Решение по дело №1703/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 14
Дата: 11 януари 2023 г. (в сила от 31 януари 2023 г.)
Съдия: Веселин Валентинов Енчев
Дело: 20227040701703
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 септември 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

14/11.01.2023 година, град Бургас,   

 

Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на десети януари, две хиляди двадесет и трета година,  в състав:

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г. С.,

прокурор Андрей Червеняков

разгледа адм.д. № 1703/2022 година.

 

Производството е по реда на чл. 1 ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба от П.Д.М. с адрес ***.

Ищецът твърди, че е претърпял имуществена вреда от незаконосъобразна принудителна административна мярка (ПАМ) – принудително преместване на ППС – наложена на 28.09.2017 година по отношение на автомобила му от служител на ответника, отменена впоследствие с решение № 514/16.03.2018 година по адм. д. № 2816/2017 година на Административен съд – Бургас (АдмСБ). Имуществените вреди са оценени на общо 139,20 лева, от които 43,20 лева за заплащане на таксата по преместването на автомобила и 96 лева – за съхранението му на паркинга на общината. Иска осъждане на ответника да заплати претендираната сума, а отделно – присъждане на разноските в настоящото производство.

Ответникът не изразява становище по исковата молба.

Прокурорът пледира основателност на исковата молба.

След като съпостави доказателствата по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

На 28.09.2017 година, в град Бургас старши специалист от администрацията на Община Бургас наложил ПАМ на ищеца – принудително преместване на собствения му лек автомобил „Р. Л.“ с рег. № А 0154 КА, паркиран върху тротоар, извън определените от администрацията места.

ПАМ е била обжалвана от М. пред АдмСБ, който с окончателно решение № 514/16.03.2018 година по адм. д. № 2816/2017 година я е отменил като е осъдил Община Бургас да заплати на ищеца сторените в  съдебното производство разноски – заплатена държавна такса.

Като доказателство за заплащане на претендираната сума от 139,20 лева ищецът е представил касова бележка № 39861/30.09.2017 година и фискален бон, издадени от общинско предприятие „Транспорт“ на Община Бургас, както и разписка от извършено плащане на сумата с банкова карта. Тези доказателства не са оспорени от ответника (лист 5 - 7)

 

При така установената фактическа обстановка по спора, съдът прави следните правни изводи.

На основание чл. 203 ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203 ал. 2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Според чл. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК.

От цитираната разпоредба следва, че, за да възникне право на иск за обезщетение, е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки, от една страна – вреда, която може да бъде имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.

Исковата молба срещу Община Бургас е допустима, а по същество – основателна.

Съдът приема, че всички описани предпоставки за уважаване на исковата претенция са налице – незаконосъобразен административен акт, отменен по реда, установен в закона, настъпила имуществена вреда за ищеца и причинно – следствена връзка между тях.

Безспорно по делото е, че наложената на ищеца ПАМ е незаконосъобразна. В този смисъл е решението на административния съд, с което тя е отменена.

Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. ”б” от ЗДвП постановява, че разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, поради което, за да е основателно искането за присъждането им, е необходимо собственикът да докаже направени разходи, които да са именно във връзка с преместването на превозното средство. Такива по делото са доказани. От ищецът са представени документи (касовата бележка и фискалния бон от 30.09.2017 година), с които да се удостоверява стойността на таксата,  заплатена за освобождаване на автомобила. В касовата бележка изрично е посочено, че сумата е заплатена от П.М. – адресата на отменената ПАМ. С оглед на изложеното, съдът приема, че твърдяната имуществена вреда, причинена на ищцата от незаконосъобразната ПАМ е доказана.

Доказана е и третата предпоставка за реализиране на отговорността на ответника по ЗОДОВ – причинно – следствената връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилата имуществена вреда. От доказателствата (касовата бележка и фискалния бон) се установява, че сумата от общо 139,20 лева  е заплатена от М. на 30.09.2017 година за „репатриране МПС“ и „наказателен паркинг“ на автомобил с рег. № А 0154 КА, т.е. на собствения му лек автомобил. В тези доказателства не е посочено изрично, че сумата е заплатена именно във връзка с налагането на ПАМ на 28.09.2017 година, но – доколкото датата на плащането следва датата на налагането на мярката и ответникът не е направил съответно възражение в тази насока (напр. че плащането е по друга наложена ПАМ на друга дата и/или час…), съдът приема, че причинно – следствената връзка между налагането на неправомерната ПАМ и заплащането на сумата от 139,20 лева е доказано от ищеца.

Исковата молба следва да бъде уважена, защото е основателна, а наличието на предпоставките за реализиране на отговорността на Община Бургас - доказано.

Изходът от спора обуславя възлагане на разноските върху ответника, съобразно своевременно направеното искане от ищеца. Община Бургас следва да заплати на П.Д.М. сумата от 10 (десет) лева – разноски по делото – внесена държавна такса за разглеждане на иска по същество.

Предвид установените обстоятелства и правните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на П.Д.М. с адрес ***, сумата от 139,20 лева, обезщетение за причинени имуществени вреди.

 

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на П.Д.М. с адрес *** сумата от 10 (десет) лева – разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

СЪДИЯ: