Р Е Ш Е Н И Е

 

        гр.С., 17.12.2012 г.

 

                           В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-В състав, в открито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и дванадесета година в състав:                                                                                     Председател:  Ерик Василев

       Членове:  Мария Яначкова

    мл.с.  Елена Розалинова

при участие на секретаря В. И. като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев въззивно гражданско дело № 6141 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производство по 268 ГПК.

С решение по гр.д.№ 31958/2008 г., Софийският районен съд, 25 състав е отхвърлил предявените от Е.И.З. и Ф.И.Б. срещу С.Б.Д. иск за собственост на урегулиран поземлен имот /УПИ/ ІV-69 от кв.11 по регулационния план на в.з.Д.П.. Решението е потвърдено от Софийски градски съд, но с решение от 20.04.2012 г. по гр.д.№ 228/2011 г., Върховният касационен съд е отменил решението и е върнал делото на въззивната инстанция с указания.

Въззивна жалба от 12.01.2010 г. е подадена  от Е.И.З. и Ф.И.Б., които чрез процесуалните си представители твърдят, че районният съдия неправилно е преценил доказателствата по делото и е стигнал до погрешни изводи, тъй като е нарушил материалния закон.

Въззиваемата страна С.Б.Д., чрез процесуалния си представител е подал писмен отговор, в който са оспорени доводите в жалбата и счита обжалваното решение за правилно, поради което иска да бъде потвърдено, тъй като не е извършена административна процедура по възстановяване на собствеността върху земеделска земя.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и събраните писмени и гласни доказателства, намира въззивната жалба за редовна и допустима, и приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността.

Ищците Е.И.З. и Ф.И.Б. искат от съда да признае правото им на собственост върху урегулиран поземлен имот /УПИ/ ІV-69 от кв.11 по регулационния план на в.з.Д.П., с площ 1000 кв.м, а ответникът да им предаде владението му, като претендират съдебни разноски по делото.

Ответниъкт С.Б.Д., чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск и твърди, че обстоятелствата в исковата молба са недоказани и неоснователни.

От събраните по делото писмени доказателства се установяват следните фактически и правни изводи: С нотариален акт №114/28.06.1957 г. на Самоковски районен съдия, В.М.Ф. е закупила нива в землището на с.Д.П., С., м.”В.”, с площ 1000 кв.м. В.М.Ф. е починала на 27.03.1972 г. и нейни наследници по закон са И. Н.Ф. – съпруг / починал на 11.05.1980 г./ и двете й дъщери: Е.И.З. и Ф.И.Б..

Дворищната регулация е одобрена със заповед № 867/03.04.1964 г. и въз основа на нея е издадена виза от 14.08.1979 г. за строителство на вила на два етажа. Имотът попада в зона по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които са били предоставени за ползване на гражданите с актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, видно от удостоверения на Столична община, район-Панчарево. Според заключението на съдебно-техническата експертиза, парцел ІV-69 от кв.11 по плана от 1964 г. във в.з.”П. Е.”, след изменение на регулационния план, одобрен със заповед от 01.08.2006 г. на кмета на район-Панчарево, частично се припокрива с УПИ ІV-109 от кв.11 и не е изключван от регулация.

С нотариален акт № 42/12.06.2006 г., Е.Л. е призната за собственик на имот с проектен пл.№ 109 от к.л.Г-18-9-Б /попълването на кадастралната основа е от 22.06.2006 г./. С договор за дарение от 15.03.2007 г., н.а.№ 123/2007 г., Е.Л. е прехвърлила собствеността върху имота безвъзмездно на сина си С.Б.Д..

Релевантните за спора обстоятелства се установяват от събраните по делото писмени доказателства, които страните не оспориха и съдът прие.

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав и е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо. На ответниците е дадена възможност за становище по исковете и е съставен доклад по реда на чл.145, ал.3 ГПК, с което съдът е предоставил равни възможности на страните за участие в исковото производство и е постановил решение по същество.

Съгласно чл.154, ал.1 ГПК, всяка от страните следва да установи фактите, въз основа на които основава своите доводи и възражения. В конкретния случай е безспорно установено, че наследодателката на ищците е придобила право на собственост върху нива, която още през 1964 г. е била включена в регулация, поради което е изгубила земеделския си характер. От заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че имотът не е изключван от регулационния план, а бившият парцел ІV-69 от кв.11 по плана от 1964 г. във в.з.”П. Е.” съвпада частично с УПИ ІV-109 от кв.11 по плана на С., поради което възражението на ответната страна, че ищците не са поискали да се възстанови правото на собственост върху бившата нива, поради което не доказват право на собственост, е неоснователно. До приключване на делото не се установява бившата нива да е отнемана от наследодателя на ищците и да е кооперирана, поради което няма основание да се иска възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ. От друга страна, не се установява спорния поземлен имот да е отчужден след одобряване на дворищната регулация през 1964 г. Следователно, в конкретния случай е от значение единствено дали върху имота има валидно учредено право на ползване, въз основа на изброените в §4 от ПЗР от ЗСПЗЗ актове и дали са налице някоя от хипотезите на чл.99 от Закона за собствеността.

В случая, ответната страна не е изпълнила задължението си да представи в оригинал удостоверение № 119/1988 г., поради което съдът е имал основание по реда на чл.183 ГПК да го изключи от доказателствения материал. Независимо от изложеното, от удостоверение № 119/28.01.1988 г. за предоставяне право на ползване върху държавна земя, на основание ПМС № 26/1987 г. е посочено, че ползването се предоставя на праводателя на ответника върху „следния държавен имот: в размер на 700 кв.м …по парцеларния план на местност П. Е. в землището на кв.Пасарел, при граници и съседи, съгласно скицата”, каквато обаче не е представена с удостоверението. С нотариален акт № 42/2006 г., Е.Л. е призната за собственик на поземлен имот извън регулация  от 600 кв.м., с проектен пл.№ 109 от к.л.Г-18-9-Б, на основание §4а, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Признаване правото на собственост е въз основа на молба от собственика и оценителен протокол № 41 от 05.05.2006 г. по § 62, ал.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, изплатена изцяло на 15.05.2006 г. При преценка на същия нотариален акт и приложеното удостоверение по §4, съдът счита, че не може да се установи идентичност между имотите, при липса на описани граници и приложена скица към удостоверение № 119/1988 г. В този смисъл, при липсата на безспорни доказателства за валидно учредено право на ползване върху парцел ІV-69 от кв.11 по плана от 1964 г. във в.з.”П. Е.”, материалната доказателствена сила на нотарилен акт № 42/2006 г. следва да се приеме за оборена.

Воден от изложените обстоятелства, съдът приема, че ответната страна не доказва по несъмнен начин вализно учредено право на ползване, респективно право на изкупуване на собствеността върху земята по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което следва да се разгледа направеното евентуално възражение за придобивна давност върху спорния имот.

Правото на собственост върху недвижим имот по давност се придобива чрез непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години, според чл.79, ал.1 от ЗС, а ако владението е добросъвестно - 5 години. За да признае добросъвестност е необходимо ищецът да владее недвижимия имот на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена, което в случая не се доказва. При осъществяване на фактическа власт върху недвижим имот, за който няма титул за собственост е необходимо да не се оспорва владението за определен в закона срок, за да се приеме, че то е трайно и необезпокоявано. Придобиването на право на собственост по давност е оригинерен способ, с оглед на което е необходимо да се демонстрира по отношение на всички, включително и по отношение на тези собственици, които притежават титул за собственост /нотариален акт/, намерението да се свои вещта. В случая се твърди, че праводателката на ответника е ползвала имот на ищците от 1988 г., от когато е осъществявала фактическа власт върху спорния имот. Съдът приема, че намерението да се свои вещта и превръщането на държането във владение е настъпило след като възникване на правната възможност да се осъществи фактическият състав да се изкупи собствеността по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, т.е. с изплащане на цената й или от 15.05.2006 г. Съдът приема, че от този момент праводателят на ответника е обективирал своене на вещта и се е считал за собственик, като през 2007 г. е прехвърлил правото на собственост на С.Б.Д.. Този извод се потвърждава от представения нотариален акт, в който са констатирани настъпването на всички обстоятелства, които са давали основание на Е.Л. да се счита за собственик – молба за издаване на оценителен протокол и плащането на цената на имот, който е считала за чужд. Съгласно чл.116, б.”а” ЗЗД, давността се прекъсва с предявяването на иск, а исковата молба е от 17.10.2008 г. Следователно, твърденията за придобиване на собственост от праводателката на ответника в този двугодишен период е недостатъчно да придобие собствеността дори при условията на кратката придобивна давност.

Воден от изложеното съдът приема, че  твърдяните от ответника обстоятелства не се подкрепят по несъмнен начин от доказателствения материал по делото, поради което предявеният иск за собственост е основателен, с оглед на което съдът дължи произнасяне по възражението за право на задържане. Видно от писмените доказателства, в имота е построена сграда в груб строеж, съгласно разрешение за строеж № 236/16.05.2008 г., в сила от 03.06.2008 г., която според вещото лице има пазарна стойност 39 000 лева. До приключване на делото не се установи твърдението, че спорният недвижим имот е картотекиран и е част от държавния поземлен фонд, в който случай държавата има право да учредява валидно правото на ползване и съответно, за ползвателя да възниква право на изкупуване на имота. Независимо от изложеното, на ответната страна следва да се признае право на задържане за подобренията в имота, тъй като поведението му не е причина за отпадането на основанието, въз основа на което е придобил право да извърши строителство в имота. С оглед разясненията дадени в ППВС № 6/1974 г., т.ІV, съдът приема, че ответната страна има права на добросъвестен владелец за подобренията, чиято увеличена стойност е 39 000 лева.

С оглед на обстоятелството, че изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с крайните изводи на районния съдия, решението на СРС следва да се отмени като се признае право на задържане  до изплащане на подобренията в имота, без да се присъждат направените съдебни разноски.

 

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, съдът

 

                                                     Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение по гр.д.№ 31958/2008 г. на Софийски районен съд, 25 състав и вместо това:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Б.Д., ЕГН **********, гр.С., ж.к.Д., бл.***, вх.*, ап.*, че Е.И.З., ЕГН ********** и Ф.И.Б., ЕГН **********, двете със съдебен адрес:***, чрез адвокат Ц.В. и адвокат В. З., са собственици на урегулиран поземлен имот /УПИ/ ІV-69 от кв.11 по регулационния план на С.,в.з.Д.П., с площ 1000 кв.м. като

ОСЪЖДА С.Б.Д., ЕГН ********** да предаде на Е.И.З., ЕГН ********** и Ф.И.Б., ЕГН ********** владението на гореописания имот, на основание чл.108 от Закона за собствеността.

ПРИЗНАВА на С.Б.Д., ЕГН **********, право на задържане за извършените в гореописания имот подобрения на стойност 39 000 /тридесет и девет хиляди/ лева, до изплащането им от Е.И.З., ЕГН ********** и Ф.И.Б., ЕГН **********, на основание чл.72 от ЗС.

         Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.

 

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

 

 

         ЧЛЕНОВЕ:1.                         

 

 

2.