РЕШЕНИЕ
№ 519 23.12.2019г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесети и трети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове:
Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №862 по описа
за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Същото е образувано
по жалба с вх.№14812/22.10.2019г.
подадена от адв.Л.К., в качеството му на пълномощник на Д.К.М., против
Постановление №4274 от 10.10.2019г. на ЧСИ Георги Тарльовски, с което е
оставена без уважение Молба с вх.№13498/30.09.2019г. на Д.К.М. за приключване
на принудително изпълнение, на основание чл.433, ал.2 от ГПК.
Твърди
се, че постановения акт на съдебния изпълнител е незаконосъобразен. В тази
връзка се визира, че взискателят, по чиято молба е образувано изпълнително дело№257/2018г.
е „Юробанк България“ АД, а длъжници са солидарно отговорните лица С.Д.К. и Д.К.М..
Приема се, че с извършването на
публична продан на ипотекирания в полза на банката- взискател имот с
идентификатор 55155.503.802.1.18 изцяло се удовлетворяват вземанията на банката
по изпълнителния лист и разноските по изпълнението. Визира се, че това е
станало ясно от извършеното на 26.08.2019г. разпределение на сумата от
продажбата на имота в размер на 90 015лв.
Сочи
се, че вместо да приключи производството по делото, ЧСИ Тарльовски извършва
едно незаконосъобразно действие, което подлежи на косвен съдебен контрол,
именно в хипотезата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, тъй като самото конституиране
на „Виргиния ателие“ ЕООД не подлежи на съдебен контрол.
Твърди се, че взискателят
„Юробанк България“ АД е удовлетворена от принудителното изпълнение и вместо да
прекрати производството, ЧСИ конституира “Виргиния ателие“ ЕООД, като взискател
на основание чл.155, ал.2 от ЗЗД, с което се извършва недопустимо смесване на
правни институти, което обуславя неговите порочни действия.
Счита се, че не е приложен
правилно института на суброгацията и правните последици на успешно проведен иск
по чл.135 от ГПК, поради което напълно незаконосъобразно е прието, че “Виргиния
ателие“ ЕООД има процесуалното право и ex lege се суброгира в правата на
Банката- взискател. В този смисъл се визира, че “Виргиния ателие“ ЕООД не е
заплатило нищо в проведената публична продан и не може да се суброгира в
правата на банката кредитор и спрямо него не действат принципите на т.2 от ТР
№4/2017г.
Приема се, че не е приложена
правилно и разпоредбата на чл.155, ал.2 от ЗЗД.
В този смисъл се излагат
съображения.
Моли се за постановяване на
съдебен акт, с който да бъде отменен отказа на ЧСИ Тарльовски да приключи
производството по изп.дело №257/18г. обективирано в Постановление от
10.10.2019г., като се дадат задължителни указания по приложението на закона
спрямо жалбоподателката.
Моли се за присъждане на
направените съдебно- деловодни разноски.
От страна на “Виргиния ателие“
ЕООД, представлявано от Управителя И.Т.Д., чрез
пълномощника му адв.М. е подадено в срок писмено възражение.
В същото се излагат подробни
съображения в насока, че жалбата се явява неоснователна и като такава следва да
се остави без уважение.
От страна на длъжникът С.Д.К. в
указания срок не са постъпили възражения.
Постъпили са мотиви по чл.436,
ал.3 от ГПК от ЧСИ- Георги Тарльовски. В същите се визира, че подадената жалба
е процесуално допустима, но по съществото си е неоснователна.
В този смисъл се излагат подробни
съображения.
Моли се за оставяне без
уважение на подадената жалба.
Окръжният съд, като взе
предвид оплакванията, изложени
в жалбата, прие
от фактическа страна за
установено следното: Изпълнително дело №20188820400257 е образувано по
молба на взискателя „Юробанк България“ АД от 04.05.2018г.- л.1- 3, въз основа
на Изпълнителен лист №777/30.03.2018г. по ч.гр.д.№1018/2018г.- л.4, издаден въз
основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа па документ по
чл.417 от ГПК №622/29.03.2018г.- л.5. По този изпълнителен лист, солидарни
длъжници са С.Д.К. и Д.К.М..
Видно от Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека №62, том ІІ, рег.№2753, дело №231/2010г., на
19.04.2010г. за обезпечаване на задължение в размер на 98 650 евро е учредена
договорна ипотека върху имоти, собственост на „Ви Ти Ес Инвест“ ООД,
включително и върху имота, срещу който е насочено изпълнението по
изпълнителното дело, с идентификатор 55155.503.802.1.18, находящ се в гр.П.,
ул.„Ц.Ш.“ №, ет. - л.
Този имот е апортиран в
капитала на „Ви Ес Инвест“- л.95, на гърба, справка от ИКАР, сделка 4, след
което е продаден на „Виргиния Ателие“ ЕООД, видно от Нотариален акт за покупко-продажба №131, том
І, рег.№2470, дело №93 от 2015г. на дата 29.09.2015г. на „Виргиния Ателие“ ЕООД-
л.280- 284.
Видно от Молба с вх.№09955/31.07.2018г.-
л.190, взискателят „Юробанк България“ АД е поискал изпълнението да бъде
насочено чрез извършване на опис и оценка и насрочване на публична продан на
имот с идентификатор 55155.503.802.1.18, с адрес: гр.П., ул.“И. Ш“ №, .
С Разпореждане
№2458/31.07.2018г.- л.193, ЧСИ е конституирал „Виргиния ателие“ ЕООД, като
„ипотекарен длъжник“ поради това, че е закупил имота с тежест, а именно:
посочената по- горе договорна ипотека.
В хода на изпълнителното дело след
извършена втора публична продан на посочения по- горе недвижим имот, с
Постановление за възлагане №3345/07.08.2019г., влязло в законна сила на
30.08.2019г., имотът е възложен на „Николетти“ АД- л.544.
С молба с вх.№11851/28.08.2019г.-
л.479- 480 на „Виргиния ателие“ ЕООД е поискано конституирано му, като
взискател по изпълнителното дело срещу солидарните длъжници С.Д.К. и Д.К.М., в
качеството му на трето задължено лице - ипотекарен длъжник, който е претърпял
принудително изпълнение по отношение на собствения си имот, в резултат на което
изцяло е погасено задължението към взискателя „Юробанк България“ АД.
От Постановление №3772/02.09.2019г.-
л.493 се установява, че на основание чл.429, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.155,
ал.2 от ЗЗД, ЧСИ Тарльовски е конституирал „Виргиния ателие“ ЕООД за взискател
по изпълнителното дело на мястото на удовлетворения първоначален взискател „Юробанк
България“ АД, по отношение на който производството е приключено, видно от Разпореждане
№3776/02.09.2019г.- л.494.
С Покани за доброволно
изпълнение, съответно от 02.10.2019г. и от 01.10.2019г.- л.572- 575, длъжниците
С.Д.К. и Д.К.М. са уведомени за горното.
Видно от Молба с вх.№13498/30.09.2019г.-
л.576, длъжникът Д.К.М. е поискала от ЧСИ е поискала да бъде приключено
изпълнителното производство и да се прекрати делото. Като основание за това е
визирано, че „Виргиния ателие“ ЕООД по отношение на нея не е станало собственик
на имота и следователно не може да се ползва от правата на трето лице по
смисъла на чл.155, ал.1 от ЗЗД или от правата на ипотекарен длъжник по реда на
чл.155, ал.2 от ЗЗД. Прието е с нея, че по силата на Решение №60/18.04.2015г.
по т.д.№207/2015г. по описа на ОС- П., сделката, с която „Ви Ес Инвест“ ООД е
прехвърлило в собственост на „Виргиния
ателие“ ЕООД на недвижими имоти посочени в Нотариален акт №131/29.09.2015г. е
обявена за недействителна спрямо нея.
Видно от последно цитираното
съдебно решение се установява, че сделката с която пет имота, включително и
процесният са продадени от „Ви Ес Инвест“ ООД на „Виргиния ателие“ ЕООД е
обявена за относително недействителна спрямо Д.К.М.- л.577- 580.
С обжалваното Постановление с
№4274/10.10.2019г.- л.586 подадената молба с вх.№13498/30.09.2019г. на Д.К.М. е
оставена без уважение за приключване на изпълнителното дело, на основание
чл.433, ал.2 от ГПК.
Окръжният съд от правна страна
приема следното:
Жалбата е допустима, като
по съществото си се явява основателна.
За да постанови своя отказ, ЧСИ
е посочил в постановения от него акт, че за взискател по изпълнителното дело е
конституиран „Виргиния ателие“ ЕООД на мястото на първоначалния взискател
„Юробанк България“ АД, на основание чл.429, ал.1, във вр. с чл.155, ал.2 от ЗЗД
и Тълкувателно решение №4/2017г. по т.д.№4/2017г. на ОСГТК на ВКС, за което
молителя е уведомен по настоящото изпълнително дело. Посочените обстоятелства
са несъотносими към конституирането на взискателя „Виргиния ателие“ ЕООД.
В конкретният казус, настоящата
инстанция приема, че постановения отказ за приключване на изпълнителното дело е
неправилен и незаконосъобразен. В този смисъл не могат да бъдат споделени
изложените от частния съдебен изпълнител изводи.
В тази насока, съображенията на настоящата инстанция са следните:
Изпълнителният лист е съдебният акт, който удостоверява право на
принудително изпълнение и разрешава то да бъде упражнено като овластява и
задължава изпълнителния орган да пристъпи по молба на кредитора към
принудително изпълнение на съответното притезание. Правилото е, че активната и
пасивната легитимация в изпълнителния процес се определя от изпълнителния лист,
който сочи взискателя и длъжника. Само ако посочените в молбата за образуване
на изпълнително производство насрещни страни взискател и длъжник съответстват
на страните по изпълнителния лист, образуваното производство ще бъде допустимо.
От правилото, че изпълнителния лист сочи надлежните страни, в частност
взискателя- кредитор, има изключения. Разпоредбата на чл.429, ал.1 от ГПК сочи
случаите, когато взискател може да се яви лице, което не фигурира като кредитор
по изпълнителния лист, като регламентира, че наследниците и частните
правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник,
които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в
полза на взискателя изпълнителен лист, като приемството, съответно плащането от
поръчителя или съдлъжника се установява с писмени доказателства.
Суброгацията на поръчителя или на солидарния съдлъжник в правата на
кредитора, удовлетворен от тях ги легитимира като взискатели по изплатения от
тях изпълнителен лист по изричната разпоредба на закона и то в случаите, че не
се налага преценка на материални права, които стоят извън изпълнителното
основание /ако самия суброгиращ се платец е страна по изпълнението, тъй като
само за плащането е предвидено установяване с писмени доказателства/.
Точка 2 от Тълкувателно решение №4 от 11.03.2019г. на ВКС по
т.д.№4/2017г., ОСГТК е категорична, че този който е дал своя вещ в залог или
ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е
насочено върху това имущество, има процесуално качество на длъжник в
изпълнителното производство.
Това в настоящият казус е реализирано в изпълнителното дело, като ЧСИ-
Тарльовски е конституирал „Виргиния ателие“ ЕООД с Разпореждане №2458/31.07.2018г.-
л.193, ЧСИ, като „ипотекарен длъжник“ поради това, че е закупил имота с тежест,
а именно: посочената по- горе договорна ипотека.
Впоследствие същият не е имал законово основание да конституира
„Виргиния ателие“ ЕООД, като взискател по изпълнителното дело реализирано от
него с Постановление №3772/02.09.2019г.- л.493, на основание чл.429, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.155, ал.2 от ЗЗД.
Този си извод настоящата инстанция извеждат от съображенията изложени
по т.2 в цитираното по- горе тълкувателно решение. Съгласно тях: „Длъжникът в
процеса има право да участва в наддаването, ако не е длъжник и по изпълняваното
парично вземане- той има правен интерес да плати чуждия дълг и така да се
суброгира в правата на удовлетворения кредитор и в изпълнителния лист, като по
този начин осуети проданта. Не може да бъде отречено правото му да избере да
участва в проданта, ако счита, че цената на имуществото, с което отговаря е по-
ниска от дълга, и така да се суброгира само до размера на платеното от него.
Той не купува свой имот и не плаща, за да придобие своя вещ, за да се суброгира
в правата на удовлетворения кредитор- всъщност той купува дълг- имотът си
остава негов, защото кредиторът вече е удовлетворен.“.
При тези данни следва да се приема, че „Виргиния ателие“ ЕООД би се
суброгирало в правата на взискател по изпълнителното дело и ЧСИ ще има законово
основание да се конституира като такъв на мястото на първоначалния- „Юробанк
България“ АД, единствено и само ако е заплатило дълга, като такова плащане
следва да се установи с писмени доказателства пред съдебния изпълнител. Такива
по изпълнителното дело в конкретния казус не са налице. Следва да се отбележи,
първото дружество не участвало в проведената публична продан.
По изпълнителното дело е приложен Протокол за извършено погасяване от
26.08.2019г. за извършени плащания от „Виргиния ателие“ ЕООД на сумата от
81013,56лв. на дата 05.08.2019г. и съответно сумата от 9001,44лв. на дата
29.07.2019г.
Този протокол, настоящата инстанция не приема, че следва да го обсъжда
за да приеме, че има плащане от страна „Виргиния ателие“ ЕООД. Основанието си
за това се мотивира от обстоятелството, че в същия няма положен подпис и печат
от съдебния изпълнител, за да се счете, че има надлежно съставен документ. От
друга страна, никоя от страните по делото не коментира наличието на такъв
съставен по надлежния ред документ и съответно наличие на платежни нареждания с
наредител „Виргиния ателие“ ЕООД на посочените по- горе две дати за посочените
суми.
В случая, в хода на изпълнителното дело е налице реализирана втора
публична продан, в която купувачът „Николетти“ АД е обявен за купувач. Същият е
внесъл предложената от него цена по делото, която е в размер на 99 015лв.
с 2 броя платежни нареждания, първото от 29.07.2019г.- л.437 за сумата от
9001,44лв. , второто от 05.08.2019г.- л.438 за сумата от 81013,56лв., като
постановлението за възлагане е влязло в законна сила. Налице е разпределение обективирано
в Разпределение №3616/26.08.2019г.- л.470 на постъпилата от тази публична
продан сума, която е разпределена между взискателите по изпълнителното дело,
като същото е влязло в законна сила.
Констатира се, че след това разпределение е налице хипотезата на
чл.433, ал.2 от ГПК, тъй като е налице изпълнение на задължението по
изпълнителния лист въз основа на които е образувано изпълнително дело и съответно
са събрани разноските по това изпълнение.
Съдът не намира, че следва да обсъжда в конкретният казус възраженията
на жалбоподателката, чрез нейния пълномощник мотивирани от Решение
№60/18.04.2015г. по т.д.№207/2015г. по описа на ОС- П.. За да приеме това си
становище последния счита, че това би било предмет в друго производство, но не
и в настоящото.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че подадената жалба с вх.№14812/22.10.2019г.
от адв.Л.К., в качеството му на пълномощник на Д.К.М. срещу отказа на съдебния
изпълнител да приключи принудителното изпълнение, на основание чл.433, ал.2 от ГПК следва да се уважи, като основателна, а обжалвания
отказ на съдебния изпълнител обективиран в Постановление №4274/10.10.2019г. на
ЧСИ Георги Тарльовски, рег.№882 с район на действие ОС- П., като неправилен и
незаконосъобразен се отмени.
В последица от това, делото
следва да се върне на ЧСИ- Тарльовски, за последващи негови действия, във
връзка с подадената молба, с вх.№13498/30.09.2019г. на длъжника Д.К.М., с
искане за приключване на изпълнителното производство и прекратяване на делото.
Мотивиран от горното,
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Постановление
№4274/10.10.2019г. на ЧСИ Георги Тарльовски, рег.№882 с район на действие ОС- П.,
с което е оставена без уважение Молба, с вх.№13498/30.09.2019г. на Д.К.М. за
приключване на изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.2 от ГПК.
ВРЪЩА делото на ЧСИ
Тарльовски, за последващи негови действия, във връзка с подадената молба, с
вх.№13498/30.09.2019г. на длъжника Д.К.М, с искане за приключване на
изпълнителното производство и прекратяване на делото.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.437, ал.4 от ГПК.
Председател:
Членове:1.
2.