№ 698
гр. Плевен, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря Дарина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20244430103821 по описа за 2024 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното: Делото е образувано по подадена искова молба от
ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН ЕАД против В. Т. В., с правно основание чл.
415 от ГПК и цена на иска 1314,58 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор чрез особен
представител. В отговора се изразява следното становище.
Искът е допустим. Същият е предявен пред родово и местно
компетентния съд и като такъв следва да се разгледа по същество. Ищецът
твърди, че В. Т. В., ЕГН **********, от гр. Плевен, следва да заплати
консумирана и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот -
апартамент, находящ се на адрес ***. Ищецът извежда своите основания на
цитирани правни разпоредби от ЗЕ, като е посочил, че ответникът не е
заплатил консумирана 26128 и тази сума представлява главница в размер на
1314,58,представляваща:1248 лева - главница за периода от 01.05.2022 година
до 30.06.2023 година, мораторна лихва в размер на 65,96 за периода
04.07.2022г. до 01.08.2023 година, както и законната лихва от датата на
депозиране на издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по
ЧГД №****/2023 година по описа на PC-Плевен до окончателното изплащане.
1
По отношение на основателността на иска в обстоятелствената част на
исковата молба на представителя на топлофикационното дружество е
посочено, че В. Т. дължи на ищцовото дружество описаните по-горе суми
като е представен НА за собственост върху недвижим имот, строен върху
държавно място от *** на нотариус Р. И.. От приложение НА е видно, че
собственик на имота е Т. В., който е починал. Видно от приложените 2
бр.удостоверения, че родителите на ответника са починали. Ответникът
безспорно е наследник на своите родители, но липсват данни, от които да се
направи категоричен извод, че В. Т. продължава да бъде собственик на
процесния имот, както и дали е ползвател. От Удостоверение за наследници
изх.№**** от *** година е посочено, че В. Т. В. е на адрес:*** Правото на
собственост се установява с всички допустими от ГПК средства. Задължение
да докаже наличието на право на собственост или на ползване лежи върху
ищеца. По отношение на представените с ИМ фактури, не следва да се
кредитират, преди да бъде установено обстоятелството, дали ответникът има
качеството на собственик или ползвател за процесния период.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от
правна и фактическа страна следното: Ищцовото дружеството е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против
ответника. С разпореждане, постановено по ч.гр. дело е уважено искането
и е издадена заповед за изпълнение против длъжника. Заповедта за
изпълнение е връчена на същия, като уведомление за производството е
връчено чрез залепване по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с оглед на което,
съдията - докладчик по цитираното дело е указал, че заявителят може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса.
С оглед изложеното, в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, е предявен
иск за установяване съществуването на вземането. Твърденията в исковата
молба се подкрепят от приложените писмени доказателства и заключенията на
вещите лица, които са приети като неоспорени. Няма извършено
плащане. До завеждане исковата молба няма осъществени действия от
ответната страна по изпълнение на задълженията за заплащане на описаните
дължими суми, поради което за ищецът има правен интерес за предявяване
2
на иск и търсене на защита по съдебен ред.
При така изложената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с основание чл. 422,
ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК е допустим, като е налице правен интерес за
предявяване на иска,което се доказва и от приложеното ч. гр. дело, по което и
в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение против
издадената Заповед по чл. 410 от ГПК.
Искът е предявен от и против процесуално легитимирани към
момента на депозирането му и приключване на устните състезания по делото
страни.
На основание изложеното, установителният иск следва да бъде
уважен, като се признае съществуване на вземане на ищеца към ответника.
При този изход на делото, ответникът следва да заплати на
ищеца разноските в производството, съобразно представения списък по чл.
80 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, на основание чл. 415 от ГПк, вр. чл. 422
от ГПк, по отношение на В. Т. В. с ЕГН **********, адрес: ***, че дължи
на „Топлофикация - Плевен” АД сума за консумирана топлинна енергия в
имота, находящ се в *** в размер от:
1. Главница - 1248,62 лв. за периода 01.05.2022 г. до 30.06.2023 г., ведно с
2. Мораторна лихва - 65,96 лв. - за периода 04.07.2022 г. до 01.08.2023 г.;
3. Законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение но чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
**************/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, В. Т. В. с ЕГН **********,
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН АД, ЕИК
3
**********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен. ’’***,
представлявано от изпълнителния директор инж. Й. В.В., чрез юрк. С.Ц.,
направените разноски по делото в общ размер на сумата от 1257,30 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4