№ 280
гр. София, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110107425 по описа за 2024 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „С.Б.“ ЕООД срещу В. И. С., с
която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да бъде признато за
установено, че ответникът дължи сумата в размер на 1500 лева, представляваща неустойка
за неизпълнение на задължение по Договор за повишаване на квалификацията от
19.12.2021г., ведно със законната лихва считано от 11.08.2023г. до окончателно изплащане и
сумата от 130,62 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 09.11.2022г. до
10.08.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 28.08.2023г. по ч.гр.д. 45179/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Трудов договор №
******/03.05.2021г. на основание чл. 67, ал. 1, т.1 КТ по силата на който ответникът бил
назначен на длъжност „ресторантски работник“ в ресторант „Витоша“. Сочи, че между
страните било подписан и Договор за повишаване на квалификацията от 19.12.2021г., по
сила на който ответникът се задължил да не прекратява трудовото си правоотношение по
време на предстоящото обучение и 18 месеца след неговото завършване. Съгласно чл. 13 от
Договора за повишаване на квалификация, в случай че служителят прекрати едностранно
трудовото си правоотношение преди изтичане на посочения по-горе срок, била дължима
неустойка в размер на 1500 лева. Твърди, че на ответника били проведени 2 курса: Basic
Shift Management Course /Основен курс за управление на смЯ/, успешно приключил на
29.01.2022г. и курс Advanced Shift Management Course /Курс за управление на смЯ
напреднали/, успешно приключил на 21.04.2022г. Сочи се, че преди изтичането на срока по
чл. 12 от Договора за повишаване на квалификация, ответникът подал молба с вх. №
3845/15.10.2022г., с която уведомил ищеца, че считано от 15.10.2022г. прекратява
1
едностранно трудовото си правоотношение. С оглед изложеното, ищецът издал заповед
3336/15.10.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 15.10.2022г.
Аргументира, че ответникът нарушил чл. 12 от Договора за повишаване на квалификация,
поради което съгласно чл. 13 дължал неустойка в размер на 1500 лв. Твърди, че до ответника
била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която същият бил поканен в 7- дневен
срок от получаването да заплати сумата, като сочи, че поканата била получена на
08.11.2022г. Претендира и лихва за забава. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва, че между страните са сключени трудов договор и договор за повишаване на
квалификация със соченото от ищеца съдържание, че са проведени 2 курса, както и че
трудовото правоотношение е прекратено на 15.10.2022г. Оспорва клаузата, предвиждаща
заплащане на неустойка като нищожна поради противоречие с добрите нрави и развива
подробни съображения в тази насока. Сочи, че в хода на изпълнение на трудовите си
задължения е бил непълнолетен ученик, поради което и полагал труд в неучебно време, като
излага също и че никога не е работил на пълна работна седмица и на пълен работен месец,
като възнаграждението му било различно в зависимост от отработените часове.
Аргументира, че неустойката надвишава многократно размера на задължението, което
обезпечава. Твърди, че неустойката е 50 пъти по-висока от дневното му трудово
възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за унищожаемост на
договора за повишаване на квалификация и в тази връзка сочи, че към момента на
сключването му е бил на 16 години и излага, че за сключването на договора е било
необходимо съгласие на негов родител или попечител. В условията на евентуалност оспорва
размера на неустойката като прекомерен. В тази връзка излага, че сумата за неустойка
следва да се присъди пропорционално на неотработеното време и обръща внимание, че
неизпълнението от негова страна е близо 12 месеца. Намира, че в случая било налице
частично изпълнение, което следвало да се съпостави с отработеното от него 1/3 част от
времето, което поел като задължение да не прекратява своето трудово правоотношение. При
тези твърдения моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са допустими.
В доказателствена тежест на ищеца по така предявените искове, е да докаже пълно и
главно наличието на валидно сключен договор за повишаване на квалификацията, в който е
уговорено задължение за работника да работи при работодателя за определен срок, който не
може да надвишава 5 години; изпълнението на задълженията на работодателя по договора;
да е била уговорена неустойка като вид обезщетение за предсрочното прекратяване на
трудовия договор по инициатива или вина на работника или служителя, както и изпадането
на ответника в забава за плащане на неустойката и размера на лихвата за забава.
В доказателствена тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства от
2
ищеца да докаже плащане, както и възражението си за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави; прекомерност на неустойката, съизмеримо с действителните
вреди, както и възражението за унищожаемост на договора за повишаване на
квалификацията на соченото основание.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване съгласно чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че страните са били в трудово правоотношение по силата на Трудов договор
№ ******/03.05.2021г. въз основа на който ответникът е изпълнявал длъжността
„ресторантски работник“; че между страните е сключен Договор за повишаване на
квалификацията от 19.12.2021г.; че В. С. е провел два курса: „основен курс за управление на
смЯ“, приключил на 29.01.2022г. и „курс за управление на смЯ напреднали“, приключил на
21.04.2022г.; че с молба с вх. № 3845/15.10.2022г. ответникът е уведомила ищеца, че считано
от 15.10.2022г. прекратява едностранно трудовото си правоотношение; че ищецът е издал
Заповед № 3336/15.10.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от
15.10.2022г.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват по категоричен начин
от приетите по делото писмени доказателства – Трудов договор № ****** от 03.05.2021г.
между страните за длъжността „Готвач, заведение за бързо хранене“ при 7-часов работен
ден, сключен за неопределено време с шестмесечен срок за изпитване в полза на
работодателя; Договор за повишаване на квалификация от 19.12.2021г. за два курса „основен
курс за управление на смЯ“ и „курс за управление на смЯ за напреднали“ всеки с
продължителност от три дни; списък на участниците в курсовете; молба от ответника за
прекратяване на трудовото му правоотношение с ищцовото дружество на основание чл. 327,
ал. 1, т. 6 КТ депозирана пред ищеца на 15.10.2022г. и Заповед № 3336 / 15.10.2022г., за
прекратяване на трудовото правоотношение с ответника на основание чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ.
Също така няма спор и от съдържанието на договора за повишаване на квалификация се
установява, че в чл. 12 от договора е уговорено, че служителят се задължава да не
прекратява трудовото правоотношение по време на обучението и 18 месеца след неговото
завършване. В чл. 13 от договора е посочено, че в случай, че служителят прекрати
едностранно трудовото правоотношение преди изтичане сроковете по чл. 12, независимо
дали за определен период е полагал труд по време или след повишаване на квалификацията,
страните приемат, че е налице пълно неизпълнение на настоящия договор и същият дължи
на работодателя неустойка в размер на 1500 лева.
Спорът между страните се концентрира върху релевираните от ответника възражения за
нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави, евентуално за
унищожаемост на договора за повишаване на квалификация като сключен с непълнолетно
лице, евентуално за намаляване на неустойката поради прекомерност. В тази насока съдът
намира следното.
Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия
на волята в частното право. С нея страните уговарят предварително размера на
3
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите
задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора, в частност да уговарят неустойка, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД,
като съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и
на добрите нрави.
В Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС е посочено,
че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за
нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В
решението примерно са изброени критериите, които следва да се съобразят при преценката
дали конкретна клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, а именно размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка, естеството им на парични
или на непарични, дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи
- поръчителство, залог, ипотека и др., вид на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна
негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на
неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните
факти и обстоятелства за всеки отделен случай.
В конкретния случай уговорената в чл. 13 от договора неустойка не противоречи на
повелителните разпоредби на чл. 234, ал. 3, т. 1 и т. 2 КТ. Същите допускат в договора за
повишаване на квалификация на работник изрично да се уговори предварително размера на
отговорността му - обезщетението, което ще заплати на работодателя, в случай че не
изпълни поетото задължение да работи в при него за определен срок /до 5г./ след
повишаване на квалификацията, поради което и клаузата на чл. 13 от договора не е нищожна
като противоречаща на закона /чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 234, ал. 3, т. 1 и т. 2 КТ/.
Така уговорената неустойка не е и нищожна като накърняваща добрите нрави /чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД/, доколкото с договора по чл. 234 КТ работодателят поема задължение да
осигури повишаването на квалификацията на своя работник или служител, обезпечавайки
финансово и материално обучението му, срещу задължението на работника след повишаване
на квалификацията си да остане на работа при работодателя поне за уговорения срок. В чл.
13 от договора е уговорена компенсаторна неустойка за нарушаване на позитивния интерес
на работодателя, изразяващ се в обоснованото правно очакване на работодателя, че ще
получи от работника изпълнение на възложената му работа поне за определения минимален
срок, без да се налага да наема и обучава друг работник за същата длъжност.
Неосъществяването на това очакване поражда вреди за работодателя, който, предоставяйки
обучението изцяло за своя сметка, е предвидил поне в уговорения срок да разполага с
работник, притежаващ предоставената му чрез двата курса квалификация.
Процесната неустойка в размер на 1500 лева съответства по вид, характер и размер на
4
нарушения позитивен интерес на ищеца вследствие на прекратяването на трудовото
правоотношение преди изтичане на уговорения срок. Противно на изложените от ответника
съображения, нейният размер не е съпоставим с размера на трудовото възнаграждение,
което ответникът би получил по трудовото правоотношение за периода от 18 месеца /макар
този размер безспорно да надхвърля 1500 лева/, а с разходите, които работодателят би
реализирал за осигуряване на друг работник, който да заеме предсрочно освободената от
ответника длъжност, за провеждане на идентично обучение по отношение на него. Ето защо
компенсаторната неустойка, уговорена в чл. 13 от договора, не надхвърля своята
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, поради което не е нищожна поради
противоречие с добрите нрави.
Основателно е, обаче, възражението на ответника за унищожаемост на договора за
повишаване на квалификация от 19.12.2021г. на основание чл. 27, пр. 1 ЗЗД като сключен с
недееспособно лице. Както е изяснено в съдебната практика /Решение № 227 от 19.04.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1861/2010 г., IV г. о., ГК/, с договорите за професионална квалификация и
преквалификация не се уговаря престирането на работна сила и извършването на
определена работа при работодателя, те не са трудови договори, макар и да са уредени от
трудовото право. Следователно по отношение на тях следва да се прилагат общите правила
на ЗЗД, а не по аналогия уредбата за трудовия договор. Облигационният характер на
правоотношението означава, че въпросите относно дееспособността на страните по договора
се определят по общия гражданскоправен ред, без да се прилага специалната дееспособност
на навършилите 16 години лица да сключват трудово правоотношение, уредена в чл. 301, ал.
1 КТ, доколкото правоотношението не е трудово.
В този смисъл независимо от това, че навършилият 16 години разполага с право да
сключва трудов договор самостоятелно, сключването на договора за повишаване на неговата
квалификация е подчинено на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗЛС, според която
непълнолетните извършват правни действия само със съгласието на техните родители или
попечители, а без това съгласие те могат да сключват единствено обикновени дребни сделки
за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя
труд. Този извод се подкрепя по категоричен начин от съдържанието на цитираните по-горе
разпоредби на чл. 234, ал. 3, т. 1 и т. 2 КТ, които обременяват работника – страна по
договора за повишаване на квалификация – със задължения, каквито поначало не могат да се
съдържат в трудовото му правоотношение – задължение да полага труд при същия
работодател за срок до 5 години под страх от отговорност за вреди към работодателя.
Поемането на такова задължение от непълнолетния излиза извън гарантираното му от закона
право на труд и го обременява с тежести, изискващи извършване на преценка за
икономическа целесъобразност от дееспособно лице – родител или попечител на
непълнолетния. За този извод е без значение, дали заеманата от ответника длъжност /според
описанието в длъжностната характеристика/ е изисквала преминаването на допълнителни
курсове за повишаване на неговата квалификация, тъй като непълнолетният по презумпция
не разполага с необходимите правни и икономически познания, за да прецени сам
последиците от сключването на договора по чл. 234 КТ, дори това да е било необходимо, за
5
да полага труд на съответната длъжност.
В настоящата хипотеза по делото няма спор и от представените от ответника писмени
доказателства – копие от лична карта на ответника и удостоверение за завършен първи
гимназиален етап на средно образование – се установява, че ответникът В. И. С. е роден на
30.03.2005г., поради което към датата на сключване на процесния договор /19.12.2021г./ той е
бил на 16 навършени години – непълнолетен по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЛС. С оглед на това
и доколкото правоотношението по договора за повишаване на квалификацията не попада в
обхвата на обикновените дребни сделки за задоволяване на неговите ежедневни нужди, нито
представлява разпореждане с придобито със собствен труд имущество, нито представлява
трудово правоотношение, валидността на неговото сключване е изисквала съгласие на
родител или попечител на ответника. Ищецът не твърди и не доказва такова съгласие да е
било предоставено и това не се установява от приетите по делото писмени доказателства.
Следователно процесният договор за повишаване на квалификация е унищожаем на
основание чл. 27, пр. 1 ЗЗД, в каквато насока е и своевременно релевираното от ответника
възражение.
Доводите на ищеца, че унищожаемият договор е бил потвърден от ответника са
неоснователни, тъй като по делото липсват доказателства за изрично потвърждение съгласно
на чл. 35, ал. 1 ЗЗД /представената длъжностна характеристика, подписана от
непълнолетния, не представлява такова/, както и за потвърждение чрез изпълнение
задълженията на ответника по договора по реда на чл. 35, ал. 2 ЗЗД. Последното е вярно,
защото видно от съдържанието на процесния договор за повишаване на квалификация,
единственото насрещно задължение на работника по договора е да не прекратява трудовото
си правоотношение с работодателя за срок от 18 месеца след приключване на обучението –
задължение, което ответникът безспорно не е изпълнил. Участието на ответника в
обучението представлява приемане на престацията на работодателя, а не осъществяване на
насрещна престация. Изтъкнатото от ищеца обстоятелство, че ответникът е полагал труд в
продължение на шест месеца на длъжност, изискваща провеждане на обучението,
представлява изпълнение на задълженията по трудовото му правоотношение, а не на
задължението му по чл. 12 от договора за повишаване на квалификация. Доколкото
уреденото в чл. 12 задължение на ответника е за бездействие да упражни своето
потестативно право на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, то не може
да бъде изпълнено частично, в какъвто смисъл е и изричният текст на чл. 13 от договора,
според който при прекратяване на трудовото правоотношение преди изтичане на 18-
месечния срок е налице пълно неизпълнение, независимо от това дали за определен период
работникът е полагал труд по време или след повишаване на квалификацията.
С оглед гореизложеното и предвид ретроактивното действие на унищожаемостта,
вземането на ищеца за неустойка не е възникнало и предявеният в тази насока
установителен иск за сумата от 1500 лева следва да бъде отхвърлен изцяло. С оглед
неоснователността на обуславящия иск, неоснователен се явява и обусловеният такъв за
сумата от 130,62 лева, представляваща мораторна лихва върху компенсаторната неустойка за
6
периода от 09.11.2022г. до 10.08.2023г.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Същият е
сторил единствено разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство в
размер на 500 лева, платено изцяло в брой, които следва да му бъдат присъдени изцяло.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.Б.“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Б. П. С.я, сграда 1-А, ет. 4, срещу В. И. С., с ЕГН: **********, с
адрес: общ. Столична, с. Я, ул. „Б. Н.“ № 38, установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че В. И. С. дължи на „С.Б.“ ЕООД сумата от 1500 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение между
страните съгласно чл. 13 от Договор за повишаване на квалификация от 19.12.2021г., ведно
със законната лихва считано от 11.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 130,62 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 09.11.2022г. до
10.08.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 28.08.2023г. по ч.гр.д. 45179/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав.
ОСЪЖДА „С.Б.“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, гр. София, Б. П. С.я, сграда 1-А, ет. 4, да заплати на В. И. С., с ЕГН: **********, с
адрес: общ. Столична, с. Я, ул. „Б. Н.“ № 38, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500
лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7