Р Е Ш Е Н И Е
№………./……..06.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на пети юни през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията
Митева
въззивно търговско дело №573 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за
разглеждане въззивна жалба на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ – ВИДИН”ЕООД гр. Видин срещу решение
№4045/11.10.2018г по гр.д.16229/17г по
описа на ВРС, 35 с-в, В ЧАСТТА с която е бил отхвърлен иска му срещу потребител
А.Г.Й. от гр. Варна за установяване на дължимост на вземане на доставчик, за
което на ищеца е издадена оспорена заповед за изпълнение за сума от 12.81лв,
съответна на част от общо посочени в заповедта задължения за плащане на
потребена водоснабдителна услуга, фактурирана с №**********/13.04.2017г, ведно
със съответни акцесорни последици от проведено заповедно производство и определените разноски.
Въззивникът, чрез
юрисконсулт В сочи допуснати нарушения при постановяване на решението,
изразяващи се в неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани
изводи. Счита, че неправилно съдът е приел за недоказано потреблението на
доставената услуга, като е игнорирал отчет чрез електронно устройство,
автоматично засичащо показания на измервателен уред, нанесени в спорната
фактура. Позовава се на общи условия, възлагащи на потребителя задължение за
запознаване с начислените задължения за съзнателно ползвани услуги. Твърди, че
след издаване на фактурата и оповестяването на данните чрез интернет страница
на доставчика, потребителят е бил длъжен да извърши плащане, независимо дали е
получил фактура или не. Претендира за уважаване на доказаната му претенция.
Въззиваемата страна
не изразява становище. В първата инстанция ответникът е оспорвал начисления
размер с доводи за нередовен отчет на потреблението.
Насрещните страни
не са пледирали по същество пред въззивния съд.
Бланкетно искане за
определяне на разноски е предявил само въззивника.
По предварителните въпроси и допустимостта на
производството въззивният съд се е произнесъл с определение № 1569/23.04.2019г.,
като е докладвал оплакванията и становищата на страните.
Решението на
първоинстанционния съд е действително и съответства на предявения иск за
установяване на остатък след оттеглена част от претендирано оспорено в срок от
длъжника вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение по твърдения
на кредитора (чл. 410 ГПК). Основанието на иска е очертано от първоинстанционния
съд изцяло съответно на твърденията на кредитора като дължимост на вземане за
цена на комунална услуга, доставяна при общи условия. Първоинстанционният съд е
разгледал иска за установяване на вземане,
заявено от кредитора като дължим остатък след прието частично плащане на
цена на доставени ВиК услуги на абонат №008341 за конкретен водоснабден обект(жилище
в гр. Видин). Съдът приема че производството по иска и произнасянето на акта по
чл. 42 ГПК е съответно на основанието на претенцията, като фактически състав,
пораждащ вземането и изцяло съответства
на описанието в т. 9 от заявлението, съответно точно възпроизведено и в
заповедта за изпълнение. След индивидуализацията на задълженията, предмет на оттеглената
претенция за горница над 12.81лв, първоинстанционният съд правилно е разгледал по
същество само допустимата остатъчна част от иска, предявен за установяване на задълженията
по последната процесна фактура, издадена на 13.04.2017г.
Оплакванията срещу произнасянето по
същество въззвиникът свързва с преценката на доказателствата. Както обаче
изрично е указано в доклада на първата инстанция, при изрично оспорване на
осчетоводените от доставчика като измерени количества потребление, ищецът е
следвало да докаже реалната доставка, а не само фактурирането на цената. След
като е приел представените писмени документи ( фактура, покана за плащане и
извлечение от счетоводните книги) и е допуснал поискана счетоводна експертиза,
съдът е указал непълнотата на доказателствата, ангажирани от ищеца, като е посочил,
че не са представени такива за доказване на количеството, отчетено и
фактурирано в спорната фактура. Такива доказателства не се сочат и пред
въззивния съд. Напротив, въззивникът основава претенцията си изцяло и само на
съдържанието на едностранно съставени от него документи – вписани показания в
самата фактура, без да се установява конкретно как тези показания са били
отчетени и дали стойностите им са верни. Твърдението за електронен отчет,
изключващ субективна намеса на отчетника е посочено за пръв път във въззивната
жалба, но и за него не са посочени никакви доказателства. Само по себе си
правото на доставчика да приема за експлоатация такива отчитащи устройства (
чл. 18 от Общите условия на този доставчик) е обусловено от технически средства
и специализиран софтуер, което налага за преценка на верността на оспорените
показания да се приложат специални технически, а не счетоводни знания. Нито в
първата, нито във въззивната инстанция е поискано съответно доказателствено
средство за проверка на спорните количества. Представените фактури само
вторично възпроизвеждат отчетени показания, поради което и самите те не могат
да докажат консумацията, а тъй като спорната фактура не е била нито подписана,
нито платена доброволно от потребителя, тя не може да му се противопоставя и
като обвързващ го документ за оспорения период на доставката. По тези
съображения въззивният съд изцяло споделя извода за недоказан елемент от
фактическия състав, пораждащ вземането на доставчика. Без да е доказал, че
потребителя е получил чрез използване
във водоснабденото жилище съответното количество вода, доставчикът не би
могъл да търси каквото и да е плащане за съответния период на предоставяне на
услугата. Недоказаната претенция следва да се отхвърли.
Поради пълното
съвпадение на резултата от първоинстанционното и въззивното произнасяне
ревизиране на определените разноски не се налага.
Искане за
присъждане на разноски за въззивното производство въззиваемия не е направил,
съответно и съдът не определя такива за настоящото производство.
Мотивиран от
гореизложеното и на осн. чл. 269 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло обжалваното
решение №4045/11.10.2018г по гр.д.16229/17г
по описа на ВРС, 35 с-в.
Разноски за
въззивно производство не се определят.
Решението не
подлежи на касационно обжалване. Да се обяви в регистъра по чл. 50б от ПАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.