Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VІ – 9 СЪСТАВ
в открито заседание
на седемнадесети февруари
две хиляди двадесет
и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Славка Д., като изслуша докладваното от съдия
КОМИТОВА търг.дело № 5991 по описа за 2016 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 646, АЛ. 2, Т. 2 ОТ ТЗ
ВЪВ BP. С ЧЛ. 124, АЛ. 3 ОТ ГПК, ЕВЕНТУАЛНО СЪЕДИНЕН С ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
ЧЛ. 646, АЛ. 2, Т. 3 ОТ ТЗ ВЪВ BP. С ЧЛ. 124, АЛ. 3 ОТ ГПК. ПРЕДЯВЕН Е И ИСК С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 645 АЛ. 4 ОТ ТЗ (КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕН С ВСЕКИ ЕДИН ОТ
ЕВЕНТУАЛНО СЪЕДИНЕНИТЕ ИСКОВЕ), КАКТО И ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 26 ОТ ЗЗД
ВЪВ ВР. С ЧЛ. 104 ОТ ЗЗД (ЕВЕНТУАЛНО СЪЕДИНЕН С ВСЕКИ ЕДИН ОТ ТРИТЕ ИСКА).
ВСЕКИ ЕДИН ОТ ИСКОВЕТЕ Е СЪЕДИНЕН ПРИ УСЛОВИЯТА НА КУМУЛАТИВНОСТ С ИСКОВА
ПРЕТЕНЦИЯ ПО ЧЛ.649 АЛ.2 ОТ ТЗ ВР. ЧЛ. 55 АЛ. 1 ОТ ЗЗД.
Ищецът СИНДИКЪТ на „В.Р.З.К.“ АД (н), ЕИК ********- Д.И.Г., със съдебен адрес:***,
с искова
молба от 12.07.2016 г. твърди, че с Решение № 1120 от 09.07.2015 г., постановено по
т.д. 5112/2013 г. на СГС, ТО, VI - 20 състав, е открито производство по
несъстоятелност на длъжника „В.Р.З.К.“ АД, ЕИК ********, като е определена
начална дата на неплатежоспособност 04.04.2013 г.
Решението е вписано в ТР под №20150710161742.
На 05.04.2013 г. „В.З.К."
АД е сключило Договор за особен залог на съвкупност от движими вещи с номер на
първоначално вписване в Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ) №
2013041601682, който
е допълнен с Анекс № 1 от 26.06.2013 г. към договора, по който са
извършени допълнителни вписваниия в ЦРОЗ със следните
номера; № 2013070300666, № 2013070300659, № 2013082001653, № 2013072201041 и №
2013070300641. Договорът
за особен залог на съвкупност от движими вещи от 05.04.2013 г. е ключен за обезпечаване на вземанията срещу „В.Р.З.К."
АД, произтичащи от Договор за цесия на вземане от 01.04.2013 г., по силата и при
условията на който „С." АД, ЕИК ********, в качеството си на цедент, е прехвърлило свое вземане срещу „В.Р.З.К." АД
на цесионера „О." ЕООД, ЕИК ********. Поради неизпълнение
на задълженията на „ВРЗ К." АД към цесионера по
Договор за цесия от 01.04.2013 г., последният е пристъпил към
изпълнение върху заложеното имущество по реда на 3ОЗ въз основа на
Вписване на пристъпването към изпълнение върху цялото движимо имущество на
длъжника по реда на Глава седма от 303 с вх. № 2014041601551. На 24.07.2014 г. е
изготвен Протокол за възлагане № 02/24.07.2014 г. на депозитар
Р.Р., гр. София, за изготвяне на окончателен списък
на заложните кредитори на длъжника по реда ЗОЗ и одобряване на протокол за
прихващане на цената на продадените вещи срещу дълга на длъжника, съставени на
основание чл. 39 и чл. 41 от ЗОЗ.
Твърди се в исковата
молба, че
обезпечителната сделка за учредяване на залог за обезпечаване на необезпечено
от длъжника дотогава вземане срещу него, както и реализирането на движимото
имущество предмет на особения залог, учреден от залогодателя
по реда на ЗОЗ, увреждат кредиторите на несъстоятелността, както и че имуществото,
предмет на особения залог, следва да бъде върнато като равностойност в масата
на несъстоятелсността. Също така, извършеното
прихващане срещу задълженията на длъжника след проведеното изпълнение по реда
на ЗОЗ противоречи на императивни правни норми и следва да бъде
прогласено за недействително.
Поради това ищецът в
качеството си на синдик на „В.Р.З.К." АД и на основание чл. 649, ал.1 от ТЗ
ПРЕДЯВЯВА
СРЕЩУ ОТВЕТНИЦИТЕ СЛЕДНИТЕ ИСКОВЕ:
1. ИСК ПО ЧЛ. 646, АЛ. 2 Т. 2 ОТ ТЗ за
прогласяване на недействителността на обезпечителната сделка, извършена от
длъжника след началната дата на неплатежоспособност и в едногодишния срок по
чл.646 ал. 2, т. 2 ТЗ.
Молбата за откриване
на производство по несъстоятелност по тд № 5112/2013
г. на СГС е подадена на 17.09.2013 г. С Решение N 1120 от 09.07.2015 г. на СГС, TO, VI
- 20 състав, съдът по несъстоятелността е определил като началната дата на
неплатежоспособност на длъжника „В.Р.З.К." АД 04.04.2013
г. Фактическият
състав на учредения особен залог за обезпечаване на необезпечено от длъжника
вземане е завършен на 05.04.2013 г., когато е постигнато съгласие между страните и е сключен
Договор за особен залог на съвкупност от движими вещи, вписан в Централния
регистър на особените залози на 16.04.2013 г. с номер на първоначално вписаване № 2013041601682. Следователно, сделката, с която
длъжникът е учредил залог за обезпечаване на необезпечено дотогава вземане
срещу него, произтичащо от Договор за цесия на вземане от „В.Р.З.К." АД от
01.04.201Зг., е извършена след началната дата на неплатежоспособността и в едногодишния срок
преди
подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ. Към момента на слючване
на увреждащата кредиторите на несъстоятелността сделка, „ВРЗ К." АД е имал
задължение към „О." ЕООД, произтичащо от сключения между „О." ЕООД и
„С." АД Договор за цесия на вземане от 01.04.2013 г., по силата и при
условията на който цедентът е прехвърлил свое вземане
срещу „ВРЗ К." АД на цесионера „О." ЕООД.
Вземането, предмет на договора за цесия е било необезпечено като за първи път
изпълнението му е гарантирано с учредяване на особен залог върху движими вещи,
възникнал по силата на увреждащата сдека от
05.04.2013 г. Увреждането на останалите кредитори на несъстоятелния длъжник
произтича от факта, че в полза на цесионера „О."
ЕООД се създава привилегия, несъществувапа до момента
на учредяване на особения залог, която ще доведе до нарушаване реда за
разпределяне на осребреното имущество в производството по несъстоятелност, тъй
като хирографарният до момента на сключване на
договора за учредяване на особен залог кредитор „О." ЕООД става обезпечен
такъв, нареждащ се в първи ред при разпределяне на осребреното имущество
съгласно рапоредбите на чл. 722 от ТЗ, при това
удовлетворил се извънсъдебно, извън производството по несъстоятелност, чрез
изпълнението по ЗОЗ. Заложният кредитор „О." ЕООД /втори ответник/ е
изпратил Уведомление с изх. № 005/30.04.2014 г. до длъжника „ВРЗ К." АД, с
което го уведомява, че поради неизпълнение на обезпеченото със залога главно
задължение, произтичащо от Договор за цесия от 01.04.2013 г. и на основание чл.
32, ал. 1 от ЗОЗ, заложният кредитор е пристъпил към изпълнение спрямо цялото
заложено имущество съгласно сключения на 05.04.2013 г. Договор за за залог на съвкупност от движими вещи. Общата стойност на заложеното
от първия ответник
имущество възлиза на 5
731 801,80 лв. и представлява сбор от стойностите на заложеното имущество по
отделните вписвания в Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/, както
следва; Вписване №2013041601682 - ДМА на стойност 215 835,00 лв.;
Вписване №2013070300666 елементи, части, детайли,
продукция и отпадъци
на стойност 3 803 142,96 лв.; Вписване
№2013070300659 стоки и материали в оборот на стойност 1 257 260 лв.; Вписване
№2013082001653 задбалансови активи на обща стойност
106 080,00 лв.; Вписване №201 ********** ДМА на стойност 175 958,84 лв.;
Вписване №2013070300641 стопански инвентар на стойност 173 525 лв. Частта от
вземането, която се търси е в размер на 2 973 321,32 лева. Пристъпването към
изпълнение върху цялото имущество на
длъжника е вписано в ЦРОЗ на 16.04.2014 г. с вх №
2014041601551. Въз основа на протокол № 02/24.07.2014 г. на депозитар
Р.Р. за изготвяне на окончателен списък на заложните
кредитори на длъжника по ЗОЗ и одобряване на протокол за прихващане на цената
на продаваните вещи срещу дълга на длъжника, съставени на основание чл. 39 и
чл. 41 от ЗОЗ, всички движими вещи на длъжника, обект на учредения особен залог
са придобити от заложния кредитор „О." ЕООД.
С оглед изложеното следва
да се приеме, че сделката несъмнено уврежда кредиторите и попада в хипотезата
на на чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ на относителна
недействителност спрямо кредиторите на несъстоятелността. Обстоятелствата по т.
1.1 и т.1.2 осъществяват фактическия състав на преферентния
иск по чл. 646, ал. 2, т.2 от ТЗ за обявяване на учредения особен залог върху
съвкупност от движими вещи, собственост на несъстоятелния длъжник „ВРЗ К."
АД, обезпечаващ необезпечено дотогава от длъжника вземане срещу него,
произтичащо от Договор за цесия от 01.04.201 Зг., за недействителен по
отношение на кредиторите на несъстоятелността. Този иск предявява в
качеството си на синдик на „ВРЗ К." АД /н/ на основание и в предвидения
срок съгласно чл. 649, ал. 1 ТЗ.
2. ЕВЕНТУАЛЕН ИСК ПО ЧЛ.646, АЛ.2, Т. 3 ОТ ТЗ.
В условията на
евентуалност, спрямо иска по чл. 646, ал. 2, т.2 от ТЗ се предявява иск по чл. 646, ал. 2, т. 3 от ТЗ, тъй като
гореописаният фактически състав, осъществен в процесния
случай, изпълнява хипотезата на правната норма, предвидена в чл. 646, ал. 2, т.
3 ТЗ.
По силата на
учредената обезпечителна сделка Договор за учредяване на особен залог върху
съвкупност от движими вещи от 05.04.2013 г., и на основание чл. 39 и следв. от ЗОС, заложният кредитор „О." ЕООД е получил
удовлетворение на свое изискуемо парично вземане срещу неплатежоспособния
длъжник „ВРЗ К." АД чрез изпълнение по реда на ЗОС. Съгласно чл. 646,
ал.2, т.З от ТЗ недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността е
погасяването на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина
на изпълнението, извършено в шестмесечен срок. В посочената разпоредба на
закона изрично е предвидена възможност за обявяване на относителна
недействителност на всяко погасяване на парично задължение, независимо от
начина и способа за това погасяване. Счита, че в обхвата на тази разпоредба
попада и погасяването (удовлетворяването) на кредитора чрез изпълнение по ЗОЗ, тъй
като обезпечителната сделка Договор за особен залог на съвкупност от движими
вещи от 05.04.201З г., въз основа на която кредиторът е бил удовлетворен за
вземането си, е сключена на 05.04.201З г., счита, че погасяването на паричното
задължение следва да бъде обявено за относително недействителна на основание
чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ, тъй като фактическият състав е завършен в шестмесечния
срок преди подаване на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност (17.09.201Зг.) и след датата на неплатежоспособността
определена от съда (04.04.201Зг).
3. КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕН ИСК ПО ЧЛ. 645 АЛ.
4 ОТ ТЗ.
С исковата молба се предявява на основание и в срока по чл.
649, ал. 1 ТЗ иск с правно основание чл. 645 ал. 4 от ТЗ кумулативно съединен с
главния иск по чл. 646 ал. 2, т. 2 от ТЗ и евентуалния иск по чл. 646, ал. 2,
т. 3 от ТЗ.
Въз основа на
Протокол № 0-2/24.07.2014 г. на депозитар Р.Р., гр. София за изготвяне на окончателен списък на
заложните кредитори на длъжника по ЗОЗ и одобряване на протокол за прихващане
на цената на продаваните вещи срещу дълга на длъжника съставени на основание
чл. 39 и чл. 41 от ЗОЗ, заложният кредитор е извършил прихващане срещу цената
на продадените вещи, които са били обект на учредения особен залог и са
реализирани по реда на Закона за особените залози. Прихващането е извършено въз
основа на горепосочения Протокол на депозитаря при
ЦРОЗ. Това
прихващане следва да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите
на масата на несъстоятелността, тъй като всички предпоставки, предвидени в
хипотезата на чл. 645 ал. 4 от ТЗ са налице в процесния
случай. Прихващането
е извършено от длъжника на 24.07.2014 г., тоест след началната
дата на неплатежоспособността, която съгласно Решение № 1120 от 09.07.2015г., CГC, TO, VI-20
състав е 04.04.2013 г. Втората темпорална предпоставка, предвидена в хипотезата на
чл. 645 ал. 4 от ТЗ, а именно прихващането да е извършено не по- рано от една
година преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ също е изпълнена, тъй като молбата за
откриване на производство по несъстоятелност срещу „ВРЗ К." АД е подадена
на 17.09.2013 г. Счита, че за недействително
по отношение на кредиторите на несъстоятелността следва да бъде прогласено
прихващането в пълния му размер, тъй като съгласно чл. 645 ал. 4 ТЗ „недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при
разпределението на осребренето имущество, е
прихващането....". Кредиторът „О." ЕООД е подал молба за присъединяване към
производството по несъстоятелност на длъжника „ВРЗ К." АД на 01.04.2014
г., но към момента не е подал молба по чл. 685 от ТЗ за предявяване на
вземанията си в производството по несъстоятелност по тд.
№ 5112/201Зг. по описа на СГС, респективно за него е настъпила преклузията за предявяване на вземанията на кредитор в
производството по несъстоятелност съгласно чл. 685 и чл. 688 от ТЗ. Преклузията е настъпила и за сумите, представляващи остатък
от главницата, претендирана от „О." ЕООД, за
която са предприети действия от страна на заложния кредитор за удовлетворяване
по реда наЗакона за особените залози.
4. ЕВЕНТУАЛЕН ИСК ПО ЧЛ. 26 АЛ. 1, ВР. С ЧЛ. 104 ОТ ЗЗД;
В случай, че предявените искове с правно
основание чл. 646, ал.2, т.2 ТЗ, чл. 646, ал.2, т.З ТЗ и
чл. 645, ал. 4 от ТЗ бъдат отхвърлени, то с настоящата искова молба предявява и
евентуален иск с правно основание чл. 26
ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 104 от ЗЗД, по който моли съда да
се произнесе, само ако разгледа и приеме за недопустим или отхвърли като
неоснователен евентуалния иск по чл. 645 ал. 4 от ТЗ.
Въз основа на протокол
№ 02/24.07.2014 г. на депозитар Р.Р.
за изготвяне на окончателен списък на заложните кредитори на длъжника по ЗОЗ и
одобряване на протокол за прихващане на цената на продаваните вещи срещу дълга
на длъжника, съставени на основание чл. 39 и чл. 41 от 3ОЗ, заложният кредитор
е извършил прихващане срещу цената на продадените вещи, които са били обект на
учредения особен залог и са реализирани по реда на ЗОС. Прихващането е
извършено на 24.07.2014 г. въз основа на горепосочения Протокол на депозитаря при ЦРОЗ. Видно от фактите по делото
прихващането е извършено въз основа на „Протокол на депозитаря"
Р.Р.. Чл. 37, ал. 1 от ЗОЗ предвижда, че „заложният кредитор има право да продаде от свое име и за
сметка на залогодателя заложеното имущество".
Никъде в ЗОЗ не е предвидена възможност депозитарят
да извършва продажба на заложеното имущество. Неговите задължения са разписани
в чл. 39 от ЗОЗ, където в алинея 6 има задължение да удостовери всяко плащане в
брой на суми получени при изпълнение върху заложеното имущество и същия ден да
внесе получените суми.
На второ място,
никъде в Глава VII от Закона за особените залози, където е уредено изпълнението
върху заложеното имущество, не е предвидена възможност за прихващане на задължение на
заложния кредитор срещу вземане, което той има срещу заложния длъжник. Процедурата за
удовлетворяване на заложния кредитор има императивно определен фактически
състав, който е нарушен в процесния случай. След вписване на
пристъпването към изпълнение, поради неизпълнение от страна на заложния
длъжник, до последния се изпраща съобщение, с което длъжникът се уведомява за
предприетите действия по продажба на заложеното имущество. След извършване на
продажба на имуществото всички събрани суми постъпват по специална сметка,
водена на името на депозитаря. Съгласно чл. 37, ал.2
ЗОЗ продажбата се извършва само срещу заплащане на пълния размер на цената на депозитаря. Всякакви други способи за плащане и погасяване на продажната
цена са недопустими и уговарянето им е недействително поради противоречие с
императивна разпоредба на закона основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД. След като цялата или част от сумата бъде
събрана, депозитарят извършва разпределение между
кредиторите, включени в списъка по чл. 39, ал. 1 ЗОЗ. В процесния
случай вместо пълно плащане на цената по сметка на депозитаря
и извършване на разпределение, депозитарят е съставил
„протокол за прихващане" на цената на продаваните вещи срещу дълга на
длъжника. С това действие са нарушени императивни норми на закона. На трето място чл. 41
ал. 4 от ЗОЗ предвижда, че ако има остатък от набраната сума, то депозитарят следва да я предаде на залогодателя.
При условие, че сборът от балансовите стойности по вписванията в ЦРОЗ направени
в полза на „О." ЕООД възлиза на 5 731 801,80 лева, а търсеното изпълнение
съгласно съобщението по чл. 33, ал. 1 от 303 е за вземане в размер на 2 973
321,32 лева, то очевидно купувачът е следвало да заплати по сметка на депозитаря разликата, след което същият да я възстанови на залогодателя.
5.КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕН В УСЛОВИЯТА НА
ЕВЕНТУАЛНОСТ ИСК ПО ЧЛ. 55 АЛ. I ОТ ЗЗД.
Уважаването на който
и да е от първите три иска би имало установително
действие спрямо синдика, ответниците и кредиторите на
несъстоятелността на недействителността на учреденото обезпечение или на извършеното прихващане във
връзка с проведеното изпълнение върху заложеното имущество на „Вагоно - ремонтен завод К." АД. Това обуславя
необходимостта от предявяване на евентуален осъдителен иск по чл. 55, ал.1 срещу заложния кредитор „О." ЕООД за връщане на
паричната равностойност на реализираното имущество в масата на
несъстоятелността. Ответникът по иска по чл. 55, ал.1 от ЗЗД „О." ЕООД, е
със седалище и адрес на управление ***, партер, което обуславя родовата и
местната подсъдност на иска на СГС и може да бъде разгледан заедно с
обуславящите го искове за обявяване на относителна недействителност, респ.
нищожност на учреденото обезпечение и осъщественото прихващане. Равностойността
на движимите вещи се претендира в размер на 5 731 801,70 лв., представляваща стойността на заложеното имущество съгласно
извършени вписвания в ЦРОЗ, както следва първоначално вписване в Централния регистър на
особените залози № 2013041601682 и допълнителни вписваниия
№ 2013070300666, № 2013070300659, № 2013082001653, № 2013072201041 и №
2013070300641. При уважаване на предявените искове за обявяване на относителна
недействителност, респ. нищожност на правоучредителните
и разпоредителни сделки и действия, индивидуализирани в настоящата молба, е
безспорно, че вторият ответник „О." ЕООД се е обогатил неоснователно, на
отпаднало или несъществуващо основание съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД, със
стойността на движимите вещи предмет на изпълнение по ЗОЗ. Всеки, който се е
обогатил неоснователно, е длъжен да върне това, с което се е обогатил.
При условията на евентуалност, моли настоящият иск да бъде
квалифициран по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, ако съдът приеме, че хипотезата на
неоснователно обогатяване не попада в основанията по чл. 55, ал.1 ЗЗД.
При така изложените
обстоятелства, моли съда да ги призове на съд и след като се убеди в
основателността на претенцията му, да постанови решение, с което: ДА СЕ ОБЯВИ
НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „В.Р.З.К.
АД, ЕИК ********учреденото обезпечение в полза на „О.“ ЕООД, ЕИК ******** с
Договор за учредяване на особен залог върху съвкупност от движими вещи от
05.04.201З г. и Анекс № 1 от 26.06.201З г. към договора на основание чл. 646,
ал. 2, т. 2 от ТЗ като сделка, сключена за обезпечаване на необезпечено от
длъжника дотогава вземане срещу него в едногодишен срок от дата на
неплатежоспособността и преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, а ако отхвърли
този иск или прекрати производството по него, В УСЛОВИЯТА НА
ЕВЕНТУАЛНОСТ ДА ОБЯВИ НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „В.Р.З.К." АД, ЕИК ********извършеното
погасяване на парично задължение в размер на 2 973 321,32 лв. (два милиона девестотин седемдесет и три хиляди триста двадесет и един
лева и тридесет и две стотинки), представляващо остатъчна главница, която се
търси въз основа на Договор за цесия на вземане от 01.04.2013г. от „В.Р.З.К. „
АД въз основа на сключения Договор за залог на съвкупност от движими вещи от
05.04.201Зг. и след провеждане на процедурата за удовлетворяване на заложния
кредитор по чл. 39 и следващите от Закона за особените залози, на основание чл.
646, ал. 2, т. 3 от Т3, ДА ОБЯВИ прихващането,
извършено въз основа на Протокол за възлагане № 02/24.07.2014г. на депозитар Р.Р., за изготвяне на
окончателен списък на заложните кредитори на длъжника по реда на Закона за
особените залози (303) и одобряване на протокол за прихващане на цената на
продадените вещи срещу дълга на длъжника, съставени на основание чл. 39 и чл.
41 от ЗОЗ ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание
чл. 645, ал. 4 ТЗ като действие увреждащо кредиторите, или при условията на
евентуалност, в случай, че съдът отхвърли като недопустими или неоснователни
първите три иска, ДА ПРОГЛАСИ НИЩОЖНОСТТА на подробно описаното по горе прихващане
на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 104 от ЗЗД, като сделка,
сключена при противоречие с императивни материалноправни
норми на закона, като
при уважаването на който и да е от горните четири иска: ДА ОСЪДИ „О."
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, партер,
представлявано от управителя А.Т.Г.на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ДА ВЪРНЕ в масата на
несъстоятелността паричната равностойност на движимите вещи в размер на 5 731
801,70 лв. (пет милиона
седемстотин тридесет и едина хиляди осемстотин и един
лева и седемдесет стотинки), описани в Договор за особен залог на съвкупност от движими
вещи от 05.04.201 Зг. с номер на първоначално вписване в Централния регистьр на особените залози № 2013041601682 и Анекс № 1
към договора от 26.06.201Зг., по който са извършени допълнителни вписваниия в ЦРОЗ със следните номера: № 2013070300666, №
2013070300659, № 2013082001653, № 2013072201041 и № 2013070300641 като получени
без основание или на отпаднало основание, получени след извършено прихващане
въз основа на Протокол за възлагане № 02/24.07.2014г. на депозитар
Р.Р., гр. София за изготвяне на окончателен списък на
заложните кредитори на длъжника по реда на 303 и одобряване на протокол за
прихващане на цената на продадените вещи срещу дълга на длъжника, съставени на
основание чл. 39 и чл. 41 от ЗОЗ в масата на несъстоятелността по т,д.н.№
5112/2013г. по описана Софисйки градски съд, TO, VI
20 състав и които суми да послужат за удовлетворяването на кредиторите на
несъстоятелността по посоченото търговско дело по несъстоятелност, ведно със законната
лихва върху главницата от 5 731 801,70 лв., считано от датата на
предявяване на иска до пълно и окончателно погасяване. Претендира и сторените
разноски по делото. Прилага писмени доказателства по опис.
Ответникът „В.Р.З.К.“ АД (н), ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Д. и К.В.В., редовно уведомен по
реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, не е депозирал отговор в срока по чл. 367, ал. 1
от ГПК.
Ответникът „О.“ ЕООД,
ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***, партер, представлявано от
управителя А.Т.Г., с отговор
на искова молба от 08.08.2016 г. оспорва изцяло
исковете по чл. 645 и 646 от ТЗ, като недопустими подадени извън преклузивния 1- годишен срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ,
поради което производството по тях следва да се прекрати без разглеждане. Видно
от съобщението, исковата молба е с вх. № 94392 от 12.07.2016 г. вторник, което
е повече от 1 година, считано от датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност на търговеца „ВРЗ К. АД, което е постановео на 09.07.2015 г., т.е. срокът за предявяване на
исковете е бил до 09.07.2015 г., като същият е просрочен с 3 дни, поради което
исковете са недопустими.
Евентуално, ако съдът приеме исковете за
допустими, то същите са изцяло неоснователни и недоказани.
Правото си на
обезпечен с особен залог кредитор, дружество „О.” ЕООД, ***, черпи от Договор
за особен залог на съвкупност от движими вещи от 05.04.2013 г. към договор за
цесия между „С.” АД и „О.” ЕООД, вписан в Централния регистър за особените
залози (ЦРОЗ) към Министерство на правосъдието с номер на първоначално вписване
№2013041601682 и съответно допълнен с Анекс № 1 към договора от 26.06.2013
г., по който са направени допълнителни вписвания с № 2013070300666,
2013070300659, 2013082001653. Със сключването на този договор между „ВРЗ К.” АД
като залогодател и „О.” ЕООД като заложен кредитор се
обезпечава с особен залог на движими вещи, собственост на длъжника дългът на
последния към кредитора „О.” ЕООД който дълг произтича и е формиран от договор
за цесия (продажба на вземане), сключен между дружество „С.” АД, гр. София (цедент) и „О.” ЕООД, *** (цесионер)
на стойност 3 000 000,00 лв. главница. Към 01.04.2014
г., когато дружеството е подало молба по чл. 629 ал. 4 от ТЗ за присъединяване
в производството по несъстоятелността но т.д. № 5112/2013 г. на СГС VI-20
състав и е било конституирано от съда като кредитор в производството, общият размер на
задълженията на търговско дружество „В.Р.З.К.” АД към „О.“ ЕООД са били 3 134
712.91 лева. Именно изискуемостга на дълга в този размер по отношение на
кредитора „О.“ ЕООД е определен от съда по несъстоятелността с решението като
меродавен момент за началната дата на неплатежоспособност на дружество „ВРЗ К.“
АД. По смисъла на разпоредбите на ЗОЗ, и по конкретно чл. 4 от този закон,
залогът, учреден по реда на този закон, какъвто е и конкретният случай, следва
обезпеченото вземане, когато бъде заложено. Договорът е сключен в писмена форма
за обезпечаване вземането на „О.“ ЕООД спрямо длъжника „ВРЗ К.“ АД Безспорен
факт е, че сключеният Договор за особен залог между “ВРЗ К.“ АД като залогодател и „О.“ ЕООД от 05.04.2013 г. е действителен той
обезпечава една валидна търговска сделка и отговаря на императивните изисквания
на закона. Той е сключен в изискуемата от закона писмена форма, подписан е от
страните и с предмета му, който съответства със ЗОЗ е уговорено „О.“ ЕООД да
бъде обезпечен със залог на движими вещи от 05.04.2013 г. към договор за цесия
между „С.” АД и „О.“ ЕООД. Договорът за особен залог е вписан в Централния
регистър на особените залози, което е необходима предпоставка за неговата противопоставимост спрямо действия на трети страни арг. от чл. 12, ал.1 и
и ал. 2 от Закона за особените залози. Съгласно този член, става ясно,
че учреденият залог по реда на особените залози е противопоставим на трети лица
при вписването му в Централния регистър на особените залози по партидата на залогодателя, както и на кредиторите от масата на
несъстоятелността. Такова вписване е направено по отношение на Договора за
особен залог на съвкупност от движими вещи от 05.04.2013 г. към договор за
цесия между „С. АД и „О.“ ЕООД, с вписвания с № 2013041601682, № 2013070300659,
2013070300666, и № 201307220104, 2013070300641 и 201308201653, които са
публични и достъпни до всички трети лица. За да бъде уважен иск по чл. 646
ал.2, т. 2 от ТЗ, необходимо е да са налице предвидените в закона предпоставки,
а именно: сделката да е извършена след началната дата на несъстоятелността,
която с Решение 1120 от 09.07.2015 г. на СГС, VI-20 състав е обявена на 04.04.2013 г., да не е сключена в рамките на 1-годишния срок
година преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ и вземането да не е било
обезпечено преди това от длъжника. Именно при изпълнението на всички тези
кумулативни елементи на описания сложен фактически състав, съдът може да уважи
иск по чл. 646, ал. 2 от ТЗ. В случая те не са налице в цялост. По точно не е налице
третата предпоставка да се касае за необезпечено дотогава вземане. Кредиторът „О.“ ЕООД
е придобил част от вземане по Договор за паричен заем от 2008 г. възникнало
между длъжника „ВРЗ К.“ АД и кредитора „С.“ АД от 01.04.2013 г. /цедент/ на стойност 3 000 000,00
лв., за което на 03.04.2013 г. е направена покана за незабавно плащане и е
връчено уведомление по чл. 99 от ЗЗД оформено с подписа на представляващия
Дружеството длъжник от 04.04.2013 г. Цедираното вземане е било
обезпечено от длъжника по силата на Договор за реален залог върху активи на
обща стойност по шестте му приложения от 5 731 801, 80 лв., който е бил сключен
между „ВРЗ К.“ АД и „О.“ ЕООД на 01.03.2014 г., приложен с отговора,
като явно е, че договорът е сключен за обезпечение на вземането на ..О.“ ЕООД
по договора за цесия от същата дата, на която е станало придобиването на
вземането от „С.“ АД срещу длъжника. Посоченото означава, че сключеният в
последствие Договор за особен залог от 05.04.2013 г. не е „първото дадено от
длъжника обезпечение, доколкото вече е било налице такова, предоставено на по-предна
дата. Видно от приложения договор, неразделна част от него са позициите и
стойността на вещите, които са послужили за учредяване на 05.04.2013 г. на
особен залог по реда на ЗОЗ. Ето защо, видно от договора за реален залог, върху
посоченото вземане е било налице обезпечение, дадено в полза на прехвърлителя на вземането, преди началната дата на
несъстоятелност, което следва обезпеченото вземане и отпада с учредяването на
особен залог върху същите активи. Оттук следва и изводът, че не е налице
предпоставката на чл. 646 ал.2 т. 2 от ТЗ да се касае за необезпеченото
дотогава вземане. ТЗ не поставя изискване към вида на обезпечението, в случая
явно се касае за залог на материални активи по списък, сключен в писмена форма
по реда на чл. 156 и следв. от ЗЗД. Видно е, че с
договора е уговорено владението върху заложените вещи да се предаде в деня на
договора, но същите да останат на отговорно пазене до 7 дни или до датата на
тяхното вдигане от предприятието на длъжника. С цел сигурност и гарантиране на
своите интереси пред третите лица обаче, и с оглед да спести разходи за
транспорт и складиране, кредиторът избира да получи от длъжника обезпечение във
вид на особен залог по реда на ЗОЗ, като на 05.04.2013 г. сключва 3 броя договори за особен залог, както
следва: 1. Договор за особен залог по реда на ЗОЗ върху съвкупности от
настоящи и бъдещи вземания по всички настоящи и бъдещи разплащателни сметки на „ВРЗ
К.“ АД, открити в ТБ „Банка ДСК“ ЕАД, ТБ „ О.“ АД ТБ „ПИБ АД и ТБ „Уникредит“ АД до размера на вземането 3 000 000,00 лв., с номер на първоначално вписване в ЦРОЗ №
********** 589; 2.
Договор
за особен залог по реда на ЗОЗ върху настоящи и бъдещи вземания по реда на „ВРЗ
К.“ АД по сключени договори за модернизация и ремонт на товарни вагони, описани
в приложение № 1 към договора и с номер на първоначално вписване в ЦРОЗ №
2013041601629 и 3. Договор за особен
залог по реда на ЗОЗ върху съвкупности от движими вещи материални активи /ДМА/
по смисъла на Закона за счетоводството, собственост на „ВРЗ К. АД, всички находящи се в гр. К. на производствената му база, на адрес
ул. „********със стойност по баланса одобрена от кредитора от 215 835,00 лв.,
съгласно приложение № 1 към договора и с първоначално вписване в ЦРОЗ Nte 2013041601682;
Към посочените първоначални вписвания в последствие са направени допълнителни
вписвания с номера: на ЦРОЗ № № 2013070300659, 2013070300666, и № 201307220104,
2013070300641 и 201308201653. С учредяването на особените залози по реда на ЗОЗ
вещите са били оставени на отговорно пазене на длъжника при условията на чл. 8,
ал. 2 от закона. Тъй като длъжникът не е изпълнил задължението си за плащане по
поканата и договора, с придружител но писмо за обратни документи, изх. № 005 от
30.04.2014 г. до „ВРЗ К.“ АД е изпратено уведомление за пристъпване към
изпълнение по всички вписвания на основание чл. 33, ал. 1 ЗОЗ, с които са разпоредени и предприети неотложни действия по охрана на
имуществото, като е назначен пазач, вещите са оставени на отговорно пазене на
дружеството длъжник и е забранено разпореждането му с тях. Изпълнението върху
вещите по ЗОЗ е протекло при точно и стриктно спазване на изискванията на
Закона за особените залози. Дружество „О.“ ЕООД се е удовлетворило от цената на
продаваните вещи, като е извършило прихващане на дълга на дружеството длъжник
със своето задължение за цената на вещите, които са му възложени в собственост
по силата на договор за покупко - продажба от
24.07.2014 г., приложен към отговора. Тъй като дружество „О.“ ЕООД се е удовлетворило от стойността
на придобитите в собственост вещи, същото не е предявявало вземания в
производството по несъстоятелност срещу длъжника „ВРЗ К.“ АД по реда на чл. 685
и 688 от ТЗ и не е участвал в него след датата на присъединяване с молба по чл.
629 от ТЗ. Извършените от дружеството ответник действия са в съгласие и
по споразумение с длъжника и не увреждат масата на несъстоятелността.
В заключение искът по
чл. 646. ал. 2. т. 2 от ТЗ е неоснователен, защото учреденият особен залог по
договори от 05.04.2013 г. не е даден за първи път от длъжника, тъй като
предхождат датата на неплатежоспособността му договор от 01.04.2013 г. е даден
във вид на писмен договор реален залог върху стоките и активите, описани
впоследствие в Договорите за особен залог от 05.04.2013 г.
На следващо място,
неоснователен се явява и евентуалният иск по чл. 646, ал. 2, т. 3 от ТЗ. За да бъде уважена
тази претенция, тя предполага наличието на посочените в хипотезата на правната
норма на чл. 646 ал.2 т.З ТЗ кумулативни предпоставки погасяване на изискуемо
парично задължение на длъжника независимо от начина на изпълнението, което да е
извършено в 6-месечен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, т.е. до 6
месеца преди 17.09.2013 г. В случая погасяването на паричното задължението на
„ВРЗ К.“ АД е станало по силата Протокол за възлагане № 02/ 24.07.2014 г.,
съставен по реда на 303 от депозитар Р.Р. от гр. София, с което е било одобрено прихващането на
цената на продадените вещи по реда на 3ОЗ срещу дълга на длъжника до размера на
тяхната стойност, като това е и най-ранната дата, на която прихващането е могло
да бъде осъществено съгласно чл. 104 от ЗЗД, тъй като дотогава насрещните
задължения на длъжника и кредитора не са били ликвидни и изискуеми. Именно това
има предвид текстът на закона, като сочи „независимо от начина на погасяване“,
т.е. погасяването може да е станало и с прихващане на насрещни задължения,
включително чрез даване вместо изпълнение (чл. 65, ал.1 от ЗЗД). В случая погасяването обаче е станало към датата на
извършеното прихващане на насрещните изискуеми и ликвидни задължения на
страните по този протокол 24.07.2014 г., което следхожда датата на молбата по чл. 625 от ТЗ, поради което
хипотезата на чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ е неприложима. Плащанията са
извършени след ограничителния период от 6 месеца преди подаване на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност. Само на това основание искът
следва да се отхвърли, без да е необходимо да се изследва осъществяването на
останалите му предпоставки.
На следващо място, неоснователен се
явява и кумулативният иск по чл. 645, ал. 4 от ТЗ, който ищецът е
определил, че предявява за разглеждане с главния иск по чл. 646 ал. 2 т. 2 или
с евентуалния по чл. 646 ал. 2 т. 3 от ТЗ. Това е иск за обвяване за
недействително на прихващането, оформено с Протокол за прихващане на цената на
продадените вещи срещу дълга на длъжника с Протокол за възлагане № 0 2/
24.07.2014 г. Не могат да бъдат споделени съображенията на ищеца, че са налице
предпоставките на закона за уважаване и на този иск, тъй като те съвкупно
следва да са налице за успешното му провеждане. Според чл. 645 ал. 4 от ТЗ недействително
по отношение кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която
кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е
прихващането, извършено от длъжника след началната дата на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността,
но не по рано от една година преди подаването на молбата, независимо от това,
кога са възникнали двете насрещни задължения.
В
случая кумулативните предпоставки на ТЗ не са налице, доколкото с извършване на
прихващането с протокол от 24.07.2014 г., търговецът по същество е приел, че се
погасява целият му обезпечен дълг към длъжника по договора за цесия на стойност
2 973 321,32 лв. По същество е погасен дълг на стойността на придобитите
активи, т.е. за сумата от 1 102 442.32 лв., но доколкото остатъкът не е бил търсен и предявяван по реда и
в срока по чл. 685 от ТЗ, той се е погасил. Основанието, поради
което кредиторът „О.“ ЕООД не е предявил вземания в производството по
несъстоятелността е извършеното спрямо него погасяване с прихващане от 24.07.2014
г., тъй като в противен случай би срещнал възражение по чл. 690 от ТЗ. Ето
защо, именно това е частта от вземането, за която този кредитор би имал право
да участва в разпределението и то като обезпечен кредитор с валидно учреден
особен залог по реда на ЗОЗ, той има поредността на
кредитор по чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ (доколкото вече изчерпателно обоснова
неговата действителност и неоснователността на претенциите на ищеца по горните
искове). Ето
защо, законът правилно не допуска за тази част, която кредиторът би получил при
разпределение на осребреното имущество да се обявява недействителност (чл. 645,
ал. 4 от ТЗ), тъй като обратното би означавало да се накърнят непоправимо
интересите на обезпечените кредитори в производството, какъвто е и „О.“ ЕООД. В подкрепа на
зачетените от закона права на този кредитор, следва да се цитира и приложимата
специална разпоредба на чл. 43 ал. 2 от ЗОЗ, според която синдикът предава имуществото на заложния кредитор за
изпълнение по реда на чл. 32, когато установи наличието на залози, вписани по
реда на този закон, като цитираната разпоредба на ЗОЗ
допълнително посочва, че имуществото по ЗОЗ не може да се загуби и винаги се
заделя за удовлетворяване на заложния кредитор, който при разпределението ще
получи него, респективно сумата от неговата продажба, която сам ще извърши по
реда на чл. 32 от ЗОЗ след предаване на заложеното имущество от синдика ( чл.
37 от ЗОЗ). Аналогичен е и текстът на чл. 719
от Т3 относно реда за продажба на вещи, включени в залога.
Няма съмнение, че в
случая кредиторът се е удовлетворил за своето вземане от стойността на активите
на длъжника, които са били заложени в негова полза, като стойността на
придобиването на вещите е станало по балансовата, а не пазарната стойност, т.е.
с вещи на значително по-ниска стойност от пазарната, по същество е бил погасен
значително по-голям дълг, и така самият кредитор се е ощетил, но няма допуснато
ощетяване на масата на несъстоятелността, като твърденията в този смисъл са
неоснователни. Според разпоредбата на чл. 65 ал. 1 от ЗЗД, кредиторът не може
да бъде принуден да приеме нещо, различно от дължимото, по аргумент за
противното, той винаги може да приеме .даване вместо изпълнение , както е в
случая и това е напълно допустим способ за изпълнение на парично плащане така
решения по чл. 290 от ГПК на ВКС на РБ Р. № 58 от 07.08.2015 на ВКС по т. д. №
1388/2014 г., I т. о., ТК, Р. № 25 по т. д № 325/2004 г. на I т. о. на ВКС, а в
същия смисъл и Р. №114 по т. д. № 644/2008 г. на II т. о. на ВКС. Придобитите от „О.“
ЕООД вещи са станали негова собственост, тъй като е настъпил вещно- транслативният ефект по договора за покупко-
продажба на движими вещи по списък от 24.07.2014 г.. с който страните са
уговорили, че вместо плащане на цената по ал. 1. тя е била прихваната с вземане
на купувача към продавача за 2 762 673, 40 лв. главница и 348 192, 99 лв.
(актуален размер на дълга към 24.07.2014 г.), произтичащо от Договор за цесия
от 01.04.2013 г., сключен между „О." ЕООД и „С. АД и Договор за особен
залог на съвкупност от движими вещи от 05.04.201 3 г. към договор за цесия
между „С.” АД и „О.” ЕООД вписан в ЦРОЗ към МП (чл. 2 от договора). Посоченият
договор е валиден. Той не е оспорен от нито една страна в производството по
присъединяване на кредитора „О.“ ЕООД по тд. № 5112/2013
г. на СГС,ТО, 20 състав. С него е било уговорено от страните разплащането да
стане с прихващане. Правата и задълженията за страните по този договор са
възникнали на 24.07.2014 г. и са изпълнени, като с изпълнението, те са се
погасили именно на тази дата чл. 104 от ЗЗД. Самият договор за придобиване на
собствеността не е оспорен в настоящето производство, с което това право се е
погасило предвид преклузията на чл. 649 от ТЗ. В
случая оспорване на извършеното прихващане от страна на ищеца е опит за
домогване да се оспорва уговорения от страните начин на разплащане по договора
за покупко продажба на движими вещи, който не само е
допустим и приет от правото способ за изпълнение, но и не попада в никоя от
хипотезите на разглеждания иск, поради което счита, че не подлежи на
разглеждане в производството по настоящето дело.
На следващо място, не
следва да бъде уважаван и евентуалният иск по чл. 26 ал. 1, вр.
с чл. 104 от ЗЗД по следните съображения:
Преди всичко ищецът
не е обосновал правния си интерес от предявяването на тези искове, като
синдикът не е процесуално легитимиран да
предявява искове по чл. 26 от ЗЗД (в този смисъл е Решение
№ 185 от 9.03.2010 г. на ВКС по т. д, № 672/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 62
от 17.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 39/2009 r., I
т. о., ТК), поради което искът е недопустим и производството по него следва да
бъде оставено без разглеждане, поради недопустимост за упражняване на чужди
права пред съд и доколкото няма данни синдикът да упражнява процесуалните права
на длъжника напротив длъжникът е не ищец, а ответник в производството, в който
случай е нужно назначаване на особен представител за защита на неговите права в
производството по чл. 29, ал. 4 от ГПК.
Ако възражението за недопустимост не бъде
прието, счита исковете за неоснователни и недоказани. На първо място няма данни
кои конкретни императивни разпоредби на закона ищецът счита за нарушени с
договора и по какъв начин изпълняват те хипотезата на чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 104 от ЗЗД. Ищецът сочи за нарушени разпоредбите
на чл. 37, ал. 1 от ЗОЗ, тъй като счита, че депозитарят
нямал право да продава заложеното имущество. Сочи се още, че в ЗОЗ не била
предвидена възможност за прихващане вместо плащане, като всякакви други способи
за плащане и погасяване на продажната цена били недопустими от закона и
нищожни. Изложеното е неоснователно и невярно. Посочените оплаквания не
съставляват предпоставките за иск но чл. 26 от ЗЗД. Продажбата по реда на чл.
37, ал. 1 от ЗОЗ се извършва от заложния кредитор, който я извършва от свое име
и за сметка на залогодателя. За изпълнение на
предвидените в чл. 38 и чл. 39 от ЗОЗ изисквания се назначава депозитар, който получава плащанията, съставя списъци на
кредиторите и разпределя получените суми. Съдебната практика приравнява
фигурата на депозитаря по ЗОЗ с тази на съдебния
изпълнител по ГПК. Никъде няма данни депозитарят да е
извършвал продажбата на заложените активи, извършил я е кредиторът, както
разпорежда ЗОЗ. Депозитарят е изпълнил само
посочените в закона дейности, съставил е списък с активите и кредиторите и след
като е констатирал липсата на постъпили наддавателни
предложения по отношение на вещите на длъжника, и доколкото разпределение не е
могло да се извърши е одобрил молбата на кредитора за възлагането на вещите в
негова полза. Наред с това не става ясно от оплакванията, дори да са проведени
някакви действия в нарушение на ЗОЗ, по какъв начин тези действия на депозитаря пряко увреждат интересите на кредиторите на
несъстоятелността и какво е отношението им спрямо отменителните
искове по ТЗ. По отношение на оплакването за прилагане на недопустим от ЗОЗ
начин за изпълнение, чрез „прихващане“, според решенията на ВКС, постановени по
реда на чл. 290 от ГПК на ВКС на РБ - Р. № 58 от 7.08.2015 г. на ВКС по т. д. №
1388/2014 г., I т. о., ТК), е напълно допустим от закона и правото способът за
изпълнение: .даването вместо плащане“. Поради това погасяване на задължение
чрез прехвърляне на имущество и срещу цената на същото е допустим "начин
на изпълнение", както впрочем се приема и в Решение № 25 по т. д. №
325/2004 г. на I т. о. на ВКС, а в същия смисъл е и Решение № 114 по т. д. №
644/2008 г. на II т. о. на ВКС, още повече, че това е било изрично уговорено от
страните с договора за продажба на стоките от 24.07.2014 г.
Ответникът твърди, че искът по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
да бъде осъден за стойността на движимите вещи, а именно 5 731 801,70 лв. е
недопустим и неоснователен. Преди всичко искът по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД не е сред отменителните искове, по които има изрична легитимация
синдикът. Ето защо, счита този иск за недопустим, като предявен от лице без
правен интерес, поради което производството по него следва да бъде прекратено.
Наред с това, осъдителен иск за връщане на стойността на получените суми е и
неоснователен, тъй като кумулативно съединените претенции заявени с исковата
молба, а те са неоснователни.
На второ място,
разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД има различни хипотези, чиято приложимост
не е релевирана от ищеца.
На следващо място,
според практиката на ВКС, иск по чл. 55, aл. 1 от ЗЗД е основателен само при успешно
провеждане на иск по проведен установителен иск по
чл. 646, ал. 2, т. 1 от Т3, който е обуславящ за настъпване на уредените в чл.
648 от Т3 последици. Действителността на самата сделка, по повод на която е
предприето нищожното изпълнение, е ирелевантна за
основателността на исковата претенция по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – в този смисъл е
така Решение № 248 от 17.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 224/2010 г., II т. о.,
ТК, Решение № 136 от 02.1 2.20 Юг. на ВКС по т. д. № 242/2010 г., I т. о., ТК,
и др. В случая отсъства предявен в срока по чл. 649 от ТЗ иск по чл. 646, ал.
2, т. 1, поради което и обуславящият иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е недопустим и
на това основание за разглеждане в настоящето производство. Поради всичко
изложено, моли съда изцяло да отхвърли исковете на ищеца Д.И. Д.синдик на „ВРЗ К.“
АД /н/ против „О.“ ЕООД, както и да му присъди разноските в производството.
Прилага писмени доказателства по опис.
Ищецът СИНДИКЪТ на „В.Р.З.К.“ АД (н.), с ЕИК ********- Д.И.Г., със съдебен адрес:***,
с допълнителна искова молба от
13.09.2016г., поддържайки първоначално заявеното, допълва същото и изразява
становище по ответните възражения и оспорвания.
Ответникът „О.“ ЕООД,
с
ЕИК 1 ********, със седалище и адрес на управление:***, партер, представлявано
от управителя А.Т.Г., с отговор на допълнителната искова молба, поддържа първаночалното си
становище, като излага подробни аргументи по становището на ищеца.
С влязло в сила ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 04.04.2017г.
е ПРЕКРАТЕНО КАТО НЕДОПУСТИМО производството по
евентуално предявяния иск с правно основание
чл. 26 ал. 1, вр. с чл. 104 от
ЗЗД.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С молба по чл. 625 от ТЗ, подадена на 17.09.2013 г., е
поискано откриване на производство по несъстоятелност по отношение на първия
ответник - „ВАГОНО-РЕМОНТЕН ЗАВОД - К.” АД, ЕИК ********.
Производството по
несъстоятелност е открито с РЕШЕНИЕ N 1120 от 09.07.2015 г. на СГС, TO, VI
20 състав, като определената от съда начална дата на неплатежоспособност на длъжника е 04.04.2013 г.
По силата на ДОГОВОР ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА
ВЗЕМАНЕ от 01.04.2013 г. между „С.” АД, ЕИК ******** - ЦЕДЕНТ и „О. ЕООД, ЕИК ******** като ЦЕСИОНЕР, по смисъла на чл.99 и чл.100 от ЗЗД, страните
са се споразумяли за следното, а именно: ЦЕДЕНТЪТ да прехвърли на ЦЕСИОНЕРА свое
вземане oт „ВРЗ — К.” АД, ЕИК ********(ДЛЪЖНИК),
възлизащо на 3 000 000.00 лв., ведно със законна
лихва, представляващо вземане на „С.” АД по Договор за паричен заем от
22.07.2008 г., съответно изменен с Анекси №1 от 01.09.2009 г.; Анекс № 2/ 01.01.2010 г.; Анекс № 3/01.01.2011
г.; Анекс № 4/01.01.2012 г. и с Анекс №5/04.01.2013 г.;
На основание чл. 99 от ЗЗД Длъжникът е уведомен за цесията на 04.04.2013г.,
с уведомление изх. № 013/02.04.2013 г.
С Договор за залог от 01.04.2013 г., сключен между „ВАГОНО-РЕМОНТЕН ЗАВОД - К.” АД, ЕИК ********,
като "ЗАЛОГОДАТЕЛ" от една страна и „О.” ЕООД, ЕИК ********
като КРЕДИТОР от друга, е прието, че
ЗАЛОГОДАТЕЛЯТ дава на КРЕДИТОРА в залог
следните движим вещи - дълготрайни материални активи / ДМА/ по приложения - №
1. №2. № 3, № 4 № 5 и № 6 включително (приложени по делото), представляващи
списък на отделни съвкупности от активи на обща балансова стойност - 5 731 801,
80 лв. по смисъла на Закона за счетоводството, които са неразделна част от
договора, като предоставените в залог вещи ще служат като обезпечение за
пълното точно и срочно изпълнение на следното вземане, което залогоприемателят има от залогодателя
- всички вземания до окончателното погасяване
по договор за цесия от 01.04.2013 г., сключен между „С." АД (ЦЕДЕНТ) и „О.“
ЕООД (ЦЕСИОНЕР), с длъжник „Вагоно-ремонтен завод- К."
АД, по силата на който последният е
придобил в вземане в размер на 3 000 000.00 (три милиона)
лева, което КРЕДИТОРЪТ е предявил за плащане от длъжника „ВРЗ-К.”
АД, гр. София, с покана за незабавно изпълнение и уведомление по чл. 99 от ЗЗД
от същата дата. Договорено е от страните, че заложените вещи по обезпечават
вземането във вида и размера му към деня на падежа, както и всички последици от
неизпълнението му, включително и разноските по събирането му. Владението на заложените вещи се предава на
заложния кредитор, но същите остават на отговорно пазене при Залогодателя за срок до 7 дни до организиране
транспортирането им до складова база на залогоприемателя.
(чл.1).
С Покана изх.№: 002/03.04.2013г, без данни за момента на нейното
връчване, до Георги Симеонов - Изпълнителен директор на "ВАГОНО -
РЕМОНТЕН ЗАВОД - К." АД, О."
ЕООД
е посочил, че по силата на Договор за цесия от 01.04.2013 г., сключен между
представляваното от него и „С." АД, В ПОЛЗА НА “OCTPEЦ" ЕООД е цедиран
дълъг на ВАГОНО - РЕМОНТЕН ЗАВОД - К." АД по Договор за паричен заем от
2008 г. в размер на 3 000 000 лв. (главница), като са
предадени и документите по вземането. Сумата е падежирала
за плащане към цедента съответно за 1 500 000,00 лв.
към 31.01.2013 г. и за 1 500 000, 00 лв. към 28.02.2013 г. Заявено е, че с писмо от 02.04.2013 г. длъжникът е уведомен
от „С." АД за извършеното цедиране на дълга към
дружество „О."
ЕООД.
Предвид така изложеното, кредиторът е настоял за незабавно плащане на дължимата
сума общо в размер на 3 000 000,00 лв. към дружество
„О." ЕООД по сметката на дружеството, открита в Търговска банка „О."
АД IBAN ***.
По делото е представен ДОГОВОР ЗА ЗАЛОГ ВЪРХУ СЪВКУПНОСТИ ОТ
ДВИЖИМИ ВЕЩИ към Договор за цесия от 01.04.2013 г. между „С.” АД и „О.”
ЕООД, сключен на 05.04.2013 г. между: „ВАГОНО-РЕМОНТЕН ЗАВОД - К.” АД,
ЕИК ********, представлявано от Г.Д.С.- Изпълнителен директор, действащ
съгласно Протоколно решение № 2/05.04.2013 г. от заседание на Съвета на
директорите на дружеството, наричано - „ДЛЪЖНИК или "ЗАЛОГОДАТЕЛ"
от една страна и „О.” ЕООД, ЕИК ********,
представлявано от Управителя А.Т.Г., наричано за краткост - ’’КРЕДИТОР"
или „ЗАЛОЖЕН КРЕДИТОР от друга страна, по реда на чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗОЗ, видно
от който страните, приемайки, че
по силата и на основание Договор за цесия от 01.04.2013 г. между „С.” АД
(ЦЕДЕНТ) и „О.” ЕООД (ЦЕСИОНЕР), последният на основание чл. 99 и чл. 100 от ЗЗД
е придобил в собственост вземане в размер на 3 000 000,00 лева, което КРЕДИТОРЪТ е
предявил за плащане от длъжника „ВРЗ-К.” АД, гр. София с покана за незабавно
изпълнение. ( чл.1, ал.1); Вземането по договора за цесия отговаря на следните
условия: възникнало е от двустранен договор за заем на парични средства,
сключен между ДЛЪЖНИКА „ВРЗ-К.” АД и ЦЕДЕНТА на 22.07.2008г., като последният е
изпълнил задължението си към длъжника, сумата по договора е усвоена, но не е
върната; Сумата по договора за заем е разсрочвана за плащане и размерът й е
увеличаван съответно с Анекси № 1 от 01.09.2009 г. (увеличава се с 1 млн. лева
сумата по договора и срокът за връщане се удължава до 31.12.2009 г.; с Анекс №
2/ 01.01.2010 г. се удължава срока за връщане на
31.12.2010 г.; с Анекс № 3/01.01.2011 г. се удължава
срока за връщане на сумата на 31.12.2011 г.; с Анекс № 4/01.01.2012
г. се удължава срока за връщане на сумата на 31.12.2012 г.;с Анекс
№5/04.01.2013 г. се приема нов погасителен план като до 31.01.2013 г. падежира за плащане сумата от 1 500 000,00 лв.; до
28.02.2012 г. падежира за плащане сума в размер на 1
500 000,00, а остатъкът за плащане падежира до
31.12.2013 г.; Предмет на Договора за цесия са падежиралите
за плащане суми, описани в Анекс 5/04.01.2013 г. по т. 2 в размер общо на 3 000 000,00
лв., а остатъкът в размер на 3 500 000,00 лв. остават в собственост на „С.” АД.
Вземането е ликвидно и изискуемо и не е залагано; Вземането е неолихвено, но е лихвоносно от датата на договора. Длъжникът
е своевременно надлежно уведомен за договора за цесия. С покана за незабавно
плащане от 05.04.2013 г„ връчена с препоръчана куриерска пратка длъжникът„ВРЗ-К.” АД е поканен незабавно да изплати задълженията си към
КРЕДИТОРА. ДЛЪЖНИКЪТ „ВРЗ-К.” АД е поискал отсрочка за плащане на дълга от
няколко дни за плащане на предявените за плащане суми и е изразил готовност и
желание да погаси дълга си към кредитора; страните
се съгласяват, че за обезпечаване
изпълнението задължението за плащане на сумата от 3 000 000
лева - главница, без лихва върху тази сума, както и всички разноски по изпълненето, длъжникът сключва конкретния договор за залог
на съвкупности от вземания, по силата на който
ЗАЛОГОДАТЕЛЯТ учредява в полза на
ЗАЛОЖНИЯ КРЕДИТОР залог върху съвкупност от движими вещи - дълготрайни
материални активи /ДМА/ по смисъла на Закона за счетоводството, собственост на
„В.З.“ АД подробно описани в приложение № 1 към договора на обща стойност по
оценка на дружеството от не по-малко от 215 835,00 (двеста и петнадесет
хидяди
осемстотин тридесет и
пет) лева.
Вещите се ползват от ЗАЛОГОДАТЕЛЯ и са налични в производствената база на съшия
в гр. К. (чл.2, ал.1). Учреденият с този договор залог се разпростира и върху
всички парични суми, получени при отчуждаване на заложеното имущество или
каквато и ла е част от него и върху получените за него обезщетения.(чл.2, ал.2).
Залогът обезпечава всички вземания (главница, лихви, разноски, неустойки и др.)
на заложния кредитор от длъжника, произтичащо от Договор за цесия от 01.04.2013
г., посочен в чл. I от Преамбюла на договора. Учреденият по силата на настоящия
договор залог обезпечава всички вземания на кредитора от длъжника до
окончателно погасяване на всичките му задължения.
С АНЕКС № 1 от 26.06.2013 г.
КЪМ
ДОГОВОР ЗА ЗАЛОГ ВЪРХУ (СЪВКУПНОСТИ ОТ)
ДВИЖИМИ ВЕЩИ (ДМА) към Договор за цесия от 01.04.2013 г. между „С.” АД и „О.”
ЕООД от 05.04.2013 г., страните допълват основния Договор за залог върху
(съвкупности от) движими вещи (ДМА) като
приемат в предмета на същия да се включват допълнително следните вещи и активи:
1.Задбалансови материални активи на обща стойност
от 173 525,00 лв., съгласно приложен опис- Приложение № 1 към анекса; 2. Стоки
и материали в на склад на обща стойност 1 257 260,00 лв. съгласно приложен опис
- Приложение № 2 към анекса; 3. Елементи, части, детайли, продукция и отпадъци
от технологичния процес в оборот за производство на товарни вагони с вместимост
78 мЗ и 95 мЗ
и по спецификация на обща стойност 3 803 142,96 лв;
4. ДМА (крикове с инвентарни №№ 4658, 4659, 4660, 4661, 4662,4664,4665) на’обща стойност 175 958,84 лв., съгласно приложен опис Приложение
№ 4 към анекса; 5. Задбалансови
активи по списък на обща стойност 106 080,00 лв., съгласно приложен опис
Приложение № 5 към анекса. Общата
стойност на вещите, предмет на този анекс възлиза на 5 515 966,80 лв., като
същите се намират в държане на Залогодателя и са
налични на адреса но производстводстевния му обект (чл.2);
Във връзка с действията, предприети пред ЦРОЗ, в производството
са приети
като писмени доказателства: 1.
Потвърждение за вписване в Централния регистър на особените залози от
16.04.2013 г. с първоначално № 2013041601589; 2. Заявление за вписване на Договор за залог, входирано
на 16.04.2013 г.; 3. Декларация по
чл. 264, ал. 1 от ДОПК на Г.Д.С.от 15.04.2013 г., входирана
на 16.04.2013 г.; 4. Потвърждение за
вписване в Централния регистър на особените залози от 16.04.2013 г. с
първоначално № 2013041601629; 5. Заявление
за вписване на Договор за залог, входирано на
16.0.2013г.; 6. Декларация по чл.
264, ал. 1 ог ДОПК на Г.Д.С., входирана
на 16.04.2013 г.; 7. Продължение № 1
към група 17, поле 17 — „Заложено имущество“; 8. Потвърждение за вписване в Централния регистър на особените
залози от 16.04.2013 г., с първоначално № 2013041601682; 9. Заявление за вписване на
Договор за залог, входирано на 16.04.2013г.; 10. Декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК на Г.Д.С., входирана на 16.04.2013 г.; 11. Продължение № 1 към група 17, поле
17 - „Заложено имущество” - 12 страници; 12.
Потвърждение за вписване в Централния регистър на особените залози от
22.07.2013 г., изменение към първоначално вписване № 2013041601682; 13. Заявление за вписване на Договор за залог, входирано на 22.07.2013 г.; 14. Приложение № 1 към група 7, поле 17 - „Заложено имущество”; 15. Потвърждение за вписване в
Централния регистър на особените залози oт 20.08.2013
г., изменение към първоначално вписване № 2013041601682; 16. Заявление за вписване на Договор за залог, входирамо
на 20.08.2013г.; 17. Приложение № 1
към група 7, поле 17 — „Заложено имущество” - 4 страници;
Представено по делото е и Уведомление за пристъпване към изпълнение по чл. 33 от
ЗОЗ от „О." ЕООД до „Вагоно ремонтен
завод - К." АД с изх.
№ 005/ 30.04.2014 г., получено на 07.05.2014г., с което поради неизпълнение
на обезпеченото със залога задължение на „ВРЗ-К.“
АД към кредитора - дружество
„О.“ ЕООД, заложният кредитор е уведомил длъжника, че на осн. чл.
32, см. 1 от ЗОЗ дружество
„О.“ ЕООД е пристъпил към изпълнение спрямо цялото заложеното имущество съгласно сключения помежду им Договор
за особен залог на съвкупност
от движими вещи от 05.04.2013 г. към договор за цесия
между „ СПЛАВ HOMEPC АД и „О." ЕООД, вписан
в ЦРОЗ с номер на първоначално вписване №2013041601682
и съответно допълнен
с Анекс № 1 към договора от 26.06.2013 г., по който са
направени допълнителни вписвания с № 2013070300666, NS
2013070300659, № 2013082001653 и № 2013070300641. Заявено е, че
пристъпването към изпълнение е осъществено с вписване на заявление с вх. № в Централния регистър по особените
залози към МП №2014041601551 (същото приложено по делото) за събиране на пълния размер
на дълга на дружество лихви
и разноски в производството.
Уточнено е, че вземането
на „О.“ ЕООД произтича от договор за
цесия между него и дружество мС.“ АД в размер на 3 000 000,00 лв. Частта от вземането, която
се търси е в размер на 2 973 321, 32 лв. - остатъчна главница. Имуществото, върху което се насочва
изпълнението - е цялото движимо имущество съгласно договора и извършените вписвания, както следва: 1.) Приложение N 1 към Първоначално вписване N 20: активи на обща
стойност 215 835,00 лв“ ; 2.) Приложение № 1 към Допълнително вписване № 2013O70300666 - „Елементи, части и детайли, продукция и отпадъци от технологичния
процес в оборот на обща стойност
3 803143, 96 лв.“ 3.) Приложение № 1 към Допълнително вписване Ns 2013082001653- „Списък
но задбалансови активи -
продължение“ на обща стойност 106 080, 00 лв; 4.) Приложение N 1 към Допълнително вписване № 2013070300659-„Стоки
и материали в оборот на „ВРЗ-Нарлово" АД на обща стойност
1 257 260, 00 лв; 5.) Приложение № 1 към Допълнително вписване N9
2013070300641 -Списък на задбалансови активи на „ВРЗ-К.“ Ад на обща стойност
173 525,00 лв. Разпоределно
е на основание чл. 32, ал.4 от ЗОЗ заложеното имущество да мине под
разпореждане на кредитора, като са забранени продажбата, разпореждането, обременяванто с тежести за свой
или чужд дълг, повреждането, похабяването, разпиляването, изменението, унищожаването на имуществото, за което е пристъпено
към изпълнение, както и предаването му на трети
лица или изнасяеното му от предприятието. Всички вещи по описи,
съгласно приложение 1 към основното вписване №2013041601682 и Приложение №1 към допълнителни вписвания №
2013070300666, 2013082001653, 2013070300659 и 2013070300641 са
оставени на отговорно пазене от дружеството дъжник. Взети са и конкртни мерки за запазване
на имущестовото;
Приет като
доказателство е и Протокол за прихващане
на вземания и задължения от 24.07.2014 г. между „О." ЕООД, ЕИК ********
и „В.з." АД, ЕИК ********, за уточняване разплащанията и уреждане
взаимоотношенията чрез прихващане между двете фирми и видно от който, страните
приемат, че: 1. „О."ЕООД има
изискуемо и ликвидно вземане от „ВРЗ-К." АД, произтичащо от Договор за
цесия от 01.04.2013 г., сключен между „О." ЕООД и „С." АД и Договор
за особен залог на съвкупност от движими вещи от 05.04.2013 г. към договор за
цесия между „С." АД и „О." ЕООД, вписан в ЦРОЗ към МП с първоначално
вписване N° 2013041601682 и съответно допълнен с
Анекс № 1 към договора от 26.06.2013 г., с допълнителни вписвания №
2013070300666, 2013070300659, 2013082001653, 2013072201041 г 2013070300641 и
въз основа пристъпване към изпълнение за събиране на цялото вземане на стойност
3 000 000, 00 лв., от които актуалния остатъчен дълг
към 24.07.2014 г. е 2 762 673, 40 лв.- главница и 348192, 99 лв.; 2. „ВРЗ-К.АД
има вземане от „О." ЕООД за цената на възложените и придобити от него
съгласно протокол N° 0-2/2014 г. на депозитор Р.Р. движими вещи по Приложение N° 1
към настоящия протокол на стойност 2 102 442,32 лв., поради което се съгласяват
да да извършат прихващане на дълга на ВРЗ-К. към О.,
с вземането на О. за цената на продаваните вещи. Остатъкът от дълга от 1 008
424.07 лв. – главница, се дължи от „ВРЗ-К." АД в срок до 24 месеца заедно
със законна лихва за срока на ползване до падежа.
Видно от Протокол № 0-2/24.07.2014 г. на Р.Ц.Р., назначена за
депозитор съгласно договор от 11.04.2014 г., сключен със заложния кредитор „О."
ЕООД, въз основа на вписване за пристъпване към изпълнение по реда на Глава
седма от ЗОЗ с вх. №2014041601551 в ЦРОЗ върху цялото движимо имущество на
длъжника „В.з." АД и на основание чл. 39-41 от ЗОЗ, депозитарят,
съобразявайки, че е 1. Публикувано обявление за публичен търг с явно наддаване
за продажбата на движимите вещи на длъжника по изпълнението „Вагоно-ремонтен завод- К." АД, ЕИК ********. С
обявлението е предложена продажбата на всички заложени вещи на длъжника с
начална цена 1 911124, 34 лв.; 2. В срока съгласно обявлението не са постъпили наддавателни предложения, няма кандидати за покупката на
вещите съгласно обявлението. Не са постъпили оферти за отваряне. 3. Има депозирано искане от заложния кредитор „О."
ЕООД *** с ЕИК ******** за възлагане на вещите, предмет на обявлението срещу
дължа на длъжника, поради което на основание чл. 39 и 41 от 303, депозитарят е пристъпил към изготвяне на окончателен
списък на заложните кредитори за участие в разпределението, както следва - „О."ЕООД,ЕИК
********; Поради липса на постъпили суми
за разпределение, е приел, че не следва да извършва разпределение. Предвид постъпила молба от заложния кредитор е възложил вещите по вписване за
пристъпване към изпълнение по реда на Глава седма от ЗОЗ с
вх.
№2014041601551 в ЦРОЗ
на заложния кредитор „О." ООД, ЕИК ******** и е одобрил протокол за
прихващане на цената на продаваните вещи срещу дълга на длъжника.
С ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА НА ДВИЖИМИ ВЕЩИ от 24.07.2014
г.,
между „В.з." АД, ЕИК ********- ПРОДАВАЧ,
от една страна и „О." ЕООД, с ЕИК ********- КУПУВАЧ,
страните са постигнали следното
споразумение, а именно, че ПРОДАВАЧЪТ продава на КУПУВАЧА Движими вещи
транспортни средства и инвентар по опис съгласно приложение № 1 и
представляващи: автомобили, задбалансови активи,
стоки и материали на склад ; стоки и материали в оборот;
крикове; задбалансови активи, наричани по-долу за краткост „вещите". Вещите са в
експлоатация (движение) и се продават във вида и състоянието, в което се
намират при сключването на този договор. Купувачът приема че придобива вещи в
употреба и няма право да предявява претенции към продавача за състоянието им в
последствие, за което е уведомен, освен за скрити недостатъци. Цената на вещите
възлиза на 2 102 442,32 лв., като вместо плащане тя се прихваща с вземане на КУПУВАЧА към ПРОДАВАЧА
за 2 762 673, 40 лв.- главница и 348 192, 99 лв. - лихва (актуален размер на
дълга към 24.07.2014 г.), произтичащо от Договор за цесия от 01.04.2013 г.,
сключен между „О." ЕООД и „С." АД и Договор за особен залог на
съвкупност от движими вещи от 05.04.2013 г. към договор за цесия между „С."
АД и „О." ЕООД, вписан в ЦРОЗ към МП. Остатъкът от дълга след прихващане е
на стойност 1 008 424,07 лв. и се дължи от „ВРЗ-К.“ АД в срок до 24 месеца
ведно със законната лихва. (чл.2) Собствеността на вещите преминава от
ПРОДАВАЧА върху КУПУВАЧА в момента на подписване на договора (чл.3). Вещите се
оставят от КУПУВАЧА на отговорно пазене в предприятието на КУПУВАЧА (чл.4);
КУПУВАЧЪТ се задължава в срок до 6 месеца да вдигне вещите от предприятието на
продавача. (чл.5).
Съгласно уточнителна молба на ищеца
вх.№ на СГС 51368/19.04.2017г., общата стойност на заложеното от първия ответник имущество
възлиза на 5 731 801,80 лв. и представлява сбор от стойностите на заложеното
имущество по отделните вписвания в Централния регистър на особените залози
/ЦРОЗ/. Заявено е също така, че пълната и точна индивидуализацията, както и
стойността на активите се съдържа в конкретно представените по делото
вписвания, находящи в том ІІ на стр. 449-527 вкл. от
кориците на делото, а именно:
1.) Вписване №2013041601682 - дълготрайни материални активи на
стойност 215 835,00 лв. - Приложение № 1;
2.) Вписване №2013070300666 - елементи, части, детайли, продукция
и отпадъци на стойност 3 803 142,96 лв. - Приложение N 2;
3.) Вписване №2013070300659 - стоки и материали в оборот на
стойност 1 257 260 лв. - Приложение № 3;
4.) Вписване
№2013082001653 - задбалансови активи на обща стойност
106 080,00 лв. - Приложение № 4;
5.) Вписване №2013072201041 - дълготрайни материални активи на
стойност 175 958,84 лв. - Приложение № 5;
Във връзка с изясняване на въпросите относно пазарната
(действителната) стойност на движимите вещи, предмет на процесния
особен залог, съгласно първоначално вписване в Централния регистър на
особените залози № 2013041601682 и допълнителни вписваниия
в ЦРОЗ със следните номера: № 2013070300666, № 2013070300659, № 2013082001653,
№ 2013072201041 и № 2013070300641, както и отразени ли са в счетоводството на „О.”
ЕООД вещите, придобити въз основа на
Протокол за възлагане №0-2/24.07.2014 г. на депозитар
Р.Р., заведени ли са вещите като активи по баланса на
„О.” ЕООД и по каква стойност, по делото
е допусната, изслушана и приета единична съдебно-оценителна експертиза, чието
заключение е оспорено, поради, което за процеса е назначена и тройна
съдебно-оценителна експертиза.
За отговора
на така поставените въпроси и дължимите в тази връзка проверка и анализ, от
страна на втория ответник, на експертизата с Протокол от 03.05.2019 г. са били предадени: Главна книга на сметка
Доставчици 401, за доставчик „Вагоно-ремонтен завод -
К. АД - 2 броя; 2. Главна книга на сметка Клиенти 411, за
клиент „С." АД; 3. Главна книга на сметка 3046 „Други стоки",
аналитична сметка 03 „Активи дог.особен залог 05.04.13 г."; 4. Главна
книга на сметка 709 „Други приходи от дейността" - за продадените активи
по Дог. Особен залог 05.04.2013; 5. Копие от Договор за покупко-продажба от 24.07.2014
г. между О. ЕООД и С. АД; 6. Приемо-предавателен
протокол от 28.07.2014 г. по Договор за покупко-продажба от 24.07.2014 г.,
между О. ЕООД и С. АД; 7. Копие от ф-ра № **********
от 24.07.2014 г., издадена от О. ЕООД към С. АД, на стойност 175 958, 84 лв.,
придружена от Приложение 8, към Приемо-предавателен
протокол от 28.07.2014 г., на стойност 175 958,84 лв. /1 страница/; 8. Копие от
ф-ра № ********** от 24.07.2014 г., издадена от О.
ЕООД към С. АД, на стойност 98 880,00 лв., придружена от Приложение 7, към Приемо- предавателен
протокол от 28.07.2014 г., на стойност 98 880,00 лв. /5 страници/; 9. Копие от ф-ра № ********** от 24.07.2014
г., издадена от О. ЕООД към С. АД, на стойност 256
438,32 лв., придружена от Приложение 6, към
Приемо-предавателен протокол от 28.07.2014 г., на стойност
256 438,32 лв. /27 страници/; 10. Копие
от
ф-ра № ********** от 24.07.2014 г., издадена от О.
ЕООД към С. АД, на стойност 835 923,11 лв., придружена от Приложение 5, към Приемо-предавателен протокол от 28.07.2014 г., на стойност
835 923Д1 лв. /31 страници/; 11. Копие от т ф-ра
№ ********** от 24.07.2014 г., издадена от О. ЕООД към „С."АД, на стойност
175 525,00 лв., придружена от Приложение 4, към Примо-предавателен
протокол от 28.07.2014г. на стойност 173 525,00лв. / 6 страници/; 12. Копие от ф-ра № ********** от 24.07.2014 г., издадена от О. ЕООД към
„С."АД, на стойност 10 500,00 лв., придружена от Приложение 3, към Примо-предавателен протокол от 28.07.2014г. на стойност 10
500,00лв. / 1 страници/;13. Копие от т ф-ра
№ ********** от 24.07.2014 г., издадена от О. ЕООД към „С."АД, на стойност
26 000,00 лв., придружена от Приложение 2, към Примо-предавателен
протокол от 28.07.2014г. на стойност 26 000,00лв. / 1 страници/;14. Копие от т
ф-ра № ********** от 24.07.2014 г., издадена от О.
ЕООД към „С."АД, на стойност 176 560,00 лв., придружена от Приложение 1,
към Примо-предавателен протокол от 28.07.2014г. на
стойност 176 560,00лв. / 9 страници/; 15. Протокол за прихващане на вземания и
задължения от 24.07.2014 г., между: О. ЕООД и Вагоно-ремонтен
завод - К. АД; 16. Договор за покупко-продажба на движими вещи от 24.07.2014
г., между ВРЗ — К. АД и О. ЕООД /4
страници/; 17. Копие от ф-ра № ********** от
24.07.2014 г., издадена от Вагоно-ремонтен завод- К.
АД към О. ЕООД, на стойност 98 880,00 лв., придружена от Приложение Задбалансови активи, по Договор за особен залог от
м.04.2013 г. и Анекс към него, на стойност 98 880,00 лв./3 страници/; 18.Копие
от ф-ра № ********** от 24.07.2014 г., издадена от Вагоно-ремонтен завод - К. АД към О. ЕООД, на стойност 175
958,84 лв., придружена от Приложение Дълготрайни активи - крикове, по Договор
за особен залог от м.04.2013 г. на стойност 175 958,84 лв. /1 страници/; 19.
Копие от ф-ра № ********** от 24.07.2014 г., издадена
от Вагоно-ремонтен завод- К. АД към О. ЕООД, на
стойност 256 438,32 лв., придружена от Приложение Материали в оборот и Резервни
части по приложен списък, по Договор за особен залог от м.04.2013 г. на
стойност 256 438,32 лв. /27 страници/; 20. Копие от ф-ра
№ ********** от 24.07.2014 г., издадена от Вагоно-ремонтен
завод - К. АД към О. ЕООД, на стойност 835 923,11 лв., придружена от Приложение
Материали на склад по приложен списък, по Договор за особен залог от м.04.2013
г. на стойност 835 923,11 лв. /27 страници/; 21. Копие от ф-ра
№ ********** от 24.07.2014 г., издадена от Вагоно-ремонтен
завод - К. АД към О. ЕООД, на стойност 173 525,00 лв., придружена от Приложение
Задбалансови активи по приложен списък, по Договор за
особен залог от м.04.2013 г. на стойност 173 525,00 лв. /5 страници/; 22. Копие
от ф-ра № ********** от 24.07.2014 г., издадена от Вагоно-ремонтен завод - К. АД към О. ЕООД, на стойност 10
500,00 лв., придружена от Приложение Дълготрайни активи по приложен списък, по
Договор за особен залог от м.04.2013 г. на Аойност 10
500,00 лв. /1 страници/; 23. Копие от ф-ра № ********** от 24.07.2014 г., издадена от Вагоно-ремонтен завод - Орлово АД към О. ЕООД, на стойност
26 000,00 лв., придружена от Приложение Дълготрайни активи по приложен списък,
по Договор за особен залог от м.04.2013 г. на Аойност 26 000,00 лв. /1
страници/;24. Копие от ф-ра № ********** от 24.07.2014 г., издадена от Вагоно-ремонтен завод - Орлово АД към О. ЕООД, на стойност
176 000,00 лв., придружена от Приложение Дълготрайни активи по приложен списък,
по Договор за особен залог от м.04.2013 г. на стойност
176
000,00 лв. /8 страници/; 25. Протокол за отговорно пазене на движими вещи по
Списък Приложение 1 между О. ЕООД и Н.Д.Д., за
следните активи: ДМА-1, на тойност 176 000
лв./8стр./; ДМА-2, на стойност 26 000 лв./1 страници/; ДМА – 3, на стойност 10
500 лв. /1 страници/; Материали на скад, на стойност
835 923,11лв. / 27 страници/; Задбалансови активи –
2, на стойност 98 880 лв. / 3 страници/; Активи/крикове/, на стойност 175
958,84 лв / 1 страници/; Материали в оборот, на
стойност 256 438,32лв./27 страници/; същите
находящи се в том ІІІ, стр. 983 до 1239 от делото.
Видно от анализа, направен от единичната експертиза,
действителната /пазарна/ стойност на движиммте вещи към
дата 24.07.2014 г. е 6 702 625.88лв без
ДДС. Според вещото лице, активите придобити въз основа на Протокол за
възлагане №0-2/24.07 2014 г. на депозитар Р.Р. са осчетоводени в счетоводството на „О.” ЕООД в главната книга на сметка Доставчици 401, за доставчик
„Вагоно ремонтен завод-К.” АД и в главната книга на
сметка Клиенти 411, за клиент „С.” АД, на стойност общо: 1
753 785.27лв. Същите са заведени като активи по баланса на „О.” в главната книга на сметка 3046 „Други стоки”, аналитична
сметка 03 „Активи дог. Особен залог 05.04.13” на стойност общо: 1
753 835. 27лв. и на сметка 709 „Други приходи от дейността” - за
продадените активи по Дог.за особен залог 05.04.201Зг на стойност общо: 1
753 735, 27 лв. Неразделна част от
експертното заключение, представляват
– 1.Приложение №1 в табличен вид
съдържа оценка на вещите по делото -
Приложение
№1.1; Приложение №1.2; Приложение № 1.3; Приложение №1.4; Приложение №1.5 и Приложение №1.6. Приложение №2 - Извадка от Главна книга на
сметка Доставчици 401, за доставчик „Вагоно ремонпен завод-К.” АД -
копия 2 листа; 3. Приложение №3 - Главна
книга на сметка Клиенти 411, за клиент „С."
АД- копие 1 лист; Приложение
№4 - Извадка от Главна книга на сметка 3046 „Други стоки",
аналитична сметка 03 „ Активи дог. Особен залог 05.04.13“ - копие 1 лист; 5. Приложение № 5 – Ивадка
от Главна книга на сметка 709 „Други приходи от дейности – за продадените
активи по Дог. За особен залог 05.04.2013 г. – копие 1 лист; 6. Приложение № 6
– Опис на документи предадени от С. АД на 27.11.2019 г.; Приложение № 7 –
Аналитичен дневник – 01.01.2014 г. – 31.12.2014г. на С.
АД(н) – копие 1 лист; 8. Приложение № 8 – Справка декларация по чл. 23, ал.2 и
чл. 24, ал.2 от Наредба № 2/2015 г.
От своя страна, по поставените
въпроси, анализът, даден в табличен вид от
тройната експертиза, сочи, че крайните пазарни стойности за всички
продадени активи е следната:
|
№ по ред |
Фактура |
Сума
по фактура |
Пазарна
стойност на активите (експертно определена) |
|
|
№ |
Дата |
лв. |
лв. |
|
|
1 |
********** |
24.7.2014 |
176
560,00 |
142
201,17 |
|
2 |
********** |
24.7.2014 |
26 000,00 |
20
895,28 |
|
3 |
********** |
24.7.2014 |
10
500,00 |
9
266,87 |
|
4 |
********** |
24.7.2014 |
173
525,00 |
172
771,89 |
|
5 |
********** |
24.7.2014 |
835
923,11 |
884
886,67 |
|
|
|
|
|
|
|
6 |
********** |
24.7.2014 |
256
438,32 |
296
001,14 |
|
7 |
********** |
24.7.2014 |
175
958,84 |
68
878,00 |
|
8 |
********** |
24.7.2014 |
98
880,00 |
97
520,79 |
|
Всичко |
|
1
753 785,27 |
1 692 421,81 |
|
Съгласно
предоставената счетоводна документация в счетоводството на „О.“ ЕООД са
заведени активи закупени от „ВРЗ-К.“ АД на обща стойност 1 753 785,27лв. без
ДДС.
Неразделна част от експертизата, представляват - 8 бр. изчислителни таблици, както
следва: Таблица №1-11
стр.; Таблица №2 - 1 стр.; Таблица №3 - 1 стр.; Таблица №4 - 7 стр.; Таблица №5
- 1 стр.; Таблица №6 -
5 стр.; Таблица №7 - 63 стр.; Таблица №8 - 68 стр., както и приложените 3 бр. Справки
– декларации, всички находящи се в том ІV, стр. 1434 до 1584 от кориците на
делото;
Приобщени към доказателствения
материал по делото още са и следните писмени доказателства: 1.Удостоверение на
ЦРОЗ № 1012791/05.07.2016г.- относно сделка 2013041601682; 2. Уведомление от „Вагоно ремонтен завод - К." АД до Държавен съдебен
изпълнител при Районен съд - К. - В.Е.с изх. № 017/24.03.2015 г., съдържащо отгонвор на пирзовка за доброволно изпълнинеие
по изп.д. №20155320400030 с взискател
„Консорциум национална база за инструменти“ и насрочване на опис на движими
вещи, изх.№ 1068/09.03.2014 г.; 3. Препис от Счетоводна справка за взети
операции по цесия от 01.04.2013 г. - 30.04.2013 г.; 4. Справка относно
наличността и движението по банковата сметка на депозитаря
Р.Ц.Р. във връзка с процесното изпълнение по ЗОЗ,
предоставено от "О.Б.“ АД, на основание чл. 62,
ал.5 във вр. ал.2 от ЗКИ за разкриване на банкова
тайна;
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Търговската несъстоятелност е специално съдебно производство за универсално принудително изпълнение спрямо търговци (по изключение и по отношение на
лица, които не са търговци,
но са свързани
с търговската дейност на други субекти), които са неплатежоспособни
или свръхзадължени, която се извършва осребряване на масата на несъстоятелността
и удовлетворяване на кредиторите чрез разпределение на получените от осребряването
суми. Тя е вид изпълнителен процес, при който съдът
извършва принудителни действия по събиране
на вземанията на всички кредитори
на неплатежоспособния длъжник, които вместо да претендират
удовлетворяване на вземанията си в отделни производства, могат в едно производство
при условията на равенство да
се удовлетворят пропорционално от цялото имуществото на длъжника, включващо
всичките парично оценими имуществени права. Всички кредитори се поставят в еднакви
условия в този особен изпълнителен процес, освен ако
законът не е предоставил на някои от тях
предимство.
В изпълнение целта на закона
за удовлетворяване на всички кредитори
на длъжника по търговски и нетърговски вземания (арг. от чл. 616, ал. 1 от ТЗ), масата на несъстоятелността
може, при определени предпоставки, да бъде попълнена
и чрез ревизиране на извършени в определени срокове действия и сделки на длъжника,
увреждащи интересите на кредиторите.
Един
от способите за попълване масата на несъстоятелността
е обявяването по чл. 646, ал. 1 от ТЗ за нищожни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на определени действия и сделки на длъжника,
уредени в трите хипотези на посочената
норма. Тази нищожност е особена, защото действията и сделките не се
считат за извършени само по отношение на
кредиторите на несъстоятелността, правните им последици не
се считат настъпили и предметът им се връща
обратно в масата на несъстоятелността. Този вид особена защита на кредиторите може да се реализира
чрез отменителния иск по чл.
135 ЗЗД и чрез системата от специални
отменителни искове, уредени в чл. 645, 646 и 647 ТЗ.
В случая, с настоящата искова молба са предявени: 1. ) главен иск - с правно
основание чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, а при условията
на евентуалност – иск с правно основание чл.. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ; 2.) иск с правно основание - чл. 645 ал. 4 от ТЗ - съединен при условията на кумулативност с всеки един от главните искове; 3.) иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД вр. чл. 104 от ЗЗД – евентуално съединен с вски от трите иска; 4.) както и
иск по чл. 55, ал.1 от ЗЗД - съединен при условията на кумулативност
с всеки един от исковете;
С влязло в сила Определение, съдът е прекратил производството по исковете с
правно основание чл. 26 от ЗЗД вр. чл. 104 от ЗЗД.
Предвид горното, към момента предмет
на разглеждане за процеса с оглед заявената от ищеца последователност са
исковете с правно основание чл. 646, ал.2, т.2 от ТЗ, евентуално - чл. 646, ал.2, т.3 от ТЗ, и двата
кумулативно съединени с искове по чл. 645, ал.4 от ТЗ, както и по чл. 55, ал.1 ЗЗД.
ПО
ГЛАВНИЯ ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 646, АЛ.2, АЛ.2 ОТ ТЗ;
Синдикът на „ВАГОНО-РЕМОНТЕН
ЗАВОД - К.” АД(н), ЕИК ********е предявил иск за
попълване масата на несъстоятелността, чрез атакуване на учреден от длъжника залог за обезпечаване на
необезпечено от дотогава вземане срещу него, извършено след началната датата на
неплатежоспособността и в едногодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625
от ТЗ;
С измененията на разпоредбата на чл.649 ал.1 от ТЗ (изм. ДВ, бр.20/2013
г.) се установи кратък едногодишен срок за предявяване на всички искове, целящи
попълване масата на несъстоятелността, визирани в чл.645, чл.646 и чл.647,
както и по чл.135 от ЗЗД, от откриване на производството по несъстоятелност,
респ. от момента на обявяване на решението по чл.632, ал.2 от ТЗ.
Видно от представените по делото писмени доказателства, производството
по несъстоятелност на „ВАГОНО-РЕМОНТЕН
ЗАВОД - К.” АД (н) е инициирано по подадена на 17.09.2013 г. молба
по чл.625 ТЗ, по която молба е образувано т.д.№ 5112/2013 г. по описа на СТС. VI-20 състав.
Със съдебно
решение от 09.07.2015 г. по т.д.№ 5112/2013 г. по описа
на СТС, VI- 20 състав е открито производството по
несъстоятелност на „ВАГОНО-РЕМОНТЕН
ЗАВОД - К.” АД (н), като за начална дата на
неплатежоспособността е определена датата - 04.04.2013 г.
Настоящата искова молба е депозирана в деловодството на компетентния
съд с вх. № 94392
от 12.7.2016 г.
(с клеймо - БП
100050132430331/11.07.2016). Датата на изпращане, явяваща се първият присъствен
ден, в съответствие с правилата, установени в разпоредбата на чл. 63 от ГПК,
дава основание на съда приеме, че процесният
иск се явява допустим – предявен е в едногодишния срок от датата на обявяване на решението
по чл.632, ал.2 от ТЗ и изхожда от легитимирано лице – синдикът на
несъстоятелния търговец – длъжник. Този иск синдикът предявява от свое име
срещу дружеството и лицето, придобило права от увреждащото действие, като се
цели длъжникът да бъде поставен спрямо кредиторите в положението отпреди
увреждащото действие.
Разгледан по
същество искът е и ОСНОВАТЕЛЕН, като мотивите на съда в тази посока са
следните:
Уредбата на исковете
за попълване на масата на несъстоятелността, в приложимата към настоящия спор
редакция на чл.646 ТЗ и чл.647 ТЗ, обн. в ДВ бр.20 от
2013 г., съответно разграничава: искове по чл. 646 от ТЗ за обявяване на
относително недействителни спрямо масата на несъстоятелността на действия и
сделки от страна на длъжника, които създават т.н. „преферентен
ефект” на едни негови кредитори спрямо други, като осигуряват привилегировано
положение на първите относно поредността на
удовлетворяване от имуществото на длъжника в масата на несъстоятелността,
заобикаляйки императивната уредба на тази материя в чл.722 ал.1 от ТЗ, с което
създават опасност за кредиторите от по-следващите редове да не бъдат
удовлетворени изцяло или отчасти и отменителни
искове по чл. 647 от ТЗ по отношение на разпоредителни сделки и действия с имущество
на длъжника, безвъзмездни или неравностойни, както и всяка една сделка, която
уврежда имуществото на длъжника във вреда на кредитора, по която страна е
свързано лице с длъжника, и учредяване на реално или лично обезпечение върху
такова имущество в полза на трети лица или на кредитор-свързано лице с
длъжника.
Във всяка една от отделните хипотези на защита
и по двата вида искове се предвижда като елемент на фактическия състав сделката
или действието да е извършено в определен срок преди подаване на молбата по
чл.625 ТЗ.
При първия вид искове, тези в отделните хипотези на чл.646 от ТЗ, законодателят не
е включил като обща предпоставка изобщо имуществено увреждане на кредиторите на
масата на несъстоятелността, изразяваща се в намаляване на съдържанието на
последната, а се цели преодоляване само на т.н. преферентен
ефект на уредените там сделки и действия на длъжника. Липсата на реално увреждане е основание при преферентните искове законодателят да е предвидил по-висока
степен на защита на сделките и действията в хипотезите на чл.646 от ТЗ, като е
въздигнал в допълнителна, обща предпоставка за атакуемостта,
те да бъдат извършени, съответно сключени, след началната дата на
неплатежоспособност.
Видът на процесното
атакувано действие и моментът на извършването му сочат, че то попада в
приложното поле на сега действащата норма по чл. 646, ал.2, т.2 от ТЗ.
За да бъде уважен иска следва да се
установи наличието на следните предпоставки в условията на кумулативност:
откриване на производство по несъстоятелност за ответника-длъжник, учредяване
на залог в полза на необезпечено дотогава вземане, което учредяване да е
извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в едногодишен срок преди подаване на
молбата по чл. 625 от ТЗ. Предвид специалната уредба и въвеждането на
изчерпателно изброени хипотези на действия и сделки, вредите за масата на
несъстоятелността и знанието за уреждане на длъжника се презюмират,
а намерението за увреждане у третото лице е ирелевантно
за тези хипотези. Знанието на кредитора, че длъжникът е неплатежоспособен или свръхзадължен, е обстоятелство, което увеличава
подозрителния срок на две години, съгласно ал. 3 на чл. 646 от ТЗ, но в
настоящия случай ищецът не твърди наличието на такова знание. Законът не изисква ищецът да
установи настъпване на реално увреждане на масата, тъй като самото сключване на
сделките при условията, визирани в разпоредбата е основание за тяхната
недействителност. Законът не изисква да е налице и интерес за всички
кредитори от обявяване на недействителността на конкретната сделка, в случая на
обезпечението Както е посочено в изложеното по-горе, специфичната цел на иска е
да отпадне привилегията, която в случая би ползвал вторият ответник въз основа на учредения четири месеца преди
подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производството по
несъстоятелност на длъжника, особен залог, който обезпечава необезпеченото му
преди това вземане.
Между страните няма
спор относно обстоятелството, че по силата на Договор за прехвърляне на вземане
от 01.04.2013 г. между трето неучастващо по
делото лице - „С.” АД,
ЕИК ********, в качеството му на цедент и втория
ответник - „О. ЕООД, като цесионер, по смисъла на
чл.99 и чл.100 от ЗЗД, е било реализирано прехвърляне на вземане от „ВРЗ — К.”
АД, (длъжник на цедента), възлизащо на 3 000 000.00 лв., ведно със законна лихва и представляващо
вземане на „С.” АД по Договор за паричен заем от 22.07.2008 г., съответно
изменен с Анекси №1 от 01.09.2009 г., Анекс № 2/ 01.01.2010
г., Анекс № 3/01.01.2011 г, Анекс № 4/01.01.2012 г. и Анекс №5/04.01.2013 г. Не се спори и относно
основанието, възникването и съществуването на подобно задължения в тежест на
несъстоятелното дружеството, както и че на основание чл. 99 от ЗЗД Длъжникът е
уведомен за цесията на 04.04.2013 г. с Уведомление изх.
№ 013/02.04.2013 г. Липсват твърдения, а в тази връзка и доказателства, че към
момента на възникване на заемното правоотношение е съществувала уговорка, респективно
задължение за заемополучателя да обезпечи вземането
на кредитора, свързано със заемната сума.
Т.е. към 22.07.2008 г. дългът на „ВРЗ - К.” АД (н) е бил необезпечен. Обезпечението, явяващо се предмет на настоящия
иск, е дадено на по-късен етап, като спорен между страните е моментът на възникването
му.
По същността си
Договорът за особен залог няма характер на безвъзмездна сделка. Според
задължителната съдебна практика, установена с решения постановени по реда на
чл.290 от ГПК, за разлика от възмездните сделки, при които има еквивалентно
изменение в състава на имуществото на страните, при безвъзмездните сделки няма
размяна на блага от двете страни. При договорите за залог, включително
разновидността на договора за особен залог, е налице гарантиране, обезпечение
на изпълнението на едно или няколко задължения, породени от сделка. Чрез тях се осигурява възможността при
неизпълнение на задължението дължимата сума да се събере от залогодателя
чрез продажба на заложеното имущество.
Уредбата
на особения залог е специална по отношение на тази на реалния залог, поради
което за неуредените случаи в ЗОЗ се прилагат разпоредбите на ЗЗД, съответно
ТЗ. Според вида на имуществото, върху което се учредява
залогът, той е залог върху вещи, залог върху вземания, залог върху други права
и залог върху съвкупности.
Учредяването
на залог винаги е свързано с обезпечаването на определено вземане. Заложното
право е акцесорно по отношение на това по главното
вземане. Затова договорите, с които се
учредяват и реалният и особеният залог, се явяват акцесорни
по отношение на договора, въз основа на който възниква главното вземане. За
настоящото производството, с оглед данните, установени при изясняване делото от
фактическа страна, съществуването на такова главно вземане се установя към
датата на сключване на представения по делото Договор за залог.
Независимо от горното, следва да бъде бъде отбелязано, че условие за действителност на договора
за особения залог е сключването му в писмена форма, а в определени случаи,
същата е придружена и с нотариална заверка на подписите.
Спорен,
с оглед позицията на страните, е моментът на даденото обезпечение, които се
явява обуславящ за основателността на претенцията. В този смисъл, заявената от
страната на ищеца теза е свързана с учредяването на залог в рамките на
подозрителния период, докато тезата, застъпена от страна на втория ответик, е за наличие на предходно обезпечение (реален
залог), трансформирано впоследствие по волята на кредитора в особен залог. В
подкрепа на твърденията си, вторият ответник представя препис от Договор за
реален залог от 01.04.2013 г., чиято
достоверност обаче е оспорена от ищовата страна.
Във
връзка с процесуалното поведение на страните, настоящият съдебен състав съобрази
установената до момента практика на ВКС, в частност Решение
№ 235/ 04.06.2010 г. по гр.д.№ 176/ 2010 г., ІІ Г.О., според което „трето лице”
по смисъла на чл. 181, ал.1 от ГПК е това, което черпи права от лицето,
подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при
условие, че датата на възникването им предшества датата на документа, т.е.
касае до неучаствали в съставянето на документа лица, които биха могли да бъдат
увредени от неговото антидатиране. Юридическото лице,
на което се противопоставя документ, съставен с участието на органния му представител, не е трето лице по смисъла на
чл.181от ГПК (Решение № 309/13
/20.02.2014 по гр.д.№ 742/ 2012 г., І Г.О.), включително когато се касае за
договори, сключени в обикновена писмена форма. Такъв документ обаче е частен и
се ползва с доказателствена сила само по отношение на
авторството му. Той не доказва нито фактите, които са предмет на направеното
изявление, нито датата и мястото на съставянето на документа (Решение № 748/
17.02.2011 г. по гр. д. № 801/ 2009 г., IV Г.О., Решение № 197/ 23.12.2014 г.
по гр.д.№ 7364/ 2013 г., ІІІ Г.О.). Тъй като частните документи не се ползват с
обвързваща материална доказателствена сила, ако бъдат
оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по
общите правила на ГПК (Решение № 50/ 21.07.2017 г. по гр.д.№ 4880/ 2014 г., ІV Г.О.,
Решение № 270/ 19.02.2015 г. по гр.д.N 7175/ 2014 г., ІV г.о.). В този смисъл,
страната не следва да разчита на доказателствената
сила на представен по делото частен документ, когато е съставен в свидетелство
на факт, който насрещната страна оспорва, защото съдът няма задължението да
приеме за осъществен оспорения факт, нито за вярна датата на съставянето му (Решение
№ 213/ 15.01.2018 г. по гр.д.№ 856/ 2017 г., ІІІ Г.О.).
Съдът
с оглед така посочената съдебна практика и установеното от фактическа страна,
констатира, че вторият ответник нееднократно (в това число и след направено
изрично уточняване), сочи дата на сключване на Договора за реален залог,
различна от преписа на документа, представен лично от него по делото, което
прави същата недостоверна дори и само на това основание. Но дори и да се приеме
като датата на съставяне на процесния документ,
отразената в него – 01.04.2013 г., същата предхожда уведомяването на длъжника
за наличието на предприети по реда на чл. 99 и сл. От ЗЗД действия за нов
кредитор. При липсата на други релевантни доказателства, настоящата съдебна
инстанция приеме за недоказани фактите, предмет на приложения по делото Договор
за реален залог от 01.04.2013 г, както и датата и мястото на
неговото съставяне.
Поради
това с оглед установения фактически състав на преференцията по чл. 646 ал.2 т.2
от ТЗ, съсът приема, че учредяването на особен залог
е настъпило на 05.04.2013 г. с ДОГОВОР ЗА ЗАЛОГ ВЪРХУ СЪВКУПНОСТИ ОТ ДВИЖИМИ ВЕЩИ (ДМА) към Договор за цесия
от 01.04.2013 г. между „С.” АД и „О.” ЕООД,
сключен между: „ВАГОНО-РЕМОНТЕН ЗАВОД - К.” АД, ЕИК ********, като „ДЛЪЖНИК
или "ЗАЛОГОДАТЕЛ"
и „О.” ЕООД, с ЕИК ********, като
’’КРЕДИТОР" или „ЗАЛОЖЕН КРЕДИТОР от друга страна, по реда на чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗОЗ.
Това правно действи, съотнесено към началната дата на
неплатежоспособността - 04.04.2013 г., определена с Решение от
09.07.2015 г. по т.д.№ 5112/2013 г. по описа на СГС, VI- 20 състав, и съответно към датата подаване на молбата по чл. 625 ТЗ - 17.09.2013 г., обуславя извод за наличето на всички изисуеми елементи на фактическия състав за предоставяне на търсената в
хипотезата на чл. 646, ал.1 т.2 от ТЗ защита.
Предвид всичко изложено, намирайки, че са налице визираните
по смисъла на чл. 646, ал.2, т.2 от ТЗ предпоставки, съдът приема, че процесният иск е основателен, поради което същият следва да
бъде уважен.
С уважаването на главния иск, отпада процесуалното условие за разглеждането
на евентуалния иск относно прогласяването за недействително спрямо кредиторите
на несъстоятелността на действията и сделките, заявени в условията чл. 646,
ал.2 т.3 от ТЗ, доколкото поредността за
разглеждането им е определена в исковата молба. В тази връзка, не е са налице и
основания за разглеждане и произнасяне на съда по кумулативно съединените със
същия искове по чл. 645, ал.4 и чл. 55, ал.1 от ЗЗД.
2. Произнасяне съдът дължи по кумулативно съединения с уважения главен иск
по чл. 646 ал.2, т.2 от ТЗ ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 645, АЛ.4 ОТ ТЗ, по
отношение на който съдът намира следното:
Прихващането
е способ за прекратяване на две насрещни задължения до размера на по–малкото от
тях – чл.104, ал.2 от ЗЗД. Прихващането има прекратително
действие по отношение на задължението на прихващащия, тъй като замества
изпълнението на неговото задължение. Прекратяването на насрещните задължения не
настъпва по право. Длъжникът по насрещното задължение трябва да изрази воля за
прихващане. При извънсъдебното прихващане, за да настъпят последиците от
прихващането, изявлението на длъжника трябва да достигне до насрещната страна.
Общата уредба на
прихващането е уредена в чл.103
– чл.105 от ЗЗД. Специална материалноправна
разпоредба за прихващане е чл.645
от ТЗ. Въведените с
разпоредбата ограничения за прихващане имат за цел да предотвратят намаляването
на масата на несъстоятелността и нарушаване на реда за удовлетворяване на
кредиторите. Прихващането не е типичен способ, който се ползва при попълване на
масата на несъстоятелността, тъй като резултатът от прихващането ще има за
правна последица удовлетворяване на вземане на кредитора, но не обуславя включване
в масата на несъстоятелността на имуществени права, с които се извършва
компенсацията. Затова чл.645,
ал.1 от ТЗ поставя конкретни условия, при наличието на които може да се
извършва прихващане между насрещни права на длъжника и кредитор на
несъстоятелността.
От
своя страна нормата на чл.645 ал.4 от ТЗ,
подлежи на тълкуване и прилагане в неразривна връзка с нормата на чл.649 от ТЗ, според
която иск по чл.645 от ТЗ може да предяви синдикът, а при негово бездействие – всеки
един кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на
производството (обявяване на решението по чл.632 ал.2 от ТЗ), а ако прихващането е извършено след датата
на решението за откриване на производство по несъстоятелност, срокът тече от
извършване на прихващането. Следователно правата във връзка с извършени
прихващания по чл.645
от ТЗ се реализират по исков път, в определени срокове и от
определени в закона лица и съдът не може да се произнася по тези въпроси
инцидентно и без да е сезиран по предвидения процесуален ред. Освен това, ясно
и недвусмислено в чл.645 ал.4 ТЗ е посочено, че
недействителността на прихващане, извършено след началната дата на
неплатежоспособността и в рамките на 1 година преди подаването на молбата
по чл.625 от ТЗ е
относителна (спрямо кредиторите на несъстоятелността и доколкото надвишава
частта, която би била получена при разпределението на имуществото от масата на
несъстоятелността), т.е. – не се касае за т. нар. абсолютна нищожност, която
съдът може служебно да съобразява.
По
същността си прихващането попада в кръга на реализирани правни действия с преферетен ефект. С осъществяването на
такова действие длъжникът „предпочита“
един измежду кредиторите си, с което го облагодетелства,
позволявайки му да заобиколи реда
за удовлетворяване, уреден в чл. 722 от ТЗ.
Видно от разпоредбата
на чл. 645, ал.4 ТЗ недействително по отношение
кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил
при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността,
но не по-рано от една година преди
подаването на молбата, независимо от това, кога са възникнали двете
насрещни задължения.
В случая, атакуваното
от ищовата страна прихващане е това, което е обективирано като волеизявление на длъжника в
подписан с ответника „О.” ЕООД, ЕИК ********
Протокол за прихващане на вземания и
задължения от 24.07.2014 г. Същото очевидно е след обявената начална дата
на неплатежоспособността му – 04.04.2013 г. и в срок не по – рано от една година преди
дата на подадената по реда на чл.625 от ТЗ молба за обявяването му в
несъстоятелност.
В предмета на иска по
чл.645 ТЗ ищецът е въвел валидността на прихващането като едностранно извършена
само от длъжника в несъстоятелност сделка.
От
доказателствата по делото, в частност от Договор
за покупко-продажба на движими вещи от 24.07.2014 г., реализирана по реда на
ЗОЗ, се установява, че вторият
ответник е кредитор на несъстоялния
търговец, който не е предявявал вземанията си в производството по
несъстоятелността му, като задълженията и вземанията на същия, които са
материализирани в Протокол за прихващане от 24.07.2014 г., са възникнали преди
датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелността на длъжника. Същевременно, по отношение на ответното „О." ЕООД не се
твърдят и не се доказват невалидни към датата на придобиване на вземания и
задължения към „В.З." АД.
Съгласно
разпоредбите на чл.103-104 от ЗЗД, прихващането е способ за
прекратяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях и има прекратително действие по отношение на задължението на
прихващащия, тъй като замества изпълнението на неговото задължение, като
прекратяването на насрещните задължения не настъпва по право. Предпоставка, за
да настъпи компенсацията, е необходимо едностранно изявление на един от двамата
насрещни длъжници. В този случай погасяването на
двете насрещни изискуеми и ликвидни задължения до размера на по-малкото настъпва
с обратно действие и независимо кога е направено изявлението компенсацията
настъпва от момента когато е могло да се осъществи прихващането - т.е., когато
и двете насрещни вземания са станали изискуеми.
В
случая, насрещните вземания и на двете страни са били ликвидни – т.е. не са
били спорни между страните, поради което с Протокола за прихващане същите са
приети от страните за изискуеми. Поради изложеното, следва извода, че са били
налице общите условия по чл.103 и чл.104 от ЗЗД за да настъпи погасителният
ефект на направените изявления за прихващане.
Предявеният иск по
чл.645 ал.4 от ТЗ има за предмет обявяване за относително недействително на
изявлението за прихващане в Протокол за прихващане от 24.07.2014 г. на длъжника
„В.з." АД (н). Тъй като същото попада в подозрителния период,
през който длъжникът не може да прави прихващане – изявлението за прихващане е
направено след 04.04.2013 г. – т.е датата, която е
определена за начална дата на неплатежоспособността, е налице принципната
възможност да се иска обявяване на
недействителността на това изявление за прихващане.
От друга страна обаче,
се установява, че и двете страни са направили изявление за прихващане. Както е
посочено по-горе, за да настъпи ефектът на прихващането, не е необходимо
изявление за него да се прави и от двете страни. За това, когато и двете страни
са направили изявление за прихващане, за да настъпи погасителния му ефект,
следва да се атакуват и двете изявление, което е релевантно към иск с правно
основание чл. 645 ал.3 от ТЗ. Такъв иск обаче не е бил предявен иск. Искането на ищеца е да се
отменят правните последици от прихващането в резултат на изявлението само на
„ВРЗ –К.“ АД, но не е поискано и обявяване на недействителност и на прихващането,
извършено от „О." ЕООД. Това се установява
от исковата молба, в която не са наведени основания, респективно твърдения и петитум, на иск по чл.645 ал.3 от ТЗ и точно и ясно е
посочено недействителност на кое прехващане се иска.
Предвид изложеното,
дори и само на това основание искът по чл.645
ал.4 от ТЗ се явява неоснователен. Съдебните актове, прогласяващи относителна
нищожност или недействителност, не водят до възстановяване на имущественото
разместване по право. Необходим е и последващ
осъдителен иск, чиято цел е снабдяване със съдебно изпълнително основание, или
в конкретния случай срещу „О." ЕООД за заплащане на
процесната сума, предмет на Протокола за прихващане. Поради
неоспорване на прихващането чрез конститутивния
иск по чл.645 ал.3 от ТЗ, неговата правна сфера е останала
непроменена, респективно погасителният ефект на
извършеното от кредитора „О." ЕООД прихващане, е настъпил.
За това и синдикът не разполага с иск срещу този кредитор за връщане на
паричните средства, предмет на изявлението за прихващане в масата на
несъстоятелността.
Следва да се отбележи
също така, че сроковете по чл.649 ал.1 ТЗ за предявяване на иск по чл.645 ал.3 ТЗ вече са изтекли, поради което е настъпила и процесуална преклузия
за предявяване на нов иск по отношение на двамата ответници.
С оглед изложеното и евентуалният иск с предмет чл. 55, ал.1
от ЗЗД, предявен като обусловен от изхода на иска по чл. 645, ал.4 от ТЗ се
явява неоснователен.
3. На разглеждане подлежи обусловеният от изхода на чл. 646,
ал.2, т.2 от ТЗ ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.55, АЛ.1 ОТ ЗЗД.
Този иск е предявен при условията на кумулативно съединяване с главия иск е и е за връщане на стойността на активите,
предмет на атакуваните действия.
Страната по нищожна или унищожаема сделка, която е получила нещо по нея, има
задължението да го върне. По правни последици исковете по чл. 646 и чл. 647 от ТЗ
се приравняват на последиците при уважен иск по чл. 26 и чл. 27 от ЗЗД, като юридическият факт за връщане на даденото по
недействителната сделка е влязлото в сила съдебно решение. При квалификацията
на тази претенция следва да бъде съобразено и това, че нормата на чл. 648 от ТЗ
не представлява самостоятелен иск, а съдържа в себе си процесуалната възможност
за предявяването на осъдителен иск за попълване на масата на несъстоятелността,
като напр. иск по чл. 55, ал.1 ЗЗД, иск по чл. 108 от ЗС, съединени с главен конститутивен отменителен иск. В
случая, правото да се възстанови даденото между страните е упражнено чрез иск,
който е квалифициран с правно основание чл. 55 от ЗЗД. Основателността на тази претения обаче не може да бъде обусловена от положителния
изход на производството по чл. 646, ал.2, т.2 от ТЗ, Това е така, тъй като предмет на главния иск
в случая е единствено прогласената относителна недействителност на сключения
Договор за особен залог, същият като преференция гарантираща и обезпечаваща изпълнението
на едно или няколко задължения, които са били необезпечени до този момент.
Разместването на имуществени блага, чието връщане в масата на несъстоятелността,
съответно равностойността на които се
търси, в действителност е последица от други правни действия и сделки, чиято нищожност
или недействителност не е прогласена по реда на чл. 646, съответно – чл. 647 от ТЗ.
Поради това искът с
предмет чл. 55, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 646, ал.2 от ТЗ е
неоснователен и като такъв, същият следва да бъде отхвърлен изцяло.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
При този изход на делото и на основание чл.
78 от ГПК, всяка от страните има право на сторените от нея разноски. По делото,
доказателства за тяхното извършване, както и Списък по реда на чл. 80 от ГПК са
представени единствено от страна на ищеца, с оглед на което такива следва да му
бъдат присъдени.
Относно размера на претенцията, съдът
намира, че с оглед цената на исовете претенцията за разноски е основателна до
сумата от 20 000 лв., представляваща възнаграждение за процесуално
представителство и защита. В тежест на ищеца
следва да останат разноските във връзка с
допуснатите по нейна инициатива доказателствени
искания, относими към установяване на претенциите,
обявени за неоснователни.
Предвид изхода на делото и
разпоредбата на чл. 649, ал. 6 от ТЗ вр. чл. 72 ГПК - в
редакцията на ДВ бр.59/2007 г., релевантен спрямо датата на подаване на ИМ, в тежест на всяка от страните е и задължението за заплащане
на дължимата се държавна такса която за ответниците е в размер на 229 272.07 лв.
Следва да бъде осъден ищеца да заплати по
сметка на СГС сумата 348 204.92
лева – дължима държавна такса, от която 118 932 лв. е по
отхвърления иск с правно основание чл. 645 ал.4 от ТЗ и 229 272.07 лв. –
по отхвръления иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД вр. чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ. Тази сума следва да се събере на
основание чл. 649, ал.6 изр. последно от ТЗ от масата на несъстоятелността на „В.Р.З.К.“ АД, ЕИК ********.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.
646, ал. 2, т. 2 от ТЗ, учредения от „В.Р.З.К.“ АД, ЕИК ********, ДОГОВОР ЗА ОСОБЕН ЗАЛОГ НА СЪВКУПНОСТ ОТ
ДВИЖИМИ ВЕЩИ с номер на първоначално вписване в Централния регистър на
особените залози (ЦРОЗ) № 2013041601682, който е допълнен
с Анекс
№ 1 от 26.06.2013 г. към Договора, по който са извършени допълнителни вписвания
в ЦРОЗ със следните номера; № 2013070300666, № 2013070300659, № 2013082001653,
№ 2013072201041 и № 2013070300641, в полза на „О." ЕООД, ЕИК ********, по иска, предявен от СИНДИКА на „В.Р.З.К.“ АД (н),
ЕИК
********- Д.И.Г., със съдебен адрес:***, против „В.Р.З.К.“ АД (н), с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Д. и К.В.В. и „О.“ ЕООД, ЕИК 1 ********, със
седалище и адрес на управление:***, партер, представлявано от управителя А.Т.Г..
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от СИНДИКА на „В.Р.З.К.“ АД (н),
ЕИК
********- Д.И.Г., със съдебен адрес:***, против „В.Р.З.К.“ АД (н), с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Д. и К.В.В. и „О.“
ЕООД, ЕИК 1 ********, със седалище и адрес на управление:***,
партер, представлявано от управителя А.Т.Г., при условията на евентуалност по отношение на иска с правно основание чл. 646, ал. 2, т.
2 от ТЗ ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 646, АЛ.2, Т.3 ТЗ
за прогласяване на недействителността на извършеното
погасяване на парично задължение в размер на 2 973 321,32 лв. (два милиона девестотин седемдесет и три хиляди триста двадесет и един
лева и тридесет и две стотинки), представляващо остатъчна главница, която се
търси въз основа на Договор за цесия на вземане от 01.04.2013 г. от „В.Р.З.К.“
АД въз основа на сключения Договор за залог на съвкупност от движими вещи от
05.04.201З г. и след провеждане на процедурата за удовлетворяване на заложния
кредитор по чл. 39 и следващите от ЗОЗ.
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от СИНДИКА на „В.Р.З.К.“ АД (н), ЕИК ********- Д.И.Г., със съдебен адрес:***,
против „„О.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, партер, представлявано от управителя А.Т.Г.,
иск с правно основание чл. 645, ал.4 от ТЗ ДА
СЕ ОБЯВИ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО прихващането,
извършено въз основа на Протокол за възлагане № 02/24.07.2014 г. на депозитар Р.Р., за изготвяне на
окончателен списък на заложните кредитори на длъжника по реда на Закона за
особените залози и одобряване на Протокол за прихващане на цената на
продадените вещи срещу дълга на длъжника, съставени на основание чл. 39 и чл.
41 от ЗОЗ.
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от СИНДИКА на „В.Р.З.К.“ АД (н), ЕИК ********- Д.И.Г., със съдебен адрес:***,
против „„О.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, партер, представлявано от управителя А.Т.Г.,
иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД вр. с чл. 646, ал.2, т.2 от ТЗ, респ. вр.
чл.645 ал.4 от ЗЗД, за връщане в масата на несъстоятелността по т. д.№
5112/2013 г. на СГС, TO, VI-20 състав на паричната
равностойност на движими вещи в размер на 5 731 801,70 лв. (пет милиона седемстотин тридесет и едина
хиляди осемстотин и един лева и седемдесет стотинки), описани в Договор за
особен залог на съвкупност от движими вещи от 05.04.2013 г. с номер на
първоначално вписване в Централния регистър на особените залози № 2013041601682
и Анекс № 1 към договора от 26.06.201Зг., по който са извършени допълнителни вписваниия в ЦРОЗ със следните номера: № 2013070300666, №
2013070300659, № 2013082001653, № 2013072201041 и № 2013070300641, получени
след извършено прихващане въз основа на Протокол за възлагане № 02/24.07.2014 г.
на депозитар Р.Р., гр. София
за изготвяне на окончателен списък на заложните кредитори на длъжника по реда
на ЗОЗ и одобряване на протокол за прихващане на цената на продадените вещи
срещу дълга на длъжника, съставени на основание чл. 39 и чл. 41 от ЗОЗ и които
суми да послужат за удовлетворяването на кредиторите на несъстоятелността по
посоченото търговско дело по несъстоятелност, ведно със законната
лихва върху главницата от 5 731 801,70 лв., считано от датата на
предявяване на иска до пълното й погасяване.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал.1 от ТЗ „О.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, партер,
представлявано от управителя А.Т.Г., да заплати на ищеца
- СИНДИКА на „В.Р.З.К.“ АД (н),
ЕИК
********- Д.И.Г., със съдебен адрес:***, разноските в настоящото производство в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева съобразно
уважената и отхвърлена част на исковите претенции.
ОСЪЖДА на основание чл. 649,
ал. 6 от ТЗ „В.Р.З.К.“ АД (н), с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***О.“
ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, партер, представлявано от управителя А.Т.Г., да заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата 229 272.07 лева (двеста двадесет и девет хиляди двеста седемдесет
и два лева и седем стотинки), представляваща дължимата държавна
такса по уважения иск.
ОСЪЖДА на основание чл.
649, ал. 6 от ТЗ ищеца - СИНДИКА
на „В.Р.З.К.“ АД (н), ЕИК ********- Д.И.Г., със съдебен адрес:***,
да заплати по сметка на Софийски градски
съд, сумата от 348 204.92 лева (триста
четиридесет и осем хиляди двеста и четири лева деветдесет и две стотинки), представляваща дължимата
държавна такса по отхвърлените искове, която
сума е за сметка на масата по несъстоятелността на „В.Р.З.К.“ АД (н), ЕИК ********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: