№ 13530
гр. София, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110126371 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Ю-----” АД твърди, че е сключил с ответника като кредитополучател договор за
издаване на кредитна карта от 25.06.2014 г., по силата на който е отпуснал револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитен лимит в размер на 3000 лева. Поддържа, че
кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите суми от 30.11.2016 г., поради
което банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, като е
изпратено на кредитополучателя уведомление, получено от него на 15.09.2020 г., от когато
кредитът следва да се счита за предсрочно изискуем. Твърди, че по договора са останали
непогасени суми за главница, възнаградителна и мораторна лихва, както и за такси поради
надвишаване на кредитния лимит, респ. поради блокиране на картата и за администриране
на просрочения кредит, разноски, направени от кредитора във връзка с връчване на покана
за изпълнение, както и застрахователни премии по сключената застраховка „защита на
плащанията“. Ето защо претендира сумата от 2742,66 лв., непогасена главница по договор за
издаване на кредитна карта Mastercard STANDART от 25.06.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й изплащане, сумата от 570,03 лв., възнаградителна лихва за
периода 30.11.2016 г. – 15.09.2020 г., сумата от 338,85 лв., лихва за забава за периода
30.11.2016 г. – 12.03.2020 г., сумата от 54,79 лв., такси по кредитната карта за периода
1
30.11.2016 г. – 19.01.2021 г., сумата от 137 лв., нотариални такси по изпълнението, както и
сумата от 69,63 лв., застрахователни премии за периода 30.11.2016 г. – 19.01.2021 г., за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК от 08.03.2021 г. по гр.д. № 6010/2021 г. по описа на СРС, 26 състав.
Ответникът Н. Х. К. оспорва исковете при твърдението, че не е подавал заявление за
издаване на кредитна карта Mastercard и не е получавал такава от ищеца, респ. не е усвоявал
суми по сключен с банката договор. Счита, че не е налице основание за начисляване на
претендираните от ищеца такси. Навежда възражение за погасяване на вземанията по
давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За основателността на исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2
ТЗ и чл. 86 ЗЗД ищецът следва да установи, че по силата на валидно правоотношение по
договор за издаване на кредитна карта е предоставил на ответника кредит в посочения
размер посредством издадена кредитна карта, че в тежест на последния е възникнало
задължение за връщане на заетата сума и за плащане на възнаградителна лихва в
претендираните размери; че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата и на
акцесорното задължение, респ. че са настъпили предпоставките за предсрочна изискуемост
на целия кредит; че ответникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава;
както и че по силата на валидни договорни клаузи в полза на ищеца са възникнали вземания
за такси и застрахователни премии в претендирания размер.
От представените по делото писмени доказателства и заключението на ССЕ се установява,
че между ищеца и ответника е подписано заявление-договор № АС68507 за издаване на
кредитна карта American Express от 26.05.2014 г. (л. 9-10) с приложими към него общи
условия на банката за издаване и използване на кредитни карти Visa и American Express и
приложение № 1 към ОУ, подписани от ответника на същата дата 26.05.2014 г. (л. 11-17 от
делото). В заявлението-договор не е посочен уговорен кредитен лимит, като от
съдържанието му (стр. 2) е видно, че Н. К. е изразил съгласие да му бъде издадена кредитна
карта от посочения вид с разполагаем кредитен лимит от 500 лв. до 10000 лв., като точният
му размер следва да бъде определен при получаване на картата и в месечните извлечения, за
което кредитополучателят е дал своето изрично съгласие. Според основното и
допълнително заключение на ССЕ, по посочения договор са усвоявани парични средства
чрез кредитна карта American Express в периода 03.06.2014 г. – 05.05.2016 г., като считано от
15.07.2017 г. е било преустановено издаването и поддръжката на кредитни карти American
Express в редица европейски държави, в резултат на което „Ю-----“ АД взима решение за
замяна на тези кредитни карти с Mastercard Standart, като за процесния кредит е извършила
2
служебно прехвърляне на партидата от American Express на Mastercard Standart, без да
сключва анекс към договора с кредитополучателя и без да издава нова карта – пластика.
Ответникът изрично оспорва да е получавал кредитна карта от ищеца и да е усвоявал
парични средства по нея, като от събраните по делото доказателства това обстоятелство не
се установява пълно и главно. В открито съдебно заседание вещото лице по ССЕ изяснява,
че е установила усвояване на суми преди датата на сключване на договора-заявка и в тази
връзка е отправила запитване към банката, която отговорила, че има практика картата да се
предоставя преди формалното сключване на договора, но не е предоставила информация на
коя дата точно е била предоставена кредитната карта на заемополучателя. Вещото лице е
категорично, че не е видяла документ, който да удостоверява предаването на пластиката с
подпис на лицето, което я получава, като подобно писмено доказателство не е представено
по делото. Същевременно, приложеното заявление-договор на практика представлява
заявление от Н. К. за кандидатстване за издаване на кредитна карта, което банката има право
да отхвърли след преценка на кредитоспособността на лицето, видно от текста на документа
на стр. 2. В този смисъл, преди издаването на кредитната карта и получаването й от
кредитоискателя облигационно правоотношение между страните не е възникнало, тъй като,
от една страна, банката не е изразила съгласието си за предоставяне на кредита, а от друга
страна, без платежния инструмент кредитът не би могъл да бъде усвоен, а и не е ясно в
какъв размер същият ще бъде отпуснат (като елемент от същественото съдържание на
кредитната сделка), след като кредитният лимит следва да бъде определен именно при
получаване на картата.
По делото са налице данни, че кредитна карта по това заявление е била издадена, но те
произтичат изцяло от счетоводните записвания на банката, съдържащи годни за страната
факти и поради това ползващи се с ниска доказателствена стойност в процеса. От
съдържанието на заявлението-договор (т. 2.2 от приложимите ОУ – л. 11 от делото) и
общоприетата житейска практика е несъмнено, че след като картата бъде издадена, тя се
предава на кредитоискателя в запечатан плик с ПИН код срещу приемо-предавателен
протокол, който лицето следва да подпише, така че да е ясно кое лице ще ползва платежния
документ и ще усвоява парични средства чрез него по сключения договор с банката. Без
наличие на доказателства, че именно Н. Х. К. е получил кредитна карта American Express с
отпуснат кредитен лимит от 3000 лв., не може да се приеме, че усвоените впоследствие с
тази карта парични средства са получени от него по сключения с банката процесен договор-
заявка и че той дължи връщането им, като това обстоятелство не се установява и от факта на
установените от ССЕ частични погасявания по кредитната сделка, доколкото не е ясно кое
лице е извършвало тези частични плащания към банката. Представените от ищеца месечни
извлечения (справки – л. 90-91 от делото) също не доказват издаването и получаването на
кредитна карта от ответника, доколкото дори не съдържат номер на платежното средство
или на договора, до който се отнасят, поради което не може да се приеме, че касаят
процесното правоотношение с ответника, във връзка с което са заявени исковите претенции
в настоящия процес.
3
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал,
предвид изричните оспорвания на ответната страна за липса на облигационно
правоотношение между страните и разпределената на ищеца доказателствена тежест в
процеса, настоящият съдебен състав намира, че по делото не е проведено пълно и главно
доказване на факта на реално предаване на кредитната карта на ответника и на възникнало
между страните облигационно правоотношение с посоченото съдържание, респ. не се
установява, че ответникът е усвоил парични средства по договор за кредит с ищеца и дължи
връщането им в претендирания размер. Ето защо, предявените искове за главница и
акцесорните претенции за заплащане на лихви и такси по договора се явяват неоснователни
и следва да се отхвърлят.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК при този изход на спора ответникът има право на
направените от него разноски в производството за възнаграждение за един адвокат, което на
основание чл. 38 ЗАдв следва да бъде присъдено в полза на процесуалния представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ю-----“ АД, ЕИК -------, със седалище и адрес на управление:
гр. С----, срещу Н. Х. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С--, положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата
от 2742,66 лв., непогасена главница по договор за издаване на кредитна карта Mastercard
STANDART от 25.06.2014 г., за сумата от 570,03 лв., възнаградителна лихва за периода
30.11.2016 г. – 15.09.2020 г., за сумата от 338,85 лв., лихва за забава за периода 30.11.2016 г.
– 12.03.2020 г., за сумата от 54,79 лв., такси по кредитната карта за периода 30.11.2016 г. –
19.01.2021 г., за сумата от 137 лв., нотариални такси по изпълнението, както и за сумата от
69,63 лв., застрахователни премии за периода 30.11.2016 г. – 19.01.2021 г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК от 08.03.2021 г. по гр.д. № 6010/2021 г. по описа на СРС, 26 състав.
ОСЪЖДА „Ю-----“ АД, ЕИК -------, със седалище и адрес на управление: гр. С----, да заплати
на адв. С. Л-- Т. от САК, личен № -, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв
сумата от 503,91 лв., възнаграждение в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4