О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………….….../………………2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена Петкова
ЧЛЕНОВЕ: Наталия Неделчева
мл.с. Никола Дойчев
като разгледа докладваното от младши съдия Никола Дойчев
ч.в.гр.д. № 212 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба с вх. № 5103/22.01.2019г.
от И.И.Т. чрез назначения му особен представител – адв. И.К. от ВАК срещу
Определение № 474/11.01.2019г. по гр.д. № 5222/2017г. на РС-Варна, с което е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение №
4178/12.04.2018г. по същото дело, като след „прекратява“ е посочено да се чете
„изцяло“ производството по отношение на ответника Пека Х.П..
В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на
обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Излагат се подробни съображения. Твърди се, че с молби от 05.04.2018г.
и от 17.12.2018г. жалбоподателят е посочил изрично, че прави отказ от иска по
чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗС срещу П.Х.П. по отношение на частта от помещение –
изба № 2, а именно площ от 10.00 кв.м. от общо 13,59 кв.м., като поддържа иска
в останалата част – 3,59 кв.м., както и сумата от 5695,38 лева, от първоначално
претендирания размер от 21150.00 лв. В тази връзка се посочва, че ВРС с
определение от 12.04.2018г. не конкретизирал в коя част прекратява делото по
отношение на ответницата П.П., като волята му ясно определена едва с
определение от 30.05.2018 г., в което е посочено, че делото е прекратено изцяло
по отношение на ответницата П.П.. Моли се за отмяна на определението от
11.01.2019г. по гр.д. № 5222/2017г. на ВРС, с което съдът е постановил изцяло
прекратяване на производството, а не само за частта, за която е направен
частичен отказ.
В законоустановения срок по чл. 247, ал. 2 от ГПК,
насрещната страна П.Х.П., чрез своя процесуален представител, е депозирала,
писмен отговор, в която посочва, че жалбата е неоснователна. Посочва се, че
искането на И.И.Т. е по същество - искане за отмяна на определение №
4178/12.04.2018г. по гр.д. № 522/2017г., което не може да се извърши в
производство по чл. 247 от ГПК.
Жалбата е с правно основание чл. 247, ал. 4 от ГПК, подадена е от
процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е в
срок – определението е получено на 16.01.2019 г., а частната жалба е подадена
от 22.01.2019 г. Предвид тези констатации, съдът намира, че частната жалба е процесуално допустима.
Съдът като разгледа подадената частна жалба, събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Ищецът е предявил два обективно кумулативно съединени иска
срещу П.Х.П. с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД за предаване на
владението на изба № 2 с площ 13,59 кв.м., представляваща прилежаща част към СО
с идентификатор10135.1507.85.1.2 и за заплащане на сумата от 21560.00 лева –
обезщетение за лишаване от правото на ползване.
Впоследствие с молба от 05.04.2018г. е направен отказ от иск
срещу П.Х.П. по отношение на 9-10кв.м. от общо 13.,59 кв.м. от изба № 2, като
за тази част от избеното помещение – искът е насочен срещу Илко Иванов Т. по
реда на чл. 228 от ГПК.
ВРС е приел в определение № 4178/12.04.2018 г., че предвид изрично
направеното изявление за отказ от иска срещу първоначалния ответник П.Х.П.,
производството следва да се прекрати по отношение на нея, а като ответник да се
конституира Илков Иванов Т. на основание чл. 228 от ГПК. В тази връзка, с
изричен диспозитив, ВРС е прекратил производството по отношение ответницата П.Х.П.,
като е било посочено, че в прекратителната си част, определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред Окръжен съд –
Варна. Определението не е било обжалвано в законоустановения срок.
Върховната инстанция, по повод обжалвано пред нея
определение на ВРС по чл. 248 от ГПК по отношение на дължимостта на разноските
по прекратената част от делото, е приел, че е налице очевидна фактическа грешка
в прекратителното определение № 4178/12.04.2018г., тъй като не било ясно дали е
прекратено изцяло производството по отношение ответницата П.Х.П., или само в
частта, в която е направен отказ от иска с молбата от 05.04.2018 г., поради
което е върнал делото на ВРС за иницииране на производство по чл. 247 от ГПК.
В изпълнение на указанията на Върховния съд, районната
инстанция е издала определение № 474/11.01.2019г., предмет на настоящото
производство по чл. 247 от ГПК, в което е посочила, че волята на съда е ясна, а
именно, че делото е прекратено изцяло
по отношение на ответницата П.Х.П., но с оглед прецизност и предвид
задължителните указания, е допуснала поправка ОФГ в диспозитива, като е
поставил, че след „ПРЕКРАТЯВА“, следва
да се чете „изцяло“.
С оглед на
горното, настоящият съдебен състав намира, че определението е правилно и законосъобразно,
като съображенията за това са следните:
В производството по чл. 247 от ГПК се изследва дали е налице несъответствие
между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване,
включително наличие на разминаване между формираните мотиви и диспозитива на
решението.
Недопустимо е, чрез обжалването по реда на чл. 247 от ГПК, да се иска по същество изменение на волята на съда, респективно
горестоящата инстанция да ревизира волята на първоинстанционния съд и да
постанови акт, с които да поправи, измени действително формираното
волеизявление.
ВРС е прекратил изцяло делото по отношение П.Х.П. с
определение № 4178/12.04.2018 г. Изразената от районния съд воля в мотивите е
ясна, но с оглед прецизност на диспозитива и указанията на ВКС, е допуснал
поправка на ОФГ с Определение № 474/11.01.2019г.
Подадената частна жалба, по същество, представлява искане
да се провери дали законосъобразно ВРС е прекратил изцяло делото по отношение
на П., но както се посочи вече – ВОС не може по реда на чл. 247 от ГПК, да
ревизира волята на районния съд и да проверява законосъобразността на
прекратителното определение от 12.04.2018г. Ако ищецът – жалбоподател в
настоящото производство – не е бил съгласен с определение № 4178/12.04.2018 г.
е имал процесуалната възможност да го обжалва по реда на Глава Двадесет и първа
ГПК. Това не е сторено и определението е влязло в сила.
Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното
Определение № 474/11.01.2019г. по гр.д. № 5222/2017г. на РС-Варна е
законосъобразно, тъй като не е налице разминаване между действително
формираната воля на съда и нейното външно изразяване. Частната жалба следва да
бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 5103/22.01.2019г. от И.И.Т. чрез назначения му особен
представител – адв. И.К. от ВАК срещу Определение № 474/11.01.2019г. по гр.д. №
5222/2017г. на РС-Варна, с което е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка в диспозитива на определение № 4178/12.04.2018г. по същото дело, като
след „прекратява“ е посочено да се чете „изцяло“ производството по отношение на
ответника Пека Х.П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от получаването му от жалбоподателя на
основание чл. 247, ал. 4 от ГПК.
Председател: Членове: 1. 2.