РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Павликени , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветомил Б. Горчев
при участието на секретаря Боряна Д. Николова
като разгледа докладваното от Цветомил Б. Горчев Гражданско дело №
20204140100522 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД от „***” ЕООД, ЕИК
*** срещу П. Г. В., ЕГН ********** от гр. П., ул. „*** № *** за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за
сумата от сумата 2286,50лв. (две хиляди двеста осемдесет и шест лева и петдесет ст.)
главница по договор за потребителски кредит № ***/04.04.2018 г., 747,72 лв. (седемстотин
четиридесет и седем лева и седемдесет и две ст.) договорно възнаграждение за периода
01.09.2018 г. - 28.08.2019 г., 377,45 лв. (триста седемдесет и седем лева и четиридесет и пет
ст.) лихва за забава за периода от 02.06.2018 г.- 28.08.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 28.02.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и за
осъждане ответника да заплати сумата от 2501 лв. – представляваща предсрочно изискуемо
възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги по договор за потребителски
кредит № ***/04.04.2018 г. съгласно сключено споразумение за предоставяне пакет за
допълнителни услуги.
1
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
съществуването на вземания против П. Г. В., ЕГН ********** от гр. П., ул. „*** № ***,
произтичащи от Договор за потребителски кредит № *** от 03.04.2018 г. между страните, по
силата на който на В. е предоставена сумата от 2500 лв., подлежаща на връщане в срок от 24
месеца, при размер на вноската от 154.55 лв., ГПР от 49.89 %, съответно ГЛП от 41.17 % и
0.11 % дневен такъв. Твърди, че ответникът е избрал и закупил и пакет от допълнителни
услуги, поради което се задължил да му изплати и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 3001.20 лв. - при договорен размер на вноската по пакета
от допълнителни услуги от 125.05 лв. и по този начин общото задължение по кредита и по
пакета от допълнителни услуги възлязло на 6710.40 лв., при дължими 24 вноски от по
279.60 лв. Излага, че ответникът е направил само три пълни погасителни вноски и една
непълна, последната от които с дата 24.10.2018 г. Съгласно уговореното и прието от
страните в т. 12. 3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, че ако
клиентът просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер,
кредиторът можел да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление, което и сторил
и на 28.08.2019 г. договорът е обявен за предсрочно изискуем, а на В. било изпратено
уведомително писмо с обратна разписка от страна на дружеството, с което той е бил
уведомен, че договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост, като
писмото е получено лично от длъжника. В обобщение на горното излага, че длъжника е
погасил сума в общ размер на 1090.00 лева (хиляда и деветдесет лева), като с плащанията си
погасил част от задълженията по договора, от които номинал в размер на 1000.25 лева
(хиляда лева и двадесет и пет ст.), сумата от 29.75 лева (двадесет и девет лева и седемдесет
и пет ст.) отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, 60.00 лева (шестдесет лева)
от начислените такси за извънсъдебно събиране по тарифа. Твърди, че към предявяване на
иска В. дължи сума в общ размер на 5912.67 лева (пет хиляди деветстотин и дванадесет лева
и шестдесет и седем ст.), включваща главница в размер на 2286.50 лева (две хиляди двеста
осемдесет и шест лева и петдесет ст.), договорно възнаграждение в размер на 747.72 лева
(седемстотин четиридесет и седем лева и седемдесет и две ст.), възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 2501.00 лева (две хиляди петстотин и един лева)
и лихви за забава в размер на 377.45 лева (триста седемдесет и седем лева и четиридесет и
пет ст.), представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №
***, ведно със законна лихва от дата на входиране на заявлението в Съда до окончателното
изплащане на вземато. Твърди, че е заявил вземанията си по реда на чл.410 от ГПК,
издадена е заповед за изпълнение - частично, но длъжникът-ответник е възразил.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който
спори претенцията.
2
В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено
чрез процесуален представител с писмено становище поддържа исковата молба.
Ответникът, чрез пълномощника си поддържа отговора и спори претенцията.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за установено от фактическа
страна и прави следните правни изводи:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, за установяване на вземания на ищеца към ответника за
сумата 2286,50лв. (две хиляди двеста осемдесет и шест лева и петдесет ст.) главница по
договор за потребителски кредит № ***/04.04.2018 г., 747,72 лв. (седемстотин четиридесет и
седем лева и седемдесет и две ст.) договорно възнаграждение за периода 01.09.2018 г. -
28.08.2019 г., 377,45 лв. (триста седемдесет и седем лева и четиридесет и пет ст.) лихва за
забава за периода от 02.06.2018 г.- 28.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 28.02.2020г. до изплащане на вземането - за събирането на които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК и съединен с тях осъдителен такъв по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 2501 лв. - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги.
Предмет на исковата претенция по установителния иск са суми, представляващи
непогасено задължение - главница по договор за потребителски кредит № ***/04.04.2018 г.,
747,72 лв. (седемстотин четиридесет и седем лева и седемдесет и две ст.) договорно
възнаграждение за периода 01.09.2018 г. - 28.08.2019 г., 377,45 лв. (триста седемдесет и
седем лева и четиридесет и пет ст.) лихва за забава за периода от 02.06.2018 г.- 28.08.2019 г.
Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно
производство по ч.гр.д. по описа на РС - П., по което е била издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, връчена на ответника, който депозира надлежно възражение.
По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № ***/2020 г. по описа на ПРС, от
което се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на процесните суми по
установителните претенции главница и акцесорни вземания.
3
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на
следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: валиден договор
за потребителски кредит, по който е предоставил на ответника сумата, търсена като
глевница; настъпила предсрочна изискуемост на задължението по договора; дължимост на
възнаградителна лихва и нейния размер; наличие на валидна клауза за неустойка, поради
неизпълнение на задължение и обявяване вземането по договора за предсрочно изискуемо и
нейния размер; валидно сключено споразумение за предоставяне пакет за допълнителни
услуги, дължимост на възнаграждение по него и неговия размер; изпълнение на
задълженията, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно
предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по
кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и
индивидуалното договаряне на условията по договора; договаряне размера на лихвата в
съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна печалба.
От ангажираните по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника се
установява следното:
На 02.04.2018 г. ответникът е отправил искане до ищеца за отпускане на
потребителски кредит в размер на 2500 лева със срок на издължаване 24 месеца, падеж на
месечната вноска 1-о число на месеца.
На 04.04.2018 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № *** с
размер на отпуснатата сума – 2500 лева, при ГПР от 49,89 % и ГЛП от 41,17%. Общо
дължимата сума по кредита, ведно с договорното възнаграждение възлиза в размер на
3709,20 лева. Уговорено е, че връщането на сумата следва да стане на равни месечни вноски
от 154,55 лева платима до 1-о число на месеца. Заедно със сключването на договора между
страните е сключено и допълнително споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, за което изрично е посочено в договора и в него, че сключването му
не е условие за отпускане на кредита или получаването му при предлаганите условия.
Размерът на възнаграждение по това допълнително споразумение е сумата от 3001,20 лева,
плащането на което е разсрочено на вноски от по 125,05 лева месечно и включено в
месечната погасителна вноска по погасителния план. С подписване на договора и изрична
декларация към него, ответникът е удостоверил съгласието си със ОУ към договора и
получаване екземпляр от тях. Удостоверено е получаването на стандартен европейски
формуляр към договора и допълнителна преддоговорна информация към него. Усвояването
4
на отпуснатата сума по договора е извършено чрез банков превод по посочена от
кредитополучателя банкова сметка и чрез рефинансиране на предходен кредит на
ответника, в доказателство за което е представено преводно нареждане.
Следователно, между страните е възникнало валидно заемно правоотношение с
посочените параметри, по което ответникът е получил заем в размер на 2500 лева. В
съответствие с уредбата на чл. 11 ЗПК договорът съдържа ясна информация за броя и
размера на погасителните вноски, за годишния процент на разходите, дължимата лихва при
просрочие, предупреждение за последиците от изпадане на заемателя в просрочие,
информация за правото на отказ от договора. Датата на сключване на договора е фиксирана,
както в съпътстващата договора декларация, така и в подписания от кредитополучателя
погасителен план. В настоящия случай ищецът е твърдял, че вземането по договора е
обявено за предсрочно изискуемо към дата 24.10.2018 г., по реда на чл. 12.3 от ОУ, а именно
поради просрочие на месечна вноска с повече от 30 календарни дни. От заключението на
вещото лице се установи, че ответникът е извършил осем плащания по договора - в общ
размер на сумата от 1090 лева за периода 06.06.2018 година – 03.12.2018 година.
С т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС се прие, че при предявен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК вземането произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита.
Настоящият състав счита, че макар ищцовото дружество да не е банка, а финансова
институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, даденото разрешение по аналогия следва да намери
приложение и по отношение на ищеца, защото то е принципно и следва да се прилага не
само за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков
кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по отношение настъпването на
предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по други договори, по които
престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е
разсрочено. Предвид неизправността на кредитополучателя в изпълнение задължението му
да плаща погасителните вноски на падежа, то следва да се приеме, че към 28.08.2018 г. е
било валидно възникнало правото на ищеца да направи вземането си предсрочно изискуемо
в цялост. Изявлението му в този смисъл следва да е достигнало до ответника. Представено е
5
уведомително писмо, изпратено до ответника и доколкото липсва оспорване от ответника,
съдът приема че това изявление е стигнало до него предхождащо подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК /28.02.2018 г./ и поради това е породило своето действие.
Длъжникът не твърди и не доказва да е погасил дълга, поради което претенцията за
неиздължена главница е доказана по основание.
За установяване размера на дълга, по делото е изслушано и прието заключение на
ССЕ, което като неоспорено от страните, изготвено на база ангажираните по делото
писмени доказателства и направата на нужните справки, съдът възприема в цялост. От
заключението се установява, че с платената по договора сума от 1090 лева, ищецът е погасил
главница за 213,50 лева, договорна лихва за 286,55 лева, пакет допълнителни услуги за
500,20 лева и 28,75 лева лихва за забава и такси в размер на 60 лева.
По отношение на претенцията за договорно възнаграждение, съдът съобразява
следното:
Дължимостта му е уговорена в чл. 4 от ОУ, като размерът на това възнаграждение е
предварително определен на база лихвения процент по договора и плащането му е
разсрочено на вноски съобразно погасителен план. То се дължи за срока на действие на
договора. В размер VI „Параметри“ от договора е предвидено, че ГЛП е 41,17% или лихвен
процент на ден 0,11%. Така върху чиста стойност на заема от 2500 лева, дължимото
договорно възнаграждение е 1209,20 лева. Възнаградителната лихва представлява
възнаграждение за ползваните пари, уговаряването й е допустимо в ЗПК и е включено в
общия разход по кредита на потребителя. Факт е, че липсват императивни норми
регламентиращи максималния размер на възнаградителната лихва към момента на
сключване на договора. Доколкото обаче се касае за потребителски договор, то
прокламираната в чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне търпи ограничение ползвайки се от
защитата на специалните закони - ЗЗП и ЗПК и това са „добрите нрави“. Накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице именно тогава, когато се
нарушава правен принцип, какъвто е добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения. Целта на спазването му, както и на принципа на справедливостта, е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Затова и максималният размер на лихвата, било възнаградителна, било за забава, е
ограничен. Обратното би означавало икономически по- слаби участници в оборота да бъдат
третирани неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект да се
6
използва за облагодетелстване на друг. В този смисъл, по договорите за заем обичайната
минимална цена за ползване на заетите средства е законната лихва, т.е 10% годишно.
Съдебната практика приема, че е възможно уговаряне и на по- висок лихвен процент с цел
генериране и на печалба, като допустимият праг за това е 20% годишно при обезпечени
заеми и 30% годишно за необезпечени вземания. В случая е видно, че уговореният лихвен
процент надвишава минималния такъв с 31,17%, при ГПР от 49,89%, който е на границата
на приетия като допустим от закона чл. 19, ал. 4 ЗПК. В нормата на чл. 19 ЗПК предвижда,
че ГПР изразява общите разходи по кредита, настоящи или бъдещи - лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид в т. ч. тези дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Т.е размерът на възнаградителна лихва представлява елемент от
формулата при образуване на годишния процент на разходите по кредита, за който ГПР в
чл. 19, ал. 4 от ЗПК е фиксиран лимит, който не може да бъде надхвърлян, а именно пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с ПМС № 100/29.05.2012г. В ал. 5 на чл. 19 ЗПК изрично се обявяват за
нищожни клаузи в договора, в които са уговорени задължения в размери надвишаващи
лимита по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Видно от съдържанието на договора уговореното
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги не е включено като формиращ ГПР
елемент. Самият пакет от допълнителни услуги включва опции за длъжника по промяна на
падежа и/или размер на вноска по кредита; премия за кредитора за приоритетното
разглеждане на искането за отпускане на кредита. Т.е уговорените опции за
кредитополучателя касаят пряко размера и падежа на дълга. Срещу закупения пакет
кредиторът получава възнаграждение, компенсиращо заплащането на пълния размер на
вноска или неполучаване на същата на падежа. Ето защо, настоящият състав приема, че
възнаграждението по пакета следва да се включи като образуващ ГПР елемент. Още повече
възнаграждението се дължи периодично. Без значение е обстоятелството, че изрично е
упоменато, че сключването му не е предпоставка за отпускане на кредита или условията,
при които това става. Оформянето му като допълнително споразумение към сключения
договор всъщност говори, че се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, по арг. от чл. 21,
ал.1 ЗПК. Така, при добавяне на коментираното възнаграждение към ГПР, последното би
надхвърлило нивата по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и на осн. чл. 19, ал. 5 ЗПК, всички клаузи
относно вземания образуващи ГПР, в това число и за възнаградителната лихва, се явяват
нищожни. По тези съображения следва да се отхвърли осъдителната претенция за договорна
лихва изцяло.
По отношение на претенцията за заплащане на възнаграждение за допълнителен
пакет услуги , съдът съобразява следното:
7
Предметът на претенцията касае възнаграждение по споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги. С това споразумение заемодателят е поел задължение да
предостави на клиента по негово искане и при изпълнение на посочените в ОУ изисквания
една или всички от следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, за
намаляване на определен брой погасителни вноски, за смяна на дата на падеж и улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. За така поетото задължение,
заемателят дължи възнаграждение от 3001,20 лева.
Съдът преценява, че тази договорна клауза е нищожна, като противоречаща на
закона. Нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК предвижда възможност за кредитора да събира такси
и комисионни за допълнителни услуги свързани с договора за потребителски кредит. Съдът
преценява обаче, че процесното споразумение отговаря само формално на тази законова
разпоредба, предвид естеството на уговорените с него услуги стоящи на разположение за
потребителя. Съдържанието на споразумението очевидно касае уговорка за предоставена
възможност, а не реално предоставени допълнителни възможности или преференциални
условия, защото ползването им е предпоставено от наличие на воля на кредитора за тяхното
предоставяне, от което пък следва извод, че реални ползи или преференции за
кредитополучателят няма. Не без значение е и фактът, че уговореното възнаграждение за
наличните възможности е в размер надвишаващ размера на отпуснатата в заем сума и
създава предпоставки за неоснователно обогатяване на ищеца. Освен това, по същността си
тези възможности реално касаят и усвояване и управление на кредита. С чл. 10а, ал. 2 ЗПК е
въведена забрана кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Видно от съдържанието на споразумението
15 % от общия размер на възнаграждението, но не повече от 300 лева, е за компенсиране
разходи на кредитора. С уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на
процесното такова на практика се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР, защото тези услуги на първо място няма сигурност, че ще
бъдат потребени изобщо, а и възнаграждението за тях е начислено и дължимо още при
сключване на договора. Видно е от чл. 5.2 от ОУ, че всъщност в ГПР не се включват
разходите за допълнителни услуги свързани с договора за кредит. Така, ако и тази величина
се прибави като компонента на ГПР, то безспорно би се превишил лимита на чл. 19, ал. 4
ЗПК. На основание чл. 21, ал. ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Отделно, редно е да
се посочи и че не са ангажирани доказателства от страна на ищеца за това въпросните
услуги предмет на споразумението, реално да са предоставяни на кредитополучателя, което
допълнително обосновава тяхната недължимост. В заключение и тази претенция следва да
се отхвърли.
8
Като недоказана следва да се отхвърли и претенцията за сумата от 377,45 лв. (триста
седемдесет и седем лева и четиридесет и пет ст.) търсена като лихва за забава за периода от
02.06.2018 г.- 28.08.2019 г. не са посочени доказателства за начина на начисляване.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения
или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, I т.о.).
Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за
които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по
тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за
кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен
такъв довод. Разпоредбата на чл. 24 от ЗПК предвижда, че за договора за потребителски
кредит се прилагат и разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП. Съгласно чл. 143 от ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. По аргумент от чл. 6, параграф 1
от Директива 93/13/ЕИО неравноправните клаузи не обвързват потребителя.
Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната
нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1
от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, индивидуално уговорени
клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал
възможност да влияе върху съдържанието им. Съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП тежестта за
установяване на обстоятелството, че договорна клауза е индивидуално уговорена, е върху
кредитора. В процесния случай ответникът не е ангажирал никакви доказателства в тази
насока, поради което съдът е ограничен в преценката си от представените такива. При този
извод следва да се откаже зачитане на последици на клаузите за възнаградителна лихва и
възнаграждение за допълнителни услуги в процесния договор за кредит.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен без
споразумението за допълнителни услуги и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се
изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за
договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
9
Предвид на това, в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и
нищожността на коментираните клаузи по договора обуславя недействителността на целия
договор. Последиците от тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл. 23
ЗПК и същите следва да бъдат съобразени от страните по заемното правоотношение, а
именно че потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или
други разходи по кредита.
При това положение като се съобрази ответникът да е заплатил сумата от 1090 лв., то
следва да се приеме претенцията за главница да се приеме за основателна и доказана до
размер на сумата от 1410 лв.
По разноските:
Предвид изхода на спора такива се дължат на ищеца по общото правило на чл. 78, ал.
1 ГПК. Присъждането им е поискано. Изводът за частична основателност на иска поставя
въпроса за размера на вземането за разноски в исковото производство, които следва да бъдат
редуцирани съобразно уважената част от иска. Претендират се такива в настоящото
производство от 300 лева юк. възнаграждение, 173,25 лева ДТ. Съобразно отправеното
искане, на ищеца следва да бъдат определи разноски за юк. възнаграждение в размер на 100
лева, определено на основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Или общият размер на разноските е 273,25 лева.
Съобразно уважената част на исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 65,58 лева.
Съобразно т. 12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство съобразно уважената част
на исковата претенция. Сторените там разноски са в общ размер на 118,23 лева, от които
68,23 лева платена ДТ и 50 лева юк. възнаграждение. Предвид степента уважаване на
исковата претенция, заявена с иска по чл. 422 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 60 лева.
Съдът не присъжда разноски на основание чл.78, ал. 3 ГПК, доколкото ответникът не
10
е поискал такива.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на „***“
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ***, телефон ***, *** със
законни представители С. Н. Н., Ц. Г. С. и Я. К. Ч. - управители и пълномощник юк Р. И. И..
съществува вземане срещу П. Г. В., ЕГН ********** от гр. П., ул. „*** № *** за сумата от
1410 (хиляда четиристотин и десет лв.) лева, представляваща неизплатена предсрочно
изискуема главница по договор за потребителски кредит № ***/21.07.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
28.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № ***/22.05.2020 г. по ч.гр.д. № ***/2020 г. по описа
на РС-П., на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ ПРЕТЕНЦИЯТА
за разликата от присъдената сума до първоначално предявения размер на главницата от
2286,50лв. (две хиляди двеста осемдесет и шест лева и петдесет ст.), за сумата от 747,72 лв.
(седемстотин четиридесет и седем лева и седемдесет и две ст.) договорно възнаграждение за
периода 01.09.2018 г. - 28.08.2019 г. и 377,45 лв. (триста седемдесет и седем лева и
четиридесет и пет ст.) лихва за забава за периода от 02.06.2018 г.- 28.08.2019 г., като
НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОТХВЪРЛЯ иска на „***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
С., ***, телефон ***, *** със законни представители С. Н. Н., Ц. Г. С. и Я. К. Ч. -
управители и пълномощник юк Р. И. И. срещу П. Г. В., ЕГН ********** от гр. П., ул. „***
№ *** за осъждане последния да заплати на на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД на
дружеството сумата от 2501 лв. – представляваща предсрочно изискуемо възнаграждение за
закупен допълнителен пакет от услуги по договор за потребителски кредит №
***/04.04.2018 г. съгласно сключено споразумение за предоставяне пакет за допълнителни
услуги, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П. Г. В., ЕГН ********** от гр. П., ул. „*** № *** ДА ЗАПЛАТИ на ***“
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ***, телефон ***, *** със
законни представители С. Н. Н., Ц. Г. С. и Я. К. Ч. - управители и пълномощник юк Р. И. И..
сумата от 60 лева, представляваща направени в заповедното производството по ч.гр.д. №
***/2020 г. по описа на РС-П., съразмерно уважената част от вземането по заповедта, както
11
и сумата от 65,58 лева, представляваща сторени в исковото производство разноски,
съразмерно с уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВТОС в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му с връчване препис от съдебния акт.
Вярно с оригинала!
ИИ
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
12