поддържа
исковата молба и прави искане за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.
Процесуалният представител на ответника поддържа признанието на иска и
също счита, че са налице предпоставките за постановяване на решение по чл. 237
ГПК.
Великотърновският районен съд, като съобрази събраните доказателства
и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Предявен е установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, направеното признание на
иска от страна на ответника и искането на ищеца по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК,
намира, че следва да постанови решение при признание на иска, като
съображенията за това са следните:
В случая са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение
при признание на иска срещу ответника, визирани в чл. 237 ГПК, тъй като
последният е признал иска, като признатото право не противоречи на закона и
добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се
разпорежда. Предявената претенция следва да се уважи изцяло, без съда да
2
мотивира решението си по същество.
При гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, Великотърновският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Велико -
Търново, БУЛСТАТ *********, представлявана от Кмета инж. ***, че Л. А. К.,
ЕГН ********** е собственик поземлен имот с идентификатор 65200.127.715 и на
поземлен имот с идентификатор 65200.127.716 – и двата по КККР на с. С., и двата
находящи се в местност „До село“, съответно с площ от 477 и от 121 кв.м.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3