Р Е Ш Е Н И Е
№
06.12.2018г, гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№
1437/2018г.. по описа на ПлРС, за да се
произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1
от ЗЗД и искове с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79,
ал.1, вр .чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от “Р.Б.” ЕАД, ***, против Г.М.Г.,
с която се твърди, че между страните-ищеца- като кредитодател,
и ответника- като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит
от 19.11.2013г., за сумата от 5369,96лв., усвоен на същата дата, и със срок на
погасяване-до 15.11.2017г. Твърди се, че към Договора са подписвани Анекс №1,
въз основа на който, срокът на договора е продължен до 05.02.2021г. Твърди се,
по договора, страните са уговорили фиксиран размер на възнаградителна
лихва, в размер на 10,5% на годишна база, като след изтичане на срока, кредотополучателя заплаща на Банката годишна лихва в размер
на 6-месечен Sofibor+8,819 пункта надбавка. Твърди се също, че страните по договора, са уговорили и заплащането на
неустойка, при забава- наказателна лихва, в размер на размера на възнаградителната лихва +10 пункта. Твърди се също, че
кредитът е следвало да бъде погасен на 48 анюитентни
месечни вноски, дължима до 15-то число на съответния месец, считано от 15.12.
2013-до 5.11.2017г, като размерът на вноската за първите 12 месеца от действието на договора, с вкл.
годишна лихва, е в размер на 137,49лнв., съобразно погасителен план. Твърди се
също, че отв. Г. не е заплатил дължимите месечни
вноски, за периода 05.03.2017-05.11.2017г. поради което, Банката е обявила
всички суми по кредита за предсрочно изискуеми. Посочва се, че на основание чл.
9,2 от договора, в случай на неизпълнение на договора, от страна на длъжник,
банката има право да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми.
Твърди се, че кредитополучателя е уведомен за настъпването на предсрочната
изискуемост, на 17.11.2017г., с писмо, достигнало до адреса на същата, посочен
в титулната част на Договора и Анекс №1, поради което, на основание 12,9 от
договора, то се счита за получено. Твърди се, че въз основа на заявление по
чл.410 от ГПК, е образувано ч. гр.д.№ 9201/2017г. по описа на ПлРС. Моли съдът да постанови решение, с което да признае
за установено спрямо отв. Г.Г.,
на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79,
ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че дължи, сумата в размер на 3019,64лв-изискуема
главница, от която- редовно падежирала главница от
482,47лв., за периода 05.03.2017-05.11.2017г, вкл. и сумата от 2537,17лв.-
предсрочно изискуема главница; сумата от 176,62лв- изискуема редовна лихва, от
която- сумата от изискуема редовна лихва върху вноски с настъпил падеж, в
размер на 168,94лв., за периода
05.03.2017-16.11.2017г. и сумата от 7,68лв.- изискуема редовна лихва
върху предсрочно изискуема главница, за периода 05.11.2017-16.11.2017г. вкл.; сумата
от 63,08лв- изискуема наказателна лихва за забава, от която сумата от 36,20лв-
изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж, зачислена за периода
05.03.2017-06.12.2017г вкл. и сумата от 26,88лв.- наказателна лихва върху
предсрочно изискуема главница, начислена за периода 17.11.2017-06.12.2017г
вкл., сумата от 402,28лв.- изискуема
лихва, начислена за периода 15.09.2015-20.10.2016г вкл., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.
При
условията на евентуалност, в случай на частично отхвърляне на установителните искове, досежно
претендираните предсрочно изискуеми суми, се предявяват искове с правно
основание чл.430, ал.1, от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на
отв. Г.Г., да
заплати на ищеца, сумите от 2537,17лв.- предсрочно изискуема главница, сумата
от 7,68лв.- редовна лихва върху предсрочно изискуема главница, начислена за периода
05.11.2017-16.11.2017г., сумата от 26,88лв.- наказателна лихва върху предсрочно
изискуема главница, начислена за периода 17.11.2017-06.12.2017г., и сумата от
402,28лв.- изискуема лихва, начислена за периода 15.09.2015-20.10.2016г вкл. Твърди се, че
ответникът е изпаднал в забава по отношение на предсрочно изискуемите
вземания, считано от датата на получаване на ИМ. Моли съда, в случай на
уважаване на евентуално предявените искове, да присъди законна лихва за забава,
върху всяко отделно претендирано вземане, считано от
датата на ИМ.
В срока за
отговор, отв. Г.М.Г., чрез адв.
Т.Д.-особен представител, изразява становище за недопустимост на предявените
искове, поради липса правен интерес у
ищеца, от предявяването на настоящия установителен
иск, тъй като не е налице предсрочна изискуемост. Становище за недопустимост се
изразява и по отношение на евентуалния
осъдителен иск, който се явява в противоречие с разпореденото
в ТР№4/2013г, т.11б на ВКС. Евентуално се изразява становище за неоснователност
на предявеният главен установителен иск, като се посочва, че не са налице
предпоставките за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита. Твърди се, че ответникът не е уведомен за
това; не може да се направи извод, че
служител на пощата е посетил адреса на ответника, с цел връчване на
съобщението, като отбелязването- „непотърсено в срок”, не може да обоснове
извода, че това писмо е било изпратено и че ответникът е уведомен, че има
пратка за получаване. Оспорват се изложените в ИМ твърдения, относно факта на
предоставяне от страна на Банката на
кредит в размер на 5369,969лв. на отв. Г. и
факта на усвояване на кредита от последния; факта, че е налице забава в
плащанията по кредита, по отношение на посочените в ИМ вноски; размерът на
претенцията. Прави се възражение за прекомерност на претендираното
юрк. възнаграждение. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно по делото се
установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение №5976/11.12.2017г, по ч. гр.д.№ 9201/2017г по описа на ПлРС. В указаният от съда срок, по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, ищецът е предявил настоящия иск, поради което същия е допустим.
По делото се безспорно се установява,
факта на сключването на Договор за потребителски кредит от 19.11.2013., между страните-
ищецът “Р.Б.” ЕАД, ***-като кредитодател и отв. Г.Г.- като кредитополучател,
въз основа на който ищецът, е предоставил на ответника, кредит в размер на 5369,96лв.,
с краен срок за погасяване- 15.11.2017г. Посочено е, че сумата по кредита се
отпуска еднократно по посочена в самия договор банкова сметка ***, като със заверяването
на сметката с посочената сума, кредита се счита за усвоен. От съдържанието на
договора се установява също, че
кредитополучателя заплаща на Банката годишна лихва, какво следва: за първите 12
месеца, считано от датата на усвояване- фиксирана лихва от 10,05%, а след
изтичане на този срок- подишва лихва в размер на 6-месечен Sofibor
+ 8,819 пункта надбавка. Посочено е също, че лихвата, в частта 6-месечен Sofibor, се преизчислява и промена
от Банката 2 пъти в годината- на 01. март и на 01. септември. В чл. 4,4 от
Договора е посочено, че общата сума по кредита, към момента на сключване на
договора, е в размер на 6828,08лв. Установява
се също- чл. 5,2 от Договора, че страните са уговорили, че погасяването на
кредита, ще бъде осъществено на 48 анюитентни месечни
вноски, дължими на 15-то число, като размерът на вноската за първите 12 месеца
от договора е в размер на 137,49лв., съгласно погасителен план, неразделна част
от договора; посочено е, че при промяна
на лихвата- по реда на чл.4,2,1 от договора /при промяна на Sofibor/,
се променя размерът на вноската, по нов погасителен план. От договора се установява също- чл. 8-
че за неизпълнение на Договора от страна
на кредитополучателя, се приема просрочие на която и
да е погасителна вноска, с повече от 31
дни от падежа. При просрочие, Банката има правото да
начислява наказателна надбавка върху главницата. Установява се също, че при
неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или частично, на което и да е парично задължение от Договора, в
продължение на 150 дни от падежа, кредитът става автоматично предсрочно
изискуем и Банката може да пристъпи към събиране на сумите, без да уведомява за
това длъжника.
По делото се установява също,
сключването на Анекс №1/19.11.2013г. към договора за кредит, в който е
посочено, че към датата на неговото сключване, непогасената част от кредита е в
общо размер на 3178,61лв., от която- 1670,56лв.- редовна главница и 1508,05лв.-
просрочена главница, сумата от 402,28лв.- вкл. 257,70лв.- просрочена лихва за
периода 15.09.2015-14.10.2016г, 2,55лв.- текуща редовна лихва, за периода 15.10.2016-20.10.2016г,
142,03лв.- лихва и наказателна надбавка върху просрочена главница, за периода 15.10.-2015-20.10.2016г. От
съдържанието на анекса се установява, че страните са уговорили, че посочените
суми, в съвкупност, стават редовна главница, която ще бъде погасена по погасителен план към анекса, при
годишна фиксирана лихва от 9,172%, за периода 05.12.2016-05.02.2017г, а след
изтичане на този срок- годишна лихва, в размер, определен по чл.2,1,1 и чл.2,2
от Анекса. Установява се също, че стланите са уговорили, че общият размер от
3178,61лв., ще бъде изплатен на 51 равни анюитенти
месечни вноски, дължими до 5-то число на съответния месец, считано от
05.12.2016-05.02.2021г., в размер на 75,50лв.-всяка- чл.3 от Анекса. Представен
е погасителен план. В чл.11 от Анекса, страните са уговорили, че всички уведомления
и изявления във връзка с Договора и анексите към него, трябва да бъда в писмени
форма и ще се считат за получени от кредитополучателя, ако по факс, чрез лично
доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка,
достигнат до адреса за кореспонденция на кредитополучателя, посочен в Анекс №1
или в уведомление за промяна на адреса. Видно от титулната част на Анекс №1,
като адрес на кредитополучателя Г. Г.,***, който съответства и на посоченият му
адрес в Договора за кредит.
По делото се установява също, че
до отв. Г.Г., е изпратено
уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, изпратено по пощата, на
2510.2017г. Видно от обратната разписка, към уведомлението, същото е
върнато, като непотърсено в срок, на
17.11.2017г.
По делото е изслушана и приета
ССЕ, от заключението по която се установява следното: при проверка в
счетоводството на ищеца, ВЛ е установило, че въз основа на сключеният договор
за кредит от 19.11.2013г., е отпусната
сумата от 5 369,96лв., която сума е отпусната еднократно по сметка на кредитополучателя на същата дата. ВЛ е
съобразило клаузите по Договора за кредит и Анекс №1, относно размера на главницата
и договорната лихва. ВЛ е установило, че от страна на ответника има плащания на месечните вноски, за периода 15.12.2013-05.02.2017г, като за
периода 05.03.2017-05.11.2017г- 9 погасителни вноски, няма извършени плащания от
ответника. ВЛ е установило, че на 17.11.2017г, Банката е осчетоводила задължението
по кредита, като предсрочно изискуемо. ВЛ е изчислило задължението по кредита,
по счетоводни книги на Банката, към
датата на подаване не заявлението по ч. гр.д.№ 9201/2017г на ПлРС, като е установило задължения в следните размери: изискуема главница в
размер на 3019,64лв., от която падежирала главница от
482,47лв. и предсрочно изискуема главница- 2537,17лв.; изискуема редовна лихва-
176,62лв., от която 168,94лв.- редовна лихва върху вноски с настъпил падеж, за
периода 05.03.2017-16.11.2017г. и 7,68лв.- редовна лихва върху предсрочно
изискуема главница, за периода 17.11.2017-06.12.2017г.; сума от
402,28лв.- изискуема лихва по Анекс №1, за периода 15.09.2015-20.10.2016г- общо
сумата от 6661,62лв. ВЛ е отразило и промяната на Sofibor,
за периода 2013-2017година. ВЛ е посочило също, че от страна на длъжника, е
заплатена общо сумата от 3493,94лв., с която са погасени сумите: 131,56лв.-
такса усвояване, 2350,32лв—главница, 923,21лв—редовна лихва, 88,85лв.-
наказателна лихва., като са изплатен изцяло погасителните вноски, с падежи до
м. 02.2017г. и частично с падеж- м. 03.2017г.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
По исковете с правно основание
чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По делото безспорно се установи
съществуването на валиден договор за кредит между страните, въз основа на
който, Договор за банков кредит от 19. ноември.2013г., между страните- ищецът “Р.Б.”
ЕАД, ***-като кредитодател и отв.
Г.Г.- като кредитополучател, въз основа на който
ищецът, е предоставил на ответника кредит в размер на 5 369,96лв ., с
краен срок за погасяване- 15.11.2017г, удължен въз основа на Анекс№1, до
05.02.2021г. По делото се установи също, че в счетоводството на ищеца, кредита
е обявен за предсрочно изискуем на 17.11.2017г.
безспорно поделото се установява също, че след м. март. 2017г, от страна на
длъжника- ответник, няма плащания по
кредита.
Съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по
чл. 422, ал.
1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Волеизявлението на банката– кредитор, следва да е
обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на
обстоятелствата по ЗКИ
или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да
упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ
кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника,
но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост
следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането,
настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните
предпоставки, обуславящи изискуемостта. Заедно с това, както бе посочено, е
необходимо волеизявлението на Банката, да е достигнало до адресата-
кредитополучател, за да настъпи ефекта на предсрочната изискуемост /ведно с
условието да са налице основанията за това/. Следва да се отбележи, че в
случая, Банката- кредитор, не се е възползвала от правото си да депозира заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417, т.2 от
ГПК- въз основа на извлечение от сметка, като заповедното производство се
развива по реда на чл. 410 от ГПК. Независимо от факта, че производството се
развива по реда на чл. 410 от ГПК, обаче, за да настъпи предсрочна изискуемост
на цялото задължение по договора, дори при наличие на уговорки за автоматична
такава, следва кредиторът да е упражнил това свое право и да е уведомил
длъжника за това,. Вземането, предмет на заявлението по чл. 410 ГПК
/а не само по чл. 417 ГПК/
следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а
това подлежи на доказване именно в хода на исковото производство, образувано по
реда на чл. 422 ГПК,
тъй като за кредитора не съществува задължение да прилага доказателства към
заявлението по чл. 410 ГПК
за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита. /решение № 123/09.11.2015г по т.д.№ 2561/2014г на ІІ т.о., постановено
по реда на чл. 290 от ГПК/.
По принцип, законът не предвижда
способ за начина на уведомяване, като уведомяването може да бъде извършено по
всички възможни правнорегламентирани начини- чрез
писмо с обратна разписка, чрез нотариална покана, чрез ЧСИ и др. Възможно е
също страните по договора да са избрани способ за извършване на връчването на
писма, свързани с изпълнението на договора. В случая, съгласно чл. 11 от Анекс
№1/19.11.2013г, страните са уговорили, че всички съобщения, до кредитополучателя, ще бъдат изпращани в
писмена форма, и ще се считат за получени, ако по факс, чрез лично доставяне,
или чрез изпращане по пощата или чрез куриерска служба, с обратна разписка, или
с телеграма, достигне до адреса на кредотополучателя,
посочен в договора. Съдът констатира, че съобщението- чрез препоръчано писмо с
обратна разписка, до кредитополучател, е изпратено до посоченият в договора и в
анекса, адрес в гр***, върнато в цялост като
непотърсено от адресата. Така формулирана, съдът намира, че клаузата в чл.11 от
Анекс №1/19.11.2013г, предвижда т. нар. „фингирано”
връчване, при която опитът за връчване, е приравнява на фактическо връчване на
адресата, доколкото същата изрично и ясно посочва, при наличието на кои
конкретни обстоятелства, опитът за връчване, ще се приравнява на фактическо
предаване на съобщението. /в т. см. Решение
№148/02.12.2016г, т.д.№ 2072/2015г. на І т.о. постановено по реда на чл. 290 от ГПК./ Поради това, съдът намира, че възражението на особеният представител
на ответника, че същият не е надлежно
уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост на задължението по кредита,
е неоснователно.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-07.12.2017г,
е налице настъпила предсрочна изискуемост на задължението по Договора за кредит
допълнен и изменен с Анекс №1, тъй като са били налице основания за това, и
настъпването на предсрочната изискуемост е била съобщена на длъжника.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че предявеният установителен иск, с
правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79,
ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, е основателен и следва
да бъде признато за установено спрямо ответника Г., че дължи на ищеца,
сумите, както следва: 3019,64лв- главница, сумата от 176,62лв- изискуема
редовна лихва, сумата от 63,08лв- изискуема наказателна лихва за забава, и сумата
от 402,28лв.- изискуема лихва, начислена за периода 15.09.2015-20.10.2016г.,
въз основа на Анекс№1/19.11.2013г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите, за които
суми е издадена заповед за изпълнение №5976/11.12.2017г, по ч. гр.д.№ 9201/2017г
по описа на ПлРС.
С оглед на основателността на
предявеният като главен, установителен иск, с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, съдът намира, че не следва по същество да бъдат
разглеждани предявените осъдителни искове.
При този изход на производството
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него в настоящето
производство разноски в размер на 1003,56лв.., включващи юрк.
възнаграждение в размер на 100лв, определен от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, разноски за държавни такса, вещо лице и особен представител.
Ответникът следва да понесе и направените
от ищеца разноски в заповедното производство, в размер на 123,23лв.- вкл. юрк.
възнаграждение и държавна такса.
Следва да бъде постановено
изплащане на възнаграждение на назначеният особен представител, в размер на
486лв., от внесения за това депозит.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79,
ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, че Г.М.Г., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „Р.Б.” ЕАД, ***8413, представлявано от ***- заедно,
сумата от общо 3661,62лв., от
която сумата от 3019,64лв- главница
/от която- редовно падежирала
главница от 482,47лв., за периода 05.03.2017-05.11.2017г, вкл. и сумата от
2537,17лв.- предсрочно изискуема главница/, сумата от 176,62лв-
редовна лихва /от която сумата от 168,94лв.- изискуема
редовна лихва върху вноски с настъпил падеж, за периода 05.03.2017-16.11.2017г. и сумата от
7,68лв.- изискуема редовна лихва върху предсрочно изискуема главница, за
периода 05.11.2017-16.11.2017г. вкл./, сумата от 63,08лв-
наказателна лихва за забава /от която сумата от 36,20лв-
изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж, зачислена за периода
05.03.2017-06.12.2017г вкл. и сумата от 26,88лв.- наказателна лихва върху
предсрочно изискуема главница, начислена за периода 17.11.2017-06.12.2017г/ и сумата от 402,28лв.- изискуема лихва, начислена за периода
15.09.2015-20.10.2016г., дължими по Договор за потребителски кредит от 19.11.2013г.
и Анекс №1/19.11.2013г. към него, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-07.12.2017г.,
до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за
изпълнение №5976/11.12.2017г, по ч. гр.д.№ 9201/2017г по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр ал.8 от ГПК, Г.М.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА кредитора “Р.Б.” ЕАД, ***8413,
представлявано от ***- заедно, сумата от
1003,56лв.- съставляващи направени по делото разноски, и сумата от 123,23лв., съставляващи
направени разноски по ч. гр.д. №9201/2017г. на ПлРС.
На основание чл. 47, ал.6 от ГПК,
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на назначеният особен представител на ответника Г.М.Г., ЕГН **********, адв.
***Д.- ПЛАК, възнаграждение в размер на 486лв., от внесения за това депозит.
Решението може да бъде обжалвано
пред ПлОС, с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: