РЕШЕНИЕ
№ 444
гр. Благоевград, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.й Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20221200500373 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от ЕВ. Н. Г.,
ЕГН ********** и С. Н. Я.., ЕГН **********, чрез адв. М.П., против
решение № 8720/ 04.02.2022 г., постановено по гр. д. № 260/ 2021 г. по описа
на РС – Гоце Делчев, с искане за отмяната му изцяло.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост на
атакувания акт, както и оплаквания, които могат да се квалифицират като
такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с
материалния закон и противоречие с процесуалния закон. Навежда се, че
изводите на съда са необосновани, тъй като е извършил преценка на
доказателствата избирателно.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 8720/
04.02.2022 г., постановено по гр. д. № 260/ 2021 г. по описа на РС – Гоце
Делчев, с искане за отмяната му изцяло.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на
сторените при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна, в който се оспорва въззивната жалба. Излагат
1
се подробни съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството по делото е образувано по иск, предявен от Е. Н. Г., Х.
Н. Г. и С. Н. Я.., против К. И. К. от гр. Б. и А. А. Б. от гр. Б. Прави се искане
да бъде признато за установено по отношение на ответника К. И. К., че не е
собственик по давност на целия процесен имот и да бъде отменен нотариален
акт № *, том 1, рег.№ 1315, дело № 218 от 2016 г. Иска се също така да бъде
прието за установено спрямо втория ответник, че ищците са собственици на
1/7 ид.ч. от процесния имот и да бъде осъден ответника да им предаде
владението на имота.
Твърди се от ищците, че са наследници на Н. И. Г., който заедно с брат
си К. И. Г. бил собственик по давностно владение на част от процесния
поземлен имот, съгласно н. а. №*/ 2008 г. След смъртта на К. Г., той бил
наследен от брат си, а след смъртта на последния, ищците като негови
наследници станали собственици на общо 1/7 ид.ч. от имота. До 2017 г. те
ползвали имота без проблеми, но оттогава достъпа до имота им е ограничен.
След проверка установили, че през 2016 г. първия ответник се снабдила с
нотариален акт за собственост на процесния имот въз основа на давностно
владение, след което го продала на втория ответник. С решение по в. гр. д. №
188/ 2014 г. на ОС Благоевград е отхвърлен иска на ищци, една от които е
К.К., да бъдат признати за собственици по давност и наследство на процесния
имот. К.К. не е придобила имота по давност, не е и извършила действия, с
които да отблъсне владението на ищците, не е декларирала имота на свое име.
След като не е станала собственик на имота, то тя не е могла да го прехвърли
на втория ответник, не е настъпил вещно-транслативния ефект и втория
ответник също не е собственик на имота.
Ответниците представят общ писмен отговор в определения законов
срок, като правят възражение за нередовност на исковата молба и
недопустимост на исковете. По същество намират исковете за неоснователни,
тъй като К.К. и покойният й съпруг В. К. са установили владение върху имота
от 30.12.1997 г. и са го владяли до 15.04.2016 г, а след тази дата е владян от
втория ответник, като никой от ищците или наследодателят им не е влизал в
имота. Нотариалния акт по давност, на който се позовават ищците, е издаден
само по молба на Я. Г. М., поради което нотариалното производство е
нищожно, тъй като в него не са участвали и не са дали съгласие описаните в
н.акт лица. Никой не може да предявява чужди права, а описаните лица не са
се позовали на давностно владение. Поради това се иска прогласяване на
нотариален акт №*, том VIII, per. № 143436, дело № 1330/16.09.2008 г. за
нищожен. Отделно от това наследодателя на ищците, както и други
2
наследници на К. К. са декларирали, че нямат претенции относно
собствеността на процесния имот. С решението по в.гр.д. №188/2014 г. на ОС
Благоевград е отречено правото на собственост на К.К., И. К., М. К. и С. К.
върху процесния имот на основание нотариален акт за прехвърляне на имот
срещу гледане и издръжка, но липсва произнасяне относно давностно
владение на имота от тяхна страна. Ответницата се позовава на давностно
владение, изтекло преди образуването на гр. д. № 1262/ 2010 г. по описа на PC
Гоце Делчев. Повдига се възражение за нищожност на решение №
3100/18.07.2014 г. по в.гр.д. № 188/2014 г. на ОС Благоевград, в частта, с
която е отменено решение по гр.д. № 1262/2010 г. по описа на PC Гоце
Делчев. К. И. Г. - чичо на ищците е починал на 04.04.2013 г., а въззивна жалба
от негово име е подадена на 29.10.2013 г. Въззивната жалба не е подписана и
въззивния съд не е сезиран с жалба от К. Г. и Н. Г., поради което по
отношение на тях решението по първоинстанционното дело е влязло в сила, а
съдът по въззивното дело се е произнесъл извън пределите на
правораздавателната си власт. Отделно от това наследодателят на ищците с
ЕГН ********** е трето лице, а не брата на К. Г., който е с ЕГН **********.
Поради горното, молят исковете да се отхвърлят като неоснователни.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена фактическа страна на
спора такава, каквато е установена от първоинстанционния съд, тъй като не са
налице процесуални нарушения при установяването й, като препраща към
мотивите на първоинстанционния съд, по аргумент от чл. 272 ГПК.
Наведените възражения във въззивната жалба за допуснати процесуални
нарушения при събирането на доказателства в първата инстанция, са
необосновани, не съдържат твърдения за обстоятелства, които след преценка
на съда, да обосноват процесуално нарушение, от категорията на
съществените, при извършване на процесуалната дейност на съда при
събиране и оценка на доказателствата по делото.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от
правно естество, а именно:
По ревандикационният иск:
Ревандикационният иск, който е процесуално допустим, предвид
наличието на правен интерес за ищците, като абсолютна процесуална
предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно. Това свое
становище, съдът обуславя на следните обстоятелства:
При тази квалификация на иска и с оглед на изложените съображения,
съдът счита, че същият е процесуално допустим и следва да бъде разгледан от
съда по същество.
По отрицателния установителен иск:
Допустимостта на иска се извежда от твърденията в исковата молба, че
имота е собственост на ищците като наследници на Н. И. Г. (от своя страна
наследил и К. И. Г.). Иска се да бъде признато за установено, че първият
3
ответник не е собственик на целия имот на основание давностно владение и
доколкото при доказване на иска, ищците ще потвърдят правата на
собственост, установени за наследодателя им с нотариалния акт от 2008 г., то
те имат правен интерес от предявяването му. По отношение на втория
ответник се иска да се бъде признато за установено, че ищците са
собственици на 1/7 ид.ч. от имота, както и да бъде осъден да им предаде
владението на имота.
Разгледан по същество съдът намира предявеният иск по чл. 124 от ТПК
за неоснователен, поради следното:
От представените по делото доказателства, находящи се по гр. д. №
1262/2010 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев и по в. гр. д. № 188/ 2014
г. по описа на Окръжен съд Благоевград се установява, че В. С. К. и К. И. / К.
са били съпрузи. Съответно, както права, така и задължения по силата на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка, обективиран в нотариален акт №*, том VII, дело № 2078 от
30.12.1997 г., издаден от Районен съд - Г.Делчев възникват и за двамата. С
решението по в.гр.д. № 188/2014 г. по описа на ОС - Благоевград е отхвърлен
иска В. С. К. и К. И. К. да бъдат признати за собственици на процесния имот
въз основа на горепосочения договор за гледане и издръжка.
В настоящия процес предмет на разглеждане е дали имота е придобит
от някой от страните въз основа на давностно владение. За да е налице
придобивна давност върху имот, владението трябва да е постоянно,
непрекъснато, явно и спокойно. Лицата В. К. и К.К. са поставили владението
върху процесния имот въз основа на нотариален акт №*, том VII, дело №
2078 от 30.12.1997 г., издаден от Районен съд - Г.Делчев.
От показанията на разпитаните свидетели се установи, че след
прехвърляне на имота от С. К. на сина му В. К., последният заедно със
семейството си започнал да ремонтира къщата - изградили срутени стени,
оформили механа в приземния етаж, а на двата жилищни етажа стаи с баня и
тоалетна към всяка. Ремонта започнал през 1998 г.и завършил през 2000 г.
Имота бил заключван от тях и никой друг нямал ключ от имота. Показанията
на тези свидетели не бяха опровергани, като кореспондират и с другите
доказателства по делото. Установява се, че В. К. и съпругата му са
упражнявали явно, спокойно и непрекъснато давностно владение върху
процесния имот след 1997 г, което се установява и от декларацията,
подписана от Н. И. Г., ЕГН **********, с нотариална заверка на подписа,
извършена на 04.08.2009 г. под №* от нотариус В. Т., гр. Благоевград. С тази
декларация Н. Г. заявява, че няма никакви претенции относно собствеността,
владението и ползването на недвижим имот, собственост на В. К., съгласно
нотариален акт №*, t.VII, д.№ 2078/30.12.1997 г. по описа на PC Гоце Делчев,
а именно дворно място с площ от 140 кв.м., находящо се в застроената част на
с.Л., ведно със застроената в същото дворно място двуетажна жилищна
сграда, при съседи за дворното място - П. К., И. В. и от две страни улици.
4
Декларации, че нямат претенции към имота са подали и други ответници по
гр.д. № 1262/2010 г. по описа на PC Гоце Делчев. Това е признание на факта,
че К. са установили владение върху имота, което е явно и необезпокоявано.
Това води до извод, то от 1997 г. след като е установено владение върху
имота, то на 31.12.2007 г. е изтекъл и десетгодишния период за
недобросъвестно владение.
Правото на собственост не може да се загуби само с неупражняването
му, но ако друго лице установи свое владение върху имота в предвидения от
закона срок, то придобива правото на собственост. В настоящият случай
останалите наследници на К. К. са загубили правото на собственост върху
процесния имот, поради установеното върху него владение от страна на В. и
К. К..
Конкретно наследодателя на ищците е заявил, че няма претенции
относно имота и признава правата на В. К. върху него. Съответно
предявеният отрицателен установителен иск следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По иска по чл. 108 ЗС:
Разгледан по същество, предявеният иск е неоснователен.
Уважаването на иск с правно основание чл.108 от ЗС е обусловено от
наличието на три предпоставки – ищецът да е собственик на претендирания
имот, същият да се намира във владение или държане на ответника и
владението/държането да се упражнява от последния без основание.
Уважаване на иска за ревандикация на една вещ - ищецът следва да
установи пълно и главно, че е собственик на соченото и поддържано в
обстоятелствената част на иска придобивно основание, фактът, че ответните
страни упражняват върху спорния имот фактическа власт, а в тежест на
ответниците е да установят, че това се осъществява на годно основание,
противопоставимо на ищците.
От събраните по делото доказателства не се установи, че ищците са
собственици на спорните недвижими имоти на основание наследство,
отричайки правото на собственост на ответниците, чрез отрицателния
установителен иск, който се явява неоснователен, по изложени съображения
по-горе – ищците като наследници на предишния собственик, са загубили
правото на собственост върху него, тъй като той е придобит по давност от
друго лице. Поради липса на първата предпоставка за уважаване на иска,
същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По изложените съображения и поради пълното съвпадение на изводите
на настоящата и на първата инстанция атакуваното решение следва да се
потвърди изцяло.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8720/ 04.02.2022 г., постановено по гр. д.
№ 260/ 2021 г. по описа на РС – Гоце Делчев.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6