РЕШЕНИЕ

№ 1144

гр.Бургас, 19.10.2022 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 19 септември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 1247 по описа на съда за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални нормативни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност.

Жалбоподател е Агенция А ЕООД, ЕИК:**********, с адрес гр.Бургас, кв.Сарафово, ул.Манастирска 12, ап.20. В производството пред съда жалбоподателят участва чрез управителя на дружеството.

Ответник по жалбата (АО), е началника на отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите. В производството ответникът не взема участие, редовно призован.

Предмет на оспорване е заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-66-1304586/07.07.2022г. на ответника, с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б.А и чл.187 ал.1 ЗДДС на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект, стопанисван от жалбоподателя, за срок от 14 дни. Няма данни заповедта да е била обжалвана по административен ред.

В обстоятелствената част на заповедта АО е приел за установено, че на 02.06.2022г. в 10.23 часа от служител на ДТ на НАП Бургас е извършена контролна поръчка/покупка на стойност 16.90лв., подробно описана в приложения ПИП № 1304586/02.06.2022г. За покупката не била издадена касова бележка от въведено в експлоатация фискално устройство.

В жалбата се правят оплаквания, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и в разрез с целта на закона. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Ответникът не взема участие в производството. Представя преписката по проведеното пред него производство.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, включително изискването на чл.168 ал.1 от АПК за цялостна проверка на законосъобразността на обжалвания акт, прие за установено следното.

Представено е заверено копие от индивидуалния административен акт, предмет на оспорване – заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-66-1304586/07.07.2022г. на ответника, от което се установява издаването му. В заповедта е посочено, че същата е издадена въз основа на протокол за извършена проверка № 1304586/02.06.2022г., протокол № 1304588/03.06.2022г. и протокол № 0094545/03.06.2022г. В обстоятелствената част на заповедта са възприети фактически констатации, съответстващи на тези по протоколите.

Представени са заверени копия от посочените в заповедта протоколи, от които се установи, че на 02.06.2022г. в 10.23 часа от служител на ДТ на НАП Бургас е извършена контролна поръчка/покупка от онлайн магазин www.bonbonkids.bg на един „Teto“ летен комплект за момиче, на стойност 16.90лв., подробно описана в приложения ПИП № 1304586/02.06.2022г. На 03.06.2022г. в 14 часа служителите на НАП посетили адреса за доставка на поръчката – гр.Бургас, ж.к.Братя Миладинови, ул.Марица 135, офис на „Еконт Експрес“, където получили и заплатили посочената в поръчката стока. За покупката не била издадена касова бележка от въведено в експлоатация фискално устройство. При допълнителна проверка контролните органи установили, че сайтът за онлайн търговия се стопанисва от Агенция А ЕООД. На това дружество имало регистрирани в НАП две фискални устройства, както и два адреса за осъществяване на дейността. На 03.06.2022г. контролните органи посетили регистрираните адреси на дейност на дружеството и установили, че на тях физически не е наличен търговски обект, стопанисван от Агенция А ЕООД.

Протоколите са съставен от длъжностно лице в кръга на службата му, поради което представляват официален документ, установяващ отразените в него обстоятелства. Самата контролна покупка и неиздаването на касова бележка за нея не се оспорват от жалбоподателя. В тази връзка жалбоподателят твърди, че осъществената продажба е лична сделка на управителя и не представлява част от търговската дейност на посоченото в заповедта дружество.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по приходите, съобразно изискванията за това по чл.186 ал.3 ЗДДС – началника на отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите, който е упълномощен да издава актове от категорията на процесния с надлежна заповед на изпълнителния директор на НАП – заповед № ЗДУ-1148/25.08.2020г. Съгласно чл.7 ал.1 т.1 и 3 от ЗНАП органи по приходите са както изпълнителния директор на НАП (който в случая е издал приложената по делото заповед за оправомощаване), така и началниците на отдели, каквато длъжност заема ответника. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е в предвидената от закона форма и е мотивирана – съдържа фактически и правни основания за нейното издаване.

Не е спазено обаче изискването на закона относно съдържанието на заповедта, отнасящо се до нейния диспозитив. Съгласно чл.59 ал.2 т.5 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението. В случая органът в разпоредителната част на заповедта е посочил, че налага принудителна административна мярка запечатване на търговски обект, но не е посочил кой търговски обект следва да бъде запечатан. Нещо повече, в обстоятелствената част на заповедта е посочил, че при извършените проверки на регистрираните от търговеца адреси на дейност контролните органи са установили, че „физически не е наличен търговски обект“, стопанисван от Агенция А ЕООД и на двата адреса.

В опит да внесе яснота относно това кой (кои) обекти запечатва, органът е препратил към описанието и евентуално индивидуализацията им, поместени в посочените протоколи за извършена проверка. Подобно препращане е недопустимо и не санира липсата на посочване в заповедта на обекта, подлежащ на запечатване.

Съгласно тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС ако административният акт е издаден на основание на надлежно служебно съставени подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт, т.е. негови мотиви. Съгласно т.4 от тълкувателно решение № 1/18.04.2006г. по а.д. № 1/2006г. на ВАС, задължението за мотивиране на административните актове е залегнало и в чл.59 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс. То е прокарано постепенно в съдебната практика и утвърдено с приемането на ППВС № 4/1976 г., т. 7; ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС. Общото събрание на Върховния административен съд – втора колегия, не намира основание за отстъпление от наложилата се практика. Изложеното означава, че допустимостта на препращане към текста на служебно съставени подготвителни документи се отнася само до мотивите на индивидуалния административен акт, но не и към диспозитива му. Затова съдът прие, че оспорената заповед е издадена при наличие на основания за оспорване по чл.146 т.3 от АПК.

Оспорването е основателно, поради което на основание чл.172 ал.2 АПК оспорената заповед следва да се отмени.

По повод направеното в срок искане и на основание чл.143 ал.1 от АПК ответната страна следва да заплати на жалбоподателя разноските по делото.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ по жалба на Агенция А ЕООД, ЕИК:***********, с адрес гр.Бургас, кв.Сарафово, ул.Манастирска 12, ап.20, заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-66-1304586/07.07.2022г.  на началника на отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр.София да заплати на Агенция А ЕООД 50лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

                                       СЪДИЯ :