Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 08.01.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на осми
декември година
2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1004 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен пряк
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
вр. с чл. 45, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на Б.Г.А. ЕГН **********,***
Н. - пълномощник, с която са предявен
иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на З. „Б.И.“
АД, ЕИК*********, да заплати на ищцата сумата от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от травматични увреди в резултат
на ПТП настъпило на 03.09.2018 г. по вина на водача на л.а. „Сеат Толедо” с per. №*********чиято
гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество, ведно със законната лихва върху тези сума,
считано от 03.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
Твърди се, че на 03.09.2018г. около 20:30 часа лек автомобил „Сеат Толедо” с peг. № *********управляван
от И.В.С.се движил по ул. „Пернишко шосе“ с посока на движение от с. Владая към
гр. Перник и на около 600 м. след разклона на с. Владая реализирал ПТП с
насрещно движещия се лек автомобил „Пежо 206” с per. № *******управляван от П.А.А., като навлезнал в насрещната
лента за движение. Ищцата твърди, че
била пътник в лек автомобил „Пежо 206” с peг. № *******, като в резултат на настъпилото
ПТП получила тежки травматични увреждания, изразяващи се във фрактура на 5-та
метатарзална кост на ляво ходило, рана на 5-ти пръст на лява ръка, контузия с
подкожен кръвоизлив на долна устна вляво, контузия с охлузване на дясна буза,
разтягане на шията, изгаряне на дясна ръка и дясно коляно - II степен. Твърди, че
от предпазния колан получила контузия на гърдите и хематоми на целия корем.
Твърди, че все още не е излекувана напълно, като лечението й продължава.
Навежда твърдения, че към датата на ПТП между ответника и деликвента е налице
валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите № BG/02*******, със срок на валидност 30.08.2018г. до
29.08.2019г. Поддържа, че търпи значителни неимуществени вреди и ще търпи
такива и в бъдеще.
В законоустановен срок по чл. 367 от ГПК
е постъпил отговор на исковата молба от ответното З. „Б.И.“ АД, в който е
изложено становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва предявения
иск по основание и размер. Твърди, че не е налице деликт. Навежда възражение за
прекомерност на исковата молба. Поддържа, че счупването на костичка на пети
пръст на лявото ходило, което е получила ищцаца е с период на зарастване около
месец, а останалите травми са охлузвания с период на зарастване от една –две
седмици. Счита, че сумата от 5 000 лева е адекватна за обезщетение. Претендира
разноски.
В срока по чл.372 ГПК е депозира
допълнителна искова молба, в която ищцата поддържа предявения пряк иск, като са
наведени доказателствени искания.
В
срока по чл.373 ГПК не е депозиран допълнителен отговор от ответника.
В съдебно заседание ищцата, чрез
пълномощника се адв. Н. поддържа предявения иск. Представят списък на разноски
по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество чрез
пълномощника адв. И. оспорва предявените искове. Претендира разноски.
Софийски градски съд, ГО, I-7, съгласно
чл.12 ГПК и чл. 235, ал.2 и ал.3 ГПК,
като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия констативен
протокол за ПТП №577 издаден от СДВР
на 04.09.2018г., се установява посетено от полицейските органи ПТП, настъпило на
03.09.2018 г., около 20:30 часа в гр.С.,*** на около 600 м. след отбивката за с.Владая между л.а. „Сеат Толедо” с
per. № *********управляван от И.В.С.и л.а. „Пежо 206” с per. № *******управляван
от П.А.А..
Отразено е, че при произшествието са пострадали четири лица, сред които и
пътника в л.а. „Пежо 206” Б.Г.А., с работна диагноза фрактура на 5-та
метатарзална кост на ляво ходило, рана на 5-ти пръст на лява ръка, контузия с
подкожен кръвоизлив на долна устна вляво, контузия с охлузване на дясна буза,
разтягане на шията, изгаряне на дясна ръка и дясно коляно - II степен. При ПТП
починал Г.Б.И.- пътника
в л.а. „Пежо 206”./л.4 от делото/
С присъда №151/11.06.2019 г. постановена по НОХД № 1700/2019 г. по описа на
СГС, НО, 7 състав, И.В.С.е призната за виновна, в И.В.С., при управление
на МПС – лек автомобил „Сеат Толедо” с per. № *********по бул. „Пернишко шосе”, с посока на движение от с.Владая към гр.Перник, в
района на 600 м. след разклона за
с.Владая, нарушила правилата за движение, визирани в чл. 16, ал. 1, т.2 ЗДвП, като навлязла в лентата за насрещното движение
срещу движещ се по „Пернишко шосе” лек автомобил „Пежо 206” с per. №*******с
водач П.А., в резултат на което последвал удар между двете превозни средства
и по непредпазливост е причинила на
пътника от л.а. „Пежо 206” с per. № ******, Г.Б.И.тежка съчетана травма, от
която в 23.05ч. е настъпила смъртта на И., като мужду естановената съчетана
травма и настъпилата смърт е налице непрекъсната причинно-следствена връчка –
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. ал. 1, б. "В",
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 58А, ал. 1 НК, чл.55, ал.1, т.1 НК, като е
осъден на наказание "Лишаване от свобода" за срок от една година и
лишаване от право да управлява МПС за 1 година. Със същата присъда, на
основание чл. 66 НК, изтърпяването на наложеното на подсъдимата наказание –
лишаване от свобода е отложено за срок от три години.
Представени са заверени преписи от посочената осъдителна присъда на л.81–л.89
от делото. Присъда № 151/11.06.2019г. на Софийски градски съд е потвърдена с решение
№ № 434/07.11.2019 г. по ВНОХД № 1066/2019 г. по описа на САС, НО, 5 състав и
Решение № 61/01.06.2020 г. по КНД № 131/2020 г. по описа на ВКС, ІІ НО, и е
влязла в сила на 01.06.2020г. (видно от извършеното върху нея отбелязване).
Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите
в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите:
извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието.
Аналогична е и разпоредбата на чл. 300 ГПК. Следователно и при отчитане на
обективните и субективни предели на постановената от Софийски градски съд
присъда по НОХД №№151/11.06.2019г., по НОХД № 1700/2019 г. по описа на СГС, НО,
7 състав настоящият състав следва да зачете силата на присъдено нещо на
съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че
водачът И. С. е извършила деянието, че то е противоправно, че деянието е
извършено виновно.
Видно от приетия лист за преглед в СО №
180565 от 03.09.2018 г. пострадалата като пасажер при ПТП Б.А. е била
прегледана, в спешно отделение на Болница Пирогов, като е поставена диагноза – контузия
и кръвонасядане на долната устна, охлузвания
по лицето, навяхване на шията.
От приетия Допълнителен лист № 180565/03.09.2018г.
се установява, че при преглед от специалист
ортопед е направена рентгенова снимка на ляво ходило, при ищцата Б.А. е диагноситцирано СЧУПВАНЕ на ПЪРВАТА ФАЛАНГА на V ПРЪСТ на
ЛЕВИЯ КРАК. Направена бинтова превръзка./л.5-л.8 от делото/
В представения Допълнителен лист за преглед № 180565 от 03.09.2018 г. - се установявава, че при
преглед на ищцата от хирург – е установено - на дясна предмишница, китка, ръка
и коляно - кожни лезии и мехури наподобяващи изгаряне /вероятно от механично
търкане/. Направена е антисептична обработка и превръзка. Дадени са указания за
ХДР и смяна на превръзката. Отбелязано е, че пациента отказва хоспитализация.
Приетия амбулаторен лист от 28.01.2019г. отразява преглед от зъболекар с диагноза –
счупване на 35 й 37 леви долни зъби.
Изваждане на 37 зъб. Поставяне на импланти.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди и причинно- следствената им връзка с процесното ПТП е допусната съдебно медицинска експертиза с вещо лице д-р Т. Д.-специалист ортопед травматолог. От приетото заключение на СМЕ се установява, че пострадалата Б.А. е получила в резултат на ПТП следните травматични увреждния :
- Счупване на първата фаланга
на V-тия пръст на левия крак;
- контузия и кръвонасядане на
долната устна;
- навяхване на шията;
- охлузвания по лицето;
- охлузвания па дясна предмишница, китка, ръка;
- охлузвания на дясното
коляно;
Вещото лице д-р Д. сочи, че счупването на 35 и 37 долни зъби при ищцата е
установено по-късно, при преглед от стоматолог отразен в Амбулаторен лист от 28.01.2019г., би могло да бъде получено при процесното
ПТП, с оглед местоположението на описаните по-горе травматични увреди.
Според заключението на СМЕ, при ищцата е проведено консервативно лечение -
направена бинтова превръзка на пръстите на левия крак, антисептична обработка
на охлузванията на крайниците и лицето. Даден е болничен лист за временна
нетрудоспособност за срок от 14 дни, който е отразен в личния амбулаторен
картон. По отношение на останали белези и поражения, след проведен личен
преглед на ищцата в.л. д-р Д., е
констатирало, че при Б.А. в долната 1/3 на дясната предмишница и гърба на
дясната ръка се виждат малки пет нисти белези с по-тъмен цвят от околната кожа
с размери 1 — 1,5 см. По предната повърхност на дясното коляно се виждат два
белега с по-тъмен цвят на кожата 3/2 см и още два белега с по-тъмен цвят с
размери - 2 -1,5 см. Спорез прието заключение счупването на първата фаланга на
V пръст на лявото ходило е зарастнало, а движенията на ходилото и пръстите са
възстановени в нормален обем. Обоснован е извод, че ищцата е претърпяла болки с
по-голям интензитет за 7-8 дни, след което интензитетът на болките е намалявал
постепенно за 25-30 дни. Обосновано е, че в момента ищцата изпитва болки при
влажно и студено време, а в бъдеще ще има такива все по-рядко.
Закючението на СМЕ с вещо лице д-р Т. Д., съдът приема, като обективно,
компетентно и кореспондиращо с приетите писмени доказателства.
Видно от приетата етапна епикриза от 25.02.2020г. издадена от личен лекар д-р
Л. на Б.А. е поставена диагноза - посттравматично стресово разстройство.
Нетоксичен единичен възел на щитовидната жлеза. Пароксизмална тахикардия. Състояние
след политравма - множество изгаряния на дясна ръка и десен крак, контузия на
гръдния кош и счупване на V-ти пръст на левия крак. Счупване на 3 зъба на долна
челюст. В момента се оплаква от обща отпадналост, безапетитие, апатия,
непостоянно сърце биене и пристягане в сърдечната област. Пулс 80 уд/м РР
110/70. /л.93 от делото/
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-автотехническа
експертиза, изготвена от вещо лице инж. А.А., се
установява, че процесното ПТП е можело да се предотврати, ако лекия автомобил „Сеат Толедо“ не навлезе в лентите
за движение в посока към гр. С., според показанията на свидетеля.
За претърпени от ищцата неимуществени
вреди са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели.
Свидетелката П. А.а /42г.,
сестра на ищцата/
сочи в показанията си, че при катастрофата станала на 03.09.2018г., при която
загинал и баща им. Свидетелката си спомня, че сестра и отказала да бъде
настанена в болница, но се прибрала в къщи с доста наранявания и близо два месеца сестра
ú помагала при изправяне и при лягане, ходела трудно. Свид. А.а сочи, че
при ПТП в колата били мъжа и, сестра и, както и баща им. Б. имала
следи от изгаряния по лицето, разтягания на връзки на врата, спукано ребро,
много синини, счупени зъби. Трудно се хранела, вследствие на което много
отслабнала. Срамувала се да ходи на работа заради белезите по лицето. Пострадалата
имала страхове, да се вози в кола и да остава сама. Поддържала два месеца
температура заради изгарянията и била на антибиотик. Носела и яка на врата.
Ползвала психолог за справяне с психическата травма.
В показанията на свидетелят П.А., се съдържат данни, че при ПТП, което
се случило на 03.09.2018г. бил шофьор на собствения му автомобил „Пежо 206”.
Пътували за гр. С., като малко преди кв. Владая кола нахлула в неговото платно
и върхлетяла върху им. Пострадали самия той по – малко, повече балдъза му Б.А.
и най – много баща ú Г.И., който починал след удара. Свидетелят сочи, че
в резултат на челния удар се отворили еърбеците. Били с поставени колани.
Показанията на на свидетелите П. А.а и П.А.
съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, но ги кредитира, тъй като възприятията
на свидетелите са лични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните
по делото доказателства, с изключение на показанията на свидетелката в частта
относно счупено ребро и зъби, каквито
данни в СМЕ липсват.
Съдът приема за установено между
страните наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по
сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" за лек
автомобил лек автомобил „Сеат Толедо” с per. № *********със
срок на застрахователно покритие към датата на събитието. В приетия и неоспорен
по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 04.09.2018г. също изрично е отразено, че за лек автомобил „Сеат Толедо” с per. № *******
- е налице застраховка „ГО“ на автомобилистите в З. „Б.И.“ АД по полица № BG/02/118002590384,
със срок на валидност 30.08.2018г. до 29.08.2019г.
По делото е представена и претенция
до ответника с вх.№714352/15.09.2018г., с която ищцата е сезирала ответното
застрахователно дружество - З. „Б.И.” АД да й изплати обезщетение за търпените
неимуществени вреди. (л. 9-10 от делото)
С писмо от 31.10.2018г. ответното З. „Б.И.“ АД уведомило ищцата, че
по претенцията и е образувана щета №**********, като отказало да опрадели
обезкетение, поради липса на влязъл в сила акт, доказващ вината на
застрахования водач на л.а. „Сеат
Толедо” с per. № *******. (л.11 от делото)
Срокът по чл. 496 КЗ /в сила от 01.01.2016г./,
е изтекъл на 15.12.2018г.
Така установената фактическа
обстановка, сочи на следните правни
изводи:
По
допустимостта:
Предявените обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016
г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно
нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател,
увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да
отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се
по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 9-10 от
15.09.2018 г. и липса на възражения и
ангажирани доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените неимуществени вреди и
4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта.
С оглед изяснената по – горе фактическа
обстановка и събраните в производството доказателства безспорно се установи, че
ищцата е пострадала при ПТП, реализирано на 03.09.2018г. Не се спори между
страните относно факта, че обезщетение от ответното дружество не е определено и
не изплатено на ищцата.
Съвкупния анализ на приетите неоспорени
писмени доказателства, сочи че е налице противоправно деяние от страна на
деликвента – И. Василева, изразяващо се в нарушаване на правилата на чл.16,
ал.1 от ЗДвП, извършено виновно, процесните
неимуществени вреди и причинно –
следствена връзка между деянието и вредите.
Установи се, че с присъда №151/11.06.2019 г. постановена по
НОХД № 1700/2019 г. по описа на СГС, НО, 7 състав, И.В.С.е призната за виновна,
в това, че на 03.09.2018г. , при управление на МПС – лек автомобил „Сеат
Толедо” с per. № *********по бул. „Пернишко шосе”, с посока на движение от
с.Владая към гр.Перник, в района на 600 м.
след разклона за с.Владая, нарушила правилата за движение, визирани в
чл. 16, ал. 1, т.2 ЗДвП, като навлязла в
лентата за насрещното движение срещу движещ се по „Пернишко шосе” лек автомобил
„Пежо 206” с per. №*******с водач П.А., в резултат на което последвал удар
между двете превозни средства. Анализът на събраните писмени доказателства /протокол за ПТП с пострадали лица от 04.09.2018г./ и кредитираните свидетелски показания
/показанията на свид.П.
А./ сочат на извод, че именно с това
нарушение на правилата за движение по пътищата И.В.е причинила телесни
увреждания на тримата пътуващи в „Пежо 206” с per. № *******включително
и на ищцата Б.А..
Предвид на горното, съдът приема за безспорно
установени в производството елементите от фактическия състав за пораждане на
деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на
вредата. Поради
изложеното, съдът приема, че е извършено противоправно деяние от водача на лек
автомобил „Сеат Толедо” с per.
№ *******.
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: прието е, че З. „Б.И.“ АД е застраховател по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на
водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с
правно основание чл.432 , ал.1 от КЗ за доказани по основание. Установени са
поделото (СМЕ, САТЕ, гласни доказателства,) и неимуществените вредите, както и
пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се основава
на доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието „ справедливост“ не е абстрактно
понятие и то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания. Освен цитираното постановление съдът е взел пред вид и
практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката на
неимуществените вреди, като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. №
457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки
и страдания, общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от
развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната.
Решаващия състав, отчита активната възраст на ищцата Б.А. към
момента на настъпване на увреждането – навършени
39 години, като отчита
характера, тежестта и последиците от получените от нея травматични увреждания,
както и емоционалната травма от настъпилата пред очите и смърт на баща и .
Следва да се вземат предвид
обстоятелствата, категорично установени от заключението на съдено медицинската
експертиза с в.л. ортопед травматолог
относно броя и харктера на травмите - счупване на първата фаланга на V-тия пръст на левия крак,
изгаряне на дясна ръка и коляно -2 степен, контузия и кръвонасядане
на долната устна; навяхване на шията; охлузвания по лицето, които са обективно загрозяващи за определен период, охлузвания
па дясна предмишница, китка, ръка.
За реалното проявление на вредите са събрани свидетелски показания на свид. П.А., от които се установява, че близо два месеца ищцата
имала нужда от помощ при изправяне и при лягане, ходела трудно, имала следи от
изгаряния по лицето, разтягания на връзки на врата, много синини, счупени зъби.
От кредитираните свидетелски показания се установи, че в този период ищцата
трудно се хранела, вследствие на което отслабнала, срамувала се да ходи на
работа заради белезите по лицето. Изпитвала страх от пътуване в автомобил. Съдът съобрази и заключението на СМЕ, според
което че ищцата е претърпяла болки с по-голям интензитет за
7-8 дни, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно за 25-30
дни. В момента търпи болки при влажно и студено време, а в бъдеще ще има такива
все по-рядко, като движенията на ходилото и пръстите са възстановени напълно.
Следва да бъде съобразена и
съществуващата към момента на увреждането - 2018г. обществено икономическа
обстановка в страната, чиято динамика намира отражение в нарастващите лимити на
застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Предвид изложеното и на основание чл. 52 ЗЗД съдът намира, че обезщетение в размер на 10 000 лева би репарирало в пълен
обем претърпените от пострадалата ищца вследствие на процесното ПТП болки и
страдания, до която сума предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е основателен и
доказан. За разликата до пълния предявен размер от 30 000 лева искът следва да
се отхвърли, като неоснователен.
С оглед на горното искът по чл. 432, ал.1 КЗ
следва да бъде уважен частично за размер от 10 000 лв., като искът за разликата
до предявения размер от 30 000лв., като неоснователен.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва. Неоснователно е обаче
искането за присъждане на лихва, считано от датата на увреждането – 03.09.2018г.
Съобразно
нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
В случая
3-месечният срок е изтекъл на 15.12.2018г. и от
16.12.2018 г. застрахователят е изпаднал в забава и дължи законната
лихва върху присъденото обезщетение, поради което искът за лихва върху
обезщетението за имуществени вреди ще следва да бъде отхвърлен като
неоснователен за периода от 03.09.2018 г.,
до 15.12.2018 г. и уважен,
считано от 16.12.2018 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на
разноски.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищцата се следват
разноски съобразно уважената част от иска в размер на 300 лв., като общо
сторените разноски възлизат на 900лв., съгласно списък по чл.80 ГПК на л.107 от
делото.
На адв. С.К.Н. - процесуален представител на ищцата,
на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, се следва присъждане на възнаграждение в
размер на 830 лв., съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната
страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 666,67
лв., като общо сторените разноски възлизат на 2 000 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие на лист 48 от делото.
При този изход на делото застрахователното дружество
следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 100 лв., на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, съразмерно уважената част от иска, с оглед частичното
освобождаване на ищцата по реда на чл.83, ал.2 ГПК.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. “Б.И.” ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Б.Г.А. ЕГН **********,***,
на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във
вр.чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата 10 000/десет
хиляди/ лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП, от травматични увреди в
резултат на ПТП настъпило на 03.09.2018 г. по вина на водача на л.а. „Сеат
Толедо” с peг. № *********чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.12.2018г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал.1 КЗ за
разликата от присъдения до пълния
предявен размер от 30 000 лв., като неоснователен, както и претенцията за лихва
в периода от 03.09.2018 г. до 15.12.2018г.
ОСЪЖДА
З. “Б.И.” ЕИК*********,
да заплати на Б.Г.А. ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 300
лв. разноски пред СГС, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА
З. “Б.И.” ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. С.К.Н., на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата от
830 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б.Г.А. ЕГН ********** да заплати на З. “Б.И.” ЕИК********, разноски
по делото в размер на 666,67 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА З. “Б.И.”, ЕИК*********, да заплати на Софийски градски съд, на
основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 100 лв.
Присъдените на ищеца суми могат да бъдат преведени по сметка на ищцата посочена на л.57 от делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: