Присъда по дело №30196/2007 на Районен съд - Монтана

ПРИЗНАВА подсъдимия Я. Б. П., роден на xxxxxx1962 година в град София, живущ xxx, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, висше образование, работещ с ЕГН xxxxxxxxxx за ВИНОВЕН в това, че за времето от 29.08.2001 година до началото на септември 2001 година в град Монтана и в село С., обл. Монтана в съучастие като извършител с К. Д. Г. xxx с цел да набави за себе си и за подсъдимия К. Д. Г. xxx имотна облага възбудил заблуждение у Н. Н. Н. от село С., обл. Монтана в качеството му на Председател на Управителния съвет на Кооперация “Стубла” село С., обл. Монтана, че ще бъде заплатена предадената от кооперацията на подсъдимия К. Д. Г. пшеница от реколта 2001 година, възлизаща на 99562,547 кг., като с това причинил на Кооперация “Стубла” село С., обл. Монтана имотна вреда в особено големи размери – в размер на сумата от 17 921,26 лева, поради което и на основание чл.211, прдл. І, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, като го признава за невиновен и го оправдава по повдигнато обвинение за извършване на престъпление, представляващо особено тежък случай.

На основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ по отношение на подсъдимия Я. Б. П. общо наказание между наказанието, наложено с настоящата присъда и наказанието, наложено с влязла в сила присъда по НОХ дело № 372/2001 година по описа на Районен съд Монтана от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

          На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното на подсъдимия Я. Б. П. общо наказание “лишаване от свобода” с изпитателен срок от ЧЕТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

          ОСЪЖДА К. Д. Г. и Я. Б. П. със снети по-горе самоличности да внесат по сметка на Районен съд Монтана сумата от 155,70 лева, представляваща разноски, направени по делото, както и сумата от пет лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред Окръжен съд Монтана.

Председател:

Съдебни заседатели:

Мотиви по НОХ дело № 30196/2007 година по описа на МРС.

Подсъдимия К. Д. Г., роден на xxxxxx1970 година в град Монтана, живущ xxx, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, средно образование, работещ с ЕГН xxxxxxxxxx е обвинен в това, че за времето от 29.08.2001 година до началото на септември 2001 година в град Монтана и в село С., обл. Монтана в съучастие като извършител с Я. Б. П. xxx с цел да набави за себе си и за подсъдимия Я. Б. П. имотна облага възбудил заблуждение у Н. Н. Н. от село С., обл. Монтана в качеството му на Председател на Управителния съвет на Кооперация “Стубла” село С., обл. Монтана, че ще бъде заплатена предадената от кооперацията на подсъдимия К. Д. Г. пшеница от реколта 2001 година, възлизаща на 99562,547 кг., като с това причинил на Кооперация “Стубла” село С., обл. Монтана имотна вреда в особено големи размери – в размер на сумата от 17 921,26 лева, представляващо особено тежък случай.

Подсъдимия Я. Б. П., роден на xxxxxx1962 година в град София, живущ xxx, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, висше образование, работещ с ЕГН xxxxxxxxxx е обвинен в това, че за времето от 29.08.2001 година до началото на септември 2001 година в град Монтана и в село С., обл. Монтана в съучастие като извършител с К. Д. Г. xxx с цел да набави за себе си и за подсъдимия К. Д. Г. xxx имотна облага възбудил заблуждение у Н. Н. Н. от село С., обл. Монтана в качеството му на Председател на Управителния съвет на Кооперация “Стубла” село С., обл. Монтана, че ще бъде заплатена предадената от кооперацията на подсъдимия К. Д. Г. пшеница от реколта 2001 година, възлизаща на 99562,547 кг., като с това причинил на Кооперация “Стубла” село С., обл. Монтана имотна вреда в особено големи размери – в размер на сумата от 17 921,26 лева представляващо особено тежък случай.

В съдебно заседание подсъдимите не се признават за виновни и не дават обяснения. Защитникът им пледира за постановяване на оправдателна присъда и по отношение на двамата подсъдими по всички пунктове на обвинението.

          Представителят на обвинението заявява, че установената в съдебно заседание фактическа обстановка напълно съответства на тази, отразена в обвинителния акт, поради което поддържа правната квалификация на деянието. Предлага на съда да постанови присъда, с която признае подсъдимите за виновни по повдигнатото срещу тях обвинение.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство, а така също във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Двамата подсъдими не са осъждани към инкриминираният период. По това време подсъдимият П. xxx, където развивал бизнес свързан с търговия с растителна продукция и в частност със зърно. За нуждите на своя бизнес П. на 01.07.2001 година наел склад за съхранение на търгуваната от него продукция, находящ се в град Монтана в близост до ЖП Гарата на града, който склад бил собственост на дружеството “Агропромстрой”АД..Двамата с подсъдимия Д. били приятели и често имали съвместни делови отношения, като последният също извършвал подобна стопанска дейност. Тази своя дейност Д. рекламирал чрез местния кабелен оператор “Монт 7”.

През стопанската 2001 година кооперация “Стубла” село С., обл. Монтана произвела близо 720 тона пшеница с добри качествени показатели. На 15.08.2001 година на заседание на УС на кооперацията било взето решение за продажба на около 300 тона от тази пшеница, след което кооперацията реализирала няколко успешни продажби на “Химимпорт” АД град София.

На 28.08.2001 година свидетелят Н. се срещнал с подсъдимия Д. в наетият от него склад в база на “Агропромстрой”АД в град Монтана, но база находяща се на място различно от това, където бил склада, нает от подсъдимия П..При тази среща двамата договаряли Д. да закупи между 100 и 300 тона от тази пшеница. Уговорката им била Д. да заплаща по 0,18 лева на килограм без ДДС и плащането да става след претегляне на всеки от автомобилите, с които зърното е превозвано.

На следващият ден около 8,00 часа сутринта в двора на кооперацията в село С., обл. Монтана Д. предал авансово сумата от 1000 лева на председателя на кооперацията Н. и казал, че трябва да побързат с товаренето. Така същата сутрин бил натоверан първият автомобил “Шкода” с ДК № xxxxxx, управляван от лицето С. С..Пшеницата била превозена за измерване в двора на “Агропромстрой”АД в град Монтана, където меренето показало 34 720 кг. кантарно тегло или 33678 бонифицирано тегло. За това количество била издадена данъчна фактура № 4056 от 29.08.2001 година, подписана от подсъдимия Д..За това количество пшеница следвало да бъде заплатена цена от 6062,04 лева без ДДС или сумата от 7274,45 лева с начислен ДДС. Пшеницата по искане на самия Д. била транспортирана в базата, стопанисвана от фирмата на подсъдимия П. , където при приемане на зърното свидетелката А., която тогава била съдружник във фирма “Прогрес 99” ООД заедно с подсъдимия П. съставила кантарна бележка № 001 и складова разписка със същия номер, като погрешно и според нея неволно изписала дата 29.07.2001, вместо 29.08.2001 година. Д. не разполагал с необходимата за закупуване на тази пшеница сума и започнал придружаван от свидетелят Н. да я търси. Междувременно го уверявал, че разполага с банкова сметка в ЦКБ клон Монтана, по която очаква сериозен паричен превод. За да подкрепи думите си той, придружен от Н. посетили банковият офис, където Д. питал има ли превод по сметката му. След като установил, че такъв няма той събрал от различни източници общо сумата от 6000 лева, без авансово платените 1000 лева. Междувременно свидетелят Н. разрешил извозване и на втора кола от двора на кооперацията, пшеницата била претеглена по начин подобен на първата от свидетелката Колчева, която съставила кантарна бележка № 29 от 29.08.2001 година за 32340 кг. кантарно тегло или 31370 бонифицирано тегло. Тази пшеница била превозена с товарен автомобил марка “Ман” с ДК № xxxxxx, управляван от лицето Ц. Ц..И тази пшеница била разтоварена в склада стопанисван от фирмата на подсъдимия П. и била приета от свидетелката Ели А., която съставила складова разписка № 2 от 29.07.2001 година. И по отношение на тази складова разписка А. също заявява, че е допуснала техническа грешка при изписването на месеца – 07 вместо 08.За това количество била издадена данъчна фактура № 4061.Д. нямал и тази парична сума, но заплатил сумата от 1500 лева, като в ПКО № 1096 я вписал като авансово плащане по фактура № 4061.

Времето напредвало, а Д. не издължавал сумите. Н. забранил останалите три натоварени коли да напускат двора на кооперациятаОколо 20,30 часа в диалога между Д. и свидетелят Н. се включил и подсъдимият П., който уверявал Н. в коректността на Д..Предлагал му и останалите три товарни автомобила да бъдат транспортирани до стопанисвания от него склад. Първоначално Н. отказвал, но около 21,00 часа той събрал част от членовете на УС на кооперацията, за да вземат общо решение в създалата се ситуация. Работници на кооперацията преградили пътя на натовераните автомобили със селскостопанска техника. В крайна сметка П. договорил, че приема в стопанисвания от него склад пшеницата на съхранение, като приел тази пшеница да може да бъде извозена единствено с писмено съгласие на УС на кооперацията. Материализирал това свое изявление в “приемо-предавателна разписка”, като в тази разписка посочил количеството 150 тона, вместо реалните. На тази разписка като предал се подписал свидетелят Н., а като приел подсъдимият П..

Пшеницата била извозена вечерта на 29.08.2001 година и за това извозване били издадени от свидетелката Колчева: кантарна бележка № 30 от 29.08.2001 година за 20640 кг. пшеница, превозена с товарен автомобил с ДК № xxxxxx, управляван от Емил Мирчев, кантарна бележка № 31 от същата дата за пшеница, превозена с товарен автомобил с ДК № xxxxxx и кантарна бележка № 32 от 29.08.2001 година за пшеница, превозена с товарен автомобил с ДК № xxxxxx. За трите количества били издадени фактури, както следва: по първият превоз № 4062/09.2001 г. за сумата от 3603,78 лв. без ДДС и 4324,54 лв. с ДДС и по втория № 4063/09.2001 г. за сумата от 3802,86 лв. без ДДС или с ДДС 4563,43 лв. с ДДС и фактура № 4063/09.2001 година за сумата от 6118,02 лева без ДДС. При приемането на тази пшеница в склада, стопанисван от фирмата, чийто управител бил подсъдимия П. не били съставени кантарни бележки и складови разписки, тъй като П. обяснил, че тази пшеница не е собственост на дружеството. Впоследствие свидетелката А. съставила кантарни бележки с номера № 003,004 и 005 при извозване тази пшеница, които бележки били подписани от подсъдимият Д. при извозване на зърното от склада. В хода на съдебното следствие не се установи за къде е извозена пшеницата и на кого тя е продадена. Последвалите месеци били изпълнени със срещи между Д. и свидетелят Н., при които Д. или отговарял уклончиво и обещавал, че ще плати във времето или прехвърлял отговорността за това плащане към П..Н. се срещал и провеждал разговори и с П. , които също не довели до успех. В крайна сметка Н. като Председател на кооперацията не получил дължимата сума и сезирал прокуратурата, след което започнала проверка по случая.

Тази фактическа обстановка по несъмнен и категоричен начин се установява от събраните в производството писмени и най-вече гласни доказателства. Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели Н. Н. Н., Иван Б. Атанасов, Роза Н. Лалова, А. П. Н., Георги Драганов Лалов, Н. Г. Лалов, П. Александров Н., Веселин Митков Ангелов, Иванка Борисова Първанова, Венцислав Денков Ангелов, Драгомир Г. Лалов, Бисер Х. Б., Иво Х. Радков, Петър Цветков П., К. Ставров Господинов, Тодорка Първанова Кръстева, Н. Петков Г., Владимир Соколов Тодоров, Благой Марков Петков, Р. Иванова Колчева, С. С. С., Людмила Якимова Томинска, Петър Г. П., Таня Стоянова Георгиева, Ели Василева А., Цветана Кирилова Илиева, К. Владимиров Н., Олег Лазаров Методиев, Красимир Младенов Богденов, Сашо Давидов Ангелов, Валери Младенов Фачиков, Емил Г. Мирчев, Илия Кирилов Живков и Ц. Г. Григоров. Съдът кредитира и заключенията на вещите лица Лина Захариева Цветкова, изготвила съдебно-оценъчната експертиза и на Розалин Н. Попов, изготвил съдебно – почерковата експертиза.

Обвинението, което е повдигнато срещу двамата подсъдими е за извършено от тях в съучастие, като извършители на престъпление по чл.211, във вр. с чл.209, ал.1 от НК. Изпълнителното деяние на основният състав на престъплението “измама” предполага доказване на следните елементи от фактическия състав:

На първо място разпоредбата изисква възбуждане и поддържане на заблуждение от страна на подсъдимия/подсъдимите/ у пострадалото лице. Видно от събраните в производството писмени и най-вече гласни доказателства подсъдимият К. Д. е изградил в съзнанието си намерението да извърши действията по възбуждане и поддържане на заблуждение, като ги е обективирал с последващите си действия. Възползвайки се на първо място от това, че кооперацията е търсела съконтрахент, на който да продаде произведена от нея пшеница и на второ от доверието, което е успял при първоначалният си разговор с Н. да пробуди у него подсъдимия уверил председателя на кооперацията, че е в състояние да изкупи между 100 и 300 тона пшеница. Това доверие Д. е подкладил с действията си, демонстрирайки познание на сферата на работа, в която влиза в сделка с кооперацията, наличие на оборудвана база за извършване на проби за качеството на зърното и кантар. Всичко това е успяло да изгради в съзнанието на Н. представата, че води преговори с лице, което има сериозни намерения за реализиране на коректна сделка и лице, което разполага с възможност за осъществяването на тази сделка. Всичко това затвърдило у него убеждението, че Д. е в състояние да изкупи пшеницата и това породило доверието им към него. С думите си и приемайки сделката Д. подхранил доверието на свидетеля Н.. Това възбуждане на заблуждение е продължило и впоследствие, когато Д. , след като е приел първата от товарните коли с пшеница не е успял да плати веднага уговорената парична сума. Вместо това той е започнал да търси пари от различни източници, уверявайки през цялото време Н., че очаква голям паричен превод по своя сметка. Това въвеждане в заблуждение е продължило и, когато Д. е поискал от Н. да го придружи в офиса на банка ЦКБ в град Монтана, където Д. питал има ли превод по неговата сметка и когато получил отрицателен отговор демонстрирал пред Н. изненада и силно раздразнение от несправедливата спрямо него ситуация. Това обстоятелство е установено посредством показанията на свидетеля Н. и свидетеля Петър П., който е бил и управител на ЦКБ Монтана към онзи момент. Въвеждането в заблуждение продължило с включването на П. в сделката, първоначално само като лице, където ще бъде съхранявано зърното, а впоследствие и като гарант за сигурно плащане на приетото от него количество. П. е вложил старание в насока да заблуди Н. и останалите членове на УС на кооперацията, като е заявявал, че има пари в сметка, че гарантира за Д. и че парите ще бъдат своевременно платени. По отношение на тези обстоятелства свидетелстват в показанията си освен Н. всички останали очевидци на разигралото се на 29.08.2001 година събитие в двора на кооперацията в село С.. П. достигнал до там в стремежа си да заблуди Н., че изготвил приемо-предавателна разписка от 29.08.2001 година, в която подписал, че приема количество далеч надхвърлящо наистина приетото в неговия склад. За да постигнат целта си двамата подсъдими си послужили с нагъл психологически натиск, като вечерта на 29.08.01 година подканяли Н. да разпореди да се освободи пътя на колите, защото така ги вкарва в излишни разходи пак по отношение на плащанията за тези товарни коли.

Тези фактори освен, че доказват елемента от състава “въвеждане в заблуждение” доказват и изначалната липса на намерение у двамата подсъдими да платят приетото зърно. Д. влизайки в преговори с Н. е съзнавал, че не разполага с необходимите финансови средства да плати такова количество пшеница. Очевидно е, че е съзнавал, че превод по банковата му сметка няма да пристигне, което се вижда и от факта, че по тази сметка след 24.08.01 година превод по тази банкова сметка не е получаван. Същото в пълна сила важи и за подсъдимия П., който въвеждайки в заблуждение Н., че гарантира плащането на пшеницата в нито един момент не е имал намерението да изпълни това поето от него задължение. За липсата на намерение у последния говори и факта, че при разтоварване на последните три товарни коли в стопанисвания от него склад той е заявил на свидетелката А., че не следва да изготвя складова разписка, защото тази пшеница не е на фирмата. Това обстоятелство се установи от разпита на свидетелката Ели А..С тези свои думи П. освен, че демонстрира намерението си по отношение на това зърно и постига още веднъж целта си да въведе в заблуждение представителите на кооперацията, присъстващи при разтоварването в неговия склад, като още веднъж им покаже, че счита, че тази пшеница не е негова, а тяхна и те не следва да се притесняват. Само ден по-късно тази пшеница е извозена от склада, стопанисван от фирмата на подсъдимия П., видно от кантарните разписки, извозена е от Д. или тпоне от товарни автомобили наети от него и последващата съдба на тази пшеница не става ясна от доказателствата събрани в хода на съдебното производство. Всички тези последващи разтоварването в склада на П. действия стават противно на волята на последния и на Н. материализирана в цитираната по-горе приемо-предавателна разписка.

От друга страна за наличието на този субективен елемент от състава на престъплението говори и факта, че в продължение на вече осем години Д. и П. въпреки обещанията си не са направили нищо в насока възстановяване дори и на незначителна част от дължимата сумата. Това по недвусмислен начин говори именно за липса на намерение за изплащане на задължението, което намерение е възникнало изначално. Липсата на намерение да възстанови сумата се е затвърдила в съзнанието на двамата подсъдими, за което говори и факта, че в продължение на следващите месеци те са избягвали срещи с представителя на пострадалата кооперация, а при проведените телефонни разговори и лични срещи двамата са давали уклончиви обяснения и представяли различни версии и обещания за скорошно възстановяване на парите. От значение е факта, че е изтекъл достатъчно дълъг период, през който наистина Д. и П. не са направили и опит за възстановяване и на стотна част от сумата.

 Вторият елемент от фактическия състав е и причиняването на пострадалия на имотна щета. В случая тя е в размер левовата равностойност на 99562,547 кг. или съобразно заключението на вещото лице по изготвената съдебно-оценъчна експертиза в размер на сумата от 17 921,26 лева. По размера на левовата равностойност на вредата между страните не се спори. Спор възникна относно това, че тези 99562,547 кг са получавани от подсъдимите. Писмените доказателства, установяват по несъмнен начин този факт. От свидетелката Колчева са издадени: кантарна бележка № 30 от 29.08.2001 година за 20640 кг. пшеница, превозена с товарен автомобил с ДК № xxxxxx, управляван от Емил Мирчев, кантарна бележка № 31 от същата дата за пшеница, превозена с товарен автомобил с ДК № xxxxxx и кантарна бележка № 32 от 29.08.2001 година за пшеница, превозена с товарен автомобил с ДК № xxxxxx. За трите количества били издадени фактури, както следва: по първият превоз № 4062/09.2001 г. за сумата от 3603,78 лв. без ДДС и 4324,54 лв. с ДДС и по втория № 4063/09.2001 г. за сумата от 3802,86 лв. без ДДС или с ДДС 4563,43 лв. с ДДС и фактура № 4063/09.2001 година за сумата от 6118,02 лева без ДДС. Тези три товарни автомобила са разтоварили пшеницата в склада, стопанисван от фирма на П., съгласно приемо-предавателна разписка от 29.08.2001 година. И както А. свидетелства П. е заявил, че кантарни разписки не следва да се изготвят, защото тази пшеница не е на тяхната фирма.

Третият елемент е целта на извършителят – да набави за себе си или другиго имотна облага. В случая подсъдимите са осъществили състава на престъплението с цел да набавят едновременно всеки за себе си и съответно всеки и за другия такава облага, равняваща се на сумата от 17 921,26 лева. Получавайки процесните 99562,547 кг. пшеница и извозването им от склада на П. е осъществен и този елемент от фактическия състав на престъплението измама. От значение е и факта, че извозването е станало по инициатива на Д., като върху издадените при извозването кантарни бележки с поредни номера е вписано неговото име, но е станало със съгласието на П., който е издал разрешение за извозване на пшеницата само ден след случая, като е знаел, че е поел друго задължение пред председателя на кооперацията.

С това са изчерпани елементите от основният състав на престъплението “измама”, намиращо правно уредба в разпоредбата на чл.209, ал.1 от НК и същото по отношение на двамата подсъдими се явява доказано, както от обективна така и от субективна страна. Това престъпление двамата подсъдими са извършили в съучастие помежду си като извършители, тъй като и двамата участват в осъществяваването на изпълнителното деяние на това престъпление.

Установен е и квалифициращият признак на чл.211 от НК –особено големи размери. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК критерият за определяне на това налице ли са “големи” или “особено големи размери” е паричната равностойност на предмета на престъплението, която при особено големи размери следва да надхвърля сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата. Към инкриминираният период минималната работна заплата е била 85 лева и размерът напричинената щета - 17 921,26 лева далеч надхвърля 140 пъти над тази сума.

Не се установи квалифициращият признак “особено тежък случай”. Обвинението поддържа довода, че този признак се определя от високия размер на причинените щети, но този висок размер на причинените щети обосновава наличието на квалифициращият признак “особено големи размери” и не може да бъде обуславящ и за наличието на втори квалифициращ признак. Друг довод за наличието на този квалифициращ признак обвинението търси в действията, с които подсъдимите са въвели в заблуждение пострадалия, но тези стъпки и техни действия очертават единствено основен елемент от състава на престъплението – въвеждането в заблуждение и също не могат да бъдат критерии, по който да се съди за наличие на “особено тежък случай”. Същото в пълна сила важи и за размера на придобитата имотна облага и за упоритостта на умисъла, основен субективен елемент от състава на престъплението. Съобразявайки изложеното съдът оправда двамата подсъдими в извършване на престъпление, представляващо особено тежък случай на измама.

От обективна страна по делото е установено, че подсъдимият К. Д. Г. е осъществил състава на престъпление по чл.211, прдл. І, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, като за времето от 29.08.2001 година до началото на септември 2001 година в град Монтана и в село С., обл. Монтана в съучастие като извършител с Я. Б. П. xxx с цел да набави за себе си и за подсъдимия Я. Б. П. имотна облага възбудил заблуждение у Н. Н. Н. от село С., обл. Монтана в качеството му на Председател на Управителния съвет на Кооперация “Стубла” село С., обл. Монтана, че ще бъде заплатена предадената от кооперацията на подсъдимия К. Д. Г. пшеница от реколта 2001 година, възлизаща на 99562,547 кг., като с това причинил на Кооперация “Стубла” село С., обл. Монтана имотна вреда в особено големи размери – в размер на сумата от 17 921,26 лева.

От обективна страна по делото е установено, че подсъдимият Я. Б. П. е осъществил състава на престъпление по чл.211, прдл. І, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, като за времето от 29.08.2001 година до началото на септември 2001 година в град Монтана и в село С., обл. Монтана в съучастие като извършител с К. Д. Г. с цел да набави за себе си и за подсъдимия К. Д. Г. имотна облага възбудил заблуждение у Н. Н. Н. от село С., обл. Монтана в качеството му на Председател на Управителния съвет на Кооперация “Стубла” село С., обл. Монтана, че ще бъде заплатена предадената от кооперацията на подсъдимия К. Д. Г. пшеница от реколта 2001 година, възлизаща на 99562,547 кг., като с това причинил на Кооперация “Стубла” село С., обл. Монтана имотна вреда в особено големи размери – в размер на сумата от 17 921,26 лева.

От субективна страна двамата подсъдими са извършили деянието с пряк умисъл – съзнавали са престъпния характер на същото, предвиждали са общественоопасните последици и са искали и целели настъпването на вредоносният резултат.

Определените наказания, съдът намира, че са от вид и характер да изпълнят целите на наказанието, както по отношение на подсъдимите като ги мотивира занапред да спазват законите и установения правен ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им въздействат предупредително и възпитателно.

С оглед изхода на делото съдът осъди К. Д. Г. и Я. Б. П. със снети по-горе самоличности да внесат по сметка на Районен съд Монтана сумата от 155,70 лева, представляваща разноски, направени по делото, както и сумата от пет лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

При горния фактически и правен разбор на доказателствата, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: