М О Т И В И
към присъда № 19/08.04.2019г. по НОХД № 453 по описа на
Районен съд град Монтана за 2019 година, четвърти наказателен състав.
С обвинителен акт на Районна
прокуратура град Монтана подсъдимият Т.М.Т. - роден на xxxгxxx, с постоянен
адрес xxx и настоящ адрес xxx, българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, работещ, осъждан, с ЕГН xxxxxxxxxx е обвинен в това, че на 14.12.2018г. около 02.55 часа на републикански път IІ-81,
в района на „СБА” в град Монтана, км. 96+600 с посока на движение от село
Благово, обл.Монтана към град Монтана управлявал моторно превозно
средство-товарен автомобил, марка „П.”, модел „Р.”, с ДК № XXXX с
концентрация на алкохол в кръвта си на 0.5 на хиляда, а именно 1.54 на хиляда,
установено по надлежния ред - с химическо изследване на кръвта - Протокол № 535
от 19.12.2018г. на СХЛ към ЦСМП - град Плевен за извършена химическа
експертиза, след като е осъден с влязла в сила присъда за престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК по НОХД №202/07/2007г. по описа на РС-Монтана, влязла в
сила на 14.02.2008г.- престъпление по чл.343б, ал.2 във връзка с ал.1
от НК.
Прокурорът поддържа обвинението. Предлага
на съда да наложи наказание на подсъдимия в размер на две години лишаване от
свобода, което да изтърпи ефективно при строг режим, както и глаба в развмер
на 1 000.00 лева
Подсъдимият Т.М.Т. се признава за виновен по
предявеното му обвинение, като дава
кратки обяснения. Моли съда да му наложи наказание при наличие на смекчаващи
вината обстоятелства.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл.281 ал.7 във
връзка с ал.5 във връзка с ал.3 във връзка с ал.1 т.5 от НПК са приобщени към
доказателствения материал свидетелските показания на К.Г.Д..
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство, както и
във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено
следното:
Подсъдимият Т.М.Т. не
притежава СУМПС и не се води на отчет в сектор „Пътна полици” при ОД на МВР
Монтана. Има наложени няколко наказания за извършени нарушения на Закона за движение
по пътищата. Осъждан е за престъпления от общ характер, включително и за
престъпления по чл.343б, ал.1 от НК и чл.343б, ал.2 от НК, като са му налагани
различни по вид наказания, включително и лишаване от свобода ефективно.
На 13.12.2018г. свидетелите Б.Н.
и О.Ц. и двамата служители в група „ООР” при РУ-Монтана били на работа от 19.00
часа вечерта на 13.12.2018г. до 07.00 часа сутринта на 14.12.2018г. Около 02.55
часа в района на „СБА” - гр.Монтана забелязали товарен автомобил, марка „П.”,
модел „Р.”, с ДК xxxx , който се движел от село Благово към град Монтана.
Автомобилът се движел неправолинейно по пътното платно, поради което го спрели
за проверка. При извършената проверка установили, че товарен автомобил, марка „П.”,
модел „Р.”, с ДК № XXXX се управлява от подсъдимия Т.М.Т. xxx. Последният
лъхал на алкохол. След извършената проверка с ОДЧ при РУ-Монтана било
установено, че подсъдимия не притежава свидетелство за управление на моторно
превозно средство. За съдействие бил извикан екип на сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР-Монтана. На място пристигнали свидетелите А.Д. и К.Д., служители на
сектор „ПП” при ОДМВР-Монтана. Подсъдимият бил изпробван за алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен № ARDM 0028, като уредът отчел
наличието на 1.52 промила алкохол в издишания от водача въздух. На подсъдимия Т.
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, бланков № Серия
АА 01 41 13/2018г. от 14.12.2018г. Бил му издаден и талон за медицинско
изследване и същият транспортиран до ЦСМП-гр.Монтана, където дал кръвна проба
за изследване.
Видно от Протокол № 535 от
19.12.2018г. за извършена химическа експертиза на Специализирана химическа
лаборатория към ЦСМП-гр.Плевен, в получената за изследване кръв, взета от подсъдимия
Т.М.Т. xxx се съдържа етилов алкохол в концентрация 1.54 промила.
Видно от справката за съдимост
на името на подсъдимия Т., арг. лист 13-30 от делото последният е признат за
виновен за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, с влязла в сила
присъда от 14.02.2008г. по НОХД № 202/07/2007г. по описа на РС-Монтана и му е
наложено наказание пробация, с пробационните мерки - задължителна регистрация
по настоящ адрес и и задължителни периодични срещи с пробационен служител и
двете за-срок от 6 месеца, както и 100 часа безвъзмезден труд в полза на
обществото в рамките на една календарна година.
Изложената по-горе фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните гласни и писмени
доказателства, посочени по-горе, а имено: признанието
на вината на подсъдимия дадено в
хода на съдебното следствие, свидетелските
показания на свидетелите Б.Н.Н., О.Д.Ц., А.П.Д., както и тези на свидетеля К.Г.Д.,
прочетени по реда на чл.281 ал.7 във връзка с ал.5 във връзка са л.3 във връзка
с ал.1 т.5 от НПК, както и
писмените доказателства приети по реда на чл. 283 от НПК. От обясненията на
подсъдимия се установява, че същия не оспорва така очертаната фактическа
обстановка, признава се за виновен. Признанието на вината от подсъдимия е
подкрепено от всички доказателства по делото. Самопризнанието на вината
на подсъдимия напълно съответнстват на показанията на свидетелите.
Показанията на свидетелите са правдиви, логични, последователни, безпристрастни
и най- вече непредубедени. Те си съвпадат по основните точки в тяхното
изложение и в тях несъмнено личи стремеж да разкрият фактите такива, каквито те
са били обективно съществуващи. Налице е непоколебимост на техния разказ.
Затова съдът изцяло ги кредитира по отношение на всички обстоятелства, изразени
чрез тях и касаещи действията и простъпките на подсъдимия. Горните
доказателства по един непротиворечив и взаимно подкрепящ се начин описват
фактическата обстановка приета в обвинителният акт.
При тази система от преки доказателства
съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото
дело, от която могат да се обосноват съответните правни изводи:
Подсъдимият Т.М.Т. е годен субект на престъплението, в което е обвинен,
защото към момента на деянието е пълнолетен и е бил в състояние на вменяемост.
Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си.
От обективна страна съдът
счита, че действията на подсъдимия са съставомерни за осъщественото от него
изпълнително деяние на престъплението по чл.343б ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а
именно на 14.12.2018г. около 02.55 часа на
републикански път IІ-81, в района на „СБА” в град Монтана, км. 96+600 с посока
на движение от село Благово, обл.Монтана към град Монтана управлявал моторно
превозно средство-товарен автомобил, марка „П.”, модел „Р.”, с ДК № XXXX с
концентрация на алкохол в кръвта си на 0.5 на хиляда, а именно 1.54 на хиляда,
установено по надлежния ред - с химическо изследване на кръвта - Протокол № 535
от 19.12.2018г. на СХЛ към ЦСМП - град Плевен за извършена химическа
експертиза, след като е осъден с влязла в сила присъда за престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК по НОХД №202/07/2007г. по описа на РС-Монтана, влязла в
сила на 14.02.2008г.
Безспорно е установено от
доказателствата по делото, че подсъдимия е управлявал МПС след употреба на
алкохол в кръвта над 1.2 промила на хиляда, а именно 1.54 промила, след като е осъден с влязла в сила присъда за престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК по НОХД №202/07/2007г. по описа на РС-Монтана, влязла в
сила на 14.02.2008г.
От субективна страна подсъдимия е
осъществил престъплението при пряк умисъл, като форма на вината. Тази форма изхожда
от установените факти по делото. Същият е съзнавал обществено опасните
последици и е търсили настъпването на техния резултат. Подсъдимият е бил съгласен с
общественоопасният характер на поведението си и е целял настъпването на тези
общественоопасни последици. Налице е проявление на съставомерни признаци за
осъществено от него деяние от субективна страна.
Безспорно по делото е доказано, че деецът е съзнавал, че управлява МПС, както и
че е бил осъждан за деяние по чл.343б, ал.1 от НК.
При така изложените правни съображения,
касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, се
определи съответното наказание на подсъдимия Т.М.Т..
При индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия за така извършеното от него престъпление, съдът взе в предвид
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Смекчаващо вината обстоятелство в случая е признанието на вината и ниска
степен на обществена опасност на деянието.
Отегчаващи вината обстоятелства са наличие на
предходна съдимост, въз основа на която подсъдимият е изтърпявал наказание
лишаване от свобода, няколко извършени нарушения на Закона за движение по
пътищата, респективно наложени наказания.
Причини за
извършване на деянието от подсъдимия Т. са незачитане на правилата за движение
по пътищата и последиците от нарушаването им.
Съдът, като взе предвид
личността на подсъдимия и обществената
опасност на деянието, му
определи наказание за извършеното престъпление по чл.343б ал.2 във вр. с ал.1 от НК- ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Съдът счете, че следва да бъде наложено и
кумулативно предвиденото в правната норма наказание ГЛОБА в размер на 500.00
/петстотин / лева.
По отношение на този подсъдим са налице
законни пречки за приложението на чл.66 ал.1 от НК – същият е с положителна
съдимост. Нещо повече, той е изтърпявал наказание лишаване от свобода
ефективно.
Предвид на това съдът постанови наложеното
му наказание да се изтърпи ефективно, като на основание чл.57 ал.1 т.2 б.Б от
Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя “строг”
режим осъдения.
При определяне размера на наложеното наказание глоба съдът съобрази
обстоятелството, че подсъдимия Т. е безработен, а по делото липсват
доказателства какви доходи реализира той.
С така наложените по вид и размер
наказания съдът счита, че по отношение на подсъдимия ще може да
се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция,
а наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по
отношение на този подсъдими и по отношение на останалите граждани. Съдът определи размера на наложеното наказание към
минимума предвиден в правната норма, като съобрази, че деянието не се отличава
със изключително висока степен на обществена опасност, в сравнение с други
престъпления, в какъвто смисъл е и била волята на законодателя при определяне
на неговия размер от една да пет години лишаване от свобода и глоба от 500.00
до 1 500.00 лева.
Съдът счете, че не следва да лиши на основание чл.343г НК подсъдимия Т. от право да управлява МПС, тъй като не притежава СУМПС
и не се води на отчет в сектор „Пътна полици” при ОД на МВР Монтана, а никой не може да бъде
лишаван от права, които сам не притежава.
С така наложените по вид и размер наказания съдът, счита, че ще могат да се
постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанията да
въздействат поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този
подсъдим и по отношение на останалите граждани.
Съдът осъди подсъдимия Т.М.Т. на основание
чл.189 ал.3 от НПК да заплати в полза на ОД на МВР- Монтана направените по
водене на делото разноски в размер на 55.00 лева за химическа експертиза, а по
сметка на РС-Монтана сумата от 10.00 лева разноски по делото – пътни разноски
на свидетел, както и по 5.00 лева държавна такса в случай на всеки служебно
издаден изпълнителен лист.
Няма приложени по делото веществени
доказателства.
По горните мотиви, съдът се
произнесе с присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: