ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 262
гр. гр. София, 13.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Хр. Райчева
Магдалена Ат. Лазарова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600429 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 345 ал. 1 вр. чл.341 ал.2 вр. чл. 68 ал. 7 НПК.
Образувано е по повод подадени частни жалби от защитника на подс. П.
Н. А. и от подсъдимите В. Х. Х. и Н. Р. Р. чрез техните защитници срещу
определение от 30.11.2021г. на СНС, 23 състав, постановено по нохд №
202/2021г., с което са оставени без уважение исканията им за отмяна на
наложената на всеки от тях „Забрана за напускане на пределите на Република
България“.
В жалбата на адв.А. се акцентира на изрядното процесуално поведение и
семейно положение на подс.А., „прекрасната му репутация сред приятели и
роднини“, както и „ интереса му истината да се разкрие в съда“, поради което
сe настоява за отмяна на наложената забрана.
В жалбата на подс.В.Х. се излагат съображения за необходимост от
„временно вдигане на забраната“ за срок от шест месеца, поради сключен
трудов договор, налагащ пътуването му на територията на Европа.
Конкретният срок се обяснява с изпитателния срок на този договор, като се
твърди че работодателят е запознат с факта на воденото наказателно
производство и е дал съгласие за отсъствието на Х. от работа в дните на
провеждане на съдебни заседания. Възразява се, че атакуваното определение
не е мотивирано, поради което е незаконосъобразно - съдът не e обсъдил
представените писмени доказателства – решение на ТЕЛК, трудов договор и
уведомление до НАП, и доводите изложени в молбата от 26.11.2021,
подадена по ел.поща. Не са били обсъдени и липсата на риск от укриване,
трайната уседналост на подсъдимия на територията на Р България на
1
постоянен адрес, семейната ангажираност, чистото съдебно минало, както и
обстоятелството, че Х. е единственияj, полагащ грижи за инвалидизираната си
майка. Навеждат се доводи, че откакто е бил задържан под стража на
09.10.2019г. до момента подсъдимият не е могъл да си намери подходяща
работа, предвид здравословното си състояние – 50% трайно намалена
работоспособност, според издаденото решение от ТЕЛК, като винаги е бил
трудово ангажиран, със 7 год. и 3 мес. общ трудов стаж. В заключение
наложената мярка за процесуална принуда се преценява като
непропорционална, с оглед ограничаване на правата му и предвид
обществения интерес, налагащ ограничението, на фона на изрядното му
процесуално поведение и изминалия дълъг период от започване на
наказателното производство.
В жалбата на подс.Р. се релевират доводи за необоснованост и
незаконосъобразност на обжалваното определение поради липса на конкретни
правни и фактически съображения, налагащи прилагане на мярката за
процесуална принуда по чл.68 НПК. Сочи се, че поради допуснати
съществени процесуални нарушения, съдът веднъж вече е прекратявал
съдебното производство и е връщал делото на прокурора за тяхното
отстраняване, като след повторното му внасяне с обвинителен акт, СНС не е
положил нужните усилия за призоваване и дисциплиниране на подсъдимите и
защитниците, многократното отлагайки делото поради тяхното неявяване.
Не са взети мерки и за своевременното осигуряване на служебен защитник на
подс.П.А., като същевременно подс.Р. и защитникът му са се явявали във
всички съдебни заседания. Възразява се, че не е била отчетена и прекомерната
продължителност на прилаганата мярка за процесуална принуда, която не се
дължи на виновно процесуално поведение на подсъдимия или защитата му. В
заключение се изразява становище за неоснователност на наложеното
ограничение, поради отсъствие на риск от укриване в чужбина и на ясни
срокове за разглеждане на делото в разумен срок, което оказва
„демобилизиращо въздействие на страните, довели и до укриването на
подс.В. Ц.. В този смисъл се настоява за отмяна на атакувания съдебен акт и
на наложената „забрана за напускане на страната“.
АСНС, след като се запозна с данните по делото, относими към въпроса
за законността на наложената на подсъдимия мярка за процесуална принуда,
обсъждайки ги във връзка с доводите, изложени в жалбата, приема за
установено следното:
Частните жалби са подадени в срок, от активно легитимирани лица
срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол, поради което се явяват
допустими. Разгледани по същество същите се преценяват за неоснователни
по следните съображения:
Основният въпрос, който следва да бъде решен от съда в производството
по чл.68 ал.7 НПК, е съществува ли опасност от укриване на подсъдимия в
чужбина, в случай на отмяна на наложеното ограничение, което наред с това
следва да е пропорционално на охранявания обществен интерес.
Производството по нохд № 202/2021г. по описа на СНС е образувано на
2
03.02.2021 г. по внесен обвинителен акт против тримата жалбоподатели и
още пет лица. Обвинението на П.А., Н.Р.и В.Х. е за извършени тежки
умишлени престъпления по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 вр. ал.2 НК – участие в ОПГ,
създадена с користна цел и с цел на извършване на т.нар. “телефонни измами“
и за вторична деятелност по чл.211 вр. чл.210 ал.1 т.1и 5 вр.чл.209 ал.1 вр.
чл.20 вр. чл.26 ал. НК на територията на Р България и Р Румъния, в
съучастие и при условията на продължавано престъпление, а за А. и вр.
чл.210 ал.1 т.4 вр. чл.28 ал.1 НК, при условията на повторност.
В открито съдебно заседание на 30.11.2021г., сезиран по реда на чл.270
НПК, след изслушване на страните СНС е потвърдил прилаганата спрямо
подсъдимите мярка за процесуална принуда по чл.68 НПК.
При обсъждане на основателността на направеното искане, СНС е имал
задължението да прецени наличието, респ. липсата на данни за опасност от
укриване в чужбина, изхождайки от характера и тежестта на обвиненията и
данните за личността на съответния подсъдим.
В обжалваното определение тази опасност е обоснована общо с
„конкретиката по делото, данните съгласно внесения обвинителен акт за
извършване на деяния и извън пределите на Република България, както и
множеството пострадали лица“, като допълнителен аргумент е посочен
началния етап на съдебната фаза и обстоятелството, че в продължение на
повече от половин година не е даден ход на насроченото разпоредително
заседание, поради неявяване на различни подсъдими лица.
Въззивният съд изразява принципното си виждане, че забраната за
напускане пределите на страната поначало не може да бъде самоцелно
ограничение, насочено към препятстване на свободното придвижване на
подсъдимите, като във всеки отделен случай е наложително да бъде
извършена внимателна преценка на баланса между преследваната легитимна
цел и защитеното право за свободно придвижване на всеки, който не е лишен
от него поради изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ или
прилагане на мярка за неотклонение по чл.58 т.3 и 4 НПК. Факт е, че
действието на разглежданата мярка за процесуална принуда надхвърля вече
две години – наложена е с прокурорско постановление от 09.10.2019г.
Същевременно законът не поставя времеви рамки, свързани с нейната
продължителност в съдебна фаза, като успоредно с риска от укриване следва
да се има предвид и интереса на правосъдието - дали отмяната й няма да
затрудни съществено провеждания наказателен процес. Неоспорим факт е, че
от внасяне на делото с обвинителен акт в съда е изминала вече почти година,
през която СНС е бил реално възпрепятстван да проведе дори разпоредително
заседание.
Защитните възражения за прекомерна продължителност на наложената
забрана за напускане на пределите на страната не могат да бъдат споделени.
Предмет на настоящото дело е деятелността на организирана престъпна група
включваща осем известни лица (сред които настоящите жалбоподатели) и
други неустановени лица, както и конкретни вторични деяния с
трансграничен елемент, които според обвинителната претенция са
3
реализирани при условията на чл.26 ал.1 НК и от тях са пострадали общо
седем лица. Предстоят разпитите на множество свидетели и вещи лица, което
несъмнено очертава производството като такова с фактическа и правна
сложност.
Обвинението, по което подсъдимите са предадени на съд е за тежки
умишлени престъпления, като нормата на чл.269 ал.1 НПК изисква
задължителното им присъствие на съдебните заседания. Към настоящия
момент тримата жалбопадатели нямат действаща мярка за неотклонение,
която да гарантира коректното изпълнение на това им процесуално
задължение.
Въпреки усилията полагани от СНС по своeвременното и ритмично
насрочване на съдебните заседания, в проведените до момента седем на брой
не е даден ход на насроченото разпоредително заседание и то изцяло по
причини, свързани с некоректно процесуално поведение на отделни
подсъдими и защитници, включително и поради направен отказ от защитник
от един от настоящите въззивни жалбоподатели – П.А., наложило
назначаването на служебен такъв.
Според съдържанието на обвинителния акт част от разследваната
деятелност е осъществявана извън територията на РБългария, което
допълнително с оглед мобилността на подсъдимите, както и обремененото
съдебно минало на Н.Р. и П.А. чувствително завишава риска от укриване при
евентуална отмяна на наложената забрана по чл.68 НПК.
С оглед тежестта и естеството на обвинението, сочещи на висока степен на
обществена опасност на предполагаемите престъпни посегателства, както и
отсъствието към момента на неотложна необходимост от пътуване в чужбина,
ведно с съществуващата в закона възможност за получаване на временно
разрешение за напускане на страната при необходимост и по конкретни
поводи, въззивната инстанция намира произнасянето на СНС като краен
резултат за правилно. Действително от сключения от подс.В.Х. трудов
договор е видно, че същият е приел да изпълнява длъжността „шофьор на
товарен автомобил“ с място на работа - международен превоз от България за
Европа, като в случая не става дума за осъществяване на конкретен превоз, а
за преимуществено пребиваване извън територията на страната, което
допълнително би затруднило хода на наказателния процес, като
представеното решение на ТЕЛК, удостоверяващо 50% намалена
работоспобност не оборва този извод.
Свързаните с прилаганата забрана последици се преценяват в рамките на
разумните предвид значителното забавяне на производството и за
ненадхвърлящи легитимните цели, заложени в същината на конкретната
мярка за процесуална принуда, в каквато насока са защитните възражения,
още повече на фона на актуалната пандемична обстановка в световен мащаб,
свързана с разпространението на СОVID-19 и въведените от отделните
държави в тази връзка редица изисквания и рестрикции при международните
пътувания.
В контекста на изложеното изцяло се споделя мнението на СНС за
4
липсата на обстоятелства, които да бъдат определени като основание за
отмяна на прилаганата мярка за процесуална принуда. За осигуряване
провеждане на съдебното производство в разумни срокове, на този етап е
оправдано всеки от тримата жалбоподатели да продължи да търпи
ограничителния ефект на забраната по чл.68 НПК.
Същевременно СНС незабавно следва да предприеме по-строги и
ефективни мерки за дисциплиниране на участниците в процеса, с цел
осигуряване на условия за законосъобразното му развитие и приключване
във възможно най-кратки срокове.
Водим от горното АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.11.2021г. на СНС, 23 състав,
постановено по нохд № 202/2021г., в частта в която са оставени без уважение
исканията за отмяна на прилаганата мярка за процесуална принуда по чл.68
НПК по отношение на подсъдимите П. Н. А., В. Х. Х. и Н. Р. Р..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5