№ 545
гр. София, 24.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Радост Бошнакова
като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Гражданско дело №
20211100106744 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена от Г. СВ. М. против Медицински център ***
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Н.И., Столична община (неправилно посочван и
като Медицински център *** Н.И. ЕООД или Медицински център *** София ЕООД) искова
молба, изпратена за разглеждане по подсъдност от Софийски районен съд въз основа на
определение № 20087406 от 06.04.2021 г., постановено по гр. дело № 50294/2019 г. на СРС.
В посоченото определение СРС е приел, че предявените осъдителни искове за обезщетение
за вреди са с цена над 25000 лева, поради което и по арг. от чл. 104, т. 4 от ГПК районният съд не е
компетентен да ги разгледа. Последните са изпратени на СРС въз основа определение по адм. дело
№ 611/2018 г. на Административен съд – Монтана.
Съдът, като взе предвид данните по делото, намира за установено следното:
С исковата молба, подадена до Административен съд – Видин, ищецът Г.М. (освободена от
заплащана на такси и разноски, видно от определение от 19.06.2018 г. по адм. дело № 157/2018 г.
на Административен съд - Видин) е предявила против Медицински център *** ЕООД и А.Д.М.
(така уточняваща молба от 09.07.2018 г.) осъдителни искове за заплащане при условията на
солидарност (неправилно посочено съвместно) на сумата 216780 лева, представляваща
обезщетение за причинени й имуществени вреди за периода 16.01.2014 г. – 30.06.2018 г. от
нерегламентирано обработване на личните й данни от лечебното заведение - последното като
администратор на лични данни, и от неговия представител (д-р А.М.) като обработващ същите,
заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, и сумата 300000 лева – обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от същото противоправно деяние. За обосноваване на
исканията си за обезщетения за вреди ищецът Г.М. е изложила в исковата молба и уточняващите я
молби следните обстоятелства:
1. Нерегламентирано обработване на личните й данни без нейно съгласие от
представляващия администратора на лични данни Медицински център *** ЕООД - д-р А.М.;
осъществяването на такова относно здравословното й състояние и от Б.Б. ЕООД, установено с
влязло в сила решение на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД); осъществена от лице,
обработващо лични данни - д-р А.М., консултация под формата на становище по смисъла на пар. 1,
1
т. 3, т. 11 и 12 от ДР на ЗЗЛД, и изразено като такова от нея и от Медицински център *** ЕООД
преди лечебното заведение да е било надлежно регистрирано като администратор на лични данни;
2. Представянето на становището на работодателя й Б.Б. ЕООД за използването му пред
ТЕЛК Видин съответно на 09.12.2013 г. и 19.12.2013 г., довело до постановяване на
незаконосъобразно експертно решение от 03 януари 2014 г., установено след обжалването му с
влязло в сила решение на ВАС;
3. Незаконосъобразното й прекратяване на трудовото правоотношение именно въз основа
на решението на ТЕЛК Видин, лишило я от предварителната закрила при уволнение от
работодателя и в резултат от което е загубила доходи от трудово възнаграждение;
4. Причинено й от неправомерното деяние по обработване на личните данни, за което
отговорност носят и тримата администратори на лични данни - Б.Б. ЕООД, А.С.К. Т. ЕАД и
Медицински център *** ЕООД, негативно влияние върху нравствената, емоционална, психическа
и психологическа сфера.
С определение от 13.08.2018 г. по адм. дело № 157/2018 г. на Административен съд - Видин
(АС – Видин) производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявените
искове, за която са изложени съображения за пропускане на преклузивния срок за оспорване на
твърдяните незаконосъобразни действия по обработване на личните й данни относно
здравословното състояние от Медицински център *** ЕООД и д-р А.М. като представляващ. Така
постановеното определение след обжалване пред Върховния административен съд на РБългария
(ВАС) е отменено с определение от 14.11.2018 г. по адм. дело № 12521/2018 г. на ВАС и върнато
на АС – Видин за продължаване на съдопроизводствените действия по преценка на вида на спора и
параметрите на този по чл. 38, ал. 1 и чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, които също уреждат производства за
обезщетяване на вреди от непозволено увреждане в съотношение на специален към общ закон.
След отвеждане на съдията-докладчик и на останалите съдии от състава на АС – Видин с
определение от 19.11.2018 г. производството по делото е прекратено и същото е изпратено на ВАС
за определяне на друг компетентен да разгледа исковата молба административен съд. С
определение от 30.11.2018 г. по адм. дело № 14276/2018 г. на ВАС исковата молба е изпратена за
разглеждане по компетентност от АС – Монтана, като е образувано адм. дело № 611/2018 г. на АС
– Монтана (неправилно окомплектовано като продължение в кориците на адм. дело № 157/2018 г.
на АС – Видин).
С определение от 31.12.2018 г. АС – Монтана е прекратил производството по адм. дело №
611/2018 г. поради неподсъдност на спора на административните съдилища, като е изложил
съображения, че при влязло в сила решение на КЗЛД, с което е отхвърлена жалбата на ищеца Г.М.
срещу Медицински център *** ЕООД за незаконосъобразно обработване на личните й данни,
предявената претенция за обезщетение за вреди не се разглежда от административните съдилища,
а от гражданските съдилища по общия исков ред.
Определението е обжалвано и с определение от 04.07.2019 г. по адм. дело № 1774/2019 г.
на ВАС същото е отменено и делото е върната на АС – Монтана поради излагане на
взаимоизключващи се мотиви за недопустимост и за неподсъдност на спора, при липсата на която
не се извършва преценка за недопустимост и която е дължима само от компетентния да разгледа
спора съд.
След последвали нови отводи от разглеждането на делото с определение от 15.07.2019 г.
2
АС – Монтана е изискал преписката в КЗЛД по жалбата на Г.М. и е дал указания на последната за
конкретизиране на цената на предявените претенции за обезщетения за причинените й вреди. В
изпълнение на така постановеното определение са представени по делото влезлите в сила на
10.05.2016 г. след осъществен съдебен контрол пред административните съдилища решение № Ж-
504 от 04.07.2014 г. на КЗЛД, приложено и към исковата молба на ищеца Г.М., и решение № Ж-
504 от 03.11.2014 г. на КЗЛД за допълване на предходното решение, с което жалбата на Г.М. в
частта й срещу д-р Л.Л. и д-р А.М. е оставена без разглеждане. Постъпила е също и молба от Г.М.
за обосноваване на размера на исканията, които са въведени в различни размер и период (вкл. и
след предявяването им) и които съдът не обсъжда понастоящем и поради неправилно дадените й
указания.
С определение от 27.08.2019 г. по адм. дело № 611/2018 г. АС – Монтана е прекратил
производството по делото и го е изпратил за разглеждане от СРС. Изложил е мотиви, че иск за
обезщетение за вреди по реда на АПК е допустим само при установено нарушение на
администратора и/или обработващия личните данни, каквото в случая не е налице, поради което и
допустим за защита е само общият исков ред. Във връзка с посоченото определение ищецът Г.М. е
подала молба от 02.09.2019 г. с искане съдът да го отмени, по което АС - Монтана е постановил
определение от същата дата.
След изпращането му по подсъдност с горепосоченото определение от 06.04.2021 г. СРС,
на основание чл. 118 във вр. с чл. 104 от ГПК, е прекратил производството по делото и го изпратил
по подсъдност на СГС.
Настоящият състав на съда намира, че е недопустимо разглеждането от общия граждански
съд в настоящото производство на исканията по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД за
присъждането на обезщетение за причинените на ищеца Г.М. вреди от неправомерно обработване
на личните й данни от Медицински център *** ЕООД и д-р А.М. съответно като администратор и
като обработващ лични данни, за които законът към момента на предявяването им предвижда
солидарна отговорност – арг. чл. 24, ал. 5 (ред., преди ДВ - бр. 17 от 2019 г.) от ЗЗЛД.
Съгласно чл. 39, ал. 1 и 2 (ред., ДВ, бр. 91 от 2006 г., действала към момента на
предявяването на исковете) от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо
лице може да обжалва действия и актове на администратора по съдебен ред пред съответния
административен съд или пред Върховния административен съд по общите правила за подсъдност,
като в така образуваното производство физическото лице може да иска обезщетение за
претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни. Единствена
процесуална пречка съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД за сезирането на съда е наличието на висящо
административно производство пред КЗЛД за същото нарушение или такова по съдебно
обжалване на нейно решение относно същото нарушение. Възможността обаче в отделен процес
самостоятелно да се иска установяване на нарушението, изразяващо се в неправомерното
обработване на лични данни, не може да бъде разглеждана като процесуална пречка за предявяване
на самостоятелен осъдителен иск за обезщетение за вреди по нормативно установения за
приложим ред по АПК, тъй като чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД урежда само процесуална възможност за
съединяване на претенцията за обезщетение за вреди със защитата по чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, а не
процесуална пречка за упражняването на право на иск. Аналогични процесуалноправни
разпоредби, които имат незабавно действие спрямо заварените правоотношения (висящи дела), се
съдържат и в чл. 39 от ЗЗЛД и в настоящата му редакция – ДВ, бр. 17 от 2019 г.
3
Следователно чл. 39 от ЗЗЛД, чиято цел е да уеднакви правилата при разглеждането на тези
спорове без значение на правосубектността на администратора и/или на обработващия личните
данни, определя реда по АПК, като приложим за упражняване на правото на съдебна защита и
право на обезщетение на физическите лица от нарушения при обработване на личните данни, респ.
административните съдилища като компетентни да разгледат тези спорове, включително и да
извършат преценка за допустимостта на производството, съпоставяйки разгледаното от КЗЛД
нарушение по приключилото административно производство и въведените такива в исковата
молба и съобразявайки възможността само компетентният съд да осъществи контрол и на
законосъобразността на евентуално други наведени неправомерни действия по обработване на
личните данни при разглеждане на исковете за обезщетения за вреди (в този смисъл Определение
№ 5 от 24.01.2020 г. по гр. д. № 55/2019 г. на ВКС и ВАС, 5-членен с-в, Определение № 11551 от
15.11.2021 г. по адм. д. № 10660/2021 г. на ВАС и други). Аргумент в подкрепа на този извод за
приложимия ред относно търсената отговорност от неправомерното деяние на ответниците е и
съотношението на ЗЗЛД към ЗЗД като специален към общ закон, при което специалният закон
дерогира прилагането на общия.
Предвид горното производството следва да бъде прекратено и изпратено на основание чл.
118, ал. 2 от ГПК и чл. 128, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 203 от АПК по подсъдност на АС - Монтана,
който е прекратил производството по исковете като неподсъдно на административните съдилища.
Последното обуславя наличието на спор за подсъдност, който следва окончателно да бъде
разрешен от състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама
представители на Върховния административен съд - арг. от чл. 135, ал. 4 от АПК.
По изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 128, ал. 1, т.
6 от АПК и чл. 129, ал. 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 6744/2021 г. по описа на Софийски градски
съд, Гражданско отделение, І-29 състав, образувано по предявени от Г. СВ. М. против
Медицински център *** ЕООД и А.Д.М. осъдителни искове за заплащане при условията на
солидарност на сумата 216780 лева, представляваща обезщетение за причинени й имуществени
вреди за периода 16.01.2014 г. – 30.06.2018 г. от нерегламентирано обработване на личните й
данни относно нейното здравословно състояние от лечебното заведение и неговия представител
съответно като администратор и като обработваща лични данни, заедно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва, и сумата 300000 лева – обезщетение за причинените й неимуществени
вреди от същото противоправно деяние, и ПОВДИГА ПРЕПИРНЯ за подсъдност между
Административен съд – Монтана и Софийски градски съд пред състав от трима представители на
Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд относно
компетентността за разглеждане на тези искания, предмет и на адм. дело № 611/2018 г. на
Административен съд – Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4