Определение по дело №466/2020 на Окръжен съд - Плевен

                               О  П  Р   Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

                                    гр.Плевен, 20.07.2020  г.

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                       

                 ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  Гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и  двадесета година, в състав:

                                        Председател:  ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

                                               Членове:  РЕНИ ГЕОРГИЕВА  

                                                                 ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията  Кунчева  в.ч.гр.дело            № 466  по описа за 2020 г.,   за да се произнесе, взе предвид:

 

        Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по постъпила  частна жалба от В.М.П., от гр. С., чрез пълномощника адв. Я.В. от САК,  срещу определението на Районен съд – К. от 21.02.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 33/2020 г., с което е прекратено производството по делото и върната исковата молба. В жалбата се изложени оплаквания, че застъпеното в мотивите на първоинстанционното определение становище за ограничено действие и приложение на разпоредбата на чл. 206 ГПК е  необосновано  и няма  законово основание, тъй като тази разпоредба, според жалбоподателя, се отнася и се прилага за всички възможни производства по ГПК, в т.ч. и тези по Глава XXVIII – Поставяне под запрещение. С жалбата е наведен довод, че  в случая е налице правен интерес за молителката, с оглед резултатите от освидетелстването да обоснове предявяването на иск за поставяне под запрещение на И. М. К., тъй като освидетелстването има отношение към медицинския критерий  за поставяне на едно лице под ограничено или пълно запрещение, което е от преюдициално значение за установяване дали е налице юридическия критерий в производството по Глава XXVIII ГПК. Претендира се отмяната на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по същото.

          Частната жалба е подадена в предвидения от закона преклузивен срок и разглеждането й е процесуално допустимо.

          Разгледаната по същество жалбата, е неоснователна предвид следните съображения:

 

         Пред първоинстанционния съд е постъпила молба от В.М.П. с искане на основание разпоредбата на чл. 206 ГПК да бъде образувано производство за освидетелстване на И. М. К. – сестра на молителката, с помощта  на вещо лице – психиатър, което преди освидетелстването да се запознае с медицинската документация, находяща се в УМБАЛ „***“ ЕАД гр. Плевен.

        По указания на съда  молителката е депозирала допълнителна молба, с която е уточнила, че освидетелстването на нейната сестра се иска с оглед предявяване на бъдещ иск за поставянето й под пълно или ограничено запрещение по Глава XXVIII ГПК.

       С обжалваното определение, предмет на разглеждане в настоящото производство, районният съд е прекратил производството на основание чл. 129, ал. 3, вр. с чл. 130 ГПК и е постановил връщане на молбата по чл. 206 ГПК.

        Настоящият съдебен състав намира така постановеното определение за правилно като краен резултат.           

         От систематичното място на нормата на чл. 206 ГПК  се налага извод, че тя намира приложение само при висящи искови производства. Това е така, тъй като освидетелстването на лице в гражданския процес е способ за събиране на веществено доказателство,  а след като бъде събрано това доказателство, същото се подлага на обсъждане чрез устните състезания между страните и на преценка от съда при постановяването на решението. Следователно цитираната норма не предвижда образуването на самостоятелно производство за освидетелстване на лице по този ред, което да послужи в друго производство по бъдещ иск.

          В този смисъл образуваното пред районния съд производство по чл. 206 ГПК по молбата на В.П. се явява недопустимо  и подлежи на прекратяване.

         С оглед на гореизложените съображения, частната жалба срещу прекратителното определение на К.нски районен съд е неоснователна и  следва да бъде оставена без уважение.

        Така мотивиран, Плевенският окръжен съд

 

                                         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :          

          

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на  В.М.П., от гр. С., подадена чрез пълномощника адв. Я.В. от САК, срещу определението на Районен съд – К. от 21.02.2020 г. по ч.гр.д. № 33/2020 г., с което производството по делото е прекратено и е постановено връщане на молбата й с правно основание чл. 206 ГПК.

          Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: