ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 83
гр. Смолян, 01.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно частно
гражданско дело № 20225400500062 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274 ,ал.2 във вр. с чл.413,ал.2 ГПК.
С разпореждане №34/11.01.2022г. по ч.гр.д.№6/2022г. Девинският
районен съд е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от “СИТИ КЕШ” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, общ. Столична, район Средец, ул. Сл. № 29, ет.7,
представлявано от управителя Н. П. П., чрез пълномощник юрисконсулт С. Б.
К. против В. Г. М. , с ЕГН **********, от гр. Д., общ. Д., обл.См., ул. Б. № **
за парично вземане 434,29лв., съставляваща 400.00лева /четиристотин лева/ –
главница по договор за паричен заем №408104/23.03.2020г.; 0.61 лева /нула
лева и 61 стотинки/ - възнаградителна лихва, дължимата и неплатена за
периода 23.03.2020г. до 23.09.2020г.; 33.68 лева /тридесет и три лева и 68
стотинки/ - законна лихва за забава, дължима и неплатена за периода от
08.09.2020г. до 01.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата
400.00 лева, считано от постъпване на заявлението в съда – 07.01.2022г. до
изплащане на вземането, както и разноски 25.00 лева /двадесет и пет лева/ -
държавна такса и 260.00 лева - юрисконсултско възнаграждение и е указал на
основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК на заявителя “СИТИ КЕШ” ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, общ. Ст., район
Ср., ул. Сл. № **, ет.*, представлявано от управителя Н. П. П., чрез
пълномощник юрисконсулт С. Б. К., че може да предяви осъдителен иск
против В. Г. М., с ЕГН **********, от гр. Д., общ. Д., обл. См., ул. Б. № ** за
парично вземане 434,29лв., съставляваща: 400.00 лева /четиристотин лева/ –
главница по договор за паричен заем № 408104/23.03.2020г.; 0.61 лева /нула
лева и 61 стотинки/ - възнаградителна лихва, дължимата и неплатена за
периода 23.03.2020г. до 23.09.2020г.; 33.68 лева /тридесет и три лева и 68
стотинки/ - законна лихва за забава, дължимата и неплатена за периода от
1
08.09.2020г. до 01.12.2021г.,ведно със законната лихва върху главницата
400.00 лева, считано от постъпване на заявлението в съда – 07.01.2022г. до
изплащане на вземането, както и разноски 25.00 лева /двадесет и пет лева/ -
държавна такса и 260.00 лева - юрисконсултско възнаграждение в
едномесечен срок, считано от влизане в сила на разпореждането, с което
съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, като довнесе дължимата
държавна такса.
Постъпила е частна жалба с вх.№249/31.01.2022г. /с пощенско
клеймо-27.01.2022г./ от Сити Кеш” ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Сл.“ № 29, ет. 7,представлявано от
управителя Н. П. П., чрез пълномощника адв. Р. М. М. срещу разпореждане
№34/11.01.2022г. по ч.г.д. №6/2022г. по описа на районен съд –Девин.В
мотивите първоинстанционният съд приема, че искането за издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника В. Г. М. следва да бъде отхвърлено
поради обоснована вероятност от наличието на неравноправни клаузи в
представения договор за паричен заем № 408104/23.03.2020г., както и
искането да е в противоречие със закона и добрите нрави. Съдът приема ,че в
договора не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК,
регламентиращ лихвения процент по кредита, тъй като „не са посочени
условията за прилагането му“, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, досежно
посочването на „взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 ЗПК
начин.Счита ,че до този свой извод първоинстанционният съд достига на
базата на неправилни и необосновани твърдения, коитонамира ,че влизат в
противоречие с договорното съдържание на договор за паричен заем №
408104/23.03.2020г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и В. Г. М.. Твърди ,че
не споделя доводите на съда за отхвърляне на претенцията за присъждане на
неустойка за непредставяне на обезпечение, дължима съгласно чл. 6.1 и 6.2 от
цитирания договор за паричен заем.Счита, че твърдените в заявлението
обстоятелства пряко кореспондират с действащите норми на материалното
право и водят до законосъобразни правни последици, като не са в
противоречие нито със закона, нито с добрите нрави.Твърди ,че в конкретния
казус има договорена между страните компенсаторна неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, като страните по тази индивидуално
договорена клауза са акцентирали върху обезпечителната функция на
неустойката. Този извод е верен поради това, че Заемодателят предоставя
високо рисков паричен заем на потребител, който включва бързо одобрение,
ниска лихва, без поръчител, без допълнителни обезпечения, липсва съгласие
за директен дебит от трудово възнаграждение и/или банкова сметка, както
при един банков потребителски кредит, кредитът не е и застрахован, което
евентуално да поправи вредите. В своите мотиви съдът се позовава на
разпоредбата на чл. 146, ал.1 ЗЗП, според която: “Неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.” Моли
въззивния съд да обърне внимание ,че тази неустойка, като размер и вреди,
които обезщетява, е индивидуално договорена между страните и това я прави
равноправна клауза, т.е създава равнопоставеност на правните субекти и
2
еднакво проявление на автономията на воля в търговския оборот. Клаузата за
предоставяне на обезпечение е индивидуално договорена между страните и
след като кандидат кредитополучателят се запознае с условията по нея,
следва да ги приеме, за да продължи към сключването на договора за паричен
заем.
Счита ,че съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В
конкретния случай сключеният между търговското дружество и
потребителят договор счита че не може да бъде квалифициран като договор
при общи условия поради горепосочените аргументи. Размерът на
уговорената между страните неустойка при неосигуряването на лице, което да
поръчителства за задължението на потребителя,намира ,че не е еднакъв за
всички отпуснати от Дружеството кредити, а следва да се преценява във
всеки отделен случай с оглед всеки отделен потребител, като се взимат
предвид и размерът на предоставяния кредит, уговорките за погасяването му
и други допълнителни условия, утвърдени в дългогодишната практика на
Дружеството. Счита ,че твърдението, че потребителя не е имал възможност да
влияе върху съдържанието на клаузите, не може да бъде подкрепено. Намира
,че не всеки потребител се оказва „рисков“ и не винаги се договаря
обезпечение, респективно неустойка при неизпълнение на задължение за
предоставянето му. Възможно е и предварителното му предоставяне.
Изводите на първоинстанционния съд, че „включената неустойка
допълнително е оскъпила договора, освен това не е ясно дали е включена в
годишен процент на разходите 47,78% и фиксиран лихвен процент 40,05%,
поради което води до значително и драстично увеличение на тежестта на
изплащане на задължението по договора за кредит “, счита че не могат да
бъдат споделени. Задължителната съдебна практика /Тълкувателно решение
№1/2009г. на ОСТК на ВКС/ възприема, че не е нищожна неустойка, която е
уговорена „без краен предел или без фиксиран срок, до който може да бъде
начислявана, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради
свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на
договора. Счита ,че прекомерността на неустойката не я прави a priori
нищожна поради накърняване на добрите нрави. Прекомерността на
неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез
съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.Счита ,че кредитора
няма как изначално да знае дали кредитополучателят в договорения
тридневен срок ще осигури задължаването на трето физическо лице
поръчител, за да знае дали кредитът ще остане необезпечен и ще търпи вреди.
Ако кредиторът знаеше, че само 3 дни след сключване на договора ще
настъпят вреди за него, то той никога нямаше да отпусне този заем.Не приема
твърдението на заповедния съд, че размерът на уговорената неустойка е
необосновано висок, което води до неоснователно обогатяване от страна не
представляваното от мен дружество. Счита ,че уговорения размер на
неустойката няма за цел неоснователно да обогати кредитора за сметка на
3
длъжника, напротив, този размер би компенсирал частично вредите, които са
следствие от това, че без поръчител кредитът си остава необезпечен, а по-
голяма вреда от неплащането на кредита в сферата на кредитирането няма.
Счита ,че за финансовите институции, за разлика от банките, липсва правната
възможност за привличане на публични средства чрез влогове на
физически/юридически лица, както и за договаряне на директен дебит от
сметките на посочените лица и от възнагражденията на физическите лица.
Такъв вид обезпечаване, какъвто не притежават небанковите финансови
институции, се явява най-сериозната гаранция за възвръщаемост на
предоставения паричен ресурс.Освен това счита ,че потребителят има право
по закон на отказ от потребителския си заем и то без да дължи каквото и да
било обезщетение, като това негово право е дори инкорпорирано в договора
за паричен заем. Моли въззивния съд да обърне внимание ,че
кредитополучателя не се е възползвал от това свое право в посочения от чл.
50 ЗЗП 14-дневен срок от сключване на договора за паричен заем, в който
случай той не би дължал претендираните разноски, лихви и неустойки. В
процесния случай потребителят прави частични погашения, с които
потвърждава действителността на сключения договор.Не споделя доводите на
съда и за неспазване от страна на търговското дружество на разпоредбите на
чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, в сключения Договор за паричен заем №
408104/23.03.2020г. с длъжника В. Г. М..Твърди , че с т. 4 от процесния
договор (Погасителен план), както и с чл. 30, раздел VIII от приложените към
договора Общи условия, са спазени всички законови изисквания, досежно
посочването на лихвения процент по кредита, както и на годишния процент
на разходите, съгласно разпоредбите на ЗПК.
Алтернативно моли, в случай, че уважаемият съд приеме мотивите на
районен съд - Девин за неприсъждане на неустойка за непредоставяне на
обезпечение, да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя претендираните
главница, законна лихва, възнаградителна лихва, неустойка за забава, законна
лихва за забава, както и на начислените разходи за събиране на вземането
поради забава в плащането и съдебни разноски. Аргументите за това са, че в
мотивите на своето разпореждане районен съд –Девин никъде не оспорва
дължимостта на въпросните притезания, но въпреки това отхвърля изцяло
заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника.С оглед
на всичко гореизложено, намира извода на първоинстанционния съд за
отхвърляне на заявлението ни поради наличие на неравноправни клаузи в
договорното съдържание за необоснован и неправилен и моли да постанови
решение, с което да отмени обжалваното разпореждане и присъди
вземането в претендираните размери съгласно заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по повод на което е образувано ч.гр.д.
№6/2022г. по описа на районен съд - Девин .
Препис от частната жалба не се връчва на другата страна –В. Г.
М.-чл.413,ал.2 ГПК.
Смолянският окръжен съд намира ,че частната жалба е
процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса
4
срещу акт на съда ,който подлежи на обжалване и при наличие на правен
интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Смолянският окръжен съд констатира ,че ч.гр.д. №6/2022г. по описа на
районен съд –Девин е образувано по депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от “СИТИ КЕШ” ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., общ. Ст., район Ср., ул.
Сл. № **, ет.*, представлявано от управителя Н. П. П., чрез пълномощник
юрисконсулт С. Б. К. против В. Г. М. , с ЕГН **********, от гр. Девин, общ.
Девин, обл. Смолян, ул. Б. № **3 за парично вземане 434,29лв., съставляваща
400.00 – главница по договор за паричен заем № 408104/23.03.2020г.; 0.61
лева - възнаградителна лихва, дължимата и неплатена за периода 23.03.2020г.
до 23.09.2020г.; 33.68 лева- законна лихва за забава, дължима и неплатена за
периода от 08.09.2020г. до 01.12.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата 400.00 лева, считано от постъпване на заявлението в съда –
07.01.2022г. до изплащане на вземането, както и разноски 25.00 лева-
държавна такса и 260.00 лева юрисконсултско възнаграждение
Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т.
1 от ДР на ЗЗП и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да
извърши проверка на основание чл. 411, ал. 2 ГПК, както за редовността на
заявлението, така и за съответствие на клаузите в договора със закона и
добрите нрави, и относно наличието на неравноправни клаузи по смисъла на
ЗЗП.Съгласно ал. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, а законът задължава заповедния съд да откаже издаване на
заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
Законосъобразно и обосновано в мотивите на своя акт Девински
районен съд е приел,че не са налице изискванията на чл.11,ал.1т.9 ЗПК
независимо ,че е посочен фиксиран лихвен процент ,не са посочени
условията за прилагането му. Освен това не е ясно нито за длъжника ,нито за
съда макар и да е посочен годишен процент на разходите 47,78 % дали е
включена неустойката в него като това не става ясно и от приложения по
делото погасителен план. С оглед данните по делото настоящият състав на
съда също намира, че в конкретния случай съществува обоснована вероятност
вземанията за неустойка, да се основават на неравноправни клаузи. В случая е
налице хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, доколкото потребителят се
задължава да заплати необосновано висока неустойка, която не държи сметка
за обема на неизпълнение на задълженията на потребителя.Включването на
неустойката е оскъпила допълнително договора за заем и това води до
увеличаване тежестта на задължението по договора за кредит за длъжника .
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
5
е нужно те да се доказват от кредитора. Освен обезпечителна и
обезщетителна функция, неустойката има и санкционна функция, тъй като е
предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно
неизпълнение на договора.Съгласно т. 3 от ТР № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС,
неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване
на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии: естеството
на задълженията (парични или на непарични) и размерът на задълженията,
изпълнението, на които се обезпечава с неустойка, дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог,
ипотека и др., вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и
вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна
негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
Смолянският окръжен съд намира ,че е налице заобикаляне на
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. С процесната калуза за неустойка от
Договор за потребителски кредит в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение -
недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Наред с
изложеното предвидената клауза за неустойка е неравноправна по смисъла на
чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Поради
невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не
съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение- член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО.Нарушена е
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.Липсва ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита. Не става ясно какво
се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи,
доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. Предвидената неустоечна
клауза в процесния договор за паричен заем излиза извън присъщите и
обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, надвишава
многократно евентуалните вреди на кредотодателя от неизпълнението, поради
което противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Така, както е уговорена конкретната неустойка, е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение
за предоставяне на обезпечение. /В този смисъл е определение № 60602 от
27.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 510/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Г.
М.
Поради това ще следва изцяло да бъде потвърдено обжалваното
разпореждане като законосъобразно и обосновано постановено и оставена
без уважение депозираната частна жалба ,като неоснователна .
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №34/11.01.2022г. по
ч.гр.д.№6/2022г. с което Девински районен съд е отхвърлил заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от “СИТИ КЕШ” ООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., общ. Ст., район
Ср., ул. Сл. № **, ет.*, представлявано от управителя Н. П. П., чрез
пълномощник юрисконсулт С. Б. К. против В. Г. М. , с ЕГН **********, от
гр. Д., общ. Д., обл.См., ул. Б. № . за парично вземане 434,29лв., съставляваща
400.00лева /четиристотин лева/ – главница по договор за паричен заем
№408104/23.03.2020г.; 0.61 лева /нула лева и 61 стотинки/ - възнаградителна
лихва, дължимата и неплатена за периода 23.03.2020г. до 23.09.2020г.; 33.68
лева /тридесет и три лева и 68 стотинки/ - законна лихва за забава, дължима и
неплатена за периода от 08.09.2020г. до 01.12.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата 400.00 лева, считано от постъпване на заявлението в
съда – 07.01.2022г. до изплащане на вземането, както и разноски 25.00 лева
/двадесет и пет лева/ - държавна такса и 260.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение,като законосъобразно и обосновано.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7