РЕШЕНИЕ
№ 1669
гр. Пловдив, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Катя Ив. Янева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20205330117120 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр.
Пловдив срещу А. М. И., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 109, вр. чл. 52, ал. 2 Закон за здравното осигуряване, с който се претендира да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер от 893 лв., представляваща стойност на предоставена на
ответника медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека №
**************, по време на болничния му престой, продължил ********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК / 28.08.2020г./ до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/ 31.08.2020г., по ч.гр.д. №
11040/ 20г., по описа на РС- Пловдив, XIX- ти гр. с-в.
В исковата молба е посочено, че на **** г. ответникът е постъпил за лечение по
спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив. Тъй като спешното състояние
не е могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, се наложило болнично лечение и
ответникът бил хоспитализиран във *******. Твърди се, че ответникът е бил
хоспитализиран в клиниката на **** г., в 19.50 ч., с приемна диагноза „************“
по Клинична пътека № *********************“, чиито изисквания са посочени в
Приложение № 17 на Национален рамков договор за медицинските дейности от 2918 г.
(НРД за МД 2018 г. Твърди се, че е изготвена Епикриза, в която са описани
извършените диагностични и терапевтични процедури и лечението на пациента е
приключило. Посочва, че същият е изписан на ****** г. преди изтичане на
минималния болничен престой от 2 дни съгласно изискванията на клиничната пътека.
1
Въпреки това, за периода на престой са му извършени всички диагностични и
терапевтични процедури и клиничната пътека е била завършена. Сочи, че пациентът е
прекратил болничното лечение, като на 17.07.2018 г. е подписал декларация
„Информирано решение за преждевременно прекратяване на започналия престой в
болничното заведение и на болничното лечение/диагностициране“. Твърди се, че към
датата на постъпване в лечебното заведение, в периода на болничното му лечение,
както и към датата на изписването му, ответникът е бил неосигурен по смисъла на
Закона за здравното осигуряване. Предвид това и на основание чл. 109, ал. 1 от ЗЗО е
следвало да заплати сам стойността на оказаната му медицинска помощ по
горепосочената клинична пътека, която била в общ размер на 893, 00 лева, съгласно
ценоразписа на болничното заведение. Сочи се, че на ***** г. ищецът е изпратил
покана за доброволно плащане до пациента, получена от А.И. на ***** г., като до
настоящия момент сумата не е заплатена. Предвид изложеното, моли се така
предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените разноски в рамките на
настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК, особеният представител на ответника е подал отговор
на исковата молба. Не оспорва обстоятелството, че на **** г. ответникът е постъпил за
лечение в ищцовата болница, както и че са му извършени посочените в исковата молба
медицински услуги и изследвания. Изразява се становище, че в деня на изписването му
– ***** г., не му е бил издаден първичен счетоводен документ, на който да се е
подписал и да е приел осъществените му медицински манипулации. Изтъква се, че
такъв документ е бил представен едва с подаване на исковата молба – „Сметка на
пациента“, с дата ***** г., който не съдържа нито име и фамилия на лекаря и подпис,
нито печат, нито пък подпис на пациента. Сочи, че липсват данни в така представената
от ищеца декларация за това, че той е бил уведомен, че е с прекъснати
здравноосигурителни права, както и за това, да е уведомен за цената на услугите, които
следва да заплати с оглед на факта, че е с прекъснати здравноосигурителни права.
Моли се така предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 11040/ 2020 г. по описа на РС- Пловдив, XIX-
ти гр. с-в, вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за
изпълнение. Тя е връчена редовно на основание чл. 47, ал.5, вр. ал. 1 ГПК, а искът, по
който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2
ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, с доклада по делото като
безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства:
ответникът А. М. И. е постъпил за лечение в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив
на дата ****г. Допълнително, с оглед изричното становище на страните в ОСЗ,
проведено на 20.09.2021г. / л. 82 от делото/, като безспорен и ненуждаещ се от
доказване е отделен фактът, че предписаните на ответника манипулации по клинична
пътека са извършени в цялост.
От материалите по делото се изяснява и че състоянието на ответника не е могло
2
да бъде преодоляно в спешния кабинет към УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив.
Впрочем, този извод се затвърждава и от приетия по делото Лист за преглед на пациент
в КДБ/ СО № **** от ****г. / л. 4 от делото/. В графа „Основна диагноза“ от
цитирания лист за преглед на пациент ясно е отразено, че ответникът страда от
„******“. От листа за преглед на пациент се установява и че ответникът е насочен към
лечебно заведение за болнична помощ, с оглед необходимостта от прилагане на
лечение извън спешен кабинет (последното се потвърждава и от допълнителния лист
към листа за преглед на пациент в спешно отделение – л. 6 от делото ).
От представената медицинска документация – Направление за хоспитализация /
л. 5/, Декларация за информирано съгласие / л. 7- 8/, Епикриза /л. 10 /, Лечебно-
диагностичен план / л. 22- 25/, се установява по безспорен начин, че ответникът е
постъпил във „**********“ на твърдяната от ищеца дата / ****г./, във връзка с
диагноза „******“. Впоследствие, след извършени по клинична пътека изследвания,
диагнозата е прецизирана на „**************“ ( фиш за изследване- л. 12 от делото ).
Безспорно се установява и че към момента на постъпването си в болничното
заведение и до края на исковия период, ответникът не е бил здравноосигурен. Това
обстоятелство се потвърждава и от приложената по делото справка от НАП /л. 76 и л.
77/, съгласно които лицето е с прекъснати здравноосигурителни права. Във връзка с
възражението на особения представител, съдът счита за нужно да посочи, че не
съществува нормативно изискване болничното заведение да уведомява пациента за
неговия здравноосигурителен статус ( да го уведоми дали е здравноосигурен ). Следва
да се посочи, че заплащането на задължителните осигурителни вноски е задължение,
възложено в тежест на физическите лица- правни субекти и именно същите е нужно да
следят дали изпълняват това финансово задължение редовно. Ищецът е изпълнил
вменените му задължения, като е предоставил информация на пациента за курса на
лечение, който следва да се проведе, както и условията, при които ще следва да заплати
предоставената му медицинска помощ ( декларации на л. 7- 9 от делото ).
Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, е определен в чл.
33 ЗЗО. В разпоредбата на чл. 52 ЗЗО е посочено, че неосигурените лица заплащат
оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с
изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл. 83 ЗЗ. Съгласно чл.
109 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят
осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че те не са внесли повече
от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на
месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати
здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.
По делото е отделено за безспорно и се установява от приложената и неоспорена
медицинска документация, че всички сочени от ищеца и необходими за
3
възстановяване здравето на ответника медицински услуги и изследвания, са извършени
в периода на престой. Макар и всички необходими медицински действия да са
извършени, ответникът е напуснал болничното заведение преди клиничната пътека да
бъде завършена. При това положение и доколкото ответникът не доказа заплащане на
оказаната му медицинска помощ, а е бил здравно неосигурен, той следва да плати
стойността й на основание чл. 109 ЗЗО, която е определена от УМБАЛ „Св. Георги“
ЕАД- гр. Пловдив.
Относно реалното извършване на медицинските дейности, за които се търси
плащане, по делото са приети множество медицински документи. Епикризата,
направлението за хоспитализация, историята на заболяването, протоколите за
извършени интервенции, са свидетелстващи документи, които макар и да нямат
обвързваща съда доказателствена сила, преценени съвкупно налагат единствения
възможен извод, че ответникът е бил хоспитализиран и му е оказаната необходимата
медицинска помощ ( досежно правния характер на издадената медицинска
документация- Определение №2/06.01.2020 по дело №2059/2019 на ВКС, ГК, III- то
г.о.. ).
В приетата по делото документация е отразено, че на ответника са извършени
медицински интервенции, съобразно алгоритъм по клинична пътека №
**************. Не съществува спор и се установява, че пациентът е получил мед.
помощ в пълен обхват и обем, макари преди приключването на клиничната пътека,
ответникът да е преценил да напусне болничното заведение. Ето защо се дължи
плащане на съответната услуга, която съобразно Заповед № *******г. на *** на
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив, с която се утвърждава ценоразписът на
медицинското заведение, възлиза на сума в размер от 893 лв. / л. 29/.
С оглед възражението на ответника, то следва да се посочи, че не е налице
изключението, разписано в чл. 82, ал. 1, т. 1 Закон за здравето- извън обхвата на
задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят
медицински услуги, които са свързани с медицинска помощ при спешни състояния. За
да бъде приложено посоченото изключение, то необходимо е състоянието на пациента
да позволява преодоляването му ( лечение ) в условията на спешен кабинет ( доколкото
съобразно чл. 82, ал. 5 Закон за здравето, спешните дейности по ал. 1, 1а, 2, 3 и 4 се
финансират от държавния бюджет и от общинските бюджети ) . Както бе коментирано
и по- горе, в конкретния случай състоянието на ответника е налагало незабавна
хоспитализация и лечение в болнични условия ( в листа за преглед, в графа „насочен
към“ е посочено- „лечебно заведение за болнична помощ“) . Предвид това, то
ответникът следва да заплати оказаната му медицинска помощ по ценоразпис на
медицинското заведение, тъй като е с прекъснати здравноосигурителни права, както
към момента на извършване на манипулацията, така и към настоящия момент. Следва
4
да се посочи и че ответникът надлежно е бил уведомен преди извършване на
манипулацията за целите и естеството на лечението, разумните алтернативи,
очакваните резултати, както и за стойността на медицинската интервенция ( л. 7- 8-
Декларация за информирано съгласие ).
С оглед тези доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът
приема иска за доказан по основание и размер. Размерът на иска се установява по
категоричен начин и от действащия към момента на хоспитализацията на ответника
Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр.
Пловдив, утвърден със заповед № *******г. на *** на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД / л.
28- 30 /.
Предвид изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца съществува парично
вземане в размер от 893 лв., представляваща стойност на предоставена на ответника
медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека №
**************, по време на болничния му престой, продължил ********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК / 28.08.2020г./ до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/ 31.08.2020г., по ч.гр.д. №
11040/ 20г., по описа на РС- Пловдив, XIX- ти гр. с-в.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал.1
ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
сторени такива в размер на 530 лв. ( 25 лв. д.т. за заповедното производство, 25 лв.- д.т.
за исковото производство, 300 лв.- възнаграждение за особен представител, 180 лв.-
заплатен адвокатски хонорар ). Предвид изложеното, то ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сума в размер от 530 лв., представляваща сторени разноски
в рамките на исковото и заповедното производство ( съобразно разясненията, дадени в
т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС ).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. М. И.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК ********* сумата от
893 лева – главница, представляваща стойност на предоставена на ответника
медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека №
**************, по време на болничния му престой, продължил ********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК / 28.08.2020г./ до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/ 31.08.2020г., по ч.гр.д. №
11040/ 20г., по описа на РС- Пловдив, XIX- ти гр. с-в.
5
ОСЪЖДА АНГ. М. ИЛ., ЕГН ********** да заплати на УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер от 530 лв.,
представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство и заповедното
производство по по ч.гр.д. № 11040/ 20г., по описа на РС- Пловдив, XIX- ти гр. с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
6