№ 90
гр. Сливен, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова
Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Б. Н. С.
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно административно
наказателно дело № 20222200600501 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 82/07.09.2022г. по НАХД № 93/2022г. Н. районен съд
признал обв.Г. И. Д. за виновен в това, че на 26.02.2022г. в гр.Н.З. управлявал
МПС – електрически мотопед марка „JONWAY“, модел MSG-D („ECO
SPEED“) с рама № L8YMSGBD9DS701071, което не е регистрирано по
надлежния ред, установен в Наредба № І-45/24.03.2000г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркетата,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС -
престъпление по чл.345 ал.2, вр.ал.1 от НК, поради което и на основание
чл.78а ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Постановеното решение е обжалвано от обв.Г. И. Д. с оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на постановлението на прокуратура, а
от там и на съдебния акт. Сочи се, че съдът не е изяснил дали процесният
мотор е индивидуално електрическо превозно средство, коя категория е и
1
дали подлежи на регистрация. Обвиняемият твърди, че този мотор е
индивидуално електрическо превозно средство, което не подлежи на
регистрация. Още веднъж се посочва, че не е изследвано соченото
обстоятелство, което е непълнота и необоснованост на съдебния акт, водещи
до неправилно приложение на материалния закон. Заявява се, че има
несъбран доказателствен материал от прокуратурата, което прави акта на съда
незаконосъобразен и необоснован, тъй като се позовава на неизяснени
обстоятелства. Иска се отмяна на съдебния акт като незаконосъобразен,
необоснован и неправилен, както и да се признае обвиняемия за невиновен.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция обв.Г. Д. се явява
лично. Представя писмо рег.№ 804000-5370/22.06.2022г. на ОД МВР Сливен.
Обвиняемият заявява, че съгласно писмото, всяко МПС, което е регистрирано
задължително се управлява със свидетелство за управление според
категорията, а КАТ Сливен не издава свидетелства за въпросното превозно
средство. Затова, ако се регистрира превозното средство, то в момента, в
който се регистрира, обв.Д. няма право да го управлява. В последната си дума
моли да бъде оправдан.
Представителят на ОП Сливен намира депозираната жалба за
неоснователна, а постановеното решение за правилно и законосъобразно.
Пледира за потвърждаване на обжалваното решение на РС Н.З..
Настоящата въззивна жалба е подадена от обвиняемия, който има право
на такава жалба против постановеното решение, съгласно чл.378 ал.5,
вр.чл.318 ал.3 от НПК и в 15-дневния преклузивен срок за обжалване,
предвиден в чл.319 ал.1 от НПК, поради което тя е допустима.
Сливенският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на
досъдебното производство и в хода на съдебно следствие пред първата и
въззивната инстанция, и провери атакуваното решение по оплакванията на
жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно чл.378 ал.5, вр.чл.314 ал.1 от
НПК, направи извода, че въззивната жалба е неоснователна.
Н. районен съд е съблюдавал стриктно правилата на особеното съдебно
производство, визирани в Глава 28 от НПК, както и общите правила на
наказателния процес, обстойно е изследвал относимите към спора
обстоятелства, анализирал е събраните на досъдебното производство и
2
приобщени към делото по надлежния процесуален ред доказателства,
съгласно чл.378 ал.2 от НПК, извършил е обективното, всестранно и пълно
изясняване на фактите по делото и след правилна преценка на съвкупния
доказателствен материал, приел за установени фактическите обстоятелства,
изложени в мотивите на решението.
Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите и
съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност и неправилност на
решението, съдържащи се в жалбата и поддържани в съдебните прения,
извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на
нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която
съвпада с възприетата от първата инстанция и не обосновава различни правни
изводи относно разгледаното деяние, неговата правна характеристика и
неговия извършител. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички
доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните
фактически констатации:
На 26.02.2022г. в гр.Н.З. по ул.“Хан Аспарух“, обв.Г. Д. управлявал
електрически мотопед марка „JONWAY“, модел MSG-D („Eco Speed“) с рама
№ L8YMSGBD9DS701071, без поставена регистрационна табела. Около 14.20
часа свид.Боян Баев (ВПД Началник група „Пътен контрол“), заедно с
колегата си Дончо Стефанов, се придвижвали със служебен автомобил по
същата улица. Обвиняемият управлявал мотопеда без поставена предпазна
каска и без поставени регистрационни табели на превозното средство, поради
което бил спрян от полицейските служители за проверка. При проверката
обв.Д. заявил, че не носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство, тъй като според него за този мотопед не се изисквало такова, както
и не представил никакви документи за мотопеда. Представил на полицейските
служители присъда на РС Н.З., с която бил осъден за престъпление по чл.345
ал.2, вр.ал.1 от НК, касаеща същия мотопед. Органите на реда тествали обв.Д.
с техническо средство Дрегер Алкотест 7519, като пробата отчела 0.31
промила. При направената проверка в масивите на МВР се установило, че
въпросният мотопед бил регистриран на 06.08.2015г. и бил с прекратена по
заявление на собственика регистрация, считано от 29.12.2015г. По този начин,
към 26.02.2022г. процесния мотопед не бил регистриран по надлежния ред,
установен в Наредба № І-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
3
възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях и
реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, издадена от
Министъра на вътрешните работи. На обв.Д. бил съставен АУАН №
110178/26.02.2022г.
Обвиняемият бил признат за виновен за престъпления по чл.345 ал.2,
вр.ал.1 от НК за управление на 12.03.2020г. и 04.10.2020г., и на 06.08.2021г.
на същото ППС - електрически мотопед марка „JONWAY“, модел MSG-D
(„Eco Speed“) с рама № L8YMSGBD9DS701071, без да е регистрирано по
надлежния ред по Наредба № І-45/24.03.2000г., за което има влезли в сила на
13.05.2022г. и на 09.07.2022г. решения на РС Н.З..
Гореизложените фактически констатации въззивният съд направи въз
основа на задълбочен анализ и своя собствена оценка на всички гласни,
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, събрани на
досъдебното и в съдебните производства при стриктно спазване изискванията
на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК. Описаната по-горе фактическа
обстановка по спора не се различава от приетата в мотивите на
първоинстанционното решение. Направената от въззивният състав преценка
на наличните доказателствени източници съвпада изцяло с тази на първата
инстанция.
Двете съдебни инстанции еднозначно приеха, че фактическата
обстановка по спора се установява по несъмнен начин от съвкупния анализ на
доказателствата, събрани на досъдебното производство и надлежно
приобщени в първоинстанционното и въззивно съдебно следствие, които са
въведени в настоящия процес от писмените доказателствени средства –
протокол за оглед на местопроизшествие от 26.02.2022г., веществените
доказателствени средства – фотоснимки, приложени във фотоалбума,
приложен към протокола за оглед на местопроизшествие, гласните
доказателствени средства – показанията на свид.Боян Йорданов Баев и
частично от обясненията на обв.Г. И. Д., писмените доказателства – Акт за
установяване на административно нарушение № 110178/26.02.2022г., справка
за нарушител/водач на обв.Г. Д., справка от централна база КАТ за мотопед с
рама № L8YMSGBD9DS701071, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, справка за съдимост от 07.09.2022г. и писмо
рег.№ 804000-5370/22.06.2022г. на ОД МВР Сливен.
4
Въззивният съд се присъедини към заключението на първостепенния,
според което събраните и изброени по-горе доказателствени източници
установяват по безспорен начин гореизложената и възприета от двете съдебни
инстанции фактическа обстановка по спора. Релевантните за решаване на
делото обстоятелства – времето, мястото, механизма на извършване на
деянието, вида, марката и модела на моторното превозно средство,
управлявано от обвиняемия, а именно електрически мотопед марка
„JONWAY“ модел MSG-D („Eco Speed“) с рама № L8YMSGBD9DS701071,
както и обстоятелството, че процесното МПС не е било регистрирано по
надлежния ред, съгласно Наредба № І-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркетата,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, са
категорично установени в хода на разследването чрез способите и по реда на
НПК. Съображенията, които първостепенният съд е изложил относно
доказаността на посочените обстоятелства и средствата за установяването им
са достатъчни, последователни и юридически издържани, те позволяват на
страните и на горната инстанция да проследят формирането на вътрешното
убеждение на решаващия съд по фактите, включени в обхвата на чл.102 от
НПК. При спазване на предвидения процесуален ред за събиране и проверка
на доказателствата и след извършване на тяхната правилна оценка,
първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна,
които се споделят от настоящата инстанция. Същата намира за обективен,
всестранен и прецизен направения от първата инстанция анализ на
доказателствените материали и възприема напълно дадената оценка за
тяхната годност и достоверност.
Двете съдебни инстанции се довериха на показанията на свид.Боян Баев
относно извода, че обв.Д. на 26.02.2022г. е управлявал МПС – въпросния
мотопед, без да е регистриран по надлежния ред, установен в Наредба № І-
45/24.03.2000г., издадена от Министъра на вътрешните работи. Тези
обстоятелства са категорично установени и от извършения оглед на
местопроизшествие, обективиран в приложения по досъдебното производство
протокол, както и фотоалбума към него. Неоснователно е твърдяното от
обв.Д., че КАТ Сливен не издава свидетелства за управление на процесния
електрически мотопед. Действително, в момента, в който се регистрира
5
превозното средство задължително се управлява със свидетелство за
управление, според категорията на превозното средство, съгласно хипотезата
на чл.150а от ЗДвП, което кореспондира и с посоченото в писмо рег.№
804000-5370/22.06.2022г. на ОД МВР Сливен. Съобразно разпоредбата на
чл.150а ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, като в ал.2 от
същия член за определяне правоспособността на водачите, моторните
превозни средства се разделят на определени категории, като процесния
мотопед спада към съответната категория, посочена в т.1. Това е
синхронизирано и с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 168/2013 на ЕП и
Съвета от 15.01.2013г. относно одобряване и надзора на пазара на дву-, три- и
четириколесни превозни средства - чл.4 параграф 2 букви „а“ и „б“. В тази
връзка са неоснователни наведените в жалбата доводи, че не е изяснено
обстоятелството относно категоризацията на въпросния мотопед и дали
според нея подлежи на регистрация или не, поради което не е налице
непълнота на събрания доказателствен материал, което да води до
несъставомерност на деянието. Категоризацията на процесния мотопед се
извършва на база на разпоредбите в съответните нормативни актове.
Обстоятелството, че процесния мотопед трябва да се регистрира е и
факта, че той не е включен в изключенията за регистрация по чл.1 ал.4 т.1-8
от Наредба № І-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне
на данни за регистрираните ППС, както и по чл.2 параграф 2 б.“а“-„к“ от
Регламент (ЕС) № 168/2013. В Регламента са обособени и описани в
съответните приложения категориите и подкатегориите на превозните
средства, включващи и предмета на настоящото дело, а именно електрически
мотопед марка „JONWAY“ модел MSG-D („Eco Speed“). В този смисъл е
неоснователно наведеното от обвиняемия в депозираната въззивна жалба, че
процесния мотопед не подлежи на регистрация. Същият е установен
категорично и точно, подробно е описан и индивидуализиран в протокола за
оглед и фотоалбума към него, както и в съставения на процесната дата АУАН
№ 110178/26.02.2022г.
Въз основа на гореизложената и напълно изяснена фактическа
6
обстановка първоинстанционният съд е направил законосъобразен правен
извод, към който се присъединява и въззивният съд – обв.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.345 ал.2, вр.ал.1 от
НК, защото на 26.02.2022г. е управлявал МПС - електрически мотопед марка
„JONWAY“ модел MSG-D („Eco Speed“) с рама № L8YMSGBD9DS701071,
което не е регистрирано по надлежния ред, установен в Наредба № І-
45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне
на данни за регистрираните ППС.
Освен категорично установените обективни признаци на разгледаното
деяние, първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая е налице и
субективния елемент на престъплението по чл.345 ал.2, вр.ал.1 от НК, а
именно пряк умисъл. Изследвайки умисъла на обв.Д., трябва да се отбележи
константната съдебна практика, според която за субективната страна на
деянието следва да се съди най-вече от конкретните обективни действия и
прояви на дееца, предшестващи настъпилите общественоопасни последици, а
не от неговите последващи обяснения за намеренията му и собствената му
интерпретация на протеклите събития. Всички данни по делото категорично
установяват, че обв.Д., с оглед на неговата възраст, физическо и психическо
развитие, степен на образование, социален опит, както и обстоятелството, че
на различни предходни дати е осъществил същото деяние със същото
превозно средство, за което има влезли в сила съдебни актове, добре е
разбирал, че извършва нещо непозволено от закона, като управлявал
процесното МПС без надлежна регистрация, съгласно установения в страната
ред. Иначе казано, обвиняемият е съзнавал, че не следва да управлява
процесния мотопед без да го е регистрирал. Ирелевантен е факта, че
настоящият мотопед е бил регистриран от обвиняемия на 06.08.2015г. и след
това е бил дерегистриран от обвиняемия на 29.12.2015г. Към момента на
настоящото деяние, действащото законодателство е такова, че за да се
управлява мотопедът от обвиняемият, трябва да се регистрира по съответния
надлежен ред, както и обв.Д. да управлява процесното МПС със СУМПС за
съответната категория.
Неоснователен е наведеното от обвиняемия, че постановлението на
7
районна прокуратура е непълно и незаконосъобразно, а от там и съдебния акт
на районния съд, който го възпроизвежда. Делото е разгледано по реда на
Глава 28, като съобразявайки задължителното условие по чл.378 ал.3 от НПК,
решаващият съд го е разгледал в рамките на фактическите положения,
посочени в постановлението. Правилно съдът не е установил нови
фактически положения и е възприел фактическата обстановка, описана в
постановлението. В противен случай съдът е следвало да прекрати съдебното
производство и да върне делото на прокурора. Установените фактически
положения, посочени в постановлението, са изведени от правилния анализ на
събраната доказателствена съвкупност, приложена по делото. В мотивите към
решението, районният съд е изложил аргументи и е мотивирал решението си,
съобразно верния анализ на доказателствените материали, събрани по делото.
Мотивиран от гореказаното, въззивният съд прие, че атакуваното
осъдително решение е законосъобразно. Същото е постановено в пълно
съответствие с разпоредбите на чл.345 ал.2, вр.ал.1 от НК и чл.11 ал.2 от НК.
Липсват предпоставките, визирани в чл.304 от НПК, за оправдаването на
обв.Д..
Правилен и законосъобразен е също изводът на съда, че в казуса е
приложим текстът на чл.78а ал.1 от НК, който регламентира освобождаване
на дееца от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание глоба, когато са налице кумулативно предвидените в посочената
правна норма предпоставки. В случая с проверяваното решение обв.Д. е бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.345 ал.2, вр.ал.1 от
НК, което е умишлено и за което законът предвижда наказания лишаване от
свобода до една година и глоба от 500 до 1000лв. Освен това, наличните
доказателства установяват, че обвиняемият, като деец на разгледаното
престъпление, е с ниска степен на обществена опасност, доколкото същият
към момента на настоящото деяние не е осъждан за престъпление
(реабилитиран е), не е освобождаван от наказателна отговорност на основание
чл.78а ал.1 от НК, като от деянието няма настъпили имуществени вреди.
Същевременно с това, правилна е преценката на първостепенния съд, че
целите на наказанието спрямо обвиняемия могат да се постигнат чрез
освобождаването му от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление и с налагане на административно наказание глоба.
8
Изпълнявайки задължението си по чл.378 ал.5, вр.чл.314 ал.1 от НПК,
въззивната инстанция провери изцяло атакуваното решение и установи, че
съдебният акт не е несправедлив.
Наложеното на основание чл.78а от НК административно наказание
глоба от 1000 лева е в минимален размер и не е явно несправедливо. То е
съобразено със степента на обществена опасност на деянието и на дееца,
както и с наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, изброени по-
горе. Правилно първата инстанция е наложила глоба в размер на 1000 лева,
отчитайки имотното състояние на обвиняемия (не притежава недвижими
имоти и МПС, освен процесния мотопед, който не е регистрирал по
надлежния ред), доходите му – не работи и не получава парични средства,
както и семейното му положение – има съпруга и син, видно от Декларация за
СМПИМ и справки от ОД МВР Сливен.
Съобразявайки всички по-горе изложени факти, значими за санкцията и
съблюдавайки целите на специалната и генералната превенция,
първостепенният съд правилно е приел, че на обв.Д. за извършеното от него
престъпление следва да му се наложи административно наказание глоба от
1000 лева, при наличие само на смекчаващите вината му обстоятелства, в
минимален размер на наказанието, предвидено в приложимата за казуса
разпоредба на чл.78а ал.1 от НК. Санкцията се явява справедлива и липсва
законово основание за нейното намаляване.
В заключение, въззивният съд направи извода, че първоинстанционното
решение е законосъобразно, обосновано и справедливо, постановено е при
пълнота на доказателствата и без процесуални нарушения, поради което то не
страда от такива недостатъци, регламентирани в НПК, които да налагат
отменяване или изменяване на съдебния акт.
С оглед на това и на основание чл.378 ал.5, вр.чл.338 от НПК,
въззивната инстанция следва да потвърди изцяло атакуваното решение.
Ръководен от изложените съображения, Сливенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 82/07.09.2022г. по АНД № 93/2022г. по
описа на Районен съд Н.З..
9
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10