№ 10
гр. Луковит , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и девети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА А.
ЦАРИГРАДСКА
при участието на секретаря И.Г.Д.
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА А. ЦАРИГРАДСКА
Административно наказателно дело № 20204320200277 по описа за 2020
година
Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН.
Образувано е жалбата на К. А. В. от с. Ъ. срещу Наказателно постановление
№77/01.10.2020 г., издадено от кмета на Община Л., с което му е наложена глоба за
нарушение на Наредба №1 за опазване на обществения ред на територията на Община Л..
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на НП, като се оспорва установената фактическа обстановка и се иска
отмяната на оспорения санкционен акт.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощения
адв. Р.М., който поддържа жалбата, сочи доказателства – двама свидетели. В хода по
същество пледира за отмяна на НП по подробни съображения, изложени в писмено
становище. Счита, че е не е доказано извършване на нарушението, тъй като няма
доказателства за конкретното ниво на шума, както и за авторството от страна на
жалбоподателя при липса на данни за това как неговото поведение е било свързано с
озвучителната уредба. Отделно счита, че полицейските служители са били длъжни
първоначално да предупредят присъстващите да преустановят шума и едва след това да
пристъпят към съставяне на АУАН. Възразява, че санкцията, предвидена с наредбата, не
отчита икономическите и социални условия в общината и затова се явява прекомерно тежка
за жалбоподателя. Претендира разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 100.00
лева, доказано с разписка в договора за правна защита.
1
Въззиваемата страна – Община Л., се представлява от пълномощника адв. А.А., който
оспорва жалбата и счита същата за неоснователна.
Въз основа на събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите И.Т. и
М.И. (полицейски служители), Н.С. и Е.А. (доведени от жалбоподателя), писмените –
АУАН, справка от Националната система 112 и разпечатки от същата, веществените
доказателства – звукозапис от системата 112, се установи следното.
По фактите:
На 12.09.2020 г. в дом на ул. "А.С."№ * по обяд започнало тържество по повод
рожден ден, в което участвали 7-8 роднински семейства. По този повод имало озвучаване от
музикална уредба с тонколони, поставена в двора на къщата.
Вечерта в 23.17 постъпило първото обаждане от гражданин на телефона за спешни
повиквания 112 с оплакване от силна музика, идваща от домашен адрес на същата улица с
продължителност от през деня. Сигналът бил предаден на оперативната дежурна част на РУ
Луковит.
В резултат на сигнала около 23.55 часа полицейски екип от РУ Луковит –
свидетелите И. В. Т. и М. А. И. посетил с. Ъ., общ. Л.. Движейки се по ул. "А.С." през
прозорците на служебния автомобил свидетелите чули силна музика от озвучителна уредба
и установили, че източникът на шума е в двора на къщата, находяща се на № *.
С паркиране на автомобила отпред музиката спряла. Полицаите установили, че в
двора има много хора. В хода на проверката присъстващите съобщили, че имат семеен
повод за празнуване – рожден ден. Полицейските служители попитали кой отговаря за
празненството и за музиката. Жалбоподателят К. А. В. се представил, след което му била
поискана личната карта и свидетелят И.Т. – младши инспектор от РУ Луковит, съставил
срещу него процесния АУАН №65/12.09.2020 г., за това, че използва озвучителна уредба, с
която нарушава нощната тишина на съгражданите си за времето между 21.00 и 05.00 часа в
почивен ден, с което нарушил чл. 4, т. 1 от Наредба №1 на Община Л..
Нарушителят подписал акта без възражения, като получил и препис от същия.
Въз основа на акта срещу жалбоподателя И.Г., кмет на Община Л., издал
обжалваното Наказателно постановление №НП-77/01.10.2020 г, с което са възприетите
фактите, установени от актосъставителя. Квалификацията на нарушението е допълнена с
посочване на конкретното предложение от нормата и пълното наименование на
нормативния акт, а именно чл. 4, т. 1, предл. 4-то от Наредба №1 за опазване на обществения
ред на територията на Община Л. и на основание чл. 73, т. 1 от същата на Красимир
Велинов е наложена глоба в размер на 500.00 лева.
2
По доказателствата:
Главният факт – наличието на озвучаване в 23.55 часа, се установява от показанията
на очевидците – полицейските служители И.Т. и М.И., които са възприели непосредствено
озвучаването и силата на шума, доловим на десетки метри. Същите обстоятелства заявяват и
доведените от жалбоподателя свидетели С. и А., които са били участници в семейното
тържество, което според показанията на последната започнало още по обяд. И двамата
признават, че имало музика от озвучителната уредба, но „не била силна“. чиито за установен
от показанията на св. М. и св. К., които съответстват на писмените доказателства, а така
също и на вещественото доказателство – запис от тел. 112, възпроизведен в съдебно
заседание, в който се съдържат 5 обжадания от граждани в рамките на продължителен
период от време – от 13.42 часа до късно вечерта с едно и също оплакване – силна музика от
хотела, която ги смущава.
Съдът не се довери на версията, поддържана от свидетелите, доведени от
жалбоподателя, че озвучаването било предизвикано от домакина – М., защото
проверяващите полицаи са попитали кой е отговаря за събитието, в отговор на което
жалбоподателят сам им се е представил без да направи каквито и да било възражения.
По правото:
Въз основа на коментираните доказателства, съдът прие, че К. А. В. е извършил
нарушението, което е описано в АУАН и НП, а именно, че е възпроизвеждал музика чрез
озвучителна уредба в 23:55 часа на улица в с. Ъ..
Това деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 4, т. 1, предл. 4-то от Наредба
№1 за опазване на обществения ред на територията на Община Л. и на основание чл. 73, т. 1
от същата на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500.00 лева.
Съдът, извършвайки служебно цялостна проверка за законосъобразност на НП, прие,
че същото противоречи на закона, поради следното.
Решаващият съд в административнонаказателното производство осъществява пряк
правораздавателен контрол на оспореното наказателно постановление. Заедно с това съдът
има правомощие (право и задължение) да осъществи и косвен (инцидентен) съдебен контрол
за законосъобразност на подзаконовият нормативен акт, въз основа на който е издадено
наказателното постановление.
3
Това правомощие произтича от принципа на независимост на съда и подчинението
му само на закона. Този принцип има два аспекта – организационен, гарантиращ, че никой
друг орган не може да влияе прие решаване на делата, както и функционален аспект,
гарантиращ, че съдът решава делата като се съобразява само със закона, а с другите правни
актове – само ако самите са съобразени със закона. Функционалният аспект на
независимостта задължава съда при противоречие между закона и какъвто и да е друг акт,
съдебното решение да бъде основано на закона (подробно вж. Лазаров, К. Косвеният
контрол на наказателния съд за законосъобразност на административните актове, Известия
на Института за правни науки на БАН. Т. XXIV (1970), достъпно на адрес
http://www.sadebnopravo.bg/biblioteka/2020/11/29/-; Дерменджиев, И., Костов, Д., Хрусанов,
Д. Административно право на Република България, Обща част, Сиби, 2012, стр. 286-287).
В рамките на горните правомощия настоящият състав на съда достигна до извод, че
нормата на чл. 4, т. 1, предл. 4-то от Наредба №1 за опазване на обществения ред на
територията на Община Л. е незаконосъобразна, тъй като е приета от некомпетентен орган –
общинския съвет. Съображенията за този решаващ извод са следните.
Законодателната дейност на общинския съвет произтича от чл. 8 ЗНА и чл. 21, ал. 1,
т. 23 и ал. 2 ЗМСМА. Съгласно чл. 8 ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с
които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях
обществени отношения с местно значение. По силата на чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗМСМА
общинските съвети са овластени да решават въпроси от местно значение, които не са от
изключителната компетентност на други органи.
От горните законови норми следва, че компетентността на общинския съвет е да
регулира обществени отношения, които не са уредени със закон и които са от местно
значение.
Наредба №1 за опазване на обществения ред на територията на Община Л. е приета с
Решение №530/16.05.2019 г. на Общински съвет Л. (наричана по-нататък Наредба №1)
В чл. 1 от Наредба №1 е определен нейния предмет на регулиране: обществените
отношения, свързани с реда, условията и специалните изисквания за осигуряване на
обществения ред, опазване на собствеността, чистотата и околната среда на територията на
Община Л., с оглед осигуряване на условия за спокойствие, сигурност, труд, отдих и
здравословна жизнена среда на гражданите и защита на техните права.
Нормата на чл. 4, т. 1 от Наредба №1, гласи: „За осигуряване на обществения ред,
спокойствието и почивката на гражданите се забранява:
1. Високо говорене, пеене, свирене, ползване на озвучителни уредби, апарати и
системи, форсиране на автомобили или мотоциклети и други дейности от битов и
стопански характер, както и създаване по какъвто и да е начин на шум, нарушаващ
4
спокойствието в жилищните сгради, на обществени и другите места, в часовете:
- от 14.00 часа до 16.00 часа и от 22.00 часа до 07.00 часа - в работни дни;
- от 14.00 часа до 16.00 часа и от 21.00 часа до 09.00 часа - в почивни и празнични
дни.“
Едновременно с това от 01.01.2006 г. на територията на Република България е в сила
Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС), обн. ДВ, бр. 74/2005, чиято цел е
създаване на здравословни условия на живот на населението и опазване на околната среда
от шум. Законът, съгласно чл. 3, ал. 1, се прилага за шума в околната среда, на който хората
са изложени в урбанизираните територии.
От приложното поле на ЗЗШОС са изключени шумовете, предизвикани при
определени условия, сред които и шумовете, предизвикани от домашни дейности, от съседи
в жилищни сгради, от събрания, митинги и манифестации (чл. 3, ал. 2).
След изключенията от приложното поле на закона, в чл. 3, ал. 5 ЗЗШОС делегира
правомощие на общинския съвет да уредят с наредби по реда на ЗМСМА изискванията към
шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради.
С чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС, ДВ, бр. 60/2019, редакцията приложима към процесното
деяние, се забранява се озвучаването от търговски обекти и на открити площи в зони и
територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони
със смесено предназначение за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч., с
изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари,
морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на
населението при бедствия.
С чл. 16а, ал. 3 ЗЗШОС е въведена принципна забрана за озвучаването на открити
площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство от пътни
транспортни средства, с изключение на моторни превозни средства със специален режим
на движение и в случаите, определени с наредба на съответния общински съвет.
В чл. 16а, ал. 6 ЗЗШОС е въведено допустимо изключение от забраната по ал. 2 (за
озвучаване на открити площи в жилищни зони) при провеждане на обществени
мероприятия на открито, като озвучаването на тези мероприятия се осъществява при
условия и по ред, определени с наредбата по ал. 3.
Съгласно чл. 16б, ал. 1 ЗЗШОС работното време на търговските обекти по чл. 16, ал.
1 се регулира с наредба на съответния общински съвет.
От посочените текстове на чл. 3, ал. 5, чл. 16а, ал. 3 и ал. 5 и чл. 16б, ал. 1 ЗЗШОС
5
следва, че законът делегира правомощия на общинския съвет да приема правила, с които да
регулира само следните обществени отношения, свързани с шума:
от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради;
озвучаване от търговските обекти и на открити площи при провеждане на
обществени мероприятия;
озвучаване на открити площи, но само с източник на озвучаването от пътни
транспортни средства;
работното време на търговските обекти.
От горния анализ следва, че Общински съвет Л. не разполага с материалноправна
компетентност да регулира обществените отношения свързани с ограничаване на вредното
въздействие на шума извън горните хипотези.
С приемане на чл. 4, т. 1, предл. 4-то от Наредбата №1 общинският съвет е излязъл
извън законовата делегация, установявайки фактически състав на нарушение, уреден в чл.
16а, ал. 2 ЗЗШОС, а именно описано е изпълнителното деяние „ползване на озвучителни
уредби“, което се припокрива с „озвучаване“ по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т.
22 ДР на закона - „излъчване на звук в околната среда, предаван чрез механични и
електронни озвучителни средства и/или чрез гласово звукоизвличане и пеене“.
С чл. 4, т. 1 от Наредба №1 са въведени са допълнителни обективни условия за
действие на забраната – „други места“ – всеобхватно понятие без легална дефиниция, което
би включило предвид конкретното фактическо основание на нарушението и „откритите
площи“, съгласно § 1, т. 25 ДР ЗЗШОС.
Времевото действие на нормата на наредбата включва изцяло това, въведено с чл.
16а, ал. 2 ЗЗШОС 23:00 и 08:00 часа, като с наредбата е разширен часовия диапазон във
вечерните и нощни часове, особено през почивни дни за времето от 21:00 до 09:00 часа.
Законът забранява озвучаване в рамките на 9 астрономически часа през нощта, докато
забраната на наредбата е с продължителност от 12 часа.
По тези съображения съдът прие, че посочената като нарушена норма на чл. 4, т. 1,
предл. 4-то от Наредба №1 е нищожна, в следствие от който извод се налага да бъде
отречено и действието й.
В този смисъл са Решение № 16039 от 31.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4401/2020
г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова; Решение № 11456 от 3.09.2020 г. на ВАС
по адм. д. № 10156/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков; Решение № 531 от
15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6699/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова,
постановени по реда на чл. 208 АПК при касационен контрол на съдебни решения на
административни съдилища, с които е била прогласена нищожността на подобни
разпоредби, приети от общински съвети.
6
Инцидентният (косвен) извод на настоящия решаващ съд за нищожност на чл. 4, т.
1, предл. 4-то от Наредба №1, посочена като нарушена норма в АУАН и НП, влече като
последица незаконосъобразност на санкционния административен акт, тъй като същият
няма своето легитимно законово основание.
Затова, въпреки категорично установеното деянието и неговото авторство,
съставляващо нарушение на чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС, мотивиран от принципа на законността,
съдът следва да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН (редакция ДВ, бр. 94 от
2019 г.) право на разноски има жалбоподателя и доказва реално сторен разход за адвокатско
възнаграждение в размер 100.00 лева, които следва да бъдат заплатени от въззиваемата
страна – Община Л..
Затова и на основание чл.63, ал. 1 ЗАНН, Луковитският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №77/01.10.2020 г., издадено от кмета на
Община Л., с което на К. А. В. с ЕГН ********** от с. Ъ., обл. Л., ул. "О." №* за нарушение
на чл. 4, т. 1, предл. 4-то от Наредба №1 за опазване на обществения ред на територията на
Община Л. е наложена глоба в размер на 500.00 лева.
ОСЪЖДА Община Л. с адрес гр. Л., ул. "В." № **, БУЛСТАТ ********* ДА
ЗАПЛАТИ на жалбоподателя К. А. В. с ЕГН ********** от с. Ъ., обл. Л., ул. "О." №*
сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Ловеч
в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
7