№ 820
гр. София, 19.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Даниела Врачева
Георги Ушев
като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600978 по описа за 2022 година
взе предвид следното:Производството е по чл. 440, ал.2 и по реда на Глава Двадесет и
втора от НПК.
Образувано е по жалба на лишеният от свобода Е. Д. Р., изтърпяващ наказание в ЗО
*** при Затвора гр.***, срещу протоколно Определение на СГС по ЧНД
№3338/02.09.2022г., с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка на наложеното му наказание „лишаване от
свобода” в размер на десет години и половина, определено по НЧД №1321/2017г. на ОС
Пловдив, като едно общо най - тежко увеличено наказание в производство чл.306 ал.1 т.1
НПК измежду наказания по присъди на 15 бр. наказателни производства за престъпления
извършени при условията на опасен рецидив.
В жалбата си лишеният от свобода Р. излага доводи за изтърпени две трети от срока
на така наложеното му общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на десет
години и шест месеца, с което се претендира за наличие на формалните изисквания за
минималния срок на изтърпяване по чл.70 ал.1 т.2 НК.
По втората предпоставка, в условията на самооценка, излага твърдения, че
поправителният му процес по плана на присъдата бил завършен, че осъзнавал извършеното
и съжалявал за стореното. Претендира, че становището на затворническата администрация
не отговаряло на истината, доколкото изложеното за него било необективно, че
длъжностните лица, ангажирани с поправителния процес не полагали необходимите грижи
за поправянето му съгласно описан в плана на присъдата. Оспорва отрицателната оценка на
затворническата администрация за липса на напредък в поправителния процес и изводите за
наличие на непреодолени в достатъчна степен дефицити при провежданата корекционна
дейност, описани в доклада по чл.155 ЗИНЗС. Твърди, че не са приложени всички
доказателства за награди и по – специално Заповед за свиждане с близките му извън
затворническото общежитие за срок от 12 часа от 14.06.2022г. Липсата му била
тенденциозна и доказвало нежеланието на администрацията за обективно представяне на
фактите. Иска отмяна определението на градския съд и допускане на условното му
предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка от наложеното му наказание от 02
години един месец и 19 дни, изчислени от администрацията на Затвора *** към 22.08.2022г.
Твърди, че продължаване пребиваването му в пенитенциарното заведение е ненужно за
целите на наказанието. Претендира за равнопоставеност със затворническата администрация
в настоящото производство, което според него е възможно единствено в открит процес.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и
1
съобрази доводите в жалбата, намира следното:
Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок и процесуално допустима, но
разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд е установил в пълнота
относимите по предмета на делото факти и въз основа на тях е формирал правилни и
обосновани изводи, приложил е правилно закона, поради което настоящият съдебен състав
не намира основания за ревизия на атакувания съдебен акт.
Конкретно, съдебният състав на СГС се запознал със затворническото досие на
осъдения Р., като е извършил дължимата цялостна преценка за наличието на предпоставките
визирани в чл. 70 от НК. В справката от затворническото досие е посочено, че Р. към
22.08.2022г. фактически е изтърпял след приспадане на работата наказание от 08г. 04м.11
дни ЛОС. Налице е остатък за изтърпяване от 02г.01м.19дни, към същата дата. Така
първостепенният съд, след като е съобразил, че кумулираните наказания са били наложени
за деяния извършени при условията на опасен рецидив, правилно е приел, че следва да са
изтекли поне 2/3 от наложеното наказание. Като е установил правилно фактите, правилно е
формирал положителен извод за наличие на изтекъл срок в посочения размер.
Относно втория кумулативно изискуем критерий, първостепенният съд подробно е
анализирал наличните доказателства установени от затворническото досие на
жалбоподателя Р.. Следва да бъде отбелязано, че за прилагане на института на УПО се
отчитат единствено доказателства за настъпили реални положителни промени в поведението
на осъдения и положителна тенденция за трайно развитие на изискуемите в плана на
присъдата програми по поправителния процес. Приложението на института за УПО не е
задължителен етап на поправителния процес за нито един осъден на „лишаване от свобода“.
Единственият критерий с оценъчен елемент се съдържа в наличието на доказателства за
индивидуалното положително развитие на корекционния процес. Изследването и
доказването за настъпили промени е обвързано със задължения на затворническата
администрация, за провеждане на планираните програми и наблюдение процеса на
превъзпитание на осъдения, респективно за отчитане настъпването на трайно осъзнати
положителни промени в поведението на лишения от свобода. За изпълнение изискванията
на чл.439а НПК, изводите следва да се формират на основата на доказателствата и
конкретни данни за промени в поведението на осъдения по см. на чл. 155 ЗИНЗС. Само
такива могат да обосноват ефективността на индивидуалния план по изпълнение на
присъдата по чл. 156 ЗИНЗС. В тази насока са и заложените принципи в Препоръка Rec
/2003/22 на Съвета на Европа на Комитета на министрите на държавите членки относно
УПО и резолюциите, които са транспонирани в нашето законодателство. Наличието на
дисбаланс, от една страна между претенциите и самооценката на лишения от свобода, а от
друга отрицателната оценка на затворническата администрация за напредъка по плана на
присъдата, ангажира съда да провери всички факти и обстоятелства за приложение на УПО,
което като първа инстанция е сторено от първостепенният съд и няма основания за
ревизиране на оспореният съдебен акт.
Всички обстоятелства, свързани с тежестта на извършеното от лишения от свобода
престъпление са намерили пълноценен израз в съдебния акт по определянето на едно общо
наказание по реда на чл.306 НПК, където решаващият съд в наказателното производство е
извършил индивидуализация на наказанието на подсъдимото лице, съобразявайки в
съвкупност всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, броя и
естеството на кумулираните наказания. Този въпрос не може да бъде пререшаван в
производството по условно предсрочно освобождаване, за да се обосновава наличие или
липса на поправяне на осъденото лице след началото на изтърпяване на наказанието,
наложено с присъдата.
В случая с лишения от свобода Р., претенциите му за прилагане на УПО, са
преждевременни и не съответстват в достатъчна степен на настъпилите промени в
корекционния процес. Наблюдава се и неоснователна подозрителност и базисно недоверие,
дори убеденост на лишения от свобода за изначална порочност на затворническата
администрация и правния ред, с който е принуден да се съобразява. Доказателство за това
е твърденията му, че Заповед №73/10.06.2022г. за „свиждане с близките извън
2
затворническото общежитие за срок от 12 часа“ на 14.06.2022г. не била представена
пред съда, което не съответства на фактите, доколкото същата е налична в досието му и
съдът се запозна с нея.
През целия период на изтърпяното наказание администрацията е регистрирала както
положителни, така и отрицателни прояви в поведението на жалбоподателя, свързани с
описаните автодеструктивни прояви. За положителните прояви и промени в поведението му
е бил променен режима на изпълнение на наказанието. Към момента наказанието се
изтърпява при условията на „Общ режим“, изменен от първоначален „Строг“ от
22.11.2021г., като мястото е било изменено и определено в ЗООТ в случая ЗО „*** със
Заповед №17/21.02.2022г.
Отчетен е относително намаляване на риск от рецидив на престъпно поведение от 51
т. при постъпването му в пенитенциарното заведение на 44т., към настоящия момент и
поради това обстоятелство от 21.02.2022г. е преместен за изпълнение на наказанието в
затворническото общежитие от отворен тип „***“. Към момента е констатирана и
положителна промяна в зоните на трудова заетост, умения за мислене и начин на живот и
обкръжение, липсват наложени наказания За тези обстоятелства и за качествено и отговорно
положен труд му е бил награден със „Свиждане с близките извън затворническото
общежитие за срок от 12ч. за времето от 07.00 до 19ч. на 14.06.2022г., за което по делото е
налична Заповед №73/10.06.22г. с което се опровергават твърденията във въззивната жалба,
че администрацията е отрицателно настроена, че е необективна към него и тенденциозно не
е приложила описаното доказателство. Претендираните от осъдения Р. за настъпили
промени със съответната интензивност и качество, не могат да се приемат на база неговите
лични претенции и оценки. Те се установяват от данните по делото, а действията на
администрацията очевидно следва темпа на позитивното им развитие. Наградите и
промяната на режима са в унисон единствено с облекчаване режима на изтърпяване на
присъдата и наличието им не води до задължително приложение института на УПО..
За въззивният съд в случая е видно, че по отношение на осъдения Р. не се разкрива
значима промяна нагласите му за обществено отговорно поведение. Не е достатъчно да се
отчете липсата на наказания, както се настоява в частната жалба. За да се приеме, че
лишеният от свобода е дал доказателства за своето поправяне, следва да е било
демонстрирано от него поведение, надхвърлящо задължително изискуемото при
пребиваване в режимно пенитенциарно общежитие. Софийският апелативен съд в
настоящия състав счита, че описаното в доказателствата, налични в затворническото досие
на осъдения, не съдържа информация за факти в поправителния процес, които очевидно
надхвърлят изискванията за спазване на правилата и доброто поведение. В тази връзка
първостепенният съд, правилно е отчел данните, че през 2017г. е регистрирано
несъобразяване от лишения от свобода Р. с установените порядки в затвора, че проявявал
поведение, с което налагал претенциите си на затворническата администрация за
установяване на ред съобразно неговите разбирания, а за постигане на своите претенции
обявил „гладна стачка“. Доколкото претендирал лечение в друга болница и преместване в
друг затвор се самонаранил с бръснарско ножче в корема. През 2018г. многократно е
поглъщал метални тела, за да предизвиква медицинско лечение и прекъсване на изтърпяване
наказанието.
За да се произнесе първоинстанционния съд, правилно е кредитирал становището,
изразено в доклада на ИСДВР, изготвен за целите на производството в насока, че
корекционната работа с осъдения не е завършена, че все още не е постигната способност да
се разпознават проблемите и предвиждат последиците от противоправни действия. В този
смисъл основателно и правилно е заключението на съда, че липсват доказателства за
изпълнение на целите на определеното му наказание по см. на чл.36 НК, поради което
правилно е оставил без уважение искането на лишения от свобода за условно предсрочно
освобождаване от остатъка на наложеното му наказание.
Произнасянето на въззивната инстанция в закрито съдебно заседание е
регламентирано от закона, поради което спазването му, не поражда неравнопоставеност,
каквито претенции се развиват във въззивната жалба. В настоящото производство
въззивният съд е длъжен да прецени дали атакуваното определение на СГС е
законосъобразно и обосновано, като оценката на писмените доказателства и изявленията на
3
страните в тях, не ограничава едната страна за сметка на другата. Съдът установява фактите
и формира изводи въз основа на тях.
По изложените съображения, Софийският апелативен съд, в настоящият състав
счита, че не са налице категорични доказателства за поправянето и превъзпитанието на л.св.
Р.. Неговият поправителен личностен процес следва да продължи в условия на лишаване от
свобода и при съвместна работа между осъдения и компетентните органи на
пенитенциарното заведение, за постигане на устойчиво и предвидимо поведение на
осъденото лице. Доколкото наличните данни не установяват наличие на положителната
предпоставка по чл. 70, ал.1 от НК, въззивната жалба на лишения от свобода Р. следва да
бъде оставена без уважение.
Предвид изложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 31.08.2022 г. на Софийски градски съд,
постановено по ЧНД №3338/2022 г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4