Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 10.03.2021 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№14646 по
описа за 2019 година и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №І-31 от 09.09.2019г.,
постановено по гр.дело №13999/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 31-ви състав, е развален на
основание чл.87, ал.3 ЗЗД договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане от 05.10.2016г., обективиран в нотариален акт №12, т.III, рег. №8056, дело №355/2016г., на нотариус
В.Г., с рег №340 на НК, вписан в служба по вписванията -София,
вх.рег.№60911, акт №51, т.CХLII, дело №44420, по
силата на който И.Б.П., с ЕГН **********, е прехвърлил на С.К.М., с ЕГН **********, който към датата на сключване на договора е в граждански брак с С.С.М., с ЕГН **********, следния недвижим имот – поземлен имот с
идентификатор №00357.5346.1309 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед №РД-18-3/11.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед: №КД-14-22-107/29.01.2012г.,
с адрес: град Нови Искър, район
„Нови Искър“, ул.“ -А, с площ по скица №15-453293/15.09.2016г. на СГКК-гр.София от 381 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.), със стар идентификатор: №00357.5346.306,
№00357.5346.211, номер по предходен план: 958, квартал: 107, парцел: III, при
съседи: 00357.5346.1311, 00357.5346.216, 00357.5346.1310, 00357.5346.267;
00357.5346.209, заедно с всички подобрения, представляващи: поставяне и
монтиране на преместваем павилион за временно обитаване, целят от 33 кв.м., състоящ
се от дневна, две спални и санитарен възел, срещу задължението на С.К.М. да поеме гледането и издръжката на И.Б.П., като му осигури нормален и спокоен живот, какъв е
водил досега, докато е жив. С решението е осъден С.К.М. и С.С.М. да заплатят на основание чл.78, ал.1 ГПК на И.Б.П. сумата от 560.00 лв., сторени разноски в производството.
Постъпила е въззивна жалба от ответниците - С.К.М. и С.С.М., чрез адв.М.Р., с която се обжалва изцяло решение №І-31 от 09.09.2019г., постановено по гр.дело №13999/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 31-ви състав, като са инвокирани твърдения относно неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като се е произнесъл по предявения иск с определение, а не с решение. Поддържа се, че първоинстанционният съд е направил неправилен анализ на събраните по делото доказателства, поради което е обосновал погрешен извод за основателност на предявения иск за разваляне на сключен между страните договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 05.10.2016г., обективиран в нотариален акт №12, т.III, рег.№8056, дело №355/2016г., на нотариус В.Г., с рег №340 на НК, вписан в служба по вписванията-София, вх.рег.№60911, акт №51, т.CХLII, дело №44420. Излага се още, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява по несъмнен начин, че ответниците като приобретатели на имота са полагали необходимите грижи и издръжка за прехвърлителя до момента, в който последният е отказал да получава гледане и издръжка с цел да развали сключения между страните договор. В тази връзка се твърди, че кредиторът с поведението си е лишил длъжниците от възможността да изпълняват задълженията си по сключения договор, поради което неизпълнението им не може да се вмени в тяхна вина, съответно не може да бъде основание за разваляне на сключения между тях договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Допълнителни аргументи в същия смисъл са изложени в писмена защита. Молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение на СРС и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендират присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна - И.Б.П., чрез адв.В.Г., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Изложени са съображения, че постановеното съдебно решение е законосъобразно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е обосновал правилен извод за основателност на предявения иск. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, направени пред настоящата инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Предявен
е от И.Б.П. срещу С.К.М. и С.С.М. иск с правно
основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключен между страните договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от
05.10.2016г., обективиран в нотариален акт №12, т.III,
рег. №8056, дело №355/2016г., на нотариус В.Г., с
рег №340 на НК, вписан в служба по вписванията-София,
вх.рег.№60911, акт №51, т.CХLII, дело №44420.
Софийският
градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2
и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се
установяват релевантни за спора факти и обстоятелства.
При
така установената от фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от
легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява
правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми
на материалния закон (т.1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г., ОСГТК на ВКС). В случая при
извършената служебната проверка по чл.269,
изр.1 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като при постановяването му не са
допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. На следващо място
въззивният съд счита, че не е налице соченото във въззивната жалба съществено
процесуално нарушение доколкото от титулната част на постановения съдебен акт,
както и от неговото съдържание и постановен диспозитив се установява по
категоричен начин, че първоинстанционният съд се е произнесъл с решение по
предявения иск, а не както сочат въззивниците с определение. Правилен е
обоснованият краен извод в първоинстанционното решение за основателност на
предявения от И.Б.П.
срещу С.К.М. и С.С.М. иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключен между страните договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от
05.10.2016г., обективиран в нотариален акт №12, т.III, рег.
№8056, дело №355/2016г., на нотариус В.Г., с
рег №340 на НК, вписан в служба по вписванията-София,
вх.рег.№60911, акт №51, т.CХLII, дело №44420. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата
на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146
от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства,
като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства
по делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателите във връзка с неговата правилност. Изложените във въззивната жалба
доводите са изцяло неоснователни и във връзка с тях следва да се добави
следното:
В конкретния
случай е предявен
конститутивен иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. По иска за разваляне на договора за
прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане прехвърлителят е длъжен да докаже че
е прехвърлил имота, което е безспорно по делото, а приобратателят трябва да
докаже, че е изпълнявал задълженията си. В доказателствената тежест на ответниците, приобретатели на имота при поето
задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя е да докажат изпълнение на
задължението си чрез провеждане на пълно и главно доказване. В случая от съдържанието
на процесния договор
за прехвърляне на имот срещу грижи и издръжка се установява, че същият е
сключен с оглед полагане
за в бъдеще, считано от сключване на договора, на грижи и
издръжка на
прехвърлителя, а не се включват полагани такива за минал период - преди датата на сключване
на договора, поради което неотносими и като такива не следва да се обсъждат в
процеса изложените от въззивниците доводи за полагани от тях грижи и осигурявана
издръжка на прехвърлителя пред 05.10.2016г. – дата на сключване на договора.
При тълкуване
на волята на страните
съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени
ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължи цялата необходима издръжка и всички необходими
грижи както и
други ежедневни нужди, като за обема на дължимата издръжка е ирелевантно обстоятелството
дали праводателя има възможност да се издържа сам от имуществото и доходите
си. С оглед
съдържанието на процесния договор за прехвърляне на
имот срещу грижи и издръжка съдът приема, че за да е налице точно изпълнение на задължението по договора
за издръжка и гледане следва на кредитора да се
предоставя ежедневно и непрекъснато издръжка и грижи в натура в обем, който би
задоволил нуждите му от: място на живеене, храна, отопление, осветление,
медицинско обслужване, лекарства, В случая при преценка на
доказателствата по делото се налага извода, че ответниците не са неизпълнили поетото от
тях
задължение да издържат и гледат прехвърлителя, същите не са престирали грижи и издръжка в нужния обем, пълно
и непрекъснато, с оглед нуждите на прехвърлителя след датата на сключване на договора до датата на
подаване на исковата молба в съда – 28.02.2018г.. От показанията на разпитаните
по делото свидетелите се установява, че ответникът - С.К.М. е полагал епизодични
по-скоро инцидентни грижи за ищеца, които не могат да се приемат за постоянно и
непрекъснато изпълнение на поетото договорно задължение за гледане и издръжка в
дължимия вид и обем. Не може да бъде споделен доводът на въззивника, че ищецът
с поведението си не е оказвал съдействие, а напротив - възпрепятствал е
изпълнението на задълженията от страна на ответниците. Съгласно трайно
установената съдебна практика кредиторът има интерес да получава цялостно и
ежедневно грижи и издръжка в размера съответстващ на вида и обема на
уговореното, като нуждата на кредитора от издръжка и грижи не може да остане
неудовлетворена и дори при негова забава, в която хипотеза длъжникът не се
освобождава от задължението за издръжка и същият трябва да поиска трансформация
на натуралната престация в парична като до постановяване на решението е длъжен
да продължи изпълнението в пари именно защото нуждата на кредитора от средства
за съществуване не може да остане неудовлетворена. В конкретния случай
ответниците единствено поддържат довод, че кредиторът е в забава, тъй като
възпрепятства изпълнението на поетите от тях задължения за издръжка и гледане,
но не правят подобно искане за трансформиране на натуралното им задължение към
прехвърлителя в парично.
По горните аргументи съдът
приема, че по делото е доказано, че ответниците не са изпълнявали задълженията
си по сключения от тях алеаторен договор, като не са осигурявали лично или чрез трети
лица грижи и издръжка в нужния обем, гарантиращ на
прехвърлителя нормален и спокоен живот, поради което предявеният иск за разваляне на
договора за издръжка и гледане като основателен следва да бъде уважен. Първостепенният
съд като е достигнал до същия правен извод е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода от правния спор и
предвид изричната претенция на въззиваемата страна – ищец за присъждане на разноски
на основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК въззивниците –
ответници следва да бъдат осъдени да му заплатят сторените от него разноски за
настоящата инстанция в размер на платеното адвокатско възнаграждение от 490.00
лв..
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №І-31 от 09.09.2019г., постановено по гр.дело №13999/2018г. по
описа на СРС, І Г.О., 31-ви състав.
ОСЪЖДА С.К.М.,
с ЕГН **********, и С.С.М., с ЕГН **********, да заплатят на И.Б.П., с ЕГН **********, на основание чл.81 и чл.273 във връзка с
чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 490.00 лв. /четиристотин
и деветдесет лева/, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./