Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Русе, 17.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - VI граждански състав, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Елена Балджиева
при секретаря Галя Георгиева , като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №2701 по описа на 2019 г., за да се произнесе съобрази:
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД от „Профи Кредит България“ ЕООД- гр.София против длъжника И.В.В. и солидарния длъжник С.Г.А., в размер на 5025.84 лева, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********.
Ищецът твърди, че на 13.03.2018г. е сключил Договор за потребителски кредит № ********** с И.В.В., като клиент и С.Г.А. в качеството си на солидарен длъжник. На основание ОУ към договора за потребителски кредит във връзка с чл. 121-127 от Закона за задълженията и договорите, в качеството си на съдлъжник по договора за потребителски кредит С.Г.А., се задължил да отговаря за задължението на И.В.В. при условията, посочени в договора.
Договорът бил сключен при следните параметри:
По Кредита :
- Сума на кредита: 2250 лв.;
- Срок на кредита: 24 месеца;
- Размер на вноската: 139.10 лв.;
- Годишен процент на разходите (ГПР): 49.90 %;
- Годишен лихвен процент: 41.17 %;
- Лихвен процент на ден: 0.11 %;
- Дължима сума по кредита: 3338.40 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
- Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 1687.44 лв.;
- Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 70.31 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги:
- Общо задължение: 5025.84 лв.;
- Общ размер на вноска: 209.41 лв.;
- Дата на погасяване: 21 - ви ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които били предадени при подписване на договора и с които длъжниците внимателно се запознали преди подписване на договора, приели и нямали забележки към тях и се задължили да ги спазват, за което положили подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставяло безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценявал доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правели се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлагал дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписвал Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, като на 14.03.2018г. превел парична сума в размер на 2250 лв. по посочена от длъжника И.В.В. банкова сметка (***еренция: 067029970015905 от 14.03.2018г),
От своя страна длъжниците поели задължение по Договор за потребителски кредит № **********, като го сключили за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 209.41 лв. и падежна дата всяко 21-во число на месеца. Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № ********** длъжникът И.В.В. и съдлъжника С.Г.А. дължали на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема било предварително определено в погасителния план в размер на 1088.40 лв. Страните по този ДПК се споразумели договорното възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план.
Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК, длъжникът дължал възнаграждение в размер на 1687.44 лв.
Предвид факта, че длъжникът не изпълнявал точно поетите с договора задължения и не направил нито една вноска, като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от ОУ към договора за потребителски кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други.". На 03.07.2018г. договорът бил прекратен автоматично от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД и била обявена неговата предсрочна изискуемост.
Към настоящия момент нямало погасено от длъжниците задължение по ДПК № ********** от 13.03.2018г. В настоящето производство „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД се отказвало да търси претендираните с подаденото заявление лихви за забава в размер на 16.43 лв. и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30.00 лв., поради липса на материален интерес. Претендират само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Предвид
изложените по-горе обстоятелства, И.В.В. и С.Г.А.
дължали на дружеството „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД сума в общ размер на 5025.84 лв. /пет хиляди двадесет и пет лева и
осемдесет и четири стотинки/, включващ главница в размер на 2250 лв.
/две хиляда двеста и петдесет лева/, договорно възнаграждение в размер на 1088.
40 лв. /хиляда и осемдесет и осем лева и четиридесет стотинки./ и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1687.44лв.
/хиляда шестстотин осемдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки./,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №
**********. Поради неизпълнение на договорното задължение, въз основа на
подадено на 25.01.2019 г. от „Профи Кредит България“
ЕООД с вх.№3689 от 25.01.2019г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр.дело № 465/2019 г. по описа на РРС. Съдът е уважил
заявлението и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение №
258/29.01.2019 г. срещу ответниците в настоящото
производство, за сумата от 2250.00 лв – главница
по Договор за кредит от № **********/13.03.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 25.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, 1088.40 лева-
договорно възнаграждение, 1687.44 лв. – възнаграждение за пакет допълнителни
услуги, 16.43 лв. -лихви за забава за
периода от 22.04.2018г. до 03.07.2018г.,
30.00 лв - такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането, разноски по делото в размер на 101,45 лв. държавна такса
и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Видно от
материалите по същото дело, ответниците не са
намерени на визирания в „Справка за представяне на данни по реда на Наредба
№14/18.11.2009г.“ постоянен и настоящ адрес. Установено е, че към настоящия
момент лицата нямат действащи трудови договори. Съобразно разпоредбата на
чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
вземането си.
С оглед дадените им указания от заповедния съд, ищецът иска да се признае за установено по отношение на И.В.В. и С.Г.А., че солидарно му дължат присъдените суми по ч.гр.дело № 465/2019г. по описа на РРС. Претендира се и за законна лихва от датата на подаване на заявлението по заповедното производство и за разноските по делото.
По настоящото дело ответникът И.В.В. е призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Назначен му е особен представител адв. Пл.М., която е подала отговор на исковата молба. С отговора се оспорва иска. Липсвало погасителен план, който като неразделна част от договора следвало да бъде представен по делото. Прави се възражение за нищожност на определената сума за включен пакет от допълнителни услуги.
В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът С.Г.А., чрез назначения й процесуален представител адв.А.М. е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Счита, че не е настъпила предсрочна изискуемост на договора за потребителски заем тъй като ищецът не е уведомил длъжника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит № ********** от 13.03.2018 г., подписан от И.В.В. в качеството на клиент, С.Г.А., в качеството на солидарен длъжник и служител на ищеца „Профи кредит България” ЕООД. Видно от текста на попълнената бланка от договора за потребителски кредит раздел VI съдържа параметрите на потребителския кредит и те са както следва: сума на кредита - 2250, срок на кредита - 24, размер на вноската 139.10 , общо задължение 3338.40, при годишен процент на разходите 49.90% и годишен лихвен процент 41.17%, лихвен процент на ден 0.11%, дата на погасяване – 21 ден от месеца. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 1687.44 лв.; размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 70.31 лв., при общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение: 5025.84 лв. и общ размер на вноска: 209.41 лв. Съгласно текста буква "Б" неразделна част от настоящия договор са общите условия към договора за потребителски кредит на физически лица, които са предадени при подписването на настоящия договор и с които клиента е запознат и ги приема.
По делото са представени писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 465/2019 г. по описа на РРС,
Ищцовото дружество "Профи Кредит България" ЕООД е небанкова финансова институция, по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това обстоятелство определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. По отношение на породеното между страните облигационно отношение намират приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото същото е такова по смисъла на чл. 9 ЗПК, както и чл. 143 -148 ЗЗП.
По настоящето дело Съдът на първо място намира за недействителна и неравноправна клаузата за закупуване на пакет от допълнителни услуги. Същата е нищожна поради накърняване добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД и поради заобикаляне на разпоредбите на закона за потребителския кредит, чл. 21, ал. 1 от ЗПК ввъ вр. с чл. 10а ЗПК. В чл. 10а от ЗПК са регламентирани възможностите на кредитора да събира такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с потребителски кредит. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Т. нар. "пакет допълнителни услуги" и съответно тяхната цена нямат характер на дължими такси за конкретно предоставени допълнителни услуги от кредитора, различни от произтичащите от договора за потребителски кредит дейности и водят до неоснователно обогатяване на кредитора, за сметка на кредитополучателя. Поради това, че за разпоредбите на потребителския кредит, съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП, то посочената клауза се явява на основание чл. 143, т. 19 от ЗЗП и неравноправна клауза.
По аргумент от чл. 23 ЗПК, не следва да се уважава и претенцията от 1088.40 лв. договорно възнаграждение.
Относно дължимостта на сумата от 2250.00 лв. по кредита, Съдът намира следното:
Съгласно т. 12. 3 от Общите условия в случай, че кредитополучателят просрочи една вноска с повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора, без да е необходимо кредитодателят да изпраща на кредитополучателя уведомление, покана, предизвестие или други. Ищецът не представи доказателства относно връчването до ответниците на уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Такова уведомление не е връчено преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, като уведомлението следва да предшества подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Разрешението, дадено в т. 18 на ТР се прилага и по отношение на небанковите финансови институции, какъвто е ищеца.
Съгласно Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, по т. д. № 8/2017 г., е допустимо при предявен иск по реда на чл. 422 от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 410 ГПК.
В случая, тъй като предсрочната изискуемост на кредита не е била съобщена на ответника, то дължими се явяват само вноските, с настъпил падеж към датата на постановяване на решението по иска по чл. 422 от ГПК/ съобр. разп. на 235, ал. 3 от ГПК, съгласно която Съдът взема предвид фактите, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право/.
Към тази дата, не е настъпил крайният срок за погасяване на кредита – 21.03.2020 г., поради което дължим се явява остатък от главницата до 21-ва вноска, вкл. (видно от погасителния план към договора). Ответникът не е внесъл нито една вноска, поради което дължи главницата от 1859.83 лв., изключвайки последните три вноски ( от 22-ра до 24-та вкл., общо в размер на 390.17лв.).
С оглед на изложеното, Съдът намира че предявеният иск се явява основателен и доказан за сумата от 1859.83 лв., като искът за главница над този размер до пълния претендиран размер от 5025.84 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При това положение съдът намира, че предявения иск следва да се уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумата от 1859.83 лв. – главница, представляваща задължение по договор за потребителски кредит № ********** от 13.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 25.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
На основание ТР № 4/16.06.2014г. на ОСТГК на ВКС при пълно или частично уважаване на искове с правно основание чл.422 ГПК, исковият съд дължи произнасяне за разноските на заявителя по заповедното производство с осъдителен диспозитив, поради което претенцията за присъждане на направените разноски в заповедното производство се явява основателна. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално на уважената част от исковете.
Предвид изхода на спора ответникът дължи на ищеца сумата от 74.55 лв. разноски в заповедното производство, от общо направените разноски от 201.45лева.
С оглед уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1, от ГПК, ответникът дължи на ищеца сумата от 436.66 лв. разноски в настоящото производство, от общо направените разноски в размер 1180.00 лева, от които 300.00 лева – юрисконсултско възнаграждение и 100.00 лева – държавна такса и 780.00 лева – възнаграждение за двамата особени представители.
Водим от горното Русенският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.В.В., ЕГН:**********,*** и С.Г.А., ЕГН **********,*** дължат солидарно на "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. "България", № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 1859.83 лв. – главница, представляваща задължение по договор за потребителски кредит № ********** от 13.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 25.01.2019 г. до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 258 от 29.01.2019 г. по гр. д. № 465/2019 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В срещу И.В.В., ЕГН:********** и С.Г.А., ЕГН **********, иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи сумата над 1859.83 лв. до 5025,84 лв. главница по договор за потребителски кредит № ********** от 13.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 25.01.2019 г. до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 258 от 29.01.2019 г. по гр. д. № 465/2019 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА И.В.В., ЕГН:**********,*** и С.Г.А., ЕГН **********,*** да заплатят на "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 74. 55 лв. – разноски, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 258 от 29.01.2019 г. по гр. д. № 465/2019 г. по описа на РРС, както и сумата от 436.66 лв. - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от решението до страните.
Районен съдия: