П
Р О Т О К О Л
07 февруари 2020 година
Година 2020
Град Търговище
Районен съд – Търговище
ЕДИНАДЕСЕТИ състав
На седми ФЕВРУАРИ
Година 2020
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАННА АНТОНОВА
СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: З.Й.
М.В.
Секретар: Янита Тончева
Прокурор: Л.В.
Сложи за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
Наказателно общ характер дело № 918 по
описа за 2019 година
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ОТКРИВА СЕ
СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
ИЗВЪРШВА СЕ
ПРОВЕРКА НА ПРИЗОВАНИТЕ ЗА ДНЕС ЛИЦА.
Съдът ПРЕКЪСВА
разпоредителното заседание и се ОТТЕГЛЯ
на тайно съвещание. Заседанието ще бъде възобновено в 11:30 часа.
В 11:30 часа съдът ВЪЗОБНОВЯВА разпоредителното заседание.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и
възраженията на страните, направени в настоящото разпоредително съдебно
заседание, намира следното по въпросите, визирани в чл.248, ал.1 от НПК:
настоящото производство е образувано
по обвинителен акт, внесен от Районна прокуратура – Търговище срещу Д.И.Д. ***,
за престъпления по чл.206, ал.3 във връзка с ал.1 във връзка с
чл.20, ал.2 във връзка с чл. 26, ал.1 във връзка с чл. 29, ал.1, б.”а” от НК и
срещу А.М.М. ***, за престъпление по чл. чл.206, ал.3
във връзка с ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК. При посочените в обвинителния акт
факти, делото се явява местно и родово
подсъдно на настоящия съд. Не са налице основанията по чл.250, ал.1 и чл.251,
ал.1 от НПК за прекратяване или спиране
на наказателното производство. С оглед становището на страните, съдът приема
още, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Не са налице
обстоятелства, налагащи промяна на мерките за неотклонение, взети спрямо всеки
от обвиняемите, а именно „подписка“.
По отношение на възражения на страните по чл.248,
ал.1, т.3 от НПК, съдът намира следното: Относно възраженията за допуснати
съществени отстраними процесуални нарушения в
досъдебното производство, въведени от адв.М. и подсъдимия
Д. по доказателствата, съдът приема следното: Доколкото посочените възраженията
касаят действия по разследването във връзка с допускане, събиране, проверка и
оценка на доказателства и доказателствените средства,
то съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.4 от НПК, същите не могат да бъдат
обсъждани, поради което съдът приема посочените възражения за неоснователни.
По възраженията на адв.М. – защитник
на подсъдимия Д. относно допуснато съществено процесуално нарушение в
досъдебното производство във връзка със защитата на обвиняемия М., а именно-че
същият няма защитник, съдът приема, че макар действително да са налице
противоречиви интереси на двамата подсъдими, доколкото в хода на цялото
досъдебно производство обвиняемият М. изрично е отказвал предложената му
служебна защита, то следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 94, ал. 2 НПК, съгласно която в
случаите на чл. 94, ал. 1, т. 4 и т. 5, участието на защитник не е
задължително, ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник,
обстоятелство, обуславящо неоснователност на посоченото възражение.
По останалите възражения на адв. М. относно неясноти в обвинителния акт относно обективната
и субективната страна на деянието, съдът приема същите като частично
основателни, поради следното:
Съдът намира, че в обвинителния акт са налице
противоречия и неясноти, отнасящи се до съставомерни
признаци на деянието на всеки от двамата подсъдими, които нарушават правата на
същите, а именно – да разберат за какво точно престъпление е обвинен всеки от
двамата и въз основа на какви доказателства, с оглед правото им адекватно да
организират защитата си, съобразно изискванията по чл. 55 от НПК. Видно от
изложеното в обвинителния акт, на обвиняемия Д. е повдигнато обвинение за
извършено обсебване в големи размери, извършено в съучастие и като продължавано
престъпление. В обвинителния акт е посочено, че представляващият ощетеното
юридическо лице „Агроком Велико Търново” ООД Д. С. „ възложил стопанисването на
двата обекта на обвиняемия Д.”, като „възлагането било извършено на
неустановена дата през 2012 година и за самото възлагане не били съставени
документи, но свидетелят С. снабдил обвиняемия Д. с пълномощно да го
представлява пред държавни институции, физически и юридически лица”. По-нататък
се посочва, че въз основа на събраните доказателства е установено, че свидетелят
С. ”е назначил обвиняемия Д. само да пази и стопанисва имотите, да ги ползва за
свои нужди, но не и да се разпорежда с имуществото...”, а по-нататък в обвинителния
акт е посочено, че обвиняемият Д. наел другият обвиняем М. като пазач на
мелницата и хлебозавода, а възнаграждението му се осигурявало от свидетеля С..
От така посочените обстоятелства остава неясно какво приема прокурора относно
отношенията на двамата обвиняеми и свидетеля С., възпроизвеждайки в обвинителния
акт противоречивите показания на самия свидетел С., поради следното: Относно
обвиняемия Д. прокурорът е посочил едновременно, че е ползвал имуществото на свидетеля
С. срещу охрана, т.е. от една страна се твърди наличие на неформален договор за
ползване и стопанисване срещу пазене на имуществото, а от друга страна се
твърди, че свидетелят С. „ е назначил обвиняемия Д. само да пази и стопанисва
имотите...”, сочещо, че между двамата са били налице и отношения извън равнопоставените договорни отношения, а именно – отношения
по назначаване, т.е. между ръководител и служител/подчинен. Неяснота е налице и
в изложеното в обвинителния акт за това, че обвиняемия Д. наел другият обвиняем
М. като пазач на мелницата и хлебозавода, а възнаграждението му се осигурявало
от свидетеля С.. Неясна е тезата на обвинението за това в какво качество обвиняемият
Д. е наел обвиняемия М. и от чие име, респективно какви са били отношенията
между обвиняемия М. и свидетеля С. и защо е било необходимо назначаването на
обвиняемия М., след като за тази дейност вече е бил назначен обвиняемият Д. (респективно
е поел охраната на имуществото срещу ползването му). Неясно е и кой всъщност е бил работодателят
на обвиняемия М. и чии заповеди е изпълнявал той – на обвиняемия Д. или на свидетеля
С.. Тази неяснота се отнася и до приетото в обвинителния акт съизвършителство на двамата подсъдими, което съгласно чл.
20, ал.2 от НК изисква всеки от тях да е участвал в изпълнителното деяние на
престъплението, а от съдържанието на обвинителния акт не става ясно в кои точно
действия в изпълнението на
престъплението е участвал обвиняемия Д., доколкото на лист 3, абзац 1 е
посочено, че обвиняемият Д. решил да привлече като съучастник другия обвиняем,
с когото да разделят ролите си в извършване на деянието, но не е видно каква
точно роля в изпълнението е имал обвиняемия Д., доколкото осъществяването на
контрол и отправяне на разпореждания (каквото е посочено в обвинителния акт) не
съставляват част от изпълнителното деяние на престъплението по чл. 206 от НК.
На следващо място, доколкото в
обвинителния акт е посочено, че още преди започването на престъпната дейност,
ощетеното юридическо лице „Агроком Велико Търново” ЕООД е било с открито производство
по несъстоятелност и е бил назначен синдик, то остава неясно дали
упълномощаването е било съгласувано и одобрено от синдика или не, която
неяснота е посочена и при предходните съдебни производства по НОХД № 1310/2016 година
и по НОХД № 1074/2017 годна и двете по описа на Районен съд – Търговище, при
които съдебното производство е прекратявано и делото е връщано на Районна прокуратура
– Търговище.
На следващо място, съдът приема, че е
налице противоречие в обвинителния акт и относно момента на извършване на
деянието в частта относно разпореждането на обвиняемия Д. с автомобил „Ивеко”, доколкото на лист 5, абзац 3 от обвинителния акт е
записано, че той е извършил това на неустановена дата в периода май-юни 2013 година,
а на л.5 е посочено, че присвояването на автомобила е станало в периода
15.06.2013 година – 15.07.2013година, което препятства възможността на обвиняемия
Д. да организира адекватно защитата си.
Освен това, съдът приема, че е
останало неотстранено и посоченото при предходното връщане на обвинителния акт
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на конкретно посочване на фактите, от които
обвинението извежда наличието на общ умисъл на двамата дейци, доколкото в обвинителния
акт е посочено, че всеки от тях е имал съзнание за престъпната дейност на
другия и е искал настъпването на общественоопасните
последици, като се посочва, че обвиняемият М. бил наясно за това, че съучаства
в присвоителните действия на другия, за когото пък
сочи, че самият обвиняем Д. с постоянния си и непрекъснат контрол, който
осъществявал върху действията на М., с разпорежданията му към него във всеки
детайл от действията му, също се явява съучастник в деянието, а както се посочи
по-горе, осъществяването на контрол и даването на разпореждания не са част от
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 206 от НК, респективно също съставлява неотстранено до момента
съществено отстранимо процесуално нарушение,
препятстващо защитата на обвиняемите.
Не на последно място, в обвинителния акт се
поддържа, че и двамата обвиняеми са действали при условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК, но съдът приема, че тази
квалификация е необоснована, доколкото не е ясно какво приема обвинението
относно това всеки един от обвиняемите колко деяния е осъществил, през какъв
период от време, явяват ли се те от обективна и субективна страна продължение
на предшестващите, като в тази връзка следва да се добави още, че посоченото в
обвинителния акт на стр.3, края на абзац 3, че няколко броя електромотори били
закарани от обвиняемия М. *** в къща, собственост на свидетелката Юлиянова,
всъщност обуславя и различна правна квалификация.
С оглед на изложените доводи и като
съобрази задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 2 от
07.10.2002 година по Наказателно дело №2/2002 година на ОСНК на ВКС, към което
препраща и Тълкувателно решение №
6/19.02.2018 година по Наказателно дело №
6 от 2017 година на ОСНК на ВКС, съобразно което
в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително следва
да посочи фактите, които обуславят съставомерността
на деянието и участието на всеки от обвиняемите в осъществяването му, съдът
приема, че внесеният от Районна прокуратура – Търговище обвинителен акт против
обвиняемия Д.Д. и обвиняемия А.М. не отговаря на
императивните изисквания по чл. 246, ал.1 и ал.2 от НПК, а допуснатите в него
съществени процесуални нарушения, изложени по-горе са от категорията на отстранимите такива, обстоятелство, обуславящо извод за
наличие на предпоставките по чл. 249, ал.1 във връзка с чл. 248, ал.2, т.3 от НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Районна
прокуратура – Търговище за отстраняване на посочените нарушения, на основание
чл. 249, ал.2 от НПК.
Въз основа на изложеното, съдът
приема, че към момента не са налице основания
за насрочване на съдебно
заседание по делото, респективно разглеждане при закрити врати, привличане на
резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на вещо лице, преводач, тълковник, извършване на съдебни следствени действия по
делегация и събиране на нови доказателства, поради което съдът
О П Р Е Д Е
Л И: № 33
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД.№ 918/2019
година по описа на Районен съд – Търговище, като
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура –
Търговище, за отстраняване на посочените съществени процесуални нарушения.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение, взета
спрямо подсъдимия Д.И.Д.,***, ЕГН **********, а именно „Подписка“.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение, взета
спрямо подсъдимия А.М.М., живущ ***, ЕГН **********,
а именно „Подписка“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в
седемдневен срок от днес пред Окръжен съд – Търговище.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 11:41 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен на 07.02.2020 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
СЕКРЕТАР: 2.
Изд 2бр. РКО х 20 лв.
за съдебни
заседатели
на 07.02.2020
година
Секретар:
(Янита Тончева)