№ 14008
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20251110101633 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове по чл. 327, ал.1 от ТЗ вр. с
чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл.294, ал.1 от ТЗ вр.чл. 86, ал. 1, изр.1 от ЗЗД.
Ищецът „МЕРЕХ“ ООД, ЕИК: ********* твърди, че доставил на ответника
„КАТАРЖИНА ХОТЕЛ“ ЕООД, с ЕИК *********, стоки, подробно описани в Приложение
№ 1 към сключения между страните Договор от 01.09.2023 г., представляващи козметични
продукти за баня /душ гелове, шампоани, масажни масла и олио, соли за вана, скраб за тяло
и др./, които купувача следвало да продава на територията на стопанисваните от него
обекти. Плащането на цената на доставените му стоки купувачът следвало да извърши в
деня на доставката, по посочената от доставчика банкова сметка и след издадена фактура.
Към датата на подаване на исковата молба, купувачът дължал стойността на доставените му
стоки по общо 6 бр. фактури, издадени в периода от 10.09.2024 г. до 01.11.2024 г., в общ
размер на 12 284, 33 лв. Ищецът твърди, че процесните фактури са изпратени, респ.
получени от ответника, респ. негов упълномощен представител, като са били придружени и
от съответен складов документ, удостоверяващ, че стоката по всяка от фактурите е
получена.
Поради забавата при плащането на стойността на издадените фактури, на осн. чл.4,
ал.2 от договора, купувачът дължал на продавача и неустойка за забава в размер на 0,5 % от
дължимата сума за всеки ден забава, но не повече от 30 % от просроченото задължение или
общо 3685 лв.
Ищецът твърди, че поради липсата на плащане и нежеланието на управителя на
ответното дружество за среща и извънсъдебно уреждане на отношенията им, бил принуден
да поиска от съда да допусне обезпечение на бъдещите му искове, като на 10.01.2025 г.,
съдът му издал обезпечителна заповед, с която бил наложен запор върху банковите сметки
1
на ответника във всички търговски банки на територията на страната до размера на
обезпечените вземания от общо 15 969,33 лв., а в указания от обезпечителния съд срок,
ищецът предявил обезпечените си искове пред СРС, като по исковата му молба било
образувано настоящото дело. Моли за осъждане на ответника да му заплати претендираните
суми от общо 15 969, 33 лв. Представя писмени доказателства, които като допустими и
относими са приети по делото.
Ответникът „КАТАРЖИНА ХОТЕЛ“ ЕООД, ЕИК ********* редовно уведомен за
заведения иск, в едномесечния срок за отговор, подава такъв, чрез пълномощник адв. Е. М..
Не оспорва претенциите на ищеца за стойността на доставените му стоки и начислената
неустойка, като твърди, че към датата на подаване на отговора /11.03.2025 г./ същите са
заплатени на ищеца. Не представя доказателства за твърдяното плащане. Оспорва
разноските, които се претендират от ищеца, в частност тези, свързани с проведеното
обезпечително производство по ч.гр.д. № 656/2025 г. по описа на СРС, 41 състав, което не е
било необходимо, а същото е образувано от ищеца единствено с цел да се обремени
ответника с по-големи разноски /за д.т. и още едно адвокатско възнаграждение/. Моли за
отхвърляне на предявените искове, като се съобрази извършеното плащане, в т.ч.
претенцията за присъждане на съдебни разноски, в частност тези за необосновано
проведеното обезпечително производство. Също претендира разноски. Не изразява
становище по представените от ищеца доказателства и от своя страна не представя такива.
Ищецът в проведеното открито заседание признава получено плащане, но само до
размера на претендираната главница от 12 284, 33 лв., като отрича ответника да е изплатил
доброволно претендираната от него неустойка в размер на 3685 лв., въпреки че признава
изцяло предявените срещу него искове.
Съобразно със заявеното в ОИМ признание на исковете, ищеца прави искане да бъде
постановено решение при признание на иска.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на
решение при признание на иска.
С ОИМ ответникът е заявил, че признава исковете, както и че към датата на подаването
му претендираните суми по приложените към ИМ фактури, свързани с доставени продукти
по Договор от 01.09.2023 г., сключен между страните, както и претендираната неустойка, са
заплатени от ответника. Представил е доказателство за плащане единствено за сумата от
12 284, 33 лв., което се равнява на претендирана от ищеца главница по иска с правно
основание чл. 327 от ТЗ.
Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно признатото
право не противоречи на закона или добрите нрави, като същото е от категорията права, с
които страната, която е признала исковете, може да се разпорежда.
При наличието на всички изискуеми от закона предпоставки, изложени по-горе, съдът
на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва да постанови решение при признание на иска,
като не дължи излагане на други мотиви, освен позоваване на признанието на ответника.
По разноските:
Независимо от признанието на исковете и предприетото от ответника частично плащане
на претендираните от него суми /за главница и неустойка/, плащането е предприето едва в
хода на настоящото производство, след настъпилата изискуемост на вземанията на ищеца
/последното от които от 01.11.2024 г./ и въпреки отправените извънсъдебни покани за
плащане.
Предвид признанието на исковете от страна на ответника и доколкото в производството
не бяха оспорени представените от ищеца и приети по делото, доказателства – фактури и
приемо-предавателни протоколи за доставените стоки по договора от 01.09.2023 г., съдът
приема, че ответника не оспорва нито получаването на стоките, нито получаването на
2
издадените от ищеца фактури, които са съпровождали всяка една от 6-те доставки.
Последното идва да покаже, че независимо от получаването на стоката, удостоверено с
подписания приемо-предавателен протокол, и получаването на фактурата за нейната
продажна стойност, ответника е изпаднал в забава по отношение на своето насрещно
задължение по договора, а именно да заплати стойността на доставените му стоки, което пък
води до извод, че същия с поведението си е дал повод за водене на делото.
По аналогични мотиви, съдът намира възражението на ответника срещу
претендираните от ищеца съдебни разноски, в частност сторените в хода на обезпечителното
производство, за неоснователно. В съответствие със задължителните тълкувателни
разяснения на ТР № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, т. 5, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в производството по обезпечаване на иска
След като е допуснато обезпечението на бъдещите искове, които по-късно ищеца в
настоящото производство е предявил пред настоящия състав, значи решаващия
обезпечителното производство, състав е преценил, че е налице обезпечителна нужда,
исковете са вероятно основателни /което се доказва в настоящото исково производство/ и
поискана обезпечителна мярка е била съответна на обезпечителната нужда. Настоящия
съдебен състав няма правомощия да ревизира преценката на съда по обезпечаването на
бъдещия иск, а само следва да се произнесе по дължимостта на разноските, сторени от
ищеца в хода на обезпечителното производство, в случай, че такива се доказват.
От друга страна, предвид заявеното в срок възражение по чл.78, ал.5 от ГПК от страна
на ответника, за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в хода
на обезпечителното и исковото производство /две отделни възнаграждение, в размери от
2000 лв. и 2300 лв./, съдът съобразявайки липсата на фактическа и правна сложност на
делото, извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия по защита на
интересите му и съдействие в проведените три производства – по обезпечаване на бъдещите
искове, в хода на изпълнителното производство по налагане на допуснатото обезпечение и в
хода на настоящото исково производство, както и с оглед цената на исковете от общо 15 969,
33 лв., намира платеното от ищеца възнаграждение в общ размер от 4300 лв. да се явява
прекомерно. Съдът счита, че следва да намали наполовина адв. възнаграждение за
обезпечителното производство, което ще следва да възложи в отговорност на ответника, по
реда на чл.78, ал.1 от ГПК, а именно до размер от 1000 лв., което според съда се явява
справедливо за положените от адвоката усилия по защита правата и интересите на ищеца. В
този определен по-нисък размер, според настоящия състав на съда, адвокатското
възнаграждение, което ответника ще следва да възстанови на заплатилия го ищец, не би се
превърнало в необосновано получено от ищеца такова, и в източник на неоснователно
обогатяване.
В заключение, общия размер на дължимото се на ищеца адвокатско възнаграждение за
проведените производства до момента, следва да се определи в размер на 3 300 лв.
Останалите разноски, които са сторени от ищеца и се доказват в производството са за
заплатените държавни такси за обезпечителното производство, за образуване на
изпълнителното такова и за настоящото исково производство, в общ размер от 790,77 лв.,
които с оглед изхода на делото следва да се възложат изцяло в отговорност на ответника.
Или на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ответника ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
съдебни разноски до размер от общо 4 090,77 лв., включващи адвокатско възнаграждение за
обезпечителното и исковото производство, и за заплатените държавни такси.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 164-ти състав, на осн. чл.237 от ГПК вр. с
чл.78, ал.1 и ал.5 от ГПК,
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „МЕРЕХ“ ООД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление в гр. София, ***, представлявано от управителя Х.Н. иск по чл. 327,
ал.1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД срещу ответника „КАТАРЖИНА ХОТЕЛ“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ***, представлявано от
управителя К.Т., в размер от 12 284, 33 лв. (Дванадесет хиляди двеста осемдесет и четири
лева и тридесет и три ст.), поради предприето от ответника плащане в хода на
настоящото производство.
ОСЪЖДА „КАТАРЖИНА ХОТЕЛ“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София, ***, представлявано от управителя К.Т., да заплати на „МЕРЕХ“
ООД, ЕИК: ********* с адрес: гр. София, ***, представлявано от управителя Х.Н., на
основание чл.294, ал.1 от ТЗ вр.чл. 86, ал. 1, изр.1 от ЗЗД, сумата от 3 685 лв. (Три хиляди
шестотин осемдесет и пет лева), представляваща неустойка за забава в размер на 0,5 % от
дължимата сума за всеки ден забава, но не повече от 30 % от просроченото задължение, чл.4,
ал.2 от договора от 01.09.2023 г., сключен между страните.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 и ал.5 от ГПК, „КАТАРЖИНА ХОТЕЛ“ ЕООД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от
управителя К.Т., да заплати на „МЕРЕХ“ ООД, ЕИК: ********* с адрес: гр. София, ***,
представлявано от управителя Х.Н., сумата от 4 090,77 лв. (Четири хиляди деветдесет лева и
77 ст.), представляваща сторените от ищеца съдебни разноски в хода на настоящото исково
производство (2938,77 лв. ), както и разноските за обезпечаване на исковете, сторени по
проведеното обезпечителното производство по гр.д.№ 656/2025 г. по описа на СРС, 41
състав (от 1152,00 лв.).
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4