Р Е Ш Е Н И Е
№……………….
гр.П.,
13.07.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П., ІII-ти
състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юни
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА
ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Нели Петрова, като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д. № 186 по
описа на съда за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.318 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, предявена от Т.Т.Д.,
ЕГН: ********** чрез адв. П.С. от ВАК срещу П.Л.Д., ЕГН: **********, адрес: ***
за постановяване на развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака,
като не желае съдът да се произнася по въпроса за вината. Ищцата не желае да и
бъде предоставяно семейното жилище. Ищцата първоначално е заявила, че желае да
продължи да носи брачното си име- Д. и след развода, което свое искане е оттеглила
съдебно заседание и е заявила желание да носи предбрачното си фамилно име Г..
В исковата молба се твърди, че Т.Т.Д. и П.Л.Д. са
сключили граждански брак пред длъжностно лице по гражданско състояние при
община П., който брак е първи за ищцата и за ответника и от който брак имат
родени две деца, които са пълнолетни към настоящия момент- Л.П.Д., ЕГН: **********
и В.П.Д., ЕГН:**********. Сочи се, че след сключване на гражданския брак
двамата съпрузи заживели в гр. З.- в къща собственост на родителите на
ответника, но няколко години по-късно започнали да се проявяват изблици на
непредизвикана у ответника ревност, честа употреба на алкохол, а в състоянията
на алкохолно опиянение- и физически и психически тормоз над ищцата и децата.
Твърди се, че ответникът продължавал този си начин на живот въпреки, че ищцата
многократно е сезирала полицейските органи, които са му съставяли
предупредителни протоколи и са образували полицейски преписки. Като основен
проблем, довел до влошаване на отношенията в брака, ищцата намира именно
ежедневната употреба на алкохол от страна на съпруга и, в което състояние се
стигало до домашно насилие от негова страна. Освен това, от много години
ответникът бил безработен и освобождаван от различни работи заради проблемите
му с алкохола, като не полагал никакви грижи по издръжката на семейството и
децата. През последните 5 години ответникът бил изпращан многократно на лечение
за алкохолизъм, но то не дало резултат. Ищцата счита, че ответникът напълно се
е десезирал от семейството. Последният акт на насилие върху нея се сочи да е
бил през януари 2018г., когато тя окончателно е напуснала семейното жилище и се
е пренесла в дома на своята майка в гр.З., където живее и към момента. В
следствие на натрупаните проблеми и явното неразбирателство между съпрузите,
ищцата намира, че между тях е настъпило отчуждение, а бракът им е станал
формален и се е опразнил от съдържание, поради което желае прекратяването му като
дълбоко и непоправимо разстроен. Счита, че същият не може да бъде заздравен, а
и самата тя не желае заздравяването му, тъй като той не е полезен нито за нея,
нито за децата им, нито за обществото. Ищцата не желае съдът да се произнася по
вината, както и не желае да и се предоставя ползването на семейното жилище.
Желае да продължиноси предбрачното си фамилно име- Г..
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, ответникът П.Л.Д. не се е
възползвал от законоустановената възможност да подаде отговор на исковата молба
и не е взел отношение нито по предявения иск за развод.
Районен съд - П., като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, намира от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за сключен граждански
брак на страните от 17.06.2005г., издадено от кмета на община З., П.Л.Д. и Т.Т.
Г. са сключили граждански брак в гр.П. на 02.10.1993г. за което е съставен акт
за граждански брак №35 от същата дата, като
съпругата е приела името на съпруга си- Д..
Страните имат две навършили пълнолетие деца- Л.П.Д., роден на ***г. и В.П.Д., родена на ***г.
Тези обстоятелства се установяват от представените по делото удостоверения за
раждане на двете пълнолетни деца- удостоверение №051304/25.03.1994г. на ОНС „Младост“ при СГО и удостоверение №098396/06.03.1997г. на община Етрополе.
По делото са разпитани като свидетели
Виолета Спасова
Зашева и Петрана Т. Г.- съответно майка и сестра на ищцата.
При разпита свидетелката Зашева разказва, че
съвместният живот между дъщеря и ответника е протичал много лошо някъде от
около 2003г. Описва как дъщеря и е била бита, тормозена, гонена от вкъщи и дори
и се е налагало да спи по улиците, а съпругът и почти не изтрезнявал. Твърди,
че ответникът е бил лекуван два пъти за алкохолизъм, но нещата не са се
подобрили. Казва, че дори и в деня на съдебното заседание е видяла ответника
навън и същият е бил в нетрезво състояние. Сочи, че в момента дъщеря и и нейният
съпруг не живеят заедно, а Т. *** майка си, но ответника продължава да
осъществява тормоз над нея по телефона и дори е ходил пиян на работното и
място, но тя се е скрила.
Свидетелката Г. е още по
обстоятелствена, описвайки живота на своята сестра със съпруга и. Самата тя е
разбрала от 2003 г., че в семейството на сестра и има проблем, тъй като се
наложило да вземе сестра си и децата от
дома на съпруга и, но впоследствие заради децата и заради страха, който сестра
и изпитвала от съпруга си, се прибрала при него. Сочи, че през годините
тормозът /физически и психически/ не преставал- виждала е сестра си посинена, с
буци, с липса на коса. Твърди, че веднъж и тя самата е била свидетел на акт на
насилие от страна на ответника спрямо ищцата. Сестра и е споделяла с нея, че
желае да се раздели със съпруга си, но я било страх. Свидетелката сочи, че
ответникът преди е биел и децата, но сега вече на тях не им посяга, защото са
пълнолетни и са големи. Ответникът бил подлаган двукратно на лечение, дори с
изпробване на нов метод за лекуване на алкохолизъм с вграждане на „капсула“,
тъй като състоянието му било толкова сериозно, че изпивал дори парфюмите на
децата си при липса на алкохол. Към настоящия момент свидетелката е наясно, че
сестра и вече не живее със съпруга си, а от месец февруари или март живее в
апартамента на майка им в гр.З.. Твърди, че ответникът продължава да заплашва
сестра и по телефона и че винаги така е процедирал.
Други релевантни доказателства по
делото не са събрани.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с конститутивен иск по чл.49
СК
за прекратяване на сключения между страните брак с развод поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, без произнасяне по вината. За да бъде
уважен пердявеният
иск в тежест на ищцата е да докаже фактите, въз основа на които е достигнато до
дълбокото и непоправимо разстройство на брака..При така разпределената
доказателствена тежест съдът намира предявения иск за основателен.
От доказателствата по делото се установява, че
към към датата на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд
между страните
имало валиден граждански брак, сключен на 02.10.1993г., както и че от брака имат родени две деца, които понастоящем са навършили
пълнолетие.
От свидетелските показания се установи, че ответникът П.Д.
е злоупотребявал с алкохол,
вследствие на което упражнявал физическо и психическо насилие върху
ищцата, което негово отношение
датирало от 2003г. Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като изхождат от лица от
семейството, които
са преки очевидци на случващото
се в него. Съдът
намира че въз основа на тези гласни
доказателствени
средства
може да се направи обоснован извод
за наличието на влошени семейни отношения между страните. При анализ на
твърденията на ищцата в исковата молба и разпитаните свидетели се установи, че в конкретния случай
са налице изискуемите
предпоставки за прекратяване на брака посредством развод. От
свидетелските показания се доказва, че между съпрузите е налице разкъсване на семйната
общност, липсва взаимност, уважение и доверие. Същите освен това са във фактическа раздяла от няколко месеца. Брачната
им връзка е чисто формална и не съответства на духа и съдържанието на Семейния
кодекс. Тези
предпоставки определят брака като дълбоко разстроен и се припокриват с
отразеното в Постановление № 10/1971г. на Пленума на ВС. Бракът е и
непоправимо разстроен, тъй като разстройството му не може да се преодолее и не
могат да бъдат възстановени нормалните съпружески отношения. Събраните по
делото гласни доказателства категорично убеждават съда за този правен извод.
Страните
не претендират произнасяне по въпроса за вината за това състояние на брачните
отношения, а напротив-
ищцата изрично заявява, че не желае съдът да реализира такова произнасяне
/макар изложените от нея факти и събраните доказателства да свидетелстват за
вина именно на съпруга П.Д./, поради което
съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Поради изложените причини сключеният
брак между страните следва да бъде прекратен с развод на основание чл.49
СК.
В конкретния случай няма
непълнолетни деца, родени от брака, поради което не е налично основание съдът
да се произнася относно родителски права, местоживеене и издръжка на децата.
Ищцата
следва след прекратяването на брака да възстанови предбрачното си фамилно име,
което видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак е Г., каквото е
нейното желание.
Не
се оспорва, че семейното жилище е собственост на родителите на ответника, а и ищцата го е
напуснала и не изразява желание да живее в него, затова то следва да се
предостави за ползване на ответника.
Няма основание съпрузите да си дължат издръжка един на
друг, нито е наведено такова искане.
На
основание чл.329
ГПК разноските по
делото следва да останат така, както са направени от страните.
Окончателната
държавна такса, съдът определя в размер на 50.00 лева, от които ищцата е внесла
25.00 лева, поради което ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка
на РС - П. разликата от 25.00 лева.
По изложените мотиви, Районен съд-П.
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения между Т.Т.Д.,
ЕГН: ********** и П.Л.Д.,
ЕГН: **********, с Акт № 35/ 02.10.1993г. на община П., граждански брак, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН, без произнасяне относно вината за това състояние на
брачната връзка.
ПРЕДОСТАВЯ
за ползване на съпруга П.Л.Д.,
ЕГН: ********** семейното жилище, находящо се в гр.З., ул. „Златишки проход“ №2.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.53 СК, след прекратяване на брака Т.Т.Д., ЕГН: ********** да носи предбрачното си фамилно име -
Г..
ОСЪЖДА П.Л.Д.,
ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в ползая на бюджета на съдебната власт
и по сметка на РС - П. окончателна държавна такса по бракоразводния иск в размер
на 25.00 /двадесет и пет/ лева.
Решението подлежи
на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му
пред С. окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: