Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 731
гр.
Пловдив, 15.4.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 12.4.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 1515/2019 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на П.В. против
Наказателно постановление № 19-1030-000277, издадено от началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с което на П.В. е
наложена глоба в размер на 50лв за нарушение
на чл. 137а ЗДвП и глоба в размер на
10лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП
С
жалбата се навеждат бланкетни съображения за незаконосъобразност на НП и
се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна не взема становище по основателността на
жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за
установена следната фактическа обстановка: На 08.01.2019 г. около 16.15 часа в
гр. Пловдив, на ул. Сергей Румянцев до № 2 жалбоподателят управлявал лек
автомобил Фолксваген Поло рег. № *******,
чужда собственост, като : 1. Не използва обезопасителен колан, с който е
оборудван автомобила; 2. Не носи контролен талон към СУМПС;
Посочената фактическа обстановка
настоящият състав намира, че изцяло отговаря на реализиралото се в
действителността.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН,
който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния
случай констатациите в АУАН не само не са опровергани, тъй като жалбоподателя
не е ангажирал доказателства в тази насока, но и изцяло се подкрепят от
събраните по делото доказателства-разпит на актосъставителя- И.. Свидетелят с
категоричност потвърди, че нарушенията, така както са описани в АУАН, са
извършени в негово присъствие и лично са ги възприел, поради което се явява
недоказано възражението за недоказаност на нарушението.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Не е
оспорено по делото, а и от приложената
по делото Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи се установява
компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган. .
При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 08.01.2019г., а НП - на 29.01.2019г., тоест
преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.
Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на
допуснатите нарушения и нарушените правни норми.
Въз основа
на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган
е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 137А,
ал.1 ЗДвП. Съставът на това
нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като формално
нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие.
С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие обективният състав на
нарушението е осъществен. В случая не са изложени твърдения и ангажирани
доказателства за наличие на някои от изключващите отговорността обстоятелства
по смисъла на чл. 137а, ал.2 ЗДвП, поради което следва да се счете, че
жалбоподателят е допуснал визираното нарушение. Така и Решение № 1377 от
07.07.2015 г. по н. д. № 1342/2015 г. на Административен съд – Пловдив.
Налице
е и съответствие при обозначаване на процесния автомобил. В обстоятелствената
част на АУАН е посочено, че автомобила е лек. Съгласно т.12 от ДР ЗДвП лек е
автомобил, който е за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане
без мястото на водача не превишава 8. Съгласно чл. 149, ал.1, т.2 ЗДвП,
категория М1 са моторни превозни средства, от категория М с не повече от 8
места за сядане, без мястото за сядане на водача. Следователно МПС
управлявано от жалбоподателя е такова, за което важи изискването за управление
с поставен колан, доколкото такова изискване изрично е посочено в чл. 137а за
автомобилите от категория М1
Законосъобразно
е квалифицирано и другото нарушение на жалбоподателя, като такова по чл. 100,
ал.1, т.1 ЗДвП.
Приложени са и коректните санкционни норми на чл. 183, ал.4, т.7 за
нарушението по чл. 137а, ал.1 ЗДвП; и чл. 183, ал.1, т.1 за нарушението по 1л.
100, ал.1, т.1 ЗДвП. Предвидените санкции
са в абсолютно определен размер, който
изцяло кореспондира на определения от административно наказващия орган.
Санкционираното
деяние разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на
деяния от този вид, поради което приложение не може да се намери и разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН. Следва да се отбележи,
че за да се счете, че случая е маловажен следва да се констатира, че степента
на обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от
обичайните за подобни нарушения. В конкретния случай с едно деяние дееца е
извършил две самостоятелни нарушения на ЗДвП, което изключва извод, че деянието
има по-ниска степен на обществена опасност от типичния случай. Освен това от
справката за нарушител водач е видно, че степента на лична обществена опасност
на дееца е повишена, доколкото може да се направи извод, че същият е системен
нарушител на правилата на ЗДВП.
Предвид
горното обжалваното НП следва да бъде потвърдено
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-1030-000277, издадено от
началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което
на П.В. е наложена глоба в размер на 50лв за нарушение на чл.
137а ЗДвП и глоба в размер на 10лв. за
нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.