Р Е Ш Е Н И Е
№І-87 11.07.2019 година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданско
отделение, в публичното заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година, в открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:
1. Пламена Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
Прокурора………….
При
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело №841 по
описа за 2019 година на Бургаски Окръжен съд, за да се произнесе , взе предвид
следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по въззивна жалба на Г.К.Д. чрез особения му представител адвокат Имилиана
Димитрова Цонева от АК-Бургас с адрес на кантората- гр.Карнобат,ул.“Поп
Андрей“№1, против Решение № 84/22.04.2019г., постановено по гр.д.№ 1078/2018г.
по описа на РС-Карнобат, с което е прието за установено по иска на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу ответника –въззивник Д., че същият дължи парично
вземане, описано в решението, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 243/2018г. по описа на КРС-Заповед № 252/11.04.2018г.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което се моли изцяло неговата
отмяна и постановяване на решение, с което иска по чл.422 ГПК бъде отхвърлен
като неоснователен. На първо място се твърди, че КРС неправилно приел, че била
настъпила предсрочната изискуемост на кредита съгласно общите условия на същия
договор, в което връзка се излагат подробни доводи и съждения.На второ място се
сочи, че неправилно КРС приел,че кредитните институции били освободени от задължението да уведомяват длъжника за
предсрочната изискуемост на кредита, а в случая ищецът-въззиваем не бил банкова
институция,като процесния договор и не бил такъв за банков кредит, за което се
сочи и практика на ВКС- ТР№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.При това положение
въззивникът чрез особения си процесуален представител- адвокат Цонева намира,
че поради липса на доказателства за уведомяването му за предсрочната
изискуемост на договора паричното вземане не съществувало и искът бил
неоснователен.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание особения
представител на въззивника не се явява, с нарочна писмена молба поддържа
въззивната жалба и моли уважаването й.
Препис от
въззивната жалба е изпратен за писмен отговор на въззиваемото дружество, което
не депозира такъв по делото в указания срок.С нарочна писмена молба
въззиваемото дружество моли даване ход на с.з. в негово отсъствие и намира
предявената въззивна жалба за неоснователна; претендира присъждане на
разноските за особен представител, заплатени
в настоящето производство.
Никоя от
страните не заявява доказателствени искания.
Производството е
с правно основание чл.422 ГПК.
Обжалваното решение е
валидно и процесуално допустимо.
При обсъждане доводите на жалбоподателя и като взе предвид събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, съдът намира от
фактическа и правна страна следното:
Безспорно е, че между страните е възникнало облигационно правоотношение
възоснова на сключен договор за потребителски кредит № ********** от 19.01.2017г.,
възоснова на който „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД
е предоставил на Г.К.Д. в заем
сума в размер на 2500 лева;
срокът на кредита е уговорен на 36 месеца, месечната вноска по кредита, която
следва да се плати на всяко първо число от месеца , е в размер на 121,99 лева и
включва освен главница, така и лихва, в резултат на което общото задължение
по кредита се изчислява в размер на 4391,64 лева.Освен това с договора е избран и закупен пакет от
допълнителни услуги на стойност 2481,12
лева с размер на месечната вноска- 68,92
лева.
С молба на длъжника от
19.01.2017г. част от отпуснатата парична сума е била рефинансирана за заплащане
на други задължения към трети лица- 264,32 лева към „ИЗИ АСЕТ КРЕДИТ“ и 779,32
лева към „СИТИ КЕШ“ ООД.На 04.05.2017г. по молба на длъжника Д. е подписан
анекс към договора, с който се отлага една погасителна вноска и се коригира
погасителния план, като вноските от 36 на брой се променят на 37.В исковата
молба се твърди, че длъжникът Д. е платил
три пълни и една непълна погасителни вноски –т.е. платил е сума в общ
размер от 577,87 лева, като 4,14 лева отишла за погасяване на лихвите за забава
по кредита
С разпоредбата на чл.12.3. от Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД към договорите за потребителски кредит, приобщени съгласно
чл.16 от ЗЗД към договорния регламент (нарочна декларация от 19.01.2017г.
към договора), е прието, че при просрочие на задължението за плащане на
една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично
прекратяване на договора за кредит и предсрочна изискуемост на задълженията по
него без да е необходимо кредиторът да изпраща на длъжника уведомление, покана,
предизвестие или др. подобни, т.е. касае се за предсрочна изискуемост по силата
на договора.
Като се основава на тази разпоредба, както и на факта, че ищцовото
дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона
за кредитните институции (ЗКИ), въззивникът - кредитодател по
процесния договор за кредит счел, че спрямо него са неприложими изискванията на
чл.60, ал.2 от ЗКИ и т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, за обявяване предсрочната
изискуемост.
По тази причина и със заявление по чл.410 ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД е поискал издаване на Заповед за изпълнение срещу Д. за паричното вземане възоснова
на сключения договор за потребителски кредит № ********** от 19.01.2017г.,
което заявление е уважено и е издадена Заповед № 252/11.04.2018г. по ч.гр.д.№
243/2018г. по описа на РС-Карнобат.
При
връчване на издадената заповед по чл.410 ГПК на длъжника Г.К.Д. същият не е открит на адреса , посочен в заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, поради която причина е
изискана справка за постоянен и настоящ
адрес по реда на Наредба № 14/18.11.2009г./вж. л.9 от ч.гр.д.№ 243/2018г. на
РС-Карнобат/.Посочения в справката адрес съвпада изцяло с адреса по заявлението по чл.410 ГПК- гр.К., кв.“Л.“ №**.При изискване на справка от НАП е
установено, че към 21.05.2018г. Г.К.Д. няма действащ трудов договор.
Отново е изпратено уведомление на адреса гр.К., кв.“Л.“ №**, лицето е търсено , като по данни на К. Г. А.
/братовчед/ търсеният Г.К.Д. никога не бил живял на адреса и се намирал от една
година в Германия.Връчителят отново залепил уведомление по чл.47,ал.2 ГПК, но
длъжникът не се явил да получи книжата от РС-Карнобат.
С Разпореждане № 896/14.08.2018г. на основание чл. 415,ал.1,т.2 ГПК вр. чл. 47,ал.5 ГПК на взискателя е указано да предяви установителен иск за вземането си, което
същият е направил с образуване на установителното исково производство по чл.422 ГПК.
При изложената фактическа обстановка и с оглед въведените в
исковата молба от ищеца основания за предсрочна изискуемост, респ.- за
дължимост по размер и по основание на претендираните парични вземания
настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
С оглед качеството на кредитодателя „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и вида на сключения договор, приложение следва
да намерят разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) относно договорите за заем за потребление
(чл.240 - 241 ЗЗД), но с оглед предмета на иска тази преценка не се явява
съществена за спора.
Предсрочната изискуемост следва да се разбира като изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора,
че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента
на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент
са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл ТР
№4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК).
Трайна и последователна е съдебната практика по въпроса, че
надлежното обявяване е елемент от фактическия състав за настъпване на
предсрочната изискуемост както в случаите, когато се иска издаване на заповед
за изпълнение по реда на заповедното производство, така и в случаите, когато
кредитният дълг се претендира по общия исков ред/вж Решение № 123/09.11.2015г.
по т.д.№ 2561/2014г. на ВКС, ТК ІІ т.о./. Независимо от обстоятелството, че
ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1
от ЗКИ, даденото в ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение за необходимостта
преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на
кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да
намери приложение по аналогия.
Същото следва да се прилага не само за настъпване на предсрочната
изискуемост на задължения по договор за банков кредит (който по същността си е
договор за заем), но и по отношение настъпването на предсрочна изискуемост на
разсрочени парични задължения по други договори, по които престацията на
кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено.
Не съществуват
правно-логически аргументи, които да послужат като основание за различно
третиране на предсрочната изискуемост на кредитите (заемите), отпускани от небанкови
финансови институции,каквато в случая е
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и тези, отпускани от търговските банки. Няма
основание заемодателят, който не е финансова институция по смисъла на чл.3,
ал.1 от ЗКИ и по занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде
освободен от задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за предсрочно
изискуем, защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение
спрямо банката, която по занятие
предоставя в заем парични суми за своя сметка и на собствен риск. Липсва и
основание за поставяне на кредитополучателите по договори, сключени с небанкови
финансови институции, в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори
за банкови кредити.
По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че и при
договор за кредит, сключен от небанкова финансова институция по смисъла на
чл.3, ал.1 от ЗКИ, съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на
определен брой вноски, предсрочната изискуемост на вземанията по този договор
не настъпва автоматично, а е
необходимо преди подаване на заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, и това
волеизявление да е достигнало до длъжника. В случая във заявлението по чл.410 ГПК заявителят „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД твърди, че поради просрочие за
повече от 30 календарни дни на погасителната месечна вноска от длъжника настъпило автоматично прекратяване
на договора за потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост,като за последното/ за обявяване на предсрочната изискуемост/ има
само твърдения на ищеца в заявлението за
издаване на Заповед по чл.410 ГПК, но
липсват каквито и да било доказателства за това,респ.- за получаване от
длъжника на твърдяното уведомление.
Срокът за изпълнение на задължението е съществен елемент от
съдържанието на договора за кредит, поради което за промяната му е необходимо
не само наличие на договорна клауза, но и изявление на правоимащия (кредитора),
че се възползва от това право и обявява задълженията за предсрочно изискуеми.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
кредиторът може да събере вземането си без да уведомява длъжника, не поражда
действие, ако финансовата институция изрично не е заявила, че упражнява правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление следва и да е достигнало до длъжника -
кредитополучател.
В конкретния случай по
делото са надлежно установени обективните предпоставки за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем – забава на длъжника в определен съгласно чл.12.3 от
приложимите към договора ОУ, времеви интервал. Същите не се и оспорват от
ответника – кредитополучател.
Не е доказано обаче наличието на надлежно изявление на
кредитора, доведено до знанието на длъжника.
С оглед на това съдът намира, че в случая не се установява
настъпила предсрочна изискуемост на претендирания от ответника паричен дълг по
сключения между страните договор за потребителски кредит от 19.01.2017г. към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно задължителните указания в т. 9 на ТР № 4 по т. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК
намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Последователното прилагане на този принцип означава да
се вземе предвид и настъпването на падежа на определени вноски след
предявяването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
"След като се приема, че съществуването на
вземането се установява към момента, в който се формира сила на пресъдено нещо,
а не към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, искът по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се уважи за
изискуемите вземания към датата, към която се формира сила на пресъдено
нещо"/
Тълкувателно решение №8/2017г. по т.д.№
8/2017г. на ОСГТК на ВКС/.
В
същото
Тълкувателно решение №8/2017г. по т.д.№
8/2017г. на ОСГТК на ВКС се приема и че присъждането на вноските с
настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит
поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието
на иска, съответно произнасяне по непредявен иск.
С оглед на
изложеното и като съобрази обстоятелството, че срокът на договора с начална дата
19.01.2017г. и е за срок от 37 месеца, то безспорно изтича на
19.01.2020г.;въззивникът Д. е платил 577,87 лева, с което са погасени само незначителна част от задълженията, в резултат
на което и до приключване на устните
състезания по делото на 10.07.2019г. решение са останали непогасени
падежирали месечни вноски в общ
размер от 3074,46 лева, изчислени от въззивният съд по
реда на чл.162 ГПК, от които главница 1674,62 лева и лихви от 1399,84 левадо който размер от 3074,46 лева установителния иск е
основателен.
За да
стигне до горния извод въззивният съд разгледа и уговореното
в процесния договор възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер
на 2481,12 лева, съгласно раздел VI „Параметри” от договора.
Съгласно представеното
към договора Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
заплащането на уговореното възнаграждение се дължи при предоставяне от
кредитора на една или всички от посочените услуги, а именно:
1) приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2) възможност
за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3) възможност за намаляване
на определен брой погасителни вноски; 4) възможност за смяна на дата на падеж и
5) улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни
за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на
чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.).
Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита –
чл.10а, ал.2 ЗПК. Макар законът, а също и сключения между страните договор да
не съдържа легално определение по отношение на понятията „такса за управление
на кредита” и „такса за усвояване на кредита”, съдът намира, че първата от
уговорените услуги попада именно под обхвата на втората посочена такса. Затова
и тази уговорка противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК.
Освен това, с уговарянето на допълнително възнаграждение в
размер на 2481,12лв. съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. На основание чл.21, ал. ЗПК всяка
клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна,за която съдът е длъжен
служебно да следи. Затова, поради недействителност на уговорката за възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги в размер на 2481,12
лева, установителният иск за същия паричен размер сума е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
По изложените съображения установителния иск е основателен до
размера от 3074,46 лева, като над тази
сума и до претендирания с исковата молба
сума в общ размер от 6299,03 лева
искът е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Първоинстанционният съд е стигнал до друг краен резултат, с
оглед на което и по изложените съображения обжалваното решение е неправилно в
частта над сумата от 3074,46 лева, от които
главница 1674,62 лева и договорено
възнаграждение от 1399,84 лева, и
като такова следва да се отмени и вместо него се постанови друго такова с отхвърляне
на установителната претенция над размера
от 3074,46 лева, от която сума главницата е 1674,62 лева и
договорено възнаграждение 1399,84
лева.
Като законна последица от уважаването на предявения иск в
посочената част, следва да се присъди и законна лихва върху сумата от 1654,62 лева от датата на подаване на исковата молба – 27.09.2018г.
до окончателното изплащане на вземането. С депозирането на исковата молба
длъжникът е изпаднал в забава, доколкото и същата има характера на покана –
чл.84, ал.2 ЗЗД.
С оглед изхода на спора следва да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца направени разноски съразмерно с уважената и отхвърлената част от
предявения иск. В хода на
заповедното производство следва да бъдат присъдени държавна такса по съразмерност- 61,48 лева
и юрисконсултско възнаграждение от 50,00
лева.
В
настоящото исково производство,както и в това пред районния съд, съобразно
чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения
съдът определя юрисконсултско възнаграждение
за ищеца—въззивник в размер на по
445,21 лева за инстанция.На същия следва да се възстановят съобразно
уважената част на иска и разноските за особен представител на
ответника-въззивник,а именно:508,22 лева
за първа инстанция и 508,22 лева за втора инстанция; на присъждане
подлежи и държавна такса пред районния
съд в размер на 61,49 лева съобразно уважената част на иска.
Въз основа на изложените мотиви Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 84/22.04.2019г., постановено по гр.д.№ 1078/2018г. по описа на РС-Карнобат в
частта, с която е уважен иска
на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против
Г.К.Д. за
сумата над 3074,46 лева до претендираната обща сума в
размер от 6299,03 лева, плащането на която
обща сума от 6299,03 лева е разпоредено
със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 243/2018г. по описа на РС-Бургас,ведно със законната лихва ,считано от
06.03.2018г. до окончателното изплащане, както и за разноските в заповедното производство над сумата от 101,48
лева, от които 61,48 лева заплатена
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение и съдебно-деловодни разноски пред РС-Карнобат
над размера от 1014,92 лева, вместо
което постановява:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ПО отношение на Г.К.Д. с ЕГН ********** от гр.К.,кв.“Л.“№**, че „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр.София,бул.“България“49,
бл.53Е,вх.В, има парично вземане спрямо
него в размер на общо 3074,46лева,от която главница 1674,62 лева дадена в заем сума и договорено възнаграждение от 1399,84 лева и представляващи сбор от падежирали до
10.07.2019година вноски по Договор за потребителски кредит № **********/19.01.2017г.
, сумата от 3074,46 лева представляваща част от претендирана обща сума в
размер от 6299,03 лева, плащането на която
обща сума от 6299,03 лева е разпоредено
със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 243 по описа на РС-Карнобат за 2018г.,ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от подаване на исковата молба на 02.10.2018г.
до окончателното й изплащане,както и съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство в общ размер от 101,48 лева,
от които 61,48 лева заплатена държавна
такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение и съдебно-деловодни разноски пред
РС-Карнобат в общ размер от 1014,92 лева, от които 61,49 лева заплатена
държавна такса, 445,21 лева юрисконсултско възнаграждение и 508,22 лева депозит
за особен представител на ответника Г.Д.К..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 84/22.04.2019г., постановено по гр.д.№ 1078/2018г. по описа на РС-Карнобат в останалата му част.
ОСЪЖДА Г.К.Д. с ЕГН ********** от гр.К.,кв.“Л.“№**
да заплати на
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София,бул.“България“49, бл.53Е,вх.В, съдебно –деловодни разноски
в размер на общо 984,18 лева, от които
445 21лева юрисконсултско възнаграждение
и 30,75 лева заплатена държавна такса по
сметка на БОС и възнаграждение за особения представител на ответника Д.- 508,22
лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280,ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/мл.с.