Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на тридесети юни през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря Татяна Щерева, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 8535 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 ГПК.
С решение от 02.04.2018 г.
СРС, 51 с-в, по гр.д.№ 58090/17 г. е
отхвърлил
предявените искове по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.439 ГПК от Н.И. М.срещу „Т.С.“
ЕАД за признаване за установено, че Н.И. М.не
дължи на „Т.С.“ ЕАД сумите от 1 765,16 лв.-главница ведно със законната
лихва от 26.01.2010 г.; 231,57 лв.-обезщетение за забава и 231,56 лв.-съдебни
разноски, представляващи ½ от задълженията, за които е издаден срещу
наследодателя й С.И.М. изпълнителен лист от 01.02.2013 г. по ч.гр.д.№ 970/2010
г. на СРС, 89 с-в, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20138380402507 по описа на ЧСИ М.Б..В частта по иска на Н.И. М.по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.439 ГПК за сумата над 231,56 лв. до сумата от 508 лв.-съдебни
разноски по изпълнителен лист от 01.02.2013 г. по ч.гр.д.№ 970/2010 г. на СРС,
89 с-в, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20138380402507 на
ЧСИ М.Б., исковата молба е върната.
С решение от 07.12.2018 г. на
основание чл.247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
решението от 02.04.2018 г., како навсякъде в решението вместо „Н.И. М.“ да се
чете „Н.И.М.“.
Срещу решението от
02.04.2018 г. в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК вр. чл.439 ГПК е постъпила въззивна жалба от
ищцата- Н.И.М..Въззивницата
излага оплаквания, че в исковата молба се е позовала на разпоредбата на чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, и че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като този акт
има декларативно, а не конститутивно значение, а
прекратяването на изпълнителното производство настъпва по право, като новата
давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.Излага твърдения, че след образуване на изпълнителното
дело на 01.03.2013 г. не са предприети изпълнителни действия и към датата на
завеждане на исковата молба са изтекли повече от две години.Излага доводи, че
първоинстанционният съд не е съобразил, че признанието на наследодателката
е направено на 10.07.2015 г., т.е. след повече от две години след образуване на
изпълнителното дело, през което взискателят не е
предприел никакви действия по изпълнителното производство, а до завеждането на
исковата молба е изтекла и давността по чл.116, б. „в“ ЗЗД.Моли съда да отмени
обжалваното решение и да уважи иска.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба-„Т.С.“ ЕАД не взема становище по нея.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК.Ищцата-
Н.И.М. твърди, че е наследница на С.И.М.,
починала на 04.10.2015 г., която е осъдена с влязло в сила на 28.12.2012 г.
решение по гр.д.№ 19775/10 г. на СРС, 46 с-в, въз основа на което е издаден
изпълнителен лист за сумата 3 531,37 лв.-главница за потребена
топлинна енергия ведно с лихва за периода от м.12.2006 г. до м.04.2009 г.;
сумата от 463,13 лв.-обезщетение за забава за периода от 01.02.2007 г. до
15.10.2009 г. и разноски в размер на 231,56 лв.Въз основа на изпълнителния лист
е образувано изпълнително дело № 2507/13 г. на ЧСИ М.Б. с рег.№ 838.На
21.03.2016 г. ЧСИ М.Б. се е снабдил с удостоверение за наследници на С.И.М. и е
разделил дълга между нея и сестра й-К.И.М..Ищцата твърди, че от образуване на
изпълнителното дело на 01.03.2013 г. в продължение на две години взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия, поради което изпълнителното
производство подлежи на прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.Позовава
се на разясненията на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно които прекратяването на изпълнителното производство настъпва по право,
като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие.Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ищцата не дължи на ответника-„Т.С.“ ЕАД сумата от
3 531,37 лв.-главница за потребена топлинна
енергия ведно с лихва за периода от м.12.2006 г. до м.04.2009 г.; сумата от
463,13 лв.-обезщетение за забава за периода от 01.02.2007 г. до 15.10.2009 г. и
разноски в размер на 231,56 лв. по изпълнителен лист по гр.д.№ 19775/10 г. на
СРС, 46 с-в поради изтекла погасителна давност.
С решение от 19.12.2011 г. по гр.д.№ 19775/10
г., влязло в сила на 28.12.2012 г., СРС, 46 с-в е признал за установено на
основание чл.422 ГПК, че С.И.М. дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ сумата от 3 531,37 лв.-цена за доставена топлинна
енергия за имот-ап.№ 79, находящ се в гр.София, жк „******за периода м.12.2006
г.-м.04.2009 г. със законната лихва, считано от 26.01.2010 г. до плащането на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 463,13 лв.-обезщетение за забава за
периода 01.2.2007 г.-15.10.2009 г. и е осъдил С.И.М. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата
от 1016,96 лв.-разноски за исковото производство.
С решение от 28.12.2012 г. СГС, IV-а
с-в е потвърдил решението на СРС.
Въз основа на издадения на 01.02.2013 г. от
СРС, 89 с-в, гр.д.№ 970/10 г. изпълнителен лист за сумите от 3 531,37
лв.-цена за доставена топлинна енергия със законната лихва, считано от
26.01.2010 г. до изплащане на вземането, сумата от 463,13 лв.-обезщетение за
забава за периода 01.2.2007 г.-15.10.2009 г. и 339,72 лв.-разноски по делото по
молба на „Т.С.“ ЕАД, е образувано изп.д.№
20138380402507 на ЧСИ М.Б..Взискателят е възложил на
основание чл.18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние
на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да
определи начина на изпълнението.На 07.03.2013 г. С.М. е получила покана за
доброволно изпълнение.С писмо вх.№ 13255/18.03.2013 г. НОИ-СУСО е уведомило ЧСИ
М.Б., че по запорно съобщение изх.№ 17645/04.03.2013
г. по изп.д.№ 20138380402507 не може да бъде наложен
запор върху пенсията на С.М. съгласно чл.446 ГПК, тъй като размерът на пенсията
й е под минималната работна заплата, установена за страната.На 18.06.2015 г. са
връчени запорни съобщения до Банка „ДСК“ ЕАД, „ОББ“
АД, „Юробанк“ АД, „Райфайзенбанк“ ЕАД и „УниКредит Булбанк“ АД за налагане на
запор на сметките на С.М..С писмо вх.№ 39591/23.06.2015 г. Банка „ДСК“ ЕАД е
уведомила ЧСИ, че длъжникът има открита банкова сметка ***, и че запорът е
наложен по наличната сметка.
С молба вх.№ 44658/10.07.2015 г. С.М. е поискала
от ЧСИ М.Б. да й бъде вдигнат запора от Банка „ДСК“ ЕАД, тъй като там получава
пенсията си и че се задължава да внася по 70 лв. на месец.
На 13.07.2015 г. Банка „ДСК“ ЕАД е получила
съобщение от ЧСИ, че вдига наложените запори на длъжника.
Видно от удостоверение от 14.03.2016 г. на
СО-р-н „Люлин“ С.И.М. е починала на 04.10.2015 г. и е оставила за наследници по
закон: Н.И.М.-дъщеря и К.И.М.-дъщеря.
На 08.04.2017 г. Н.М. и К.М. са получили
покани за доброволно изпълнение за по ½ от процесните суми.На 12.04.2017
г. е подадена молба от К.М. до ЧСИ М.Б., която е поискала да плаща разсрочено
по изпълнителното дело на името на Н.М. и от свое име суми в размер на по 50
лв.
На гърба на изпълнителния лист са направени
отбелязвания за извършени плащания в размер на по 70 лв., преведени на
взискателя съответно на 17.07.2015 г. и на 12.08.2015 г. и по 50 лв. съответно
на 09.05.2017 г., 05.06.2017 г., 13.07.2017 г., 11.08.2017 г., 11.09.2017 г.,
13.10.2017 г., 13.11.2017 г., 18.12.2017 г. и на 15.02.2018 г.
С определение от 28.11.2018 г. СГС, I
отд., по
ч.гр.д.№ 9451/18 г. е отменено решение от 02.04.2018 г. по гр.д.№ 58090/17 г.
на СРС, 51 с-в в частта, имаща характер на определение, с която е върната
исковата молба на Н.И.М. по иска по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.439 ГПК за сумата
над 231,56 лв. до сумата от 508 лв.-съдебни разноски по изпълнителен лист от
01.02.2013 г., издаден по ч.гр.д.№ 970/10 г. по описа на СРС, 89 с-в, въз
основа на който е образувано изп.д.№ 20138380402507
по описа на ЧСИ М.Б. и делото е върнато на СРС, 51 с-в за произнасяне в цялост
по заявената претенция за разноски за горницата над 231,56 лв. до 508 лв.С
решение от 16.05.2018 г. /с допусната техническа грешка относно годината на
постановяването му-2018 г. вместо 2019 г./ СРС, 51 с-в, по гр.д.№ 58090/17 г. е
признал за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.439 ГПК, че Н.И.М.
не дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата над 231,56 лв. до 508 лв.-1/2 от съдебните
разноски, присъдени с решение, постановено по гр.д.№ 19775/10 г. на СРС, 46
с-в.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предмет
на настоящото въззивно производство е искът с правно основание чл.439, ал.1 ГПК
в частта, с която същият е отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на
чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението.Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание /чл.439, ал.2 ГПК/.Ищцата се позовава на изтекла в
нейна полза погасителна давност след приключване на устните състезания в
исковото производство, поради което искът се явява допустим.
Съгласно разясненията по т.10
от ТР № 2/26.06.15 г. по т.д.№ 2/13 г. на ОСГТК на ВКС не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника и др.Прекъсва давността по смисъла на
чл.116, б. „в“ ЗЗД предприемането на което и да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ независимо дали е поискан от взискателя
или е предприет по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ и т.н.Със
същото ТР е прието, че новата погасителна давност започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие,
като е обявено за изгубило сила ППВС № 3/80 г.Налице е трайна съдебна практика
на ВКС в този смисъл и преди постановяване на
ТР № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС се прилага и преди постановяването му
/решение от 09.09.2010 г. по т.д.№ 400/09 г., II ТО на ВКС; Р № 173/28.10.2010 г. по т.д.№ 1095/09 г., II ТО; Р № 451/29.03.2016 г. 2306/15 г., IV ГО; Р № 325/13.01.2016 г., гр.д.№ 2783/15 г., III ГО и др./.
Настоящият съдебен състав
счита, че доколкото вземането е установено със съдебно решение съгласно
разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД погасителната давност е пет години.Давностният срок е започнал да тече от влизане в сила на
решението- 28.12.2012 г., тъй като от този момент вземането е станало
изискуемо.От тази дата до извършване на първото изпълнително
действие-налагането на запор на 18.06.2015 г. давността не е
изтекла.Настъпилата перемпция от образуване на
изпълнителното дело до предприемане на изпълнителното действие е ирелевантна,
тъй като съдебният изпълнител не може да откаже извършването на изпълнителния
способ-той дължи подчинение на намиращия се у него изпълнителен
лист.Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция
е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново-отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.Новото искане на свой
ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело /Р № 37/24.02.2021 г., гр.д.№ 1747/20 г., ВКС, IV ГО/.След това давността е
прекъсвана многократно с признанието от длъжника-наследодателката
на въззивницата, която е заявила готовност да изплаща
дълга разсрочено и е предприела плащания-на 17.07.2015 г. и на 12.08.2015 г.,
всяко от които има за последица прекъсване на давността, каквото действие имат
и последващите плащания.От прекъсване на давността с направеното признание до
приключване на устните състезания пред въззивната инстанция-30.06.2020 г.
отново не е изтекла петгодишната погасителна давност, още по-малко такава е
изтекла, считано от всяко отделно плащане, което прекъсва давността.
Перемпцията е без правно значение за прекъсване
на давността.Тя е имала значение при действието на ППВС № 3/80 г., тъй като до
обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от
прекратяване на изпълнителното дело /в този смисъл е цитираното по-горе Р №
37/24.02.2021 г. по гр.д.№ 1747/20 г. на ВКС, IV ГО/.Решаващият извод за неоснователност на предявените
искове по чл. 439, ал.1 ГПК поради непогасяване по давност на процесните
вземания по процесното принудително изпълнение и в
този случай не би се променил.При тази хипотеза
прекъснатата с образуването на изпълнителното дело петгодишна погасителна
давност, спряла да тече през цялото му времетраене при приложението на ППВС №
3/1980 г., би започнала да тече от 02. 03. 2015 г. /датата на прекратяване на
изпълнителното дело/ и налагането на запор /на 18.06.2015 г./, съответно до
датата на постановяване на ТР 2/13 г. на ОСГТК на ВКС-26.06.2015 г., давността не
е изтекла.След тази дата е осъществявано многократно прекъсване на давността /с
извършеното признание на задължението и с всяко от последващите плащания/, като
до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция /30.06.2020 г./
давността не е изтекла.
Поради изложеното дори и да се приеме, че извършената с т.10 от цитираното ТР отмяна на ППВС №
3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното
решение-26.06.2015 г., като даденото с последното задължително разрешение се
прилага от тази дата и само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди
това /Опр. № 735/06.11.2019 г. на ВКС, III ГО, гр.д.№ 3982/19 г./, от тази дата до прекъсването на давността с признанието
на задължението на 10.07.2015 г., както и от този момент до приключване на устните състезания
пред въззивната инстанция /30.06.2020 г./ давността
не е изтекла.
Поради изложените съображения
оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете инстанции първоинстанционното решение
следва да се потвърди в обжалваната част.
Разноски
не се претендират от въззиваемия.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 02.04.2018 г. на СРС, 51 с-в, по гр.д.№ 58090/17
г., поправено с решение от 07.12.2018 г. в частта, с която са отхвърлени
исковете с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.439,
ал.1 ГПК, предявени от Н.И.М. срещу „Т.С.“ ЕАД
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.