№ 12774
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20221110103912 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба на Й. М. Ч. като майка и законен представител на
малолетното дете Б. И. Р. срещу И. Д. Р. за защита по ЗЗДН. Молителят поддържа, че
ответникът е баща на детето, който на 30.12.2021 г. извършил спрямо детето актове на
домашно насилие. Моли съда да наложи мерки за защита по ЗЗДН.
Ответникът И. Д. Р. оспорва твърденията, че е извършил процесните актове на
домашно насилие.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
Молителят е дете на ответника, но в настоящия случай остана недоказано да е
извършен акт на домашно насилие по смисъла на закона спрямо детето, а посоченото от
майката на детето като акт на домашно насилие всъщност не представлява такова.
Представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН няма характер на годно доказателствено
средство, тъй като не е подадена лично от молителя, който като малолетен не носи
наказателна отговорност за описани факти и обстоятелства, касаещи акт на домашно
насилие, който следва да посочи лично, респ. не може да подава декларация по чл.9 ал.3 от
ЗЗДН. От друга страна, от събраните гласни доказателствени средства и заключението на
СПЕ не се доказа описаното действие на поставена ваксина против Ковид 19 на детето да му
е причинено психическо насилие от бащата.
Ответникът отговори на поставени въпроси от молителя на осн. чл.176 ал.1 от ГПК
като заяви, че е взел решение на 31.12.2021г. да постави ваксина против Ковид на детето. На
детето е поставена ваксина, предназначена за деца в здравно заведение. Ответникът не
отрича, че не е уведомил майката за това, защото счита, че не се изисква да има съгласие и
от другия родител, тъй като е запознат с разпоредба на Министерство на здравеопазването
от 21.12.2021г., а също и обявено по Националното радио, и на сайта на МНЗ.
1
Изслушано детето Б. заяви, че редовно се вижда с баща си в определения им режим.
Заяви, че е боцнат с ваксина на 31 декември като ответникът му казал, че отиват в Пирогов,
за да си сложи той ваксина. По този повод бащата казал, че и на него ще сложат ваксина.
Детето заявило, че не иска, както и че майка му също не иска да бъде ваксиниран. Сочи, че
няма мнение за ваксината, но приема мнението на майка си, че няма да се ваксинира.
Изразява мнение, че повече вярва на майка си, но се е оставил да бъде убеден от баща си, че
тази ваксина е нещо добро. Твърди, че не е имал болка след ваксинирането, че баща му му е
обяснил да не се страхува от ваксината.
Разпитана свидетелката за ответника Миглена Пламенова Ефтимова заяви, че е имала
непосредствени наблюдения върху състоянието на детето след ваксинирането му. Заяви, че
детето не е било стресирано, не е имало оплаквания, нито е било притеснено. Свидетелката
счита, че единствените притеснения в случая са на майката. Детето дори не е имало
температура, за което тя лично е следила.
Заключението на СПЕ сочи, че детето е било изненадано, защото не е очаквало и на
него да поставят ваксина, но бащата е успял да го успокои и да го убеди да не се тревожи. А
тревогата на детето е възникнала от обстоятелството, че е имал знание за това, че майка му е
против. Когато я уведомява, че е ваксиниран, тогава у детето се появява тревожност,
следствие реакцията на майката и последвалото неразбирателство между родителите по този
въпрос.
След преценка на събрания доказателствен материал не се установи спрямо детето да
е извършен акт на домашно насилие по смисъла на закона. Единствено се доказа, че се касае
за неразбирателство и липса на комуникация между родителите по повод грижите по
отглеждане на общото им дете.
Поради изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение и
да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на молителя против
ответника.
Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН държавната
такса в размер на 25 лева остава за сметка на съда, а разноските – в тежест на всяка от
страните, тъй като молителят е малолетен.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. И. Р., ЕГН **********, действащ чрез майка
и законен представител Й. М. Ч., ЕГН **********, от гр. София, ж.к. Гоце Делчев, бл.251,
вх.А, ет.4, ап.11, за издаване на заповед за съдебна защита срещу И. Д. Р., ЕГН **********,
от гр. София, ж.к. Гоце Делчев, бл.3Е, вх.Б, ап.5 и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА
СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5,
ал. 1 от ЗЗДН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. И. Р., ЕГН **********, действащ чрез
майка и законен представител Й. М. Ч., ЕГН ********** и на И. Д. Р., ЕГН ********** за
присъждане на разноски.
ОТМЕНЯ Заповед за незабавна защита от 27.01.2022г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
седемдневен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ УВЕДОМИ 01 РУ-СДВР, след влизане в сила на настоящото решение, че
издадената по делото заповед за незабавна защита няма действие занапред (чл. 19 ЗЗДН).
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3